Р Е Ш Е Н И Е
№
270
гр.
Велико Търново,
14.06.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести
състав, в открито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М., като разгледа
докладваното от председателя адм. дело №620 по описа на Административния съд за
2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 107, във вр. чл. 144
и чл. 156 от ДОПК, във вр. чл. 4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ.
Жалбоподателят
И.А.И. ***, оспорва акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал.3 от ДОПК № 207-1/01.06.2017 г., издаден от старши
експерт-орган по приходите при Община Велико Търново, потвърден в оспорената му
пред съда част с решение №80/10.07.2017г. на Директора на Дирекция „Местни
данъци и такси“ при същата община.
В
жалбата се релевира, че поради изтекла давност не се дължали данъци върху
недвижими имоти с пет партидни номера, подробно посочени в самата жалба, а
задълженията за такса битови отпадъци за един от имотите, представляващ земя,
се дължали до септември 2014 г., тъй като той бил възложен на трето лице от
09.09.2014 г., поради което приложима е разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗМДТ.
Освен това се посочва, че задълженията за такса за битови отпадъци не се дължи
за три от останалите имоти за м.12.2016 г., тъй като тези три имота били
възложени на ПИБ АД с постановление за възлагане от 01.11.2016 г. на частен
съдебен изпълнител. Иска се отмяната на потвърдения от ответника АУЗ.
Ответникът
по делото - директорът на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Велико
Търново, чрез пълномощника си отрича основателността на жалбата. В
представената по делото писмена защита се сочи, че за единия имот с АУЗ е
установено само задължение за ТБО за 2012 – 2013 г-., тъй като задължението за
ДНИ е заплатено чрез частен съдебен изпълнител, за втори недвижим имот е
установено задължение за ТБО и ДНИ за периода 2012 – 2016 г. ,като преди
издаването на АУЗ не е имало погашения, но на 08.12.2017 г. в резултат на
разпределени, извършено от ЧСИ е погасен данък от 269, 68 лв., като непогасена
е останала такса за ТБО в размер на 154, 87 лв.ь за трети недвижим имот също са
установени задължения за ТБО и ДНИ за периода от 2012 – 2016 г., като в
резултат на потвърдено по съдебен ред разпредебение, извършено от ЧСИ е погасен
данък НИ в размер от 242, 69 л. като е останал дълг за ТБО от 570, 52 лв., за
четвъртия недвижим имот също са установени задължения за ТБО и ДНИ за периода
2012 - 2016 г., като поради същото
разпределение на същия ЧСИ понастоящем е погасен дълга за ДНИ в размер от 242,
69 лв., но е останал дълг за ТБО от 419, 08 лв. и най - сетне за последният недвижим имот са
установени задължения само за ТБО в размер от 84, 59 лв. В този аспект се
претендира алтернативно потвърждаването на акта в частта му досежно
установените с него задължения за ТБО.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и съобразно становищата на
страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е допустима, като подадена в срок, от легитимирано лице и срещу годен за
оспорване акт. В това отношение съдът съобрази, че оспореният административен
акт е изрично потвърден от ответника по делото в останалата част с неговото
решение, което е процесуална предпоставка за допустимост на оспорването (арг.
от чл.4, ал.1 от ЗМДТ вр. чл.144, ал.1 от ДОПК). От друга страна това решение е
връчено на процесуалния представител на жалбоподателя на 17.07.2017г., а
жалбата е подадена до съда на 01.08.2017г., т.е. в преклузивния 14 дневен срок.
От
представените доказателства към жалбата и от писмените доказателства, съдържащи
се в преписката се установява следната
обстановка:
Производството
пред приходния орган е започнало по повод на общо пет декларации по чл.14 от ЗМДТ, както следва:
1/
№102549/10.07.2007 г., за имот с партиден номер 7003171400005, представляващ
земя от 1 дка /ПИ №97 в кв.574 по плана на града, одобрен през 2000 г./ с адрес
в гр.Велико Търново,
2/№102548/10.07.2007
г. за имот с партиден номер 7003171400004, представляващ земя от 1 дка /ПИ №98
в кв.574 по плана на града, одобрен през 2000 г./ с адрес в гр.Велико Търново,
3/№102540/09.07.2007
г. за имот с партиден номер 355010, представляващ земя от 1 дка /ПИ №89 в
кв.574 по плана на града, одобрен през 2000 г./ с адрес в гр.Велико Търново,
4/
декларация от 06.12.2006 г. /в преписката е вложено приложение №3 от
декларацията/ за имот с партиден №7003171400003, представляващ апартамент №6 на
трети етаж от първи етап на строеж Жилищна сграда, секции А, Б, В и Г, който се
намира в секция Г, със застроена площ от 91, 97 кв.м. в едно с 11,38 % идеални
части от общите части на сградата от секция Г и съответните на застроената площ
на имота идеални части от правото на строеж, както и 2,55% идеални части,
представляващи 39/1533 идеални части от УПИ I в квартал 506 по ПУП на
града, който е от 1533 кв.м. с административен адрес гр. Велико Търново, ул.
Алеко Константинов №61,
5/
декларация №1284 от 17.04.2006 г. /в преписката е вложено приложение №2 от
декларацията/ за имот с партиден номер 7003171400002, представляващ УПИ IV – 905 в строителен квартал 77 по плана на град
Дебелец с площ от 878 кв.м.
По
делото не е спорно, а и от преписката се установява, че имотът с партиден номер
7003171400002 е бил възложен с влязло в сила постановление на публичен
изпълнител В.Г.от 09.09.2014 г. на третото лице В.К.Б., като при изготвянето на
разпределението на постъпилите суми, в полза на община Велико Търново са
изплатени задълженията за данъка за недвижими имоти за този имот до момента на
разпределението, като – както сочи ответника в писмената си защита, останали са
непогасени вземания за ТБО за 2012 в размер от 20, 33 лв. в едно с лихви от
9,81 лв., непогасени вземания за ТБО за 2013 г. в размер от 20,33 лв. в едно с
лихви от 7, 74 лв. и непогасени вземания до м.11.2014 г. включително от 18,48
лв. в едно с лихви върху тази сума от 4,76 лв. В акта са начислени и лихви за
несвоевременно внесената при разпределението сума за ДНИ в общ размер от 32
стотинки.
Видно
от писмо, изх.№94-ДД-2823/04.12.2012 г. на общината до ЧСИ Д.Б., по повод на
изпълнително дело №20117260400516 това длъжностно лице е уведомено, че за
периода 2010 -2014 г. настоящият жалбоподател има задължение за ДНИ за имот с
партиден номер 355010 в общ размер от 218, 90 лв. главници и 50, 78 лв. лихви
върху тези главници.
Пак
от това писмо се установява, че за този период лицето има задължения за ТБО за
този имот в размер от общо 140, 26 лв, от които 113, 85 лв. главници и 26,41
лв. лихви.
По
отношение на имот с партиден номер 7003171400004 е посочено в това писмо, че за
периода 2010 г. – 31.12.2014 г. лицето
има задължения за ДНИ в размер от 242, 69 лв. ,като от тях главници са 197 лв. и лихви в размер от 45, 69 лв.
Съответно за този имот е посочено, че лицето дължи ТБО за същия период в общ
размер от 202, 28 лв., от които главници 176, 53 лв. и лихви в размер от 25, 75
лв.
Най
– сетне, от същото писмо се установява, че общината като присъединен взискател
е уведомила съдебния изпълнител, че лицето дължи ДНИ за имот с партиден номер 7003171400005
за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2014 г. в общ размер от 242, 69 лв., от които
главница в размер от 197 лв. и лихва в размер от 45, 69 лв. и ТБО за същия
период в размер от 202, 28 лв., от които главница в размер от 176, 53 лв. и
лихва в размер от 25, 75 лв.
Не
е спорно, а и от преписката се установява, че имот с партиден №7003171400003 –
земя и сграда във Велико Търново, е бил възложен с влязло в сила постановление
на публичен изпълнител В.Г.от 04.10.2013 г. на третото лице Р.М.М., като при
изготвянето на разпределението на постъпилите суми, в полза на община Велико
Търново са изплатени задълженията за данъка за недвижими имоти за този имот до
момента на възлагането му, като са останали непогасени вземания за ТБО за 2012
г. в размер от 84, 32 лв. в едно с лихва от 40, 70 лв. и задължения за ТБО за
2013 г. до края на м. ноември, в размер от
76, 91 лв. в едно с лихва от 29.43 лв. Жалбоподателят не спори, че тези
задължения не са платени.
От
преписката се установява, че за имот с партиден номер 355010 към момента на
издаването на акта за установяване на задължения, както и към момента на издаването
на потвърждаващото го решение на ответника са били установени като неплатени
следните вземания: вземане за ДНИ за 2012 г. в размер от 43, 78 лв. в едно с
лихва от 21,13лв., вземане за ДНИ за 2013 г. в размер от 43,78 лв. в ведно с
лихва от 16, 68 лв., вземане за ДНИ за 2014 г. в размер от 43, 78 лв. в едно с
лихва от 12,24 лв., вземане за ДНИ за 2015 г. в размер от 43, 78 лв. в едно с
лихва от 7, 78 лв., вземане за ДНИ за 2016 г. в размер от 43, 78 лв. в едно с
лихва от 3,34 лв., вземане за ТБО за 2012 г. в размер от 22,77 лв. в едно с
лихва от 10, 99 лв., вземане за ТБО за 2013 г. в едно с лихва от 8, 68 лв.,
вземане за ТБО за 2014 г. в размер от 22, 77 лв. в едно с лихва от 6, 37 лв.,
вземане за ТБО за 2015 г. в размер от 22, 77 лв. в едно с лихва от 4,05 лв. и
вземане за ТБО за 2016 г. в размер от 22,77 лв. в едно с лихва от 1, 73 лв.,
като жалбоподателят не спори, че тези суми не са били заплатени доброволно към
момента на издаването на акта и решението на ответника. Видно обаче от
представената хронология на задължения и плащания по партиди към дата
22.01.2018 г., на 08.12.2017 г. чрез банково разплащане на общината е преведена
сумата от общо 755, 06 лв.
От друга страна, видно от представеното
разпределение, извършено на 04.12.2014 г. от ЧСИ Д.Б., че за имотите, сред
които и процесният, е получена сумата от 201 750 лв., като в резултат на
извършено разпределение на общината е присъдена сумата за ДНИ за имота в размер
от 755, 06 лв. В писмената си защита ответникът сочи, че тази сума е разпределена
за погасяването на ДНИ за този имот до момента на разпределението в размер от 269,
68 лв.
Както се посочи, с тази сума е част от сумата от
755, 06 лв., преведена от ЧСИ, като с нея е погасена главницата за ДНИ за този
имот до края на 2014 г., както и лихвата, която е била начислена до този
момент.
Жалбоподателят не спори, че тези суми за ДНИ не
са били заплатени от него до момента на издаването на акта и решението на
ответника.
Съответно, отново от преписката се установява,
че за имот с партиден номер 7003171400004 към момента на издаването на акта за
установяване на задължения, както и към момента на издаването на
потвърждаващото го решение на ответника са били установени като неплатени
следните вземания: ДНИ за 2012, 2013, 2014, 2015 и 2016 г. от по 39, 40 лв. в
едно с лихви, съответно от 19, 02 лв., 15,02 лв., 11,02 лв., 7,00лв. и 3,01 лв.,ТБО
за периодите 2012 – 2013 г. от по 20, 49 лв. и ТБО за 2014 – 2016 г. от по 94,
57 лв. в едно с лихвите върху тези суми, съответно от 9, 88 лв., 7,80 лв.,
26,45 лв., 16,80 лв., 7,21 лв.
И в този случай относимо е разпределението,
извършено от ЧСИ Д.Б. с оглед възлагането и на този имот на трето лице – ПИБ АД
и сумата преведена на присъединения взискател община Велико Търново. С оглед
вече коментираното писмо, следва да се приеме, че с част от преведената общо
сума от 755, 06 лв. е погасен дълга за ДНИ на този имот до края на 2014 г. в
едно с лихвата върху нея ,както е отразена в писмото.
От жалбоподателя не се спори, че към момента на
издаването на акта и решението на ответника тези суми не са заплатени от него.
Най – сетне, видно е от съдържанието на акта,
който се оспорва, че за имот с партиден номер 7003171400005 са установени вземания
за ДНИ за периода 2012 – 2016 г. от по 39, 40 лв. като са начислени съответно
лихви от 19, 02 лв., 15, 02лв., 11, 02 лв., 7 лв., 3, 01 лв. и вземания за ТБО
за 2012 -2013 г. от по 20, 49 лв и за периода 2014 – 2016 г. от по 94, 57 лв.
със съответните лихви от 26, 45 лв., 16, 80 лв., 7,21 лв. С оглед вече коментираното
писмо, следва да се приеме, че с част от преведената общо сума от 755, 06 лв. е
погасен дълга за ДНИ на този имот до края на 2014 г. в едно с лихвата върху нея,
както е отразена в писмото. Не се спори от жалбоподателя, че дълга му за ДНИ и
ТБО за процесните години не е бил доброволно платен от него до момента на
издаването на акта и решението на ответника.
Видно от заповед № РД 22-1710/20.102.211 г., на
основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ кметът на община Велико Търново е определил
границите на районите, в които е организирано събирането и извозването на
битовите отпадъци през 2012 г., като няма спор, че имотите попадат в район на гр.Велико Търново, ре. На гр.Дебелец
и за тях важи това организирано събиране и извозване. Видно от заповед № РД
22-1865/11.10.2012 г., на основание чл.63, ал.2 кметът на община велико Търново
е определил границите на районите, в които е организирано събирането и
извозването на битовите отпадъци през 2013 г., като няма спор, че всички имоти
попадат в района на гр.Велико Търново, респ. на гр.Дебелец и за тях важи
организираното събиране и транспортиране на битови отпадъци. От тази заповед се
установява и, че за териториите, в които попадат процесните имоти е определено
поддържане на чистотата за обществено ползване , вкл.и за зимното им
почистване. Видно от заповед № РД 22 – 1688/17.10.2013 г. кметът на община
велико Търново е определил границите на районите, в които е организирано
събирането и извозването на битовите отпадъци през 2014 г., като няма спор, че
всички имоти попадат в района на гр.Велико Търново, респ. на гр.Дебелец и за
тях важи организираното събиране и транспортиране на битови отпадъци. От тази
заповед се установява и, че за териториите, в които попадат процесните имоти е
определено поддържане на чистотата за обществено ползване, вкл.и за зимното им
почистване. Видно от заповед №РД 22 – 1737/24.10.2014 г. кметът на община
велико Търново е определил границите на районите, в които е организирано
събирането и извозването на битовите отпадъци през 2015 г., като няма спор, че
всички имоти попадат в района на гр.Велико Търново, респ. на гр.Дебелец и за
тях важи организираното събиране и транспортиране на битови отпадъци. От тази
заповед се установява и, че за териториите, в които попадат процесните имоти е
определено поддържане на чистотата за обществено ползване, вкл.и за зимното им
почистване. На й- сетне, видно от заповед №РД 22-296/15.10.2015 г. кметът на
община Велико Търново е определил границите на районите, в които е организирано
събирането и извозването на битовите отпадъци през 2016 г., като няма спор, че
всички имоти попадат в района на гр.Велико Търново, респ. на гр.Дебелец и за
тях важи организираното събиране и транспортиране на битови отпадъци. От тази
заповед се установява и, че за териториите, в които попадат процесните имоти е
определено поддържане на чистотата за обществено ползване, вкл. и за зимното им
почистване.
Представени са и доказателства за изпълнението
на услугите по организираното сметосъбиране и транспортиране на битовите
отпадъци за процесните периоди, както и доказателства за реализирането на
услугите по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, в
които територии се намират посочените по-горе пет имота.
Най – сетне, видно от представеното
постановление за възлагане, издадено на 01.11.2016 г. от ЧСИ Д.Б., на същата
дата са възложени на ПИБ АД имотите с партидни номера 7003171400005,
7003171400004 и 35010, като това постановление е влязло в сила като
необжалвано.
По делото не се спори достоверното определяне на
данъчните основи на процесните имоти в съответствие с правилата, посочени в
разпоредбите на Приложение №2 към чл.20 от ЗМДТ, нито се спори, че определянето
на основата и размера на ТБО е определен съобразно разпоредбата на чл.16, ал.1,
изречение второ вр. с чл.17 и чл.18 от Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Велико Търново /Наредбата/, приета с решение №68/28.12.2011 г., изменяна и
допълвана. Най – сетне не се спори и, че е приложена по отношение на ДНИ
ставката по чл.14 вр. с Приложение 1 от Наредбата за определянето и
администрирането на местните данъци на територията на Община Велико Търново,
приета въз основа на делегацията на чл.22 от ЗМДТ, като тази данъчна ставка е в
пределите, които законът определя – 2,5 на хиляда.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
На първо място, с оглед процесуалната икономия
следва съдът да разгледа възражението за изтекла давност за установените
задължения за данък върху недвижимите имоти за 2012 г.
Възражението касае вземането за този данък по отношение
на всички декларирани имоти.
То е неоснователно. Според разпоредбата на чл.171,
ал.1 от ДОПК Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок.
Задълженията за данък
върху недвижимите имоти и представляват публични общински вземания, което е изрично
регламентирано в чл.162,ал.2,т.1 от ДОПК.
Видно от разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗМДТ в
релевантните за процесните години редакции, „данъкът върху недвижимите имоти се
плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1март до 30 юни и до 30 октомври
на годината, за която е дължим“, съответно „данъкът върху недвижимите имоти се
плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на
годината, за която е дължим“. Посоченото означава, че давността на вземанията
за ДНИ за 2012 г. е започнала да тече от 01.01.2013 г. и изтича на 31.12.2017
г., като давността е прекъсната с издаването на процесния акт по аргумент от
чл.172, ал.2 от ДОПК.
Способите за установяване на данъци и
задължителните осигурителни вноски са регламентирани в Глава ХІV от ДОПК, като
от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително
установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни
от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с
ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В
конкретния случай АУЗД е издаден служебно по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК,
без отправено искане от декларатора, което е изрично посочено в самия акт.
За да бъде издаден АУЗ служебно от общинската
администрация, е необходимо да е налице някоя от хипотезите, предвидени в
нормата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, а именно - при установяване на
несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и
организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е
подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена
ревизия. В спорния акт и в потвърдителното решение на ответника е
отбелязано, че служебното му издаване е обусловено от това, че задълженията за
ТБО и ДНИ не са платени в срок. Не е посочено дали за тези задължения е
учредено ревизионно производство, но от данните по делото не се установява да е
възложена ревизия за процесните данъци и такси към момента на издаването на
АУЗД. Съдът намира, че сочените процесуални основания и в акта и в решението на
ответника са били налице към момента на издаването на АУЗД и потвърждаващото го
решение. Впрочем в жалбата не се и навежда довода, че задълженията и за ТБО и
за ДНИ са платени.
По отношение на данъка за недвижими имоти и
определените върху данъка лихви:
Видно от събраните по делото доказателства, този
данък е установен за: а/ 2012, 2013, 2014, 2015 и 2016 г. за имота с партиден
номер 355010 / представляващ земя от 1 дка /ПИ №89 в кв.574 по плана на града,
одобрен през 2000 г./ с адрес в гр.Велико Търново/, б/ 2013 и 2014 г. за имота
с партиден номер 700317140002 / представляващ УПИ IV –
905 в строителен квартал 77 по плана на град
Дебелец с площ от 878 кв.м./ , в/ 2012, 2013, 2014, 2015 и 20016 г. за имот с
партиден номер 7003171400004 /ПИ №89 в кв.574 по плана на града, одобрен през
2000 г./ с адрес в гр.Велико Търново и г/ 2012, 2013, 2014, 2015, 2016 за имот с партиден номер 7003171140005 / ПИ
№97 в кв.574 по плана на града, одобрен през 2000 г./ с адрес в гр.Велико
Търново/.
Имотите подлежат на облагане, тъй като са извън
обхвата на изключенията, посочени в приложимите редакции на чл.10, ал.2, 3 и 4
от ЗМДТ.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗМДТ Данъчно
задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. От
коментираните по-горе доказателства се установява, че жалбоподателят е бил собственик на
имотите, водещи се партиди 7003171140005, 7003171400004 и 355010 за процесните
2012, 2013, 2014 и 2015 г., като е бил собственик на тези имоти и през 2016 г.,
но до момента на влизането в сила на постановлението за възлагане на ЧСИ, с
които те са възложени на трето лице / арг. от чл. 496, ал.1 вр. с ал.3 от ГПК./. При това за м.12.2016 г. за него няма задължение за ДНИ за тези имоти –
чл.15, ал.2 от ЗМДТ. Това прави акта незаконосъобразен досежно установения
данък за м.12 на 2016 г. за посочените три имота.
Извън горното, от вече изложените по-горе
обстоятелства се установява, че дължимите до момента на възлагането суми за
ДНИ и за лихвите са разпределени в хода
на принудителното изпълнение на кредитора Община Велико Търново, като
задълженията са погасени чрез превод от страна на ЧСИ към Общината.
При това положение, предвид разпоредбата на §2
от ДОПК вр. с чл.142, ал.2 от АПК следва да се съобрази погашението на дълга и
на следващите се лихвени вземания, което се признава от ответника и се
установява от доказателствата, намиращи се по преписката и събрани от съда.
Това прави неприложима понастоящем хипотезата на разпоредбата на чл.107, ал.3
от ДОПК, на която се е позовал органа по приходите. Без значение е в случая, че
не жалбоподателят е заплатил дължимите данъци, тъй като разпоредбите на чл.28
от ЗМДТ не изискват данъка да бъде
заплатен само и единствено от данъчно задълженото лице. Това налага отмяната на
процесния АУЗ, в частите му, с които са определени ДНИ за имоти с партидни
номера 7003171140005, 7003171400004 и 355010 за данъчните 2012 – 2015 г. и за
периода от 01.01.2016 г. до 30.11.2016 г. в едно с начислените за този данък
лихви.
Що са касае до имот с партиден номер 700317140002,
то – както вече се отбеляза – този имот е възложен с постановление на ЧСИ В.К.на
трето лице – В.Б., като няма данни постановлението от 09.09.2014 г. да е
обжалвано. Следователно, за жалбоподателя не съществува задължение за ДНИ за
този имот за месеците 10 и 11 на 2014 г. по аргумент от чл.15, ал.2 от ЗМДТ.
Следва да се отбележи, че вписването на постановлението на ЧСИ за възлагане в
АВ е ирелевантно за факта на възлагането на имота и оттам за прехвърлянето на
собствеността. При това положение АУЗД е незаконосъобразен в частта му, с която
е определен ДНИ за месеци 10 и 11 на 2014 г. Извън посоченото, от протоколите
за разпределение /съответно от 25.09.2014 г. и от 25.11.2013 г. та ЧСИ
В.Георгиев/ се установява, че са разпределени на присъедиения взискател –
Община Велико Търново, съответно сумите от 55, 03 лв. за ДНИ и сумата от 381,
26 лв., или общо сума от 436,29 лв., като в представената писмена защита
ответникът признава, че сумите са преведени от ЧСИ на 05.12.2014 г. При това
положение, актът е незаконосъобразен и досежно установените с него данъци за НИ
за този имот за периода 2013 г.и 01.01.2014 г. – 30.09.2014 г., като и тук
важат изложените по – горе аргументи за приложимостта на чл.142, ал.2 от АПК вр.
с §2 от ДОПК. Следва АУЗ да се отмени и в частта за установените ДНИ за имот с
партиден номер 700317140002, както и за начислените върху тях лихви.
По отношение на установените задължения за ТБО:
Приходният орган се е позовал на чл. 107,ал.3 от ДОПК както за установяване на задълженията за данък върху недвижимите имоти,
така и за определянето на меродавният размер на дължимата такса битови отпадъци
(ТБО). Според нормата на чл.4,ал.1 от ЗМДТ установяването на местните данъци се
извършват по реда на ДОПК. Същевременно, по отношение на такса битови отпадъци,
чл.9б от кодекса препраща към чл.4,ал.1-5 от него, т.е законодателят допуска
освен ДНИ при условията на чл.107,ал.3 да бъде установяван и ТБО. Тази
процедура за издаване на административен акт е приложима за публични
задължения, които се определят като размер по декларация, подадена от
задълженото лице. Именно такива са данъкът върху недвижими имоти по чл. 10 и
сл. от ЗМДТ и такса битови отпадъци по чл. 62 и сл. от ЗМДТ след като размерът
им зависи от данъчната оценка на недвижимия имот, определена от общинската
администрация съобразно данните по подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ.
Видно от констатациите в АУЗ, и за петте имота е
установена ТБО за 2012 г.
Няма спор, а
и с оглед приложените декларации, жалбоподателят попада в тази година в
хипотезата на чл.64, ал.1 от ЗМДТ. Както се изложи по-горе, не се спори, че
определянето на основата и размера на ТБО е определен съобразно разпоредбата на
чл.16, ал.1, изречение второ вр. с чл.17 и чл.18 от Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Велико Търново /Наредбата/, приета с решение №68/28.12.2011 г., изменяна и
допълвана. От друга страна и петте имота попадат в обхвата на границите на
населените места, определени със заповед на кмета на общината, за които е
предвидено събирането, извозването и обезвреждането на битовите отпадъци, и от
друга страна е предвидено поддържането на териториите за обществено ползване.
Не е спорно и приложението на чл.67, ал.2 и ал.4
от ЗМДТ в релевантната редакция, нито се спори достоверността на определената
основа, върху която е начислен промила за предоставянето на услугите.
И понастоящем няма събрани доказателства, които
да опровергават извода на издателите на АУЗ, че дължимата ТБО и за петте имота
не е платена от жалбоподателя. Посоченото налага отхвърлянето на жалбата в
частта и, с която се оспорва установяването на дължима ТБО за петте имота за
2012 г. и начислените върху тези задължения лихви.
Аналогично, от констатациите в АУЗ е видно,
че за петте имота е установен ТБО за
2013 г.
Няма спор, а
и с оглед приложените декларации, жалбоподателят попада в тази година в
хипотезата на чл.64, ал.1 от ЗМДТ. Както се изложи по-горе, не се спори, че
определянето на основата и размера на ТБО е определен съобразно разпоредбата на
чл.16, ал.1, изречение второ вр. с чл.17 и чл.18 от Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Велико Търново /Наредбата/, приета с решение №68/28.12.2011 г., изменяна и
допълвана. От друга страна и петте имота попадат в обхвата на границите на
населените места, определени със заповед на кмета на общината, за които е
предвидено събирането, извозването и обезвреждането на битовите отпадъци, и от
друга страна е предвидено поддържането на териториите за обществено ползване,
при което са неприложими хипотезите на разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ.
Не е спорно и приложението на чл.67, ал.2 и ал.4
от ЗМДТ в релевантната редакция, нито се спори достоверността на определената
основа, върху която е начислен промила за предоставянето на услугите.
И понастоящем няма събрани доказателства, които
да опровергават извода на издателите на АУЗ, че дължимата ТБО и за петте имота
не е платена от жалбоподателя. Посоченото налага отхвърлянето на жалбата в
частта и, с която се оспорва установяването на дължима ТБО за и начислените
върху тези задължения лихви за тази процесна година.
От констатациите в АУЗД се установява, че четири
имота са обложени с ТБО за 2014 г. /имоти с партидни номера 7003171140005,
7003171400004, 7003171400002 и 355010,
като следва да се посочи, че за имот с партиден номер 7003171400002 /представляващ
УПИ IV – 905 в строителен квартал 77 по плана на град
Дебелец с площ от 878 кв.м./ облагането е до месец 11 на 2014 г. включително.
Що се касае до определянето на ТБО за имоти с
партиди партидни номера 7003171140005, 7003171400004 и 355010, то съдът намира,
че оспореният АУЗ е законосъобразен.
Както се отбеляза, с оглед приложените
декларации, жалбоподателят попада в тази процесна година в хипотезата на чл.64,
ал.1 от ЗМДТ. Както се изложи по-горе, не се спори, че определянето на основата
и размера на ТБО е определен съобразно разпоредбата на чл.16, ал.1, изречение
второ вр. с чл.17 и чл.18 от Наредбата за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Велико Търново
/Наредбата/, приета с решение №68/28.12.2011 г., изменяна и допълвана. От друга
страна и посочените имоти попадат в обхвата на границите на населените места,
определени със заповед на кмета на общината, за които е предвидено събирането,
извозването и обезвреждането на битовите отпадъци, и от друга страна е
предвидено поддържането на териториите за обществено ползване, при което са
неприложими хипотезите на разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ.
Не е спорно и приложението на чл.67, ал.2 и ал.4
от ЗМДТ в релевантната редакция, нито се спори достоверността на определената
основа, върху която е начислен промила за предоставянето на услугите.
И понастоящем няма събрани доказателства, които
да опровергават извода на издателите на АУЗ, че дължимата ТБО и за петте имота
не е платена от жалбоподателя. Посоченото налага отхвърлянето на жалбата в
частта и, с която се оспорва установяването на дължима ТБО за петте имота за
2014 г. и начислените върху тези задължения лихви.
Абсолютно същите са аргументите на съда и за
имот с партиден номер 7003171400002, досежно начисляването на дължима ТБО до
края на м.09.2014 г., като няма смисъл те за пореден път да се излагат.
Както се посочи вече, този процесен имот е бил
възложен от ЧСИ В.К.на В.Б. с постановление за възлагане на недвижим имот,
издадено на 09.09.2014 г., за което никой не твърди, а и няма доказателства, че
е обжалвано по съдебен ред. При това положение следва да се приеме, че за
месеците октомври и ноември на 2014 г. жалбоподателят не е отговарял на
изискването на чл.64, ал.1 от ЗМДТ. Както се отбеляза, според разпоредбата на
чл.17, ал.1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги на територията на Община Велико Търново „Основата по чл.16, ал.1
е данъчната оценка на имотите. Съответно според чл.16, ал.1 от тази Наредба размерът
на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а
когато то не може да се установи – в левове на ползвател или пропорционално
върху основа, определена от Общинския съвет. Нормите са приети в изпълнение на
законовата делегация по чл. 67, ал.2 от ЗМДТ. Както многократно се изложи, няма
спор за данъчната основа – която е и основата за определяне на ТБО – на всички
имоти, включително и посочения. Не е спорно и, че не са изпълнени
предпоставките на разпоредбата на чл.22, ал.1 и ал.2 от Наредбата, което води
до определянето на размера на ТБО по пропорционалния способ върху данъчната
оценка на имота, която за конкретния имот е от 3360, 10 лв. При това положение,
като се има предвид, че за тази година в сила е било приложение 1 към
разпоредбата на чл.18 от Наредбата, следва да се приеме, че ТБО за месеците октомври
и ноември в общ размер от 3, 36 лв. не се дължи, както не се дължат и
следващите се за тази сума лихви. Следва актът да се отмени за определените за
внасяне ТБО за посочените месеци досежно имот с партиден № 7003171400002.
От констатациите в АУЗД се установява, че три
имота са обложени с ТБО за 2015 г. /имоти с партидни номера 7003171140005,
7003171400004 и 355010/.
Предвид приложените декларации, жалбоподателят
попада и за тази процесна година в хипотезата на чл.64, ал.1 от ЗМДТ. Както се
изложи многократно, не се спори, че определянето на основата и размера на ТБО е
определен съобразно разпоредбата на чл.16, ал.1, изречение второ вр. с чл.17 и
чл.18 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени
на услуги на територията на Община Велико Търново /Наредбата/, приета с решение
№68/28.12.2011 г., изменяна и допълвана. От друга страна и трите имота попадат
в обхвата на границите на населените места, определени със заповед на кмета на
общината, за които е предвидено събирането, извозването и обезвреждането на
битовите отпадъци, и от друга страна е предвидено поддържането на териториите
за обществено ползване, при което са неприложими хипотезите на разпоредбата на
чл.71 от ЗМДТ.
Не е спорно и приложението на чл.67, ал.2 и ал.4
от ЗМДТ в релевантната редакция, нито се спори достоверността на определената
основа, върху която е начислен промила за предоставянето на услугите.
И понастоящем няма събрани доказателства, които
да опровергават извода на издателите на АУЗ, че дължимата ТБО и за трите имота
не е платена от жалбоподателя. Посоченото налага отхвърлянето на жалбата в
частта и, с която се оспорва установяването на дължима ТБО за посочените три
имота за 2015 г. и начислените върху тези задължения лихви.
Най – сетне, от констатациите в АУЗД се
установява, че три имота са обложени с ТБО за 2015 г. /имоти с партидни номера
7003171140005, 7003171400004 и 355010/.
Впрочем по-горе съдът посочи, че тези три имота
са били възложени с влязло в сила постановление ЧСИ Б. от 01.11.2016 г. на ПИБ
АД. Както се отбеляза, в законният срок това постановление не е обжалвано и е
влязло в сила, като имотите са престанали да бъдат собствени на жалбоподателя.
С аргумент от чл.64, ал.1 вр. с чл.11 и чл.15, ал.2 от ЗМДТ, ТБО за декември не
се дължи от настоящият жалбоподател. Предвид обстоятелството, че за тази година
в сила /както е посочено в самия акт/ е било приложение 1 към разпоредбата на
чл.18 от Наредбата, следва да се приеме, че ТБО за месец декември за имот с
партиден номер 355010 в размер от 1, 90
лв. не се дължи, ТБО за месец декември за имот с партиден номер 7003171400004 в
размер от 7, 88 лв. не се дължи и ТБО за месец декември за имот с партиден
номер 7003171140005 в размер от 7,88 лв. също не се дължи, както не се дължат и
начислените лихви върху тези суми.
Що се касае до дължимия ТБО за тези имоти за
периода от 01.01.2016 г. до 30.11.2016 г., то по вече многократно изложените
агрументи следва да се приеме, че правилно са определени за внасяне ТБО с оглед
на обстоятелството, че дължимата ТБО и за трите имота не е платена от
жалбоподателя, тези имоти са били негова собственост до момента на възлагането
им от ЧСИ, те попадат в районите, за които със съответната заповед е предвидено
събирането, извозването и обезвреждането на битовите отпадъци, и е предвидено
поддържането на териториите за обществено ползване, при което са неприложими
хипотезите на разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ. За пълнота следва да се вметне, че
за имот с партиден номер 355010, който е нежилищен. И който попада в хипотезата
на §1, т.21 от ДР на ЗМДТ вр. с чл.64 от ЗМДТ неправилно е определен промила за
ТБО за процесните години по т.1,1,1 от
Приложение №1 към чл.18, ал.1 от Наредбата за определянето и администрирането
на местните такси и цени на услуги на територията на Община Велико Търново. По
същият начин неправилно е определен промила на ТБО за останалите два имота за
2012 и 2013 г., тъй като приложима е графа 6 от таблицата към т.1,2 от това
приложение, респ.разпоредбата от това приложение според която неподалите
декларация по чл.22 от наредбата /какъвто е настоящият случай/ до 30.11. на
предходната година, намиращи се в границите на организираното събиране и
транспортиране на битови отпадъци, определени със заповед на кмета на общината,
се облагат с 6 промила върху данъчната оценка на имота.
Въпреки това, актът в тези му части не може да
се изменя във вреда на жалбоподателя, за когото е приложен по-благоприятен
режим на промила за тези периоди и за посочените имоти, което е довело и до
по-нисък размер на таксата.
Жалбата е частично основателна.
При това положение за ответника се следват
разноски съобразно спечеления от него материален интерес и предвид разпоредбата
на чл. 8, ал.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На жалбоподателя не се следват разноски, тъй
като не са поискани.
Водим
от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ акт за
установяване на задължения
№ 207-1/01.06.2017 г., старши експерт-орган по приходите
при Община Велико Търново, потвърден в оспорената му пред съда част с решение
№80/10.07.2017г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при същата
община в частите му с които: е установен ДНИ за периода 2012 – 2016 г. за имот
с партиден номер 355010 в общ размер от 218,90 лв.; е установен ДНИ за периода
2012 – 2016 г. за имот с партиден номер 7003171140005 в общ размер от 197 лв.;
е установен ДНИ за периода 2012-2016 г. за имот с партиден номер 7003171400004
в общ размер от 197 лв.; е установен ДНИ за периода 2013 -2014 г. за имот с
партиден номер 700317140002 в общ размер от 17, 64 лв.; е установена ТБО в
размер от 3, 36 лв. за месец октомври и ноември на 2014 г. за имот с партиден
номер 7003171400002; е установена ТБО в размер от 1, 90 лв. за месец декември
на 2016 г. за имот с партиден номер 355010; е установена ТБО в размер от 7, 88
лв. за месец декември на 2016 г. за имот с партиден номер 7003171400004 и е
установена ТБО в размер от 7, 88 лв. за месец декември на 2016 г. за имот с
партиден номер 7003171140005, в едно със съответните закъснителни лихви.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.А.И. ***, ЕГН
**********, против останалата част на потвърдения с решение №80/10.07.2017г. на
Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Велико Търново акт за
установяване на задължения
№ 207-1/01.06.2017 г. на орган по приходите при Община
Велико Търново.
ОСЪЖДА И.А.И. ***, ЕГН **********,***
разноски в размер от 180, 55 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: