№ 172
гр. София, 04.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110162720 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба, вх. № 336586/23.10.2024 г., подадена от „***“
ЕООД – в несъстоятелност чрез синдика А. Б., с която е предявен иск по чл. 270, ал. 2
ГПК за прогласяване нищожността на определение от 15.07.2015 г. по ч.гр.д. №
5749/2015 г. по описа на СГС, IV-Б състав, с което производството по това дело е
било прекратено.
С исковата молба ищецът развива съображения, че съдебният акт е нищожен и
липсвало валидно произнасяне по подадената от ищеца по реда на чл. 435 и сл. жалба,
с която е обжалвано постановление за възлагане на недвижимо имущество от
04.03.2015 г. по изпълнително дело № 10887/2014 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински.
Изложени са съображения за нарушаване на повелителни и свръхповелителни норми
на КРБ, на ЗСВ и ГПК, като жалбоподателят е бил лишен от право на защита и е бил
отстранен от собствените му недвижими имоти, без съдът да извърши дължимата
проверка. От съда се иска да прогласи нищожността на съдебния акт и да констатира,
че същият не е породил правните си последици.
С разпореждане № 161556/06.11.2024 г., съставът на СРС, като е приел, че
исковата молба е нередовна, е дал указания на ищеца да отстрани нередовностите, в
т.ч. да обоснове правния си интерес от предявяване на иск за прогласяване за
нищожността на определението на СГС, като изясни как евентуално уважаване на иска
би се отразило в правната сфера на ищеца.
Постъпила е уточнителна молба, вх. № 362751/12.11.2024 г., с която ищецът е
заявил, че тъй като производството по подадената от ищеца жалба е било прекратено,
с влизане в сила на определението се е стабилизирало постановлението за възлагане на
недвижими имоти, издадено по изпълнителното дело, което имало пряко негативно
въздействие в правната сфера на ищеца. Счита, че ако актът бъде прогласен за
нищожен, то висящността на производството, по което е постановено определението,
би се възстановила и жалбата би следвало да бъде разгледана от законен състав, а
действията на ЧСИ да бъдат проверени. Прекият целен ефект ищецът не отрича, че е
отпадане влизането в сила на постановлението за възлагане, респ. връщане в
патримониума на ищеца на правото на собственост върху имотите.
По допустимостта на предявения иск съставът на Софийски районен съд намира
следното:
1
Несъмнено е, както в теорията, така и в съдебната практика, че искът за
прогласяване на нищожност на съдебно решение е извънреден, извънинстанционен
способ за проверка на влезли в законна сила съдебни решения . Със същия ищецът
цели отпадане на силата на присъдено нещо, с която влязлото в сила решение
обвързва страните по делото /така Определение № 58 от 16.02.2022 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 400/2022 г., IV г. о., ГК, Решение № 114 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. №
1954/2014 г., II г. о., ГК и др./.
Разпоредбата на чл. 270, ал. 1 ГПК предвижда, че когато първоинстанционното
решение е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не
подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на
ново решение. Според ал. 2 на същия член, нищожността на решението може да се
предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение. Прогласяване на нищожност по
исков ред може да се иска само по отношение на онези съдебни решения, които са
влезли в законна сила и пораждат правни последици между страните по делото, тъй
като невлезлите в сила решения подлежат на инстанционен контрол, в рамките на
който съдът следи служебно за валидността на целия акт (не само на обжалваната
част), а и всяка страна може да релевира доводите си в тази насока и да ангажира и
съответните доказателства за установяването им /така решение № 131 от 1.06.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 3652/2020 г., III г. о., ГК./
Със същото решение съставът на ВКС изрично разграничава видовете съдебни
актове и подчертава отликите помежду им. С решения съдът се произнася по
съществото на спора, с който е сезиран, с определения се произнася по процесуални
въпроси, касаещи движението на делото (за насрочване на делото, за спиране и
възобновяване на производството, за прекратяването му в предвидените от закона
случаи, по събирането на доказателствата и др.), а с разпореждания - по други въпроси
с технически или организационен характер (оставяне без движение на искова молба
или жалба, връщане на искова молба или жалба и др.).
ВКС посочва още, че предмет на иска по чл. 270, ал. 2 ГПК може да бъде само
една категория съдебни актове – решенията. При това, само онези съдебни решения,
които са влезли в законна сила и пораждат правни последици между страните по
делото. Останалите две категории са извън приложното поле на разпоредбата – на
първо място законодателят изрично е посочил само съдебните решения като предмет
на този иск, от друга страна - в гражданското процесуално право разширителното
тълкуване е недопустимо, а приложението по аналогия е допустимо само в изрично
посочени случаи, каквото в случая няма. Следователно и предявеният иск, с който се
атакува определенние на СГС, с което производството по чл. 435 и сл. ГПК е
прекратено, е недопустим.
Отделно от изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в случая липсва
и правен интерес от предявяване и разглеждане на иск, с който се атакува
определението, с което производството по конкретното дело е било прекратено. С иска
за прогласяване на нищожност на съдебен акт се цели отпадане силата на пресъдено
нещо, но ако бъде постановено съдебно решение в производство по чл. 270, ал. 2 ГПК,
с което такъв иск бъде уважен, това не води до възстановяване на висящността на
производството, в което е постановено нищожното съдебно решение. В случая, дори
предявеният иск да бъде уважен, последното не означава, че ще отпадне влизането в
сила на постановлението за възлагане, респ., че ще се възстанови висящността по
подадената от ищеца срещу постановлението на ЧСИ Бъзински жалба. Правният
интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, а в случая
такъв не е налице.
Ето защо и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната.
2
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гр.д. №
62720/2024 г. по описа на СРС, I Гражданско отделение, 41 с-в.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца, с частна жалба, по която дължима
е държавна такса в размер на сумата от 15 лева, вносима по сметка на въззивния съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3