№ 111
гр. Варна , 19.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – **** I СЪСТАВ в публично заседание на единадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100503447 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ОД на МВР, гр. **** представлявана от
Директора **** срещу Решение № 260377 от 24.09.2020г. по гр.д. № 2517/2020г. по описа на
ВРС, 53-ти състав, с което на основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР и л. 86, ал. 1 от ЗЗД
въззивникът е осъден да заплати на Д. И. Д. с ЕГН ********** и с адрес: гр. **** ж.к. ****
сумата от 4 320 лева, представляваща сбор от ежемесечно дължими суми за храна в размер
на 120 лева за периода от 01.02.2017г. до 31.01.2020г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на предявяване на исковата молба в съда – 25.02.2020г. до окончателно
плащане на задължението, както и сумата от 648.92 лева, представляваща обезщетение за
забава, начислено за периода от падежа на всяко дължимо месечно задължение до
24.02.2020г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, поради неправилно приложение
на материалния закон. Съдържа доводи, че неправилно ВРС е приел, че разпоредбите на
ЗМВР се прилагат за всички служители на МВР, в това число и тези по чл. 142, ал. 1, т. 2 от
ЗМВР, въпреки изричната разпоредба на ал. 4, предвиждаща, че статутът на държавните
служители по ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл. С изменението на ЗМВР от 2017г. служебните
правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилагат разпоредбите на §
86 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР /ДВ, бр. 14 от 2015г./ и които към влизане в сила на този закон
заемат длъжности на държавни служители с висше образование и притежаващи такова, се
преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от датата на влизане в сила на
1
този закон. Ищецът Донев е именно от тези служители на МВР, попадащи в § 86 от ПЗР на
ЗИД на ЗМВР. Основание за изплащане ежемесечно на суми за храна на служители на МВР
е чл. 181, ал. 1 от закона и издадените въз основа на него Заповед № 8121з-37/19.01.2016г.,
Заповед № 8121з-58/09.01.2017г., Заповед № 8121з-44/16.01.2018г., Заповед № 8121з-
1716/28.12.2018г. и 8121з.1464/31.12.2019г., като в същите не е предвидено на държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР да се заплаща левова равностойност на пари за
храна, чийто размер за целия период е определен на 120 лв. месечно. В случая, за периода до
02.02.2017г. ищецът е имал право да получава и е получавал левовата равностойност на
храната, като след този момент такова не му се дължи. Кръгът на служителите в МВР е
определен в чл. 142, ал. 1 от ЗМВР /Обн., ДВ, бр. 53/27.06.2014г./ - държавни служители –
полицейски органи и органи на ПБЗН със статут по ЗМВР, държавни служители със статут
по ЗДСл и ЛРТП със статут по КТ и ЗМВР. На служителите по ЗДС не се предвижда
предоставяне на храна или равностойността й, а в чл. 181, ал. 4 от ЗМВР изрично е
посочено, че на служителите по чл. 142, т. 2 се осигурява безплатна храна при извършване
на дейности, свързани със специфичния характер на труда, както и ободряващи напитки при
полагане на труд през нощта. Така обосновал неоснователност на предявените искове и
отправил искане за постановяване на решение, с което да се отмени обжалваното, а
предявените искове – да се отхвърлят.
В отговор на жалбата от Д. И. Д. оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които
обосновава правилност и законосъобразност на решението на ВРС, което моли да се
потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Д. И. Д. срещу ОД на
МВР, гр. ****съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване
на осъдителни искове с правно основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 4320 лв., претендирана като сбор от дължими и
неплатени средства за храна в размер на 120 лв. Месечно за периода 01.02.2017г. до
31.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане на задължението, както и сумата от 648.92 лв., представляваща общ
размер на мораторната лихва, за периода от датата на падежа на всяко месечно задължение
до 24.02.2020г.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: от
1998г. ищецът е служител в системата на МВР, като със Заповед № 8121К-1000/02.02.2017г.
на министъра на вътрешните работи е преназначен като държавен служител при ответника,
2
съгласно чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, считано от 01.02.2017г. От този момент до сега заема
длъжността „старши експерт в сектор „Човешки ресурси“ към отдел „Административен“
при ОД на МВР – **** До 31.01.2017г. му е била изплащана ежемесечно левовата
равностойност на полагащата се храна на служителите на МВР, съгласно чл. 181, ал. 1 от
ЗМВР. От 01.02.2017г. до сега тези средства не му се начисляват и не се изплащат. Като
държавен служител, чийто статут се урежда със ЗДС е служител на МВР и съгласно чл. 181,
ал. 1 от специалния закон би следвало да му се осигурява храна или равностойността й. Със
Заповед на министъра от 01.07.2015г. левовата равностойност на храната за служителите на
МВР е определена на 120 лв. Във всяка последваща заповед, отменяща предходната и
последната от 2019г. този размер е идентичен. От 01.02.2017г. за служителите на МВР по
чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР не се определя размер на средствата за храна съгласно чл. 181,
ал. 4 вр. ал. 1 , поради което не му е изплащана полагащата му се равностойност на храна.
Непосочването на служителите по чл. 142, т. 2 от ЗМВР в тези заповеди не отменя
установеното му от закона право на храна, респ. на левовата й равностойност, като липсва
основание за по-неблагоприятно третиране на тази категория служители с всички други
такива, които полагат труд по трудово и или служебно правоотношение. Отправил искане в
тази връзка за положително произнасяне по предявените искове.
В отговор на исковата молба, ОД на МВР – ****признала възникналото и
съществувало между страните служебно правоотношение на посочената длъжност.
Оспорила обаче исковете по основание с доводи, че в чл. 142, ал. 1 от ЗМВР са предвидени
три категории служители, служебното правоотношение на които е уредено в три различни
закона, а именно: държавни служители – полицейски органи и органи на ПБЗН; държавни
служители и лица, работещи по ТПО. В чл. 142, ал. 2 от ЗМВР изрично е посочено, че
статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда със ЗМВР, а съгласно ал. 4 –
статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда от ЗДСл. Статутът на ЛРТП се
урежда при условията и по реда на КТ и ЗМВР /чл. 142, ал. 5/. С изменението на ЗМВР от
2017г., служебните правоотношения на държавните служители, за които се прилага § 86 от
ПЗР на ЗИДЗМВР /ДВ, бр. 14 от 2015г./ се преобразуват в такива по ЗДСл. Законодателят
изрично е определил режима статута на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР да е по
ЗДСл, в който не се предвижда предоставяне на храна или левовата й равностойност, а
съгласно чл. 181, ал. 4 от ЗМВР на тази категория служители се осигурява безплатна храна
при извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда, както и
ободряващи напитки при полагане на труд през нощта. За периода до 02.02.2017г. ищецът е
имал право да получава и е получавал левовата равностойност на храната, размерът на която
се определя със заповед на министъра на вътрешните работи. След този момент на ищеца не
е изплащана левова равностойност за храна, поради това, че същата не се дължи.
Формирането на работната заплата за държавните служители със статут по ЗДСл в МВР е
съобразено с Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. Така
отправил искане за отхвърляне на исковете като неоснователни.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
3
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор в отношенията между страните, че със Заповед № 8121К-1000/02.02.2017г.
на министъра на вътрешните работи ищецът е преназначен за държавен служител в ОД на
МВР – **** съгласно чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, считано от 01.02.2017г. От този момент
между страните съществува валидно служебно правоотношение, по силата на което Д. И. Д.
заемал длъжността „старши експерт“ в Сектор „Човешки ресурси“ към Отдел
„Административен“ на ОД на МВР – **** Не е спорно също обстоятелството, че в този
период на ищеца не е заплащана левова равностойност на храна, както и че съгласно
нарочни заповеди издавани от министъра на вътрешните работи определеният месечен
размер на левовата равностойност за храна през целия период е 120 лв.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Предмет на разглеждане са искове с правно основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Спорът по делото е доколко ищецът с оглед заеманата от него длъжност в рамките на
служебното му правоотношение има право на безплатна храна, респ. на левовата й
равностойност в рамките на исковия период.
Правото на служителите на МВР да получават храна или левовата й равностойност е
регламентирано в чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 181, ал. 1 от ЗМВР на служителите на
МВР се осигурява храна или левовата й равностойност, а съгласно ал. 2 – на държавните
служители се осигуряват работно и униформено облекло и друго вещево имущество и
снаряжение, а на неносещите униформа се изплаща ежегодно парична сума за облекло.
Съгласно ал. 3, служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които извършват дейности, свързани със
специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна, се осигурява левовата й
равностойност, чийто размер се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните
работи, а условията и редът за предоставянето й се определят с наредби на министъра на
вътрешните работи /ал. 4 и ал. 5/.
Категориите служители на МВР са определени в чл. 142, ал. 1 от ЗМВР /изм. ДВ, бр.
14/2015г., в сила от 1.04.2015г./, както следва: т. 1. държавни служители – полицейски
органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители;
3. лица, работещи по трудово правоотношение. В ал. 4 на чл. 142 /ред. ДВ бр. 14/2015г., в
сила от 01.04.2015г./ е регламентирано, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се
урежда със Закона за държавния служител. На основание чл. 142, ал. 1 от ЗМВР само
статутът на служителите по т. 1 се урежда от специалния ЗМВР. Следователно, касае се за
два специални закона – ЗМВР и ЗДС, които намират приложение по отношение различните
категории служители в рамките на системата на МВР. Приложното поле на специалния
4
закон /ЗДСл/ във връзка със служебното правоотношение на категория служителите в
системата на МВР, изключва приложението по отношение на същото правоотношение на
другия специален закон /ЗМВР/. С § 86 от ЗИДЗМВР /ДВ, бр. 14/2015г./ е прието, че за
държавните служители в МВР, заемащи длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1,
т. 2 от ЗМВР, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1 април 2015г., се
прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР до прекратяване на служебните им правоотношения. Т.е. до
прекратяване на служебните им правоотношения, категорията служители по т. 2
законодателно се приравняват по статут на държавните служители по ЗМВР. С § 69, ал. 1 от
ПЗР на ЗИДЗМВР /Обн., ДВ, бр. 81 от 2016г., в сила от 01.02.2017г./ от друга страна, е
предвидено, че служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се
прилага ЗИДЗМВР /ДВ, бр. 14/2015г./ и които към датата на влизане в сила на този закон
заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше
образование, с изключение на тези от Медицинския институт на Министерството на
вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни
правоотношения по ЗДСл, считано от датата на влизане в сила на този закон. Съгласно ал. 6
на същия параграф, при назначаването на служителите по ал. 1 се определя индивидуална
основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този закон
възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и включващо заплата за длъжност,
допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата
равностойност на храна по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Следователно, самият закон определя
начина, по който се формира основната заплата на служителя по служебното
правоотношение и в нея нормативно е включено, както допълнителното възнаграждение за
прослужено време, така и левовата равностойност на храната. С ежегодни заповеди,
издавани от Министъра на вътрешните работи, на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 от
ЗМВР, какъвто е и ищецът преди преназначаването му считано от 01.02.2017г., е определена
левовата равностойност на храна в размер на 120 лева месечно. Ето защо, считано от
01.02.2017г., когато ищецът е преназначен по посочения ред, възнаграждението за
прослужено време и левовата равностойност на храната не се начисляват отделно, а
представляват компонент от получаваното от него основно възнаграждение. При това
положение следва да се приеме, че служителят няма право на отделно допълнително
възнаграждение за храна извън основното си възнаграждение. Ако се приеме обратното, че
ищецът като държавен служител в системата на МВР - чл. 142, ал. 1, т. 2 от МВР има право
на храна или нейната равностойност съгласно чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, то той би бил поставен
в по- благоприятно положение в сравнение със служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР –
полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, чиито
правоотношения не са се преобразували в служебни по силата на § 69, ал. 1 от ПЗР на
ЗИДЗМВР /в сила от 01.02.2017г./, доколкото би получавал храна, респ. равностойността й
веднъж като съставна част от основното му възнаграждение и втори път, отделно като
допълнително плащане.
5
Наред с изложеното, ищецът е назначен по служебно правоотношение в МВР, на
основание § 69, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗМВР /в сила от 01.02.2017г./ и съдържанието на
служебното му правоотношение се урежда от специалния ЗДСл. В специалния закон не е
предвидено в полза на служителите на държавна служба да се предоставя храна или нейната
парична равностойност, аналогично на уредбата по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Тази изрична
законодателна препратка към приложение на специалния ЗДСл към тази категория
служители на МВР, изключва приложение на другия специален закон по аргумент за
празнота в ЗДСл. В чл. 142, ал. 4 от ЗМВР от друга страна, изрично е предвидено, че
статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл, а
изчерпателното изброяване на разпоредби в ЗМВР приложими към служителите заемащи
длъжности по чл. 142, ал. 1, т. 2, сред които чл. 181, ал. 1 от ЗМВР е въведено едва със ЗИД
на ЗМВР /ДВ, бр. 60 от 2020г., в сила от 1.10.2020г./. Следователно за периода от
01.02.2017г. до 01.10.2020г. ищецът, като служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, по
отношение на който е приложим ЗДСл няма право на храна, респ. на паричната й
равностойност като отделно плащане от основното възнаграждение. До 01.02.2017г., както и
след 01.10.2020г. за тази група служители в МВР, държавни служители по чл. 5 от ЗДСл,
извършващи дейности свързани със специфичен характер на труда и полагащи труд през
нощта от 22:00 до 6:00ч. правото на получаване на храна или левовавата й равностойност е
изрично законодателно уредено. В периода от 01.02.2017г. до 01.10.2020г. обаче приложими
спрямо тези служители са били само разпоредбите на ЗДСл и същите нямат уредено в
закона право на допълнително плащане под формата на левова равностойност на храна.
Ето защо предявените на това основание главен и акцесорен искове са недоказани по
основание и следва да се отхвърлят.
Решението на ВРС е неправилно като постановено в противоречие с материалния
закон, поради което следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което
предявените искове се отхвърлят като неоснователни.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът има право на разноски. Искане за
присъждането на съдебни разноски не е релевирано от правоимащата страна, поради което
разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260377 от 24.09.2020г. по гр.д. № 2517/2020г. по описа на
ВРС, 53-ти състав, с което на основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР и л. 86, ал. 1 от ЗЗД ОД на
6
МВР, гр. **** представлявано от **** е осъден да заплати на Д. И. Д. с ЕГН ********** и с
адрес: гр. **** ж.к. **** сумата от 4 320 лева, представляваща сбор от ежемесечно дължими
суми за храна в размер на 120 лева за периода от 01.02.2017г. до 31.01.2020г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба в съда –
25.02.2020г. до окончателно плащане на задължението, както и сумата от 648.92 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от падежа на всяко дължимо
месечно задължение до 24.02.2020г., както и в частта относно разноските присъдени на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 6 от ГПК И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР и л. 86, ал. 1 от ЗЗД предявените
от Д. И. Д. с ЕГН ********** и с адрес: гр. **** ж.к. **** срещу ОД на МВР, гр. ****
представлявано от **** искове за осъждане на ответника да заплати сумата от 4 320 лева,
представляваща сбор от ежемесечно дължими суми за храна в размер на 120 лева за периода
от 01.02.2017г. до 31.01.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 25.02.2020г. до окончателно плащане на
задължението, както и сумата от 648.92 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от падежа на всяко дължимо месечно задължение до 24.02.2020г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.
3, т. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7