РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 5.02.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на четиринадесети януари
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
Е.Д. и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №3955 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази:
Исковете са с правно основание по чл.127, ал.2 СК и по
чл.127а, ал.2 СК.
Ищцата Е.Г.Г. чрез процесуалния си представител
твърди, че с ответника са живели на семейни начала и че от съвместното им
съжителството имат три деца: С М А, родена на ***г., А М А., роден на ***г. и М
М А, родена на ***г. Поради лошото отношение на ответника към семейството,
физическото и психическо насилие, което упражнявал върху нея, както и за да
осигури средства за трите им деца, напуснала страната и през 2011г. заминала да
работи в Германия. След заминаването й - през месец юни 2011г. той завел двете
по-големи деца при родителите й в гр. Две Могили, а на 21.08.2011г. изоставил
третото дете М в близост до дома им. От тази дата и трите деца са настанени и
живеят в семейството на родителите й и те се грижат за тях. Ответникът не се
интересува от децата и не е давал пари за издръжката им. Тя трайно е установена
да живее и работи в Германия, като е адресно регистрирана там, има удобно
жилище и постоянна работа по трудов договор. Ежемесечно изпраща пари за
издръжка на децата. Желанието й е да се събере с децата си и да заживеят
заедно, което ще бъде и в техен интерес. Моли съдът да предостави на нея упражняването
на родителските права спрямо децата С М А, А М А. и М М А, да определи
местоживеенето на децата при нея, да определи режим на лични отношения на
бащата с децата всяка първа събота от месеца от 10.00 ч. до 12.00 ч. и да осъди
ответника да заплаща месечна издръжка за децата в размер на 200 лв месечно за
всяко дете, считано от 11.07.2015г., заедно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването
й, както и да заплати издръжка за минало време, считано от
10.07.2014г. до 11.07.2015г. по 200 лв месечно за всяко от децата. Моли съдът
да постанови решение, с което да замести съгласието на бащата за издаване на
задграничен паспорт и за напускане границите на страната на децата С М А, А М А.
и М М А до Германия и всички държави от ЕС за срок от пет години, считано от
постановяване на решението, придружавани от нея, като тяхна майка. Претендира
за разноските по делото.
Ответникът М.А.А. чрез назначения му особен
представител взема становище за неоснователност на исковете. Счита, че не е в интерес
на децата да променят местоживеенето си и да учат в чужбина преди да завършат
основното си образование в България.
Оспорва издръжката за минало време, като заявява, че издръжка следва да се
присъди от влизане в сила на решението, с което се предоставят родителските
права на майката.
В представената по делото писмена защита от адв. Г.П.,
особен представител на ответника М.А. А, се изразява становище за основателност
на исковете по чл.127, ал.2 и по чл.127а, ал.2 СК, предвид събраните при
разглеждане на делото доказателства и интересите на децата С М А, А М А. и М М А. Относно претендираната издръжка
счита, че за всяко от децата същата следва да бъде определена към минималния
размер поради липса на данни за възможностите на бащата.
По делото са представени
писмени доказателства, разпитани са свидетели и социални работници при Дирекция
“Социално подпомагане”-Русе са изразили становище. На основание чл.15 ЗЗакрД, в
тяхно присъствие са изслушани 16-годишната С М А и 13-годишния А М А..
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
От представените в заверен препис три удостоверения
за раждане е видно, че С М А е родена на ***г. (акт за раждане №866/21.06.1999г.
на Община Русе), А М А. е роден на ***г. (акт за раждане №499/12.04.2002г. на
Община Русе) и М М А е родена на ***г. (акт за раждане №1060/11.07.2008г. на
Община Русе). Родители на децата са: майка Е.Г.Г. и баща М.А. А. По делото не
се спори относно обстоятелството, че децата са родени от съпружеското им
съжителство, както и че понастоящем родителите не живеят заедно.
От
представените Заповед №ЗД-РД01-0015/7.10.2015г., Заповед
№ЗД-РД01-0016/7.10.2015г. и Заповед №ЗД-РД01-0017/7.10.2015г., трите на Директора
на ДСП Две Могили, постановеното по гр. дело №6627/2015г. на Русенски районен
съд решение №1733/23.12.2015г., представено в заверен препис и приложените на
л.78-80 удостоверения за настоящ адрес на децата С М А, А М А. и М М А,
се установява, че те са настанени в Приют за безнадзорни деца към ОС на
Български червен кръст в гр. Русе, ул. “Битоля” №1А, считано от 7.10.2015г. за
срок от шест месеца или до отпадане на основанията, довели до отпадане на
мярката.
Горното се установява и от данните,
изложени в приложения на л.86-87 Социален доклад на Дирекция “Социално
подпомагане” Русе по въпроса за родителските права относно децата С М А, А М А. и М М А,
родени от съпружеското съжителство в периода от 1998г. до 2010г. на Е. Г.Г. и М.А. А. Поради липса на финансови
средства майката на децата заминала на работа в Германия, като децата останали
на грижите на баща им. През месец юни 2011г. същият оставил двете по-големи
деца на грижите на техните баба и дядо по майчина линия - съпрузите Г, а на
21.08.2011г. изоставил най-малкото дете М пред къщата на семейство Г. По
отношение на децата била взета мярка за закрила “настаняване в семейство на близки
и роднини”, потвърдена с влязло в сила решение по гр. дело №595/2011г. и с
влязло в сила решение по гр. дело №1039/2011г., двете на Беленски районен съд
(л.16-21). При проведено социално проучване било установено, че първоначално
основните потребности на децата са били адекватно задоволявани от техните баба
и дядо по майчина линия, но впоследствие обстоятелствата се променили -
семейство Г е трябвало да освободят обитаваното под наем жилище и вече не са
могли да осигурят подслон на внуците си, поради което по отношение на тях е
взета мярка за закрила по чл.4, ал.1, т.5 ЗЗакрД - “предоставяне на социална
услуга - резидентен тип” и понастоящем
те са настанени, както вече бе посочено, в Приют за безнадзорни деца към ОС на
Български червен кръст в гр. Русе.
От показанията на свидетелката Л Д. И,
която има непосредствени и лични впечатления от страните от времето, когато
двамата са живели на семейни начала в с. Острица, където тя е била кметски
наместник, се установява, че проблеми създавал ответникът поради избухливия си
характер. В селото бил известен със скандалното си поведение, давало повод за
намеса на полицейските органи. Никога не е работел, издържал се от кражби. Ищцата
работела по трудов договор в Кметството, била грижовна майка. След заминаването
й да работи в Германия децата останали при нейните родители, на които тя всеки
месец изпращала пари за издръжката им. Редовно контактувала с децата си чрез
нейния - на свидетелката телефон, докато им купила лаптоп, за да се виждат. Ответникът
не се интересувал от тях, след 2010г. напуснал с. Острица и никой в селото не
го е виждал, бил издирван от полицейските органи.
Свидетелката С Д С, директор на Приюта за
безнадзорни деца, установява, че връзката между ищцата и децата й не е
прекъсвана и понастоящем. Тя продължава да им изпраща пари, както и колети,
въпреки че в Приюта децата са на пълна държавна издръжка. Ежедневно им се
обажда, поддържа постоянна връзка и с екипа на Приюта, интересува се от всичко,
свързано с децата, запозната е и съдейства за решаване на проблемите им.
Помежду им съществува силна емоционална връзка и децата силно желаят да отидат
при майка си в Германия и да живеят с нея. Бащата на децата не е търсил връзка
с тях, не ги е посещавал, не знаят къде се намира. Всяко от децата е имало лоши
преживявания с него, запазили са лоши спомени и те не желаят да контактуват с
него. Свидетелката заявява още, че след сегашното посещение на ищцата в Приюта,
впечатленията от нея, като за загрижен и отговорен родител и за емоционалната й
връзка с децата, са се потвърдили.
Показанията на свидетелката не са оспорени,
нито са опровергани с противни доказателства, в съответствие са с останалата
доказателствена съвкупност и съдът ги кредитира.
От представените в заверен препис от
немски на български език трудов договор и европейска здравноосигурителна карта
на Е.Г. се вижда, че от 2.07.2014г. ищцата е назначена за неопределено време на
длъжност “помощник кухня” и получава месечно брутно трудово възнаграждение в
размер на 500 евро, както и че е здравно осигурена.
Становището
на социалните работници при Дирекция “Социално подпомагане” - Русе, отдел “Закрила
на детето” Г Р К и Д С П, изразено устно в съдебно заседание на 14.01.2016г., е,
че в интерес на децата е да бъдат отглеждани и да живеят при майка си в
Германия, където тя е жилищно устроена, получава трудови доходи, с които може
да задоволява потребностите на децата си, направила е проучване за училището,
където те да учат и за учебната програма, по която ще продължат образованието
си занапред.
При
тези данни съдът намира, че след като родителите не са в законен брак, не
живеят заедно и са трайно разделени, текущото упражняване на родителските права
и задължения следва да се извършва от родителя, който е емоционално обвързан, има
желание и възможност да се грижи за тях, а това е ищцата-майка. Поради това
занапред С М А,
А М А. и М М А следва да бъдат при нея за живеене, отглеждане
и възпитание. Това е и в техен интерес, предвид добрите грижи и обич, които ще получават
от майката. Ответникът не е заявил желание да се грижи за децата си.
По
изложените съображения съдът намира, че искът, предявен от Е.Г.Г. по чл.127,
ал.2 СК е основателен и
следва да бъде уважен.
На
бащата следва да се определи режим на лични отношения с децата всяка първа
събота от месеца от 10.00 ч. до 12.00 ч.
Съгласно
чл.143 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. Ищцата
получава месечно брутно трудово възнаграждение 500 евро. По делото няма данни
за доходите на ответника, поради което съдът ги преценява на база минималната
работна заплата за страната - 420 лв (по делото липсват данни същият да е
нетрудоспособен). При това положение съдът намира, че ответникът следва да
заплаща определената в чл.142, ал.2 СК минимална издръжка или по 100 лв за
всяко от децата си, а остатъкът до необходимия размер, заедно с грижите по
отглеждането и възпитанието им следва да се поемат от майката. За разликата до предявения
размер 200 лв месечно за всяко от децата искът за издръжка следва да се
отхвърли. Издръжката следва да се присъди от влизане в сила на решението за
родителските права, а не от предявяване на иска.
Искът
за присъждане на издръжка за минало време за период от една година, считано от
10.07.2014г. до предявяване на иска - 10.07.2015г. по 200 лв месечно е изцяло
неоснователен и следва да се отхвърли. Това е така, защото в този период децата
са били настенени при трети лица (бабата и дядото на децата по майчина линия) и
понастоящем, считано от 7.10.2015г. - в Приют за безнадзорни деца към ОС на
Български червен кръст в гр. Русе. Съгласно даденото тълкуване на закона в
Пост. №5/1970г. на Пл. на ВС, т.25, третите лица, при които децата са оставени
с решенията по гр. дело №595/2011г. и по гр. дело №1039/2011г., двете на
Беленски районен съд за отглеждане и възпитание, имат право на иск срещу
родителите за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД за извършените разходи по
издръжката на децата. Ищцата не е материалноправно легитимирана да търси
издръжка за минало време за исковия период.
При
установените по делото данни съдът намира, че исковете по чл.127а, ал.2 СК са
основателни и следва да бъдат уважени. В интерес на 16-годишната С, на 13-годишния
А и на 7-годишната М е да имат възможност да напуснат границите на страната, за
да живеят при и заедно с рождената си майка, поради което следва да се даде
разрешение, което да замести съгласието на бащата за издаване международни
паспорти на С М А, родена на ***г., на А М А., роден на ***г. и на М М А,
родена на ***г., за пътуване до Германия и всички държави в ЕС за срок от пет
години, считано от влизане в сила на решението, придружавани от майката Е.Г.Г..
Съгласно чл.78 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищцата 1050 лв разноски по делото, от които 450
лв адвокатско възнаграждение и 600 лв за особен представител.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА децата С М Аа, родена на ***г.,
А М А., роден на ***г. и М М Аа, родена на ***г. да живеят при своята майка Е.Г.Г.,
ЕГН **********, на която ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на бащата М.А. А с децата С М А, А М А. и М М А
всяка първа събота от месеца от 10.00 ч. до 12.00 ч.
ОСЪЖДА
М.А. А с
постоянен адрес ***, ЕГН ********** да заплаща на С М А, ЕГН ********** и на Е. Г.Г. в качеството й на майка и законен
представител на малолетните А М А. ЕГН ********** и М М А, ЕГН **********, по 100
лв месечна издръжка за всяко дете, считано от влизане в сила на решението за
родителските права до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или
прекратяването на издръжката, заедно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ същия иск за разликата до предявените
размери 200 лв месечно за всяко от децата.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е. Г.Г. срещу М.А. А иск за заплащане
на Е.Г.Г., като майка и законна представителка на непълнолетните
С М А, А М А. и
М М А, издръжка за минало време за период от една година, считано
от 10.07.2014г. до 10.07.2015г. по 200 лв месечно за всяко от децата.
РАЗРЕШАВА
да се издадат паспорти на С М А, ЕГН **********, на А М А., ЕГН ********** и на
М М А, ЕГН **********, за напускане границите на Република България за пътуване
до Германия и всички държави от Европейския съюз за срок от пет години, придружавани
от Е.Г.Г., ЕГН **********, тяхна майка и законен представител.
ОСЪЖДА
А М А. да заплати по сметка на Русенски районен съд 432 лв държавна такса върху
присъдената издръжка, а на Е.Г.Г. да заплати 1050 лв разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: