Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. Средец, 07.07.2017г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Средецкият районен съд, наказателен състав, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Дойков
при
секретаря Маринка Маринчева и в
присъствието на прокурора ………………,
като разгледа докладваното от съдията Дойков НАХД № 44 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С Наказателно постановление №
1308/07.02.2017г. на инж. Венелин Николов Радков – Директор на РДГ Бургас на Р.П.П. , ЕГН **********,
с адрес *** на основание чл. 96, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча ,
чл. 85 от Закона за лова и опазване на дивеча, чл. 95, ал. 1 от Закона за лова
и опазване на дивеча , чл. 95, ал. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча,
чл. 94, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН са му наложени следните наказания : глоба по чл. 85 от Закона за лова и
опазване на дивеча в размер на 300.00лева/ триста лева/ ; лишаване от право на
ловуване за срок от 3/три/ години по чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД. Също така са отнети
в полза на държавата : 1/един/ брой див заек и средства за ловуване : ловна
карабина „Валтер“ кал. 221 R № WP 001149 , ловна карабина „Бенели Aprocal 3006”№ ВВ042224, 1/един/ брой боен фар черен, на основание
чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД; вещите послужили за нарушението: „Нисан Терано“, сив , с
рег. № А4071ВВ с номер на рама JN1WBYD21U0002886 на
основание чл. 95, ал. 2 от ЗЛОД. Също така е присъдено обезщетение в размер на
200.00лева в полза на Югоизточно държавано предприятие Сливен на основание чл.
3, т. 2 във вр. чл. 2, раздел I Б , т. 10 от Наредбата за размер на обезщетенията за
щетите, нанесени на дивеча. Наложените наказания са за това, че на 20.11.2016г.
в района на ловно рибарска дружина с. Кирово на асфалтов път между с. Кирово и
с. Граничар , ловува като превозва с „Nissan Terrano“ с рег. № А4071ВВ сив цвят, убит дивеч – 1/един/ брой див заек без
писмено разрешително за лов .
Р.П.П. , ЕГН **********, с адрес *** е
останал недоволен от наложеното му наказание. В жалбата си твърди, че
така посоченото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно .
Твърди се , че наказанието е постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Излагат се и съображения относно това, че е недопустимо
всички пътували с процесния лек автомобил да бъдат наказани по ЗЛОД, при
положение, че убитият заек е бил само един. Възразява се, че наложената санкция
като обезщетение за дивеча е постановена спрямо всеки един от четиримата
установени в „Нисан“ - а, а животното е било само едно. Последният мотив за
отмяна , жалбоподателят намира във факта, че описания като вещ послужила за
извършване на нарушението автомобил не е негова собственост.
В съдебно заседание жалбоподателят Р.П. не се явява.
Явява се упълномощеният от него адв. Ж.Н.,***.
Ответникът по жалбата – РДГ Бургас , редовно призован, се представлява от гл.
юрисконсулт Юлиян Милушев. Страната заема становище, че жалбата е
неоснователна, а издаденото наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 19.11.2016г. свидетелите Я.П.Л., Ж.М.Ж. и Л.Б.Б. *** ,
изпълнявали служебните си задължения. Около полунощ тримата били заели позиция
в с. Голямо Буково, общ. Средец, в местността „Солените герени“. Тримата били
на височина , като от там наблюдавали с. Голямо Буково и с. Кирово. Няколко
минути след като заели позиция, вече на 20.11.2016г., тримата видели, че от с.
Кирово излязъл лек автомобил и потеглил в посока с. Белеврен. Автомобилът се
отклонил по черен път, след което започнал да осветява нивите и поляните с фар.
Тримата служители на ТП ДГС Средец потеглили със служебен автомобил към с.
Кирово и стигнали до черния път, по който се бил отклонил въпросния автомобил.
Там свидетелите Л., Ж. и Б. слезли, за да се огледат, понеже черният път
заобикалял с. Кирово и излизал преди селото. От посоката, в която преминал
видяният автомобил, тримата чули два изстрела от оръжие. Проверяващите се
огледали в района и забелязали, че автомобилът продължил пътя си към с.
Граничар. Тримата последвали превозното средство и го застигнали на асфалтовия
път на около 2километра от с. Кирово, общ. Средец, като при това от купето
продължавали да осветяват нивите покрай асфалтовия път. След като го
приближили, служителите на ТП ДГС Средец подали на движещия се автомобил
светлинен и звуков сигнал да спре за проверка и водачът изпълнил нареждането. Л.,
Ж. и Б. се предствили на лицата в автомобила – вътре били четирима човека. При
поискване на документи за проверка само жалбоподателят Р.П. представил
документи - ловен билет и лични документи. Другите три лица обяснили, че не
носят , били в други дрехи. Служителите осветили купето на превозното средство
и установили, че в краката на предно дясно стоящия има пушка, тип „флоберка“,
която била извадена от калъф. Пътуващите в „Нисан“ - а били помолени да слязат
от него, като проверяващите установили, че между задно дясно стоящия и калника
на автомобила също има извадена от калъф ловна пушка- карабина, а между двамата
задностоящи – ловен полуавтомат, изваден от калъф. При огледа на автомобила ,
отзад , пред мястото за краката на дясностоящия, в найлонова торбичка бил
намерен убит див заек, като трупа на животното все още бил топъл. При поискване
на документите за право на лов , нито едно от пътувалите в „Нисан“ - а лице не
представило такива. В багажника на автомобила имало и други ловни оръжия.
Тримата проверяващи поискали съдействие от РУ МВР Средец за установяване
самоличността на останалите три лица в автомобила. По – късно в РУ МВР Средец
на жалбоподателя бил съставен АУАН Серия ЮИДП 2013г. № 048701/20.11.2016г.
Жалбоподателят Р.П. отказал да подпише съставения акт, което било удостоверено
с подписа на св. - Милен М. Тодоров.
В законоустановения срок нж. Венелин Николов
Радков – Директор на РДГ Бургас е издал
против Р.П.П. , ЕГН **********, с адрес ***
обжалваното Наказателно постановление № 1308/07.02.2017г.
Горната фактическа обстановка се установи от
съвкупната преценка на показанията на разпитаните свидетели и приетите по
делото писмени доказателства.
Наказателното постановление е изпратено на Р.П. ,
връчено му е лично на 10.02.2017г. В законоустановения срок е подадена жалба ,
чрез административно – наказващия орган.
Въз основа на така установените факти по делото съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред
компетентен съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да
обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна .
При извършената служебна проверка, съдът не констатира
съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на
административнонаказателното производство, които да са довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя и които да водят до отмяна на процесното
наказателно постановление на това основание. И акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от компетентните органи. АУАН е
съставен съласно разпоредбите на чл. 40 – 43 от ЗАНН и в него е описано по
изискуемия от закона начин извършеното нарушение. Достатъчно пълно е посочено
времето и мястото на извършване на нарушението. Изложени са обстоятелствата във
връзка с твърдяното нарушение, като актосъставителят е
посочил, че с деянието
си жалбоподателят е осъществил състава на чл. 85, предл. 3 от
ЗЛОД.
В хода на съдебните прения са изложени съображения от
страна на защитата за отмяна на наказателното постановление, но съдът счита, че
е налице друго основание , различно от изложенто в жалбата.
Съгласно ТР № 3/22.12.2015 год., постановено по т.д. № 3/2015 год. на ОСНК на
ВКС деецът не следва да носи едновременно наказателна и
административнонаказателна отговорност в случаите, когато с извършеното от него
деяние са нарушени едновременно наказателна и административнонаказателна норма
с различни обекти на защита. В настоящия случай паралелно с установяването на
нарушението по ЗЛОД са добити данни за извършено деяние по чл. 237, ал. 2 от НК. В тази връзка чл. 33, ал. 1 от ЗАНН посочва , че когато за дадено деяние е
възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата ,
административнонаказателното не се образува , а в ал. 2 е посочено, че ако има
инициирано такова същото се прекратява и материалите се изпращат на
прокуратурата. От материалите в преписката се вижда също така, че след установяване
на нарушението на разпоредбите на ЗЛОД , в РУ МВР Средец се води ДП № 269 ЗМ –
366 / 2016г. , пр.пр. № 885/2016г. на РП Средец, за деяние по чл. 237, ал. 2 от НК. Производството е образувано на същата дата – 20.11.2016г., когато е
извършена и проверката от служителите на ТП ДГС Средец. В писмото на РП Средец
е отбелязано, че наказателното производство е образувано на основание чл. 212,
ал. 2 от НПК с оглед на процесния лек автомобил „Нисан Терано“ с рег. № А4071ВВ
, срещу виновното лице за деяние в землището между с. Кирово и с. Граничар, за
това , че е убил дребен дивеч в забранено време, указано в Закона за лова и
опазване на дивеча. Уточнено е , че към момента няма привлечено като обвиняемо
лице. При прилагане на правилото ne bis in idem, следва да се обсъди допустимостта деецът да носи отделно наказателна и
административнонаказателна отговорност за деяние, с което се нарушават
едновременно наказателна и административнонаказателна норма. Приетото с ТР № 3/22.12.2015 год., постановено по т.д. №
3/2015 год. на ОСНК на ВКС становище за съдържанието на понятието „idem" - че сама по себе си разликата в защитения
обект не предотвратява действието на принципа дава отговор и на въпроса за
приложимостта на административното наказание в настоящия случай. Отправна
точка при определянето на тъждеството на деянието е акцентът върху фактите на
инкриминираното поведение. Съдът приема за достоверни и цени показанията на
служителите на ТП ДГС Средец относно развилите се събития. Същите са
последователни, не се съдържат в тях противоречия и неясното, които да подлаган
на съмнение верността им. Ето защо при излагане на фактическата обстановка
съдът се е позовал на тях. Не се приеха показанията на разпитания в с.з. св.
Кирил Стамболиев. На първо място същият е наказан наред с жалбоподателя и е
обяснимо желанието му чрез действията си да облекчи собственото си процесуално
положение. На следващо място, във връзка фактите по делото, по – специално
произхода на убития дивеч , се изиска информация от ТП ДГС Хасково относно
водения там лов , в който е участвал Стамболиев. Не се доказаха твърденията му,
че убития заек е донесен след лов там. От приложените по делото документи от ТП
ДГС Хасково става ясно, че в действителност са убити 10броя диви зайци, но няма
друг източник на доказателства, който да
потвърди това. По тези съображения съдът не цени неговите показания като
обективни и достоверни. При преценката дали се касае до същото деяние съдът се
основава само на фактическото му съдържание, без оглед на неговата квалификация
и на класификацията му като „престъпление" или „административно
нарушение". Щом деянието е едно и също, провеждането на две отделни
самостоятелни производства - наказателно и административнонаказателно с
наказателен характер по смисъла на Конвенцията - съставлява нарушение на чл.4,
§ 1 от Протокол № 7, независимо от обстоятелството, че са засегнати различни
обекти на защита. Нещо повече. Настоящият състав счита, че границата между
административното и наказателното производство относно предмета на защитените
обществени отношения не може да бъде строго определена, доколкото се касае до
дейностти свързани с лова и последствията от него. Съставът на чл. 237, ал. 2
от НК е поставен в глава VI , раздел II – Престъпления в отделни стопански отрасли. Връзката между административното и
наказателното производство е в ловната дейност , която следва да се подчинява
на определени правила и последствията от нея – както е в образуваното
административно- наказателно производство – превозване на убит дивеч , без
писмено разрешително за лов. Настоящият състав при така приетата фактическа
обстановка, счита , че наказателното и административно – наказателното
производства са в конкуренция и при така изложените съображение процесното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
Водим от
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
1308/07.02.2017г. на инж. Венелин Николов Радков – Директор на РДГ Бургас , с което на Р.П.П.
, ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. чл. 96, ал. 1 от Закона за лова
и опазване на дивеча , чл. 85 от Закона за лова и опазване на дивеча, чл. 95,
ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча , чл. 95, ал. 2 от Закона за лова
и опазване на дивеча, чл. 94, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча и
чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН са му наложени следните наказания :
I.
глоба по чл. 85
от Закона за лова и опазване на дивеча в размер на 300.00лева/ триста лева/ .
II.
лишаване от право на ловуване за срок от
3/три/ години по чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД.
III.
Отнети са в полза на държавата : 1/един/ брой
див заек и средства за ловуване : ловна карабина „Валтер“ кал. 221 R № WP 001149 , ловна
карабина „Бенели Aprocal 3006”№ ВВ042224, 1/един/
брой боен фар черен на основание чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД; вещите послужили за
нарушението: „Нисан Терано“, сив , с рег. № А4071ВВ с номер на рама JN1WBYD21U0002886 на основание чл. 95, ал. 2 от ЗЛОД.
IV.
Присъдено е
обезщетение в размер на 200.00лева в полза на Югоизточно държавано предприятие
Сливен на основание чл. 3, т. 2 във вр.
чл. 2, раздел I Б , т. 10 от
Наредбата за размер на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча, за това, че
на 20.11.2016г. в района на ловно рибарска дружина с. Кирово на асфалтов път
между с. Кирово и с. Граничар , ловува като превозва с „Nissan Terrano“ с рег. № А4071ВВ сив цвят, убит дивеч – 1/един/ брой
див заек без писмено разрешително за лов
, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Бургас в 14 дневен
срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: