Решение по дело №4157/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260282
Дата: 27 април 2021 г. (в сила от 27 април 2021 г.)
Съдия: Емил Иванов Дечев
Дело: 20201100604157
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

 

Гр.София, .…………. г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIV-ти въззивен състав в публично съдебно заседание нa седемнадесети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ

         КРИСТИНА ГЮРОВА

 

   при участието на секретаря Даниела Генчева и в присъствието на прокурора Калина Накова, като разгледа докладваното от съдия Дечев ВНЧД №4157/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Производството е по реда на глава XXI, вр.чл.306, ал.1, т.1 и т.3 от НПК:

            С определение от 22.10.2020 г. по НЧД № 11536/2020 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, постановено в производство по реда на чл. 306, ал. 1 от НПК, съдът на основание чл. 68, ал. 1 от НК, е привел в изпълнение наказанията, наложени на осъдения Б.К.С. по НОХД № 5646/2015 г. и по НОХД № 9081/2016 г. – и двете по описа на СРС, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3  от ЗИНЗС е определил първоначален „общ“ режим на изтърпяване на същите.

               Съдът на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е извършил групиране на наказанията, наложени на Б.К.С. по НОХД № 5646/2015 г. на СРС, НО, 8-ми състав, по НОХД № 9081/2016 г. на СРС, НО, 7-ми състав, по НОХД № 10975/2016 г. на СРС, НО, 110-ти състав и по НОХД № 4990/2020 г. на СРС, НО, 100 състав, като е определил едно общо, най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.

               От така определеното общо най-тежко наказание, на основание чл. 59, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, е приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан по реда на ЗМВР, с постановление на прокурор и с постоянна мярка за неотклонение по реда на НПК, по делата от кумулативната група.

               Постановено е отделно изтърпяване на наказанието, наложено на осъдения С. по дело № 1 Ks 21 Js 8399/2016 г. на Окръжен съд – Вайден, Република Германия с Присъда, влязла в сила на 10.08.2017 г. и приета за изпълнение с Определение на СГС по НЧД №921/2020 г., влязло в сила на 27.03.2020 г., при първоначален „строг“ режим.

              Срещу първоинстанционния съдебен акт в законоустановения срок е постъпила жалба от осъдения Б.К.С. чрез защитника му адв. К.К. от САК, в която се излагат съображения за неговата незаконосъобраност. Твърди се, че определението е постановено при съществено нарушение на чл. 25 и чл. 68 от НК, довело до утежняване положението на осъдения. Посочено е, че незаконосъобразно районният съд първо е приложил разпоредбата на чл. 68 от НК, а едва след това е групирал наказанията на осн. 25, вр. с чл. 23 от НК. Твърди се, че въпросът за приложението на чл. 68 от НК може да бъде решен, едва след като съдът се е произнесъл по наличието на материалноправните предпоставки за групиране на наказанията по чл. 23 - чл. 25 НК. Сочи се, че извършеното от първоинстанционният съд групиране, влошава положението на осъдения, тъй като последния следва да търпи ефективно двете приведени в изпълнение наказания лишаване от свобода и отделно наложеното му най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на една година. От друга страна се сочи, че би било незаконосъобразно да се определи едно общо, най-тежко условно наказание при положение, че е бил нарушен изпитателния срок по присъдите, включени в кумулативната група. Акцентира се, че при постановяване на обжалвания съдебен акт, първостепенният съд не е извършил правилно групиране на наказанията, тъй като не е избран най-благоприятния за осъдения вариант.  Предвид тези съображения се иска въззивният съд да отмени обжалваното определение, като извърши ново групиране на осъжданията на С. в две отделни кумулативни вериги, изложени във въззивната жалба.

             С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на нови доказателства и не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.

             В съдебно заседание пред въззивната инстанция, упълномощеният защитник на осъдения С., в лицето на адв. К. моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното определение, по съображенията, изложени в депозираната жалба. Моли на основание чл.59, ал.2, вр. с ал. 1 от НК, въззивният съд да приспадне изтърпяната част от наказанията, включени в предложените кумулативни вериги.

             Пред въззивната инстанция представителят на СГП излага становище за неоснователност на жалбата. Счита, че определението на СРС, в частта, в която е извършено групиране на наказанията, е правилно и законосъобразно. Прокурорът пледира за изменение на определението в частта, с която е приложена разпоредбата на чл. 68 от НК. Като аргумент за това посочва, че законът повелява на първо място, съдът да извърши групиране на наказанията, след това да определи измежду тях едно общо, най-тежко наказание, и едва тогава да прецени дали да приложи чл. 68 от НК. Пледира по отношение на правилно определеното общо, най-тежко наказание на осъдения С., за което са налице условията на чл. чл. 25, ал. 1, вр.чл. 23, ал. 1 от НК да бъде приложена разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК.

            В правото си на лична защита и последна дума, осъденият С. поддържа заявеното от защитника си.

            Софийски градски съд, като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебното заседание, подложи на анализ материалите, събрани по делото и след като провери изцяло правилността на атакувания акт в съответствие с чл. 313 и чл. 314 НПК, намери за установено следното:

            Делото пред СРС е протекло по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК и е било образувано по предложение на Софийска районна прокуратура за групиране на наложеното на Б.К.С. по НОХД 4990/2020 г. по описа на СРС, НО, 100 състав наказание, с предходни наложени му наказания по други НОХД.

            С оглед изисканата справка за съдимост, първостепенният съд е констатирал, че до момента на постановяване на определението от първата инстанция Б.С. е осъждан, както следва:

             1./  С влязло в сила на 28.02.2011 г. определение по НОХД № 3467/2011 г. по описа на СРС, НО, 2 с-в, е одобрено споразумение,  с което осъденият е признат за виновен в извършено на 16.11.2010 г. престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, му е наложено наказание „Пробация“ при двете задължителни мерки за срок от шест месеца.

                  С определение на СГС по НЧД № 4028/2011 г., влязло в сила на 24.02.2012 г.  наказанието „Пробация“ е заменено с наказание „Лишаване от свобода“ за срок от два месеца и 15 дни, чието изпълнение е отложено на основание чл. 69, ал. 1 от НК с изпитателен срок от една година.

             2./  С влязло в сила на 22.03.2016 г. определение по НОХД № 5646/2015 г. по описа на СРС, НО, 8 с-в, е одобрено споразумение, с което С. е признат за виновен в извършено на 12.10.2014 г. престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение е отложено на осн. чл. 66 от НК за срок от три години.

             3./  С влязло в сила на 25.05.2016 г. определение по НОХД № 9081/2016 г. по описа на СРС, НО, 7 с-в, е одобрено споразумение, с което осъденият е признат за виновен в извършено за времето от 22.12.2015 г. до 23.12.2015 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, чието изпълнение е отложено на осн. чл. 66 от НК за срок от три години.

             4./  С влязла в сила на 10.08.2017 г. присъда по дело № 1 Ks 21 Js 8399/2016 г. на Окръжен съд – Вайден, Република Германия, приета за изпълнение с Определение на СГС по НЧД № 921/2020 г., влязло в сила на 27.03.2020 г., с която Б.С. е признат за виновен в извършено на 12.09.2016 г.  престъпление по чл. 212, ал. 1; чл. 224, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 223 и чл. 226, ал. 1, т. 1 от НК на Република Германия, съответстващи на престъпления по чл. 115, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 и чл. 128, ал. 1 от НК на РБ, му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет години, търпимо при първоначален „строг“ режим.

             5./  С влязло в сила на 24.06.2020 г. определение по НОХД № 10975/2016 г. по описа на СРС, НО, 110 с-в, е одобрено споразумение, с което осъденият С. е признат за виновен в извършено на 06.12.2015 г. престъпление по чл. 215, ал. 1 от НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, чието изпълнение е отложено на осн. чл. 66 от НК за срок от три години.

             6./  С влязло в сила на 25.06.2020г. определение по НОХД № 4990/2020 г. по описа на СРС, НО, 100 с-в, е одобрено споразумение, с което осъденият е признат за виновен в извършено на 23.12.2015 г. престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, търпимо при първоначален „общ“ режим.

             Спорът по делото е концентриран върху въпросите за приложението на чл. 25, вр. с чл. 23 от НК и чл. 68, ал. 1 от НК и в частност дали тези разпоредби са правилно приложени при определяне на наложеното на осъдения С. общо, най-тежко наказание.

             Въззивният съдебен състав намира, че атакуваното определение на СРС в частта, в която е приложен чл. 68, ал. 1 от НК, действително е постановено в нарушение на закона. Това е така, защото при постановяване на проверяваното определение, първоинстанционният съд не се е съобразил и не е спазил поредността, при която се определя наказание в случай на съвкупност от престъпления. Винаги, когато са налице множество престъпления,  какъвто е и настоящият случай, съдът е длъжен в рамките на своите правомощия да обсъди и реши на първо място въпросът, свързан с определяне на общо наказание по реда на чл. 25, вр. чл. 23 от НК, и едва тогава да прецени необходимостта от прилагане или не на института на чл. 68 от НК. Хронологията на въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК, задължава съда преди да се произнесе налице ли са условията на чл. 68 и чл. 69 от НК (т. 8), да стори това по отношение на разпоредбата на чл. 23 – чл. 25 от НК и да определи общо наказание, по аргумент на т.  3, ал. 1, чл. 301 от НПК. Ето защо и определянето на общо наказание при наличие на съвкупност от престъпления е действие, което винаги трябва да предхожда приложението на чл. 68 от НК. В настоящият случай, действително са били налице предпоставките за определяне на едно общо, най-тежко наказание измежду наказанията, наложени на осъденият по НОХД № 5646/2015 г., НОХД № 9081/2016 г., НОХД № 10975/2016 г. и по НОХД № 4990/2020 г., всички по описа на СРС, тъй като последното по време извършено деяние е от 23.12.2015 г. по НОХД № 4990/2020 г., а първото влязло в сила определение, е по НОХД № 5646/2015 г. на 22.03.2016 г. След влизане в сила на определенията по НОХД № 5646/2015 г. и по НОХД № 9081/2016 г. по описа на СРС, е извършено престъплението, предмет на присъда по дело № 1 Ks 21 Js 8399/2016 г. на Окръжен съд – Вайден, Република Германия, приета за изпълнение с Определение на СГС по НЧД № 921/2020 г., влязло в сила на 27.03.2020 г., което поставя въпроса за начина на изтърпяване на предходните наказания, предвид наличието на осъждане в изпитателния срок по двете горепосочени определения. Преди тази преценка обаче следва да бъде извършено групиране, при което на основание чл. 25, ал. 4 от НК съдът преценява дали общото наказание ще се търпи ефективно. Това становище е в съответствие с указанията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 16.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 3/2009 г., ОСНК, съгласно които в хипотеза, при която последната влязла в сила присъда е за престъпление, което е в отношение на рецидив спрямо няколко предходни условни осъждания, и което е извършено в изпитателния срок на няколко от тези предходни присъди, постановени за престъпления, които помежду си са в отношение на съвкупност, съдът, постановяващ последната присъда, трябва да извърши групирането на наказанията по предходните осъждания, за да е в състояние да посочи какво наказание привежда в изпълнение, а когато съдът е пропуснал да направи това с присъдата си, следва да го стори с определение по чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК. Именно това е следвало да стори първостепенният съд, преди да приложи разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК и да приведе в изпълнение наказанията „Лишаване от свобода“ наложени по НОХД № 5646/2015 г. в размер на една година и по НОХД № 9081/2016 г. в размер на 10 месеца. Изложените съображения сочат, че по същество са налице предпоставките за изменение на определението, като бъде отменена частта за приложението на чл. 68 от НК.

              Вън от горното, въззивният съд намира, че първата инстанция напълно правилно е отчела, че между наказанията, наложени на осъдения С. по НОХД № 5646/2015 г., НОХД № 9081/2016 г., НОХД № 10975/2016 г. и по НОХД № 4990/2020 г., всичките по описа на СРС, са налице основанията на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, и е постановила правилно отделно изтърпяване на на наложеното на осъдения наказание по дело № 1 Ks 21 Js 8399/2016 г. на Окръжен съд – Вайден, Република Германия, т.е. съвкупността е била законосъобразно определена. При избор на конкретен вариант за групиране на наказанията, съдът следва да се ръководи от указанията дадени в Постановление № 4 от 28.VI.1965 г. по н. д. № 2/65 г. на Пленума на ВС, съгласно което - при множество различни варианти, съдът следва да избере този, който е най-благоприятен за осъденото лице. В настоящия случай е възможен само един вариант за групиране на наказанията, а именно този предложен от контролираният съд. Както правилно е посочил първостепенният съд, престъпленията по НОХД № 5646/2015 г., НОХД № 9081/2016 г., НОХД № 10975/2016 г. и по НОХД № 4990/2020 г., за които е осъден С., са извършени преди, за което и да е било от тях, да е имало постановена и влязла в сила присъда, поради което те се намират в условията на реална съвкупност, следователно са налице предпоставките за определяне на общо наказание по тази съвкупност. Най-тежкото наказание наложено по гореизброените наказателни производства е наказанието по  НОХД № 5646/2015 г., което следва да бъде определено като общо най-тежко наказание измежду посочените по-горе, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година. Престъплението, предмет на присъдата по дело № 1 Ks 21 Js 8399/2016 г. на Окръжен съд – Вайден, Република Германия, е извършено на 12.09.2016 г., т.е. след влизане в сила на определенията по НОХД № 5646/2015 г. и по НОХД № 9081/2016 г., и не може да бъде групирано с тях, защото са в отношение на рецидив помежду си. Същото не може да образува група и с тези по НОХД № 10975/2016 г., и по НОХД № 4990/2020 г. по описа на СРС, така както настоява защитата, тъй като престъпленията по тези дела не се намират в отношение на реална съвкупност помежду си. Това е така, защото трите деяния по цитираните наказателни производства са разделени от осъждане с влязъл в сила съдебен акт именно по НОХД № 5646/2015 г. и по НОХД № 9081/2016 г. По тази причина наказанието, наложено с присъдата по това дело, следва да се изтърпи отделно. Допълнително следва да се отбележи, че предлагания от защитата вариант за групиране на наказанията, не води до по–различен краен резултат, защото и в този случай осъденият ще трябва да изтърпи отделно две групи наказания „Лишаване от свобода“ - първата за срок от 1 година и втората за срок от 10 години, респ. не представлява по – благоприятно за дееца съчетание на наказанията.

             Относно начина на изтърпяване на наложеното на осъденият С. общо, най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година за деянията, включени в съвкупността, въззивният състав намери следното:

             Действително разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от НК предвижда, че когато по някоя от присъдите, включени в съвкупността лицето е било освободено от изтърпяване на наказанието по реда на чл. 66 от НК, въпросът за изпълнение на общото наказание се решава при неговото определяне. Това означава, че е възможно при определяне на общо наказание в рамките на съвкупността да се приложи разпоредбата на чл. 66 от НК, но предпоставките на сочената материалноправна разпоредба следва да са налице към момента на групиране на наложените наказания. Както вече стана дума по-горе, констатира се, че осъденият С. е извършил ново престъпление от общ характер, а именно това по дело № 1 Ks 21 Js 8399/2016 г. на Окръжен съд – Вайден, Република Германия, след като е бил осъден по НОХД № 5646/2016 г. и по НОХД № 9081/2016 г., и затова му престъпление му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет години. При данни за последвало ново осъждане на наказание „Лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер разпоредбата на чл. 66 от НК не може да намери приложение и определеното общо наказание подлежи на ефективно изпълнение. Отделно от това, наказанието от десет години „Лишаване от свобода“, наложено с присъда по дело № 1 Ks 21 Js 8399/2016 г. на Окръжен съд – Вайден, Република Германия, е приложено по отношение на деяние, осъществено на 12.09.2016 г. и попадащо в изпитателния срок на осъждането по НОХД № 5646/2015 г. и по НОХД № 9081/2016 г. Поради обстоятелството, че в изпитателния срок на предходно осъждане е извършено ново умишлено престъпление, за което е наложено наказание „Лишаване от свобода“, не може да бъде определен друг начин за изтърпяване на общото наказание различен от ефективен, тъй като безспорно са налице по отношение на осъждането по НОХД № 5646/2015 г. и по НОХД № 9081/2016 г. условията на чл. 68, ал. 1 от НК, поради което именно същото се явява и законова пречка за отлагане на изпълнението на общо определеното наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД № 5646/2015 г., НОХД № 9081/2016 г., НОХД № 10975/2016 г. и по НОХД № 4990/2020 г., всичките по описа на СРС. Ето защо макар формално нормата на чл. 25, ал. 4 от НК да позволява условно осъждане при определяне на общо наказание по чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК, в настоящия случай това е невъзможно именно, защото в изпитателния срок на две от общо четири осъждания, които формират едно най-тежко наказание, е било извършено друго умишлено престъпление, за което е наложено наказание лишаване от свобода. Следователно, в процесния случай е недопустимо да се приложи институтът на условното осъждане, тъй като не са налице предпоставките за това. Правилното прилагане на цитираните материално-правни норми изисква ефективното изтърпяване на общото наказание по съвкупността определена по НОХД № 5646/2015 г., НОХД № 9081/2016 г., НОХД № 10975/2016 г. и по НОХД № 4990/2020 г. в размер на една година „Лишаване от свобода“ и отделно изтърпяване на наказанието, наложено с присъда по дело № 1 Ks 21 Js 8399/2016 г. на Окръжен съд – Вайден, Република Германия, в размер на десет години „Лишаване от свобода“. Това е така, и защото в противен случай, осъденият условно с една предишна присъда, би се оказал в по-тежко положение от осъдения с две или повече такива присъди, защото за първия приложението на чл. 68, ал. 1 от НК би било безалтернативно, а при втория би могъл да го избегне с ново условно общо наказание. В посочения смисъл е Решение № 547/08.12.2010 г. на ВКС по н.д № 557/2010 г. на I н.о, Решение № 457 на ВКС по н.д. № 248/2003 г. н.о и Решение № 553 на ВКС по н.д № 600/2008 г. на III н.о.

            С оглед на това правилно първоинстанционният съд е постановил определеното общо най-тежко наказание от една година „Лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно ефективно. Неправилно обаче съдът е определил общото най-тежко наказание наложено на С. да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. В случая е налице осъждане за деяние, извършено в изпитателния срок на предходно осъждане, което е предпоставило приложението на чл. 68, ал. 1 от НК. С оглед наличието на последващо осъждане на лицето, което се явява извършено в изпитателния срок на две от осъжданията, включени в тази група, то и при преценка на режима, при който следва да се търпи общото наказание, следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „В“ от ЗИНЗС. За разлика от предходната редакция на чл. 60 от ЗИНС, която изискваше определяне на „строг“ режим в случаите на налагане на наказание за престъпление, извършено в изпитателния срок за предходно осъждане, разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „В“ от ЗИНЗС (изм., ДВ, бр. 13/2017 г.) обвърза определянето на „строг“ режим в случаите на чл. 68 от НК с общия размер на приведеното в изпълнение наказание и това, наложено за последващото деяние. Понастоящем „строг“ режим се определя само, когато сборът от двете санкции надвишава две години. Следователно, разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „В“ от ЗИНЗС ще намери приложение при кумулативното наличие на три предпоставки, а именно - умишлено престъпление, извършено в изпитателния срок на условно осъждане, активиране на отложеното наказание по реда на чл. 68, ал. 1 от НК и сбора от двете наказания да надвишава две години. Неправилно първостепенният съд е приел, че цитираната норма, касае единствено „режима на престъпленията извършени в изпитателния срок на условно осъждане, а не наказанието в чийто изпитателен срок е извършено последващото деяние“. Напротив, при наличието на посочените предпоставки и приведеното в изпълнение наказание, и това наложено за последващото деяние, ще следва да се търпят при първоначален „строг“ режим. В подкрепа на този извод на въззивния съд са и мотивите към законопроекта на ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017 г /, според които с новият чл. 57 от същия закон, се разширява приложното поле за определяне на първоначален „общ“ режим, който следва да се налага и на осъдени, които са рецидивисти по смисъла на наказателното право, но са с по-ниска степен на обществена опасност, без да са пенитенциарни рецидивисти /все още не са търпели наказание „лишаване от свобода“/. Целта на визирания в нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „В“ от ЗИНЗС, максимален сбор от двете наказания, които следва да се търпят отделно, е да не обхване именно осъдени с по-нисък размер на наказанията, както за отложеното по реда на чл. 66 НК, така и за извършеното в изпитателния срок престъпление, като в тези случаи и двете наказания следва да се изтърпяват при първоначален „общ“ режим. По аргумент на противното, в случаите, в които сборът от двете наказания надвишава 2 години, то първоначалният режим, при който следва да бъдат изтърпени и двете наказания /извършеното в изпитателния срок и отложеното по реда на чл. 66 НК/ е винаги „строг“. В настоящия казус, осъденият има да търпи наказание общо в размер на 11 години „Лишаване от свобода“, образувано като сбор от двете му отделни осъждания - това по първата група в размер на 1 година и това по второто осъждане в размер на 10 години „Лишаване от свобода“, което и дори съобразно разпоредбите на ППЗИНЗС (чл. 47, ал. 2, вр., ал. 3 от ППЗИНЗС) следва да се търпи при един режим и това винаги е по-тежкия такъв. Макар делото да е образувано пред настоящата въззивна инстанция само по жалба на осъдения, въззивният съд счита, че разполага с правото да измени първоначалния режим от общ на строг, тъй като този режим е обвързан автоматично с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „В“ от ЗИНЗС и задължително следва приложението му при изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“. Според настоящия съд такова едно изменение на първоначалбния режим на изтърпяване на ЛОС не представлява утежняване на правното положение на осъденото лице, каквото например е замяната на условно осъждане на ЛОС с ефективно такова. Ето защо не е налице процесуална пречка за такова изменение на първоинстанционния съдебен акт въпреки липсата на съответен протест.

              Правилно на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан със заповед за задържане по ЗМВР за срок от 24 часа, както и с постановление на СРП за срок от 72 часа и времето през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по някое от делата, включени съвкупността. По отношение на исканото от защитника на осъдения приспадане на изтърпяната част от наказанията, включени в кумулативната група, въззивният съд намира, че от приложените по делото справки имащи отношение към приложението на чл. 59 от НК /л. 54 от първоинстанцонното производство/ не се установява осъденият да е търпял наказание „Лишаване от свобода“ по някое от делата обхванати от съвкупността, поради което районният съд законосъобразно не е извършил исканото приспадане.

             Правилно първоинстанционният съд е преценил, че осъждането по дело № 1 Ks 21 Js 8399/2016 г. на Окръжен съд – Вайден, Република Германия с Присъда, влязла в сила на 10.08.2017 г. и приета за изпълнение с Определение на СГС по НЧД № 921/2020 г., влязло в сила на 27.03.2020 г., касае деяние, по отношение на което са неприложими правилата за съвкупност при множество престъпления, с оглед на което и наложеното  наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет години следва да бъде изтърпяно от осъдения отделно. Контролираният съд правилно е определил режима на изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ като „строг“, но е пропуснал да посочи, че този режим произтича по силата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС.

              Първоинстанционният съд е пропуснал да приспадне времето, през което осъдения е търпял наказанието, наложено му по тази присъда. От приложената по делото справка от Главна дирекция „Изпълнение на наказанието“ се установява, че от началото на 04.05.2018 г. Б.С. изтърпява наказанието по НЧД № 921/2020 г. със зачетен предварителен арест от 13.09.2016 г. – 26.03.2018 г. Предвид това на основание чл. 25, ал. 2 от НК, въззивният съд следва да приспадне изтърпяната част от наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 години по посочената присъда.

              При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи неговото изменяване или отмяна, поради което и с оглед горното, постанови своето решение.

              Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 3 и т. 6 от НПК вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК‚ Софийски градски съд

 

РЕШИ:

 

              ИЗМЕНЯ определението от 22.10.2020 г., постановено по НЧД № 11536/2020 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, като го ОТМЕНЯ в частта, с която спрямо Б.К.С., на основание чл. 68, ал. 1 от НК са приведени в изпълнение наказания „Лишаване от свобода“, определени му по НОХД № 5646/2015 г. и по НОХД № 9081/2016 г. и двете по описа на СРС и ОПРЕДЕЛЯ чл.25, ал.4 от НК като ново правно основание, въз основа на което общото най-тежко наказание една година лишаване от свобода по НОХД № 5646/2015 г. на СРС, НО, 8-ми състав, по НОХД № 9081/2016 г. на СРС, НО, 7-ми състав, по НОХД № 10975/2016 г. на СРС, НО, 110-ти състав и по НОХД № 4990/2020 г. на СРС, НО, 100 състав, следва да се изтърпи ефективно.

             ИЗМЕНЯ първоначалния „общ“ режим на изтърпяване на общото най-тежко наказание една година лишаване от свобода на първоначален „строг“ режим на изтърпяване на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“В“ от ЗИНЗС.

             На основание чл. 25, ал. 2 от НК ПРИСПАДА изтърпяната част от  наказанието „Лишаване от свобода“, наложено на осъдения Б.К.С. по дело № 1 Ks 21 Js 8399/2016 г. на Окръжен съд – Вайден, Република Германия с Присъда, влязла в сила на 10.08.2017 г. и приета за изпълнение с Определение на СГС по НЧД №921/2020 г., влязло в сила на 27.03.2020 г.           

            ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

 

 

 

 

       

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.