Решение по дело №410/2020 на Районен съд - Ботевград

Р Е Ш Е Н И Е №260180

 

07.12.2020 г., гр. Б.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД Б., НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в състав

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. П.

 

при секретаря Т. Б. като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 410 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № *-*-*от 15.07.2019г., издадено от А. З. И., Началник група към ОДМВР С., РУ Б., с което на Е.И.С. на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ е наложена „глоба” в размер на 20 (двадесет) за нарушение на чл. 147, ал.1 от същия закон  и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца за нарушение на чл.103 от същия закон.

Наказаното лице Е.И.С. в подадена в срок жалба моли наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Процесуалният му представител в съдебно заседание, поддържа жалбата и моли наказателното постановление да се отмени.

Въззиваемата страна – Началник група към ОДМВР С., РУ Б., редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

          От фактическа страна:

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка: На 10.05.2019 г. в 23.00 часа в с. Т., по ул. О.жалбоподателят управлявал лек автомобил Хонда ХР-В с ДКН ** **** **, собственост на лицето И. С. М. С ЕГН ********** *** в посока улица Г. П. пресичайки и нея по черен път към полето, като: 1. Водачът управлява ППС, което не е представено на технически преглед и 2. По описания маршрут след подаден светлинен и звуков сигнал за спиране от служебен автомобил О. А. с ДКН ******** водачът не се подчинил и продължил, увеличавайки скоростта, след което, излизайки по черния път спрял в разорано поле, с което е извършил: не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния случай констатациите в АУАН, не само не са опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства-свидетелски показания на актосъставителя В.И. и свидетеля по акта В.П., които изрично потвърдиха констатациите изложени в АУАН и показанията на свидетеля П.А. /тримата са полицейски служители при РУ-Б./. От показанията на тези свидетели се установява, че на инкриминираната дата са били изпратени по сигнал за нарушаване на обществения ред /сбиване/ в с. Т., ресторант „Л. ”. Към мястото са били насочени два служебни автомобила – единият управляван от И., а другият от А.. Пристигайки на място полицейските служители се намирали в служебните си автомобили. В този момент жалбоподателят като водач на лек автомобил Хонда ХР-В с рег. ** **** **, собственост на лицето И. С. М., потеглил в посока на движение  противоположна на посоката на движение на полицейските автомобили. По получена информация от присъстващите, че жалбоподателят е употребил алкохол и се е качил да управлява автомобила, полицейските служители обърнали служебните автомобили, пускайки светлинен и звуков сигнал  потеглили след жалбоподателя. Подаденият от тях сигнал е, чрез светлината на буркана и сирената на автомобила. Водачът ясно възприемал сигнала, увеличил скоростта и продължил по черен път, където е последван и спрян. В хода на проверката се установило, че жалбоподателят не е представил превозното средство на годишен технически преглед.

След проверка на документите и в сградата на РУ Б. свидетелят В.И. съставил в присъствие на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение. От правна страна нарушенията били подведени под текстовете на чл. 147, ал.1  и по чл. 103 от Закона за движение по пътищата. Актът бил предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и подписан от него без възражение.        В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не били депозирани писмени възражения срещу констатациите в акта.

На 15.07.2019 година А. З. И., Началник група към ОДМВР С., РУ Б. издал оспореното наказателно постановление. Словесното и юридическо описание на нарушенията по акта и наказателното постановление съвпада по признаци.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото, събрани чрез разпит на свидетелите В.И., В.П. и П.А., както и въз основа на писмените доказателства - акт за установяване на административно нарушение от 10.05.2019 г., заповеди за компетентност на АНО и актосъставителя.

Предвид безпротиворечивостта на доказателствения материал подробното му обсъждане е ненужно – арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, която норма следва да намери приложение и към съдържанието на мотивите към постановеното по реда на ЗАНН съдебно решение, предвид липсата на изрична норма в тази насока в ЗАНН.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е  основателна.

Така посоченият АУАН бланков № 25260 от 10.05.2019г. отговаря на императивните изисквания относно съдържанието на същия, заложени в чл.42 от ЗАНН.

Актосъставителят е компетентен орган, оправомощен съобразно заповед № ****-*** от 14.05.2018г. на Министъра на МВР, спазил е срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Ето защо възражението на жалбоподателя за липса на компетентност на актосъставителя оставя без уважение.

АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от нарушителя, като в 6-шест месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.

Обжалваното НП № *-*-*от 15.07.2019г. е издадено от компетентен по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН орган, оправомощен съобразно Заповед № ****-*** от 14.05.2018г. на Министъра на МВР /надлежно приложена по делото/, предвид действието на чл.189, ал.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят Е.И.С. е санкциониран за две нарушения на правилата за движение, подведени под нормите на чл. 147, ал.1 от ЗДвП и чл. 103 от ЗДвП.

По нарушението по т. 1 от НП - на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП:

Наказателното постановление е незаконосъобразно в тази си част. Съгласно посочената разпоредба, регистрираните ППС подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. В наказателното постановление това нарушение е формулирано по този начин, а от събраните в хода на съдебното следствие доказателствени материали не се установи наличието на признаци от обективната му страна, доколкото жалбоподателят не е собственик на управляваното превозно средство. Собственикът не е изпълнил задължението си да представи колата на годишен преглед пред КАТ, а не жалбоподателят. Непрецизно е посочено и основанието, на което е ангажирана отговорността на нарушителя – чл.185 от ЗДП. Този текст предвижда отговорност за нарушение на ЗДвП и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба до 20 лв. За нарушението по чл. 147, ал.1 от ЗДП е предвидено съответно наказание в друг текст от закона, а именно в чл.181, т.1 от с.з. Разпоредбата предвижда отговорност за собствениците на превозни средства, които без уважителни причини не са представили в определения срок превозно средство за технически преглед. Налице е противоречие между конкретно извършеното нарушение и основанието, на което наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя. Несъответствие, което самостоятелно предопределя процесуалната незаконосъобразност на наказателното постановление по пункт първи от санкционния акт.

По нарушението по т. 2 от НП - на чл. 103 от ЗДвП:

В обстоятелствената част на повдигнато обвинение за нарушение на чл. 103 от ЗДвП е посочено, че водачът не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган. В хода на съдебното следствие се установи, че полицейските органи са се намирали в два служебни автомобила, които са били с движение в посока противоположна на посоката на движение на автомобила управляван от въззивника. При информация от присъстващите, че жалбоподателят е употребил алкохол и се е качил да управлява автомобила, полицейските служители обърнали служебните автомобили, пуснали сирена и звук и потеглили след санкционирания водач. Подадения сигнал е, чрез светлината на буркана и сирената на автомобила. Съгласно  чл. 207 от Правилника за приложение на ЗДвП сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет, чрез постоянно светещ или мигащ надпис «ПОЛИЦИЯ-СПРИ». Следва да се каже, че при движение по пътищата, както водачите, така и контролните органи са длъжни да спазват ЗДвП, поради което при издаване на разпореждане за спиране от страна на полицейски органи, както е вписано в НП, същите следва да спазват ЗДвП и Правилника за неговото приложение, поради което без правно значение се явява причината за издаване на разпореждане за спиране към водача на движещо се превозно средство. Разпореждането от полицейските органи, намиращи се в движещ се полицейски автомобил следва да бъде дадено към водача на движещото се превозно средство, чрез постоянно светещ или мигащ надпис «ПОЛИЦИЯ-СПРИ». Подадените други звукови и светлинни сигнали не са разпореждане за спиране по смисъла на  чл. 207 от ППЗДвП, вр. с чл. 103 от ЗДвП, за което нарушение е повдигнато фактическо и правно обвинение. Дали по силата на други законови разпоредби тези сигнали задължават водача да спре е без правно значение за законосъобраността на наложеното по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП наказание.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б., въззивен състав

Р    Е    Ш    И   :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *-*-*от 15.07.2019г., издадено от А. З. И., Началник група към ОДМВР С., РУ Б., с което на Е.И.С. на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена „глоба” в размер на 20 (двадесет) за нарушение на чл. 147, ал.1 от същия закон  и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца за нарушение на чл.103 от същия закон.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС-гр.С. по реда на АПК в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: