Р Е Ш Е Н И Е
№334 25.02.2019г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас VІІ-ми състав
На двадесет и девети януари две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
като разгледа докладваното от
Румен Йосифов
административно
дело № 3012 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.215, вр. чл.225а от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на
Д.С.П., ЕГН-**********, с адрес: ***, против заповед №РД-16-924/09.10.2018г.,
издадена от кмета на Община Поморие, с която е наредено да се премахне строеж: „Преустройство на втори жилищен етаж
чрез изграждане допълнително на бани с тоалетни”, находящ се в УПИ X, кв.58 по
плана на гр.Поморие, като се възстанови във вид, отговарящ на
одобрените проекти от Общ.НС-Поморие на 30.12.1987г. към разрешение за строеж №85/30.12.1987г.
В жалбата се
твърди, че заповедта е издадена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материално правните
разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че в обжалваната
заповед незаконосъобразно и неправилно е прието, че се касае за „Преустройство
на втори жилищен етаж чрез изграждане на бани с тоалетни“. Според
жалбоподателката налице е вътрешно преустройство, което по своята същност
представлява текущ ремонт по смисъла на § 5, т.43 от ДР на ЗУТ, като не се
засяга конструкцията на сградата. Твърди се, че административният орган не е
събрал доказателства, че преди извършване на преустройството, преустроените
помещения са имали предназначение, различно от жилищно. Прави се възражение, че
няма промяна в предназначението на строежа. Изложени са подробни разсъждения
във връзка с предназначението на помещенията, както и дали те следва да се
считат за такива със самостоятелно значение. Посочва се, че в процесната заповед
липсва уточнение на вида на санитарните възли. Релевира се оплакване, че
административният орган не е посочил периода, в който това преустройство е
реализирано и не са събрани доказателства в тази насока. Това препятства органа
да установи налице ли са условията за търпимост на строежа. Прави се извод, че
е налице несъответствие на издаденият административен акт с целта на закона.
В съдебно
заседание чрез редовно упълномощения процесуален представител адвокат Николай Д.
от АК-Бургас, жалбоподателката поддържа жалбата на основанията изложени в нея. В
подкрепа на тезата си ангажира извършването на съдебно-техническа експертиза. Претендира
присъждане на съдебно-деловодни разноски. По делото са представени писмени
бележки.
Ответникът –
кмет на Община Поморие, чрез процесуалния си представител адвокат Юрий Б. от АК-Бургас,
оспорва жалбата като неоснователна. Представя административната преписка. Иска
от съда жалбата да бъде отхвърлена, тъй като атакуваната с нея заповед е
правилна и законосъобразна, както и да бъдат присъдени съдебно-деловодни
разноски. Представя писмена защита.
След като прецени твърденията на
страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ от надлежна
страна, имаща право и интерес от направеното оспорване, което налага
разглеждането й по същество.
По делото е
представено заявление от 21.12.1987г. на съпрузите С. П. М. и Ф.М.М. до началника на отдел „ТСУБ“ при Общински съвет Поморие,
с което те учредяват право на строеж на дъщеря си П.С.Н. в парцел Х-533 в кв.58
по плана на гр.Поморие, като в заявлението подробно е посочено какво се включва
в правото на строеж. С разрешение за строеж №85/30.12.1987г. началник-отдел
„ТСУБ“ при Общински съвет Поморие е позволил на Д.С. Иванова да построи
двуетажна жилищна сграда с гаражен етаж съгласно одобрен архитектурен проект от
Общински народен съвет - Поморие. С протокол № 4/19.02.1988г. е определена
строителна линия и ниво за строеж на двуетажна масивна сграда и гараж в
посочения имот. Със заявление от 16.06.1988г. до началника на отдел „ТСУБ“ при Общински
съвет Поморие съпрузите Мачаневи са учредили право на надстрояване на дъщеря си
Д.С. Иванова, като в заявлението подробно е описано съдържанието на учреденото
право. От нотариален акт №49/04.05.1998г. (л.21) се установява, че Д.С.П. е
призната за собственик на придобит по делба недвижим имот, представляващ втори
жилищен етаж – самостоятелно жилище и други части от двуфамилна жилищна сграда,
построена в дворно място в гр.Поморие, урегулирани 204 кв.м. в парцел Х-580,
кв.58 по плана на гр.Поморие.
С жалба вх.
№94П-425-1/04.07.2018г. П.С. *** с искане за извършване на проверка на
незаконен според нея ремонт, извършен от Д.С. Иванова, живееща на втория етаж
на къщата, при който същата е изградила бани и тоалетни без разрешение.
С жалба вх.
№94Д-48-3/11.07.2018г. Д.С. Иванова уведомява главния архитект на Община
Поморие за незаконен строеж (баня и тоалетна на терасата), изграден от П.С.Н..
В жалбата се посочва, че Д. Иванова не е изградила нови бани и тоалетни, а само
е преразпределила входовете на същите, като това е сторила преди повече от 15
години. Към жалбата е приложен снимков материал.
За проверката, извършена
от служители на отдел „Контрол по строителството“ към Дирекция СУТОСУП при
Община Поморие е съставен Констативен протокол № 1/11.07.2018г. В същия е
записано, че проверка на първия етаж (собственост на П.С.Н.) не е извършена,
без да е посочена причина. В протокола е направено отбелязване, че проверка на
втория етаж не е извършена, защото не е осигурен достъп от Д.С.П., която обаче
е присъствала и е дала устно обяснение, че е извършено преустройство.
Видно от протокол
№ 01/12.07.2018г., П.Н.Н. *** във връзка с
проверката, извършена на 11.07.2018г. и е представил документи, а именно –
разрешение за строеж на лятна кухня №19/1965г.; удостоверение за наследници от
14.01.2014г.; заявление за отстъпване на право на строеж от 21.12.1987г. и
протокол за определяне на строителна линия и ниво от 19.02.1988г.
С писмо
изх.№94П-425-1/12.07.2018г. Община Поморие е уведомила Д.С.П., че следва да
представи документи, удостоверяващи собствеността й върху втори жилищен етаж от
масивна сграда с административен адрес гр.Поморие, ул.Ахелой №18, а също и
строителни книжа, в тридневен срок от получаване на писмото.
На 16.07.2018г. Д.С.
Иванова е подала жалба до кмета и до заместник-кмета на Община Поморие, в която
преповтаря някои факти, посочени в жалбата й от 11.07.2018г., а също така
изразява твърдение за незаконно изградени баня и тоалетна от П.С.Н. на
терасата, под която е разположен нейният офис (магазин) и иска извършване на
проверка.
С писмо
изх.№94П-425-1/16.07.2018г. П.С.Н. и Д.С.П. са уведомени, че на 19.07.2018г. в
14,00 часа ще бъде извършена проверка от служители на общината, поради което
следва да се осигури достъп на същите до собствените им имоти, а също и да
представят документи за собственост и строителни книжа.
За извършената
от общинските служители проверка на 19.07.2018г. е съставен констативен
протокол №02, като на същата са присъствали Д.С.П. (собственик на втори жилищен
етаж) и П.Н.Н. (собственик на първи жилищен етаж).
При проверката на място е констатирано, че „В жилищна сграда с гаражен и два жилищни етажа,
находяща се в УПИ Х, кв.58 по плана на гр.Поморие, е извършено преустройство на
първи и втори жилищен етаж, чрез което са изградени бани с тоалетни,
допълнително, които не съответстват на одобрения архитектурен проект от 1987г.“
Д.С.П. e представила допълнителни писмени бележки вх.№94П-425-1/23.07.2018г. към
жалба вх.№94П-425-1/04.07.2018г., в която сочи, че преди 5-6 г. поради авария
на водопроводна тръба е настъпило наводнение, като последиците своевременно са
били отстранени. Според П. „Възползвайки се от наредба 7 на ЗУТ съгласно чл.110 ал.3 и чл.102 т.4“ тя е сменила мястото на входната врата, така са се образували ниши и те
са приспособени в бани с тоалетни в собствения й имот, като достига до извода,
че тези допълнителни две бани са законни.
При проведена
вътрешнослужебна кореспонденция началникът на отдел „Строителство“ при Община
Поморие е отправил запитване вх.№ 94П-425-1/ 06.08.2018г. до главния архитект
на общината във връзка с установените при проверката на 19.07.2018г.
преустройства както на първия, така и на втория етаж. В отговора си вх.№ 94П-425-1/10.08.2018г.
главният архитект е посочил необходимите действия, които следва да се
предприемат за изясняване на случая, както и че съгласието на съсобственици за
вътрешното преустройство на бани не е необходимо, но те трябва да са
разположени само над бани или коридори. При промяната на общата част на
сградата – фасада, като тераса е превърната в баня, следва да е налице
съгласието на всички съсобственици. Изрично е посочено, че и за двата вида
преустройство е необходимо издаване на разрешение за строеж поради това, че се
сменя предназначението на помещенията. За становището на главния архитект са
уведомени П. и Н. с писмо изх.№94Д-48-4/15.08.2018г. и № 94П-425-1/15.08.2018г.,
получени от двете на 17.08.2018г.
За извършената
от общинските служители проверка на място на 19.07.2018г. е съставен констативен
акт №16/23.08.2018г. В хода на проверката е установено, че обект двуетажна
жилищна сграда с приземен етаж, находяща се в УПИ Х, кв.58 по плана на
гр.Поморие, с административен адрес: гр.Поморие, ул.Ахелой №18. Имотът е съсобствен на Д.С.П., П.Н.Н., П.С.Н. и Ф.М.М., като са
посочени съответните идеални части за всеки. Изградената сграда е съсобственост
между Д.С.П. (притежава втори етаж и склад на приземен етаж) и П.С.Н. и П.Н.Н. (собственици на жилище на първи етаж, жилище на втори
етаж и гараж на приземен етаж). Проверката е извършена в присъствието на
съсобствениците. Посочени са представените строителни книжа и документи. Констатирано е,
че е извършено преустройство на втори жилищен етаж в апартамент, собственост на
Д.С.П. с разгъната застроена площ от 120 кв.м. като в коридора на апартамента
непосредствено след входната врата на жилището от лявата страна е изграден
санитарен възел. Същият е обособен като такъв посредством съществуваща стена на
спалня и 3 новоизградени стени, като в едната е направен отвор за врата към санитарния
възел. Вътре обособеното помещение е изпълнено с фаянсови плочи по стени и под,
отвън стените са боядисани, входната врата е алуминиева. Посочени са размерите
на новоизградените стени. Изграден е и санитарен възел на мястото на входа към
кухненския бокс, завзета е част от същия. Помещението е обособено като се
използва съществуваща стена на трапезария и са изградени 3 нови стени, на една
от стените има реализирана врата представляваща вход за санитарния възел. Вътре
обособеното помещение е изпълнено с фаянсови плочи по стени и под, като са
описани съответните размери. Входовете на двете санитарни помещения, които са
предвидени в проектната документация са преустроени. Според одобрената проектна
документация входа на банята е от към входното антре, а към момента на
проверката той е зазидан. Достъпът до банята се осъществява от спалнята, като
за целта е направен отвор в стената. Аналогична е и ситуацията с тоалетната.
Достъпът до нея се осъществява през спалнята посредством допълнително
реализиран отвор в стената. Входът от антрето е зазидан. Според
административния орган при направеното преустройство се сменя предназначение на
помещения, като на практика това е „строеж” по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ,
реализирани без издадени разрешения за строеж. В архива на Община Поморие не са
открити необходимите документи за извършеното строителство. Посочено е, че този
констативен акт е основание за започване на административно производство по
реда на чл.225а, ал. 1 от ЗУТ и е съобщен по реда на § 4, ал.1 от ДР на ЗУТ.
Констативният акт е изпратен на Д.С.П. с писмо изх.№94Д-48-6/03.09.2018г. и получен от нея на 05.09.2018
г., съгласно пощенско клеймо върху известие за доставяне ИД PS 200005MDI D (л.31).
На 04.09.2018г. Д.С.П.
***№ 94Д-48-4, с която „Възползвайки се от наредба 7от 2003 г.на ЗУТ по чл. 110 ал. 3 и чл. 102 т.4“ е поискала служебно да бъдат одобрени бани и тоалетни, като сочи, че
същите са приспособени преди 5-6 години. Към молбата са приложени 2 бр.
архитектурни планове и 2 бр. конструктивни планове, както и конструктивно
становище.
С писмо
изх.№94П-425-1/05.09.2018г. Община Поморие е уведомила П.С.Н. и П.Н.Н., че по повод жалба вх.№ 94П-425-1/04.07.2018г. за
изградени две незаконни бани с тоалетни, представляващи преустройство на втори
жилищен етаж е започнато административно производство по реда на чл.225а, ал.1
от ЗУТ. Писмото е получено от адресатите на 10.09.2018г.
С писмо
изх.№94Д-48-4/05.09.2018г. Община Поморие е уведомила Д.С.П., че по повод жалба
вх.№ 94Д-48-4/16.07.2018г. и писмо вх.№ 94П-425-1/23.07.2018г. за изграждане на
незаконна баня и тоалетна на тераса, представляващи преустройство на първи
жилищен етаж е започнато административно производство по реда на чл.225а, ал.1
от ЗУТ. Писмото е получено от адреса на 20.09.2018г.
Д.С.П. е
представила възражение вх. №94Д-48-6/ 12.08.2018г., в което сочи, че не е
съгласна с извършените в акта констатации. Във възражението се твърди, че е
извършено вътрешно преустройство, което по същество представлява текущ ремонт
по смисъла на §5, т.43 от ДР на ЗУТ, като не се засяга конструкцията на
сградата. Твърди, че санитарните помещения не са изпълнени над жилищните помещения.
Не е налице промяна във вертикалните водопроводни и канализационни клонове.
Прави се извод, че не са налице предпоставките за започване на административно
производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
С писмо
изх.№15-01-104/12.09.2018г. Община Поморие е изискала от Служба по геодезия,
картография и кадастър - Бургас информация за собствеността на имот и прилежаща
сграда в поземлен имот с идентификатор 57491.503.58 по КККР на гр.Поморие.
Сезираният административен орган е предоставил информация от кадастрален
регистър №15-680537/21.09.2018г. с писмо вх.№15-01-104/27.09.2018г.
С акт от
14.09.2018г. (л.16) е удостоверено, че във връзка с обявения констативен акт
№16/23.08.2018г. (връчен на Д.С.П. на 05.09.2018г.) е постъпило възражение вх.№
94Д-48-6/12.09.2018г. от П..
В отговор на
писмо
№08-00-1002/26.09.2018г., с
което областния управител е отправил във връзка със сезирането му от П.С. *** е
предоставил информация за предприетите действия, като изрично е посочил, че за
строеж: „Преустройство на втори жилищен етаж чрез изграждане допълнително на
бани с тоалетни”, извършено от Д.С.П. е издаден констативен акт №16/23.08.2018г. за нарушени разпоредби по
чл.148, ал.1 на ЗУТ, а за строеж: „Преустройство на първи жилищен етаж чрез разширяване на съществуваща
тоалетна”, извършено от П.С.Н. и П.Н.Н. е издаден констативен акт №15/23.08.2018г. за нарушени разпоредби по
чл.148, ал.1 на ЗУТ. В писмото е посочено, че след разглеждане на всички
постъпили документи по преписката ще бъдат издадени заповеди на Кмета на Община Поморие за премахване на
незаконното строителство в жилищна сграда, находяща се в УПИ X, кв.58 по плана
на гр.Поморие.
В резултат на
проведеното административно производство, кметът на Община Поморие е издал
заповед №РД-16-924/09.10.2018г. В мотивната част на същата е възпроизведено
съдържанието на констативен акт №16/23.08.2018г. и е обсъдено възражението на Д.С.П.
във връзка със същия. Административният орган е приел, че е налице строеж,
реализиран в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ без изискващите се строителни
книжа. Със заповедта се разпорежда премахването на „Преустройство на втори
жилищен етаж чрез изграждане допълнително на бани с тоалетни”, находящ се в УПИ
X, кв. 58 по плана на гр.Поморие, като се възстанови във вид, отговарящ на
одобрените проекти от Общ.НС-Поморие на 30.12.1987г. към разрешение за строеж
№85 от 30.12.1987г. Доброволното изпълнение на заповедта следва да се реализира
в срок до 15.12.2018г. При неизпълнение на заповедта в посочения срок е
предвидено принудително премахване на незаконния строеж за сметка на
нарушителя, по възлагане от органите на Община Поморие по реда на чл.225а, ал.3
и по реда на Наредба за реда и условията за поправяне, заздравяване или
премахване на строежи, които създават непосредствена опасност за живота или
здравето на гражданите и за реда и начина за премахване на незаконните строежи
на територията на Община Поморие, приета с решение №829, взето с протокол №30 от
21.11.2013г. на Общински съвет - Поморие.
Заповедта е
връчена на Д.С.П. на 16.10.2018г., видно от известие за доставяне ИД PS 8200005O8 В.
Недоволна от
така постановената заповед П. оспорва същата в настоящото съдебно производство
с възражения за незаконосъобразност, изразяващи се в съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на
закона.
По искане на
жалбоподателя по делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза.
Вещото лице инж.С.И. подробно е изследвал процесния строеж. В заключението на
експерта е дадено описание на новоизградена тоалетна с размери 160/100 см. с
алуминиева врата 70/200 см., разположена в част от коридора пред спалня.
Експертът е установил при огледа и новоизградено мокро помещение с мивка, за
пералня и сушене, с размери 100x200 см, облицовано с фаянсови плочки и теракот, врата 70/200см. с вход от коридора, разположено
върху част от кухненски бокс чрез преграждане със зид 12см. по широчината на
помещението. Банята е с променен вход – вместо от входното антре в момента
достъпът е от врата през спалнята, а тоалетната е с достъп от коридора. Вещото
лице е посочило, че моментът на изграждане на процесните помещения е до 2000
година. При новоизградената тоалетна е налице преустройство (преобразуване) на
част от коридора в баня, като според вещото лице съгласно чл.225, ал.1, т.12 от
ППЗТСУ за изграждането на същата е необходимо строително разрешение, аналогично
по чл.151, ал.1, т.3в от ЗУТ също необходимо е строително разрешение. За новоизграденото
мокро помещение съобразно приетата практика за разполагане на пералнята като
домакински уред в кухните не е налице промяна на предназначението. Преградният
зид 12см. няма конструктивен характер. Банята е с променен вход, вместо от
входното антре достъпът е от врата през спалнята, а тоалетната е с достъп от коридора.
Съгласно чл.36, ал.2 от Наредба № 5 така преустроената баня е допустима. За
тоалетната не се установиха допълнително извършени строителни дейност. Под
процесиите помещения няма жилищни помещения (помещения с основно предназначение
за обитаване) – дневни, спални, детски стаи и трапезарии. При огледа вещото
лице не е установило строителни дейности, които да водят до изменения на
конструктивните елементи в процесния апартамент.
В последното по
делото съдебно заседание на зададени въпроси вещото лице е отговорило, че новопостроените
баня и мокро помещение по отношение на строителните материали, които са
използвани и строителната технология, помещенията отговарят на изискванията.
Същото е заявило, че не може да даде категоричен отговор дали спорните
помещения са изградени преди 2000г. при положение, че няма фактури, документи
за закупените материали и извършените услуги, бих дал отговор на базата
естествено на остаряването на материалите, които са използвани и вида. Все пак
като строителни материали, които са към този период като вид около 2000г., тъй
като става въпрос за вид материали, които са се предлагали тогава в търговската
мрежа.
При така
установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл.146 от АПК във
връзка с чл.168 от АПК, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е
допустима и разгледана по същество е основателна.
Атакуваната
заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно нормата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по
смисъла на чл.225,
ал.2, или на части от тях. В случая заповедта е издадена от кмета на
общината, а процесният строеж явно не е от по-висока от посочените категории.
Жалбоподателят не оспорва компетентността на административния орган да издаде
атакувания индивидуален административен акт.
ЗУТ не
въвежда специални изисквания за форма и съдържание на заповедта, поради което е
приложима нормата на чл.59, ал.2 от АПК – оспорената заповед е издадена в
изискуемата от закона писмена форма съобразно изискванията и съдържа всички
нормативноустановени реквизити
Съдът не установи съществени административнопроцесуални
нарушения, които да обуславят отмяната на оспорената заповед. Жалбоподателят
твърди, че оспорения индивидуален административен акт е издаден при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, но не сочи в какво точно се
изразява това нарушение.
Съдът намира, че заповедта е
издадена при неправилно приложение на материалния закон по следните
съображения:
Компетентният
административен орган неправилно е установил, че е налице промяна в
предназначението на спорните помещения. Съдът счита, че изводът на
компетентният административен орган относно строеж, извършен от Д.С.П., в
нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, без изискващите се строителни книжа
противоречи на материалния закон. За да достигне до този извод,
административният орган е приел, че извършеното от П. преустройство
представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, реализиран без
разрешение за строеж. Легалната
дефиниция на термина строеж, дадена в посочената правна норма определя строежите
като надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство
и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението. Безспорно не е налице основен ремонт, който съгласно §5, т.42
от ДР на ЗУТ е частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни
елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и
строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени
материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или
се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им
годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация. Не е
налице и промяна на предназначението, което действие съгласно легалната
дефиниция, съдържаща се в §5, т.41 от ДР на ЗУТ промяна на предназначението на
обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно
съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и
определени съгласно Закона за кадастъра и имотния
регистър и нормативните актове за неговото прилагане. Новоизградените
тоалетна и мокро помещение не представляват самостоятелни кадастрални единици.
От
събраните по делото доказателства се установява, че извършеното от П.
преустройство може да се определи като текущ ремонт по смисъла на §5, т.43 от
ДР на ЗУТ, съгласно който текущ ремонт на строеж е подобряването и поддържането
в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и
вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б)
извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и
направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя
предназначението на помещенията и натоварванията в тях. От представеното
конструктивно становище на инж. К.Косев (с пълна проектанска
правоспособност) и от заключението на вещото лице се установява, че
конструкцията на сградата не се засяга. Действително, при преустройството е
налице преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, но тези
СМР не засягат конструкцията на сградата. За да е налице изискването на §5,
т.43, б.“в“ от ДР на ЗУТ е необходимо кумулативно да е налице промяна на
предназначението на помещенията и натоварванията на сградата. Видно от
представеното конструктивно становище и заключението на вещото лице, сградата
като цяло е годна да понесе новите допълнителни експлоатационни натоварвания,
т.е. няма промяна на натоварванията. Може
да се направи извод, че е налице промяна в разположението на входовете на
съществуващи по инвестиционен проект санитарни възли на жилището с цел неговото
функционално подобряване, с която не се променя предназначението на тези
помещения и е спазено изискването на чл.40, ал.2 от ЗУТ защото новите санитарните
помещения не са изпълнени над жилищни помещения.
Съгласно
чл.108, ал.1 от Наредба №7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони (Наредба №7), се проектира като
група от функционално и пространствено обединени помещения и отворени покрити и
открити пространства, които трябва да задоволяват жилищните нужди на определен
брой обитатели. Алинея 2 на същата правна норма посочва, че в жилището се предвиждат
две групи помещения, както следва: т.1 – жилищни помещения (помещения с основно
предназначение за обитаване) - дневни, спални, детски стаи и трапезарии и т.2 -
помещения със спомагателно и обслужващо предназначение. Според т.2б помещения за санитарно-хигиенно обслужване са бани,
тоалетни и бани-тоалетни, а според т.2В има и помещения за домакински дейности
(пране, сушене и гладене). Видно от представените снимки в заключението на вещото лице (снимка №1) е налице новоизградена баня-тоалетна и новоизградено
помещение за домакински дейности (пране, сушене и гладене). Не се спори между страните, че изменението на водопроводната инсталация е
реализирано изцяло в жилището на П..
По изложените
причини съдът не кредитира твърдението на вещото лице, отразено в т.1.1. от представеното заключение, че е необходимо строително
разрешение за изграждане на тоалетната. Реализираното вътрешно преустройство в
имота на П. не засяга съсобствеността на П.Н. и П.Н., като на практика е налице
текущ ремонт по смисъла на §5, т.43 от ДР на ЗУТ и съгласно чл.151, ал.1, т. 1
от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж за текущ
ремонт на
сгради, постройки, съоръжения и инсталации, поради което не е налице
посоченото в констативния акт нарушение на разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ.
При така
изложените мотиви съдът счита оспорената заповед №РД-16-924/09.10.2018г., издадена от кмета на Община Поморие за
незаконосъобразна, като същата следва да се отмени.
Съдът намира за необходимо да
отбележи и следното:
Относно търпимостта на строежа:
съдът намира, че при изследването на този въпрос са налице редица противоречия,
въведени от П. в различните писма, молби и жалби, която тя е изготвила. Така
например в жалба вх.№ 94Д-48-3/11.07.2018г. П. сочи, че направеното от нея
преустройство е реализирано преди повече от 15 години. В същото време в молба
вх.№ 94Д-48-4/04.09.2018г., с което П. иска узаконяване на две бани и тоалетни
е посочила, че те са допълнително приспособени преди 5-6 години, т.е. около
2012г. В съдебно заседание процесуалният представител е поискал вещото лице да
потвърди, че преустройството (предвид използваните материали) е извършено преди
2000г., за което експертът не е дал категоричен отговор, а само е допуснал, че
е възможно това да се е случило в този времеви период. Съдът намира, че следва
да цени признанието на П. за извършеното преустройство в периода 2012г.-2013г.,
поради което за съдът не възниква задължение да се произнася във връзка с
търпимостта на процесното преустройство, още повече че по делото се доказа, че
е налице текущ ремонт, а не извършване на строеж.
По делото е
направено искане за присъждане на разноски от двете страни. Предвид изхода на
делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК съдът намира, че такива се следват в
полза на Д.С.П. в размер на 1`610 лева (по представен списък по чл.80 от ГПК), от които 10 лева държавна такса; 400 лева
депозит за вещо лице и възнаграждение за един адвокат в размер на 1`200 лева.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд - Бургас,
VІІ-ми състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ заповед №РД-16-924/09.10.2018г., издадена от кмета на Община Поморие, с
която е наредено да премахне строеж: „Преустройство на втори жилищен етаж чрез
изграждане допълнително на бани с тоалетни”, находящ се в УПИ X, кв. 58 по
плана на гр. Поморие като се възстанови във вид, отговарящ на одобрените проекти
от Общ.НС-Поморие на 30.12.1987г. към разрешение за строеж №85/30.12.1987г.
ОСЪЖДА Община Поморие да заплати на Д.С.П., ЕГН-**********, с адрес: *** сумата
от 1`610 (хиляда шестстотин и десет) лева за съдебно-деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: