МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 226/21.02.2018г. по НАХД № 3991/2017г. по описа на БРС
Съдебното
производство по НАХД № 3991/2017г. по описа на БРС е образувано по повод
постановлението на Районна прокуратура гр.Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия
П.Г.М. с ЕГН **********, за извършеното от него престъпление по чл. 133, предл.
2, вр. с чл. 129, ал.2 НК, а именно за това, че на 22.07.2015 година, в
гр.Бургас, движейки се с велосипед по бул. „***“, на пешеходна пътека,
разположена на кръстовището с ул. „***“, по непредпазливост, причинил на Р.К.Р.,
блъскайки я с велосипеда, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
левия олекранон /лакътния израстък/, довело до трайно затруднение движението на
лявата ръка за срок от около 12-16 седмици при обичаен ход на оздравителния
процес.
Пред районния съд делото протече по реда на Глава 28
НПК, като с оглед принципа на състезателността и с оглед становищата на
страните, в хода на съдебното производство непосредствено от съда бяха
проведени разпити на всички свидетели и вещи лица, без съдът да се ползва от
възможността по чл. 378, ал.2 НПК.
Обвиняемият, редовно призован не се явява в съдебното заседание, в
което приключи разглеждането на делото. Общо пред съда се проведоха шест
съдебни заседания, като обв. М. се яви само на първото от тях, заявявайки, че
ще даде обяснения след разпита на свидетелите. Въпреки това в нито едно от
следващите заседания същият не се яви, за да осъществи това свое намерение, въпреки
че за всяко едно от тях беше редовно уведомяван чрез своя защитник и без да
сочи уважителни причини за неявяването си, включително и в заседанието на
15.02.2018г., насрочено за провеждане на разпит само на един свидетел. Въпреки
това и с оглед спазване на правото на защита на обвиняемия съдът не приключи
съдебното следствие на 15.02.2018г., а отложи делото за 21.02.2018г., само и
единствено за провеждане на разпит на обвиняемия. На посочената дата
обвиняемият, редовно уведомен чрез адв. В.-БАК, отново не се яви в съда,
доколкото по твърдение на защитника му е болен (не се представиха никакви
доказателства за това, още по малко по реда на чл. 18, ал.2 от Наредбата за
медицинската експертиза). В това заседания защитникът направи изрично
изявление, че обвиняемият ще се възползва от правото си да не дава обяснения
пред тази инстанция, поради което и съдът приключи съдебното следствие и
пристъпи към изслушване на съдебните прения.
В хода на съдебните
прения прокурорът от БРП поддържа предложението, така както е внесено. Счита,
че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на
престъпния състав, което се доказва от приобщените в съдебното производство
доказателства и доказателствени средства. Застъпва, че причинно-следствената
връзка между удара с велосипеда и настъпилата средна телесна повреда е
безспорно доказана. Счита, че са налице предпоставките за приложението на чл.78а НК, като с оглед всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с
оглед младата възраст на обвиняемия, предлага на същия да бъде наложено
наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева.
Упълномощеният защитник на обвиняемия – адв. В.В. – БАК заявява, че нито
тя, нито подзащитния й, някога са оспорвали факта, че между управлявания от обвиняемия
велосипед, и пострадалата е имало съприкосновение. Твърди обаче, че недоказано
е останало, че точно в следствие на това съприкосновение е настъпила телесната
повреда, предмет на обвинението. В подкрепа на твърденията си прави подробен анализ
на приобщените доказателства, като заключава, че същите не са еднопосочни и не
подкрепят в необходимата степен обвинителната теза. Пледира за постановяване на
решение, с което нейният подзащитен да бъде признат за невиновен и оправдан по така
вмененото му обвинение.
С оглед направените в хода на досъдебното
производство възражения от страна на пострадалата, обективирани в молба на л.
132-133 от Том 1 на ДП, че редът по Глава 28 е неприложим, доколкото не са й
възстановени имуществените вреди (изразяващи се в сторени разноски за лечение
на стойност 1500,80 лева) съдът следва да направи следното уточнение. Съгласно т. 3 от Тълкувателно Решение №
2/22.12.2016г. на ОСНК на ВКС предпоставка за прилагането на диференцираната
процедура по Глава 28 от НПК е да бъдат възстановени причинените от
престъплението имуществени вреди, които са елемент от фактическия състав на
престъплението. В конкретния случай, престъплението по чл. 133 НК не съдържа в
състава си имуществени вреди, поради което и с оглед обвързващата съдебна
практика – невъзстановяването на разноските за лечение не е пречка за
приложението на диференцираната процедура по Глава 28 НПК.
Доколкото по силата на чл. 376, ал. 3 и ал. 4 НПК в
това производство не се допуска граждански иск или участие на частен обвинител,
съдът не конституира такива.
Съдът следва да направи и още две уточнения. На
първо място - съгласно Особената разпоредба, уредена в чл. 161, ал.2 НПК – за
престъплението по чл. 133 НК наказателното преследване се възбужда по тъжба на
пострадалия до прокурора и не може да се прекрати по негово искане – т.е. това
престъпление е от т.нар. „частно-публичен характер”, като предпоставка за
образуване на процеса е наличието на тъжба до прокурора. В конкретния случай
това изискване на закона е спазено, доколкото на л. 41-42 от ДП е приложена
такава тъжба, изрично адресирана до БРП, с която се иска възбуждането на
наказателно производство срещу обвиняемия.
На второ място, с оглед принципните постановки,
изложени в Тълкувателно решение №
3/22.12.2015г. на ОСНК на ВКС, касаещи недопустимостта на двойно наказване
за едно и също деяние с характер на „наказателно обвинение” – т.нар. „non bis in idem”, следва да се посочи, че за деянието предмет на настоящето делото
обвиняемият е бил санкциониран по административнонаказателен ред с влязло в
сила на 21.11.2016г. наказателно постановление № 15-0769-002853/09.10.2015г. на
Началник група в Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас с налагане на наказание
„Глоба” в размер на 20 лева. С Решение № 1106/20.06.2017г. по к.а.н.х.д. №
1316/2017г. на АдмС-Бургас, в сила от 20.06.2017г., обаче на основание чл. 70,
б.”В” ЗАНН административнонаказателното производство е било възобновено, а
наказателното постановление отменено. По този начин и в съответствие с т. 1.2.2
от горепосоченото Тълкувателно решение са били преодолени поледиците от
повторното наказателно преследване на обвиняемия за същото деяние, за което
спрямо него е било проведено и приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно
производство с наказателен характер по смисъла на ЕКЗПЧОС, поради което и по
отношение на настоящото производство не са налице предпоставките по чл. 24,
ал.1, т. 6 НПК.
Бургаският районен съд, като съобрази становището на
страните и прецени събраните в наказателното производство доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
От фактическа
страна:
Обвиняемият П.Г.М. с
ЕГН ********** е роден на *** ***, българин, български гражданин, роботи като
продавач-консултант, живее в гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, бл. 29, вх. 1, ет. 1.
Същият е неосъждан, без данни за криминални прояви, със средно образование,
неженен.
На 22.07.2015 г.,
около 20.40-21.00 часа, св. Р.Р., се прибирала пеша от центъра на гр. Бургас
към дома си, находящ се на ул. „***” № 56. Пътят й минавал по ул. „***”, а след
това по ул. „***”. Времето било топло, като вече било започнало да се здрачава.
Когато св. Р. достигнала до кръстовището на ул. „***” с бул. „***” същата
решила да пресече булеварда на обособената за това пешеходна пътека тип „зебра”.
Огледала се наляво и на дясно и доколкото нямало автомобили същата започнала да
пресича пътното платно, движейки се с нормален ход. Достигайки средата на
пешеходната пътека, св. Р. отново се огледала и след като установила, че е
безопасно продължила с пресичането. По същото време по булеварда в посока от „***”
към „Ж.П. Гара” се движел обв. М., управлявайки велосипед. Същият не забелязал
пресичащата от ляво на дясно по поска на движението му, пешеходка. Когато св. Р.
била прекосила по-голямата част от пешеходната пътека и отстояла само на
няколко метра от тротоара, обвиняемият М. я блъснал с велосипеда, при което и
двамата паднали на пътното платно. Ударът бил в дясната част на тялото на св. Р.,
като в следствие на него същата паднала на пътната настилка на лявата си
страна, удряйки тялото и главата си, при което получила – множество
кръвонасядания по крайниците, охлузване на дясното коляно, разкъсно-контузна
рана на главата и мозъчно сътресение – всички реализирали медико-биологичния
признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота”. Наред с това
св. Р. получила и счупване на олекранона /лакътен израстък/ на лявата си ръка,
което довело до трайно затруднение на движението на ръката за срок от около
12-16 седмици, при обичаен ход на оздравителния процес. След удара за кратко
св. Р. загубила ориентация и ясна представа за случилото се, като в това време
обв. М. преместил тялото й от пътното платно, за да не възникне по-тежък инцидент,
като издърпал Р. до оградата на намиращата се в близост детска градина.
По същото време,
покрай мястото преминавал с автомобил св. А.Т., който възприел лежащата на
платното Р., както и опитите на обв. М. да я премести. Същият спрял автомобила
и отишъл да помогне. Видял, че от главата на Р. тече кръв, както и че същата е
дезориентирана и в шок. Свидетелят попитал, какво се е случило, на което
обвиняемият отговорил, че е блъснал жената с велосипеда си. Св. Т. попитал дали
може с нещо да помогне, но св. Р. отказала, при което все пак същият се обадил
от мобилния си телефон с номер ***на тел. 112 и съобщил за случилото се, след
което изчакал идването на линейката и си тръгнал.
Малко след
настъпване на инцидента по същата пешеходна пътека, прибирайки се към дома си,
преминала и св. В.К.. Тя забелязала струпването на хора, край оградата на
детската градина, при което решила да провери, за какво е суматохата. Когато се
приближила, видяла св. Р., която познавала от преди, доколкото св. К. била
учителка и преподавала на дъщерите на пострадалата. Св. К. видяла, че от
главата на св. Р. тече кръв, както и че тя придържа лявата си ръка.
Свидетелката попитала какво се е случило, като от присъстващите разбрала за
настъпилия инцидент. Направило й впечатление, че св. Р. е леко объркана и дори
в началото не е успяла да я познае.
Сигналът за инцидента
бил приет от тел. 112 и към мястото били изпратени патрул на КАТ и линейка. Първа
на мястото пристигнала линейката, с медицински екип в състав – св. Д.П. /лекар/
и св. Е.М. /мед.сестра/. Св. П. извършила първоначални спешни манипулации, като
превързала главата на пострадалата, за да спре кръвотечението, след което с
помощта на присъстващите качила Р. в линейката и я транспортирала към
МБАЛ-Бургас. Заедно с пострадалата в линейката се качила и св. К., на която
направило впечатление, че пострадалата се държи за лявата ръка и видимо изпитва
болки. Св. П. снела анамнеза на пострадалата, като я попитала за оплакванията
й, след което на база на казаното и на база на констатираното от самата нея
попълнила Фиш за спешна медицинска помощ, в който отразила, че се касае за
контузия на черепа, с разкъсно-контузна рана в областта на черепа, с подкожен
хематом в областта на черепа и мозъчно сътресение, както и контузия на лява
лакътна става. С оглед обстоятелството, че МБАЛ-Бургас се намирала на близко разстояние,
св. П. не поставила имобилизация на ръката на пострадалата, а последната била
директно транспортирана в Шокова зала на МБАЛ-Бургас, където била поета от
дежурния лекарски екип.
Малко след
пристигане на линейката на мястото на инцидента, там се отзовал и полицейски
патрул в състав св. Д.Д. и Н.З., които пристигнали точно в момента на качване
на пострадалата в линейката. Св. Д. забелязал, че последната има кръв по
главата си, но не видял други видими наранявания. Полицейските служители
попитали присъстващите какво се е случило, при което разбрали, че обв. М.,
движейки се с велосипеда си е причинил въпросния инцидент, поради което и св. Д.
преценил, че същият е извършил нарушение по чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗДвП и му
съставил АУАН с № Г160950/22.07.2015г. Полицейските служители, заедно с
велосипедиста отишли в Спешния център на МБАЛ-Бургас, за да установят, какво е
състоянието на пострадалата. Св. Д. видял, че лекарите извършват преглед на св.
Р., като от тях разбрал, че същата няма средна телесна повреда, която
евентуално да налага образуване на ДП, поради което и съставили необходимите документи
(вече посочения акт, протокол за ПТП, докладна записка и др.), след което си
тръгнал, като преди това св. Д. станал свидетел на отказа на пострадалата да
остане за лечение в болничното заведение.
Самият преглед на
пострадалата в болницата бил извършен от дежурния лекар – св. С.Т. и мед.
сестри – св. *** Т. и св. С.И.. Св. Т. приел пациентката, констатирал, че
същата е с анамнеза „блъсната от колоездач”, както и че има стабилни жизнени
показатели. Същият извършил необходимите манипулации и назначил редица
изследвания, сред които рентгенография на черепа. Не назначил рентгенография на
лявата ръка, въпреки че във фиша от спешната помощ било отразено, че там също
има травма. По време на извършване на медицинските манипулации и на
рентгенографията на главата заедно с пострадалата в болницата била и св.К.,
която станала свидетел на това, че пострадалата завила на медицинските лица, че
я боли и ръката, но същите отговорили, че правят това, което те смята за
необходимо и не й назначили рентген на ръката. Св. Т. извършил първична
хирургическа обработка на раната на главата, след което предложил на св. Р. да
бъде хоспитализирана, на което същата категорично отказала, попълнила
съответните документи и напуснала болницата.
След тръгване от
болницата св. Р.поседнала за малко във фоайето, заедно със св. К., като към тях
се присъединил и обвиняемия М.. Същият изразил съжаление за случилото се, както
и загриженост за състоянието на пострадалата, като пожелал да съпроводи Р. до
дома й и двамата си разменили телефоните.
След като св. Р. се
прибрала у дома си се опитала да се изкъпе, доколкото била изцапана с кръв и
мръсотия, но не успяла да си служи с лявата си ръка, като същевременно
изпитвала и силни болки в нея. Такива болки изпитвала през цялата нощ, като
въпреки това решила да не безпокои познатите си и не потърсила помощ. На
другата сутрин – 23.07.2015г. около 06.00-06.30 часа пострадалата позвънила на
своя приятелка – св. С.М., като й обяснила какво се е случило и я помолила да я
придружи до лекар. Малко по-късно св. М. дошла до дома на пострадалата, като
видяла, че последната е във видимо лошо здравословно състояние – с напоена с
кръв марля на главата, синини по лицето и тялото, както и с оплаквания за силни
болки в лявата ръка, която видимо била подута и отекла. Двете отишли до Второ
ДКЦ, където работила личната лекарка на пострадалата. Понеже нея я нямало на
работа пострадалата помолила да й бъде направена рентгенова снимка на ръката.
След като снимката била готова се оказало, че във въпросното ДКЦ нямало ортопед,
което наложило да бъде повикан такъв от Транспортна болница, а именно – д-р Я.,
който след като разчел рентгенографията заключил, че се касае за счупване на
лявата ръка, което налага оперативно лечение. След като чула това, св. Р.
решила, че преди да иде до болница, трябва да отиде до местоработата си (към
онзи момент същата работила в Община Бургас, като касиер), за да предаде ключовете
от касата на колегите си. Същата помолила св. М. ***, което последната сторила,
след което си тръгнала. В сградата на Общината пострадалата споделила на колегите
си, какво се е случило, както и че най-вероятно ще има нужда от операция на
ръката. В този момент, по случайност, в Общината, при зам. кмета по здравеопазване
се провеждала среща на всички управители на болнични заведения в града, поради
което и колегите на пострадалата й предложили направо да говори с Директора на
МБАЛ-Бургас, който в момента бил там, за да може последният евентуално да й
съдейства за приемането и лечението й. Св.Р. се съгласила и говорила с д-р M. - управителя на
МБАЛ-Бургас, който след като се запознал със случая, провел телефонен разговор
и насочил пострадалата кум спешното отделение, като й заръчал там да обясни
какво се е случило. От Община Бургас пострадалата хванала такси и отишла до
МБАЛ-Бургас, където я приели в Спешния кабинен и след направена консултация с
ортопед станало ясно, че действително се налага операция на лявата ръка.
Доколкото обаче постаралата имала травма и на главата, лекарите преценили, че същата
следва да се приеме за лечение в Отделението по „Неврохирургия”, където тя
постъпила веднага. Там й били направени допълнителни изследвания на главата,
включително и нова консултация с ортопед, който обаче излязъл със становище, че
в момента ръката не позволява операция, доколкото има голям отток, който първо
трябва да спадне, поради което и не пристъпили веднага към интервенцията, а
поставили на ръката шина. След три дни постаралата била изписана от болницата,
като след седем дни отишла и си запазила час при ортопед – д-р Ч.. Същият
погледнал снимката и решил, че травмата може да се лекува или с операция или с
гипсова превръзка. Св. Р. предпочела да й се постави гипс, доколкото се
страхувала от операцията, поради което и д-р Ч.гипсирал лявата й ръка и св. Р.
се прибрала у дома си. Няколко дни след гипсирането обаче пръстите на ръката на
свидетелката започнали да посиняват, а болките не намалявали, при което същата
решила отново да посети д-р Ч.. Същият обаче вече бил в отпуск, при което свидетелката
си записала час за след два дни при д-р Т.. При посещението при него, същият
направил нова снимка на ръката и излязъл със становище, че се налага спешна
операция, поради което приел пострадалата в болницата, а на следващия ден й
извършил и операция, като се наложило поставянето на метални пластини, които
подлежали на махане след шест месеца. След операцията пострадалата започнала
рехабилитация, като въпреки това, до настоящия момент все още двигателната
функция на лявата ръка не се била възстановила в пълнота, а травмата на моменти
създавала и болки на пострадалата.
По време на престоя
на пострадалата в болницата обвиняемият М. се свързал с нея по телефона, като
се поинтересувал от състоянието й, и дори поискал да се срещнат. Св. Р. се
съгласила на среща, но поискала обвиняемият да дойде с родителите си, доколкото
все още е доста млад. В деня на срещата, по телефона на постаралата се обадила
майката на обвиняемия, като започнала да я обижда и крещи, обвинявайки я, че
изнудва сина й. Пострадалата се обидила от това отношение и среща не се
състояла, като обвиняемият преустановил и телефонните обаждания.
За случая било образувано
досъдебно производство в хода, на което обв. М. бил привлечен в това качество и
била изготвена основана и две допълнителни СМЕ.
По доказателствата:
Съдът възприе
горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на наказателното производство
доказателствен материал, а именно:
Гласни
доказателствени средства: - показанията на свидетелите:
Р.Р. (л. 48 гръб - 50 от съдебното
следствие); св. Д.Д. (л. 52 гръб- 53
от съдебното следствие), включително и на приобщените по реда на чл. 281, ал.5,
вр. с ал.1, т. 2 НПК показания от ДП (л. 14, ред 8-9 от ДП); св. В.К. (л. 50 гръб – 51 от съдебното
следствие), включително и на приобщените по реда на чл. 281, ал.5, вр. с ал.1,
т. 2 НПК показания от ДП (л. 20 гръб, ред 15-17 от ДП); св. С.М. (л. 51 гръб – 52 от съдебното
следствие); св. А.Т. (л. 52 от
съдебното следствие); св. Д.П. (л. 108
гръб – 109 от съдебното следствие), св. Е.М.
(л. 109 – 110 гръб от съдебното следствие); св. С.Т. (л. 107 гръб от съдебното следствие); св. К.Т. (л. 108 от съдебното следствие); св. С.И. (л. 108 – 109 гръб от съдебното следствие).
Писмените
доказателства: - справка от „Районен център 112”, ведно с
диск (л. 8 и л. 15 от съдебното следствие); справка съдимост (л. 17 от
съдебното следствие); справка от „Мтел” (л. 43 от съдебното следствие); справка
от МБАЛ-Бургас, ведно с медицински документи (л. 63 - 68 от съдебното
следствие); справка от ЦСМП-Бургас ведно с медицински документи (л. 72-76 от
съдебното следствие); докладна записка (л. 12 от Том 1 на ДП); медицински
документи (л. 6 – 9; л. 29-37; л. 121-122 от Том 1 на ДП и л. 8 – 13 от Том 2
на ДП); протокол за ПТП (л.10 от Том 1 на ДП); АУАН (л. 11 от Том 1 на ДП);
документи за платени суми за лечение (л. 27-28 от Том 1 на ДП); тъжба до БРП
(л. 41-42 от Том 1 на ДП); писмо от МБАЛ-Бургас ведно с документи (л.44-63 от Том
1 на ДП); протокол за доброволно предаване (л. 7 от Том 2 на ДП); наказателно
постановление (л. 52 от Том 2 на ДП).
Експертизите: – Основна тройна СМЕ (л. 71-73 от Том 1 на ДП), допълнителна тройна
СМЕ (л. 97-98 от Том 1 на ДП) и втора допълнителна тройна СМЕ (л. 18-19 от Том
2 на ДП), включително и от отговорите на вещите лица при разпита им от съда (л.
107 от съдебното следствие).
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на
основание чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до
следните изводи.
Между страните няма спор, а и от гласните и писмени доказателства,
изброени по-горе се установява, че на посочената дата и място, при пресичане на
пешеходната пътека на бул. „***” св. Р. е била блъсната от велосипедист – обв. М..
Относно тези факти няма никакви колебания нито в показанията на свидетелите,
които непосредствено са възприели ситуацията и на който участниците в нея са съобщили
за случилото се (св. Р., св. К., св. Д. и св. Т.), нито в кореспондиращите
писмени доказателства (протокол за ПТП и АУАН, справка от тел. 112, Фиш от
спешна медицинска помощ), а и не се оспорват от защитата, поради което и съдът
счита, че е безпредметно да прави детайлен анализ на подкрепящите ги
доказателства.
Единственият спор, на който следва да се обърне нужното внимание, е
съсредоточен около обстоятелството, дали констатираното на 23.07.2015г.
счупване на лявата ръка на постаралата е в причинна връзка с въпросното
блъскане от вечерта на 22.07.2015г., или не. В тази връзка съдът напълно се
солидаризира със становището на държавното обвинение, че от прочита на
доказателствата може да се достигне до единствен правилен извод, че такава
връзка е налице. За да стигне до този извод съдът кредитира изцяло показанията
на св. Р., която заявява, че още при свестяването си на мястото на инцидента е
изпитвала силни болки в лявата ръка. Въпросните болки не са останали скрити за
присъстващите, а са възприети от св. К., която също потвърждава, че
пострадалата е изпитвала силни болки и то именно в лявата ръка, която дори е
придържала (което от своя страна е индиция, че същата е била със затруднено
самостоятелно движение). Нещо повече, въпросните оплаквания на пострадалата са
възприети и от пристигналия на място екип на Спешна помощ, като изрично в
съставения фиш св. П. е посочила, че пострадалата е съобщила за болки в лявата
ръка, записвайки във фиша, че е на лице контузия на лявата лакътна става. Всичко
това дава основание на съда да счита, че нараняването на лявата ръка на
пострадалата безспорно се е случило именно по време на инцидента. Следва да се
има предвид, че пострадалата е получила и други наранявания – множество
кръвонасядания по крайниците, охлузване на дясното коляно и др., като въпреки
това същата се е оплакала изрично от нараняването на ръката, което по мнение на
настоящия състав сочи на това, че същото е било особено болезнено, което от
своя страна кореспондира със сериозността на счупването.
Горните изводи на съда не се разколебават по никакъв начин от
показанията на св. Д. или на св. Т.. Първият е полицейски служител, като
ноторно в професионалните му задължения и умения не влиза поставянето на
диагнози или даване на становища относно здравословното състояние на лицата.
Самият той заявява, че на мястото на инцидента е пристигнал в момента на
качване на пострадалата в линейката, поради което и не е провел беседа с
пострадалата и не е получил от нея информация за това, какво я боли. В
последствие заявява, че в болницата „до
колкото си спомням, жената казваше, че я боли ръката”, което кореспондира с
показанията на св. Р. и на св. К., че действително са съобщили на лекарите за
въпросните болки. Между другото фактът, че свидетелката е заявила за болки и в
ръката се потвърждава и от изложеното от св. Д. в докладната му записка по
случая, изготвена на 31.07.2015г. (л. 12 от Том 1 на ДП), къде изрично е
посочил, че: „Същата заяви, че я боли и
ръката, но докторите казаха, че не е счупена”.
Съдът не кредитира показания на св. Д., относно това, че пострадалата е
била прегледната и от ортопед, който я е опипал и е констатирал, че няма
счупвания. В тази им част показанията на този свидетел освен, че противоречат на
показанията на св. Р., К. и Т., които не заявяват за провеждан преглед със
специалист ортопед, противоречат и на писмените доказателства – Фиш за преглед
на пациент в Спешно отделение № 12251 (л.66-67 от съдебното следствие), където
изрично е записано, че единствената консултация със специалист е била с неврохирург.
Консултации с ортопед не е отразявано да са били назначавани и да са били
провеждани.
Тук е мястото да се посочи, че съдът кредитира и в преимуществената им
част показанията на св. Т., с изключение на това, че „не е възможно да е имала оплаквания и да не съм отбелязал”. Освен,
че в тази им част показанията представляват предположение и обясним опит за
евентуално омаловажаване на евентуални лични пропуски на лекаря, то и същите
категорично се оборват от заявеното от св. Р. и св. К., както и от св. Д.,
доколкото същите заявяват, че пациентката е имала оплаквания от болки в ръката,
но това обективно не е било отразено при снемане на анамнезата й в съответните
документи. Не следва да се забравя и че пациентката е докарана с линейка, като
в придружаващия документ изрично е отбелязано, че се констатира травма на
лявата ръка, което обаче въобще не е било взето предвид от лекарите в
МБАЛ-Бургас и в частност от св. Т., който не е назначил дори рентгенова снимка
на ръката за потвърждаване или отхвърляне на първоначалната диагноза. Поради
тези причини съдът не кредитира показаният на св. Т. в обсъдените части. В
останалите части показанията са логични и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал, поради което съдът им дава вяра.
Съдът кредитира показанията на св. Т., И. и М., но отчита, че и трите
заявяват, че не си спомнят нищо конкретно от въпросния случай, а споделят как
по принцип се процедира в ситуация, като процесната, без да могат да заявят
дали тази процедура е била спазена в случая или не (доколкото нямат никакъв
конкретен спомен). Поради това и съдът не намира, че показанията на тази група
свидетели допринасят в значима степен за разкриване на обективната истина.
Съдът кредитира показанията на св. С.М.. Същите са логични,
последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Въпреки,
че свидетелката не е пряк очевидец на случилото се, показанията й допринасят за
установяване на всички релевантни факти, очертаващи цялостната картина на
събитията. Така например, същата депозира показания за възприятията си, досежно
физическото състояние на пострадалата около осем часа след инцидента, като
заявеното от нея напълно се подкрепя от горепосочените доказателствени
материали. Св. М. е видяла вече подутата лява ръка на пострадалата, както и е
възприела изпитваните от нея силни болки, както и опитите й за получаване на
медицинска помощ. Съдът не намира причина да не цени изложеното от тази
свидетелка, поради което и му се доверява напълно.
Съдът цени и всички приобщени и описани по-горе писмени доказателства.
Против приемането им не са депозирани никакви възражения, поради което и съдът
ги оценя като достоверни и ги взима предвид при формиране на вътрешното си
убеждение.
На последно място съдът следва да посочи и че кредитира изцяло и
основаната и двете допълнителни СМЕ. Същите са изготвени от специалисти в
съответните области и се отличават с експертност, задълбоченост и
всеобхватност. Въпросните експерти заключения напълно корелират с кредитираните
по-горе писмени и гласни доказателства. Нещо повече – вещите лица са
категорични, че всички получени наранявания и в частност – счупването на лявата
ръка, добре отговарят да са получени по време и по начин както съобщава
пострадалата, а именно – в следствие на процесния сблъсък с велосипед и
последвало падане на терен. Действително, на въпроси в съдебното заседание, вещите
лица заявяват, че счупването принципно може да се получи при всяко едно падане
с идентични характеристики (в тази връзка не е вярно застъпеното от адв.
В., че този отговор не е записан в съдебния протокол). Доколкото обаче друго
падане не само че не се доказа, а липсват дори най-леки индиции в тази насока,
то настоящия състав намира, че възможността нараняването да е получено по друг
начин, а не в следствие на гореописания, остава едно нереализирано, хипотетично
допускане, което се оборва по категоричен начин от кредитираните от съд доказателства.
От правна страна:
На база на така установените факти, настоящият състав счита, че
обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
престъплението по чл. 133, предл. 2, вр. с чл. 129, ал.2 НК.
Обект на
престъплението са обществените отношения, свързани с телесната неприкосновеност
на отделната личност.
В конкретния
случай, от обективна страна безспорно на инкриминираната дата и място
обвиняемият е управлявал велосипед, като с него е блъснал пострадалата, която
от своя страна е паднала на терена, получавайки описаните наранявания.
На първо място, а и
с оглед изявленията на защитата и на пострадалата, направени в хода на
досъдебното производство и обективирани в съответните протоколи за предявяване,
съдът следва да посочи, че управлението на велосипед се извършва чрез живата
сила на водача му, за който в ППЗДвП са предвидени елементарни правила за
движение за този вид превозни средства. Макар и велосипедистите да са водачи на
превозни средства по смисъла на ЗДвП, за тях не се изисква добиване на
правоспособност чрез успешно завършване на курсове, защото превозната дейност,
която извършват, не представлява източник на повишена опасност за другите
участници в движението (Решение N: 84 от
2.III.1990 г., по н.д. N: 29/90 г., III н.о.). Именно поради това при
настъпване на съставомерни последици деецът носи отговорност за обикновена, а
не професионална непредпазливост (Решение
N: 222 от 15.06.1991 г. по н.д. N: 185/90 г., III н.о.). С оглед горното,
правилно БРП е квалифицирала деянието като такова по чл. 133 от НК, а не по чл.
134 НК или чл. 343 НК. От своя страна нормата на чл. 133 НК не е бланкетна
(както е застъпено от защитата в едно от предявяванията) и поради това за
осъществяването на състава не е необходимо да са нарушени други правни норми
(правила за поведение), а още по-малко трябва да се прави превръзка с такива.
В конкретния случай инцидентът е
възникнал между пешеходец, пресичащ на обозначена и сигнализиран пешеходна
пътека тип „зебра” и друг участник в движението – велосипедист. Както е прието
в т. 6а на Тълкувателно
решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК - правото на пешеходеца при пресичане на
пътното платно е абсолютно на специално очертана или неочертана с маркировка
върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като това
право се упражнява при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.
Въпросните две разпоредби на ЗДвП (в редакцията към датата на инцидента) сочат,
че пешеходците също имат редица задължения, като например да не навлизат
внезапно на платното за движение; преди да навлязат
на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се
пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение и др., като само ако са
изпълнили тези свои задължения правото им на пресичане е т.нар „абсолютно”.
В конкретния случай св. Р. се е
съобразила с всички тези законови предписания (огледала се е преди да
предприеме пресичане; движила се е с нормален ход), като инцидентът е настъпил,
когато същата вече е била преминала почти цялата пешеходна пътека – т.е. в
конкретния случай не може да става дума за внезапно навлизане на платното за
движение, поради което и съдът приема, че същата е спазила правилата по чл. 113
и чл. 114 от ЗДвП и правото й на пресичане на пешеходната пътека е била
абсолютно. Това от своя страна води до закономерния извод, че причината за
сблъсъка е единствено и само поведението на велосипедиста, който не е зачел
абсолютното право на пешеходеца, не го е пропуснал и по този начин е реализирал
ПТП-то.
На следващо място
от обективна страна, съдът счита, че е налице и последното съставомерно
обстоятелство, а именно в следствие на поведението на велосипедиста да е
настъпила „средна телесна повреда”. Съгласно задължителните указания на ВС в ППВС 3/1979г. счупването на левия
олекранон /лакътния израстък/ безспорно е реализирало медико-биологичния
признак „трайно затруднение на движението на горния ляв крайник” по смисъла на
чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 НК, доколкото е довело до невъзможност крайникът да
осъществява нормалната си функция за срок по-дълъг от 30 дни (в случая за срок
от около 12-16 седмици при обичаен ход на оздравителния процес), т.е. – налице
е „средна телесна повреда” по смисъла на НК.
На последно място
съдът счита, че в случая е налице и причинно-следствена връзка между
поведението на обвиняемия и така причинената средна телесна повреда, доколкото
именно блъскането с велосипеда е довело до падането на пострадалата на терена,
а от там и до счупване на лявата й ръка. Подробни мотиви относно причинната
връзка са изложени вече от настоящия състав при обсъждане на доказателствата,
поради което и не е необходимо преповтарянето им.
От субективна страна деянието е извършено при по-леко укоримата от
двете форми на непредпазливостта – небрежност (несъзнавана непредпазливост),
доколкото обв. М. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В частност обв. М. не е предвиждал,
че в следствие на движението си с велосипеда ще реализира ПТП с пострадалата,
доколкото същият не я е възприел на време, но от конкретиката на
обстоятелствата (приближаване към обозначена пешеходна пътека, където ноторно
пресичат пешеходци) е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването им.
По наказанието:
За извършеното
престъпление по чл. 133, предл. 2, вр. с чл. 129, ал.2 НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода за срок до една година или пробация. В същото време
по отношение на обвиняемия М. са налице законово предвидените предпоставки за
освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението
се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години, когато е
непредпазливо;
2.
с извършеното
престъпление не са причинени съставомерни
имуществени вреди;
3.
към процесната дата
обвиняемият М. е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност
по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4.
престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; обвиняемият не е била в пияно състояние, нито са
налице множество престъпления;
Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице предпоставките
за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и
да освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В
разпоредбата на чл. 78а, ал.1
от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от хиляда до пет
хиляди лева, като съдът при всички случаи следва да събере и доказателства
относно материалното положение на обвиняемия.
При определяне на конкретния размер на наказанието
съдът отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства.
В полза на обвиняемия следва да се отчете фактът, че същият е в млада възраст
(към датата на деянието е бил на границите на пълнолетието), както и че до
настоящия момент няма каквито и да е данни за извършени криминални прояви
(същевременно настоящият състав счита, че не следва да отчита като смекчаващо обстоятелство
чистото съдебно минало на обвиняемия, доколкото същото е отчетено веднъж като
предпоставка за приложението на чл. 78а НК). На следващо място обв. М. е
трудово ангажиран, като при снемане на самоличността му заявява, че работи като
продавач-консултант, а от друга страна деянието е извършено при по-малко
укоримата форма на непредпазливост – небрежност. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства следва да се отчетат причиняването на множество несъставомерни
телесни повреди, наред със съставомерната такава, както и фактът, че деянието е
извършено на пешеходна пътека – т.е. на място, при преминаването през което,
обвиняемият е следвало да бъде особено предпазлив и внимателен към пешеходците
– нещо, което същият не е сторил. Поради тези съображение, отчитайки и имотното
състояние на подсъдимия, съдът счита, че спрямо обв. М. следва да се наложи наказание
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер, под средния
такъв, а именно – „Глоба” в размер на 2000 лева.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното
наказание в най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би
допринесло за поправяне и превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите
и добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху него и
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери обвиняемия/подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай
по делото има доказателства за сторени на досъдебната фаза разноски в размер на
776,70 лв. (седемстотин седемдесет и шест лева и седемдесет стотинки),
представляваща заплатени в хода на досъдебното производство възнаграждения на
вещи лица, поради което и обвиняемият следва да бъде осъден да ги заплати в
полза на ОДМВР-гр.Бургас. В хода на съдебното производство има сторени разноски
в размер на 120,00 (сто и двадесет) лева, отново за възнаграждения на вещите
лица, които обвиняемият следва да бъде осъден да заплати по сметка на
РС-Бургас. Същият на основание чл. 190, ал.2 НПК следва да заплати по сметка на
РС-Бургас и сумата от 10,00 (десет) лева за служебно издаване на два броя
изпълнителни листи.
По веществените доказателства:
По делото няма
приложение веществени доказателства, които да налагат произнасяне от съда.
Мотивиран от
горното и на основание чл.378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови решението си.
Да се съобщи
на страните, че мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: M. Баев
Вярно с оригинала:
М.Р.