РЕШЕНИЕ
№ 415
гр. В., 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Биляна Р. Скорчовска П.а
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска П.а Гражданско дело №
20211420104598 по описа за 2021 година
Н. Г. М. с ЕГН:********** от гр.В.,ж.к.”Д.”, ******* е предявила иск против
Х.И. М. с ЕГН:********** от гр.В., ж.к.”Д.”, *****и Й. ИВ. М. с ЕГН:********** от
гр.В., ж.к.”Д.”, ****** за делба на оставен в наследство от И.Х. М. б.ж. на гр.В.
починал на 05.09.2014г. недвижим имот представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 12259.1010.71.13.14 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.В.,одобрени със Заповед №РД-188-43/16.09.2005г. на изп.директор на АК с адрес
на имота:гр.В., ж.к.”Д.” ,бл.4, вх.А,ет.5,ап.14 с предназначение :жилище-апартамент с
площ 40.07 кв.м. ведно с прилежащите части-мазе 10 с площ от 5 кв.м.,съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж 12259.1010.71.13.13,под обекта
12259.1010.71.13.11, над обекта 12259.1010.71.13.17 при права съгласно ЗН.
В срока за отговор на исковата молба е депозира писмен такъв от ответника Й.
И. М., с който не се оспорва иска по основание, но се оспорват правата на
съделителите като ответника твърди,че имота е придобит изцяло с лични средства на
починалия му баща и майката на ответниците В. В. И.а, т.е липсва съвместен принос на
ищцата по смисъла на СК в процесния апартамент,при което смята ,че правата на
съделителите следва да са по 1/3 за тримата .С оглед на това оспорване е предявен и
инцидентен установителен иск с правно основание чл.21, ал.4,т.2 от СК от Й. ИВ. М. с
ЕГН:********** от гр.В., ж.к.”Д.”, **** против Н. Г. М. с ЕГН:********** от
гр.В.,ж.к.”Д.”, ******* с искане съдът да признае за установено ,че Н. Г. М. с
ЕГН:********** няма никакъв принос в придобИ.ето на процесното жилище.
В срока за отговор на инцидентния установителен иск Н. Г. М. с
ЕГН:********** оспорва липсата на съвместен принос по съображения подробно
изложени в отговора.Оспорва представеното саморъчно завещание изготвено от И.Х.
1
М. и обявено от нотариус Р.С.вписано на 13.10.2021 г. в Служба по вписванията към
Атенция по вписванията под акт.171,том.5,дв.вх.р. 5650. като се оспорва неговата
автентичност като твърди,че не е написано саморъчно от завещателя и подписа не е
негов с искане за открИ.е на производство по оспорване по чл.193 ГПК.
Предявените искове са с правно основание чл.69 ЗН и чл.21, ал.4,т.2 от СК.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.03.2010 г., И.Х. М. е
придобил от Община В. недвижим имот представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 12259.1010.71.13.14 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.В.,одобрени със Заповед №РД-188-43/16.09.2005г. на изп.директор на АК с адрес
на имота:гр.В., ж.к.”Д.” ,****** с предназначение :жилище-апартамент с площ 40.07
кв.м. ведно с прилежащите части-мазе №10 с площ от 5 кв.м.,съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж 12259.1010.71.13.13, 12259.1010.71.13.15, под обекта
12259.1010.71.13.11, над обекта 12259.1010.71.13.17.
На 14.05.1992 г. И.Х. М. и ищцата Н. Г. М. са сключили граждански брак видно
от удостоверение за сключен граждански брак №182/14.05.1992 г. на Община В..
Видно от удостоверение за наследници издадено от Община В., на 15.09.2014 г.,
И.Х. М. е починал и е оставил за свои законни наследници Н. Г. М.- съпруга, ХР. ИВ.
М. и Й. ИВ. М. – синове.
По делото е приложение завещание от наследодателят И.Х. М., съгласно което
наследодателят е завещал на сина си Й.М. процесният недвижим имот.
Във връзка с оспорване на посоченото завещание от ищцата Н.М., на осн. чл.197
във вр. с чл.195 ГПК по делото е назначена и приета специализирана съдебно-
почеркова експертиза, от заключението на която се установява, че подписът за
„завещател” в завещанието вх..рег.№5701/13.10.2021 г. на Служба по вписванията-В. е
изпълнен от И. Х.М.. Ръкописният текст на завещанието е изпълнен от Б.Х.Ф..
Приложено е удостоверение от НОИ ТД-В. за получавани от Н. Г. М. за
получени суми за пенсии и добавки за периода от месец януари 2011 г. до декември
2021 г.
Видно от удостоверение от „Булгартрасгаз” ЕАД –ПГХ Ч., Н.М. е работила в
дружеството за периода от 1994 г. до края на 2010 г.
Видно от писмо от ТП НОИ-В., И. М. е получавал пенсия за осигурителен стаж и
възраст от 01.05.2009 г. до 30.09.2014 г. като пенсията е изплащана на лицето чрез
пощенската станция в с.Ч. на адрес с.Ч., ул.П. №14 и в този период няма подадено
заявление от лицетно за промяна на изплащане на пенсията му за осигурителен стаж и
възраст.
2
По делото са събрани гласни доказателства.
В показанията си свидетелят В.П. твърди, че от както се помни познава Н.М.,
тъй като са комшии в с. Ч. и тя винаги е живяла там. По същата причина помни и И.
М., за който твърди, че е починал в с. О. преди 5-6 години като впечатленията на
свидетеля са от петък вечерта събота и неделя когато се е пребивавал в с. Ч., тъй като
през седмицата не е бил там. Свидетелят твърди, че Н.М. и И. М. са били в добри
взаимоотношения, като с И. М. свидетелят бил в добри приятели отношения и
постоянно са гледали спорт. П. поддържа, че Н. и И. М. са живеели като семейство,
помагали са си и са имали общо домакинство. Свидетелят твърди, че И. М. винаги бил
с чисти дрехи и двамата съпрузи са живеели добре като семейство, разбирали са се и
Н.М. се е грижела за домакинството в с. Ч.. Свидетелят твърди, че Н.М. винаги е
викала И. М. за вечеря, перяла е. П. поддържа, че двамата съпрузи в двора са имали
зеленчукова градина, животни, овци, кокошки, като Н. М. се е грижела за тях през
повечето време. Свидетелят твърди, че не е чувал Н. и И. М. да са имали проблем в
семейството, нито финансови, живеели като семейство до смъртта на И. М..
Свидетелят твърди, че не познава синовете на И. М., знае че са идвали, но той не
ги познава.
В показанията си свидетелката В. Г. /снаха на Н.М./ твърди, че Н.М. и И. М. са
живеели заедно в с.Ч. и са работели в „БУЛГАРТРАНСГАЗ“. Свидетелката поддържа,
че двамата са били нормално семейство като основно грижите по грижите по
домакинството са били поети от Н. М. - готвене, пране, чистене, гледане на животни,
овци, кокошки и кучета, и градина. Свидетелката твърди, че двамата са били напълно
нормално семейство, ходели заедно, разбирали се. Г. поддържа, че до смъртта на И. М.
двамата съпрузи са живеели заедно. Свидетелката твърди, че в годината в която М.
починал, през август месец тя и съпруга й заедно с децата отишли в с.О. да видят
къщата и прибрали М. в с.Ч.. Г. поддържа, че до последно съпрузите са си живеели
заедно. Свидетелката твърди, че М. отишъл до с. О. през месеца, в който починал,
защото трябвало да провери къщата, тъй като се обадил негов братовчед, че е отворен
прозорец, но след 2-3 дни се обадили, че е починал. Свидетелката поддържа, че И. М. е
ходел и е обикалял къщата в с.О.. Твърди, че познава синовете на И. М.- Х. и Й.М. и те
са идвали постоянно като И. М. им е давал пари. Г. твърди, че преди три години синът
Й.М. дошъл с леля си в с. Ч., тъй като той е искал да му се прехвърли апартамента,
който е в ж.к. „Д.“ бл.4, но Н.М. му отказала.
Свидетелката твърди, че преди смъртта си и до смъртта си И. М. е живял в с.
Ч.. Г. поддържа, че И. М. е лежал в Тубдиспансера около 10 дни сред изписването от
болницата, след което се е прибрал в с. Ч., били му изписали лекарства и помпичка и
след две години починал.
В показанията си свидетелката Б.С./сестра на И. М./ твърди, че И. М. е
починал в село О.. Свидетелката твърди че през 2009 година Н.М. изхвърлила багажа
на И. М. в два чувала, след което той се разболял и С. го гледала в с.О. последни
четири години. С. твърди, че не живее в с.О., но заради И. М. останала да го гледа, тъй
като имал проблем с черния дроб, започнал да слабее и накрая не можел и да ходи. С.
поддържа, че от 2009 г. И. М. не е посещавал село Ч., ходел е там да си взима пенсията
и е казвал, че винаги е оставял по 200 лева на Н.М.. С. обяснява, че докато И. М. бил
заедно със съпругата си Н.М., тя му е казвала че му готви и пере и затова всеки месец
трябва да й оставя по 200 лева на масата и И. М. така и правел. Свидетелката твърди,
че когато се е пенсионирал И. М. е получил 23000 лева, като 10000 лева е дал за
3
закупуването на апартамента за сина си, в който живее сина му Й. в момента.
Свидетелката твърди, че И. М. е дал 5000 лева на Н.М., за да няма претенции по
отношение на апартамента. Свидетелката твърди, че съпрузите са се разделили през
2009 година или 2010 година. С. поддържа, че преди да почине М. е бил много зле,
заради което свидетелката е наела една жена да й помага. Свидетелката твърди, че И.
М. й казал, че не е бил сигурен дали Н.М. ще търси дял от апартамента поради което
поискал да направи завещание, с което да остави апартамента на сина си. Тъй като вече
не е можел да пише накарал свидетелката да напише текста на завещанието, а той само
се подписал, след което двамата заедно отишли при нотариус. Свидетелката твърди, че
едната половина от парите за апартамента дал И. М., а другата част от парите дала
първата му жена. С. твърди, че е присъствала когато И. М. е закупил апартамента, тъй
като тогава тя заедно със съпруга си са взели М. от Булгартрансгаз АД и тогава първата
жена му дала парите за апартамента.
В показанията си свидетелката В. В./майка на Й.М./ твърди, че е живеела на
семейна начала с И. М.. Свидетелката твърди, че И. М. починал в с. О., което знаела от
децата си, тъй като през тази година била в Г.. Свидетелката поддържа, че няколко
години преди да почине И. М., тя заедно с малкия им син са ходили да вземат бельото и
чершафите на И. М. за да ги изперат, тъй като той живеел в пълна мизерия. В. твърди,
че сестра му често е ходила при него, перяла го и го гледала. Имало и жена изпратена
от съвета, която ходела да му пазарува. Свидетелката твърди, че И. М. е идвал редовно
при децата в тяхното жилище. Поддържа, че през 2010 г. дошла от Г., тъй като на И.
М. щели да му изплатят пари за пенсионирането от дружеството, в което работел.
Казал на първата си жена, че ще даде 9000 лева, а останалите да ги даде тя, и тя се
съгласила, което сторили през март месец 2010 г. Свидетелката твърди, че е направила
това, тъй като синът им Й. не е имал жилище, но тъй като И. М. бил в граждански брак
със съпругата си Н.М., тя щяла да иска дял, с което М. не бил съгласен. Свидетелката
твърди, че поради тази причина, И. М. дал голяма сума пари на съпруга си, при което
съпругата му се съгласила да няма претенции за апартамента. В. поддържа, че през
времето докато И. М. бил в с.О., Н.М. не е ходила и не се грижила за него, а отишла
само на погребението. Свидетелката твърди, че е дала 8000лева за закупуване на
апартамента. Поддържа, че през времето докато И. М. е бил в с.О.,, Н.М.н не е ходила
и не се е грижила за него, а отишла само на погребението. В. твърди, че заплатила 500
лева за погребението.
Свидетелската П.И. твърди, че е от с.О. и там си живее постоянно като за
периода от 2007 до 2015 г. е била кмет на населеното място. Твърди, че познава И. М.
и той си е живеел в с.О. откакто се е пенсионирал. Живеел там с баща си докато
починал. И. твърди, че синовете на И. М.- Й. и Х.М. са идвали събота и неделя, а
накрая когато се влошило здравното му състояние за него се грижела сестра му Б.,
която си пътувала от гр. В.. Тя му пазарувала, за пране, за тоалет и др. Свидетелката
твърди, че около месец може и повече преди да почине, И. М. бил обездвижен
напълно, децата и сестра му наели жена да се грижи за него. Свидетелката твърди, че
не познава Н.М. и не е виждала друга жена да идва да се грижи за него, освен
споменатите от нея и не е чувала в село да идва друга жена. И. поддържа, че И. М. е
ходел да си получава пенсията в с.Ч. и до там го карало момче от с.О., един път го е
карал мъжа на свидетелката и след това го е закарал и до жената, с която е живеел.
При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:
Предмет на настоящия съдебен спор е предявен от Н. Г. М. против ХР. ИВ. М. и
4
Й. ИВ. М. иск с правно основание чл. 69, ал. 1 от Закона за наследството за делба на
процесния имот, съгласно който наследникът може да поиска винаги делба, макар да
има противно разпореждане от наследодателя.
По силата на чл. 344, ал. 1 от ГПК в решението, с което се допуска делбата,
съдът се произнася по въпросите между кои страни и за кои имоти ще се извърши тя,
както и каква е частта на всеки съделител. Решението, постановено в първата фаза на
делбеното производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за
собствеността на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на
съсобствен имот не се осъществява само потестативното право на съсобственика,
насочено към ликвидирането на съсобствеността, а се цели също така установяване
наличието на съсобственост между определени лица и размерът на тяхното участие в
съсобствеността. С оглед на горното, решението за допускане на делба има преди
всичко една установителна част, с която се признава наличието на съсобственост
между страните и размерът на техните части.
За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата
съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки
(юридически факти): 1) ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на
собственост върху включените в делбената маса имоти; 2) предметът на делбата да
бъде годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да участват
като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата
без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2
ЗН.
От събрания по делото доказателствен материал се установява по несъмнен
начин, че Н. Г. М., ХР. ИВ. М. и Й. ИВ. М. са наследници по закон на И.Х. М..
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.1 от ЗН децата на починалия наследяват по равни
части, а съгласно чл.9, ал.1 ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете
като ако делбеният имот е семейна имуществена общност преживелят съпруг следва да
получи ½ от наследственият имат, а останалата част от наследственият имот следва да
се подели между съпруга и децата като съпругът наследява част, равна на частта на
всяко дете.
По отношение на възражението за недействителност на представеното по
делото завещание, с което наследодателят И. М. е завещал на сина Й.М.
процесният делбен имот.
Съгласно чл.343 ГПК в производството за делба се разглеждат оспорвания на
произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства,
както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения.
По делото е приложение завещание от наследодателят И.Х. М., съгласно което
наследодателят е завещал на сина си Й.М. процесният недвижим имот. Същият
5
документ представлява писмено доказателства, чието оспорване е допустимо в
делбеният процес.
По определение завещанието е личен, едностранен безвъзмезден и строго
формален акт – законовите изисквания за неговата форма и съдържание са
императивни и спазването им от страна на завещателя е преценено от законодателя
като достатъчна гаранция за съобразяване на изразената от него воля, който поражда
действие след открИ.е на наследството. За действителността на саморъчното
завещание е необходимо да се спазят всички реквизити по чл. 25 от ЗН – да бъде
изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата,
когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът се поставя след
завещателните разпореждания.
От друга страна, като едностранна формална правна сделка и по силата на чл. 44
от ЗЗД, по отношение на завещанието правилата относно договорите намират
съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът
допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. Завещателните
разпореждания могат да бъдат нищожни не само на специалните основания по чл. 42
от ЗН, но и тогава, когато са налице общите основания за недействителност на
сделките, посочени в чл. 26 от ЗЗД.
Тъй като завещанието е частен диспозитивен документ, който не носи подписа
на страната, която го оспорва, поради което по правилото на чл.193 ал.3 изр.2 от ГПК
тежестта за доказване на истинността му се носи от страната, която го е представила,
т.е. в случая от съделителя Й.М..
Във връзка с оспорване на автентичността на завещанието от ищцата Н.М. е
допусната съдебно-почеркова експертиза, от заключението по която е удостоверено,
че подписът за „завещател” в завещанието вх..рег.№5701/13.10.2021 г. на Служба по
вписванията-В. е изпълнен от И. Х.М.. Ръкописният текст на завещанието е изпълнен
от Б.Х.Ф..
Заключението по съдебно-почерковата експертиза е обстойно мотивирано и
компетентно изготвено при използване на оригинален сравнителен материал-образци
от подписа на завещателя в договор за покупко-продажба на недвижими имоти
Дв.Вх.рег.№1776/29.03.2010 г. на Служба по вписванията- гр.В., заявление за издаване
на документ за самоличност на български граждани вх.№36981/14.12.2011 г., заявление
за отпускане на лична пенсия изх.№273/27.05.2009 г., разписка от 14.12.2011 г. за
получено отпечатано заявление. От експертното заключение се установява, че
завещанието не е съставено при спазване на изискванията на чл.25 ал.1 от ЗН за форма-
написано е ръкописно, но не от самия завещател, а от друго лице като само подписът
на завещател е поставен от завещателя. В този смисъл завещанието е нищожно на
основание чл.42 б.”б” от ЗН указваща, че завещателното разпореждане е нищожно
6
когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24,
съответно чл. 25, ал. 1 ЗН. Съгласно чл.25, ал.1 ЗН саморъчното завещание трябва да
бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата,
когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след
завещателните разпореждания.
Тъй като процесното завещание не е написано от завещателя, същото се явява
нищожно. При тези съображения процесното завещание следва да се изключи от
доказателствената маса при определяне на дяловете на съделителите по делото.
По отношение на предявеният иск с правно осн. чл.21, ал.4, т.2 СК за липсва
на принос в придобИ.ето на процесното жилище от страна на ответника Й.М.
С оглед безспорно установеният факт по делото, че ответника Й.М. е наследник
по закон, съдът намира, че е легитимиран да предяви иска по чл. 21, ал.4, т.2 СК. В
разпоредбата на чл. 21, ал.4 СК, е предвидена изрична възможност за предявяване на
иск за липса на съвместен принос, като с такова право разполага и наследника на
починалия съпруг.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.1 СК, вещните права придобити по време
на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити. Лично имущество на съпруга е всичко,
стоящо извън посочените в чл. 21, ал.1 СК обекти на съпружеската имуществена
общност.
По делото е спорно дали процесният имот следва да е семейна имуществена
общност, поради твърдение от страна на ответника Й.М. за липса на принос в
придобИ.ето му от ищцата Н.М..
Съгласно чл. 21, ал. 3 от СК съвместния принос се предполага до доказване на
противното, като искът за оборимост на презумпцията е предявен от наследникът Й.М..
Бракът между И. М. и Н.М. е бил сключен през 1992 г. т.е. преди влизане в сила
на СК, приет през 2009 г., но е прекратен /поради настъпила смърт/ при действието на
СК от 2009 г. Същият има статута на заварен брак по смисъла на §4, ал.1 от ПЗР на
СК (2009 г.), поради което относно имуществените отношения между съпрузите,
следва да се приложат правилата на действащия понастоящем СК. Тъй като не са
представени доказателства, от които да се установи, че съпрузите са сключили брачен
договор, с който да са уредили отношенията си във връзка с придобитото по време на
брака имущество, то имуществените отношения между наследодателят и ищцата са
били в законов режим на общност по смисъла на чл. 21 от СК, вр. с чл. 18 от СК.
В този случай законът създава оборима презумпция, че вещните права
придобити от съпрузите по време на брака им в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. Законът
поставя съвместният принос в основата на съпружеската имуществена общност и
7
предполага, че такъв е налице, защото изхожда от нормалното състояние на нещата.
Когато обаче бъде установена пълна липса на съвместен принос, то съпружеска
имуществена общност не може да възникне, независимо от възмездния характер на
придобивното основание. Именно това е целта и смисъла на иска по чл. 21, ал. 4 СК,
като според постановената към момента последователна съдебна практика, ако с оглед
събраните доказателства са установи липсата на принос от единия съпруг, то съдът
постановява установителен диспозитив, с което признава другият съпруг за
изключителен собственик поради липсата на съвместен принос.
С оглед приетите по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено,
че по време на брака, сключен на 14.05.1992год., а именно по силата на договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 29.03.2010 г. наследодателят И. М. и
съпругата му Н. М. придобиват от Община В. процесният недвижим имот. Имотът се
счита придобит в режим на СИО.
Предвид създадената законова презумция за наличие на съвместен принос, в
тежест на този, който твърди липсата следва да обори презумцията за наличие на
съвместен принос за придобИ.е на конкретни вещни права от единия съпруг по време
на брака.
Ответникът твърди липса на съвместен принос от страна на ищцата Н.М.
ответника в придобИ.ето на недвижим имот представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 12259.1010.71.13.14 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.В.,одобрени със Заповед №РД-188-43/16.09.2005г. на изп.директор на
АК с адрес на имота:гр.В., ж.к.”Д.” ,****с предназначение :жилище-апартамент с площ
40.07 кв.м. ведно с прилежащите части-мазе 10 с площ от 5 кв.м.,съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж 12259.1010.71.13.13, 12259.1010.71.13.15, под обекта
12259.1010.71.13.11, над обекта 12259.1010.71.13.17.
Искът по чл. 21, ал. 4 от СК е конститутивен, като законът е предвидил
изключение от законовия принцип за равенство на дяловете в прекратената съпружеска
имуществена общност, при липса на принос на единия съпруг в придобИ.ето на
имуществото по време на брака. За да бъде основателен обаче искът, следва да се
установи по категоричен начин липсата на принос на единия съпруг, като приносът не
се измерва единствено с получавания доход. В този смисъл е и задължителната
практика за съдилищата, дадена с ППВС № 5/1972 г., която, според практиката на ВКС
по реда на чл. 290 от ГПК, е приложима и при действието на новия СК. С цитираната
задължителна съдебна практика е дадено разяснение относно приноса като критерий за
по-голям дял и предпоставките за определянето му, а именно, че трябва да се
установява не само чрез съпоставяне трудовото възнаграждение на съпрузите, а като се
държи сметка и за полагания от тях труд в домакинството на семейството, за
8
създадената спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори и за всички
други обстоятелства, които са от значение за приноса в придобИ.ията на общите вещи
и изграждане благополучието на семейството.
Съобразно текста на чл. 21, ал. 2 СК, аналогичен с този на чл. 19, ал. 2 СК 1985
г. (отм.); , "Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в
грижи за децата и в работа в домакинството. " Това означава, че дори един от
съпрузите да не е работил и да не е получавал доходи в определен период от време,
дори и през цялото времетраене на брака, не може автоматично да се приеме, че няма
принос в придобИ.ето на имуществото по време на брака. Приносът се изразява в
осигуряване на по-големи доходи, работа в домакинството и грижа за децата. На никой
от тези проявни форми на принос не трябва да се дава приоритет, тъй като дължимото
поведение на всеки от съпрузите в брака, съгласно чл. 17 от СК, съответно чл. 18 от СК
1985 г. (отм.); е с взаимно разбирателство, общи усилия съобразно своите
възможности, имущество и доходи да осигури благополучието на семейството и грижи
за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата. Значителността на приноса,
която е основание за определяне на по-голям дял се отнася за всичките му проявни
форми и означава отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност. При
преценката на приноса на всеки от съпрузите не следва да се дава приоритет на никоя
от формите на приноса за сметка на друга, тъй като и законодателят е равнопоставил
всички форми на принос.
В настоящия случай не се установи някоя от страните да не е давала своя принос
в придобИ.ето на семейното имущество. Липса на принос съдебната практика приема,
че е налице, когато страните са били в трайна фактическа раздяла, която е довела до
прекъсване на всякакви духовни, физически и икономически връзки. Разкъсаните
икономически, духовни и физически връзки между двамата съпрузи изключват
взаимния принос в придобития на името на единия съпруг недвижим имот.
Настъпването на трайна и окончателна фактическа раздяла, съпроводена с пълна
разделност в отношенията между съпрузите, подлежи на доказване с всички
доказателствени средства. Такава фактическа раздяла не се установи по несъмнен
начин да е съществувала в семейството на страните. Напротив, установи се от
свидетелските показания на независимият свидетел В.П., който е и комшия на Н.М. и
на И. М. в с.Ч., че Н. и И. М. са били в добри взаимоотношения и са живели добре като
семейство, разбирали са се, помагали са си и са имали общо домакинство до смъртта
на И. М.. Свидетелят твърди, че И. М. винаги е бил с чисти дрехи, а Н.М. се грижела за
домакинството в с.Ч., винаги го е викала за вечеря, перяла и през повечето време
съпругата му се е грижела за зеленчуковата градина в двора, за отглежданите животни,
овце, кокошки. Свидетелят твърди, че Н. и И. М. са живеели като семейство до смъртта
на И. М. и не е чувал двамата да имат проблеми в семейството. Показанията на този
независим свидетел се потвърждават от В. Г./снаха на Н.М./, която потвърждава, че Н.
9
и И. М. са били напълно нормално семейство, разбирали са се и основните грижи за
домакинството са били поети от съпругата, в тази част и готвенето, правенето,
чистенето, отглеждането на животи и зеленчуци в градината. Свидетелката
потвърждава, че двамата до смъртта на И. М. са живеели заедно.
Вярно е, че тези показания са в противоречие с показанията на Б.С. и П.И., които
твърдят, че от няколко години преди смъртта си И. М. си е живеел в с. О. и за него се
е грижела Б. Сименова. Но за да се приеме липсата на съвместен принос в придобИ.ето
на процесното жилище по делото следва да са представени убедителни еднопосочни
доказателства оборващи законовата презумпция за съвместен принос при възмездно
придобИ.е на имот по време на сключен брак между съпрузите.
На следващо място в показанията си свидетелката В. В., за която от данните по
делото става ясно, че е живяла с И. М. на съпружески начала преди съпрузите да
сключат брак, твърди че част от парите за закупуване на апартамента са дадени от нея,
а 5000 лева М. е дал на съпругата си Н. М. за уравняване на дела й и за да няма
претенции в бъдеще за апартамента. Освен твърденията на Венета В. и показанията на
свидетелката Б.С., че И. М. е дал 10000 лева за закупуване на жилището, а 5000 лева
е дал на съпругата си за да няма претенции от нея страна за имота друга доказателства
установяващи този факт не се установяват по делото.
Въпреки, че в обявеното за нищожно завещание се съдържа текст, според който
апартамента е закупен лично от И. М. и от бившата му съпруга, съдът не може да
приеме по несъмнен начин, че това е изявление на наследодателят М., тъй като както
се установи от съдебно-почерковата експертиза, текста на завещанието е изпълнен от
сестрата на наследодателя Б. С., а подписа е на наследодателя. Предвид
установенената форма на съставяне на завещанието, не е ясно как, кога и при какви
обстоятелства е подписано завещанието, дали наследодателят е запознат с текста и
дали този текст дали е негова воля.
По отношение на покупко-продажбата, независимо каква е стойността на имота,
същият е станал съпружеска имуществена общност. Освен това при възмездно
придобИ.е на имущество през време на брака на името на единия съпруг, другият
съпруг придобива право на собственост по силата на закона на основание установения
режим на съпружеска имуществена общност върху вещи и права върху вещи,
придобити в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на
противното. Предвид изложеното, съдът намира, че по делото не е установено по
безспорен начин липсата на принос на Н. М. за придобИ.е на процесният недвижим
имот, както и че не се наведоха достатъчно безспорни доказателства за установяване на
твърденията от ответната страна за произхода на средствата за придобИ.е на имота,
които да изключат семейната имуществена общност, поради което съдът приема, че не
са налице предвидените в чл. 21, ал. 4, т. 2 от СК предпоставки за уважаване на
10
предявения иск и същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В настоящото производство не се опровергава презумпцията за съвместен
принос в придобИ.ето на процесния недвижим имот. Когато се цели оборване на
презумпцията за съвместен принос няма значение по какъв начин и с какви средства се
твърди, че единият съпруг е придобил дадено право по време на брака, това което
следва да се установи при условията на пълно обратно доказване е, че другият съпруг
не е имал никакъв принос – в пари, труд или грижи за децата и домакинството, което
съдът приема че не е сторено по несъмнен начин при условията на пълно обратно
доказване.
По изложените съображения съдът приема, че делбеният имот е придобит в
режим на семейна имуществена общност между наследодателят И. М. и съпругата му
Н.М., при което половината от имота се явява нейна лична собственост, прекратена със
смъртта на съпруга й, в който момент семейната имуществена общност също е
прекратена. Съгласно чл.28 СК при прекратяване на имуществената общност дяловете
на съпрузите са равни.
Останалата половина от имота се явява наследствена част от имуществото на
наследодателя И. М., която съгласно чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН следва да се подели на
равни части между тримата съделители.
С оглед установеното имота следва да се допусне до делба при права съответно
4/6 от имота за съпругата Н. Г. М., и по 1/6 част за ХР. ИВ. М. и Й. ИВ. М.. При
определянето на наследствените дялове съдът съобрази както режимът на семейна
имуществена общност, при който е придобит имота, така разпоредбата на чл. 5, ал.1 от
ЗН, съгласно която децата на починалия наследяват по равни части, а съгласно чл.9,
ал.1 ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете
Съгласно чл.355 ГПК, страните заплащат разноски в делбеното производство
съобразно стойността на дяловете си. Присъждането на разноски, както и заплащането
на дължимата държавна такса се извършва с решението по втора фаза на делбата.
Следователно при определяне на разноските следва да се спазва правилото на чл.355 от
ГПК стриктно в какъвто смисъл са и указанията, дадени в Постановление
№7/28.11.1973 г. на Пленума на ВС т.9, а именно, че разноските по делбените дела се
определят съобразно стойността на дяловете при завършване на производството по
делбата. Последователна е практиката на ВКС /опр.№24/15.01.2013 г., опр.
№144/24.04.2012 г. по гр.д.№70/11 г., опр.№203/15.05.2011 г. по гр.д.№205/11 г./, че
решението по първата фаза на делбата не финализира процеса, поради което не се
дължи и присъждане на разноски. Същата позиция е застъпена и в редица решения на
ВКС/решение №3/6.02.2012 г. по гр.д.№189/11 г.- ВКС/ където е постановено, че с
оглед разпоредбата на чл.355 ГПК в първа фаза на делбата страните не си дължат
разноски, а присъждането им се прави с решението по извършване на делбата във
11
втора фаза.
Съответно в представените договори за правна защита и съдействие не е
посочено поотделно каква част от заплатеното възнаграждение е по делбеното
производство и каква част за защита по инцидентния установителен иск, при което
разноските не могат да се отделят и съдът ще се произнася по тях в делбеното
производство.
С оглед отхвърляне на инцидетния установителен иск на ищеца по този иск
Й.М. не се следва присъждане на разноски за внесена държавна такса и разноски за
експертиза.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши СЪДЕБНА ДЕЛБА на следният недвижим
имот:сграда с идентификатор 12259.1010.71.13.14 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.В.,одобрени със Заповед №РД-188-43/16.09.2005г. на
изп.директор на АК с адрес на имота:гр.В., ж.к.”Д.”,****** с предназначение
:жилище-апартамент с площ 40.07 кв.м. ведно с прилежащите части-мазе 10 с площ от
5 кв.м.,съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж 12259.1010.71.13.13
12259.1010.71.13.15,под обекта 12259.1010.71.13.11, над обекта 12259.1010.71.13.17
МЕЖДУ Н. Г. М. с ЕГН:********** от гр.В.,ж.к.”Д.”, *******, Х.И. М. с
ЕГН:********** от гр.В., ж.к.”Д.”, бл.24, вх.Д, ет.8, ап.122 и Й. ИВ. М. с
ЕГН:********** от гр.В., ж.к.”Д.”, ****
ПРИ ПРАВА – 4/6 за Н. Г. М. с ЕГН:********** от гр.В.,ж.к.”Д.”, *******, 1/6
за Х.И. М. с ЕГН:********** от гр.В., ж.к.”Д.”, ***** и 1/6 за Й. ИВ. М. с
ЕГН:********** от гр.В., ж.к.”Д.”, ******.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й. ИВ. М. с ЕГН:********** от гр.В., ж.к.”Д.”,
****** инцидентен установителен иск с правно основание чл.21, ал.4,т.2 от СК против
Н. Г. М. с ЕГН:********** от гр.В.,ж.к.”Д.”, ******* за липса на принос в придобИ.ето
на недвижим имот:сграда с идентификатор 12259.1010.71.13.14 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр.В.,одобрени със Заповед №РД-188-43/16.09.2005г. на
12
изп.директор на АК с адрес на имота:гр.В., ж.к.”Д.”,***** с предназначение :жилище-
апартамент с площ 40.07 кв.м. ведно с прилежащите части-мазе 10 с площ от 5
кв.м.,съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж 12259.1010.71.13.13,
12259.1010.71.13.15, под обекта 12259.1010.71.13.11, над обекта 12259.1010.71.13.17.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО на осн.чл.343 ГПК представеното по делото
завещание, с което И.Х. М. с ЕГН ********** е завещал на Й. ИВ. М. с
ЕГН:********** от гр.В., ж.к.”Д.”, ***** находящ се в гр.В., жк.Д., б****
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачански окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила делото да се докладва за насрочване в
първо съдебно заседание след допускане на делбата.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
13