Р Е Ш Е
Н И Е
№
Град
Варна, 17 април 2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение – първи състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и
пети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
К. ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия К. Василев, в.гр.дело № 2075 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е въззивно и е образувано по въззивни
жалби, както следва:
1.На М.Х.О.
И Ц.И.И., чрез адв.К. против Решение № 2852 от 12.06.2017 година,
постановено по гр.дело № 27/2015 година на ВРС, в частта, с която е бил допуснат до делба имот с идентификатор № 10135.2553.158.2;
в частта, с която съдът е оставил
без уважение искането за отмяна на н.а. № 39 и н.а. № 40, както и в частта, с която се отхвърля исковата
претенция за делба на имот с идентификатор № 10135.2553.158.1.3.
Според жалбата, съдът не е отчел наличните по
делото доказателства, други е тълкувал неправилно, което по виждане на
въззивниците, прави атакуваното решение в обжалваните му части,
незаконосъобразно.
Против тази жалба е постъпил отговор в срока по
чл.263 от ГПК на Т.Д.О. и Т.В.О., чрез адв.Д., с които те изразяват становището
си за неоснователност на жалбата.
2.Въззивна жалба на Д.Х.О. – М., чрез адв.И. против Решение № 2852 от 12.06.2017
година, постановено по гр.дело № 27/2015 година, в частите, с които се отхвърля исковата претенция за делба на
Жилище с идентификатор № 10135.2553.158.1.3 ведно с прилежащия му тавански етаж
и в частта, с която е оставена без уважение молбата за отмяна на н.а. № 39,
том.1, рег.№ 655, дело № 39 от 2001 година.Оплакванията и тук са посока на
неправилно възприети и обсъдени доказателства.
В срока по чл.263 от ГПК против тази жалба е
постъпил отговор от страна на адв.Д., като процесуален представител на Т. и Т. О.,
с които те настояват, че решението се явява правилно и молят съдът да го
потвърди.
3.Въззивна жалба от
Т.Д.О. И Т.В.О. чрез адв.Д.,
против Решение № 2852 от 12.06.2017 година, постановено по гр.дело № 27/2015
година, в частта, с която е била
допусната до делба СЕЛСКОСТОПАНСКА
ПОСТРОЙКА с идентификатор № 10135.2553.158.3, с площ от 43 кв.м., както и в частта, с която съдът е отхвърлил
иска за делба на ЖИЛИЩЕ с идентификатор
№ 10135.2553.158.1.1.Излагат се аргументи, че решението е неправилно и не
отчита наличните доказателства.Твърди се още, че ответниците, в частност
покойния Х. О. не е съумял да докаже придобиването по давност на този имот и
няма пречка той да бъде включен в делбената маса.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивниците Т. и Т. О.,
са редовно призовани, явяват се лично и адв.Д., поддържат въззивната си жалба и
оспорват въззивните жалби на останалите съделители.
Съделителите М.Х.О. и Ц.И.И., са редовно призовани,
явява се И., и чрез адв.К. поддържат своята въззивна жалба, като молят съда да
отмени атакуваното решение.Оспорват въззивните жалби на другите страни.
Съделителя Д. Х.О. – М., редовно призована, не се
явява, представлява се от адв.И., моли съдът да отмени атакуваното решение по
нейната жалба и оспорва жалбите на другите.
С Писмена защита Вх.№ 10 868 от 05.04.2019
година адв.К. излага аргументи по съществото на спора, като настоява съдът да
уважи жалбата предявена от него.
За да се произнесе по спора, като се запозна с
материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за
установено следното:
Пред първата съдебна инстанция производството е започнало по искова претенция на Т.Д.О.,
ЕГН ********** и Т.В.О., ЕГН ********** против Ц.И.И., ЕГН ********** и Х. Д.О.
ЕГН ********** за делба на недвижими имоти с адм. адрес: гр. Варна, ул.
„Кокиче” №5А – 1. ЖИЛИЩЕ с
идентификатор 10135.2553.158.1.1 ведно с прилежащата му ИЗБА, с площ от 54 кв.метра находящи се на първи етаж от двуетажна
жилищна сграда с идентификатор 10135.2553.158.1 със застроена площ 109 кв.м., 2. СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с
идентификатор 10135.2553.158.2 с площ 43 кв.метра, всички построени в поземлен
имот с идентификатор 10135.2553.158 - всички по КК и КР на гр. Варна, одобрени
със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на
изп. дир. на АГКК, както и припадащият се процент идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж в ПИ, при квоти: по ¼ ид.ч. за Т.Д.О.
и Х. Д.О., като наследници на Д. Т. О., и по ¼ ид.ч. в режим на СИО за Т.Д.О.
и Т.В.О., Х. Д.О. и Ц.И.И..
В хода на делбеното производство, по молба на съделителите
Ц.И. и Х. О., в делбените имоти е включено ЖИЛИЩЕ
с идентификатор 10135.2553.158.1.3, находящо се на втори жилищен етаж на същата сграда
с прилежащия му тавански етаж.
Т.к. в хода на процеса на 16.04.2016 година е починал
Х.
Д.О., същия е бил заместен правоприемниците си М.Х.О., ЕГН ********** /син/ и Д. Х.О.-М., ЕГН ********** /дъщеря/
- вж.л.219.
Твърденията в исковата молба са следните: Там се
сочи, че наследодателите на братята О. – Д. О. и М. О., са придобили по силата
на н.а. №153, том III, дело 1099/61г. на варненски нотариус, заедно с Й.П.С. и В.К.С.,
дворно място, представляващо ПИ с ид.№10135.2553.158 и номер по предходен план
№III-212,2013 в кв. 22. Излага се, че в него е била изградена двуетажната
жилищна сграда, гараж и второстепенна постройка, свързани с обща плоча, както и
второстепенна постройка с площ 22 кв.м. - последната собственост на семейство
Стефанови. Двуетажната сграда-близнак, била изградена през 1962 година от Д. О. и Й.С., като Д. построил западната
част от къщата /откъм двора/ а Й. - източната /откъм улицата/. В исковата молба
се сочи, че втория жилищен етаж е построен през 1975 година от съделителя Т.О.
и неговата съпруга Т., на базата на предоставено безвъзмездно право на
пристрояване на втори етаж по реда на 56, ал.2 от ЗТСУ /отм./.В исковата молба
се изразява становище, че двамата братя са
съсобственици на по ¼ ид.ч. от процесните имоти по наследство от майка
им М. Х.О., бивш жител ***, починала на 01.05.1985г. С Н.А. за собственост № 39
том I, per. № 655 дело № 39 от 2001год. на нотариус И. М., с район на действие
ВPC, вписан в СВ под № 9 том I, дело 789/2001год. Ищецът Т.Д.О. и ответникът Х.
Д.О. били признати за собственици по давностно владение и наследство на по
¼ ид.ч. от процесните имоти, а баща им Д. Т. О.,***, починал на
19.01.2004г., на ½ ид.ч., след чиято смърт всеки от двамата братя
придобил по наследство още по ¼ ид.ч. Тъй като са съвладели
наследствения дял на майка им със съпругите си, се моли за допускане на делбата
при квоти по ¼ ид.ч. за Т.О. и Х. О., и по ¼ в режим на СИО за
всеки от тях със съпругите им.
С н.а. №84, том LVI, дело №296469/2004г. на СВ –
Варна, ответниците Х. и Ц. О., били признати за изключителни собственици на
процесните имоти – жилище /първи етаж/, с изба, гараж и второстепенна
постройка, поради което молят за отмяната му.
В хода на процеса съделителите Т. и Т. О. са възразили против включването в делбената маса
на жилището с идентификатор 10135.2553.158.1.3 /втори етаж и тавански етаж/ като
настояли съдът да приеме, че са ги придобили същото чрез съвместно упражнявано
давностно владение в периода от 13.08.1980г. /когато са сключили граждански
брак/ до 08.02.2001г. /датата на НА №40, том I, рег. №656, дело №40 от 2001г./,
а в условията на евентуалност – до януари 2015 година.
Пред ВРС Д. Х.О.-М. и М.Х.О., изразили
становище, че искът се явява допустим, но неоснователен, тъй като всяка от
страните е собственик на реална част от жилищната сграда.
Съделителката
Д. Х.О. изразява становище, че правилно
в делбената маса е включен и втори жилищен етаж ведно с прилежащия му тавански
етаж, тъй като и той е съсобственост между страните.Също в хода на процеса тя е
оспорила съдържанието и автентичността на представеното саморъчно завещание от Х. О., в полза на М.Х.О.. В условията
на евентуалност е направила възражение за намаляване по отношение на
съделителката Д. Х.О. на завещателното разпореждане, иск с правно основание
чл.30 от ЗН.
Ответниците
М.Х.О. и Ц.И.О. правят възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност
по отношение на имоти с идентификатор 10135.2553.158.1.3 и 10135.2553.158.2 за
период от 2004 година, когато се владее от Ц.О. и Х. О. и присъединена към тях
давност от
От фактическа
страна пред ВРС е било установено следното:
Представени са множество писмени документи:
н.а. № 153 том III дело 1099/61год. на нотариус
при Варненски народен съд.; Нотариален акт № 32 том I дело 55/1962год. на
нотариус при ВНС; билет за строеж № 104 от 1962 год.; Архитектурни проекти,
одобрени на 19.12.1961 год., презаверени на 03.02.1975г. и 23.05.1975год.;
молба по чл.56 от ЗТСУ от Д. О., нотариално заверена от Нотариата при ВРС на 02.10.1974 год.; молба от Й.С. за даване разрешение
за надстройка на 2 - ри етаж; молба от Д. О. за разрешаване промяна в арх.план;
скица за строеж на надстройка на втори етаж издадена на Т.О. от 22.05.1975
год.; Удостоверение № 3154 от 27.05.1974 год. издадено от ГНС – Варна;
Позволителен билет № 18/ 26.02.1975год. и позволителен билет №
116/02.06.1975г.; Удостоверения за наследници № ИС-У 7391, № 11703 и № 25200 с
препис извлечение от акт за смърт; 2бр. удостоверения за сключен граждански брак;
Нотариален акт за собственост № 39 том I, peг. № 655
дело № 39 от 2001 год. на нотариус И. М., с район на действие ВPC,
вписан в СВ под № 9 том I, дело 789/2001год.; Нотариален акт № 40 том I, peг. № 656
дело № 40 от 2001год. на нотариус И. М., с район на действие ВPC,
вписан в СВ под № 5 том I, дело
785/2001год.; Нотариален акт № 65 том III, рег.№ 3569 дело 465/2004год., вписан
в СВ- гр. Варна под № 84, том LVI дело №
296469/2004год.; нотариален акт №28, н.д. № 20/2015г. на нотариус Катя Паунова
с район ВРС; удостоверение на нотариус Жельо Костов; фактури с № № 2; 181940;
10069; 04054; 11235; 445756; 739259; 433754; 433735; 427820; 094454; 030217;
181774; сметка 2 броя; експедиционна бележка – 4 броя; схема № 15-475432-03-11-
Не
е спорно още, че на 18.01.1962 година Д. Т. О. и Й.П.С.придобили по силата на
дворищна регулация 8 кв.м. от улица, 80 кв.м. от двор с пл. № 3823 и 22 кв.м.
от двор с пл. № 3822, които са придадени към собствения им гореописан парцел.
Видно
е също така, че на 30.11.1962 година от ГНС – Варна било разрешено на Д. Т. О.
и Й.П.С.да построят двуетажна жилищна сграда по одобрен архитектурен план в гр.
Варна, м-ст „Франга дере” парцел Х-3823, кв. 612.
На
26.02.1975г. от ГНС – Варна Й.П.С.и Д. Т. О. подали молби да построят втори
етаж на сграда по одобрени архитектурни планове в гр. Варна, ул. „Кокиче” № 5 и
№ 5а, които били одобрени, като със съгласието на Д. Т. О. в издаденото му
разрешение за правоимащ бил посочен Т.Д.О..
Видно
е, че наследодателката М. Х.О. е починала на 01.05.1985 година в гр. Варна,
като оставила за наследници Д. Т. О. - съпруг, /починал на 19.01.2004 година/, Т.Х.О.
и Х. Д.О. /починал на 16.04.2016 година/. От своя страна покойния Х. О. е бил
наследен от Ц.И.И. - съпруга, Д. Х.О. - дъщеря и М.Х.О. – син.
На
13.07.1980 година Т.Д.О. е сключил гражданки брак с Т.В.О., а на 23.10.1987 година
Х. Д.О. сключил граждански брак с Ц.И.И..
С
н.а. № 39/2001 година, на 08.02.2001 година за собственици на първи жилищен
етаж на сграда с изба, гараж и второстепенна постройка, находящи се в гр.
Варна, ул. „Кокиче” №5а били признати Д. Т. О. – ½ ид.ч, Т.Х.О. –
¼ ид.ч и Х. Д.О. – ¼ ид.ч., на основание давност и наследство.
На
същата дата, с н.а. № 40/2001 година, Т.Х.О. и Т.В.О. били признати от нотариус
за собственици на основание давностно владение на втори жилищен етаж и тавански
етаж от сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Кокиче” №5а.
На
06.08.2004 година, от своя страна Х. Д.О. бил признат от нотариус Табакова с
район ВРС за собственик по наследство и давност на първи жилищен етаж от сграда
с изба, гараж и второстепенна постройка, находящи се в гр. Варна, ул. „Кокиче”
№5а.
На
19.11.2014г. Т.О. подал жалба в АГКК – СГКК Варна против вписаните собственици
относно обект с идентификатор 10135.2553.158.1.1.
На 26.02.2015 година Т.Д.О. и Т.В.О. продали
на Т. К. и К. К. апартамент № 72 в гр. Варна, жк. „Вл. Варненчик” бл. 228,
вх.2, ет. 9.
На 19.04.2016г. в кантората на нотариус Жельо
Костов било обявено саморъчно завещание от Х. Д.О., с което завещал цялото си движимо и недвижимо
имущество на М.Х.О. с изключение на една златна гривна завещана на Д.Х.О..
С
оглед предприетото оспорване е била изготвена и изслушана пред ВРС Съдебно
графическа експертиза, която показала, че буквено ръкописния текст и подписа в
саморъчно завещание от Х. Д.О. са изпълнени от него. Експерта е изяснил, че не
може да отговори на въпроса дали ръкописният текст и подпис в скица за строеж
от 1974г. от едно и също лице ли е изпълнен, т.е. изображението не позволява
това. В.л. е констатирало, че е налице заличаване с маркер на предварително
изписан текст и върху маркера е написан съществуващия текст. Контура в червено
е очертан от вещото лице в експертизата, за да е ясно каква буква е имало.
Също
пред ВРС са били разпитани свидетели, посочени и от двете страни, и които са
изяснили правно релевантни факти.
Съобразно
изготвеното и неоспорено заключение на в.л.А., процесната недвижимост
представлява Двуетажна жилищна сграда, с избен етаж, първи жилищен етаж, втори
жилищен етаж и подпокривно пространство.Конкретно подпокривното пространство се
използва за складови помещения, с най – висока част е 2.45 кв.м.То е свързва с вътрешно
стълбище с втория жилищен етаж, като в него са оформени коридор /антре/ и две
помещения, ползвани за склад.
От
показанията на свидетеля И.С.Д. втория жилищен етаж е бил построен от
съделителя Т.О., като строежа е започнал през 1975-76 година и след
завършването му въззивника Т.О. се е преместил да живее там, заедно със
съпругата си Т.О..
При тези данни виждането на
съда е следното:
Предвид константната практика на съдилищата
решението по допускане на делбата разрешава със сила
на присъдено нещо три групи въпроси: кои са делбените имоти, кои лица са
съсобственици и какви са техните права в съсобствеността.Целта е прекратяване
състоянието на притежаване в съсобственост на вещни права върху имуществото,
предмет на делбата.По делото, и на база въззивните жалби всяка от страните
оспорва правата на другата, като съделителите М. О. и Ц.И. атакуват решението,
с което е бил допуснат до делба имот с идентификатор 10135.2553.158.2 – Селско стопанска постройка, с площ от 43 кв.м. и в частта, с която се отхвърля претенцията им за
подябла на имот с идентификатор № 10135.2553.158.3, както и в частта, с която е
отхвърлено искането за отмяна на н.а. № 39 и № 40.От своя страна Т. и Т. О.
атакуват съдебното решение, в частта, с която
съдът е допуснал до делба до делба СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОСТРОЙКА с идентификатор
№ 10135.2553.158.3, с площ от 43 кв.м., както и в частта, с която съдът е
отхвърлил иска за делба на ЖИЛИЩЕ с идентификатор № 10135.2553.158.1.1 – а имено
първи жилищен етаж.
Съделителката Д. Х.О. – М. оспорва решението, в частта, с които се отхвърля исковата претенция за
делба на Жилище с идентификатор № 10135.2553.158.1.3 ведно с прилежащия му
тавански етаж и в частта, с която е оставена без уважение молбата за отмяна на
н.а. № 39, том.1, рег.№ 655, дело № 39 от 2001 година.
По отношение подялбата на първи и втори жилищни етажи, ведно с
прилежащите им изби и тавански етаж:
По
делото не е спорно, че жилищната постройка е била изградена от наследодателите
на братята О., в лицето на М. и Д. О..На база на наличните по делото
доказателства, съдът прави извод, че това строителство е било осъществено през
1962 до 1965 година.Също не е било спорно, че е бил реализиран приземен /избен/
етаж и първи жилищен етаж, където семейството е живяло.Също на база на
доказателствата - Билет
за строеж № 104 от 1962 год.; Архитектурни проекти, одобрени на 19.12.1961
год., презаверени на 03.02.1975г. и 23.05.1975год.; молба по чл.56 от ЗТСУ от Д.
О., нотариално заверена от Нотариата при ВРС на 02.10.1974 год.; молба от Й.С. за даване разрешение
за надстройка на 2 - ри етаж; молба от Д. О. за разрешаване промяна в арх.план;
скица за строеж на надстройка на втори етаж издадена на Т.О. от 22.05.1975
год.; Удостоверение № 3154 от 27.05.1974 год. издадено от ГНС – Варна;
Позволителен билет № 18/ 26.02.1975год. и позволителен билет № 116/02.06.1975
година, може да се направи извод, че през 1975 година е започнал и е завършил
1980 година изграждането на втори жилищен етаж, ведно с таванско помещение.По
делото са били разпитани свидетели - Ж.М.
Т. /първи братовчед на страните/, които сочи, че познава имота
на ул. „Кокиче” 5а от 1971-72 година; описва го и заявява, че редовно го е
посещавал.Свидетеля излага, че приземният етаж и първият етаж са били построени през 1962-1965 година, а Селско
стопанката постройка 1975-76 година с баня и тоалет външни, и стаичка, представляваща складово помещение.Той
твърди, че през 1975 година покойния Д. О. е дал възможност на своя син Т.О. да
построи втори жилищен етаж, което се е осъществило със средства и труд именно
на него.Свидетеля сочи още, че никои от двамата братя не е имал претенции към
другия – като всеки от тях е ползвал по един етаж – Х. О. е заемал първия и
ползвал приземния етаж, като складово помещение, докато Т.О. и неговата съпруга
Т. са заемали втори жилищен етаж и за използвали подпокривното пространство,
като са го обособили в две складови помещения.Свидетеля е имал преки
впечатления, че втория жилищен етаж и подпокривното пространство са изградени
изцяло и само със средствата и труда на Т.О..
Другия
свидетел, в лицето на Т. М. Т. /също първи братовчед/ излага показания почти
идентични с тези на предходния свидетел.Той обаче сочи и едно важно
обстоятелство – намерението на наследодателите на страните да предоставят
приземния и първи етаж на Х. О., а втория жилищен етаж и таванското помещение на
Т.О..И двете страни правят възражения за изтекла в тяхна полза придобивна
давност, както следва:
Х.
О. и Ц.И. за периода от 2004 година до предявяване на иска на 05.12.2015 година,
с присъединяване от 1985 година, а Т. и Т. О. от 1980 година до 05.12.2015
година.
Съгласно разпоредбата на чл.77 от
ЗС собствеността се придобива чрез правна сделка, по давност или по
други начини, определени в закона.Когато иде реч за давност по смисъла на чл.79
от ЗС правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години, а ако владението е добросъвестно, правото на собственост се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.От своя страна
нормата на чл.68 от ЗС дава и легално определение на термина „владение“ – това
е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя.Следователно е редно да се акцентира върху две
обстоятелства – това са т.нар. „фактическа
власт“ и факта, че веща се държи „като
своя“. Презумпцията относно субективния елемент на владението, т.е.
намерението за своене на вещта (animus), е въведена в полза на владелеца и в
случай на отричане на владелческото му качество тежестта за оборването й пада
върху лицето, което оспорва осъщественото владение.Елементите на фактическия
състав на чл. 79 ЗС
следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване.Няма
спор, че основното доказателство за
установяване на придобивна давност са гласните доказателства, каквито са били
ангажирани в този процес, като единствено съдът е този, които може по същество
да прецени /след анализ/ дали е основателно позоваване на придобивната давност.При акцентирането върху нея /придобивна давност/ следва да
се посочи от кого и от кога е установена фактическа власт върху имота, до кога
е продължило владението и на кого е противопоставено.Следователно
страната, която се домогва да докаже, че е давностила имот/имоти е длъжна да
установи, че той / те не са изключени от оборота, т. е., че по отношение на
този имот или имоти не
съществува забрана да бъдат предмет на придобиване по давност.Като цяло придобивната
давност е способ за придобиване на вещни права, на който може да се позове всеки
правен субект.
Представените
по делото писмени и гласни доказателства показват, че и двете страни доказват
протекли в тяхна полза давностни срокове.На база на установеното може да се
направи извод, че Х. О. и неговата съпруга Ц.И. са придобили първия жилищен
етаж и приземния такъв /избен етаж/, като в тази насока съдът се позовава на
представените гласни доказателства.Разпитаните свидетели изрично указват, че от
изграждането на приземния и първия жилищен етаж Х. О. е заемал и ползвал първия
и приземния етаж, което е продължило и след смъртта на Д. О. през 2004
година.Владението му е било несмущавано, спокойно и явно, и не е дало повод и
основание да бъде оспорено.Дори да се приеме, че представения по делото н.а. № 39 от 08.02.2001 година
прекъсва давността, то от 08.02.2001 година до датата на предявяване на иска
05.12.2015 година, са протекли повече от 10 години - срок, които е годен да легитимира покойния Х.
О. като собственик на заявеното основание.
ВОС
намира, че решението на съда да отхвърли исковете за делба на първо и втори
жилищни етежа, респективно на избения етаж / като принадлежност към първи етаж/
и на тавански етаж / - подпокривно пространство / като принадлежност към втори
жилищен етаж/, е обосновано и постановено в съответствие със закона. Следва
изцяло да се споделят изложените от делбения съд фактически констатации и
направените правни изводи, досежно недопустимостта на делбата на приземния /
избен / етаж и на подпокривното пространство, която не представляват самостоятелни
обекти на собственост, а принадлежност към етажите, които обслужват.Така
например е установено, че подпокривното пространство е свързано с вътрешно
стълбище от втори жилищен етаж и представлява антре д две складови помещения.
От своя страна приземния етаж, състоящ се от избени помещения обслужва само и
изцяло първия жилищен етаж. При тези данни, законосъобразно е прието, че само те /приземен етаж и подпокривно
пространство/ не са годни самостоятелен обект, който могат да се делят, тъй
като принадлежат към основния обект, който може да се дели – първи и втори
жилищни етажи.В тази връзка съдът се позовава и на Тълкувателно решение № 34 от
15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК, от което черпи главните си доводи си
за разграничение в статута на подпокривното пространство на една сграда като
обща част /по естество и предназначение/ и като съвкупност от помещения,които
излизат извън този режим и подлежат на подялба. Ако такова пространство може да
се раздели и обособи на отделни обекти,които да задоволяват нужди на
собствениците на жилищните обекти там извън това да представляват изолация на
жилищните помещения от покрива на постройката, то е обща част по
предназначение. Ако параметрите му не позволяват такова употребление и се
ограничават само с основното - за изолация- то е обща част по естество. Ако
обаче подпокривното пространство е разделено на помещения,които биха могли да
задоволяват и други нужди на собствениците на жилища, извън това да ги
водо-,термо- и шумоизолират от външната среда,тогава то не може да бъде изобщо
дефинирано като обща част на сградата. Същото се отнася и до избените етажи.Този
извод съответства и на действащите разпоредби – чл.38 ал.1 ЗУТ, вр. С § 5 т.39
ДР на ЗУТ, чл.23 т.3 на ЗКИР, вр. С § 1 т.1 ЗКИР, чл.106 от Наредба № 7 от 2003
година за Правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони и др., така и на отменените, Строителни правила и норми за
изграждане на населени места от 1959 г. и др.
Ирелевантен
в случая е довода, че Т. и Т. О. бидейки купувачи по реда на Наредбата за
държавните имоти /отм./ не са могли да давностят втори етаж и подпокривното
пространство, което обслужва самия етаж.Това е така, т.к. самата НДИ /отм./ е
била отменена през 1996 година, т.е. дори и да бъде отчетен давностния срок от
1996 година до датата на предявяване на исковата претенция, то при всички
случаи е изтекъл изискуемия 10 годишен срок.Ето защо на база изложеното, ВОС
намира, че Т. и Т. О. са станали собственици по давност на втори жилищен етаж,
ведно с прилежащото му подпокривно пространство, при квоти от по ½ ид. част за всеки от тях.
По
същите причини и съображения, ВОС намира, че приживе Х. О. и съпругата му са
станали собственици по давност на първи жилищен етаж и приземен / избен/ етаж,
които обслужва първия.
По отношение на Д. Х.О. – М.:
По
делото е установено, че Х. Д.О. е починал на 16.04.2016 година и от своя страна
покойния Х. О. е бил наследен от Ц.И.И. - съпруга, Д. Х.О. - дъщеря и М.Х.О. –
син.В хода на процеса съделителката Д. Х.О. – М. е оспорила завещателното
разпореждане на Х. О., а в условията на евентуалност тя е предявила иск и по
реда на чл.30 от ЗН, а именно за намаляване на завещателното разпореждане.
Представеното по делото Завещания на Х. О. показва, че той е завещал всички свои движими и недвижими вещи на своя син М.Х.О., с изключение на една златна гривна, която е завещал на своята дъщеря Д. О. – М..От изготвената по делото Съдебно графическа експертиза става ясно, че почерка е изписан от покойния Х. О., както и подписа е положен именно от него.При това положение решаващия съд съвсем правилно е насочил вниманието си иска по чл.30 от ЗН.С въпросната разпоредба е признато субективното потестативно право на наследника със запазена част да претендира възстановяването й, когато е накърнена в резултат на извършени от наследодателя безвъзмездни разпореждания - дарения или завещания. Това право може да бъде упражнено, както с предявяване на самостоятелен иск, така и с възражение по предявен вещен иск или иск за делба. Правото да се иска възстановяване на запазена част може да бъде упражнено в делбеното производство и с възражение и съдът е длъжен да се произнесе по него с решението по съществото на спора, с което ще се формира сила на присъдено нещо по тази претенция.Установената съдебна практика на ВКС показва, че когато правото на запазена част от наследството е накърнено с едно универсално завещание, при разглеждане на иск за намаляването му не се образува маса по чл.31 от ЗН, а намалението се извършва в дробна част, равна на запазената част от наследството.В случая решаващия въпрос е дали се касае за универсално завещание по смисъла на чл.16 ЗН или не.В съответствие с Решение № 833 от 6.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1221/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Ганчева р
азграничението между частното и универсалното завещание се
съдържа в чл.16 от ЗН. Завещателните
разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото
имущество на завещателя са общи /универсални/ и придават качеството на
наследник на лицето, в полза на което са направени, а тези, които се отнасят за
определено имущество, са частни и придават качеството на заветник. Въпреки този
ясен разграничителен критерий, в практиката често възникват съмнения за
характера на едно завещание - дали е общо или частно. В тези случаи волята на
завещателя следва да се преценява при спазване на общото правило на чл.20 от ЗЗД за тълкуване на договорите, отчитайки разпоредбата на чл.44 ЗЗД, която
отнася това правило и към едностранните волеизявления, каквото по своята
същност е завещанието. Отделните завещателни разпореждания следва да се
тълкуват във връзка едно с друго и в смисъла, който произтича от текста на
цялото завещание, като се търси действителната воля на завещателя.Това е така,
т.к. самото завещание се явява едностранна правна сделка, с която едно лице се
разпорежда изцяло или отчасти с имуществото си в полза на друго лице за след
смъртта си. Съществен елемент от съдържанието на завещанието е посочването на
имуществото, предмет на разпореждането. Законът не изисква в случаите, когато
се завещава определен недвижим имот, той да бъде посочен в завещанието с всички
негови индивидуализиращи белези - местонахождение, площ, съседи, но изисква
примерно индивидуализацията да бъде извършена по такъв начин, който прави имота
/ или веща, предмет на разпореждането, обективно определяем, с оглед обстоятелствата във всеки отделен случай. При
непълно описание на завещания имот волята на завещателя подлежи на тълкуване не
само с оглед употребените в завещанието думи и изрази, но и с оглед правилата
на формалната и житейска логика.Ето защо, като съобрази, завещателното
разпореждане /вж.л.231/ съдът намира, че следва да сподели виждането на
решаващата съдебна инстанция, че в
случая се касае за универсално завещателно разпореждане и оттам да
намери приложение нормата на чл.30 ал.3 пр.3 от ЗН.Предвид последната, когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената
част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи
разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна
на 1/6 от наследството.Ето защо, след смъртта на Х. О. квотите в първи и
приземен етаж на жилищната сграда са следните: 4/6 ид.части за Ц.И., 1/6 ид.част за М.О. и 1/6 ид.част за Д. О. – М..
По
отношение на Стопанската постройка:
Касае
се за допълващо застрояване, което съобразно Съдебно техническата експертиза
представлява: Стопанска постройка, включваща гараж, складово помещение и навес,
с обща стоманобетонна плоча. Данните по делото са, че тя е била построена през
1975 година, като с течение на времето и допълващите застроявания в нея е
придобила сегашния си вид.След смъртта на своите наследодатели, в лицето на М.
и Д. О., съделителите Т. и Х. О. са придобили от по ½ ид.част от нея.А
след смъртта на Х. О., квотите от тази постройка са следните: 4/8 ид.части за Т.О.
/ постройката е била изградена преди бракът му с Т.О./, 1/8 ид.част за Д. О. – М.
и 3/8 ид.части за М.О., като по отношение на последния следва да се напомни, че
неговата майка и съделителка Ц.И. не е оспорила завещателното разпореждане на Х.
О..
При
това положение, данните по делото и с тези мотиви, ВОС намира, че не са налице
твърдяните от страните пороци в решението на ВРС, поради което същото следва да
бъде потвърдено.
С
оглед изложеното, ВОС,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2852 от 12.06.2017 година, постановено по
гр.дело № 27/2015 година на ВРС, четиридесети състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния Касационен
Съд на Р България, в едномесечен срок от връчването му на страните на
основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: