СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІIІ "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети февруари през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
при участието на
секретаря Михаела Митова, разгледа докладваното от мл. съдия Божидар Стаевски
въззивно гражданско дело № 3167 по
описа на съда за 2021 г. и взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
20275272/14.12.2020г. по гр.д. № 22764/2020г. по описа на Софийски районен съд
77 състав МБАЛНП „С.Н.“ ЕАД да заплати на М.К.Б.на основание чл. 200 от КТ
сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
трудова злополука на 04.12.2018г., призната с разпореждане № 22861/12.12.2018г.
на ТП на НОИ – София –град ведно със законната лихва считано от деня на
увреждането 04.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането като искът е
отхвърлен до пълния предявен размер от 70 000 лв. Ответникът е осъден и на сумата от
3 390,40 лв. представляваща обезщетение за имуществените вреди от
трудовата злополука изразяващи се в направени разходи както - 800 лв. за
проведени кинезитерапевтични процедури по фактура от 02.04.2019г. ведно със
законната лихва считано от 02.04.2019г., 150 лв. по фискален бон от
22.03.2019г. ведно със законната лихва от 22.03.2019г.; 1565 лв. за заключваща
плака воларна по фактура от 06.12.2018г.
ведно със законната лихва считано от 06.12.2018г., 17,40 лв. – потребителска
такса по фактура от 07.12.2018г. ведно със законната лихва считано от
07.12.2018г., 630 лв. рехабилитация по фактура от 06.08.2019г. ведно със
законната лихва считано от 06.08.2019г., 36,60 лв. за медикаменти по фактура от
14.06.2019г., ведно със законната лихва считано от 14.06.2019г., 84 лв. за
медикаменти по фактура от 04.06.2019г. ведно със законната лихва считано от
04.06.2019г., 17,40 лв. – потребителска такса по фактура от 12.06.2019г. ведно
със законната лихва считано от 12.06.2019г., 40 лв. за предоперативна
анестезиологична консултация по фактура от 10.06.2019г., ведно със законната
лихва от 10.06.2019г. и 50 лв. за карта за градски транспорт по фактура от
26.06.2019г. ведно със законната лихва от 26.06.2019г. до окончателното
изплащане на сумите. С решението е разпределена отговорността за разноски.
Срещу решението
в частта му, в която му, в която е отхвърлен предявения иск за разликата над 20
000 лв. до размера от 50 000 лв., е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищцата М.К.Б.. С жалбата са изложени
оплаквания за неправилност на решението като сочи че е присъдено обезщетение в
изключително занижен размер. Жалбоподателката поддържа че правилно
първоинстанционният съд бил приел, че е налице трудова злополука, че липсва
съпричиняване, но присъдената сума обаче е занижена. Сочи че съдът не е обсъдил в достатъчна
степен конкретните факти,обстоятелството, че се касае за средна телесна
повреда, обстоятелството, че ръката на ищцата не се е възстановила напълно. При
това положение моли за отмяна на решението в частта в която е отхвърлен иска за
разликата над 20 000 лв. до сумата от 50 000 лв.
Ответникът по
жалбата МБАЛНП „С.Н.“ ЕАД счита че не е налице занижаване на обезщетението. Сочи
че оздравителният процес е приключил, а състоянието на ръката и не я
възпрепятства да извършва домакински дейности и да полага грижи сама за себе
си.
Срещу решението
в частта му, в която му, в която е уважен предявения иск за разликата над 12
000 лв. до уважения размер от 20 000 лв. е подадена в законоустановения срок по
чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от МБАЛНП „С.Н.“ ЕАД. Не спори че е налице
трудова злополука и че са налице всички обстоятелства обуславящи отговорността
на работодателя. Поддържа обаче, че определения размер на обезщетението е
прекомерно завишен. Сочи, че ходът на
заболяването е преминал без усложнения като освен физическите болки не е имала
психически такива. Моли за отмяна на решението за присъденото обезщетение за размера
над 12 000 лв.
Ответникът по
жалбата М.К.Б.счита за неправилни и незаконосъобразни възраженията на ответника
срещу уважения размер. Изтъква, че ответникът не е посочил нито един критерий
на база на който обезщетението да бъде намалено.
Софийски градски
съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на всяка една от насрещните страни, намира за установено следното:
Предявен е за
разглеждане иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетение за
неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Съгласно чл.
200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които
са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност с 50 и над
50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговора имуществено,
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената
вреда – неимуществена или имуществена, включително пропусната полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване /ал. 3/. Видно е от
посочената разпоредба, че фактическият състав за възникване на отговорността на
работодателя, която има обективен характер, включва следните кумулативни
предпоставки: 1/ наличие на трудово правоотношение между ищеца /или
наследодателя му/ и ответника; 2/ професионално заболяване или трудова
злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото
правоотношение и причинила временна неработоспособност, трайна
неработоспособност с 50 % или над 50 % или смърт; 3/ вреда – имуществена или
неимуществена и 4/ причинна връзка между професионалното заболяване или
трудовата злополука и вредата.
Безспорно е във
въззивното производство, а и от събраните доказателства се установява, че към
датата на процесната злополука – 04.12.2018г., между страните е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността "санитар
в отделение за интензивно леченение на клиника за интензивно лечение на нервни
болести", както и че на посочената дата, около 9:30 ч., на двора на МБАЛНП
„С.Н.“ по време и във връзка с упражняваната работа – придружаване на пациент
до сградата на ДКБ в двора на болницата, пострадалата се подхлъзнала на заледен
участък и паднала. При падането ищцата счупила долния край на лъчевата кост на
лявата й ръка.
Не се спори
между страните, че посочената злополука има характер на трудова по смисъла на
чл. 55, ал. 1 КСО, според която норма трудова злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието,
когато е причинило неработоспособност или смърт. Квалификацията на злополуката
като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са установени и в
разпореждане № 22861/12.12.2018г. на ТП на НОИ – София –град по чл. 60, ал. 1 КСО и протокол за резултати от извършено разследване на злополуката № 11 от 10.12.2018
г. на НОИ – Териториално поделение – София град, ползващ се с материална
доказателствена сила съобразно чл. 58, ал. 6 КСО.
Единственият
спорен между страните въпрос по същество във въззивното производство е свързан
с размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Въз основа на
съвкупната преценка на гласните доказателства по делото чрез разпита на
свидетелите Й.Н.Т.и А.Х.Б.които при преценката им следва да бъдат ценени като
ясни, последователни, житейски логични и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал по делото и заключението на вещото лице по допусната и
изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза,
което подлежи на кредитиране /чл. 202 ГПК/, въззивният съд приема за
установено, че счупването на долния край на лъчевата кост на лявата ръка на типично място причинило на ищцата
трайно затруднение на движението на горния ляв крайник /за повече от 30 дни
след инцидента/. По спешност след инцидента била настананена в КОТХРРХ – УМБАЛ
„СОФИЯ МЕД“ Настъпили усложнения изразяващи се в контрактура на лява гривнена
става и Зудек синдром/калциев дефицит в областта на счупването. Проведено било
комплексно лечение в болнични и домашни условия. На 05.12.2018г. било направено кръвно
наместване на вътрешното разместено счупване, автоостеопластика и метална
фиксация с плака винтове и шина. Проведена била и медикаментозна терапия. Изписана
с подобрение. На 14.06.2019г. приета отново за отстраняване на фиксационния
метал. Пострадалата провела 14 кинезитерапевтични процедури по здравна каса и
38 платени от нея. След травмата около 4
месеца изпитвала силни болки усилваща се при хващане с ръката. Възстановяването
било около 3-4 месеца и един месец след отстраняване на фиксационния метал. Към
момента на експертизата се наблюдавал дефицит на сгъване 7-8 гр. и на разгъване
и въртеливи движения 10 гр., както и изразени артрозни промени в ръката.
Настоящият
съдебен състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени
във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение,
което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
пред вид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление
№ 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, какви физически болки
и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, включително
допълнителното влошаване състоянието на здравето, козметични и друг външни
дефекти, силата, интензитета и продължителността на болковия синдром, отшумял
ли е той, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се
социализира. Във всички случаи като база за определяне на паричното обезщетение
за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществените вреди, като не се допуска размерът на
обезщетението да бъде и източник на обогатяване на пострадалия. Принципът за
справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на
увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдещето болки и страдания,
настъпили в резултат на вредоносното действие /виж т. 11 от Постановление № 4
от 23.12.1968 г., Пленум на ВС; в този смисъл Решение № 38 от 13.03.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 323/2012 г., III г. о., ГК и Решение № 414 от 21.11.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1543/2011 г., IV г. о., ГК/.
В разглеждания
случай съдът съобрази от една страна – вида и тежестта на увреждането, настъпилите
усложнения, възрастта на пострадалата, който към момента на увреждането е била
на 60 години, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането – внезапно;
интензивността на търпените болки и страдания от ищцата, както и тяхната
продължителност четири месеца, ищцата е била обездвижена и е търпяла неудобството
да разчита на чужда помощ в ежедневното си обслужване и по този начин е била
лишена от нормалния си начин на живот; тенденцията за продължителен период от
време да изпитва болки и да е ограничена подвижността й при ежедневна
натовареност и при продължително натоварване, а от друга страна – липсата на
трайни последици за здравето, личното, професионалното и общественото
благополучие на ищцата, възстановеното й състояние, съществуващите в страната
обществено-икономически условия към момента на настъпване на вредите, стандарт
на живот.
В този смисъл и
с оглед така приетото настоящият съдебен състав намира, че размерът на
дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, който би удовлетворил
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства
по делото, както и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към
аналогични случаи / Определение № 60533 от 3.11.2021 г. на ВКС по т. д. №
2319/2020 г., II т. о., ТК Определение № 109 от
10.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1094/2021 г., I т. о., ТК / следва да бъде определен на 30 000 лв.
Определянето
както на по-висок така и на по-нисък размер на обезщетението от посочения не би
съответствал на изискванията на справедливостта.
При това
положение първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта в която
е отхвърлен искът за разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв. В останалата
част решението следва да бъде потвърдено.
По отношение на
разноските:
При този изход на производството
решението следва да бъде отменено и в частта за разноските присъдени в полза на
ответника. За първоинстанционното производство на него му се следват разноски в
размер на 114,29 лв. и решението следва да бъде отменено за разликата над този
размер.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал.6 от ГПК по сметка на
Софийски районен съд още 400 лв., представляваща държавна такса.
На основание чл.
38,ал.2 от ЗАдв. ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. К. още 487,20
лв. с ДДС.
За въззивното
производство адв. К. има право на възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от
ЗАдв. в размер на 487,20 лв. с ДДС.
На основание чл.
78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд
разноски в размер на 200 лв.
На основание чл.
280, ал.3 от ГПК настоящото решение подлежи на касционно обжалване.
Мотивиран от
гореизложеното
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №
20275272/14.12.2020г. по гр.д. № 22764/2020г. по описа на Софийски районен съд
77 състав В ЧАСТТА в която е отхвърлен предявеният от М.К.Б.срещу МБАЛНП
„С.Н.“ ЕАД иск с правно основание чл. 200 от КТ за разликата сумата над сумата
от 20 000 лв. до размера от
30 000 лв. /или за сумата от 10 000 лв./ представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от трудова злополука на 04.12.2018г., призната с
разпореждане № 22861/12.12.2018г. на ТП на НОИ – София –град ведно със
законната лихва считано от деня на увреждането 04.12.2018г. до окончателното
изплащане на вземането и В ЧАСТТА в която М.К.Б.е осъдена да заплати на
МБАЛНП „С.Н.“ ЕАД разноски за сумата над 114,29 лв. до присъдения размер от
136,26 лв. /или за сумата от 21,97 лв./ КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА МБАЛНП „С.Н.“
ЕАД да заплати на М.К.Б., на основание чл. 200 от КТ, сумата от още 10 000
лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на
04.12.2018г., призната с разпореждане № 22861/12.12.2018г. на ТП на НОИ – София
–град ведно със законната лихва считано от деня на увреждането 04.12.2018г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА МБАЛНП „С.Н.“
ЕАД да заплати на адвокат П.К., САК на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата
от още 487,20 лв. с ДДС, възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ
във първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА МБАЛНП „С.Н.“
ЕАД, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от още 400 лв., представляваща
държавна такса в първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20275272/14.12.2020г. по
гр.д. № 22764/2020г. по описа на Софийски районен съд 77 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА МБАЛНП „С.Н.“
ЕАД да заплати на адвокат П.К., САК на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата
от още 487,20 лв. с ДДС, възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ
във въззивното производство.
ОСЪЖДА МБАЛНП „С.Н.“
ЕАД, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от още 400 лв., представляваща
държавна такса във въззивното производство.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.