№ 330
гр. Сливен, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20222230200605 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от С. Р. Р. с ЕГН
20
********** от гр. Сливен, против НП № 11-01-829 от 16.06.2021 год. на
Заместник директор на Агенция за държавна финансова инспекция - София, с
което е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1361,84
лева на основание чл. 256, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) за
нарушение на чл. 17, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, т. 2 вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се
от процесуален представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП
да бъде отменено и претендира направени разноски за всички инстанции.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не
изпраща процесуален представител, който да изрази становище по жалбата.
По делото е постъпило писмено становище.
РП – Сливен, надлежно уведомена по реда на чл. 62 от ЗАНН, не
изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Със заповед № ФК-10-588/28.04.2020 год. на Директора на АДФИ на
актосъставителя Д.М. била възложена финансова инспекция на
1
„Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД – гр. Сливен („ВиК –
Сливен“ ООД – гр. Сливен) обхващаща периода 2018 – 2019 год. Със заповед
№ ФК-10-1521/28.10.2020 год. на Директора на АДФИ в екипа бил включен и
К.Д. и била определена крайна дата за приключване на финансовата
инспекция – 23.11.2020 год.
След приключване на проверката на основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН,
въз основа на официални документи, представени и изготвени при
извършване на финансовата инспекция на „Водоснабдяване и канализация -
Сливен“ ООД – гр. Сливен, бил съставен АУАН № 11-01-829/17.12.2020 год.
срещу жалбоподателя. В акта било посочено, че към 08.01.2018 год. (датата на
първа доставка с фактура № **********/08.01.2018 год., издадена от „Б. 74“
ЕООД – гр. Сливен), във „ВиК – Сливен“ ООД – гр. Сливен, жалбоподателят
в качеството си на управител на „ВиК – Сливен“ ООД – гр. Сливен и секторен
възложител по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 2 от ЗОП (ДВ, бр. 13/2016 год.), не е
приложил предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка за
доставка на електрически материали – Глава двадесет и пета от ЗОП, въпреки
наличието на законоустановените основания за това (обект, субект и стойност
на доставките). Посочено е в акта, че вместо това, е възложил поръчката по
по-облекчен от предвидения за това ред, съобразно нейната стойност като за
периода от 08.01.2018 год. до 31.12.2018 год. са осъществени доставки на
електрически материали, въз основа на фактури, издадени от различни
доставчици, за които са извършени и отчетени разходи в размер на 113 487,04
лева без ДДС, която стойност попада в стойностния праг по чл. 20, ал. 2, т. 2
от ЗОП и задължава възлагане на обществена поръчка чрез процедура по чл.
18, ал. 1, т. 12 или т. 13 от ЗОП – публично състезание или пряко договаряне.
В обстоятелствената част на акта е посочено още, че в отговор на запитване с
вх. № РД-04-4826/04.11.2020 год., в писмено обяснение изх. № РД-04-
1487/05.11.2020 год. жалбоподателят, в качеството си на управител на „ВиК –
Сливен“ ООД – гр. Сливен посочил, че за доставките на електрически
материали през 2018 год. „не е провеждана процедура за възлагане на
обществена поръчка“. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на
чл. 17, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, т. 2 вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП (ДВ, бр. 13/2016
год.). Актът бил връчен на жалбоподателя.
20
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 11-01-829 от
16.06.2021 год. на Заместник директор на Агенция за държавна финансова
инспекция - София, с което на жалбоподателя било наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1361,84 лева на основание
чл. 256, ал. 1 от ЗОП (ДВ, бр. 13/2016 год.) за нарушение на чл. 17, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2, т. 2 вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП. НП било връчено на
жалбоподателя на 23.06.2021 год.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея
направи следните правни изводи:
2
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице,
имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то
от категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да
се спира на това дали е доказано извършването на описаното в АУАН и НП
нарушение от жалбоподателя или не.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е
описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават, съгласно разпоредбата на чл. 42, ал.
1, т. 4 от ЗАНН и разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
В настоящия случай на жалбоподателя е съставен акт за установяване
на административно нарушение, в който са пропуснати задължителни
реквизити. Липсва изчерпателно фактическо описание на нарушението – в
АУАН е отразено общо „възложил поръчката по по-облекчен от предвидения
за това ред, съобразно нейната стойност като за периода от 08.01.2018 год. до
31.12.2018 год. са осъществени доставки на електрически материали, въз
основа на фактури, издадени от различни доставчици, за които са извършени
и отчетени разходи в размер на 113 487,04 лева без ДДС, която стойност
попада в стойностния праг по чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП и задължава възлагане
на обществена поръчка чрез процедура по чл. 18, ал. 1, т. 12 или т. 13 от ЗОП
– публично състезание или пряко договаряне”. Съгласно разпоредбата на чл.
42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, в акта за установяване на административно нарушение
трябва да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които, като се
подведат под съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея
състав на административно нарушение. В случая, не са посочени никакви
конкретни факти и обстоятелства, от които да е видно какво точно
административно нарушение са твърди, че е извършено, не е посочено дали
всяка една от тези доставки на електрически материали е с еднакъв предмет и
дали взети заедно тези доставки попадат в една група и в един код на
номенклатурите по Общия терминологичен речник. От показанията на
актосъставителя е видно, че детайлна проверка дали всяка една от доставките
на електроматериали попада в един код, не е била извършвана. С оглед на
това е налице неяснота в издаденото АУАН дали посочената стойност от
общо 113 487,04 лева без ДДС касае доставка на електрически материали,
3
попадащи в една група и в един код на номенклатурите по Общия
терминологичен речник. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено, следва да се съдържат в АУАН и е недопустимо
изясняването на тези обстоятелства – дали отделните доставки на
електрически материали попадат в една група и в един код на номенклатурите
по Общия терминологичен речник, едва в хода на въззивното производство.
Това е така, защото АУАН поставя началото на
административнонаказателното производство и нарушителят следва да има
възможност да разбере точно какво административно нарушение му се
вменява, че е извършил. Всички останали гласни и писмени доказателства, в
това число и евентуална съдебно-техническа експертиза, могат да бъдат
единствено доказателства в подкрепа на съдържащите се в АУАН
констатации. Разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН безусловно е императивна, тъй
като осигурява правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание са включва и
правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е
извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.
В конкретния случай това процесуално нарушение не е от категорията
нарушения в акта, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН, тъй като е съществено и не би могло да се санира в последващ стадий
на административнонаказателното производство. Същевременно обаче, то се
съдържа и в наказателното постановление, тъй като в него по същия начин
липсва изчерпателно фактическо описание на нарушението, както и
обстоятелствата при които е било извършено. Поради това, така издаденото
наказателно постановление е съставено в нарушение на разпоредбите на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което от своя страна също представлява съществено
процесуално нарушение.
За пълнота следва да се отбележи, че е налице противоречие между
приетата за установена фактическа обстановка и основанието за налагане на
административното наказание. Видно от съставения АУАН и издаденото въз
основа на него НП изрично е посочено, че в писмено обяснение изх. № РД-
04-1487/05.11.2020 год. жалбоподателят, в качеството си на управител на
„ВиК – Сливен“ ООД – гр. Сливен е посочил, че за доставките на
електрически материали през 2018 год. „не е провеждана процедура за
възлагане на обществена поръчка“. Това е квалифицирано като нарушение на
4
чл. 17, ал. 1 от ЗОП (която задължава възложителите да приложат
предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са
налице основанията за това) във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП, съгласно
която възложителите прилагат процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 12 или 13,
когато обществените поръчки имат прогнозна стойност при доставки и
услуги, включително и услугите по приложение № 2 – от 70 000 лева до
съответния праг по ал. 1 в зависимост от вида на възложителя и предмета на
поръчката. Въз основа на това административното наказание е наложено на
основание чл. 256, ал. 1 от ЗОП, според която възложител, който възложи
поръчката при по - облекчен ред от предвидения в закона съобразно нейната
стойност, се наказва с глоба в размер 1 на сто от стойността на сключения
договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор – глобата е 1 на сто от
извършения разход или от поетото задължение за извършване на разход, но
във всички случаи не повече от 10 000 лева. В настоящия случай безспорно е
установено, че за доставките на електрически материали през 2018 год. във
„ВиК – Сливен“ ООД – гр. Сливен не е провеждана никаква процедура за
възлагане на обществена поръчка. Същевременно на жалбоподателя е
наложено административно наказание за това, че е възложил поръчката при
по - облекчен ред от предвидения в закона съобразно нейната стойност, т.е.
административнонаказателната му отговорност е ангажирана за нарушение,
което не посочено в АУАН и в НП да е извършил. Следва да се отбележи, че
в разпоредбата на чл. 256, ал. 2 от ЗОП (ДВ, бр. 13/2016 год.) е предвидено
налагане на административно наказание на възложител, който сключи
договор, без да проведе процедура за възлагане на обществена поръчка при
наличие на основания за това, или не спази изискването по чл. 99, се наказва с
глоба в размер 10 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС,
но не повече от 50 000 лева. В случая това би била приложимата
административнонаказателна разпоредба, с оглед установеното, че не е
провеждана процедура за възлагане на обществена поръчка, но същата не
следва да се прилага от съда, тъй като предвижда по – тежко
административно наказание и съответно влошаване положението на
жалбоподателя, което е недопустимо (в този смисъл Решение №
34/01.04.2022 год. по КАНД № 25/2022 по описа на СлАС и Решение №
15/07.03.2022 год. по КАНД № 24/2022 по описа на СлАС).
С оглед гореизложеното съдът намира, че е нарушено правото на
5
защита на жалбоподателя, тъй като същият е лишен от възможността да
разбере за какво нарушение му се търси отговорност. Констатираното от съда
нарушение се изразява в неспазване на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, а именно липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като
осигурява правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и
правото му да знае какво административно нарушение се твърди, че е
извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.
Освен това неспазването на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност
на обжалваното НП, доколкото районния съд в производството по обжалване
на НП по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, следва да установява съществуването
или несъществуването на описаното в НП административно нарушение и
съответно – съпоставяне на установеното действие или бездействие на
жалбоподателя със съответната действаща правна норма, регламентираща
същото като административно нарушение, което се предпоставя от
индивидуализация на съответното административно нарушение, съобразно
всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН. Административнонаказващият орган
следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да
бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда
спорът по същество.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на
адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на
въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в
тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно
чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или
6
адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да
бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е посочено, че ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес от 1
000,00 до 5 000,00 лева възнаграждението е в размер на 300,00 лева + 7 % за
горницата над 1 000,00 лева, което в настоящия случай, тъй като се обжалва
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1361,84 лева, то
минималния размер на адвокатското възнаграждение е 325,33 лева. В с.з.
процесуалният представител на жалбоподателя претендира да им бъдат
присъдени разноските за всички инстанции. Видно от материалите по делото
на л. 4 от АНД № 810/2021 год. по описа на СлРС е приложен Договор за
правна защита и съдействие, в който е отразено платено адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лева, на л. 23 от КАНД № 69/2022 год. по
описа на СлАС е приложен Договор за правна защита и съдействие, в който е
отразено платено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева и на л.
14 от настоящото АНД е приложен Договор за правна защита и съдействие, в
който е отразено платено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Следователно всеки един от Договорите за правна защита и съдействие за
всяка инстанция е в размер под минималния размер на адвокатското
възнаграждение съгласно Наредбата, поради което съдът намира, че
възражението на въззиваемата страна срещу размера на разноските, посочено
в становището (л. 9 -12 от делото), е неоснователно. Съдът съобрази и
разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от Наредбата, в която е предвидено, че
възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка
инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане. Ето
защо съдът следва да присъди разноските в пълен размер от общо 900,00 лева
за три инстанции, съгласно представените по делото Договори за правна
защита и съдействие.
Предвид изложеното, съдът
7
РЕШИ:
20
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-829 от 16.06.2021
год. на Заместник директор на Агенция за държавна финансова инспекция -
София, с което на С. Р. Р. с ЕГН ********** от гр. Сливен е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1361,84 лева на основание
чл. 256, ал. 1 от ЗОП за нарушение на чл. 17, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, т. 2 вр. чл.
3, ал. 1, т. 2 от ЗОП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция - София да
заплати в полза на С. Р. Р. с ЕГН ********** от гр. Сливен разноски в размер
на 900,00 (деветстотин) лева, представляващи платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8