Р Е Ш
Е Н И
Е
№………
гр. Ловеч, 24.10.2018 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен
граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември
през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
ПЛАМЕН ПЕНОВ,
при секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА,
като разгледа в.гр.д.№306/2018г.,
докладвано от чл.съдията Ангелова, за да се произнесе съобрази:
Производство
по чл.258 и сл.от ГПК,във вр.с чл.59 и чл.74 от ЗЗД.
С Решение № 84/19.03.2018г.,пост.по гр.д.№ 1869/2017г.
на РС-Ловеч на основание чл.59 от ЗЗД „*****“ЕООД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление в с.***, представлявано от управителя Т.Г.Т., е осъдено да
заплати на И.С.И. ***, сумата 264.25 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда– 04.09.2017г. до окончателното й
погасяване, както и сумата общо 318,60 лева – общо разноски по делото, а до
пълния претендиран размер на сумата общо 700лева – разноски, претенцията е
отхвърлена,като неоснователна и недоказана.
Постъпила
е въззивна жалба от „*****"ЕООД
с ЕИК ****, представлявано от Т.Г.Т.,чрез адв.А.Т.. Твърди, че
решението на РС-Ловеч е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и при съществено
нарушение на процесуалните правила. Излага, че в нарушение на закона, на
събрания по делото фактически и доказателствен материал, на действително
реализираното право на защита на страните в производството и при съществено
нарушение на процесуалните правила, решаващият съдебен състав, въз основа на установената
фактическа обстановка, е приел, че предявения иск преквалифициран след първото
о.с.з. с правно основание чл.59 от ЗЗД, следва да бъде уважен. Смята, че съдът
е предприел един изцяло неправилен и незаконосъобразен подход при преценка на
предпоставките на разпоредбата на чл.59 от ЗЗД за уважаване на иска на ищеца,
като изцяло е игнорирал възраженията и оспорванията на ответника и събраните в
производството гласни и писмени доказателства.
Твърди, че в нарушение на
закона и процесуалните правила, след като преквалифицирал в закрито заседание
след първото по делото съдебно заседание предявения иск като такъв по чл.59 от ЗЗД, съдът е приел, че ищецът нямал правен интерес да изпълни чуждо задължение.
Като теза противоречи на изявлението на процесуалния представител на ищеца,който
е заявил пред съда, че клиентът му имал желание да спре изпълнителното
производство, поради съмнения за симулативност на заведеното заповедно
производство. Самият ищец по реда на чл.176 от ГПК също е заявил пред съда, че
с плащането на чуждо задължение неговата цел е била да прекрати симулативно
производство, за да не можело един имот да премине към други хора и ищеца да не
можел да удовлетвори вземането си към Г. Г. Д., а впоследствие и към
„Плеяда"ООД, като с действията му производството било спряно, публичната
продан също и нямало да бъде ощетен. Твърди,че с това изявление безапелационно се
установява и доказва, че за ищеца е бил налице интерес да изпълни чуждо
задължение, поради което искът по чл.59 от ЗЗД е недопустим. Позовава се на
посочената от ищеца практика на ВКС относно субсидярния характер на иска по
чл.59 от ЗЗД. Сочи,че в исковата молба ищецът съзнателно премълчава факта, че е
присъединен кредитор по изп.д.№194/2017г. на ЧСИ Л. и едва от изисканото от съда
в цялост изп.дело №194/2017г. на ЧСИ Л. се установило, че съдебният изпълнител
е издала Постановлението на 18.08.2017г. за присъединяване като взискатели на И.С.И.,
М. К. И. и Г. Ц. М. по реда на чл.456 от ГПК само по отношение на длъжника Г. Г.
Д.. Ноторно известно е, че Павловият иск по чл.135 от ЗЗД е облигационен, а не
вещен и при успешното му провеждане увреждащата разпоредителна сделка се счита
за недействителна само спрямо кредитора-ищец, а в отношенията между страните по
нея и спрямо останалите кредитори на разпоредителната сделка- тя е
действителна. С уважаване на иска разпореденото имущество не се връща в
патримониума на прехвърлителя, собствеността се запазва за приобритателя и с оглед
на тези разсъждения счита за изцяло неправилна и незаконосъобразна преценката
на съда в обжалваното решение, че с иска по чл.135 от ЗЗД- „договора бил
развален за 1/2ид.част по отношение на Г. Д.” , както и че „ответното дружество
било съсобственик на този имот.”. Само кредиторът - ищец с уважен иск по чл.135
от ЗЗД получава възможността да насочи изпълнението и да удовлетвори вземането
си спрямо длъжника от чужд имот, собственост на недобросъвестния приобретател
по относително недействителната сделка, който понася санкцията да търпи
изпълнение на чужд дълг.
Счита, че съдът не е поставил
на съвкупен анализ представеното в цялост изп.дело №194/2017г.на ЧСИ И.Л., от
което се установява, че с влязло в сила съдебно решение е призната при условията
на чл.135 от ЗЗД относителна недействителност на сделката по отношение на кредитора
Р. Б. на ½ ид.ч. от имота, сключена между Г. Г. Д. като прехвърлител и „*****"ООД
като приобритател. Така Р. Б. като кредитор е придобила правото да удовлетвори
паричното си вземане спрямо длъжника Г. Г. Д. от 1/2 ид.част от имота, към
който именно и единствено е поискала от ЧСИ Л. да бъде насочено принудителното
изпълнение до размера на вземането й. Така дори и да остане остатък над
вземането на ищеца-кредитор с уважен Павлов иск при принудителната продажба на
тази 1/2 ид.част от имота, паричните средства не могат да се разпределят между
други взискатели, тъй като спрямо тях извършеното разпореждане от длъжника е
действително, респ. имотът не е в имуществения патримониум на длъжника Г. Г. Д.
и не може да служи за удовлетворяване на други нейни кредитори.
Счита,че съдът не е отчел
обстоятелството, че ЧСИ Л. е присъединила с удостоверение /а не с изпълнителен
лист/ кредитори, които не може да удовлетвори, респ. не може да включи в
разпределение заедно с кредитор с уважен иск по чл.135 от ЗЗД при продажба на ½
ид.ч. от процесния имот, още повече, че същите тези „присъединени
кредитори" са образували преди това изпълнително дело при ЧСИ В.Петров и
могат да се удовлетворяват от имуществото на длъжника Г. Г. Д.. Твърди, че с
производството по изп.дело №194/2017 г. е поискано изпълнение само и единствено
върху 1/2 ид.част от описания в съдебното решение по иска по чл.135 от ЗЗД
недвижим имот, обявен за недействителен по отношение на ищеца- кредитор. Така повече
от очевидно е, че след като ЧСИ Л. на 18.08.2017г. е присъединила обикновени
кредитори, в това число и И.С.И., същият е имал възможност да се запознае в
детайли с цялото изп.дело и да получи информация от ЧСИ Л. за „припадащата
се" на „*****"ЕООД част от задължението.
Възразява,че в нарушение на
закона съдът не е отчел,че в представеното с изп.дело Постановление за
приключване на изпълнителното производство, са посочени две дати- 24.08.2017г.
и 29.08.2017г. и е видно, че ЧСИ Л. е изчислявала „припадаща се част" от
задължението на „*****" ЕООД, чак след фактическото плащане от третото
лице- И.С.И.. Не приема за случайно съвпадение и размерът на внесената от И.С.И.
сума и постфактум „изчислената" от ЧСИ Л. сума като задължение на „*****"ЕООД.
Не може Постановлението за приключване на изп.дело да е влязло в сила на
07.09.2017г. - според записа на ЧСИ Л. върху него, а съобщението да е получено
от взискателя на 13.09.2017г. В изготвената от ЧСИ Л. ПДИ до „*****"ЕООД не
е посочено разделно осъждане,а заедно с другия длъжник Г. Г. Д.,като не са
посочени „припадащи се части" на всеки от длъжниците. Възразява,че ищецът
не ангажирал доказателства от къде и как е разбрал за неизпълнено от „*****"ЕООД
на задължението по изп.дело в срока за доброволно изпълнение. Приема за очевидно,че
тази информация му е предоставена от ЧСИ Л. при „присъединяването му" като
кредитор, което и именно е породило правния интерес на ищеца да плати чуждо
задължение.
Счита за доказано, че ищецът И.С.И.
не е титуляр на извършеното плащане. Развива,че в представения по изп.дело и в
поканата до „*****"ЕООД платежен документ, в основанието за плащане, е
записано: „М. К. И., ЕГН:*********б плащане на задължение на ***** ООД по
и.д.№201790304001, на нов ред 94 И.И. *********/05.12.2008г.”Счита,че с това
съдържание документът не доказва плащане на задължение на „*****”ООД от И.С.И.
по изп.дело №20179030400194.
Не споделя кредитирането от
съда на показанията на свидетеля М. К. И..
Същата е съпруга на ищеца и майка на пълномощника на ищеца и в нарушение на
чл.172 от ГПК съдът не е предвидил заинтересоваността й в полза на ищеца и във вреда
на ответника.
На следващо място твърди,че И.С.И.
не е установил активната си легитимация
за предявяване на иска. Липсва и покана от активно легитимиран ищец до „*****”ЕООД
за „възстановяване на платена сума”. В представеното с исковата молба писмо от
адв.С. до „*****”ЕООД, с твърдение, че е пълномощник на И.С.И., се претендира
възстановяване на сумата по посочена Б. сметка *** С.И.С.. Задава въпроса какъв
е И.С.И. да плаща по изпълнително дело задължения на „*****”ЕООД срещу което
дружество, управител и майка на управителя твърди, да имал множество дела. Счита,че
целта е ясна- да води още дела и се обогатява с лихви и разноски, както и да
иска обезпечаване на вземането си от 264,25 лева с налагане на възбрана на
значително имущество- недвижим имот на „*****” ЕООД, което обезпечение РС-Ловеч
допуснало преди да даде правна квалификация на иска. Като допълнителен довод
сочи,че задължението за разноски на „*****”ЕООД по изп.дело № 20179030400194 не
е лихвоносно, което поведение определя като „чиста злоупотреба с право и
желание и стремеж за обогатяване” на ищеца, без правно основание, което не
следва да бъде законово толерирано. Смята за очевидно, че изцяло повлиян от
защитните доводи на ищеца, съдът е приел, че горните обстоятелства са без
значение за иска, която теза не споделя.
Излага,че субсидарният иск по
чл.59 от ЗЗД е приложим само ако ищецът е изпълнил без да има интерес от това.
Приема за очевидно наличието на интерес у И.С.И. да го направи. В този смисъл е
и изявлението му пред съда,което обосновава и наличието на втората предпоставка
на чл.59 ал.2 от ЗЗД. Затова намира,че
иск с правно основание чл.59 от ЗЗД е изцяло неоснователен и недоказан. При
указаната доказателствена тежест, ищецът не е доказал при условията на пълно и
главно доказване фактическия състав на чл.59 от ЗЗД.
Моли да се отмени обжалваното
решение и вместо него постанови друго, с което се отхвърли предявеният от И.С.И.
иск, квалифициран в о.с.з от 13.12.2017г. по чл.59 от ЗЗД във връзка с чл.73 от ЗЗД, с
петитум: осъждане на „*****"ЕООД да заплати на ищеца И.С.И. сумата от
264,25лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като недопустим,
неоснователен и недоказан и да му присъдите направените в първа и въззивна
инстанция разноски.
В срок е постъпил и отговор
на въззивната жалба от И.С.И.,
чрез адв.С.И.С.-САК. Счита обжалвания съдебен акт за правилен и
законосъобразен, а депозираната срещу него жалба- за неоснователна, поради
което моли да се оставени без уважение. Твърди, че първоинстанционният съд е
сезиран с иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
сума, с която се е обогатил без правно основание за сметка на ищеца. От фактическа
страна по делото е установено, че ответното дружество „*****" ЕООД и Г. Г.
Д. са длъжници по изп.д.№194/2017г. по описа на ЧСИ Л., като дружеството дължи
на взискателя Р. М. Б. единствено разноски, сторени в производството по
гр.д.№288/2017г. на PC-Ловеч и разноски в изпълнителното производство. И.С.И. е
присъединен по цитираното изпълнително дело като кредитор единствено на втория
длъжник - Г. Г. Д.. На 24.08.2017г. в качеството си на трето лице е превел по
сметка на ЧСИ сумата от 278.70 лева за погасяване на задълженията на „*****"
ЕООД към взискателя Р. Б.. С Постановление от 29.08.2017г. съдебният изпълнител
е приел, че тези задължения са в размер на 264.25 лева и че същите са заплатени
от третото лице, с оглед на което е прекратил изпълнителното производство
спрямо дружеството- длъжник. Постановлението е влязло в сила, доколкото не е
обжалвано в срок.
Смята, че за да бъде уважен
предявеният иск с правно основание чл.59 ЗЗД следва да бъде доказано, че е
налице имуществено разместване, в следствие на което ищецът се е обеднил, а
ответникът се е обогатил, както и че липсва основание за това разместване, т.е.
липсва основание ищецът да изпълни, а ответникът да получи и задържи престираното.
Развива,че наличието на правен интерес от това изпълнение е от значение
единствено за това, дали третото лице ще суброгира в правата на удовлетворения
кредитор и може да се ползва от издадения в негова полза изпълнителен титул или
в негова полза ще възникне право на регрес.
Счита, че в хода на
първоинстанционното производство е установено
недвусмислено, че от патримониума на ищеца е излязла сумата от 278.70 лева за
погасяване задълженията на „*****" ЕООД към взисактеля по и.д.№ 194/2017г.
- Р. М. Б.. Този извод се подкрепя от множество писмени и гласни доказателства.
Така от представеното по делото платежно нареждане се вижда, че наредител на
сумата е именно И.С.И. и той фигурира в основанието за внасяне, посочено в
приетата като доказателство вносна бележка. За това е разпитана като свидетел М.
К. И., чиито показания следва да бъдат кредитирани като достоверни, доколкото
са подробни, непротиворечиви и се подкрепят от събраните писмени доказателства.
От показанията й се установява, че сумата от 278.70 лева й е била предоставена
от С. с точни указания на кого да плати и на какво основание и именно поради
това в банката тя е попълнила платежно нареждане, в което е посочила И.С.И.
като наредител. Сочи,че при обработване на платежното нареждане от служител на
банката й било казано, че тъй като И.И. не присъства, не може да бъде вписан
като наредител и затова ще бъде посочен в основанието на плащането, а във
вносната бележка свидетелката ще бъде вписана като вносител. От тези факти се установява,
че М. К. И. е била единствено физически приносител на сумата и плащането е
извършено от името и за сметка на И.С.. Този извод се потвърждава и от факта,че
именно ищецът е депозирал молба до ЧСИ Л., с която я уведомява за извършеното
плащане и представя доказателство за него. С тези доказателства се установява, че от патримониума
на С. е излязла сумата от 278.70 лева с цел погасяване задълженията на „*****"
ЕООД, т.е. ищецът се е обеднил.
На следващо място развива,че от
приобщеното като доказателство по делото Постановление от 29.08.2017г. се
установява, че с постъпилите по сметка на ЧСИ Л. 278.70 лева са погасени
задължения на „*****" ЕООД в размер на 264.25 лева, като постановлението е
влязло в законна сила като необжалвано от страните. Сумата от 264.25 лева е
предадена на взискателя Р. Б. за удовлетворяване на вземането й. Така дългът на
дружеството към Р. Б. е погасен и пасивът на „*****"ЕООД е намалял с
264.25 лева, без тази сума да е излязла от патримониума му. По този начин
дружеството се е обогатило, доколкото пасивът му е намалял без да е налице
промяна в актива му.
При горните доводи заключава,че доколкото обогатяването
на ответника е изцяло за сметка на обедняването на ищеца, между обогатяването и
обедняването има пряка причинно - следствена връзка, която е третият елемент от
фактическия състав на иска по чл. 59 ЗЗД.
Твърди, че обедняването на
ищеца и обогатяването на ответника е осъществено без да има каквото и да било
договорно или извъндоговорно основание за това. Твърди,че за ищеца не е
съществувало задължение да плати чуждото задължение, а ответникът не е имал
основание да получи или задържи платеното. Липсва правно основание за
имущественото разместване, обстоятелство,което не е твърдяно и не са ангажирани
доказателства от никоя от страните. Доказани са всички елементи от фактическия
състав на иска по чл.59 ЗЗД, а именно: обедняване, обогатяване, причинна връзка
между обедняването и обогатяването и липсата на основание за имущественото
разместване.
Излага аргументи за липсата на
правен интерес у ищеца за извършеното плащане. Развива,че по см.на чл.74 от ЗЗД
не всеки интерес е релевантен за приложението на чл.74 ЗЗД и такъв е само
правният. Този термин не е легално дефиниран, съдържанието му се извежда от
правната теория и съдебната практика. Приема се, че „правният интерес” от
изпълнение на чужд дълг се обосновава от наличие на опасност от настъпване на
неблагоприятни имуществени последици по отношение изпълняващия чуждото
задължение и то само във връзка с отношенията му с кредитора по първоначалното
вземане. Това означава, че наличието на правен интерес предполага две
кумулативни предпоставки - 1.) съществуването на опасност от претърпяване на
неблагоприятни последици ако задължението не бъде платено и 2.) тази опасност
да произтича от конкретни отношения между кредитора и третото лице. В настоящия
случай счита, че и двете предпоставки липсват. От една страна ако И.И. не е
платил задължението на „*****"ЕООД, не би претърпял никакви неблагоприятни
последици. От друга страна липсват каквито и да било отношения между него и
кредитора на дружеството- Р. Б., които да са предпоставка за евентуална
опасност при неизпълнение на задълженията на дружеството. С оглед на това не
може да се приеме, че И.С.И. е имал правен интерес да изпълни задължението на „*****"ЕООД.
Това обстоятелство не само не се оспорва, но и неколкократно в процеса било
потвърждавано от самия ответник- жалбоподател- в отговора на исковата молба, в
писмената защита и във въззивната жалба. Не споделя тезата за наличие на „цел” –
„ за да води още дела и се обогатява с лихви и разноски". Приема
твърдението като израз на невъзможността на самия ответник да формулира
основанието и правния интерес на И. да плати чужд дълг. В действителност ищецът
е посочил мотивите си да плати задълженията на дружеството –„ да прекъсне един
симулативен изпълнителен процес”, но те не отговарят на двете изисквания,
посочени по-горе- да има опасност от неблагоприятни имуществени последици,
която произтича от конкретни отношения с кредитора на третото лице и затова за
него не е съществува правен интерес от изпълнението на чуждо задължение, а
евентуално житейски такъв, който не се ползва със защитата по чл. 74 ЗЗД.
По изложените аргументи приема,
че е налице неоснователно обогатяване на „*****" ЕООД за сметка на И.С.И.,
което следва да бъде преодоляно чрез връщане на платеното. Пр липсата на защитим
правен интерес за третото лице да изпълни,то не може да се ползва от правата по
чл.74 ЗЗД и единственият път за защита остава да предяви иск по чл.59 ЗЗД.
След като е констатирал
наличието на всички елементи от фактическия състав на неоснователното
обогатяване и че претенцията за отстраняване на последиците му е заявена чрез
надлежния способ, съдът правилно и в съответствие със закона е уважил
предявения иск и с оглед на това решението му е правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Изразява подробно становище и
по възраженията от въззивната жалба. Не споделя тезата за допуснато нарушение
на процесуалните правила с извършеното квалифициране на иска с правно основание
чл.59 от ЗЗД. С това действие не са нарушени правата на ответника, тъй като на
първо място не е променена първоначално разпределената доказателствена тежест,
на второ място съдът му е дал възможност да изрази становище по промяната (което
същият не е сторил) и най-накрая е предоставил възможност па ответника да
ангажира доказателства във връзка с новата квалификация. Така при обезпечената
възможност за защита във връзка с извършеното изменение, същото не е довело до
нарушаване на процесуалните права на ответника. Отбелязва, че много често се
случва съдът да измени правната квалификация на иска дори с решението си, но
съгласно константната и задължителна практика на ВКС, подобно действие на съда
не представлява процесуално нарушение, още повече в случаите, когато не се
изменени разпределената доказателствена тежест.
Не споделя като основателно и твърдението за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на преценката на първоинстанционния
съд за липса на правен интерес за ищеца от изпълнение на задължението на „*****"
ЕООД. Първият аргумент в подкрепа на това твърдение се извежда от мотивите на
съда, че ако задължението на дружеството към Р. Б. не бъде погасено, няма да
бъде поставено в опасност изпълнителното основание спрямо Г. Г. Д.,които разсъждения
споделя изцяло. Сочи,че след като И.С.И.
няма вземане спрямо „*****"ЕООД, той не може да насочи изпълнение спрямо
имуществото му и поради това дали същото ще бъде продадено за удовлетворяване
вземанията на Р. Б., няма да се отрази по никакъв начин върху имуществената
сфера на ищеца, вкл. и неблагоприятно.
Не се съгласява и анализа на
изявлението на ищеца за „прекратяване на едно симулативно производство, целящо
да създаде пречка за удовлетворяване вземанията на Г. Г. Д.”. Смята за
безспорно по делото, че длъжник на ищеца е единствено Г. Г. Д. и поради това
един симулативен процес от друг „кредитор" спрямо нейното имущество би
увредило неговата правна сфера, с оглед на което той би имал правен интерес от
прекратяване на това производство, вкл. и чрез плащане на дълга единствено на Г.
Г. Д. спрямо Р. Б.. В случая „*****"ЕООД не му е длъжник и затова дали
имуществото му ще бъде продадено или не, за него е без каквото и да било
значение и по никакъв начин няма да създаде някаква опасност от претърпяването
на неблагоприятни последици. Твърди, че между кредитора (Р. Б.) и третото лице
(И.И.) тях липсват както договорни, така и извъндоговорни отношения, обуславящи
плащането на дълга на „*****"ЕООД. При
изложените разсъждения споделя
правилния извод на РС-Ловеч че разпоредбата на чл.74 ЗЗД е неприложима.
Допълва,че изявлението на ищеца и факта на плащане на чуждото задължение „..за
да осуети един симулативен според него изпълнителен процес” разкриват
единствено целта му, но не и конкретния му интерес, които принципно са различни
(едно е да стигнеш някъде, а съвсем друго е каква би била причината да го
направиш). Дори и да се приеме, че целта и интереса в случая съвпадат, то
последният би бил житейски, но не и правен предвид липсата на обсъжданите
по-горе две кумулативни предпоставки. Твърди, че доколкото защитим според чл.
74 ЗЗД е единствено правният интерес, то в конкретния казус тази разпоредба би
била неприложима, което означава, че единственият възможен ред за защита е по
чл.59 ЗЗД. Позовава се на съдебна практика.
Не споделя и тезата за несъобразяване
на факта,че ищецът е присъединен като кредитор в изпълнителното дело въз основа
на удостоверение по чл. 456 ГПК и че не можел да се удовлетвори от конкретния
имот, спрямо който било насочено изпълнението по искане на Р. Б.. Не е ясно как
точно това се отразява на валидността на крайния съдебен акт. Развива,че дали
взискателят е присъединен по делото въз основа на изпълнителен лист или на
удостоверение, е без каквото и да било правно значение - и в двата случая
присъединеният взискател има еднакви права. Още по-малко значение има и
обстоятелството към какво имущество е насочено изпълнението и дали ищецът може
да се удовлетвори от него. Изпълнителното дело се образува не срещу конкретен
имот, а срещу лице и всеки кредитор на това лице може да се присъедини по
делото независимо от обекта на принудителното изпълнение. Присъединеният
кредитор може да иска изпълнението да се насочи и към други имоти на длъжника,
не само върху посочените от първоначалния взискател, както е сторено и в разглежданото
изпълнително дело.
За неотносими към спора приема
доводите на въззивника как ЧСИ Л. е изчислила припадащата се част от
задължението на „*****"ЕООД. Смята, че всички тези обстоятелства са ирелевантни
както за наличието на неоснователно обогатяване, така и за липсата на правен
интерес от плащането на чуждия дълг, поради което е безпредметно да бъдат
обсъждани и съобразявани в първоинстанционното производство.
Не споделя възраженията срещу решението,в
частта, в която е прието, че плащането е извършено от И.С.И. и че „*****"
ЕООД не било поканено надлежно да възстанови платеното от него. Определя първото
твърдение за невярно, а второто за неотносимо. Излага ,че М. К. И. заявила като
свидетел, че е платила сумата от 278.70 лева по сметка на ЧСИ Л. по нареждане и
със средства на ищеца и че тя се явява само приносител и вносител на сумата. Дадените
от нея показания са пълни, подробни и непротиворечиви, поради което правилно са
кредитирани от съда, въпреки връзката на свидетеля с ищеца. Подкрепят се и от
представените писмени доказателства - платежно нареждане, в което И.И. е
посочен като наредител и вносна бележка, в която М. И. е посочена като
вносител. Акцентира върху факта,че именно И.И. е депозирал молба до ЧСИ Л., с
която я уведомява за извършеното плащане и представя доказателства за това,
както и че именно той разполага с оригиналните екземпляри на разписките за
извършеното плащане. При тези данни правилно е приел, че плащането на дълга на
„*****" ЕООД е извършено от И.С.И..
Твърди, че обстоятелството дали
ответникът е бил надлежно поканен да възстанови сумата, с която се е обогатил,
е от значение единствено за поставянето му в забава и би обосновало претенция
за лихва от датата на забавата, като в случая лихва е претендирана от датата на
депозиране на исковата молба в съда, поради което обстоятелството дали забавата
е настъпила преди този момент е напълно ирелевантно.
В първоинстанционното
производство е доказано наличието на всички елементи от фактическия състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД. Наред с това е доказано и че за
ищеца не е съществувала опасност да претърпи неблагоприятни последици ако
задължението на „*****" ЕООД не бъде изпълнено, както и отношения между
него и кредитора Р. М. Б., във връзка с които тази опасност да се намира. Заключава,че
решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и моли съда да
се потвърди,като въззивникът се осъди да му заплати всички разноски от въззивното
производство.
В съдебно заседание въззивникът „*****”ЕООД, редовно
призовано, не изпраща представител. От пълномощника му адв.А.Т. се представя
списък по чл.80 от ГПК и подробна писмена защита.
Възизваемият И.С.И.,редовно призован, не се явява.представлява
се от адв.С.,който поддържа отговора и представя подробна писмена защита.
От събраните по гр.д.№ 1869/2017г.на РС-Ловеч
доказателства и приложените към него производства по в.ч.гр.д.№706/2017г.на
ОС-Ловеч, в.ч.гр.д.№173/2018г.на АС-Велико Търново,копие от
изп.д.№20179030400194по описа на ЧСИ с №903 в КЧСИ и район на действие
ОС-Ловеч-И. Л., съобразявайки и становищата на страните, съдът приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство
съдът се произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице.
Въззивната жалба е подадена в срок и от легитимирано лице. Отговаря на
изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за
редовна. Своевременно е постъпил и отговорът на въззивната жалба и следва да се
приемат.
При проверката си по реда на
чл.270 от ГПК въззивната инстанция не
открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост
на първоинстанционното решение. При горните констатации съдът преминава към
проверка по реда на чл.271 от ГПК по правилността на атакуваното решение.
По същество.
От представеното копие от изп.д.№20179030400194по
описа на ЧСИ с №903 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч-И. Л. се установява,че на 29.05.2017г. е образувано производство по
принудително изпълнение с взискател Р. М. Б. и длъжник Г. Г. Д.. Предмет на
изпълнение са съдебно установени вземания, с издадени изпълнителни листи. Така с
изпълнителен лист от 22.05.2017г., издаден по ч.гр.д.№920/2017г. на РС-Ловеч,за
вземане в размер на 9 000 лева,
произтичащо от издаден от длъжника запис на заповед и направените разноски от 180лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.05.2017г. до
изплащането на вземането (съгл.Определение №491/29.05.2017г. по същото дело за
допълване по чл.250 от ГПК на издадената заповед за изпълнение). Представен е и
изпълнителен лист от 23.05.2017г., издаден по гр.д.№288/2017г. на РС-Ловеч, с
който са осъдени Г. Г. Д. и „*****“ЕООД–с. Г., да заплатят на взискателя сумата
357 лева- съдебно–деловодни разноски. С решението е уважен предявеният от Б. иск
с правно основание чл.135 от ЗЗД,като е призната за недействителна покупко–продажбата
на недвижим имот, обективирана с Нотариален акт №41/2016г., в частта с която Г.
Г. Д., чрез пълномощник Т.Г., е продала на „*****” ЕООД–с. Г., собствената си
½ ид.ч. от ПИ – застроен,намиращ се в урбанизираната територия на с.***,
с кад.ид. №15552.500.71, ведно с 4 броя сгради: №15552.500.71.1;
№15552.500.71.2; №15552.500.71.3; №15552.500.71.4.
По изпълнителното дело са
начислени и такси на ЧСИ в общ размер на 1569,20 лева.
С разпореждане от 05.06.2017г. на ЧСИ е
наложена възбрана върху имота, вписана с вх.№2932/06.06.2017г на СВп. - Ловеч
при АВ.
До „*****”ЕООД е изпратена
покана за доброволно изпълнение, получена на 07.07.2017г. На Г. Д. поканата е
връчена на 04.08.2017г.
На 07.08.2017г. е връчена призовка
за принудително изпълнение на управителя на „*****“ЕООД и е уведомен,че е
насрочен опис на недвижимия имот в с.Г.,за 31.08.2017г.
С Постановление от 18.08.2017г.
ЧСИ Л. е присъединила по реда на чл.456 от ГПК, като взискатели в
изпълнителното производство и И.С.И., М. К. И. и Г. Ц. М.,с вземане в общ
размер на 17 382лв., което е било предмет на изпълнение по изп.д.№201787790400032
по описа на ЧСИ с рег.№879 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч. Вземането е
само срещу длъжника Г. Г. Д..
С Разпореждане от 23.08.2017г,
ЧСИ Л. е наложила възбрана и върху
недвижими имоти,собственост на длъжника Д., намиращи се в с.*** и в м.”***.
С молба с вх.№806549/24.08.2017г.
И.С.И. е уведомил ЧСИ,че е превел по сметката му сумата 278,70 лева, с която
погасява изцяло задълженията на „*****“ЕООД към Р. Б.. Отправил е молба да се
прекрати изпълнителното производство спрямо дружеството. Към молбата е
приложено преводно нареждане за сумата 278,70 лева, от 23.08.2017г. В графата „основания
за плащане – инф. за получателя” е записано „М. К. И. ЕГН ....., плащане на
задължение на „*****“ООД по ИД №201790304001”, с наредител И.С.И.. С Постановление
от 23.08.2017г., на основание чл.432,т.7 от ГПК, във вр.с чл.420,ал.1 от ГПК, ЧСИ
е постановил спиране на производството
по отношение на длъжника Г. Г. Д..
С Постановление от 29.08.2017г.,
ЧСИ Л. е прекратила производството по принудително изпълнение само спрямо длъжника
„*****”ЕООД, с оглед погасяване на вземането, за което отговаря. В изложението
е посочено, че дългът на дружеството е в размер на 264.25лв. Постановлението е
влязло в законна сила на 07.09.2017г., съгласно отбелязването от ЧСИ.
И.С.И.,чрез пълномощника си
адв.С.С., е изпратил до „*****”ЕООД уведомление с №11212 от 28.08.2017г.,с
което го осведомява,че е заплатил изцяло дълга на дружеството към Р. Б. по
образуваното изп.дело №194/2017г.на ЧСИ Л.. Отправил е покана в 3-дневен срок
от получаване да възстанови сумата по посочена Б. сметка. *** , но е приложен
отговор по електронната поща,с посочена дата 30.08.2017г.,в който е изложено, че
няма дълг в този размер по изпълнителното производство и не признава плащане от
трети лица,извършени без изрични пълномощия.
На 30.08.2017г. по делото е
постъпило уведомление с вх. №006810/30.08.2017г. от „*****“ЕООД за превод на
сумата общо 523 лева, съгласно ПДИ по указаната сметка. Приложено е и платежното
нареждане от 30.08.2017г. ЧСИ е изпратила съобщение до взискателя Р. Б. с
изх.№005484/13.09.2017г.,с което я уведомява,че по делото е приключило
принудителното изпълнение само по отношение на „*****“ЕООД, както и да посочи Б.
сметка, ***. Уведомлението е връчено на длъжника на 15.09.2017г.
По делото е приложено и Решение
от 30.10.2017г.,пост.по гр.д.№41/2017г.,с което РС-Ловеч е уважил предявения от
И.С.И. и М. К. И. иск с правно основание чл.135 от ЗЗД,като е признал за
недействителна по отношение на тях покупко–продажбата на недвижим имот, обективирана
с Нотариален акт №41/2016г., в частта с която Г. Г. Д.,чрез пълномощник Т.Г., е
продала на „*****” ЕООД–с. Г., собствената си ½ ид.ч. от ПИ –
застроен,намиращ се в урбанизираната територия на с.Г.,***”, с кад. идент.
№15552.500.71,ведно с 4 броя сгради: №15552.500.71.1; №15552.500.71.2;
№15552.500.71.3; №15552.500.71.4. От служебната справка в деловодната програма
на ОС-Ловеч се установява,че с Решение №67/05.04.2018г.,пост.по
в.гр.д.№35/2018г. ОС-Ловеч е потвърдил първоинстанционното решение. Въззивното
решение е окончателно.
И.С.И. е предявил настоящия иск
срещу „*****”ЕООД, с твърдение, че с плащането от негова страна на дълга на
дружеството по изпълнителното производство, последното се е обогатило със
сумата 264.25лв., без основание и след покана не е възстановило сумата на
платеца. В хода на производството и след указания за уточняване на правния
интерес от извършеното плащане, И.С.И. е заявил,че между него и
длъжника-ответното дружество, „..не е имало каквито и да било договорни или
други правоотношения, които да представляват основание за извършване на процесното
плащане,а още по-малко нравствен дълг,който да се изпълнява..”. При това
изявление РС-Ловеч е определил претенцията с правно основание чл.59 от ЗЗД.
В съдебното заседание на
13.12.2017г.,на поставени по реда на чл.176 от ГПК въпроси, ищецът е отговорил
със следното изявление- „.. С плащането на чуждо задължение моята цел е да се прекрати
симулативно производство, чиято цел е един имот да премине към други хора и аз
да не мога да удовлетворя вземането си към Г. Г. Д.,в последствие срещу
„Плеяда”. С действията ми производството е спряно и публичната продан, и няма
да бъда ощетен..”.
При така установената
фактическа обстановка, ОС-Ловеч приема ,че е сезиран с иск с правно
основание чл.59 от ЗЗД, като ищецът твърди,че е изплатил изцяло дълга на
ответника по изп.д.№20179030400194 по описа на ЧСИ с №903 в КЧСИ и район на
действие ОС-Ловеч-Л., без да е имал интерес да го стори.
По делото не е оспорват фактите
по образуваното принудително изпълнение и предприетите от съдебния изпълнител,
ищеца и ответника действия, както и участието им като присъединен
взискател-ищецът, длъжник-ответникът,при първоначален взискател Р. Б.. Длъжник в
изпълнителното производство е и Г. Г. Д.. Фактическата обстановка е изложена е
подробно от РС-Ловеч, установи се и от настоящия състав. Няма спор и по
отношение липсата на договорни и други облигационни отношения между ищеца и
ответника, които да са създали основание за извършеното плащане.
Спорът е имал ли е или не
ищецът И.С.И. правен интерес да погаси задължението на ответника „*****”ЕООД по
принудителното изпълнение.
Отговорът на въпроса предопределя правното основание на претенцията и
възможността за реализиране на твърдяното вземане по избрания от ищеца ред.
Известно е,че трето лице, платило чуждо задължение, има възможност да бъде
обезщетено от една страна по реда на чл.74 от ЗЗД- в случаите, когато е имало
правен интерес да изпълни,като
последицата е че встъпва в правата на кредитора, вкл.и по отношение на
учредените привилегии и обезпечения. От друга-в случаите, когато не е имало
правен интерес да плати, може да предяви регресните си права по реда на чл.59
от ЗЗД за връщане на платеното до размера на обедняването си. Основната разлика
в двете възможности е има ли или не правен интерес от изпълнението.
Терминът „правен интерес” е
установен в правната наука и практика и се дефинира с наличието на конкретна
зависимост между отношенията кредитор-длъжник, които пряко засягат или
застрашават имуществени интереси на третото лице, поради което и то пристъпва
към изпълнение, с цел да осуети възможните негативни за него последици.
Съставът намира,че ищецът е
имал правен интерес да погаси задължението на дружеството.
При проследяване хронологията
на принудителното изпълнение се установява, че към момента на процесното плащане-
24.08.2017г. кредитори по изпълнението са първоначалният взискател Р. Б. и
присъединените (на 18.08.2017г.) И.С.И., М. К. И. и Г. Ц. М.. Б. има вземане
към Г. Д. и към „*****”ЕООД, като в нейна полза е призната относителна
недействителност на сделката по отчуждаване на недвижимия имот (в с.Г.), по
отношение на който вече е в ход процедура за принудително изпълнение. Известно
е, че като последица от уважения Павлов иск на Б. е обезпечена възможността да
насочи изпълнение и към частта от имота, принадлежала на Г. Д.. Като кредитор
на „*****”ЕООД има възможност да се удовлетвори и от неговото имущество. От друга
страна, следва да се съобрази, че към 24.08.2017г. ищецът И.И. все още е
кредитор с вземане единствено към Г. Д.. На този етап реално той не би имал
възможност да се удовлетвори в случай на продажба на имота в с.Г.. Възможност за
това получава едва с Решение №67/05.04.2018г.,пост.по в.гр.д.№35/2018г.
ОС-Ловеч, с което е потвърдено Решение от 30.10.2017г. по гр.д.№41/2017г. на РС-Ловеч,
като е призната за недействителна по отношение на тях сделката за продажба от Г.
Д. на „*****”ЕООД на процесния имот в с.Г. и в тяхна полза са присъдени
разноски. Изчакването на края на този процес създава реална опасност имотът
вече да бъде продаден и да се осуети възможността за И. да се удовлетвори.
Затова и с изплащане на дълга на дружеството на практика ищецът си осигурява участие
като взискател при разпределението на сумите, които биха се получили при
започналата вече процедура по продажбата на имота. С плащането на дълга на
дружеството има възможност да се включи в предприетите действия по принудително
изпълнение, да влияе върху процеса като взискател и евентуално да си гарантира
изплащане (дори и частично) на вземанията му- както по това, което вече е
съдебно признато (17 382лв.,предмет на изпълнение по изп.д.№201787790400032
по описа на ЧСИ с рег.№879 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч), така и на
бъдещото- предмет в този момент на висящото гр.д.№41/2017г.на РС-Ловеч.
Подкрепа за тези си мотиви съдът намира и в изричното изявление на И.С.И.,
в съдебното заседание на 13.12.2017г.,където той обяснява - „..С плащането на чуждо задължение
моята цел е да се прекрати симулативно производство, чиято цел е един имот да
премине към други хора и аз да не мога да удовлетворя вземането си към Г. Г. Д.,в
последствие срещу „Плеяда”. С действията ми производството е спряно и
публичната продан, и няма да бъда ощетен..”.
Изявлението е ясно и
изключително конкретно формулира реалния му интерес да погаси задължението на
дружеството. Опитите на пълномощника му да омаловажи и завоалира споделеното от
ищеца са разбираеми с оглед предприетата линия на защита по казуса. Не може, обаче
да се сподели тезата за липсата на съответствие между конкретната цел и правния
интерес. Всеки правен интерес е основан на конкретна житейска причина, нужда и спор.
Целта и правният интерес в случая съвпадат и са ясни- да се гарантира
своевременно участие на ищеца като взискател с възможност да се удовлетвори от
предприетото принудително изпълнение.
По изложените съображения предявеният
иск с правно основание чл.59 от ЗЗД се явява
неоснователен, тъй като ищецът е имал друго основание, чрез което да
търси правата си на трето лице, изплатило чужд дълг, при наличие на правен
интерес, а именно иск с правно основание чл.74 от ЗЗД.
Останалите възражения на
въззивника за допуснати нарушения на материалните и процесуални норми при
разглеждане на спора и постановяване на обжалваното решение,съставът намира за
неоснователни и изцяло споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви.
Така-факта извършено от ищеца
плащане е категорично доказан с приложения платежен документ, в който изрично е
посочено,че той е наредител, каква е сумата и основанието за плащането. В тази
насока са и показанията на разпитания
свидетел-реално внесла сумата-св.М.К.И.. Показанията й са ясни,конкретни и
съответстват на отразеното в документа. Обстоятелството, че е съпруга на ищеца
в случая не влияе върху обективността на
показанията й и затова не следва да бъдат отхвърляни.
Неоснователни са и възраженията
за несъобразяване от съда на начина, по който ищецът се е запознал с този дълг
на дружеството. Известно е, че като присъединен взискател-считано от
18.08.2017г., той е имал възможност да се запознае с всички материали по
принудителното изпълнение и това е негово законно право.
Неоснователни са и възраженията
как, по каква система и начин, е изчислена припадащата се част от дълга на
дружеството. За спора от значение е единствено факта на погасен дълг, т.е. изчислената
(от ищеца, от съдебния изпълнител) сума е била достатъчна и с внасянето
й е погасен дългът.
По изложените съображения
ОС-Ловеч намира,че обжалваното Решение №84/19.03.2018г.,постановено по гр.д.№1869/2017г.на
РС-Ловеч следва да се отмени изцяло и вместо него се постанови решение за
отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан. Като последица от този
изход на спора следва да се отмени и Определение №926/04.06.2018г.,постановено
по същото дело по реда на чл.248 от ГПК,с което РС-Ловеч е осъдил „*****”ЕООД
да заплати на И.С.И. общо сумата 418.60лв., представляваща направени разноски.
По разноските.
С оглед изхода на спора
ответникът в първата инстанция, сега въззиваем, има право на възстановяване на
направените от него разноски.
При разглеждането на
гр.д.№1869/2017г.на РС-Ловеч е представил списък по чл.80 от ГПК с претендирана
сума от 360лв. Приложен е договор за правна защита и съдействие с отразен като
реално изплатен хонорар в този размер. При тези констатации съдът приема,че
този разход е доказан и следва да се възложи на ищеца.
По в.гр.д.№306/2018г.на
ОС-Ловеч е представен списък с претендирани разноски за адвокатски хонорар от
360лв.,и представен договор за правна защита и съдействие, с отразен за реално
изплатен хонорар в този размер,също и доказателства за внесена такса за въззивно обжалване в размер на 25лв.
Затова И.С.И. следва да се
осъди да заплати на „*****”ЕООД разноски по гр.д.№1869/2017г.на РС-Ловеч-в
размер на 360лв. и разноски по в.гр.д.№306/2017г.на ОС-Ловеч-в размер на 385лв.
По изложените съображения и на
основание чл.271 от ГПК ОС-Ловеч
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло Решение №84/19.03.2018г.,постановено по гр.д.№1869/2017г. на РС-Ловеч и Определение №926/04.06.2018г., постановено
по същото дело по реда на чл.248 от ГПК, като неправилни
и вместо тях ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.С.И. с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***-чрез адв.С.И.С..САК, против „*****“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с.***, представлявано от управителя Т.Г.Т.,
представлявано от адв.А.Т.-САК, с правно
основание чл.59 от ЗЗД, за сумата 264.25
(двеста шейсет и четири лева и 25 ст.), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба–
04.09.2017г. до окончателното й погасяване, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
И.С.И., с горните данни, да
заплати на „*****“ ЕООД с ЕИК ****, с горните данни, сумата от 360 (триста и
шейсет) лева, представляваща направени разноски по гр.д.№1869/2017г.на
РС-Ловеч и сумата 385 (триста осемдесет и пет) лева,представляваща
разноски по в.гр.д.№306/2018г.на ОС-Ловеч.
С оглед цената на иска и на основание чл.280,ал.3,т.1
от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.