Решение по дело №97/2023 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 62
Дата: 17 март 2023 г. (в сила от 17 март 2023 г.)
Съдия: Лидия Крумова Нецовска-Кътова
Дело: 20231400600097
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 31 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Враца, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Лидия Кр. Нецовска-Кътова
Членове:Веселка Ц. Иванова

Ана Б. А.а-Методиева
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
в присъствието на прокурора И. Анг. Х.
като разгледа докладваното от Лидия Кр. Нецовска-Кътова Въззивно частно
наказателно дело № 20231400600097 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 436, ал.2 и сл. НПК, вр. глава ХХІ НПК и е
образувано въз основа на въззивна жалба от С. Б. Д. от с. ***, обл. Враца, против
определение № 35 от 09.09.2021 год., постановено по ЧНД № 332/2021 год., по описа
на РС Мездра, с което състав на съда е оставил без уважение молбата на осъдения Д. за
съдебна реабилитация по реда на чл. 87 НК. В мотивите към определението се излагат
съображения, че осъдения Д. не е възстановил имуществените вреди, причинени от
престъпленията, за които се иска реабилитация и от друга страна, спрямо същият е
налице висящо наказателно производство по чл. 343б ал.1 НК, което е в посока за
липса на добро поведение от страна на осъдения.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакуваното определение,
като се прави искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което бъде
допусната съдебна реабилитация спрямо осъдения Д.. Със жалбата се представят
писмени доказателства относно получаваното от осъдения Д. трудови възнаграждения
Удостоверение за декларирани доходи и справка от НАП за периода от 01.01.2014год.
до 31.08.2021год.
В съдебно заседание осъдения С. Б. Д., редовно призован не се явява, не се
представлява и не изразява становище.
1
Пред въззивната инстанция представителят на ВрОП заявява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Излага доводи, че първоинстанционния съд
правилно и законосъобразно е приложил закона. Искането е определението на РС
Враца да остане в сила.
Съдът, след като прецени изложеното в жалбата и като осъществи цялостна
служебна проверка на обжалваното определение в съответствие с правомощията си на
въззивна инстанция, на базата на приложимите разпоредби от процесуалния и
материалния закон, намира за установено следното:
Фактическата обстановка по делото е изяснена възможно най-пълно от
първоинстанционният съд въз основа на приложените писмени доказателства,
подробно описани в мотивите на определението. Така са установени факти от предмета
на делото, а именно осъжданията на молителя С. Д., групирани по следните начини:
1-ва група: по НОХД № 221/2011год. на РС-Мездра с наказание от 8 месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал.1 НК; по
НОХД № 409/2011год. на РС-Мездра с наказание от 6 месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал.1 НК и по НОХД 356/2011год.
на РС-Мездра с наказание от 8 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложено по реда на чл. 66, ал.1 НК. По трите дела на основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23,
ал.1 НК е извършено групиране, като е определено едно общо наказание лишаване от
свобода за срок от 8 месеца.
2-ра група: По НОХД № 262/2012год. на РС-Мездра с наказание от 1 година
лишаване от свобода и по НОХД № 174/2012год. на РС-Мездра с наказание от 1
година лишаване от свобода, на основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК е определено
едно общо наказание от 1 година лишаване от свобода при първоначален режим
"Строг". На основание чл. 68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наказанието от 8
месеца лишаване от свобода по първите три присъди, при първоначален "строг"
режим.
3-та група: С присъда по НОХД № 343/2012год. на МРС Д. е осъден на
наказание от 1 година и 10 месеца лишаване от свобода при първоначален "строг"
режим.
С определение № 119/27.03.2014год. на ВрОС, постановено по ЧНД №
143/2014год. С. Д. е освободен условно предсрочно от изтърпяване на последното
наказание от 1 година и 10 месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от 7 месеца.
Този изпитателен срок е изтекъл на 27.10.2014год., от който момент е започнал да тече
три годишния срок по чл. 87, ал.1 НК. Тук следва да бъде посочено, че неправилно в
мотивите към своето определение контролирания съд е посочил, че този три годишен
срок е започнал да тече от 04.11.2014год., пресмятайки 7 месеца от датата на влизане в
2
сила на определението за УПО. Това е неправилно, тъй като изпитателния срок е
изчислен към датата на постановяване на определението.
Въз основа на така посочения съдебен статус на осъденото лице, правилно
първостепенния съд е приел, че макар и 3 годишния срок по чл. 87, ал.1 НК да е
изтекъл, това е само едно от условията за съдебна реабилитация. Тригодишният срок
по чл. 87, ал. 1 НК започва да тече от изтичане срока на наложеното с последната
присъда /респективно споразумение/ наказание, когато те са повече от една и
наказанията по тях са изтърпени, и в този смисъл е практиката на ВКС по
приложението на института на съдебна реабилитация – решение № 590 от 29.12.1977 г.
по н.д. № 604/1977 г., ІІ н. о.; решение № 44 от 28.01.2010 г. по н. д. № 505/2009 г., ІІ н.
о.; решение № 447 от 18.11.2014 г. по н.д. № 1429/2014 г., ІІІ н.о. Както беше посочено
и по-горе, този срок е изтекъл на 27.10.2017год., когато е изтекъл изпитателния срок на
УПО.
Не са налице обаче останалите условия – по чл. 87, ал.1, т.1 и т.2 НК:
Правилно съдът е приел, че по делото са налице противоречиви данни за
поведението на осъденото лице. От една страна това е трудовата характеристика, която
сочи на лице с изключително добро поведение – трудолюбив, готов да поема
извънредна работа и да помага на колегите си, а от друга страна това е
характеристиката от полицейския инспектор, от която е видно, че осъдения Д. редовно
употребява алкохол, при което става буен и арогантен, дружи с лица, системно
употребяващи алкохол и извършващи престъпления, не се ползва с добро име и
авторитет сред съседите си. В подкрепа на втората характеристика е и висящо
наказателно производство, което макар и деянието по него да е извършено след
изтичане на тригодишния срок по чл. 87, ал.1 НК, това му поведение говори в
подкрепа на лошите характеристични данни. От приложената справка от
Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България е
видно, че срещу осъдения С. Д. от 2021год. има внесен обвинителен акт за
престъпление по чл. 343б, ал.1 НК.
Не е налице и изискването на чл. 87, ал.1, т.2 НК, а именно осъденият Д. да е
възстановил причинените с престъпленията по три от делата имуществени вреди,
обстоятелство, което не се оспорва от него. Макар и по делото да липсват данни за
образувани изпълнителни дела за тези суми, то това не удостоверява наличието на
уважителни причини за неизпълнението на обсъжданите задължения. Дори
бездействието на правоимащия практически да освобождава длъжника от
задължението му, което очевидно вече не подлежи на принудително събиране, това би
могло да е причина за липсващо доброволно изпълнение само когато пред длъжника е
създадена трудно преодолима пречка за изпълнение. Представените пред настоящата
инстанция писмени доказателства и твърдението на осъдения Д., че не е възстановил
3
тези имуществени вреди по уважителни причини, тъй като е получавал МРЗ, не би
могло да се приеме като такава трудно преодолима пречка за изпълнение. Същият не е
представил писмени доказателства, които да установяват влошено здравословно
състояние което да му пречи да изпълнява своите задължения.
Липсата на тези две предпоставки за съдебна реабилитация – по т.1 – добро
поведение и по т.2 – възстановени имуществени вреди е пречка за допускане на
съдебна реабилитация, както правилно е приел първоинстанционният съд.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното
определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Въз основа на изложеното, Врачанския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №35 от 09.09.2021год. на Районен съд Мездра
постановено по ЧНД № 332/2021 год. по описа на същия съд като правилно и
законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4