Решение по дело №653/2018 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№ ...............

 

гр. Кюстендил, 25.09.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети септември, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Зоя Равенска, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 653 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба, депозирана от „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД, със седалище град Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 92, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, против  В.Р.А.,  с ЕГН **********, с адрес *** и Д. В. А. с ЕГН **********, с адрес ***.

В исковата молба се сочи, че на 22.02.2013 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк” АД и В.Р.А. бил сключен договор за кредит „Експресо” с № 331426, по силата на който банката се задължила да предостави по разплащателната сметка на кредитополучателя сума в размер на 17 000 лева. Кредитополучателят се задължил да върне предоставената сума, ведно с дължимите лихви от 6 872.57 лева и разходи за застраховка „Живот” към кредита от 478,79 лева, на 96 равни ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 253,66 лева и падеж всяко 1-во число на всеки месец, считано от 01.04.2013 г., съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1 към договора за кредит.

            В цитирания договор за кредит бил инкорпориран договор за встъпване в дълг, по силата на който вторият ответник – Д.В.А., тогава съпруг на първия ответник, като съдлъжник заявил безусловно, че встъпва в дълга на кредитополучателя и че ще отговаря солидарно за изпълнението на всички задължения по договора.

            В изпълнение на договора за кредит, още на 22.02.2013 г.банката предоставила по разплащателната сметка на кредитополучателя В.Р.А. договорената сума от 17 000 лева, с която операция кредитъп бил усвоен. Кредиторът изпълнил задължението си по сключения договор за кредит, а за кредитополучателя и съдлжника безусловно възникнало задължението да върнат кредита.

            Твърди се, че първите 34 вноски по погасителния план с падежи до 01.01.2016 г. били изплатени. Когато настъпил падежът на вноска № 35 на 01.02.2016 г. по разплащателната сметка, обслужваща кредита, нямало достатъчно наличност. Платени от тази вноска били 152,59 лева и просрочени останали 85,78 лева от главницата й. Така и не последвало захранване на сметката, което да погаси формиралото се на 01.02.2016 г. просрочие въпреки многобройните уведомителни писма, изпращани до кредитополучателя и съдлъжника. Опитите на кредитора да влезе в преговори за доброволно уреждане на отношенията не довели до положителен резултат, като след задълбочаване на просрочието кредиторът пожелал да обяви предсрочна изискуемост на целия кредит и пристъпил към принудително събиране на дълга. Писмата за уведомяване на кредитора и съдлъжника се връщали обратно като непотърсени. Такива писма били получени на 15.09.2017 г. от Борислав Вучков, когато кредитът бил на 589 дни просрочие, с което приели, че кредитът е надлежно обявен за предсрочно изискуем  с така осъщественото връчване, но плащания не били извършени. Поради продължилото над 90 дни неизпълнение на задължението за плащане на дължимите по договора суми, на 12.10.2017 г. след връчването на изявлението за предсрочна изискуемост и изтичането на срока за доброволно погасяване, било подадено заявление по чл. 417 ГПК. Било образувано заповедно производство пред Районен съд – Кюстендил, по ч. гр. д. №249/2018 г. по описа на съда.

            Ето защо се поддържа искане за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на „Сосиете Женерал Експресбанк” АД сумите, дължими по Договор за кредит „Експресо” № 331426/22.02.2013 г. с първоначален договорен и усвоен размер от 17 000 лева, а именно 12226,42 лева главница, ведно със законната лихва върху неплатена главница, считано от 31.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 934,11 лева възнаградителна лихва за периода от 01.02.2016 г. до 12.10.2017 г.; 360.99 лева наказателна лихва като обезщетение за забавата за периода от 01.02.2016 г. до 12.10.2017 г., 475,00 лева наказателна лихва като обезщетение за забавата за периода от 12.10.2017 г. до 30.01.2018 г., както и 17,52 лева застрахователни премии, както и присъждане на сторените разноски.

            В срока по чл. 131 ГПК отговор от ответните страни не е постъпил.

            В хода на съдебното дирене депозираната искова молба се поддържа по съображенията в нея, ответницата А. не оспорва предявените искове, а ответникът А. не се явява и не изразява становище.

            Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото и неоспорен договор – на л. 11-19, страните са били в договорни отношения, като ищцовото дружество е предоставило на ответниците кредит в размер на 17000 лв., а те се задължили да върнат предоставената сума, ведно с дължимите лихви, такси и застраховки към кредита на 96 равни ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 253,66 лева и падеж - всяко 1-во число на месеца, считано от 01.03.2013 г., съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит. По делото няма данни някоя от страните да е заявила искане за прекратяването му.

Приложена е и разпечатка от движението на суми по сметката на ответника, от която се установят постъпилите суми за погасяване на кредита.

 

 

 

 

От заключението  на приетата  съдебно-счетоводна  експертиза  се  установява, че задълженията  на  кредитополучателите  към  банката  по  договора за кредит в момента са в общ размер 14014,04 лв.

Банката изпратила уведомления за наличието на просрочени задължения – л. 24-41 от делото, част от които получени на 15.09.2017 г., с които уведомила също, че кредитът е предсрочно изискуем.

Видно от материалите по приетото ч.гр.д. № 249/2018 г. на КРС, ищцовото дружество в качеството му на заявител подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 02.02.2018 година против ответните страни за сумите предмет и на настоящото дело. То обаче, е оставено без уважение, като съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение. Съобщението за това е връчено на заявителя на 27.02.2018 г. В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите осъдителни искове (спр. чл. 415, ал. 3 от ГПК).

Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които се възприеха за допустими, относими и безпротиворечиви.

            При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са специални осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал., 1 предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 430 от ТЗ и по чл. 92, ал. и 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, с предмет вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК, но оставено без уважение.

Установява се от процесния договор, че между ищеца, в качеството на кредитодател - банка и ответникът – г-жа А. в качеството и на кредитополучател-физическо лице, е възникнало правоотношение по договор за кредит, по силата на който банката се задължила да предостави по разплащателната сметка на кредитополучателя сума в размер на 17 000 лева. Кредитополучателят се задължил да върне предоставената сума, ведно с дължимите лихви от 6 872.57 лева и разходи за застраховка „Живот” към кредита от 478,79 лева, на 96 равни ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 253,66 лева и падеж всяко 1-во число на всеки месец, считано от 01.04.2013 г., съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1 към договора за кредит. Ответникът Д.А. в качеството му на съдлъжник при условията на чл.101 ЗЗД във вр. с чл.121-127 ЗЗД се задължил солидарно с кредитополучателя да погасява всички задължения по договора – както относно главницата, така и относно лихви,такси и разноски по погасяване на задължението.

От съдържанието на процесното правоотношение с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът намира, че е налице договор за банков потребителски кредит по смисъла на чл. 430 ТЗ, който е сключен в изискуемата писмена форма, и съдържанието на неговите клаузи, както погасителния план, неразделна част от договора, с който кредитополучателят е запознат, са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, което е удостоверил с положени подписи, чието изявление не е оспорено и задължава съда да приеме, че частният документ съставлява доказателство, че изявлението е направено от страните по договора, съгласно чл. 180 ГПК. Поради това съдът приема, че договорът е породил валидно правоотношение между страните по договор за банков потребителски кредит.

По делото не е било спорно, че решението на ищеца за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита поради неплащане/просрочване на дължимите вноски е съобщено на длъжниците на 15.09.2017 г., поради което съдът приема, че ищецът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем съобразно предвидения ред.

В хода на прозиводството се установи и също не е спорно между страните, че вторият ответник – Д.В.А., тогава съпруг на първия ответник, като съдлъжник заявил безусловно, че встъпва в дълга на кредитополучателя и че ще отговаря солидарно за изпълнението на всички задължения по договора. Представеният Договор за встъпване в дълг ангажира отговорността на ответника А., именно в качеството му на трето задължено лице, подписало този договор, доколкото встъпилият в чужд дълг дължи на същото правно основание като първоначалният длъжник и може да противопостави на кредитора само тези възражения, които произтичат от дълга.

Поради горното претенцията в размер на 12226,42 лева -  главница, дължима по Договор за кредит „Експресо” № 331426/22.02.2013 г., се явява основателна изцяло и ще бъде уважена.

В подкрепа на този извод е и заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическата експертиза (СИЕ), която съдът цени с доверие, според което ищецът е предоставил на кредитополучателя сумата от 17 000 лв. в съответствие с договора, като кредитът е усвоен по разплащателната сметка на кредитополучателя, а оставащото задължение към този момент е в размер на 12226,42 лв. – главница, 934,11 лв. – възнаградителна лихва за периода 01.06.2016. г. – 12.10.2017 г.; 360,99 – наказателна лихва за периода 12.10.2017 г. - 30.01.2018 г.; 475,00 лв. – наказателна лихва за периода 12.10.2017 г. – 30.01.2018 г.; 17,52 – застраховка, или в общ размер на 14014,04 лв.

Кредитополучателят е поел и задължение,  с което встъпилото в дълга лице се е съгласило, да заплаща и възнаградителна лихва върху кредита за целия период, чийто размер видно от погасителния план е 8,90 % годишно, като олихвяването се извършва ежемесечно. Договорът на основание чл. 20а ЗЗД има силата на закон за тези, които са го сключили, поради което и след като кредитополучателят се е съгласил освен да върне получената в заем сума, и да заплаща на банката лихва, като възнаграждение за ползване на предоставените му парични средства, следва да се приеме, че той е обвързан от поетото с чл. 4 от договора за кредит валидно задължение и дължи възнаградителна лихва. Наред с това съществуването на задължение в тежест на кредитополучателя да заплаща лихва по сключен договор за банков кредит, е посочено като един от съществените елементи на този вид търговска сделка и в закона - чл. 430, ал.2 ТЗ, заради което искът за сумата от 934,11 лева възнаградителна лихва за периода от 01.02.2016 г. до 12.10.2017 г. също се явява основателен и подлежи на уважаване.

В чл. 10 от договора за кредит страните са уговорили и че при неплащане на месечене анюитет в срок, договорената лихва да се увеличава с наказателна надбавка по ч.1, т. 9.1, която лихва се изчислява отделно от месечните анюитетени вноски. Именно тази клауза е активирана с неплащането на дължимите месечни вноски в срок. По тази причина, а и поради липсата на спор па основните обстоятелства, изложени в исковата молба, претенцията за присъждане наказателна лихва в размер на 360.99 лева за периода от 01.02.2016 г. до 12.10.2017 г., както и 475,00 лева наказателна лихва като обезщетение за забавата за периода от 12.10.2017 г. до 30.01.2018 г., също е основателна и ще бъде уважена.

С оглед поетите  с договора задължения ответните страни следва да заплатят и дължимите застрахователни премии.

При горните мотиви исковата претенция ще бъде уважена изцяло.

  

  

 

 

 

 

 

 

По разноските по делото:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и т.11г от ТР №4 от 18.06.2014 г. с оглед изхода на спора на ищеца следва да присъдят и сторените в настоящото производство деловодни разноски в общ размер на 959,06 лв., от които 689,06 – внесена даржавна такса по всеки от предявените искове (спр. л.6 и л.105), 120 лв. – заплатено възнаграждение за вещото лице, както и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на чл.78,ал.8 от ГПК и съгласно чл.25 Наредбата за заплащане на правна помощ, доколкото делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, а и поради липсата на спорни обстоятелства, които да затрудняват процеса на доказване.

Неоснователността на депозираното в хода на заповедното производство заявление е предпоставка сторените в него разноски да останат в тежест на заявителя, респ. такива не му се следват и няма да бъдат присъдени.

Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, съдът

                                                             Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА В.Р.А. с ЕГН **********, с адрес *** и Д.В.А., с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ НА „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД, със седалище град Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 92, вписано в търговски регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, сумата от 12226,42 лева (дванадесет хиляди двеста двадесет и шест лева и четиридесет и две стотинки) - главница по Договор за кредит „Експресо” № 331426/22.02.2013 г. с първоначален договорен и усвоен размер от 17 000 лева, ведно със законната лихва върху неплатена главница, считано от 31.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 934,11 лв. ( девестотин тридесет и четири лева е единадесет стотинки) - възнаградителна лихва за периода от 01.02.2016 г. до 12.10.2017 г.; 360.99 лв. (триста и шестдесет лева и деветдесет и девет стотник) - наказателна лихва като обезщетение за забавата за периода от 01.02.2016 г. до 12.10.2017 г., 475,00 лв. ( четиристотин и седемдесет и пет лева нула стотинки) - наказателна лихва като обезщетение за забавата за периода от 12.10.2017 г. до 30.01.2018 г., както и 17,52 лева застрахователни премии.

 

ОСЪЖДА В.Р.А. с ЕГН **********, с адрес *** и Д.В.А., с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ НА „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД, със седалище град Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 92, вписано в търговски регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, сумата от 959,06 лв. (деветстотин петдесет и девет лева нула шест стотинки), представляваща сторени деловодни разноски в настоящото производство.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: