РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Т., 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Т. в публично заседание на единадесети юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ЛЕНА П. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20223500500134 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба на ответника „Лик Имоти Консулт”ЕООД-
гр.Т., ЕИК *********, действуващ чрез процесуалния си представител
адв.Г.В. от АК-В. против решение №81/16.02.2022г., постановено по гр.д.
№1130/2021г. на Районен съд-Т., с което е осъден на осн.чл.55, ал.1, пр.2 от
ЗЗД да заплати на ищцата ЮЛК. ИСМ. М. от гр.Т., действаща чрез
процесуалния си представител адв.Р.Р. от АК-Т. сумата 2 000 лв., получена на
неосъществено основание, както и направените по делото разноски в размер
на 380 лв. С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът
моли за отмяна на решението и за отхвърляне на предявения иск.
В срока по 263, ал.1 от ГПК с писмен отговор процесуалният
представител на въззиваемата страна адв.Р.Р. от АК-Т. оспорва
основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд
констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
1
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявеният от ищцата ЮЛК. ИСМ. М. против ответното дружество
иск по чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД е обоснован с обстоятелствата, че на
30.03.2021г. сключила със същото договор за посредничество за покупка на
апартамент в гр.Т., собственост на трето лице, но въпреки неосъществяване
на продажбата, ответникът неправомерно отказва да върне депозираното
капаро в размер на 2 000 лв. от продажната цена, обогатявайки се без
основание за нейна сметка.
С писмен отговор по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК ответникът
оспорва предявения иск с възражение за наличие на основание за задържане
на сумата-клаузата по чл.11 от договора за посредничество, позовавайки се на
разпоредбите по чл.93, ал.2 от ЗЗД, чл.287-288 от ЗЗД и чл.308, ал.1 от ТЗ.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
На 30.03.2021г. между ищцата Ю.М. и ответното дружество е сключен
договор за посредничество за покупка на апартамент в гр.Т., ул.“Ант.“№..
срещу възнаграждение на посредника в размер на 2 600 лв., като
възложителят депозирал и сума в размер на 2 000 лв., представляваща
„задатък (капаро) от стойността на жилището“-чл.10, ал.1-2 от договора, като
съгласно клаузата по чл.11 от същия, при отказ на доверителя от покупко-
продажбата на имота, посредникът се задължава да задържи внесения
депозит.След оглед на обекта, ищцата останала неудовлетворена от
фактическото му състояние и се отказала от продажбата, като спорът е
дължима ли е от нея посочената сума от 2 000 лв. на посредника или същата
подлежи на връщане.
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД, който е получил
нещо, с оглед на неосъществено основание, е длъжен да го върне.
В конкретния случай, посочената сума от 2 000 лв. не е възнаграждение
на посредника, нито негов разход по изпълнение на поетите посреднически
задължения, обуславящо неприложимост на разпоредбите на чл.287-288 от
ЗЗД, предвиждащи право на довереника да иска заплащане на уговореното
възнаграждение и разноските и при оттегляне на поръчката, поради което
следва да се прецени дали регламентацията по чл.93, ал.2 от ЗЗД, респ. чл.308,
ал.1 от ТЗ позволява задържане на сумата от страна на посредника.
2
С оглед цитираните договорни клаузи, депозираната сума от 2 000 лв.
не е престация по договора за посредни-чество, който е само документ,
удостоверяващ получаването й от ответника, така, както са посочили самите
страни-„договорът за посредничество служи за разписка“, поради което
последният не е източник на насрещни права и задължения по съглашението
за посредничество, нито договорът може да служи за основание за
придобиване на сумата в патримониума на посредника.Последният
едностранно е декларирал задължение за задържане на сумата, което обаче е
относимо към правата на трето лице-евентуалният продавач на имота и което
едностранно изявление не създава насрещно задължение за възложителя по
договора за поръчителство. Сумата може да бъде задатък (капаро) от цената
на апартамента, но само при сключен договор за продажба-предварителен
или окончателен, тъй като служи за доказателство, че е сключен договорът и
обезпечава неговото изпълнение-чл.93, ал.1 от ЗЗД, до каквито сделки не се е
стигнало.В тази насока, право на продавача по сключен договор, а не на
посредника, е да задържи задатъка, ако купувачът не изпълни задължението
си по продажбата-чл.93, ал.2 от ЗЗД, в който смисъл е и разпоредбата на
чл.308, ал.1 от ТЗ относно отметнината.Такова право не е предвидено за
посредника по продажбата, нито същият е овластен за това от продавача,
поради което дължи връщане на сумата, получена с оглед нереализирана
продажба.
Предвид горното, предявеният иск по чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД е доказан
по основание в претендирания размер, решението на първоинстанционния съд
е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва
да бъде потвърдено.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 300 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №81/16.02.2022г., постано-вено по гр.д.
№1130/2021г. по описа на Районен съд-Т., на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Лик Имоти Консулт”ЕООД-гр.Т., ЕИК ********* да
3
заплати на ЮЛК. ИСМ. М. от гр.Т., ЕГН:********** направените по делото
във въззивната инстанция разноски в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4