Решение по дело №217/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на В.Г.Г., ЕГН: **********,***, чрез адвокат Б.Ф.,*** с искане за присъждане на обезщетение в размер на 772.40 лева за причинени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от общинската администрация във връзка с предприемане на принудително изпълнение на акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, без да е приключило производството по издаване на акта със съобщаването му на адресата, чрез възлагане и изпращане на изпълнителното основание на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/. Сумата се претендира ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Като причинени на ищеца имуществени вреди са посочени: заплатени такси и разноски по и.д. № 20227190400724 на ЧСИ С. Я. с рег. № 719 от КЧСИ в размер на 742.40 лева и събрана такса от „Юробанк България“ АД за обслужване на запор на банкова сметка ***.00 лева. В исковата молба се твърди, че са налице материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по смисъла на ЗОДОВ – незаконосъобразно действие и бездействие на длъжностно лице на общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, вреда от тези действия и бездействия, и пряка причинна връзка между същата и настъпилия вредоносен резултат. Според ищеца, заплатените от него такси и разноски по изпълнителното производство, както и събраната от „Юробанк България“ АД такса са в резултата именно на незаконосъобразните действия и бездействия на длъжностните лица при Община Варна по надлежното съобщаване на адресата на акта – изпращането му на частен съдебен изпълнител за принудително изпълнение, без да е връчен на длъжника. Според ищеца, при положение, че длъжностните лица в общинската администрация не бяха допуснали посочените незаконосъобразни действия и бездействия, не би се стигнало до образуване на изпълнително дело срещу ищеца, съответно до направените от негова страна разходи за такси и разноски по същото, както и банкови комисионни във връзка с наложения от съдебния изпълнител запор. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва изцяло исковата молба по основание и размер и счита същата за неоснователна по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна счита исковата претенция за основателна и доказана.

Административен съд гр. Варна, след като обсъди доводите на страните, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-5540-1/17.05.2022г. за недвижими имоти, на ищеца са установени задължения за довнасяне за данък върху недвижимите имоти и такси за битови отпадъци в размер на 4712.21 лева и лихва за просрочие изчислена към 17.05.2022г. в размер на 339.00 лева. Издаденият акт е бил съобщен чрез изпращане по пощата с препоръчана кореспондентска пратка № РS 900003XZX0M с подател Община Варна, Дирекция „МД“ и получател В.Г.Г. с адрес ***. Пратката е постъпила в ПС 9002 на 27.05.2022г. На същата дата пратката е носена за доставка на посочения адрес. Поради ненамирането на Г. на адреса, пратката е доставена срещу подпис на Р А  – управител на магазин „Оптика“, намиращ се в съседство на адреса на ищеца.

Ищецът узнал за акта на 21.09.2022г., при връчването му от „Тексим Банк“ АД на запорно съобщение изх. № 21877/19.09.2022г., изготвено от ЧСИ С. Я. с адресат посочената банка. В запорното съобщение било посочено, че е образувано изпълнително дело № 20227190400724 въз основа на акт за установяване на данъчни задължения № МД-АУ-5540-1/17.05.2022г., издаден от Община Варна, като общото задължение е в размер на 5955.49 лева. В съобщението било указано, че при изплащане на сумата тя следва да се увеличи допълнително с лихвите върху главницата, считано от 19.09.2022г. до датата на изплащане.

На 21.09.2022г. ищецът извършил по посочената в съобщението банкова сметка ***, паричен превод в размер на 5962.03 лева, изпълнен от „ЦКБ“ АД. На същата дата представил платежното нареждане в кантората на ЧСИ с цел прекратяване на изпълнителното производство водено срещу него. На място му била връчена покана за доброволно изпълнение ведно с административния акт, като след запознаване с банковия документ съдебния изпълнител изготвил сметка и фактура с № **********/21.09.2022г. на стойност 742.44 лева. Освен това, на 17.10.2022г. ищецът установил, че от неговата лична разплащателна сметка в „Юробанк България“ АД, ВG66 BPBI 7945 14 6470 3601, била събрана такса от 30.00 лева за обслужване на запор – 19.92 евро на 27.09.2022г. и 4.42 евро на 10.10.2022г. След подадена молба до банката за предоставяне на информация относно основанието за събирането на такса, с писмо изх. № 501/18.10.2022г. ищецът е бил уведомен, че сумата от 30.00 лева е усвоена поради наложен запор по изпълнителното дело.

Като доказателство по делото е приложена административната преписка относно издаването на акт за установяване на данъчни задължения № МД-АУ-5540-1/17.05.2022г. В съдебно заседание представени и приобщени към делото са молба от ищеца до „Български пощи“ ЕАД, РУ „Североизточен район“ № 94-В-41/21.03.2023г. и отговор № 94-В-41.1/28.03.2023г. С молбата ищеца е поискал да му бъде предоставена информация относно доставката и получаването на пратка РS 9000 03XZX0 М ИД с подател Община Варна, Дирекция „МДТ“ и получател – В.Г.Г.. От последвалият отговор на „Български пощи“ де установява, че препоръчаната кореспондентска пратка ИД РS 9000 03XZX0 М ИД е постъпила в ПС 9002 Варна на 27.05.2022г. На същата дата пратката е носена за доставка на посочения адрес, като поради ненамирането на ищеца на адреса, пратката е доставена в магазин „Оптика“, намиращ се в съседство с адреса на ищеца. Пратката е доставена срещу подпис на Р А  – управител на магазина, с обяснението, че преди това в присъствието на пощенския раздавач, А. се е свързала по телефона с ищеца, който е дал съгласие за получаване на пратката. В отговора е посочено, че по обяснения на офис мениджър ПС 9002 Варна, желанието на ищеца е било пощенските пратки, адресирани до него, когато отсъства, да се доставят именно в магазин „Оптика“ на управителя, което е било и практика от години. Според „Български пощи“ ЕАД препоръчана кореспондентска пратка РS 9000 03XZX0 М ИД е доставена в нарушение на технологията на работа при доставка на пощенски пратки на адрес, поради което не е удовлетворено искането на ищеца да му бъдат предоставени копия от документи, удостоверяващи правото на Р А  да получава пратки адресирани до него.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът счита, че исковата молба е процесуално допустима. Разгледана по същество исковата молба е основателна, като съображенията за това са следните:

Отговорността на държавата и общините по предвидения в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ ред се реализира при кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Липсата на който и да е от посочените три елемента на фактическия състав води до неоснователност на претенцията.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностно лице.

В настоящия случай са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ. Ищецът претендира вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на Община Варна, а именно незаконосъобразно действие във връзка с връчването на Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-5540-1/17.05.2022г. Категорично установено по делото е, че не са спазени установените в Глава шеста от ДОПК изисквания за връчване. Установява се, че лицето получило кореспондентска пратка ИД РS 9000 03XZX0 М ИД – Р А  не е от кръга на лицата, посочени в чл.29 от ДОПК.

Уважаването на иска по чл.1 от ЗОДОВ изисква причинната връзка между вредоносния акт и вредата да е пряка и непосредствена.

Искането за присъждане на обезщетение в размер на 772.40 лева за причинени имуществени вреди включва заплатени такси и разноски по и.д. № 20227190400724 в размер на 742.40 лева и събрана такса от „Юробанк България“ АД за обслужване на запор на банкова сметка ***.00 лева. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие във връзка с връчването на Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-5540-1/17.05.2022г. с настъпилия вредоносен резултат. И това е така, тъй като заплатените от ищеца такси и разноски по съдебно-изпълнителното производство и таксата, взета от „Юробанк България“ АД, са резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при Община Варна по надлежното съобщаване на ищеца на Акта, от който и произтичат задълженията, изпращането му на съдебен изпълнител за принудителното му изпълнение, без да е връчен на длъжника. Връзката е пряка и непосредствена, тъй като ако длъжностните лица в общинската администрация не бяха допуснали посочените незаконосъобразни действия и бездействия, не би се стигнало до образуването на изпълнително производство срещу Г., респективно до направата на разходи от негова страна за такси и разноски по изпълнителното производство и банкови такси във връзка с наложени от съдебния изпълнител запори. Основание за този извод е и поведението на ищеца, който веднага след като му е връчено на 21.09.2022г. запорно съобщение е извършил паричен превод по банковата сметка на ЧСИ. От събраните по делото документи се установява, че доказаният размер на имуществените вреди претърпени от ищеца е 772.40 лева, от които заплатени такси и разноски по и.д. № 20227190400724 на ЧСИ С.Я. с рег. № 719 от КЧСИ в размер на 742.40 лева и събрана такса от „Юробанк България“ АД за обслужване на запор на банкова сметка ***.00 лева.

Изложеното определя иска като основателен. Основателна се явява и претенцията за законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Съдът счита, че следва да се съобрази и нормативната уредба относно присъждането на разноски във всички съдебни производства, според която разноските се възстановяват на спечелилата делото страна без лихва за забава.

Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските за производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Предвид представеният в настоящото производство договор за правна защита и съдействие серия Б, № ********** от 25.04.2023г., ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 /петстотин/ лева.

С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 510.00 /петстотин и десет/ лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева и сума в размер на 10.00 лева – платена държавна такса.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд – Варна, пети състав

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на В.Г.Г., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 772.40 лева /седемстотин седемдесет и два лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на обезщетението, в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при Община Варна по връчване на Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-5540-1/17.05.2022г.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на В.Г.Г., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 510.00 /петстотин и десет/ лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: