О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №903
гр. Пловдив, 17.08.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в
закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА ДОБРЕВА
СТАНИСЛАВА БОЗЕВА
след като се
запозна с докладваното от съдия Ст. Бозева ВЧНД № 1442/2020г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 243, ал.8 от НПК.
С определение от 02.07.2020г. по ЧНД № 1656/2020г. по
описа на Районен съд Пловдив – 7 н.с. е потвърдено Постановление на РП Пловдив от
24.09.2019г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 526/2018г. по описа на 04 РУ на ОДМВР Пловдив, водено за
престъпление по чл. 313, ал.1 от НК.
Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от
А.В.А., в която се сочи, че определението на съда е неправилно, като извън
анализа на съда са останали редица доказателства, от значение за правилното
изясняване на делото. Отправя се искане за отмяна на определението на Районния
съд и на постановлението на РП Пловдив, с което е прекратено производството.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди материалите по
делото, намира за установено следното:
Жалбата, депозирана от А.А. против определението на РС
Пловдив, е подадена в законовоустановения срок. Ще следва обаче определението
на РС Пловдив да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като съдът е
разгледал жалба на лице, което не е сред правнолегитимираните да обжалват
постановлението на РП Пловдив за прекратяване на наказателното производство за
конкретно разследваното престъпление.
Досъдебното производство е било образувано и водено за
престъпление по чл. 313, ал.1 от НК, за това, че през месец май 2018 година в
гр. Пловдив е потвърдена неистина в писмена декларация на основание чл. 9, ал.3
от ЗЗДН, подадена пред РС Пловдив за удостоверяване на истинността на някои
обостоятелства. По делото няма привлечено обвиняемо лице. С постановление от
24.09.2019г. РП Пловдив е прекратила воденото наказателно производство на
основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.
Нормата на чл. 243, ал.3 от НПК лимитира кръга от лицата,
оправомощени да жалят постановлението на прокурора, с което се прекратява
наказателното производство – това са обвиняемият, пострадалият или неговите
наследници и ощетеното юридическо лице. Жалбоподателят А. не попада в нито една
от визираните по-горе категории участници в процеса, тъй като се касае до
престъпление в раздел “Документи престъпления“ по НК, при които реалната фигура
на пострадал не съществува, тъй като се увреждат обществени отношения от друго
естество и от типа престъпление на просто извършване. Нормата на чл. 313, ал.1
от НК предвижда санкция за лице, което потвърди неистина или затаи истина в
писмена декларация /респективно -съобщение, изпратено по електронен път/, която
по силата на закон, указ или ПМС се дава пред орган на власт за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства. Т.е. деецът бива санкциониран загдето е
нарушил своите задължения свързани с надлежно удостоверяване на обстоятелства
(надлежно документиране), а не защото от това невярно документиране са могли да
настъпят вреди за друго лице. Ето защо от това деяние не е възможно да настъпят
като пряка последица имуществени и неимуществени вреди, а поради това няма
"пострадало лице" по смисъла на НПК. В този смисъл е и константната
съдебна практика на ВКС /Р № 54/06.04.2012г по н.д. 3009/2011г на II н.о.; Р
562/ 17.12.2009 по н.д. 639/2009г на III н.о. и много други/.
Вярно е, че правото на защита по чл. 56 от Конституцията
е основно, всеобхватно и в същото време лично право, което има и процесуален
характер, защото е предвидено като средство за защита на друго право /накърнено
или застрашено/, с него разполага всеки гражданин за защита на нарушени права
или законни интереси. Но при упражняване на правото по чл. 56 от Конституцията
трябва да е налице не само застрашено конституционно право /правото на живот и
здраве/ или конституционно признат интерес, но и право, което е признато в друг
законов източник /виж Решение № 3/17.05.1994г. на КС на РБ по к.д.№ 1/94г./. С такова право жалбоподателят
разполага и то е законовоуредено в чл. 243, ал.10 от НПК - вътрешноинстанционният ред за проверка на
постановлението на прокурора от горестоящата прокуратура /в случая Окръжна
прокуратура Пловдив/, която има правомощия включително служебно да се
самосезира за проверка на правилността му. Легитимацията на лицата, които имат
право да възбудят съдебно обжалване /изчерпателно очертан в чл. 243, ал.4 от НПК/,
не е идентична с тази на лицата, които могат да поискат инстанционен прокурорски
контрол. Т.е. жалбоподателят има право да е запознат с развитието на воденото
наказателно производство, започнало по негов сигнал, както и не е лишен от
възможност да потърси и получи правна защита, но не по реда на съдебния контрол
върху постановлението на РП Пловдив за прекратяване на воденото досъдебно
производство, а като сезира ОП Пловдив.
Предвид изложеното, първоинстанционният съд е бил длъжен
да извърши проверка на процесуалната легитимация на лицето, подало жалбата и да
остави същата без разглеждане. Като не е сторил това, е постановил
незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
Водим от изложеното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение от 02.07.2020г. по ЧНД №
1656/2020г. по описа на Районен съд Пловдив – 7 н.с. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ като
недопустима жалбата на А.В.А. против Постановление на РП Пловдив от 24.09.2019г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
526/2018г. по описа на 04 РУ на ОДМВР Пловдив, водено за престъпление по чл.
313, ал.1 от НК и ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 1656/2020г. по описа на Районен
съд Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: