Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260060
29.06.2022 година, гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Трети
граждански състав
на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година
в
публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели
Иванова
секретар
Ваня Кирева
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело №2614 по описа за 2020г.,за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са от Община Хасково, ЕИК по
Булстат *********, гр. Хасково, пл. „Общински“ № 1, представлявана от кмета
Станислав Дечев, против В.Я.М. с ЕГН:********** ***, Д.В.Б. с ЕГН:********** ***,
и Б.Д.Б. с ЕГН:********** ***, обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.21, вр. чл.23 и чл.26
от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/.
Ищецът твърди, че през 2018 г. е сключил
договор № 214/26.07.2018 г. с предмет „Изпълнение на инженеринг - проектиране,
упражняване на авторски надзор и изпълнение на СМР на обект „Допълнително
аварийно водоснабдяване на гр. Хасково", строеж „Изграждане на напорен
водопровод от кранова шахта на напорен водопровод от ПС „Северна зона" и
ПС „Извора" до водоем 30 000 мЗ", с изпълнител ДЗЗД „Аква
инженеринг", чийто представител бил отв. Б..*** бил сключен от отв. Б. -
кмет на общината към този момент. Инвеститорският контрол по договора, съгласно
заповед № 1130/ 01.08.2018 г. на кмета на община Хасково, бил определен да се
извършва от отв. М.. На 23.12.2019 г. въз основа на извършена финансова
инспекция в Община Хасково бил съставен акт за начет № 11-04-30/23.12.2019 г.
от М. К.Д. – главен финансов инспектор от Пети отдел, дирекция „Инспекционна
дейност" към Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/. В същия били
установени вреди при изпълнение на посочения договор в размер на 158400,48 лв.
и лихви върху тази сума за периода 25.06.2019 - 23.12.2019 г. в размер на 7
964,02 лв. При финансовата инспекция, въз основа на която бил съставен актът за
начет, били извършени проверки на място, анализ на строителната документация,
съпоставка спрямо одобрения проект и КС към него, назначена била експертиза от
вещо лице, при което били установени неизпълнени СМР, но актувани и платени,
възлизащи на обща стойност 132 000,40 лв. без ДДС или 158 400,48 лв. с ДДС,
както следва:
I. Водопровод :
1. Разваляне на съществуващи настилки и/или повърхности -
актувано 1 732,78 м2, при изпълнено 177,40 м2. Установена е разлика от 1 555,38
м2 на обща стойност 29 769,97 лв. без ДДС.
2. Изкоп с багер - актувано 2 767,2 мЗ, при изпълнено 2
263,3 мЗ. Установена е разлика от 503,90 мЗ на обща стойност 2 464,07 лв, без
ДДС
3. Изкоп ръчен - актувано 691,81 мЗ, при изпълнено 566
мЗ. Установена е разлика от 125,81 мЗ на обща стойност 3 554,13 лв. без ДДС.
4. Укрепване неплътно включително разкрепване на тесни
изкопи - актувано 4 611,77 м2, при изпълнено 1 481 м2. Установена е разлика от
3 130,77 м2 на обща стойност 23 324,24 лв. без ДДС.
5. Прехвърляне на почви до 3 м хоризонтално или 2 м
вертикално разстояние - актувано 973,29 мЗ, при изпълнено 566 мЗ. Установена е
разлика от 407,29 мЗ на обща стойност 5 722,42 лв. без ДДС,
6. Доставка и полагане на подложки от пясък под и над
тръбата - актувано 1 059,24 мЗ, при изпълнено 799 мЗ. Установена е разлика от
260,24 мЗ на обща стойност 10 107,72 лв. без ДДС.
7.
3асипване тесни изкопи без трамбоване - актувано 2 246,34 мЗ, при
изпълнено 1874,30 мЗ. Установена е разлика от 372,04 мЗ на обща стойност 4
561,21 лв. без ДДС.
8. Уплътняване
обратен насип с ръчна трамбовка на пластове от 20 см - актувано 3 305,58 мЗ,
при изпълнено 1 874,30 мЗ. Установена е разлика от 1 431,28 мЗ на обща стойност
6 297,63 лв. без ДДС.
9. Натоварване
излишна маса на транспорт - актувано 1 212,67 мЗ, при изпълнено 954,80 мЗ.
Установена е разлика от 257,87 мЗ на обща стойност 2 565,81 лв. без ДДС.
10. Извозване на излишни почви до 5 км. - актувано 1
212,67 мЗ, при изпълнено 954,80 мЗ. Установена е разлика от 257,87 мЗ на обща
стойност 1 397,66 лв. без ДДС.
11. Лента за обезопасяване на изкопа - актувано 2 495,74
м., при изпълнено 0. Установена е разлика от 2 495,74 м. на обща стойност
798,64 лв. без ДДС.
12. Възстановяване на съществуващи настилки и/или повърхности
- актувано 1 732,78 м2, при изпълнено 177,40 м2. Установена е разлика от 1
555,38 м2 на обща стойност 39 195,58 лв. без ДДС.
II. Бетонов праг 5 м с включени всички СМР :
1. Укрепване неплътно включително разкрепване на тесни
изкопи - актувано 27,91 м2, при изпълнено 0. Установена е разлика от 27,91 м2
на обща стойност 207,93 лв. без ДДС.
2. Прехвърляне почви до 3 м хоризонтално или 2 м
вертикално разстояние - актувано 6 мЗ, при изпълнено 4мЗ. Установена е разлика
от 2мЗ на обща стойност 28,10 лв. без ДДС.
3. Натоварване излишна маса на транспорт - актувано 20
мЗ, при изпълнено изпълнено 0мЗ. Установена е разлика от 20 мЗ на обща стойност
199 лв. без ДДС.
4. Извозване на излишни почви до 5 км - актувано 20 мЗ,
при изпълнено 0 мЗ. Установена е разлика от 20 мЗ на обща стойност 108,40 лв.
без ДДС.
III. Шахта тип 2 :
1.Мазана хидроизолация два пласта и защитата
й от обратния насип - актувано 40 м2, при изпълнено 0 м2. Установена е разлика
от 40 м2 на обща стойност 952 лв.
IV. Шахта
тип 3
1.Мазана хидроизолация два пласта и защитата
й от обратния насип - актувано 34,31 м2, при изпълнено 0 м2, а е изплатено за
31,34 м2. Изплатено в повече за 31,34 м2 на обща стойност 745,89 лв. без ДДС.
Като виновни лица за нанесената щета по
бюджета на Община Хасково били посочени отв. Б. *** към момента на нанасяне на
щетата, лице по смисъла на чл.23 т.4 от ЗДФИ, отв. М. - изпълняваща
инвеститорски контрол, лице по чл.23 т.З от ЗДФИ и отв. Б. - като представляващ
ДЗЗД „Аква инженеринг", доколкото последното било неперсонифицирано
дружество по ЗЗД, лице по чл.23 т.5 от ЗДФИ. Актът за начет бил връчен на
тримата, съответно на 14.02.2020 г., 08.01.2020 г. и 14.02.2020 г. В
определеният им срок за възражения, такива постъпили от отв. М. и от отв. Б..
От страна на лицето, съставило акта за начет било изготвено заключение, с което
не приема направените възражения, а в последствие прието било и решение на
комисията по чл.49 ал.1 от ППЗДФИ, по чл.22 ал.6 от ЗДФИ. С тези действия
приключила окончателно процедурата по влизането в сила на акта за начет.
Съгласно трайната практика на ВКС, за да намери приложение презумпцията по
чл.22 ал.5 ЗДФИ, че фактическите констатации в акта за начет се смятат за
истински до доказване на противното, необходимо било актът за начет да е
съставен по надлежния ред: проверката да е извършена от надлежно овластено лице
при гарантирано право на участие на материалноотговорното лице и въз основа на
надлежни доказателства, докладът за резултатите от финансовата инспекция и
съставеният акт за начет да са връчени на материално отговорното лице и да съдържат
мотивирано заключение на финансовия инспектор по становището и подадените
възражения, както било в настоящия случай.
Въз основа на съставеният акт за начет било
образувано ч.гр.дело № 1666/2020 г. на ХРС, по което била издадена заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК с № 848/23.09.2020 г. и изпълнителен лист от
24.09.2020 г. В срока за възражение постъпили такива от всички ответници, което
обуславяло правният интерес на ищеца да предяви настоящия иск.
Предвид изложеното, ищецът иска съдът да
постанови решение, с което да приеме за установено, че ответниците му дължат
солидарно сумата от 158 400,48 лв. главница, основаваща се на акт за начет
№11-04-30/23.12.2019 г., издаден от Главен финансов инспектор, Пети отдел,
Дирекция „Инспекционна дейност" към Агенция за държавна финансова
инспекция; сумата от 7964,02 лв. лихва за периода 25.06.2019 г. - 23.12.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението 14.08.2020 г. до окончателното й изплащане, за което била издадена
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК с
№ 848/23.09.2020 г. и изпълнителен лист от 24.09.2020 г. по ч.гр.дело №
1666/2020 г. по описа на PC – Хасково; като му се присъдят и направените по
делото разноски в настоящото и в заповедното производство, в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците В.Я.М., Д.В.Б. и Б.Д.Б.
представят отговори на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок.
Ответникът Б. счита предявения иск за
допустим, но за неоснователен. Както в акта за начет, така и в исковата молба,
като основание за отговорността му се сочел чл.21 т.1, вр. чл.23 ал.1 т.3 от
ЗДФИ, т.е. че виновно е причинил вреди под формата на умисъл на ищеца. Но
ищецът не сочел обстоятелства и доказателства, сочещи на пряк или евентуален
умисъл при одобряването и подписването на някой от документите, свързани с
изпълнението и съответно разплащането на извършените дейности, по повод
сключения договор. От събраните при извършването на финансовата инспекция
доказателства било видно, че при сключването и изпълнението на договора са били
назначени, както авторски инвеститорски, така и строителен надзор. Всяка една
от извършените СМР била отчетена със съответните актове, удостоверяващи количеството,
вида и качеството на извършеното. На база на тези актове, в качеството си на
разпоредител отв. Б. одобрявал и подписвал разплащателни документи. Т.к. кметът
на Общината не разполагал със специфични познания по изпълнението на тези СМР,
били предвидени в закона контролиращи органи, които да осъществяват надзора при
изпълнение на договорните задължения от страна на изпълнителя. Видно от тези
актове било, че няма дейност, предвидена в проекта, която да не е изпълнена. Не
можело да се твърди, че одобрявайки и
разплащайки съответните дейности, отв. Б. е съзнавал, че не са извършени
описаните в акта за начет и исковата молба дейности. Неоснователно било
твърдението в отговора на подаденото възражение срещу акта за начет, че е
следвало да предполага, че има актувани, но неизвършени СМР. Неоснователно,
както актосъставителят, така и ищецът, твърдели наличие на евентуален умисъл
при извършените от ответника като кмет действия. Липсата на виновно умишлено
поведение от страна на отв. Б. водело до извода, че не са налице предпоставките
на чл.21 от ЗДФИ. Предвид изложеното се иска отхвърлянето на предявения иск
изцяло като му се присъдят направените по делото разноски.
Отв. М. счита предявения иск за допустим, но
за неоснователен. Пълната имуществена отговорност по ЗДФИ била на плоскостта на
отговорността за непозволено увреждане /чл.45 и сл. ЗЗД/, като тя се търсела за
вреди, които са причинени противоправно и са пряка и непосредствена последица
от поведението на виновните лица. Съгласно чл.21 ал.1 ЗДФИ, вредата трябвало да
е причинена умишлено /т.1/ или без значение от формата на вината, ако е от
липси /т.2/, или е причинена не при или по повод изпълнение на служебните
задължения. Увреждането, като основание за ангажиране на пълната имуществена
отговорност, следвало да е установено при финансова инспекция в разписания от
закона ред, чиито фактически констатации да са вписани в акт за начет, който
имал предписано в закона съдържание /чл.43 ал.2 ППЗДФИ/, на които следва да
отговаря, за да е редовен и за да действа установената в чл.22 ал.5 ЗДФИ
презумпция за истинност на отразените в него фактически констатации по чл.43
ал.2 ЗДФИ. Отв. М. възразява, че процесният акт за начет не бил съставен по
надлежния ред, поради което не се ползвал с материална доказателствена сила
относно фактическите констатации в него относно причинени противоправно вреди
от нея, които да са пряка и непосредствена последица от нейното виновно
поведение. Макар и проверката да била извършена от надлежно овластено лице, в
приложената към акта за начет преписка липсвали доказателства, че е било
гарантирано право на участие на материалноотговорните лица и конкретно на
ответницата в извършената финансова инспекция от главен финансов инспектор Д..
Липсвали доказателства, ответниците да са поканени да присъстват при
извършената на място проверка от назначеното вещо лице инж. Е. М. Ц.. Допуснато
било нарушение и на чл.20 ал.4 от ППЗДФИ, тъй като изготвеният за резултатите
от финансовата инспекция доклад по чл.16 от ЗДФИ не бил връчен на ответницата,
въпреки констатациите в него за допуснати нарушения, съответно не й била дадена
възможност да изложи писмено становище по тези констатации, с което било
нарушено правото й на защита. Липсвали данни, докладът да е връчван и на
другите две лица, привлечени към пълна имуществена отговорност – ответниците Б.
и Б., по които да е изготвяно мотивирано заключение от финансовия инспектор,
извършил финансовата инспекция, съгласно чл.21 ал.1 от ППЗДФИ. Поради неучастие
на материално отговорните лица, привлечени към пълна имуществена отговорност, в
процедурата по чл.15 - 23 ППЗДФИ, отв. М. оспорва доказателствата, въз основа
на които е бил изготвен докладът, а впоследствие и актът за начет, като твърди,
че те не били достатъчни, относими и надеждни, за да установят противоправно
причинена вреда на бюджета на Община Хасково, в общ размер 158 400,48 лв.
с ДДС, за която пълна имуществена отговорност да носят солидарно тримата
ответника. Въз основа на изложените съображения, тя оспорва всички фактически и
правни констатации в акта за начет, обуславящи нейна пълна имуществена
отговорност за противоправно причинена вреда на ищеца в посочения размер.
От значение за възражението, че актът за
начет не е съставен по надлежния ред, било и обстоятелството, че към пълна
имуществена отговорност бил привлечен отв. Б., в качеството му на управител на
„Парсек Груп" ЕООД ЕИК *********, водещ партньор на ДЗЗД „Аква
инженеринг", отговорно за изпълнение на договор № 214/26.07.2018 г. Това
гражданско дружество с БУЛСТАТ ********* било учредено по ЗЗД като неюридическо
лице с договор за създаване на обединение /консорциум/, сключен на 06.02.2018
г. в гр. София от три търговски дружества - „Парсек груп" ЕООД с ЕИК
*********, „Одесосстрой" ООД с ЕИК ********* и „Екоинженеринг" ЕООД с
ЕИК *********. Предмет на договора била съвместна стопанска дейност под формата
на дружество по ЗЗД - Обединение, с цел участие в процедури по възлагане на
обществени поръчки. Трите търговски дружества участвали в Обединението с
различно процентно участие, съответно от 50%, 45% и 5%. В чл.3.2 от
учредителния договор страните определили отв.Б. за представляващ ДЗЗД „Аква
инженеринг". В допълнително споразумение от 06.02.2018 г. между
участниците в ДЗЗД, било постигнато споразумение, да участват в обявената от
Община Хасково обществена поръчка, по която бил сключен процесният договор, с
променено процентното участие в изпълнението на договора, съответно - 50%, 49%
и 1%, като приета била солидарна отговорност за изпълнение на обществената
поръчка /чл.4.1/, а „Парсек груп" ЕООД бил определен за водещ партньор в
обединението, отговорен за изпълнението на договора. В чл.5 от допълнителното
споразумение било прието Обединението да се прекрати с приключване на договора
за възлагане на обществена поръчка, което станало с подписване на акт обр.15 на
19.03.2019 г. - констативният акт, установяващ годността за приемане на
строежа, съставян по чл.176 ал.1 от ЗУТ. Именно въз основа на този акт, в
констативен протокол от 07.06.2019 г. било прието закъснение с 11 дни за
дейността „изпълнение на СМР", съгласно чл. 2 ал.1 от договора, и била
начислена неустойка. За настоящия спор било важно, че към периода на извършване
и приключване на финансовата инспекция, респ. към датата на изготвяне на акта
за начет 23.12.2019 г. - ДЗЗД „Аква инженеринг" било прекратило
съществуването си, по силата на т.V.5 пр. 1-во от допълнителното споразумение.
Така всички процесуални действия, извършени от отв.Б. след 19.03.2019 г., респ.
след 23.12.2019 г., били срещу лице, неправилно привлечено към пълна
имуществена отговорност, която следвало да се насочи към управителите на трите
търговски дружества, влизащи в прекратеното гражданско дружество. Това
обстоятелство било от съществено значение за другите лица, привлечени към пълна
имуществена отговорност, предвид солидарността на тази отговорност, като имало
пряко отношение и към основателността на насрещното твърдение на ответницата,
че актът за начет не бил съставен по надлежния ред.
За да се зачете презумптивната
доказателствена сила на акта за начет и да се ангажира имуществената
отговорност на ответниците по реда на ЗДФИ, необходимо било те да са измежду
лицата по чл.23 ЗДФИ, респ. чл.38 ППЗДФИ - отчетници, с изключение на тези по
чл.21 ал.3 от ЗДФИ. Ответницата неправилно била подведена под пълна имуществена
отговорност по чл.23 т.3 от ЗДФИ, тъй като не попадала в кръга на лицата, които
могат да бъдат привличани към имуществена отговорност, съгласно чл.38 т.1 - 5
от ЗДФИ. Тя не заемала отчетническа длъжност /чл.38 т.1 от ЗДФИ/, не била
косвен отчетник /чл.38 т.2/, не упражнявала контрол върху бюджетната, финансова
- стопанска и отчетна дейност на Община Хасково /чл.38 т.3 от ЗДФИ/, не
управлявала и не се разпореждала с имуществото на Община Хасково /чл.38 т.4 от
ЗДФИ/ и не била получила нищо без основание в резултат на действието на
причинителя на щетата по смисъла на чл.38 т.5 от ЗДФИ, който бил ДЗЗД „Аква
инженеринг", изпълнител на проверявания обект, съгласно сключения с Община
Хасково договор за възлагане на обществена поръчка от 26.07.2018 г. Не било
налице и основанието по чл.21 ал.1 т.1 от ЗДФИ, съгласно който вредата следвало
да е причинена умишлено от лицето, привлечено към имуществена отговорност.
Неоснователно било становището в заключението по акта за начет peг. индекс: 12
- 14 -16#1 от 26.03.2020 г., че с подписа си, в качеството на инвеститорски
контрол, ответницата упражнила контрол за извършените СМР, финансирани от
общината, и отговаряла пряко за извършеното строителство. Въпреки заеманата от
нея длъжност при ответника /„главен експерт „ВиК"“ - специализирана
администрация - Дирекция „АГСИ", отдел „СИИ"/ и възложеното й със
заповед № 1130/ 01.08.2018 г. на Кмета на Община Хасково, по повод процесния
договор, не можело да се приеме, че ответницата е упражнявала контрол по
смисъла на чл.23 т.3 от ЗДФИ, представляващ контрол върху бюджетната, финансово
- стопанска и отчетна дейност на Община Хасково. Такъв тя не упражнявала и с
подписването на протокол обр.19, чиято цел била друга. Строителният надзор
върху строежа бил осъществяван от „Радев - 06" ЕООД, чрез инж. С. Р. и
инж. Д. Ч.. При подписване на протокола, ответницата имала задължението да
съпостави документално договорените СМР, съгласно количествено - стойностната
сметка към договора с изпълнените СМР през целия период на строителство до
датата на подписване на протокола, установени в подписаните актове и протоколи
по време на строителството, съгласно чл.7 ал.3 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г.,
но не и да осъществява фактически контрол, дали тези СМР реално са били
изпълнени в посоченото в актовете количество и обем. Дори и да се приемело, че
подписвайки протокол № 1 обр. 19 на 07.06.2019 г. ответницата е осъществила
контрол върху извършените СМР, този контрол не можел да се окачестви като
контрол върху стопанската и отчетна дейност на общината, по смисъла на чл.23
т.3 от ЗДФИ. Ето защо, след като ответницата не е заемала длъжност и не е
разполагала с функции, които да я правят отговорна по реда на ЗДФИ, искът по отношение
на нея, само на това основание се явявал неоснователен.
Ако се приемело, че са налице всички
обективни предпоставки за пълна имуществена отговорност на ответницата, не била
налице субективната предпоставка за тази отговорност - да е действала умишлено
при причиняване на вредата в размер на 158 400,48 лв. с ДДС. В чл.21 ЗДФИ
не се поставяло ограничение за формата на умисъл. За да е действала умишлено,
ответницата следвало да знае, че част от актуваните СМР реално не са изпълнени
и въпреки това да се е подписала под протокол № 1 обр. 19. Изложените в тази
връзка правни изводи в акта за начет относно формата на вината не се ползвали с
доказателствена сила. При деликтната отговорност, каквато по характер била
отчетническата отговорност, се предполагала само небрежността, а не всяка вина.
От задълженията на ответницата по трудов договор, длъжностната й характеристика
и заповед № 1130/01.08.2018 г. на Кмета на Община Хасково, не следвало, че тя е
трябвало да извърши проверка на всяко СМР и лично да се убеди, че е извършено,
преди да подпише протокола. Към акта за начет не се представяли доказателства,
установяващи умисъл в действията на ответницата, който не се предполагал и
подлежал на доказване.
Ответницата настоява, съдът да приеме, че
липсата на която и да е от предпоставките на имуществена отговорност по чл.31 и
сл. ЗДФИ я освобождава от отговорност, като причинител на вреда в размер на
158 400,48 лв., установена в процесния акт за начет, поради което
предявеният иск следвало да се отхвърли като неоснователен и недоказан, като й
се присъдят направените по делото разноски. Неоснователността на главния иск
обуславяла неоснователност и на акцесорния иск, както и ищцовата претенция за
разноски.
Отв. Б. счита предявения иск за недопустим,
т.к. неговата отговорност била ангажирана с акта за начет за „получена без
правно основание (неоснователно) материална облага", но не била налице
хипотезата на чл.38 т.5 от ППЗДФИ и чл.21 ал.З, вр. чл.23 ал.5 от ЗДФИ, тъй
като лично той не бил получил „нещо без правно основание или чрез
дарение". Актът следвало да бъде издаден срещу дружествата - членове на
ДЗЗД „Аква Инженеринг" - като носители на правата и задълженията, породени
от изпълнението на договора за изпълнение на обществена поръчка и договора за
създаване на ДЗЗД, а не срещу ответника като физическо лице. Съгласно чл.4.1.
от допълнителното споразумение от 06.02.2018 г. към договора за създаване на
обединение ДЗЗД „Аква Инженеринг", всички членове на това ДЗЗД били
солидарно отговорни за изпълнението на обществената поръчка. Приложение
намирали чл.357 и сл. от ЗЗД. Предоставената на отв. Б. представителна власт да
представлява ДЗЗД „Аква инженеринг", съгласно чл.3.2. от договора, не
можела да породи надлежната му процесуална правоспособност, съгласно чл.27 ал.1
от ГПК, да бъде ответник в настоящето производство. В процеса страни можели да
бъдат само участващите в ДЗЗД съдружници. Ето защо, искът против отв. Б. се
явявал недопустим и производството по делото в тази част следвало да се
прекрати.
Отв. Б. възразява, че цялата процедура по
извършването на финансовата инспекция и издаването на процесния акт за начет
била опорочена от редица съществени процесуални нарушения, които правели
недействителен издаденият акт. Не били спазени разпоредбите на чл.16 ал.1, чл.17,
т.к. не му бил връчен доклад от проверката, предхождаща акта; и констатациите в
акта не били правени от надлежно овластено лице съобразно ЗДФИ, съобразно
възложения предмет на проверката, както и че лицата, чиято дейност е била обект
на инспекцията са упражнили правото си на защита. При изготвянето на акта,
финансовият инспектор не изпълнил задължението си по чл.14 ал.1 т.2 от ЗДФИ за
обективно и точно отразяване на установените резултати. Не била спазена
процедурата по чл.49 ал.1 и ал.2 от ППЗДФИ. На основание чл.17 ал.2 от ГПК, се
иска, съдът да се произнесе по валидността на акта за начет. Отв. Б. възразява,
че не са налице хипотезите на чл.21 ал.З, вр. чл.23 т.5, вр. чл.21 ал.1 т.1-т.З
от ЗДФИ, както и другите обстоятелства по чл.21 ал.2 и 4 от ЗДФИ; както и
хипотезата на чл.38 т.5 от ППЗДФИ, тъй като лично той не бил получил „нещо без
правно основание или чрез дарение". Освен това при доказана хипотеза за
получено нещо без правно основание (неоснователно обогатяване), лицето
отговаряло солидарно с отчетника, но не за пълния размер, а само до размера на
неоснователното обогатяване. Ответникът не заемал отчетническа длъжност и не
бил материално отговорно лице по чл.4 на ЗДФИ, на което може да се търси пълна
имуществена отговорност. Приложение намирали чл.141 ал.2 и чл.145 от ТЗ, вр.
чл.19 от ДОПК. В самия акт за начет не били посочени доказателства, отв. Б. да
е действал умишлено, а не при друга форма на вината. Формата на вината била
предпоставка, лицето да бъде привлечено към отговорност по чл.21 ЗДФИ и
следвало да бъде несъмнено доказана, заедно с останалите предпоставки за
ангажиране на отговорността. В акта не били изложени конкретни факти относно
основанието (получени парични средства без правно основание), на което се
претендирала материална отговорност от ответника, при което не били налице
предпоставките за ангажиране на имуществената му отговорност по чл.21 ал.3 от
ЗДФИ, а така също и по чл.21 ал.1 т.1 - 3 от ЗДФИ, т.к. отговорността му била
функционално обусловена от наличието на виновно причиняване на вреди от лице,
което има качеството отчетник, каквито вреди нямало. Не можела да намери
приложение презумпцията по чл.22 ал.5 от ЗДФИ, т.к. актът за начет не бил
съставен по надлежен ред и отпадала неговата материална доказателствена сила и
ищецът следвало да установи фактите, обуславящи ангажирането на гражданската
отговорност на всеки от ответниците.
Отв. Б. оспорва верността на констатациите в
акта за начет, който бил съставен в противоречие с чл.44 ал.1 от ППЗДФИ; както
и констатациите и заключението на вещото
лице инж. Е. Ц. в съставения от нея експертен анализ в частта, отнасяща се до
изпълнението на проекта по договора. Той възразява, да е извършен оглед на
място от вещото лице, в т.ч. и оглед на точната отсечка, където били извършени
СМР. Изводите на експерта не почивали на констатации въз основа на документална
проверка и действително извършени замервания на място и вземане на проби, а във
висока степен били изградени на основата на предположения. Не се сочели, с
какви способи и технически средства е извършено замерването на изпълнените СМР;
какви научни методи са използвани за изготвянето на експертизата; какво е
анализирано и сравнено; кои документи са били предмет на проверка; как точно е
установено, че посочените от вещото лице дейности не са извършени, и неправилно
са актувани и платени. Всички актувани и разплатени СМР били реално изпълнени,
включително и тези, които в акта за начет и експертния анализ били посочени
като неизвършени. Повечето от дейностите, отразени от експерта като
неизвършени, били скрити такива и се установявали с актове образец 12, които
това вещо лице не кредитирало, без да били налице такива доказателства, които
да опровергаят установената в чл.1 ал.4 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството материална
доказателствена сила. Конкретните СМР били включени в рамките на сключения
договор и с тях не била нарушена финансовата рамка на договора. Тъй като не се
излизало от стойността на договора, на практика нямало увреждане на бюджета на
Община Хасково и нямало основания за начет. ДЗЗД „Аква Инженеринг"
изпълнимо задълженията си по договора добросъвестно и точно, а възложителят не
направил никакви възражения по отношение на извършените СМР и приел същите без
забележки. При условията на евентуалност, ако се счете, че са налице основания
за ангажирането на пълната имуществена отговорност на отв. Б., то размерът на
вредите /неоснователното обогатяване/ бил по - малък от посочения в акта за
начет. Той оспорва размера на претендираната законна лихва, както и изобщо
факта такава да се дължи. Неоснователността на главния иск обуславяла
неоснователност и на акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава.
Предвид изложеното, отв. Б. иска
отхвърлянето на предявения иск изцяло, като му се присъдят направените по
делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното по делото
ч.гр.д.№ 1666/2020г. по описа на Районен съд-Хасково се установява, че Община
Хасково е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответниците В.Я.М., Д.В.Б. и Б.Д.Б. за сумите 158 400.48 лева –
главница; 7964.02 лв. – лихва за периода от 25.06.2019г. до 23.12.2019г., въз основа
на Акт
за начет № 11-04-30/23.12.2019 г., издаден от Главен финансов инспектор , Пети
отдел, дирекция „Инспекционна дейност" към Агенция за държавна финансова
инспекция,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 14.08.2020г. до окончателното й изплащане, както и разноски в
размер на 3327.29 лева за държавна такса
и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение. За посочените
суми е била издадена Заповед за изпълнение № 848 / 23.09.2020г. по ч.гр.д. № 1666/2020г.
по описа на Районен съд Хасково. В едномесечния срок от връчване на заповедта,
са постъпили възражения и от тримата солидарни длъжници. В срока по чл.415,
ал.1 от ГПК ищецът – Община Хасково е предявил против ответниците настоящия иск
за установяване на вземанията, предмет на заповедта.
Не се спори по делото, а и от
представените писмени доказателства се установява, че на 26.07.2018г. между
ищеца Община Хасково, представлявана от Д.В.Б. - кмет на общината, в качеството
й на възложител и ДЗЗД „Аква инженеринг", представлявано от ответника Б.Д.Б.,
в качеството му на изпълнител е сключен договор за възлагане на обществена
поръчка с предмет „Изпълнение на инженеринг - проектиране, упражняване на
авторски надзор и изпълнение на СМР на обект „Допълнително аварийно
водоснабдяване на гр. Хасково", строеж „Изграждане на напорен водопровод
от кранова шахта на напорен водопровод от ПС „Северна зона“ и ПС „Извора“ до
водоем 30000куб.м.". Уговорени са цени и начин на плащане за изготвяне на
инвестиционните проекти, за изпълнение на СМР – авансово плащане, междинни
плащания и окончателно плащане, за авторски надзор. Срокът за изпълнение на
предмета на договора е 160 календарни дни, като в него не се включва времето за
оценка на инвестиционните проекти до влизане в сила на разрешението за строеж
на съответния строеж.
На основание сключения на 30.06.2017г.
трудов договор между Община Хасково и ответницата В.Я.М., тя е заемала
длъжността „главен експерт „ВиК" в дирекция „Архитектура, градоустройство,
строителство и инвестиции“ при Общинска администрация Хасково, изменен и
допълнен с допълнителни споразумения от 12.02.2018г., 03.07.2018г., 15.02.2019г.
и 01.07.2019г. Според подписаната от ответника М. на 03.07.2017г. длъжностна
характеристика – раздел 5 „Преки задължения“, на същата е възложено задължение
да осъществява контрол по изпълнението на договори за строителство на ВиК
инфраструктурата, да координира и контролира действията по изграждане,
поддръжка и ремонт на елементи на водоснабдителната и канализационната мрежа на
обекти общинска собственост, както и да реализира планираните задачи чрез
изпълнение на всички задължения, произтичащи при осъществяване на
инвестиционния процес - контрол по изпълнението на договорите за възлагане на
строителството и строителния надзор, инвеститорски контрол, въвеждане в
експлоатация, да участва в качеството на представител на инвеститора при
съставяне на всички актове и протоколи по време на строителството, включително
и приемателната комисия за обекти на ВиК инфраструктурата общинска собственост,
да подготвя необходимите изходни данни и задание за инвестиционно проектиране
на ВиК мрежи и съоръжения на обекти общинска собственост, изготвяне на
техническата документация за започване на процедура по реда на ЗОП и други.
С удостоверение от 06.11.2015г. Общинската
избирателна комисия удостоверява, че с решение №402-МИ/НР от 02.11.2015г. Д.В.Б.
*** на изборите, произведени на 01.11.2015г. Между Община Хасково и Д.В.Б. е
подписано споразумение по чл.107 от КТ на 06.11.2015г., че същият е избран на
длъжност кмет на Община Хасково. Със заповед от 29.10.2019г. на основание
чл.337 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ответника Д.В.Б. ***,
считано от същата дата 29.10.2019г., поради изтичане на уговорения срок –
мандат 2015 – 2019г.
Със заповед
№ ФК-10-165/14.02.2019г. Директорът на Агенция „Държавна финансова
инспекция“ /АДФИ/ възложил на М. К. Д. – главен финансов инспектор, да извърши
финансова инспекция на Община Хасково, със задача проверка за спазване на
нормативните актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската и отчетната
дейност при разходването на предоставените й средства с Постановление №
91/11.05.2017г. на Министерски съвет за финансиране на обект „Допълнително
аварийно водоснабдяване на град Хасково“, в т.ч. спазване на законодателството
в областта на обществените поръчки и изпълнението на сключените договори.
Финансовата проверка да се извърши за 30 работни дни, с начална дата
18.02.2019г. и крайна дата 01.04.2019г. Срокът на проверка е удължаван и
проверката е спирана неколкократно.
На 23.12.2019г. М. К. Д. – главен финансов
инспектор от Пети отдел, дирекция „Инспекционна дейност" към Агенция за
държавна финансова инспекция, съставила Акт за начет № 11-04-30/23.12.2019 г.,
в който установила, че на Община Хасково е причинена вреда в размер на 158 400,48
лв. с ДДС, като върху така определения размер следвало да бъде начислена и
лихва от 7 964,02 лв. Като отговорност за причиняването на вредата следвало да
се носи от ответниците В.Я.М., Д.В.Б. и солидарно с тях ответника Б.Д.Б..
В акта за начет се сочи, че причинената
вреда на централния бюджет на България
за 2019г., респ. на бюджета на Община Хасково, в общ размер на 158 400.48
лв. с ДДС пълна имуществена отговорност
солидарно на основание чл.21 ал.2 от ЗДФИ следва да носят отв.В.Я.М. на
основание чл.21 ал.1 т.1 вр.чл.23 т.3 от ЗДФИ, тъй като подписала протоколите,
с които са отчетени като извършени и
подлежащи на заплащане СМР на обекта и утвърдила неизпълнени СМР в размер на
158 400.48 лв. с ДДС, без да упражни контрол и отв.Д.В.Б. на основание
чл.21 ал.4 вр.чл.23 т.4 от ЗДФИ като лице, което управлява и се разпорежда с
имущество, разпоредил и допуснал незаконно плащане, като подписал фактури
1/09.10.2018г. за авансово плащане – 30% от сумата за строителни дейности,
съгласно чл.4 ал.1 т.2 от договор №214/26.07.2018г. на стойност 225 720лв.
с ДДС, №2/07.06.2019г. за заплащане на СМР по чл.4 ал.2 т.1 от договора за
изграждане на напорен водопровод от кранова шахта на напорен водопровод от ПС
„Северна зона“ и ПС „Извора“ до водоем 30 000 куб.м., съгласно протокол
обр.19 №1/07.06.2019г. на стойност 513 013.82 лв. с ДДС, от която са
приспаднати средства в размер на 13 794 лв. – неустойка за просрочие въз основа
на чл.35 ал.1 от договора, с които са отчетени като извършени и подлежащи на
заплащане СМР на обекта. На основание чл.21 ал.3 вр.чл.23 т.5 от ЗДФИ отв.Б.Д.Б.
– управител на „Парсек Груп“ ЕООД, представляващ обединението ДЗЗД „Аква Инженеринг“,
гр.София и съгласно договора за създаване на обединение е определен да
управлява и ръководи цялата дейност на обединението получил без правно
основание материална облага в размер на 158 400.48 лв. с ДДС.
Съгласно изготвения от вещото лице инж.Е. М.
Ц. експертен анализ, неизпълнените количества СМР, но актувани и платени
възлизат на стойност 158 400,48лв. с ДДС. До този извод вещото лице достига
след изготвяне на равносметка /при съпоставка на действително установените
извършени видове, количества и стойности на СМР, с актуваните и приети такива
съгласно съставения протокол №1/07.06.2019г./ за изпълнени фактически
количества СМР на обекта, с приложени към него подробна количествена сметка и
заменителна таблица, с които са приети за завършени и са заплатени работи на
стойност 615 611,52лв. без ДДС или 738 733,38лв. с ДДС. В анализа се
сочи, че актуваните и платени СМР са на стойност 738 733,83лв. с ДДС, в.
т.ч. актувани непредвидени разходи в размер на 6 675,03лв. без ДДС. Според
вещото лице, реално изпълнените СМР по актувани цени са на стойност
483 611,13лв. без ДДС, 580 333,35лв. с ДДС.
По делото са приложени актове за
установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи, че
са постигнати изискванията на проекта от различни дати, съставени от С.С.,
инж.Д.Ч. и инж.Н.П., подписани от управителя на „Радев 06“ ЕООД, гр.Хасково,
инж.С. А. Р..
Акта за начет е връчен на ответниците съответно
на отв.М. на 08.01.2020г., на отв.Б. и на отв.Б. на 14.02.2020г. Ответниците М.
и Б. са депозирали възражения, с които възразили срещу констатациите и изводите
в акта.
Със заключение от 24.03.2020г. главният финансов
инспектор М. Д. приема за неоснователни възраженията и потвърждава фактическите
констатации, отразени в акта за начет. Възраженията не са приети за основателни
и със становище от 03.06.2020г. на комисията по чл. 49 ал. 1 от ППЗДФИ,
определена със Заповед № ФК - 09 -59/15.05.2019г. на директора на АДФИ.
За изясняване на делото от фактическа страна
по искане на страните съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, съдебно-техническа
експертиза, а след нейното оспорване и тройна СТЕ, чиито заключения приема като
компетентно и обективно дадени.
От депозираното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза става ясно, че Община Хасково и ДЗЗД „Аква
инженеринг“ водят редовна счетоводна отчетност и прилагат синхронизирано,
хронологично и систематично /аналитично и синтетично/ отчитане. Вещото лице
констатира, че описаните в заключението фактури са включени в Дневник за
покупките и Справка-декларация за ДДС на общината, съответно в Дневник за
продажбите и Справка-декларация за ДДС на ДЗЗД „Аква инженеринг“.
Според заключението на СТЕ, действително извършените
видове, количества и стойности на СМР, с надплатени суми по ед. цена, съгласно
заложената/платената в акт обр. 19, без ДДС са посочени и подробно описани в
отговора на задача първа от заключителната част на експертизата в 9 пункта за
водопровода, един пункт за бетоновия праг и в два пункта за шахти и обсадни
тръби.
След направено измерване на място на
действително извършените СМР, и съгласно приложените актове по Наредба № 3 от
31.07.2003г. към документацията на обекта, вещото лице е изготвило Опис на
актовете, в които установява надвишаване на реално изпълнените СМР, който е
представен като приложение към експертизата.
Експертизата сочи, че новоизградения
водопровод изцяло попада в ПИ с идентификатор 77195.707.78, ул.
„Пловдивска", видно от приложена към заключението скица. Според
експертизата, новоизпълненият водопровод изцяло попада в имота на улица
„Пловдивска", но извън съществуващата към момента настилка.
Инвестиционният проект е изготвен съгласно действащия регулационен план, в който
се предвижда разширение на ул."Пловдивска". Водопровода е ситуиран
успоредно на бордюрната линия на бъдещото положение на улицата, откъдето идва и
разликата между предвиденото и действителното количество на разрушена и
възстановена настилка. Съществуващите настилки от уличното платно, които са развалени
са с обща площ 178.19кв.м. В останалата част от трасето не са разваляни
настилки, защото то попада под тревна растителност, която не може да се приеме
за настилка или повърхност, която изисква разваляне. Вещото лице сочи, че в частта
от трасето, преминаваща през тревна растителност няма видими следи от изкопните
работи, поради което не може да се измери ширината на траншеята и да се
определи техния обем. В участъците с видими следи на траншеята изчислява реално
изпълнени изкопни работи с обем 315,47куб.м. при актувани 364,93куб.м., или
надвишаване в размер на 49,46куб.м. Според вещото лице, дейността укрепване на
изкопи не може да бъде установена след приключването й. За дейността не са
изготвени актове по Наредба № 3 от 31.07.2003г, от които да е видно
изпълнението на този вид дейност. При актуването на прехвърляне на почви
експертизата констатира актувано количество от 973,29куб.м., а следвало да бъде
изпълнено прехвърляне на почви с обем 691,81куб.м., което прави надвишаване в
размер на 281,48куб.м.
Експертизата сочи, че в частта от трасето
преминаваща през тревна растителност, няма видими следи от изкопните работи,
поради което не може да се определи обема на доставения и положен пясък, на
засипаните тесни изкопи, на уплътнения обратен насип, на натоварените излишни
маси на транспорт, на извозените излишни почви. В участъка с видими следи на
траншеята са изчислени реално изпълнени количества на доставен и положен пясък
с обем 80,31куб.м. при актувани 95,80куб.м., или надвишаване в размер на 15,49куб.м.
В участъка с видими
следи на траншеята са изчислени реално изпълнени количества на засипани
тесни изкопи с обем 315,47куб.м. при актувани 364,93куб.м., или надвишаване в
размер на 49,46куб.м. В участъка с видими следи на траншеята са изчислени
реално изпълнени количества на уплътнен обратен насип с обем 395,78куб.м. при
актувани 460,73куб.м., или надвишаване в размер на 64,95куб.м. В участъка с
видими следи на траншеята са изчислени реално изпълнени количества на натоварените
излишни маси на транспорт с обем 175,21куб.м. при актувани 212,22куб.м., или
надвишаване в размер на 37,01куб.м. В участъка с видими следи на траншеята са
изчислени реално изпълнени количества на извозените излишни почви с обем 175,21куб.м.
при актувани 212,22куб.м., или надвишаване в размер на 37,01куб.м.
Според вещото лице, дължината на лентата за
обезопасяване на изкопа може да се отчете единствено по време на изпълнение на
въпросната дейност, поради което, към датата на изготвяне на експертизата не
може да се определи дали е използвана, или не. Вещото лице констатира, че за
дейността не са изготвени актове по Наредба № 3 от 31.07.2003г, от които да е
видно изпълнението на този вид дейност.
Съществуващите настилки от уличното платно,
които са възстановени са с обща площ 178.19кв.м., а в останалата част от
трасето не са възстановявани настилки, защото то попада под тревна растителност, която не
може да се приеме за настилка или повърхност, която изисква възстановяване.
По отношение на бетоновия праг вещото лице
сочи, че количеството на изпълнено неплътно укрепване, включително разкрепване
на тесни изкопи може да се отчете единствено по време на изпълнение на
въпросната дейност, поради което към днешна дата не може да определи дали е
изпълнено, или не. Експертизата констатира, че за тази дейност не са изготвени
актове по Наредба № 3 от 31.07.2003г, от които да е видно изпълнението й. При
бетоновия праг на новоизградения водопровод експертизата не открива земни маси,
останали от строителството му, от което прави извод, че всички излишни земни
маси са извозени. Вещото лице сочи, че не са приложени документи за
депонирането на земни маси до конкретно депо, поради което не може да се
установи разстоянието, на което са извозвани.
При огледа на място на шахта Тип 2 и шахта
Тип 3 експертизата констатира, че конструкцията на шахтите външно е обмазана с
битумен грунд, който се използва за хидроизолация на подобен тип съоръжения,
като не може да определи
в колко
ръце е
нанесена изолацията и тъй като шахтата е засипана с обратен насип не може да
измери общата квадратура на изпълнената хидроизолация.
Относно формирането на единични цени на СМР
по представената КСС и Заменителна таблица за разглеждания обект, в сравнение
със средните пазарни цени за годината на изпълнение за вида СМР вещото лице прави
анализ, представен под формата на Сравнителна таблица за реално изпълнени СМР
по актувани и пазарни цени, приложена към експертизата. В таблицата са посочени
стойности на реално изпълнените СМР по договорени ед. цени, стойности на реално
изпълнените СМР по пазарни цени и сравнение между двете, като анализа експертът
извършва на база Справочник за цените в строителството (СЕК) за 2018 година и
база данни от сключени договори за такъв род обекти. Съгласно приложената таблица,
вещото лице констатира завишаване на цените, в сравнение със средните пазарни
цени за вида СМР за годината на изпълнение по конкретно посочените позиции
поотделно за водопровода, бетоновия праг, шахти и обсадни тръби и непредвидени
разходи.
По делото е депозирано и допълнително
заключение от СТЕ по поставени допълнителни въпроси към вещото лице.
Поради оспорване на констатациите на СТЕ
съдът назначи и изслуша тройна СТЕ, по която вещите лица М.П. и Д.С. депозират
заключението си заедно с особеното мнение на вещото лице Й.К.. В заключението
си тройната СТЕ достига до изводи, че актувани и платени СМР, включително
непредвидени разходи възлизат на стойност 615 611,45лв. без ДДС или
738 733,74лв. с ДДС. Реално изпълнените СМР, според експертите, са на
стойност 544 376,44лв. без ДДС или 653 251,17лв. с ДДС. Надвишената
стойност, представляваща неизпълнени количества СМР по актувани ед. цени,
възлиза на 71 235,01лв. без ДДС или 85 482,01 с ДДС. На следващо
място експертизата сочи, че спрямо ед. цени за годината на изпълнение реално
изпълнените СМР по актувани цени, включително непредвидени разходи са на
стойност 544 385,44лв. без ДДС или 653 262,52лв. с ДДС, при реално
изпълнени СМР по пазарни цени за разглеждания период 486 195,16лв. без ДДС
или 583 434,20лв. с ДДС. Според вещите лица, надвишената стойност
представляваща разликата между двете суми възлиза на 58 190,28лв. без ДДС
или 69 828,34лв. с ДДС.
Вещото лице К. изразява своето особено
мнение по част от констатациите на другите вещи лица от тройната СТЕ, в смисъл,
че са извършените скритите работи, касаещи отделяне на хумусния пласт от
изкопната почва. Според особеното мнение на вещото лице К., следва да се
приеме, че развалянето на съществуващи настилки или повърхности в частта
разваляне на повърхности е изпълнено съгласно проекта, тъй като няма възможност
на място да се установи и измери площта на участъка с тревна повърхност.
Относно изчисленията на обемите земна маса при разбухването на почвата вещото
лице К. счита, че следва да се приеме най-малкия коефициент на разбухване
поради липса на данни за категорията на почвата по трасето на водопровода. По
отношение на задача №2 т.8, т.9 и т.10 вещото лице в особеното си мнение
застъпва становището, че няма надплатени суми. По отношение на задача №2 т.12
мнението на вещото лице е, че няма следи от разкопаване. Според особеното
мнение на вещото лице, следва да се приеме, че възстановяването на съществуващи
настилки или повърхности в частта възстановяване на повърхности е изпълнено
съгласно проекта, тъй като няма възможност на място да бъде установена и
измерена площта на участъка с тревна повърхност.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели П.М. Т. и М. Г. М. се установява, че хумусния пласт се е отнемал
отгоре, след което се е почиствал и се е връщал после отново в изкопа. Св.Т.
заяви, че е била технически ръководител на процесния обект, като тогава
работила за „Парсек Груп“, и лично тя ръководила обекта от изкоп, шахти,
полагане на тръби. В своите показания св.М. твърди, че работи в „Парсек Груп“ и
също е ходила на обекта и е виждала какво се случва с хумусния пласт, но не
всеки ден, а инцидентно. Тя твърди, че св.П. Т. била всеки ден на обекта, тъй
като била технически ръководител.
При така установената фактическа обстановка
съдът достига до следните правни изводи досежно основателността на предявените
искове:
Предявени са при условията на
субективно и обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.422
ал.1 и ал.3, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.21, вр. чл.23 и чл.26 от ЗДФИ,
които съдът намира за допустими, доколкото са депозирани от заявителя, по
образуваното заповедно производство срещу солидарните длъжници в едномесечния
срок от уведомяването му, като се твърди, че последните дължат процесното
вземане.
Разгледани по същество обаче
исковете се явяват неоснователни, поради следните съображения:
Пълната имуществена отговорност
по ЗДФИ лежи на плоскостта на отговорността за непозволено увреждане (чл. 45 и
сл. ЗЗД), като тя се търси за вреди, които са причинени противоправно и са
пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица. В настоящия случай
се касае до приложение на чл.21 ал.1 т.1 от ЗДФИ – умишлено причинена вреда,
както е прието и поддържано в акта за начет, въпреки че съдът не е обвързан от
дадената в начетното производство правна квалификация, съгласно решение
№69/21.05.2012г. на ВКС, постановено по гражданско дело №516/2011г., ІV
г.о. Увреждането като основание за ангажиране на пълната имуществена
отговорност следва да е установено при финансова инспекция в подлежащите на
одитиране обекти по чл.4 от ЗДФИ, извършена по разписания в закона ред.
Възражението на ответниците
относно наличието на пороци в процедурата по съставяне на акта за начет с
последица отпадане на неговата материална доказателствена сила се явява
неоснователно. Действително липсват данни по делото докладът за извършената
финансова инспекция да е бил връчен на ответниците. Същевременно законът не
поставя подобно изискване, тъй като съгласно чл.20 ал.4 от ППЗДФИ, когато докладът съдържа констатации за установени
нарушения и вреди, за които в рамките на срока на финансовата инспекция не са
съставени актове за установяване на административни нарушения и актове за
начет, съответните констатации от доклада и доказателствата към тях се връчват
и на лицата, извършили описаните в констатациите нарушения.
Несъмнено в настоящия случай не сме изправени пред подобна хипотеза, тъй като
констатираните от финансовата инспекция нарушения са отразени в акта за начет и
същият е връчен по надлежния ред и на тримата ответници и същевременно им е
предоставена възможност за подаване на възражения в указания срок.
На следващо място, акта за начет
следва да има предписаното в чл.43 ал.2 от ППЗДФИ съдържание, за да се ползва
от установената в чл.22 ал.5 от ЗДФИ презумпция за истинност на отразените в
него фактическите констатации по чл.43 ал.2 т.4 от ППЗДФИ, т.е. въвежда се оборима
презумпция. Съгласно чл.22 ал.2 от ЗДФИ, фактическите констатации в акта за
начет трябва да бъдат подрепени с доказателства. В пояснителната разпоредба на
чл.44 ал.1 от ППЗДФИ е указано, че такива доказателства са справки, таблици,
констативни протоколи, обяснения на задължените лица, заверени преписи или
копия от документи, заключения на вещи лица и др.
В настоящия случай несъмнено
събрания в производство по начет доказателствен материал налага извод, че
констатациите са съставени въз основа на експертен анализ, изготвен от вещото
лице инж. Е. М. Ц., дала заключение, че процесните дейности не са извършени.
Част от дейностите, отразени от експерта като неизвършени са скрити такива и се
установяват с актове образец 12, които това вещо лице не е кредитирало, без да
са налице такива доказателства, които да опровергаят установената в чл.1 ал.4
от Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството материална доказателствена сила.
В тази връзка съдът кредитира заключенията
на назначените по делото еднолична съдебно-техническа експертиза и тройна
такава, въпреки оспорването им от страните. В своите заключения вещите лица
сочат, че след извършени огледи, замервания и по други описани подробно от тях
начини достигат до извод, че действително има неизвършени СМР, за които обаче е
заплатена съответната цена на услугата. Тези СМР обаче представляват част от
т.нар. скрити работи, за които дори експертите – специалисти в съответната
техническа област си противоречат в своите констатации. Според две от вещите
лица има завишаване на цените и надплащане, т.е. неизвършени скрити работи,
които впоследствие са заплатени от ищцовата община. Според особеното мнение на
третото вещо лице, обаче част от тези работи безспорно са извършени, а за друга
част не са съставени необходимите документи по надлежния ред, поради което са
ги приели за неизвършени.
При тези данни по делото съдът счита, че
следва да се отхвърли предявения иск против ответника Д.В.Б., тъй като неговата
имуществена отговорност е ангажирана с акта за начет на основание чл.21 ал.4
вр.чл.23 т.4 от ЗДФИ в качеството на лице, което е разпоредило незаконни
плащания. В акта за начет се сочи, че в качеството си на кмет на Община Хасково
към онзи момент отв.Б. е радпоредил и допуснал незаконно плащане, като подписал
фактурата за авансово плащане от 09.10.2018г. и тази от 07.06.2019г. за
заплащане на СМР, съгласно протокол обр.19 №1/07.06.2019г. Не се спори между
страните, че отв.Б. е подписал тези две фактури, въз основа на които са
извършени съответните плащания по договора от 26.07.2018г. в полза на
изпълнителя. Същият обаче е подписал фактурите след като са му били представени
съответните документи, удостоверяващи изпълнение на всички предвидени по
договора дейности, включително и скритите такива, за които са съставени по
надлежния ред необходимите документи. Освен специалистите, които са съставили
тези документи, същите са подписани и от представителите на определените да
осъществяват строителен надзор, инвеститорски надзор и всички други проверки и
контрол върху осъществяване на дейностите по договора. Ето защо, не може да се
приеме, че е налице предвидения в чл.21 ал.1 т.1 от ЗДФИ умисъл. Вредата се причинява умишлено, когато отчетникът съзнава,
че поведението му е противоправно, съзнава вредните последици, които ще
настъпят и иска (пряк умисъл) или допуска тяхното настъпване (евентуален
умисъл). Законът не поставя ограничения относно вида на умисъла. Но
този умисъл подлежи на пълно пряко доказване и доказателствената тежест за това
е на ищеца. Такова доказване не беше проведено по делото. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от депозираните
експертни заключения не може да се направи извод, че отв.Б. е разпоредил
незаконни плащания умишлено, за да се ангажира по този ред неговата имуществена
отговорност. Действително умисъла може да бъде осъществен под различна форма,
но настоящият съдебен състав счита, че в настоящото производство липсват данни
за която и да е от двете форми на умисъла. Не се доказа наличието на пряк
умисъл при разпореждане и допускане на плащанията по договора от страна на отв.Б.,
тъй като същият несъмнено е предприел разплащане на сумите по договора с
изпълнителя след изготвяне на цялата документация за извършените СМР. Именно по
този начин разпоредителят с бюджетни средства може да се убеди, че дейностите,
за заплащането на които са подписани цитираните в акта за начет фактури са
извършени. Няма основание да се приеме, че е налице и евентуален умисъл при
разпореждане с бюджетни средства, тъй като не са налице данни, които да сочат
на хипотези, при които ответникът да има основание да предполага, че част от
описаните в изготвените документи СМР не са изпълнени. Поради липсата на
доказани по несъмнен начин умишлено причинени вреди, имуществената отговорност
на ответника Д.В.Б. в качеството му на кмет и разпоредител с бюджетни средства
не може да бъде ангажирана с процесния акт за начет. Ето защо, предявения
против него иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.21 ал.1
т.1 вр.чл.23 т.3 от ЗДФИ следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Според настоящия съдебен състав,
следва да се отхвърли и предявения иск против ответницата В.Я.М., тъй като същата
не притежава особените качества, очертани в чл.23 т.1-4 от ЗДФИ, в противовес
на приетото в акта за начет, поради което и не може да бъде привлечена към
имуществена отговорност. Отв.В.М. не е нито пряк, нито фактически отчетник.
Преки отчетници са тези лица, които получават, събират, съхраняват, разходват
или отчитат имущество (пари и материални ценности), което им е поверено с оглед
заеманата от тях длъжност и произтичащите от нея трудови задължения.
Работниците и служители, които не заемат отчетническа длъжност, могат да бъдат
субекти на имуществена отговорност, ако фактически осъществяват отчетническа
дейност в някои от посочените в предходното изречение форми. Фактическите
отчетници упражняват предварителен или текущ контрол върху дейността на преките
отчетници или върху дейността на цялата организация. Лицата, заемащи ръководни
длъжности, носят имуществена отговорност на основание чл.23 т.4 от ЗДФИ.
Субектите по чл.21 ал.3 от ЗДФИ са тези лица, които носят имуществена
отговорност не като причинители на вредата, а заради това, че са се
облагодетелствали без основание в резултат на действията на отчетника,
причинител на вредата. Те отговарят солидарно с отчетника, но до размера на
полученото.
В акта за начет е посочено, че В.М.
е лице по чл.23 т.3 от ЗДФИ, тъй като тези й функции произтичат от служебните й
задължения, произтичащи от трудовия й договор и длъжностна характеристика,
което съдът не споделя. Съгласно разпоредбата
на чл.23 т.3 от ЗДФИ, „към имуществена отговорност по този закон могат да бъдат
привличани лицата, които упражняват контрол върху бюджетната,
финансово-стопанската и отчетната дейност на проверяваната организация или
лице“. Съдържащите се в длъжностната характеристика на В.М. задължения за осъществяване
на контрол
по изпълнението на договорите за възлагане на строителството и строителния
надзор, инвеститорски контрол и въвеждане в експлоатация, включително и това да
участва в качеството на представител на инвеститора при съставяне на всички актове
и протоколи по време на строителството, включително и приемателната комисия за
обекти на ВиК инфраструктурата общинска собственост,
не й придава качество на отчетник (пряк или фактически), тъй като вменените й
задължения нямат никакво отношение към очертаните в чл.23 т.3 от ЗДФИ
дейности. Изложеното води до извод, че имуществената отговорност на
отв.М. не може да се реализира по специалния ред по ЗДФИ, тъй като тя не е
имала контрол върху стопанската дейност на организацията. Действително е можела
да влияе върху тази дейност, доколкото актовете, които е подписвала са ставали
повод за плащане, но това е извън контролирането на финансово-стопанската
дейност на Община Хасково, същата безспорно се контролира от кмета и от лицата,
на които той е възложил това. Субекти на отговорността в хипотезата на чл.23
т.3 от ЗДФИ са лицата, натоварени по силата на заеманата длъжност или за случая
с осъществяване на контрол върху финансовото управление на организациите по
чл.4 т.1-3 от ЗДФИ, а основанието на тяхната отговорност е неупражнен контрол
или допуснати нарушения при осъществяване на контрола. В кръга на службата на
ответницата В.М. е възложено да осъществява контрол за точно изпълнение в
количествено, качествено и времево отношение на извършваните СМР, но не и да
контролира каквато и да е дейност на Община Хасково, включително и бюджетната,
финансово-стопанската или отчетната такава.
Освен гореизложените съображения
следва да се вземе предвид и това, че В.М. не е действала умишлено,
каквито изисквания поставя разпоредбата на чл.21 ал.1 т.1 от ЗДФИ. Вредата
се причинява умишлено, когато отчетникът съзнава, че поведението му е
противоправно, съзнава вредните последици, които ще настъпят и иска (пряк
умисъл) или допуска тяхното настъпване (евентуален умисъл). Законът не
поставя ограничения относно вида на умисъла. Но този умисъл подлежи на
пълно пряко доказване и доказателствената тежест за това е на
ищеца. Такова доказване не беше проведено по делото. При деликтната
отговорност, каквато е и отчетническата, се предполага само небрежността, но не
и всяка форма на вината /решение №85/13.03.2009г. на ВКС, постановено по
гражданско дело №219/2008г. на ІІ г.о. В настоящия случай не може да
се приеме, че е налице знание у ответницата, че посочените в акта за начет СМР
са неизвършени или извършени в непълен обем, тъй като не се установява същата да
е присъствала по време на измерванията и лично да се е убедила, че
констатациите в акт образец 19 са неверни. В тази връзка следва да се уточни,
че акт образец 19 не е част от актовете, санкционирани от Наредба №
3/31.07.2003г., съответно той не се ползва от установената в чл.1 ал.4 от наредбата доказателствена сила. Акт
образец 19 е нормативно установен с Наредба
№ 7 от 22.05.2001г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството, съгласно чл.7 ал.3 т.19 от която този констативен акт за
предаване на строежа и строителната документация от строителя на инвеститора се
съставя от строителя и инвеститора в присъствието на строителния предприемач и
съдържа описание на договорите за изпълнение на строителството, строителните
книжа, екзекутивната документация, документацията от строителното досие на
обекта /актове, протоколи, дневници и други документи, съставяни по време на
строителството, и др., изискващи се по съответен нормативен акт/. С този акт
преди издаване на разрешение за ползване се извършва предаването на строежа и
строителната документация от строителя на инвеститора.
Отговорността на ответника Б.Д.Б. се търси на основание чл.21 ал.3 вр.чл.23 т.5
от ЗДФИ с твърдение, че е получил облага в резултат на действията на
причинителите на вредата в лицето на другите двама ответници. Посочената
разпоредба установява пасивна солидарност между причинителя на щетата и лицата,
получили облагата и тълкуването ù налага извод, че отговорността на
получателя на облагата е функция и произтича от отговорността на прекия
причинител. Доколкото не са налице основанията на ангажиране на
отговорността на ответниците Д.В.Б. и В.Я.М., то и искът срещу ответника Б.Д.Б.
в качеството му на управител на „Парсек Груп“ ЕООД, представляващ обединението
ДЗЗД „Аква Инженеринг“, гр.София, също подлежи на отхвърляне. Освен
гореизложените съображения следва да се има предвид, че отв.Б.
Доколкото предявеният иск за
заплащане на лихва върху главницата има акцесорен характер спрямо главния иск,
то същият се явява неоснователен и също следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и съгласно
чл.78 ал.4 от ГПК следва да се присъдят разноски на ответниците така,
както са напревине от всеки един от тях. На ответника В.Я.М. следва да се
присъдят разноски в общ размер на 3326лв., от които 2200лв. за адвокатско
възнаграждение и 1126лв. за изготвяне на експертизи. На ответника Б.Д.Б. следва да се присъдят
разноски в общ размер на 7800лв., от които 5600лв. за адвокатско възнаграждение
и 2200лв. за изготвяне на експертизи. На ответника Д.В.Б. следва да се присъдят
разноски в общ размер на 799,44лв., от които 600лв. за адвокатско
възнаграждение и 199,44лв. за изготвяне на експертизи
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от Община Хасково, ЕИК по Булстат *********, гр. Хасково, пл. „Общински“ № 1,
представлявана от кмета Станислав Дечев, против В.Я.М. с ЕГН:********** ***, Д.В.Б.
с ЕГН:********** ***, и Б.Д.Б. с ЕГН:********** ***, обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК,
вр. чл.21, вр. чл.23 и чл.26 от ЗЗДФИ, да се приеме за установено, че
ответниците дължат солидарно сумата от 158 400,48 лв. главница, основаваща се
на акт за начет №11-04-30/23.12.2019 г., издаден от Главен финансов инспектор,
Пети отдел, Дирекция „Инспекционна дейност" към Агенция за държавна финансова
инспекция, и сумата от 7964,02 лв. лихва за периода 25.06.2019 г. - 23.12.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението 14.08.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК с № 848/23.09.2020 г. и изпълнителен лист от
24.09.2020 г. по ч.гр.дело № 1666/2020 г. по описа на PC – Хасково, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Община
Хасково, ЕИК по Булстат *********, гр. Хасково, пл. „Общински“ № 1,
представлявана от кмета Станислав Дечев, да заплати на В.Я.М. с ЕГН:********** ***, направените по делото разноски в размер общо на 3326лв.
ОСЪЖДА Община
Хасково, ЕИК по Булстат *********, гр. Хасково, пл. „Общински“ № 1,
представлявана от кмета Станислав Дечев, да заплати на Д.В.Б. с ЕГН:********** ***, направените по делото разноски в размер общо на 799,44лв.
ОСЪЖДА Община
Хасково, ЕИК по Булстат *********, гр. Хасково, пл. „Общински“ № 1,
представлявана от кмета Станислав Дечев, да заплати на Б.Д.Б. с ЕГН:********** ***, направените по делото разноски в размер общо на 7800лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
В.К.