Номер 31719.11.2020 г.Град гр.Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – МонтанаЧетвърти състав
На 09.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНА Н.
МЛАДЕНОВА
Секретар:НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНА Н. МЛАДЕНОВА
Административно наказателно дело № 20201630201242 по описа за 2020
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 17-0996-002679/17.08.2017г. на
Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на В. Т. В. от град
Монтана е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000.00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на
основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал В.
Т. В. от град Монтана, който обжалва същото с оплакване за
незаконосъобразност, като навежда доводи, че наложеното наказание се явява
прекалено тежко и моли съда да го намали. В съдебно заседание
пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не
взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и
посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в
1
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че
жалбоподателя на 24.04.2017г. около 13.35 часа в гр.Монтана на ул.”Никола
Вапцаров” СРЕЩУ № 44 управлява лек автомобил „Мицубиши” с рег. №
ххххх и отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство „Алкотест 7410” с ARSK 0257, издаден и връчен талон за
медицинско изследване с № 0366470.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа
на писмените и гласните доказателства събрани в хода на въззивното
производство. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитания свидетел
по установяване на нарушението В. М. В. .
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е основателна, поради следните съображения:
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в
съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и
субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от
ЗАНН и осъществява както от субективна така и от обективна страна състав
на административно нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП, за което
жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че
Васил Василев е извършил посоченото административно нарушение. При
извършената проверка жалбоподателят е приканен да бъде изпробван за
наличие на употребен алкохол. Същият е отказал. Отказал е да се яви и в
2
болничното заведение – ЦСМП-Монтана, въпреки издаденият талон за
медицинско изследване, арг.л.11 от делото.
Разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП е императивна и предвижда към
датата на деянието, за което наказан, че „..Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв.”. Безспорно е установено извършеното от
жалбоподателя нарушение. Предвид на това правилно е квалифицирано
деянието като нарушение, за което следва да основание чл.174 ал.3 пр.1 от
ЗДвП да се вмени на жалбоподателя административнонаказателна
отговорност.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал
жалбоподателя. При определяне размера на наказанието
административнонаказващият е взел предвид, че размерът е точно фиксиран в
правната норма и същият не подлежи на изменение и намаляване.
По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите
обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този
вид администратино нарушение.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, а
атакуваноато НП е законосъобразно.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Районен съд - Монтана
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0996-
002679/17.08.2017г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана,
с което на В. Т. В. от град Монтана е наложено административно наказание
глоба в размер на 2 000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в
14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4