РЕШЕНИЕ
№ 2574
гр. Пловдив, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20205330111054 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба от Д. КР. К. против КР. АНГ. Ч., с която се
предявяват обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно
основание чл.109 ЗС и чл.45, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че страните по делото са съсобственици при
равни квоти, на по ½ идеална част от недвижим имот, представляващ УПИ *** от
кв. * по действащия регулационен план на село *****, община *****, област
*****. Ищцата твърди, че в имота в северозападната му част е построена
двуетажна жилищна сграда, нейна собственост, както и сграда с площ от 44 кв.м.,
собственост на ответника, застроена в източната част на парцела, като двете
сгради имали общ зид. Ответникът изградил с бетонна плоча и зидове постройка,
залепена към неговата сграда и към жилищната сграда на ищцата. Твърди се, че
сградата на ответника била в много лошо физическо състояние, гредоредът между
двете нива бил изгнил и пропаднал, рухнала била покривната конструкция,
компрометирани били стените на сградата, като имало опасност сградата да се
разруши и да увреди имота на ищцата. Сградата на ответника нямала
отводнителна и канализационна инсталация, като при дъжд непрекъснато се
наводнявала жилищната сграда на ищцата, вследствие на което били причинени
множество щети. След 2015 г. влагата нанесла щети върху жилищната сграда на
1
ищцата, появили се пукнатини по стените, част от тавана на втория етаж паднал,
стените и тавана в складовото помещение на първия етаж мухлясали. Ищцата
посочва, че жилищната сграда на ответника била опасна от самосрутване, за което
Община ***** дала задължителни указания на ответника да извърши
обезопасяване на постройката, като след даден срок същата ще бъде премахната.
Допълнителната постройка също наводнявала жилищната сграда на ищцата
заради денивелация на терена. Тази постройка била извършена без строителни
книжа и документи. Ищцата поддържа, че вследствие на бездействието от страна
на ответника не може пълноценно да упражнява правото си на собственост по
отношение на жилищната сграда, като част от нея станала необитаема. Освен това
търпяла вреди, подробно описани в уточняваща молба от 21.09.2020 г., които
остойностява на сумата от общо 4000 лв. Предвид изложените твърдения
предявява настоящите искове, с които моли да бъде осъден ответникът да
преустанови действията си, с които пречи на ищцата да упражнява правото си на
собственост, като премахне сградата с площ 44 кв.м., построена в източната част
на парцела и постройката, долепена към нея и към жилищната сграда на ищцата.
Претендира от ответника заплащане на сумата от 4000 лв., представляваща
причинени имуществени вреди за настъпили по отношение на жилищната сграда
след 2015 г. увреди. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника КР.
АНГ. Ч. със становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва
принадлежността на правото на собственост по отношение на парцела и
жилищните постройки в имота. Оспорва притежаваната от него сградата да е в
лошо физическо състояние, както твърди ищцата. Твърди, че причината за
влошаване състоянието на къщите на двете страни била сградата на ищцата, чийто
покрив е долепен до стената на къщата на ответника под наклон в посока към
стената, без каквито и да било улуци или система за отводняване на покрива. При
дъжд водата от покрива на ищцата се изливала върху стената на къщата на
ответника и долепената до нея стена на къщата на ищцата, откъдето възниквали
течове и в двата имота. Твърди, че сградата, която притежава, е търпим строеж,
поради което не подлежи на премахване и няма забрана за нейното ползване.
Оспорва наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и действия или
бездействия на ответника. Твърди, че е проявил нужната активност, за да
възстанови своя имот, като е изпълнил предписанията, дадени с констативния
протокол 29.09.2016 г. Посочва, че през месец октомври 2020 г. е извършил текущ
2
ремонт на покрива, поставил е улуци и водостоци, които да отвеждат водата в
частта от имота, която се ползва реално от него, с които действия е предотвратил
възникването на течове, предизвикани от неговия имот в този на ищцата. Оспорва
настъпването на всички описани в исковата молба имуществени вреди,
представляващи увреждания на имота на ищцата. Прави възражение за
погасителна давност на всички претенции, като твърди, че те са настъпили преди
повече от 5 години от датата на подаване на исковата молба в съда. Предвид
изложените твърдения моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане
на сторените разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
От нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***** се установява,
че Д. КР. К. е придобила собствеността по отношение на ½ идеална част от дворно
място в село *****, с площ от 380 кв.м. по скица, а по нотариален акт 360 кв.м.,
представляващо парцел ****, заедно с едноетажна със сутерен жилищна сграда,
построена в северозападната част на парцела.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***
КР. АНГ. Ч. е придобил собствеността по отношение на жилищна сграда с площ
от 44 кв.м., състояща се от сутерен и етаж, както и стопанска постройка с площ от
10 кв.м., която е долепена до северната страна на жилищната сграда, ведно с ½
идеална част от УПИ *** по действащия КРП на село *****, ведно с правото на
реално ползване на североизточната част от описания недвижим имот, която е
оградена със самостоятелна ограда и е с вход от източната страна на дворното
място, на основание разпределено право на ползване съгласно Протокол от
28.03.1963 г. по гр.д. № 176/ 1963 г. на ПНС. По делото е представен и
придобивният акт на праводателите на ответника – нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № ***, както и протоколът за разпределение на
правото на ползване от 28.03.1963 г.
Съгласно констативен протокол (л.7 от делото), на 29.03.2016 г. е
извършен оглед на процесната сграда от **** от Община *****, при който е
установено, че сградата се нуждае от заздравяване и основен ремонт, като е
дадено предложение за извършване на необходимите СМР.
На 11.08.2017 г. също е извършен оглед от комисия към Община ***** на
процесната сграда, за което е съставен констативен протокол. Установено е, че
3
като обща конструкция сградата задоволително понася вертикалните товари, на
които е подложена. Комисията потвърждава констатациите, направени в
констативен протокол от 29.03.2016 г., че жилищната сграда на ответника се
нуждае от заздравяване и основен ремонт. Извършен е оглед и на двуетажната
жилищна сграда, собственост на ищцата, като е установено фактическото
състояние на сградата. В преддверието, зад входната врата има следи от теч по
стените и тавана, вследствие на което са се появили пукнатини по тавана. Липсата
на добро отводняване и задържането на вода, при валеж и снеготопене, особено в
контактната зона с жилищната сграда на К.Ч., води до теч по стените на сградата
на ищцата. Комисията излиза с предложение по отношение на сградата на
ответника да се изчака издаването на разрешение за строеж и одобряване на
инвестиционен проект, за да може да се извършат предвидените в проекта СМР.
По отношение на сградата на ищцата е посочено, че същата се нуждае от минимум
текущ ремонт.
Видно от удостоверение № ***, издадено от Община *****, сградата,
означена като „МЖ“, находяща се в УПИ **** по плана на село *****, е нанесена
в обезсиления план на селото от 1945 г., заснета е в действащия план, одобрен със
Заповед № ***г., но не се запазва съгласно одобрения застроителен план.
Сградата е търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ.
Видно от разрешение за строеж № *** г., издадено от Община *****, е
разрешено на КР. АНГ. Ч. съгласно одобрен инвестиционен проект от 08.09.2017
г. на ****т на Община *****, за ремонт на жилищна сграда със ЗП от 51,50 кв.м. в
УПИ *** по плана на село *****.
Съгласно писмо изх. № ***** на *** на Община ***** до ответника,
изпратено по повод молба от 05.06.2020 г. за издаване на разрешение, подмяната
на тиклите с ламарина, подмяна на отделни компрометирани ребра, поставяне на
нови улуци и водостоци, съгласно чл.151, ал.1, т.1 ЗУТ представлява текущ
ремонт, за който не се изисква разрешение за строеж.
По делото е изискано и приложено за послужване адм. дело № 1889/ 2018
г. на Административен съд Пловдив, IX състав.
Изискани са и административни преписки вх. № ***г. вх. №***г., на
община *****, относно УПИ **** по плана на село *****.
От заключението на СТЕ, изготвено от вещо лице В.Х., се установява, че
на 10.04.2020 г. вещото лице е извършила оглед на процесния имот в присъствие
на двете страни, като е изготвен снимков материал, който представлява
неразделна част от експертизата. Видно от снимките и отбелязванията на вещото
4
лице през 2020 г. е извършен текущ ремонт на покрива на сградата на ответника,
при който отводняването на дъждовните води посредством улуци и водосточна
тръба е изведено в имотната граница на ответника. Вещото лице установява, че
двете сгради – тази на ищеца и тази на ответника, са строени през 1920 г. – 1930 г.
Сградите имат общ зид. В имота на ищцата на втория етаж таваните на трите стаи
са с мрежести пукнатини по мазилката. По тавана и стената в югоизточната стая,
граничеща с общия зид се наблюдават следи от теч, вследствие на което са се
появили пукнатини. Таванът на четвъртата стая, северозападната, е с дървена
ламперия, като се наблюдават пукнатини в ъглите, които са запълнени с монтажна
пяна. Над прозореца също има дълбоки пукнатини. Източният скат на покрива на
сградата на ищцата е с наклон към сградата на ответника. Установено е и
фактическото положение на сградата на ответника.
Предвид установените фактически обстоятелства, вещото лице дава
следното заключение: Въпреки възрастта на сградите към момента на огледа
конструкциите им са задоволителни и могат да понесат вертикални товари. По
отношение на сградата, изградена в източната част на парцела и собственост на
ответника мазилката в по-голямата и част от западната фасада, граничеща с
сградата на ищеца, е изпадала и подкожушена и има опасност от падане. Гредите
между двете нива, сутерен и етаж, щурцовете над прозорците и подпрозоречните
первази, както и колоните в югозападната част са прогнили. Има опасност с
времето да продължи прогниването и не биха могли да носят на хоризонтални и
вертикални товари. След извършения ремонт на покривната конструкция се
предотвратява възникването на течове, предизвикани от имота на ответника в този
на ищеца, което благоприятно ще доведе до съхраняване и на двете сгради и по-
нататъшното им компрометиране. Относно постройката, разположена в
югозападната част на имота, собственост на ищцата, външните стени са изградени
от каменна зидария без мазилка по трите фасади. Мазилка има само на южната
фасада, която е в задоволително състояние, в каквото е и каменната зидария.
Покривът е изпълнен от дървена конструкция четирискатен, покрит с тикли.
Източният скат на покрива е с наклон към сградата на ответника. Част от гредите
на покривната конструкция са поддали в областта на комините, наблюдава се
пропадане на места по покрива. Има опасност с времето да продължи
прогниването и не биха могли да носят вертикални товари.
Вещото лице след извършения оглед в имота на ищцата установява, че
двете сгради не са долепени на фуга една към друга, а имат общ зид. Този зид е
външен от североизток към жилищния етаж от жилищната сграда на ищцата до
5
кота +0,00 на процесната сграда на ответника и се явява външен от югозапад към
сградата на ответника до кота +0,00, тоест така нареченият полуподземен етаж.
Наличието на недобра изолация на обща стена на двете сгради е една от
причините за влошаване на тяхното състояние. Причина за влошаване на
състоянието на къщите на двете страни е отводняването връзката между
наклонения покрив на ищеца, долепен със стената на ответника. Най-вероятна
причина за течове, влага в сутерена и югоизточната стена и таван на втория етаж е
от предишни валежи и снеготопене от пропадналия покрив на ответника, който
междувременно през 2020 г. е основно отремонтиран и водоотвеждането се
извършва посредством отводнителна система улуци и водостоци извън покрива.
Налице е необходимост от подмяна на обшивка от поцинкована ламарина на
долепения под наклон покрив до стената на къщата на ответника, за да се избегнат
течове от фугата. Към момента на огледа фугата, изпълнена с обшивка от
поцинкована ламарина, която с времето на места е ръждясала и с недостатъчна
височина. В сутерена, в преддверието и в избеното помещение има следи от теч,
влага и мухъл, в следствие на недобро отводняване и проникване на влага в
контактната зона. Липсата на добро отводняване и задържането на вода при
валежи, снеготопене особено при контактната зона, общия зид, е довело до течове
по стени и тавани, мухъл и плесен по стени в складовото помещение в сутерена.
Най-вероятната причина за пукнатините по таваните на втория етаж е пропадане
на основата на сградата вследствие на дългогодишна проникване на дъждовна
вода, както и компрометираната покривна конструкция.
Вещото лице е установило следните увреждания в имота на ищцата, а
именно: на втория жилищен етаж има множество пукнатини и компрометиран
таван на целия етаж, като част от същия е паднал. По стените на жилищните стаи,
три броя на втория етаж, има образувани пукнатини и част от мазилката е
компрометирана. На първия жилищен етаж в складовото помещение стените и
таванът са мухлясали с напълно компрометирана мазилка. Във всекидневната са
образувани пукнатини по стените и нарушена цялост на мазилката. Външната
мазилка на сградата на ищеца от южната фасада не е компрометирана. Външната
мазилка на сградата на ответника от западната фасада е подкожушена и има
опасност от падане. Стойността на СМР, необходими за отстраняване на
констатираните увреждания в двуетажната жилищна сграда на ищцата са на
стойност 3475 лв. с ДДС.
Вещото лице установява, че при така изпълненото водоотвеждане на
покрива на ищцата, не би съставлявало причина за процесните течове, влага и
6
наводнения. Би следвало обаче обшивката от поцинкована ламарина да бъде с по-
голяма височина и да се застъпи с мазилката по стената на ответника, която към
момента на огледа е напукана и частична. Установява се и необходимост от
подмяна на обшивката от поцинкована ламарина и изпълнението на връзката със
стената по начин да се възпрепятства навлизането на влага в двете сгради особено
при по-големи снегове.
По делото е прието и заключението на съдебно-техническата експертиза на
вещото лице Б.К.. Вещото лице е проследило регулационния и застроителен
статут на поземления имот, в който са построени сградите, предмет на делото. В
утвърдения план за улиците и площадите и плана за дворищна регулация на
селото от 1945 г. в процесния парцел са нанесени сграда със сигнатура ПЖ1
(паянтово жилище) и сграда със сигнатура ПЖ2 (паянтово жилище), както и
сгради със сигнатура "об", обор и "пл", плевня. От това следва че към 30.08.1945
г., датата на приемането на плановете, описаните сгради са съществували, поради
което са били изградени преди тази дата. Със заповед № ***г. е одобрен
регулационният и застроителен план на с.*****. В кадастралната основа на
поземления имот са отразени сгради със сигнатура МЖ (едноетажно масивно
жилище) в североизточната част и 2МЖ (двуетажно масивно жилище),
югозападно от МЖ. Между двете жилищни сгради няма отразена сграда.
Съгласно заповед №*** г. в парцела е предвидено запазване на 2МЖ и не е
предвидено запазване на МЖ, тоест МЖ няма градоустройствен статут. Със
Заповед № *** г. на ****на община ***** е одобрено изменение на ЗРП по
имотни граници между парцели ***, **** и **** в кв.* по плана на с.*****. В
кадастралната основа между 2МЖ и МЖ няма отразена сграда. Към момента за
процесния поземлен имот е действащ регулационният план, одобрен със заповед
№ ***** и застроителният план, одобрен със заповед № ***** г.
Вещото лице дава заключение, че няма данни по делото за наличие на
строителни книжа за сградите в УПИ *** по действащия ПУП-ПРЗ на с.*****.
Сградата МЖ няма градоустройствен статут съгласно действащия ПУП-ПЗ със
заповед № ***** г., но е допустима по правилата и нормативите, действали по
време на извършването и съгласно ЗУТ. Съгласно параграф 16, ал.1 от ДР на ЗУТ
строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са
търпими и не подлежат на премахване и забрана за ползване. В този смисъл
процесната МЖ на ответника, построена преди 1945 г., е търпим строеж.
7
От показанията на разпитания на ищцата свидетел С. П. К. се установява,
че в процесната сграда, собственост на ищцата, имало вреди по стените и паднал
таван от преди четири-пет години. Преди три-четири години покривът на къщата
на ответника се срутил. От много време имало течове в имота на ищцата.
Изяснява, че във връзка с имота на ответника били давани предписания, но той
нищо не направил по тях. През октомври 2020 г. ответникът направил нов покрив
на неговата сграда.
От показанията на свидетеля И. А. К. се установява, че преди 4-5 години в
сградата на ответника бил пропаднал част от покрива. Тогава разбрал, че има
проблем с ищцата, която не му разрешавала да направи ремонт на покрива. През
есента на 2020 г. ответникът ремонтирал покрива. Наклонът на покрива на ищцата
е в сградата на ответника и всичката вода отива в сградата на ответника. Сградата
на ищцата няма улуци, а плочите са в окаяно състояние, защото сградата е много
стара. Откакто е построена изобщо не е ремонтиран покривът. При ремонта
ответникът сменил цялата конструкция на покрива, преди бил с каменни плочи, а
сега е с олекотена конструкция.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез
събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от
правна страна:
По иска с правно основание чл.109 ЗС:
За да се уважи предявен иск с правно основание чл.109 ЗС следва да се
проявили в обективната действителност следните материалноправни
предпоставки (юридически факти), както следва: 1)да е налице смутено право на
собственост или ограничено вещно право на ищеца; 2)действие на ответника, за
което няма основание и 3)причинна връзка между първите две. Ищецът по
предявения иск следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на всяка една от посочените предпоставки. Съгласно т.3 от ТР №
4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на предявения иск във всички случаи е
необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този
имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или
бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за ползването на собствения му имот по-големи от обикновените
(чл.50 ЗС). В някои случаи извършеното от ответника нарушение е такова, че е
ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.
Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е
8
доказано, че ответникът е осъществил действия в собствения на ищеца имот или
поддържа създадени в резултат на тези действия състояния в имота, без да има
облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот.
С предявяване на негаторните искове в настоящото производство ищцата
цели да защити правото си на собственост по отношение на притежаваната от нея
жилищна сграда, построена в УПИ ***, кв.* по плана на с.*****, общ. *****, от
твърдяното поддържано от ответника противоправно състояние по запазване
целостта на притежаваните от него две постройки – сграда с площ от 44 кв.м.,
построена в източната част на парцела и пристройка, долепена към сградата на
ответника и към тази на ищцата. Ищцата поддържа, че двете постройки са в много
влошено физическо състояние и има опасност всеки момент от тяхното срутване,
вследствие на което би се нарушила целостта на жилищната и сграда. Освен това
поддържа, че сградите са незаконни, поради което подлежат на премахване.
С оглед така очертания предмет на спора от наведените от ищцата доводи
в исковата молба и направеното въз основа на тях искане за премахване на
сградите, съдът намира предявените негаторни искове за неоснователни, по
следните съображения:
Преди разглеждане на конкретиката на случая, съдът намира за
необходими да отбележи постановките на ТР № 31/ 1984 г. на ОСГК на ВКС,
което разглежда въпроса за допустимостта на иск по чл.109 ЗС при твърдения в
исковата молба за незаконност на постройките, чието премахване се иска. В
тълкувателното решение се приема, че предявяването на негаторен иск не е
изключено от разпоредбата на чл.160 ЗТСУ (отм.), аналогична на чл.225 ЗУТ, и
правораздавателната компетентност на съда не е отречена. Посочените в чл.160
ЗТСУ (отм.) контролни органи и други органи на държавно управление издават
констативните и санкционните актове и предписания за премахване на
съответните строежи с оглед на обществения интерес и заради допуснатото
неподчинение на установения от закона ред за извършване на строеж. Но чл.160
ЗТСУ (отм.) не създава юрисдикционни правомощия на тези органи те да се
произнасят дали е нарушено чуждо право на собственост, кому и доколко е
нарушено правото на собственост чрез незаконния строеж и чрез отклоненията
според одобрението на строежа. Освен това констативните актове и предписания
за премахване на незаконния строеж според тяхната същност не са годни актове
да разрешат спор в тези насоки със сила на пресъдено нещо между
заинтересованото лице и нарушителя. Заинтересованият собственик не може да се
позовава на тях, за да изисква принудително изпълнение за отстраняване на
9
нарушението, проявено спрямо него. Такава възможност той има само
посредством принудителното изпълнение на влязло в сила решение, постановено
от съд, каквито функции нямат органите, посочени в чл.160 ЗТСУ (отм.),
аналогичен на чл.225 ЗУТ. Така приетите в ТР № 31/1984 г. на ОСГК на ВС
постановки се възприемат и от актуалната съдебна практика – така решение №
238/17.07.2012 г., постановено по гр.д. № 1081 по описа за 2011 г. на ВКС, I г.о.,
решение №401/21.07.2009 г., постановено по гр.д. № 2770 по описа за 2008 г. на
ВКС, II г.о.
В светлината на така коментираната съдебна практика, следва да се вземат
предвид и задължителни указания, дадени с ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС,
постановено по въпроси, свързани с приложението на чл.109 ЗС. Съгласно тях,
във всички случаи ищецът по негаторен иск следва да докаже, че посредством
действията си или поддържайки едно противоправно състояние, ответникът пречи
на собственика да упражнява в пълен обем правата си, като му създава пречки,
по-големи от обикновените. Приема се изрично, че дори да се нарушават
строителните правила и норми и сградата да представлява незаконен строеж,
това само по себе си не е достатъчно за уважаване на иска по чл.109 ЗС.
В конкретния случай, процесната сграда с площ от 44 кв.м. се установи, че
е построена преди 1945 г., доколкото е била нанесена със сигнатура „ПЖ“
съгласно плана на селото от същата година. Дали сградата е законно построена и
дали е търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ДР на ЗУТ е въпрос, който е
ирелевантен за правния спор, като се имат предвид изложените по-горе
съображения. Именно поради това съдът не допусна поставените от ищцовата
страна въпроси към експертизата дали пристройката, долепена до сградите на
страните е търпим строеж, доколкото това обстоятелство се явява ирелевантно в
настоящия спор. То би имало значение при провеждане на административна
процедура по реда на чл.225 ЗУТ, каквото не е налице в случая, а и както се
посочи, която цели да брани различни по вид и интензитет интереси. Въпреки
това вещото лице по СТЕ арх. Б.К.-Х. еднозначно посочи в заключението си, че
сградата на ответника с площ от 44 кв.м. е търпим строеж по смисъла на §16, ал.1
от ДР на ЗУТ.
Съществено за основателността на иска е дали правото на ищеца е
засегнато до степен, която налага цялостното премахване на постройките на
ответника. По делото се установи, че сградата на ищеца и тази на ответника имат
общ зид, а не са долепени на фуга една към друга. И двете сгради са строени
около 1920- 1930 г., т.е. те са на около 90 години, но въпреки това конструкциите
10
им са в задоволително състояние и могат да понесат вертикални товари. Това се
отнася и самостоятелно за сградата на ответника, чието състояние е лошо и налага
извършването на ремонтни дейности. Установи се по делото от заключението на
вещо лице Х. по СТЕ, което се кредитира от съда като обективно и компетентно
дадено на основание чл.202 ГПК, че вследствие на течове от покрива на сградата
на ответника са нанесени вреди в сградата на ищцата (които са предмет на другия
предявен иск по чл.45, ал.1 ЗЗД). През есента на 2020 г., след завеждане на делото
обаче ответникът е извършил ремонт на покривната конструкция, вследствие на
което е преустановена причината за наводняването и задържането на влага в
имота на ищцата. При така установените факти, че сградата на ответника може да
понесе вертикални и хоризонтални товари на този етап няма опасност от
самосрутване, съдът намира, че не е налице твърдяното от ищеца поддържане от
страна на ответника на противоправно състояние. Освен това, макар и сградата на
ответника да се нуждае от ремонт, това не води до основателност на иск за
нейното премахване. Не е налице съответност между засегнатото на ищцата благо
и искането й за премахване на цялата постройка. Друго би било, в случай че
ищцата иска от съда ответникът да бъде осъден да извърши ремонт на
притежаваната от него сграда, за да подсили конструкцията. Такова искане обаче
не е направено. По отношение на пристройката, долепена до сградите и на двете
страни с площ от около 10 кв.м., ищецът не доказа наличието на изискуемото
пречене, а както се посочи и по-горе фактът дали сградата е незаконен строеж не е
достатъчен, за да доведе до уважаване на иска.
Следва да се отбележи също така, че по делото са налице данни за
изразено пълно желание от страна на ответника да ремонтира притежаваната от
него постройка, за което е издадено разрешение за строеж ***., оставено в сила
със заповед № ***г. на ***на РДНСК-ЮЦР. По повод обжалване от страна на
ищцата посоченото разрешение за строеж е отменено с решение № 3860/
12.03.2020 г., постановено по адм.д. № 7019/ 2019 на ВАС, II о. Въпреки това
обаче ответникът през есента на 2020 г. е извършил ремонт на покриваната
конструкция, което е довело до спиране на течовете в двата имота, причинени при
снеготопенето и валежите. Последователното поведение на ответника в течение
на години показва намерението му да поддържа притежавания от него имот, като
извърши ремонт и пресече опасността от самосрутването му.
Предвид всички изложено, съдът намира, че исковете за премахване на
двете постройки, собственост на ответника са неоснователни и следва да се
отхвърлят. Ищцата не доказа ответникът да и пречи да упражнява правото и на
11
собственост по отношение на притежавания от нея недвижим имот, като й създава
пречки по-големи от обикновените, които да налагат цялостното премахване на
сградите.
Следва само да се допълни, че наведеното от ищеца възражение в първото
по делото съдебно заседание, че прехвърлителната сделка, с която ответникът е
придобил процесната сграда с площ от 44 кв.м., е нищожна поради липса на
предмет, защото имотът няма статут на жилищен, са не само неоснователни, но и
несъстоятелни и нелогични. Опитът на ищеца да „лиши“ ответника от
придобивно основание на правата си би довело до неоснователност на исковата му
претенция само по твърдения, поради липса на материална легитимация на
ответника да отговаря по предявения иск, с оглед така изложените от ищеца
твърдения в исковата молба. Освен това, фактът дали една постройка, която е
предмет на прехвърлителна сделка е със статут за жилище, или не, не би могло
доведе до липса на предмет и да повлече най-тежкия порок на правните сделки –
нищожност.
По иска с правно основание чл.45, ал. ЗЗД:
За основателността на заявената искова претенция за осъждане на
ответника да заплати на ищцата обезщетение за претърпени имуществени вреди,
следва да са се проявили в обективната действителност следните юридически
факти: наличие на противоправно поведение на ответника, реално претърпени
вреди за ищцата, причинна връзка между поведението на ответника и
причинените вреди, вина, която се предполага съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД, както и
размерът на вредите.
С предявения иск по чл.45, ал.1 ЗЗД ищецът претендира обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в увреждания по притежаваната от него
жилищна сграда, а именно: напукан и компрометиран таван, пукнатини по стените
и компрометирана мазилка на втория етаж, мухлясали стени и таван на
складовото помещение на първия етаж, както и пукнатини по стените и нарушена
цялост на мазилката на целия първи етаж. Така описаните щети се установи, че са
налице, като в този смисъл е изричното заключение на вещото лице по СТЕ.
Отново от заключението на вещото лице се установява и причината за течовете и
влагата в имота на ищцата, а именно – от предишни валежи и снеготопене от
пропадналия покрив на ответника (който междувременно през 2020 г. е основно
отремонтиран). Вследствие на бездействието на ответника в имота на ищцата са
настъпили увреждания, които подлежат на обезщетяване от ответника. Налице е
изискуемата от закона причинна връзка между поведението на ответника и
12
настъпилите вреди. Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД, вината се предполага, а ответникът
не обори законовата презумпция. Досежно размера на вредите съдът кредитира
заключението на вещото лице, а именно стойността на СМР, необходими за
отстраняване на констатираните увреждания в имота на ищцата възлиза на сумата
от 3475 лв. с ДДС. До този размер подлежи на уважаване предявеният от ищцата
иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, като до пълния му
предявен размер от 4000 лв., искът следва да се отхвърли.
Предвид наличието на всички материалноправни предпоставки за
уважаване на предявения иск, следва да се разгледа релевираното от ответника
възражение за погасителна давност на предявения иск за вреди. Същото е
неоснователно. От събраните по делото гласни доказателства, показанията на
разпитания на ищцата свидетел в откритото съдебно заседание, проведено на
21.04.2021 г., се установява, че увредите по стените и таваните в жилищната
сграда на ищцата датират от около 4-5 години, а от 3-4 години покривът на
сградата на ответника се срутил. Показанията на свидетеля ***** се кредитират от
съда, въпреки факта, че той е ***** на ищцата, доколкото същият е имал
непосредствени впечатления от процесния имот. От тези данни следва, че
уврежданията са настъпили в рамките на петгодишния давностен срок по чл.110
ЗЗД, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.08.2020 г. В
този смисъл са и разясненията, дадени от вещото лице Х. при изслушване на
заключението в откритото заседание от 21.04.2021 г., а именно, че уврежданията
са стари и датират от около 4-5 или най-много 6 години. Доколкото вещото лице е
дала тези данни в хода на дело през 2021 г., то съдът отново намира, че вземането
на ищеца не е погасено по давност. Поради това възражението на ответника за
погасителна давност е неоснователно, а предявеният от ищцата иск следва да се
уважи до посочения по-горе размер от 3475 лв.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, съдът намира, че право на разноски има всяка
една от страните по делото. На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно с уважената част от иска, а именно сумата от 880,60 лв. На
основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете, а именно сумата от 1025 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. КР. К., ЕГН: **********, адрес: гр. ***
13
против КР. АНГ. Ч., ЕГН: **********, адрес: с. *****, общ. *****, ул. *** иск с
правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да премахне сграда с площ
от 44 кв.м., построена в източната част от УПИ ***, кв.* по плана на село *****,
общ. *****, както и пристройка, долепена към сградата на ответника и към
жилищната сграда на ищцата в същия поземлен имот.
ОСЪЖДА КР. АНГ. Ч., ЕГН: **********, адрес: с. *****, общ. *****, ул.
*** да заплати на Д. КР. К., ЕГН: **********, адрес: гр. *** по предявения иск с
правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 3475 лв. (три хиляди четиристотин
седемдесет и пет лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди по отношение на притежаваната от ищцата двуетажна жилищна сграда,
разположена от северозападната част от УПИ *** в кв.* по плана на село *****,
общ. *****, вследствие на виновното противоправно бездействие на ответника,
изразяващи се в напукан и компрометиран таван, пукнатини по стените и
компрометирана мазилка на втория етаж, мухлясали стени и таван на складовото
помещение на първия етаж, както и пукнатини по стените и нарушена цялост на
мазилката на целия първи етаж от жилищната сграда, както и на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата от 880,60 лв. (осемстотин и осемдесет лева и шестдесет
стотинки) – разноски съразмерно с уважената част от исковете, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 3475 лв. до пълния му предявен размер от 4000
лв.
ОСЪЖДА Д. КР. К., ЕГН: **********, адрес: гр. *** да заплати на
основание чл.78, ал.3 ГПК КР. АНГ. Ч., ЕГН: **********, адрес: с. *****, общ.
*****, ул. *** сумата от 1025 лв. (хиляда двадесет и пет лева) – съдебно
деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
14