№ 674
гр. Варна , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на седми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100500817 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивните жалби вх.№ 04641/16.03.2021г и вх.No
4934/17.03.2021г, и двете подадени от В. Ж. Ж.-длъжник по изп.д.№ 20207180401057 по
описа на ЧСИ Станимира Костова - Данова, per.№ 718, с идентично съдържание, с искане за
спиране принудителното изпълнение върху имущество, което длъжникът счита за
несеквестируемо, но осн.чл.435 ал.2 т.2 ГПК.
Излага следните твърдения:
Изп.д.№ 20207180401057 по описа за 2020г на ЧСИ Ст.Костова-Данова било
образувано срещу жалбоподателя въз основа на ИЛ, издаден по в.гр.д.№ 278/2019г на
ВнАпС-ГО, по силата на който В.Ж. е осъден да заплати на Х.М. сумата от 100 000лв,
претендирана като част от общо задължение в размер на 251 448,81лв, представляваща
размерът на погасените задължения на ответника по договор за кредит с „Банка ДСК" АД,
обезпечен със законна ипотека, вписана на 30.03.2005г с акт № 201 т.I вх.per.№ 6753, при
разпределение на сумите, получени от публичната продан по изп.дело № 880/2012 на ЧСИ
З.Димитров-рег.№ 808 на ипотекирания недвижим имот - собственост на ищеца с идентиф.
№ 10135.4027.31 с площ от 3000кв.м., включен в ПИ 10135.4027.50 с обща площ от 9
318кв.м. в гр.Варна м-ст„Атанас Тарла", на осн.чл.155 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва
върху главницата считано от завеждането на иска - 24.04.2018г до окончателното и
изплащане.
Със съобщение за насрочване на ПП с изх. № 3650/16.02.2021г, връчено на
8.03.2021г, длъжникът бил известен за насрочването на ПП на единственото му жилище -
недвижим имот, представляващ ПЪРВИ ЕТАЖ от жилищна сграда, находяща се на адрес
гр.Аксаково ул.„Боряна" № 23А, ведно с 50кв.м.ид.ч. от дворното място, в която същата е
построена, цялото с площ 700кв.м., представляващо УПИ VI-43 в кв.10 по плана на
гр.Аксаково, считано от 22.02.2021г до 22.03.2021г, като наддавателните предложения ще
бъдат отворени на 23.03.2021г от 10,40ч.
1
Въпреки, че по делото била депозирана молба с вх.№ 17231/3.11.2020г, с която
длъжникът се позовава на чл.444 ГПК и понеже жилището се явявало единствено за него,
моли спиране на изпълнението срещу имота.
В подкрепа на твърденията си представя и влязло в сила Решение № 881/4.08.2020 по
в.гр.д.№ 20203100501500 на ВОС, с което бил отменен отказът на ЧСИ Люба Тодорова да
спре принудителното изпълнение срещу имота-собственост на В.Ж. и съдът е признал
наличието на несеквестируемост
С Уведомление с изх.№ 22821/ 3.11.2020г по изп.д.№ 20207180401057 ЧСИ
Ст.Костова-Данова длъжникът бил уведомен, че ЧСИ отказва да спре изпълнението срещу
имота, тъй като за него е отпаднала несеквестируемостта по отношение на Х.М.. При
обжалването на този отказ ВОС се е произнесъл с Решение № 1586/30.11.2020 по в.гр.д. №
3449/2020г.
Поради пълното противоречие на двата съдебни акта въззивникът е сезирал
Инспектората към ВСС със сигнал № 28177/23.12.2020г, който от своя страна бил изпратен
до Радослав Славов председател на Комисия по професионална етика към ВнАпС за
произнасяне по компетентност и е образувана проверка по сигнала, като все още не било
налице произнасяне.
Излага още, че производството, по което е бил издаден ИЛ по в. гр.д.№ 278/2019г на
ВАпС-ГО, по силата на който Вл.Ж. е бил осъден да заплати на Х.М. сумата от 100 000лв,
претендирана като част от общо задължение в размер на 251 448,81лв от своя страна било
обжалвано пред ВКС и производството пред него е било спряно с Определение №
69/2.04.2020г по к.гр.д.№ 607/2020г на ВКС, доколкото по въпроса за служебната преценка
валидността на договора било образувано тълк.д.№ 1/2020г на ОСГТК при ВКС.
Затова и изп.д., образувано въз основа на ИЛ, касаещ паричното вземане на Хр.М.
срещу Вл.Ж., нямало за предмет предаване на недв.имот. Още по-малко, гореописаният
имот, върху който е насочено изпълнението, никога не е бил собственост на Хр.М., нито
върху него е бил учреден залог или ипотека или каквито и да било вещни права в полза на
М.. Поради това твърдението на ЧСИ, че спрямо взискателя М. била отпаднала
несеквестируемостта на този имот за длъжника били неоснователни.
Признава, че между страните на по-ранен етап се е провело производство по реда на
чл.135 ЗЗД, касаещо недействителността на сделката за този имот спрямо М. и с Решение №
1548 от 13.04.2017 г. постановено по гр. д. № 8075 по описа за 2016 г. на ВРС норатиалният
акт с който Ж. се е разпоредил с имота е ОТМЕНЕН. С отмяната на нот.акт имота находящ
се в гр. Аксаково, ул. „Боряна" № 23А се е върнал в патримониума на Ж. и към настоящия
момент за него възниква необходимост да се позове на чл. 444 от ГПК за да защити
единственото си жилище.
Счита, че от факта, че преди години имотът е бил обект на прехвърлителна сделка, не
следвало за длъжника това да се прилагало в негов ущърб към настоящия момент, тъй като
към настоящия момент имотът за него се явявал единствено жилище.
Поради изложеното моли, като се приеме, че принудителното изпълнение е насочено
срещу несеквестируем имот на длъжника, да бъде постановено спиране на изпълнението по
изп.д.№ 20207180401057 на ЧСИ Ст.Костова-Данова.
Ответникът по жалбата Х.М., редовно уведомен, не изразява становище по
2
жалбата.
По делото са приложени писмените обяснения на ЧСИ СТАНИМИРА КОСТОВА-
ДАНОВА, рег.№ 718 за неоснователност на жалбата.
СЪДЪТ, като разгледа постъпилата въззивна жалба, намира същата за допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по сл.съображения:
За да се произнесе, съдът приема за установено от фактическа страна :
Изп.производство по делото е образувано въз основа на издаден в ИЛ от 5.11.2019г,
издаден по в.гр.д.№ 278/2019г на ВнАпС,по силата на който В. Ж. Ж. ЕГН ********** от
гр.Аксаково ул."Боряна" № 23А е осъден да заплати на Х. Н. М. ЕГН ********** сумата от
100 000лв /сто хиляди лева/, претендирана като част от общо задължение на ответника в
размер на 251 448,81лв, представляваща размер на погасените задължения на ответника към
„Банка ДСК" АД, обезпечен със законна ипотека, при разпределение на сумите, получени от
публична продан по изп.д. 201280840003880 на ЧСИ Захари Димитров, на осн.чл.155 ал.1
ЗЗД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска -
24.04.2018г до окончателното изплащане, както и ИЛ от 14.09.2018г, издаден по гр.д.№
8075/2016г за сумата от 297,78лв - разноски пред ВРС, сумата от 456,50лв - разноски пред
въззивната инстанция и сумата от 342,50лв - разноски пред касационната инстанция; ИЛ,
издаден по ч.гр.д.№ 13641/2018г на ВРС за сумата от 20,09лв лихва върху главница в размер
на 1096,78лв и законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2018г, както и 325лв
разноски.
С молбата за образуване взискателят е насочил принудителното изпълнение към
сл.недвижим имот: ПЪРВИ ЕТАЖ от ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в гр.Аксаково,
общ. Аксаково, обл.Варна ул."Боряна" № 23А, без данни за площ по документ за
собственост, а по данъчна оценка със застроена площ от 84кв.м., ведно с 50кв.м.ид.ч. от
дв.място, в което тя е построена, цялото с площ от 670 кв.м. по документ за собственост, а
по скица с площ от 700кв.м., представляващо УПИ VI-43 в кв.10 по плана на гр.Аксаково,
при граници на цялото място: улица, УПИ №№ VII - 333, XXIV -42, XXV-44 и V- 45., като е
поискал налагане на възбрана и насрочване на опис на недвижимия имот.
Към молбата за образуване е приложен и препис от ИМ, вписана в СлВп на
11.07.2016г, както и постановени по нея съдебния решения, влезли в законна сила, по иск с
правно осн.чл.135 ЗЗД срещу длъжника В. Ж. Ж. и третото лице - приобретател на
недвижимия имот Георги Ж. Ж., спрямо които искът е бил уважен и сделката за описания
имот, обективирана в НА № 159 т.1 рег.411165 н.д.№ 142/2011г е била обявена за
ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на взискателя Х. Н. М., легитимирал
се в производството като кредитор за вземането – предмет на ИЛ от 5.11.2019г, изд.по
в.гр.д.№ 278/2019гна АпС-Варна.
Върху имота е била наложена възбрана и насрочен опис, за който длъжникът е бил
надлежно уведомен с призовка за принудително изпълнение на 29.10.2020г.
С молба от 3.11.2020г длъжникът Вл.Ж. чрез процесуалния си представител адв.К.Т.,
е възразил, че възбраненият имот представлявал единствено жилище на длъжника и бил
3
несеквестируем, като на това основание иска спиране на принудителното изпълнение срещу
имота. Прилага копие на решение на ВОС, постановено по реда на чл.435 ГПК по повод
жалба срещу отказ за спиране на изпълнително производство относно същия имот между
същите страни.
Със съобщение от 3.11.2020, връчено на същата дата, ЧСИ е постановил отказ за
спиране на изпълнението.
По така депозираната жалба е било постановено Решение № 1586/30.11.2020г по
в.гр.д.№ 3449/2020г, с което е била разгледана по същество и оставена без уважение.
Изп.производство е продължило чрез насочване на принудителното изпълнение
върху посочения имот, извършване на опис, оценка и насрочване на публична продан.
Съобщението за проданта е връчено на длъжника на 8.03.2021г. чрез пълномощника
на адреса на кантората на адвоката.
В срока по чл.435 ГПК длъжникът е депозирал настоящата жалба както в кантората
на ЧСИ, така и направо пред ВОС
Наведените в жалбата възражения относно несеквестируемостта на имота са
идентични с изложените по предходната въззивна жалба- предмет на разглеждането й в
производството по в.гр.д.№ 3449/2020г.
СЪДЪТ, въз основа на горната фактическа установеност, достига до следните правни
изводи:
На осн.чл.435 ал.1 т.2 ГПК действията на ЧСИ, изразяващи се в насочване на
принудително изпълнение върху вещи, които длъжникът счита за несеквестируеми, попадат
под допустимия обхват на съдебния контрол.
Въззивният съд споделя становището на ЧСИ, че решенията срещу действията на
ЧСИ не формират сила на пресъдено нещо между страните относно процесуални и
материално правни въпроси, в какъвто смисъл са и задължителните указания, дадени в т.3
от TP по тълк.д.№ 7/2014 на ВКС, ОСГТК. Ето защо няма пречка настоящият въззивен съд
да се произнесе отново по същество досежно искането за спиране, по което предходен
въззивен състав вече е взел отношение, като прецени доколко с жалбата са наведени нови
обстоятелства.
От данните по делото се установи, че взискателят Х.М. е бил ищец по иска му срещу
настоящия длъжник В.Ж. с правно основание чл.135 ЗЗД /Павлов иск/, който е бил уважен и
затова съдът е обявил за относително недействителна спрямо увредения кредитор сделката,
по силата на която длъжникът прехвърлил на третото лице Георги Ж. Ж. процесния
недвижим имот, находящ се в гр.Аксаково ул.„Боряна" № 23А, с което си действие го е
увредил, намалявайки по този начин имуществото си, с което е отговарял.
Уважаването на иска по чл.135 ЗЗД създава относителна недействителност между
кредитора и длъжника относно сделка, с която длъжникът Това, обаче, не води до
недействителност на сделката спрямо останалите правни субекти - в отношенията на
длъжника с трети лица и други негови кредитори сделката е действителна и произвежда
правните си последици
Основната последица от уважаването на Павловия иск е възможността на кредитора
4
да насочи принудителното изпълнение върху имота, който е бил обект на увреждащата
сделка. Уважаването на иска по чл.135 ЗЗД не води до връщане на имуществото в
патримониума на длъжника, а само дава възможност кредиторът да упражни потестативното
си право да удовлетвори вземането си от стойността на прехвърленото имущество като
насочи принудителното изпълнение именно върху вещта-предмет на увреждащата го сделка.
Без значение е това, че собствеността върху имота е преминала у приобретателя по сделката.
Уважаването на иска няма за последица отмяната на сделката именно поради това, че тя
остава валидна както за приобретателя, така и за третите лица. Затова и приобретателят по
сделката ще търпи последиците от своята недобросъвестност, установена в производството
по чл.135 ЗЗД, като няма да може да се противопостави срещу насоченото от кредитора
принудително изпълнение върху неговата вещ.
/в този смисъл са указанията, дадени в т.1 от TP по т.д.№ 2/2017г на ОСГТК на ВКС/
Основният довод в жалбата за несеквестируемостта на процесния имот се извежда от
това, че с решението на ВРС по иска по чл.135 ЗЗД бил отменен и нотариалният акт за
сделката, от което следвало, че имотът се бил върнал в патримониума на длъжника и към
момента представлявал единствено жилище по смисъла на чл.444 ГПК и не попадал в
изключенията на чл.445 ГПК. Позовава се на мотивите на решение на ВОС, постановено
между същите страни по реда на чл.435 ГПК по същия въпрос , но по друго изп.дело.
Въззивният съд намира за некоректна направената от процесуалния представител на
длъжника интерпретация на фактите, тъй като е пропуснато да бъде посочено, че в тази част
първоинстанционното решение е било обезсилено с решението на ВОС като недопустимо, а
в останалата част е било потвърдено. Така решението на въззивния съд е влязло в законна
сила и, съгл.чл.226 ГПК, се ползва със СПН, обвързваща страните по делото и съда. Ето
защо неоснователен е доводът, че вследствие уважения иск по чл.135 ЗЗД длъжникът отново
придобил собствеността върху имота и се легитимирал като собственик спрямо всички.
Процесният имот и след влизане решението по чл.135 ЗЗД в сила е останал собственост на
трето лице - приобретателят по сделката, в случая Георги Ж. Ж.. Затова и настоящият
длъжник не би могъл да се позове на несеквестируемостта на чужд имот.
Следва де се посочи и това, че връщането на имуществото в патримониума на
длъжника чрез иска по чл.135 ЗЗД следва да се разбира условно, т.е. това е само по
отношение на кредитора, за когото сделката е недействителна, за да може впоследствие да
насочи принудителното изпълнение върху „върнатото“ благо, без длъжникът да има
възможност успешно да противопостави възражението за несеквестируемост. Обратното
разбиране би възнаградило недобросъвестния длъжник и би обезсмислило провеждането на
производството по чл.135 ЗЗД.
Предвид действието на решението по чл.135 ЗЗД, трайната съдебна практика е
последователна, като приема, че логиката на несеквестируемостта е в това да не бъде
третирано едно лице антихуманно, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено
задължение и когато по искане на негов кредитор се пристъпи към принудително
изпълнение. Целта е да се гарантира, че принудата върху длъжника ще бъде упражнена в
такива рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява
нормално за в бъдеще. Но когато това лице вече се е разпоредило с правото си, по
отношение на което процесуалният закон му е давал гаранцията на чл.444 от ГПК, то следва,
че отчуждителят сам е преценил, че това му право вече не е сред необходимите за
оцеляването му.
В настоящия случай не са налице и нови факти или обстоятелства, които да
обосноват различен правен извод.
5
Единственият допълнителен аргумент, изложен в жалбата, е твърдението, че по повод
жалба срещу действията на ЧСИ по друго изп.производство между същите страни, съдът
бил постановил решение, с което уважил жалбата, а в настоящото производство а
постановил решение, с което е отхвърлил жалбата и съответно искането за спиране и така
недопустимо се е произнесъл по правен спор между същите страни, по който вече бил
постановен съдебен акт.
Имат се предвид решение № 881/4.08.2020 по в.гр.д.№ 1500/2020 на ВОС, по което е
постановено спиране по изп.д.№ 129/2018 на ЧСИ Люба Тодорова и Решение №
1586/30.11.2020 по в.гр.д.№ 3449/2020, с което е оставена без уважение жалбата на Вл.Ж.
срещу отказа на ЧСИ Ст.Костова-Данова да спре изпълнението по настоящото изп.д.№
1057/2020.
На първо място следва да се посочи, че предходният акт на съда е бил постановен в
различно от настоящото изп.производство и макар да е обсъждан въпросът за
несеквестируемостта по повод жалба между същите страни на същите основания, това не
обвързва настоящия съд с мотивите, изложени в решение № 881/4.08.2020. При това,
посоченото решение не касае преценка законосъобразността действията на ЧСИ Ст.Костова-
Данова по настоящото изп.д.№ 1057/2020.
На следващо място. Нито едно от двете горепосочени съдебни решения не се ползва с
обвързваща настоящия въззивен съд сила и същият намира изцяло за некоректно
позоваването от жалбоподателя на факта, че бил сезирал Инспектората на ВСС за двата
напълно противоречащи акта със сигнал № 28177/23.12.2020г, който от своя страна бил
изпратен до с-я Р.Славов като Председател на Комисията по професионална етика към
ВнАпС за произнасяне по компетентност и била е образувана проверка по сигнала, като все
още не било налице произнасяне. Предприетите от страна на жалбоподателя действия по
отношение докладчика по едното от двете дела са факти, които са неотносими и нямат
касателство за разрешаването на настоящия правен спор. Тези обстоятелства не могат да
повлияят при формиране вътрешното убеждение на настоящия съдебен състав, който при
постановяването на решението си се ръководи единствено от установената по делото
фактическа обстановка и правилното прилагане на правните норми
Предвид всичко изложено подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
Воден от горното,СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивните жалби вх.№ 04641/ 16.03.2021г и вх.No
4934/17.03.2021г, подадени от В. Ж. Ж.-длъжник по изп.д.№ 20207180401057 по описа на
ЧСИ Станимира Костова - Данова, per.№ 718, и двете с идентично съдържание, с искане за
6
спиране на принудителното изпълнение върху имущество, което длъжникът счита за
несеквестируемо, на осн.чл.435 ал.2 т.2 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7