№ 1042
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110213486 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Б.
П. П. срещу НП № 21-4332-016167 от 02.08.2021 г., издадено от ГВБ., началник-група към
ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, буква „б“ от
ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания
глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца. От страна на
жалбоподателя се иска отмяна на постановлението и присъждане на разноски, като се
излагат конкретни твърдения по фактите, както и за нарушаване на процесуалния и
материалния закон. Административно-наказващият орган не излага становище.
В НП е налице грешка от очевиден технически характер досежно посочването на датата
26.07.2021 г., но от цялостния му прочит, още повече при съпоставка с останалите
материали по административно-наказателната преписка, а и въобще по делото, е видно
еднозначно, че в действителност се касае за описан иначе и в самото НП инцидент, случил
се на 20.06.2021 г., като грешката идва конкретно от датата на изготвяне на протокола за
ПТП, която е 26.07.2021 г.
Обстоятелства, които да конкретизират ПТП като такова с пострадали хора (имайки предвид
квалификацията по чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП), липсват както в АУАН, така и в НП (а дори
и в протокола за ПТП), респективно налице е съществено (арг. от чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348,
ал. 3, т. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) нарушение на процесуалните правила, допуснато по
производството, имайки предвид изискването по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за описание на
административното нарушение и на обстоятелствата, при които то е извършено, доколкото
реално е било ограничено процесуалното право на защита на въззивника, видно и от самата
проведена по административно-наказателното производство линия на защита от негова
1
страна. Липсата на възражение срещу АУАН може да намери своето логично обяснение в
липсата на достатъчно правни познания от страна на лицето, срещу което е съставен актът
(касае се за реална и много често срещана житейска хипотеза). Липсва и изложена в акта
и/или постановлението фактическа обстановка, сочеща на нарушаване на конкретно
задължение по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП (съобрази внимателно съответната правна
уредба!). Така коментираното означава, че на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал.
1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН обжалваното постановление следва да бъде отменено, а на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя и в
тежест на бюджета на СДВР (имайки предвид и уредбата по ЗМВР относно това кои
структури на министерството се явяват юридически лица) следва да се присъдят разноски, а
именно документираното като изплатено в съответния представен договор за правна защита
и съдействие адвокатско възнаграждение на един адвокат. Безпредметно е да се обсъжда
друго в настоящото изложение.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-4332-016167 от 02.08.2021 г., издадено от ГВБ., началник-група към
ОПП – СДВР.
Осъжда СДВР да заплати от бюджета си на горепосочения жалбоподател сумата от 300 лева
– разноски по делото за възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2