РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. Русе, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Мария Велкова
Силвия Павлова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело №
20244500500278 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Й. И. У. и И. К. У., чрез редовно
упълномощен процесуален представител, против Решение № 141/10.02.2024г.
на Районен съд- Русе по гр. д. № 2431/2023 г., с което са отхвърлени
предявените от тях против Община Русе искове за признаване за установено,
че са собственици на 2/3 ид.ч. /по 1/3 ид.ч. за всеки от тях/ на следните
реални части от поземлени имоти отразени в кадастралната карта, а именно:
част от поземлен имот с идентификатор 63427.3.227 с площ от 981 кв. метра,
при граници: поземлен имот с идентификатор 63427.3.227, поземлен имот с
идентификатор 63427.3.732, поземлен имот с идентификатор 63427.3.227,
поземлен имот с идентификатор 63427.3.717, поземлен имот с идентификатор
63427.3.229, поземлен имот с идентификатор 63427.3.228; част от поземлен
имот с идентификатор 63427.3.717 с площ от 346 кв. метра, при граници:
поземлен имот с идентификатор 63427.3.229, поземлен имот с идентификатор
63427.3.717, поземлен имот с идентификатор 63427.3.718; поземлен имот
63427.3.227; част от поземлен имот с идентификатор 63427.3.718 с площ от
1
110 кв. метра, при граници: поземлен имот с идентификатор 63427.3.229,
поземлен имот с идентификатор 63427.3.717, поземлен имот с идентификатор
63427.3.718; част от имот поземлен имот с идентификатор 63427.3.231 с площ
от 199 кв. метра , при граници: поземлен имот с идентификатор 63427.3.229,
поземлен имот с идентификатор 63427.3.231; част от имот поземлен имот с
идентификатор 63427.3.229 с площ от 313 кв. метра, при граници: поземлен
имот с идентификатор 63427.3.23 1, поземлен имот с идентификатор
63427.3.228, поземлен имот идентификатор 63427.3.717, поземлен имот с
идентификатор 63427.3.718; част от поземлен имот с идентификатор
63427.3.228 с площ от 89 кв. метра, при граници: поземлен имот с
идентификатор 63427.3.227, поземлен имот с идентификатор 63427.3.229,
поземлен имот с идентификатор 63427.3.231, поземлен имот с идентификатор
63427.3.228; част от жилищна сграда - многофамилна, с площ от 103 кв.
метра, брой етажи – 2 заснета погрешно като част от сгради с идентификатор
63427.3.717.1 и 63427.3.717.2. Развиват оплаквания за неправилност на
решението като противоречащо на материалния закон и като постановено при
липса на мотиви и правни изводи. Молят въззивния съд да го отмени и вместо
него да постанови друго, с което да уважи предявените искове.Претендират
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по
жалбата Община Русе.
Русенският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, за да се произнесе съобрази следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна по спора и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на Й. И. У. и И. К. У., с която е предявен иск с правно основание чл. 54,
ал. 2 ЗКИР. Претенциите си ищците основават на правото си на собственост,
придобито след отмяна на отчуждаването на 2/3 ид.ч. от имот, представляващ
пл. № 112 в кв. Западна промишлена зона по плана на гр. Русе, отчужден към
17.07.1984 г. по реда на ЗТСУ, собственост на двамата ищци, който в
настоящата кадастрална карта попада върху част от следните поземлени
имоти: ПИ с идентификатор 63427.3.227 с площ от 981 кв.м., ПИ с
2
идентификатор 63427.3.717 с площ от 346 кв.м., ПИ с идентификатор
63427.3.718 с площ от 110 кв.м., ПИ с идентификатор 63427.3.231 с площ от
199 кв.м., ПИ с идентификатор 63427.3.229 с площ от 313 кв.м., ПИ с
идентификатор 63427.3.228 с площ от 89 кв.м. и двуетажна жилищна сграда,
построена в бившия имот 112 с площ 103 кв.м., попадащ в ПИ с
идентификатор 63427.3.717.
Не е спорно по делото, че страните са наследници по закон на И.Н. У.,
починал през 1979 г. и А.Н.Н. починала през 1983 г.
Наследодателят И.Н. У. с Нотариален акт № 96, том II, н.д. №
399/09.07.1954 г., закупил място от 4,6 дка, а при сегашни измерения 4,1 дка,
в което място имало 1 дка лозе, 2,1 дка зеленчукова градина и 1 дка пустеещо
място в землището на гр. Русе, Ломски отдел.
С Решение № 11/17.01.1967 г. по гр. дело № 777/1966 г. на Русенския
народен съд и Нотариален акт № 89, том V, дело № 1779/12.06.1970 г. А.Н.Н.
била призната за собственик на 1/2 ид.ч. от дворно място с площ от около 2
дка по ул. Ломски отдел № 36 и част от сградите в него.
Видно от приложеното по делото Решение № 219/27.12.1993 г.,
постановено по гр. дело № 1059/1993 г. по описа на Окръжен съд- Русе, е
отменено отчуждаването на 2/3 идеални части от имот, представляващ пл.112
в кв. Западна промишлена зона по плана на гр. Русе, отчужден към 17.07.1984
г. по реда на ЗТСУ, собственост на Й. И. У. и И. К. У..
Със Заповед № 1544/10.10.1997 г. на кмета на Община Русе е одобрено
частично изменение на Регулационния план на Западна промишлена зона,
като от общия парцел на ДП „Приста“ се обособяват парцели I-144 –
озеленяване, II-144, III-144, IV-144, V-144, VI-144, VII-144, VIII-144, IX-144,
прокарва се обслужваща улица с ОК 7049-1 до 7049-4 със ширина 7 метра. За
терена, отреден за ДП „Приста“ се променя регулационната граница – на
запад и на изток. Посочено е, че се променя собствеността с решение 233 на
Общинския съвет – Русе с Протокол 15/07.02.1997 г., като общинско
предприятие „Строймонтаж проект“ ЕООД се преобразува в „Истър“ ЕООД.
Заповедта изменя Заповед № 460/25.12.1969 г. Към заповедта е приложена
скица, в която са с отразени посочените промени.
Представени са от ответната община актове за общинска собственост
както следва:
3
- Акт за частна общинска собственост № 6634/06.02.2012 г. на застоен
поземлен имот с идентификатор 63427.3.718 с площ 1736 кв.м., заедно с
построената в него сграда 63427.3.718.1 със застроена площ 120 кв.м., а по
регулационен план имотът представлява УПИ IX-144 в кв. Западна
промишлена зона.
- Акт за публична общинска собственост № 6575/09.12.2011 г. на
незастоен поземлен имот с идентификатор 63427.3.227 с площ 2930 кв.м., с
начин на трайно ползване: за друг вид озеленени площи, а по регулационен
план имотът представлява УПИ I-144 – за озеленяване в кв. Западна
промишлена зона.
- Акт за частна общинска собственост № 6574/08.12.2011 г. на застоен
поземлен имот с идентификатор 63427.3.228 с площ 1288 кв.м., заедно с
построените в него едноетажни промишлени сгради 63427.3.228.1 със
застроена площ 143 кв.м., 63427.3.228.2 със застроена площ 151 кв.м.,
построени през 1988 г., а по регулационен план имотът представлява УПИ II-
144 в кв. Западна промишлена зона.
- Акт за частна общинска собственост № 6483/20.05.2011 г. на застоен
поземлен имот с идентификатор 63427.3.231 с площ 1243 кв.м., заедно с
построенaтa в него едноетажна масивна сграда 63427.3.231.1 със застроена
площ 669 кв.м., а по регулационен план имотът представлява УПИ VIII-144-
спортна зала в кв. Западна промишлена зона.
- Акт за частна общинска собственост № 6632/06.02.2012 г. на застоен
поземлен имот с идентификатор 63427.3.717 с площ 760 кв.м., заедно с
построените в него едноетажни промишлени сгради 63427.3.717.1 със
застроена площ 178 кв.м., 63427.3.717.2 със застроена площ 67 кв.м.,
построени през 1988 г., а по регулационен план имотът представлява УПИ III-
144 в кв. Западна промишлена зона.
За изясняване на спора от фактическа страна е приета СТЕ, която
проследява кадастралното заснемане и регулационните отреждания на
поземлен имот 112 и построената в него сграда по предходен кадастрален
план на гр. Русе и върху кои поземлени имоти от Кадастралната карта и
кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр. Русе попада. Вещото
лице е изготвило и комбинирана скица.
Експертът посочва, че съгласно Кадастрален план от 1972 г. на
4
Западна промишлена зона, част от имота от 4.1 дка по нотариалния акт от
1954 е записана като пл. № 112, а останалата част, представляваща
зеленчукова градина- не е отразена с имотни граници. За зеленчуковата
градина с протокол от 18.02.1992 г. поземлена комисия Русе признава и
определя за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи
2.1 дка в Ломски отдел, а с решение от 27.09.2002 г., отказва възстанови да
нива от 2.1 дка, в гр. Русе, местност „Ломски отдел“, парцел VIII-144 от
кадастрален план. Зеленчуковата градина е възстановена с план за
обезщетяване в землището на с. Червена вода с решение от 09.01.2006 г. на
ОСЗГ- гр. Русе.
От заключението на експертизата се установява, че в регулационните
планове на Западна промишлена зона няма отреждане на парцел за имот пл.№
112. Със Заповед № 460/25.12.1969 г. е отреден терен за ДП „Приста“, в който
попада и имота на наследодателите И.Н. У. и А.Н.Н.. През 1984 година със
Заповед № 202/17.07.1984 г. имот с пл. № 112 по ул. „Ломски отдел“ 36 в
Западна промишлена зона е отчужден. С решение № 219/27.12.1993 г. на
Окръжен съд Русе се отменя отчуждаването на 2/3 идеални части от имота.
По предходен кадастрален план на Русе, одобрен със заповед, имотът е 2038
кв.м. Със Заповед № 1544/10.10.1997 г. на основание на чл. 32, ал. 2 ЗТСУ и
чл. 84, ал. 3 ПЗТСУ е одобрено частично изменение на Регулационния план
на Западна промишлена зона, като от общия парцел на ДП „Приста" се
обособяват девет нови парцела, поради което е възникнала необходимост от
прокарване на обслужваща улица с ОК 7049-1 до 7049-4 с ширина 7,00 метра.
ПУП предвижда и отреждане на парцел за озеленяване – ПИ 63427.3.227, с
начин на трайно ползване: за друг вид озеленени площи е идентичен с УПИ I-
144 – отреден за озеленяване с ЧИРП на Западна промишлена зона. На
приложената към експертизата скица поземлен имот 63427.3.229 с начин на
трайно ползване за второстепенна улица е оцветен в жълт цвят, а имот
63427.3.227 с начин на трайно ползване за друг вид озеленени площи - в зелен
цвят. Обособените парцели са: I-144 - за озеленяване, II- 144, III-144, IV-144,
V-144, Vl-144, VII-144, VIII-144, IX-144, прокарва се обслужваща улица с ОК
7049-1 до 7049-4 със ширина 7,00 метра и съгласно ЧИРП на ЗПЗ от 1997 г.,
няма придаваеми места по регулация. Регулацията по ЧИРП на ЗПЗ от 1997 г.
е приложена. Имотът попада върху следните поземлени имоти от КККР на
недвижимите имоти на гр. Русе, одобрени със 3аповед № РД-18-18/16.05.2007
5
г. на ИД на АК: ПИ с идентификатор 63427.3.227, с площ от 981 кв.м.; ПИ с
идентификатор 63427.3.717, с площ от 346 кв.м.; IIИ с идентификатор
63427.3.718, с площ от 110 кв.м.; ПИ с идентификатор 63427.3.231, с площ от
199 кв.м.; ПИ с идентификатор 63427.3.229, с площ от 313 кв.м.; ПИ с
идентификатор 63427.3.228, с площ от 89 кв.м., а двуетажната жилищна
сграда е с площ от 103 кв.м. и попада по КККР в поземлен имот 63427.3.717.
Според вещото лице с подаденото от ищците искане до СГКК за
нанасяне на поземлен имот 112 по предходен кадастрален план на гр. Русе, се
заличават посочените части от поземлени имоти, за които са съставени
АПОС № 6575, вписан под № 94 от 15.12.2011 г. в СВ Русе; АЧОС № 6574,
вписан под № 161 от 12.12.2011 г. в СВ Русе; АЧОС № 6483 в СВ Русе,
вписан под № 195 от 10.06.2011 г. в СВ Русе; АЧОС № 6632, вписан под № 34
от 09.02.2012 г. в СВ Русе; АЧОС № 6634, вписан под № 35 от 09.02.2012 г. в
СВ Русе. При изслушването му в о. с. з. на 02.11.2023 г., вещото лице допълва,
че в основанието на тези актове от 2011-2012 г. е посочен друг акт за
общинска собственост от 1995 г. Разяснява, че към момента на влизане в сила
на кадастралния карта- 2007 г. за тази територия е бил действащ подробния
устройствен план, който е одобрен през 1997 г., с който е обособена
обслужваща улица и 89 парцел, и тези 9 парцела в кадастралната карта са
нанесени като кадастрални имоти. Счита, че от 1997 г. общината е
собственик. Регулацията от 1997 г. е приложена, има улица изградена.
При така установената фактическа обстановка настоящата съдебна
инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно, като
краен резултат и като такова същото следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
Основателни са оплакванията в жалбата, че първо- инстанционното
решение е постановено при липса на мотиви и правни изводи. Постоянна е
съдебната практика на ВКС обаче, че първоинстанционно решение,
постановено при липса на мотиви относно релевантен въпрос, не е нищожно.
В този случай и съобразявайки задължителни указания, дадени в ТР №
1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС – т.19, то настоящия състав на съда приема,
че има задължението да даде свое собствено разрешение по предмета на
делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и изложи
собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, които да
6
изрази писмено в мотивите към решението.
В ТР № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК е
посочено, че съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по
приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта
като имотни граници на поземления имот. Затова в производството по иск за
собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете,
предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали
има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране
на регулационните граници в имотни. От установеното следва да се направи
извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната
карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост.
Предмет на доказване по делото ще са всички последователни регулационни
промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните
планове, съответно - прекратяване на отчуждителното им действие.
При действието на Закон за благоустройството на населените места в
Княжество България /ДВ бр. 2/1898 г./, Закон за благоустройство на
населените места в Княжество България /ДВ бр. 67/1905/, Закон за
благоустройство на населените места /ДВ бр. 117.05.1941 г. /, Закон за
планово изграждане на населените места /ДВ, бр. 227 от 1.10.1949 г./, Закон за
териториално и селищно устройство /ДВ, бр. 29 от 10.04.1973 г./, се е
предвиждало непосредствено отчуждително действие на дворищно-
регулационния план. При тази уредба щом регулационния план има вещно
отчуждително действие, собствеността върху погрешно заснетия имот е
променена /изгубена, или придобита/ по силата на регулацията и чрез
предявяване на иск за непълнота или грешка в кадастралния план не може да
се промени влезлия в сила регулационен план. При действащата сега уредба в
ЗУТ е въведен принципът, че плановете на урбанизираната територия и в
частност ПУП нямат отчуждително действие.
Доколкото установените в § 6 ПР на ЗУТ правила обвързват по-
нататъшното действие на приетите преди влизането му в сила
дворищнорегулационни планове с обстоятелството дали към момента на
влизане на закона в сила регулацията е била приложена, то при извършването
на преценката за регулационния статут на определен имот, вкл. и за
отчуждителното действие на приетите преди влизане в сила на ЗУТ
7
дворищнорегулационни планове, следва да се има предвид даденото в ТР №
3/1993 г. на ОСГК на ВС тълкуване на понятието "приложена регулация".
Преценката дали регулацията е била приложена следва да бъде извършена
към момента на влизане в сила на ЗУТ, а не само при наличието на
последваща промяна в регулационния план, доколкото съгласно § 8, ал. 1 ПР
на ЗУТ само приложените към момента на влизане в сила на ЗУТ
дворищнорегулационни планове запазват действието си. Съгласно дадените в
ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС разяснения, при изменение на плана при
условията на чл. 32, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ЗТСУ се предвижда връщане към
имотните граници до регулацията при изработване на новия план, ако не са
изминали десет години от заемане на придадения имот по
дворищнорегулационния план, т.е. ако са изтекли повече от 10 години от
заемането на придадения имот, планът трябва да се счита приложен, което
пък представлява пречка за неговото изменение. Това становище относно
понятието "приложена регулация" следва да бъде възприето и в хипотеза, при
която към датата на влизане в сила на ЗУТ дължимото обезщетение за
придадените към парцела части от съседен имот не е било изплатено, но
придадените части са били заети и от заемането им са изтекли повече от 10
години. В този случай разпоредбата на § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ не намира
приложение и се счита, че придаването на тези части по силата на
дворищнорегулационния план получава значение на безусловно придобивно
основание и последиците от отчуждителното действие на регулационния план
се стабилизират / в т.см.Решение № 286/07.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1242/2009 г., II г. о./.
В настоящия случай, след отмяната отчуждаването на 2/3 идеални
части от процесния имот с Решение № 219/27.12.1993 г. на Окръжен съд-
Русе, ищците не са се възползвали от уредената от ЗВСВНОИ, параграф
единствен от ДР, възможност и не са подали искане за изменение на
застроителния и регулационен план по чл. 1, ал. 2 и ал. 3 до общинските
съвети. Ето защо по кадастралния и регулационен план на Западна
промишлена зона е била действаща заповедта от 1969 г. за отреждане на
терена на ДП „Приста“. След като имотите са били заети и владяни в
границите, определени от регулационния план, повече от 10 години, то
отчуждителното действие на регулацията е настъпило.
Следователно ищците като наследници на И.Н. У. и А.Н.Н., не се
8
легитимират като собственици на процесните площи, част от които като части
от улица и озеленени площи, представляват публична общинска собственост.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение като краен резултат е правилно и следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, жалбоподателите
дължат на ответника по жалбата разноските по делото в размер на 100.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78,
ал.8 ГПК.
По изложените съображения, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 141/10.02.2024 г., постановено по гр. д.
№ 2431/2023 г. по описа на Районен съд-Русе.
ОСЪЖДА Й. И. У., ЕГН ********** и И. К. У., ЕГН ********** и
двамата със съдебен адрес: гр. Р., ул.“Ц.н.“ №** да заплатят на Община Русе,
пл. С. № *, сумата от 100.00 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9