РЕШЕНИЕ
№ 7093
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110134975 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. Т. Т., която
са предявени обективно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати
на ищеца следните суми: 529, 87 лв. – главница, представляваща стоиност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба на 23.06.2023 г., 65, 11 лв. – мораторна лихва за забава за
периода от 15.09.2021 г. до 01.06.2023 г., 42, 90 лв. – главница, представляваща дължима
цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба на 23.06.2023 г. до окончателно изплащане на
сумите и 9, 22 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за извършена услуга дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата по
отношение на топлоснабден имот в **************************************** с аб. No
****** въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че ответницата е наследница по закон на собственика на топлоснабдения
имот и като такава е титуляр на качеството потребител на топлинна енергия. Сочи, че в
случая деистващи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от
2016 г. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна
енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
1
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат
плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се издава фактура, а при
неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат
обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по
чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето
решение дяловото разпределение да се извършва от „Техем Сървисис“ ЕООД, което
дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово
разпределение. Ищецът е посочил още, че претендира изплащане на цена на услугата дялово
разпределение на съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която разпоредба клиентите на
топлинна енергия заплащат на продавача на топлинна енергия цената на услугата дялово
разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна И. Т. Т. чрез
назначения и особен представител адв. Х. Н.. Оспорва се основателността на предявените
претенции. Отвеницата оспорва да е потребител на топлинна енергия и поддържа, както и че
за процесния период е имало сключен договор за топлинно счетоводство между етажната
собственост и „Техем Сървисис“ ЕООД. Направено е възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на претендираните взеамния. Моли за отхвърляне на исковете.
С определение от 17.02.2025 г. като трето лице-помагач на ищеца е конституирано
„Техем Сървисис“ ЕООД. Третото лице-помагач изразява становище за основателност на
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените субективно съединени осъдителни искове намират правната си
квалификация в чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания
размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
2
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот от 11.06.2001 г., искане за подновяване на законна ипотека от 14.06.2011 г.,
постановление за налагане на възбрана от 11.11.2014 г. на ЧСИ С. Я. във връзка с образувано
изпълнително дело № 20148440403903, съобщение за налагане на възбрана от 08.04.2015 г.
на ЧСИ С. Я. и искане за вписване, адресирано Агенция по вписванията, удостоверение на
наследници на Г. Д. К. и удостоверение за наследници на З. Й. К., съдът приема за
установено, че в рамките на исковия период ответницата се легитимира като собственик на
процесния недвижим имот, респ. тя следва да отговаря за вземанията за цена на топлинна
енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия. Видно от съдържанието
на представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 11.06.2001 г. Г.
Д. К. и З. Й. К. са придобили по силата на разпоредителна сделка процесния недвижим
имот, а именно: апартамент № 28, находящ се в *************************** в режим на
съпружеска имуществена общност. Обстоятелството, че съпрузите са придобили имота и са
били негови собственици се потвърждавава и от наложената възбрана за дълг на съпругата,
както и от искането за подновяване на ипотека. От приетите като доказателства по делото
удостоверения за наследници се установява, че Г. Д. К. е починал на 25.07.2016 г. и е оставил
като свой законен наследник съпругата си З. Й. К. – чл. 9, ал. 3 ЗН. Тя е починала на
26.12.2022 г. и неин законен наследник е дъщеря й – ответницата И. Т. Т. – чл. 5, ал. 1 ЗН. От
изложеното следва, че след смъртта на съпруга, съпружеската имуществена общност е
прекратена, неговата идеална част е наследена от преживялата съпруга, а след смъртта на
съпругата целият имот е наследен от нейната наследница по закон – дъщеря й И. Т. Т..
С оглед на изложеното, съдът приема, че ответницата се явява страна по
облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката
на топлинна енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата, както и
цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като сключването на
изричен писмен договор с ищеца не е било необходимо.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
3
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно,
приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока
за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По
делото нито се твърди, нито се доказва ответницата И. Т. Т. да е възразила срещу
прилаганите от ищеца общи условия или да е предложила сключването на индивидуално
споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките
на исковия период същата е била собственик на процесния недвижим имот съдът прави
извод, че между нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Задължението за заплащане на цената за дялово разпределение следва и от
разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия, съгласно която клиентите заплащат на
Продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за
услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като
стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето
на изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя
на уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
По делото е приет като доказателство Протокол от 03.10.2002 г. от проведено Общо
събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесният
имот, на което е взето решение за сключване на договор с “Техем Сървисис” ЕООД за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че
такъв договор е бил подписан, видно от приложен договор № 4855/19.11.2002 г., като
решението на ОС на ЕС и договорът обвързват собствениците на обекти в етажната
собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на
ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата
дялово разпределение- така и в ТР № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС. По делото е представен
Договор от 03.06.2020 г. между „Топлофикация София” ЕАД и “Техем Сървисис” ЕООД
относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно обвързани по облигационно
правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното
предприятие енергия в обектите на етажната собственост. Неоснователно е възражението на
ответника, че не се доказва наличие на договорно отношението между топлопреносното
предприятие и фирмата за дялово разпредление. Съгласно чл. 1 от раздел II на договора
същият се сключва за три години, т.е. срокът му на действие е от 03.06.2020 г. до 03.06.2023
г., в който период попада и процесния период. Освен това обстоятелството, че за процесния
период именно “Техем Сървисис” ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение за
сградата, в която се намира процесният имот, се потвърждава от приложените именно от
4
това лице отчетни документи, съдържащи неоспорен подпис на праводателката на
ответницата и изравнителни сметки. Предвид изложеното съдът намира за доказано, че
сградата в режим на ЕС, намираща се на процесния адрес е била топлоснабдена през целия
исков период, което обстоятелство не се оспорва от ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая страните не спорят относно факта на предоставяне на топлинна енергия в
обема, съответстващ на претендираната цена. Деистващата през процесния период
нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10
равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стоиността на деиствително
потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. По делото са приети като доказателства издадени от
„Техем Сървисис“ ЕООД изравнителни сметки за исковия период, а именно за отоплителен
сезон от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. и за отоплителен сезон от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.,
като въз основа на тях са издадени и приетите като доказателства по делото Обща фактура
№ ********** от 31.07.2021 г. за сумата от 204, 64 лв. и Обща фактура № ********** от
31.07.2022 г. за сумата от 266, 70 лв. Видно от отбелязването в първата фактура след
извършено плащане, дължима за периода остава сумата от 190, 07 лв. При това положение
съдът намира за доказано по делото дължимостта на сумата от 456, 77 лв., представляваща
неплатена цена на доставена топлинна енергия до имот с аб. № ******, находящ се в
****************************************.
При този извод на съда следва да се даде отговор и на въпроса каква част от нея
ответникът дължи да заплати, като бъде разгледано своевременно релевирано от него
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните, разяснения, дадени с
5
ТР No 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната
давност. Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая исковата молба
е подадена в съда на 23.06.2023 г., а за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от
два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
деиствията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което
извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост не след и на 23.06.2020
г., а след и на 16.04.2020 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД, респективно възражението за погасяване
по давност е неоснователно.
Ето защо и искът за заплащане на цена за доставена до имота топлинна енергия
следва да бъде уважен за сумата от 456, 77 лв., а до пълния предявен размер от 529. 87 лв. да
бъде отхвърлен.
Към стоиността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стоиност
не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 42, 90 лв. Това е така, тъи като
съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба No 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, тези разходи се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Във връзка с възражението за
изтекла погасителна давност следва да се отбележи, че същото е неоснователно във връзка с
изложените по-горе съображения.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.06.2023 г. до окончателното им
заплащане.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за които се отнасят. Ето защо, за
вземанията за цена на топлинна енергия за процесния период не е необходимо отправянето
на покана или предприемането на други деиствия от страна на ищеца, за да се поставят
клиентите в забава. По изложените съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК, съдът
счита, че размерът на лихвата за забава върху главното задължение за цена на топлинна
енергия се равнява на сумата от 54, 99 лв., начислена за претендирания период от 15.09.2021
6
г. до 01.06.2023 г., до които размер предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия е основателен и следва да бъде уважен, като се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 65, 11 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда и касаеща процесния период,
поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху задължение за цена на
услуга за дялово разпределение в размер на 9, 22 лв., начислена за периода от 16.07.2020г. до
01.06.2023 г. е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се следват направените разноски
съразмерно с уважената част от исковете, които възлизат на 387 лв. - платена държавна
такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за особен представител. Съдът определи в
минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец в двете съдебни
производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), като съобрази вида и
обема на извършената деиност от процесуалния му представител, както и липсата на
фактическа и правна сложност на делото, приключило в рамките на едно открито съдебно
заседание.
В полза на ответника не се дължат разноски, доколкото същият е бил защитаван от
особен представител.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Т. Т., ЕГН **********, с адрес в **************** ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 456, 77 лв., представляваща цена на топлинна
енергия по отношение на топлоснабден имот с аб. № ******, находящ се в
****************************************, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 23.06.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането, 54, 99 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за
цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 01.06.2023 г., както и сумата от 42,
90 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 23.06.2023 г. до
7
окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 456, 77 лв. до пълния предявен размер от 529, 87 лв., иска
за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 54, 99 лв. до пълния предявен размер от 65, 11 лв., както и иска за
сумата от 9, 22 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за извършена услуга
дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 г.
ОСЪЖДА И. Т. Т., ЕГН **********, с адрес в ********************* ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 387 лв., представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********– „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“
ЕООД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софииски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните и третото лице-помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8