Р
Е Ш Е
Н И Е
№184
гр. Кюстендил, 25.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в
открито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря В..Б.,
с участието на прокурора Валери Пенков като разгледа докладваното от съдия
Костадинова гр. д. № 321 по описа за 2016 г. на КОС и за да се
произнесе взе предвид :
В.Г.И., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***
чрез пълномощника си адв.
Е.Б. е предявила иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу
Прокуратурата на РБългария гр. София за сумата 80 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно
обвинение за извършено от нея престъпление по чл.304б, ал.1, пр.ІІ от НК, по
което е призната за невиновна, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 29.04.2011 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноските по водене на делото.
Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва
иска. Счита, че е неоснователен, алтернативно твърди, че е недоказан по
размер.
КОС след преценка на доказателствата
по делото и при условията на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено
следното :
От материалите по ДП 46/2010 г. по
описа на СлО при КОП се установява, че на 09.12.2010
г. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, а на
29.04.2011 г. на В.И. е повдигнато обвинение за извършено от нея престъпление
по чл. 304б, ал.1 пр.ІІ от НК. В
Кюстендилския окръжен съд е внесен обвинителен акт срещу ищцата. По съдебното производство пред
окръжен съд са били проведени 7 съдебни заседания, от които на първите две
ищцата не се е явявала, поради здравословни проблеми и раждане . Окръжен съд с
присъда № 25/06.07.2012 г, постановена по НОХД № 316/2011 г. по описа на КнОС я е признал за виновна по повдигнатото обвинение. С
присъда №26/06.06.2013 г., постановена по ВНОХД №994/2012 г. по описа на САС,
апелативният съд е отменил присъдата на
окръжен съд в наказателно осъдителната й част и е признал ищцата за невинна в
извършване на престъплението, за което й е било повдигнато обвинение Същата е влязла в сила на 01.08.2013 г.
По делото са приложени медицински
документи- служебни бележки амбулаторни
листове, протоколи с резултати от изследвания, болнични листове, епикризи, издадени през периода на водене на наказателното
производство срещу ищцата и след това, от които е видно, че тя страда от ******, ****, ****.
Представен е протокол от 14.06.2011
г., от който е видно, че на ищцата й е отнето разрешение за достъп до
квалифицирана информация.
Представени са сертификати, от които
е видно, че ищцата е завършила успешно
различни обучения свързани с изпълняваната от нея работа, както и
удостоверения за актуализация на професионалната квалификация по английски
език.
От удостоверение за раждане,
издадено на името на Г.И. е видно, че ищцата е родила на 05.10.2011 г., а от
удостоверение за сключен граждански брак се установява, че същата е омъжена за И.С.И..
Представени са легализирани преводи на
паспорт и шофьорска книжка, издадени на името на И.С., като в паспорта е
посочена националност на същия- Съединени Американски Щати. В удостоверение,
издадено от Главна дирекция „Гранична полиция” гр. София са отразени данни за преминавания през ГКПП на Р България
на лицето И.И.за периода от 01.01.2010
г. до 31.12.2013 г.
Представено е копие от публикувана статия в сайта на „Дарик” , озаглавена „Болничен лист отложи дело за активен
подкуп в Кюстендил” и съдържаща информация относно отложено съдебно заседание
по наказателното дело водено срещу И..
В съдебно заседание на 19.10.2016
г. са разпитани свидетелите Ф.Х. и К.Т..
В показанията си първият свидетел сочи,
че познава ищцата от 2000 г., тъй като заедно са започнали работа в *****гр.
Кюстендил, че я познава като позитивен и весел човек. Твърди, че
през 2011г. тя е имала служебни проблеми, поради което състоянието й се
променило- затворила се в себе си, не
контактувала, била умислена. Започнала да страни от него. Свидетелят първо от
колеги, а след това и от ищцата разбрал, че срещу нея се води наказателно дело.
Свидетелката
К.Т. сочи, че познава ищцата от дете, че тя е ведър, горд човек, със силно
развито чувство за справедливост. Известно й е, че срещу нея е водено наказателно
производство, тъй като е един от свидетелите по дисциплинарното и наказателното
производство. В. била доста разстроена, изненадана, че има упреци към нея. За
наказателното производство първоначално водено срещу ищцата, свидетелката
първоначално разбрала от нейни колеги, които работят в медиите, тъй като тя е
говорител на ОД на МВР. Според Т. ищцата
била в дълбок смут, разстроена, отказвала да общува. Свидетелката сочи също
така, че докато се е водело наказателното производство ищцата била бременна, че
поради завишени стойности на кръвната захар е била приета в болница. Ищцата
била притеснена, че може да загуби детето си.
По делото е
приета съдебно- медицинска експертиза, изпълнена от вещите лица д-р К.Р. и д-р Р.М..
От същото се установява, че у ищцата са
налични няколко успоредно протичащи и взаимнопотенциращи се болестни процеси, обуславящи обща
възпалителна реакция с ориентировъчно
начало ранна бременност, която и до момента не е овладяна. Сред
заболяванията са ******************,
подлежаща на корекция. Съдебно- медицинската експертиза приема, че отключващ
фактор се явява наличен силен, неовладян и недезактуализиран
и до момента психо- емоционален дистрес,
органно изявен по време на бременността, довел до
наличните органни и функционални промени, но
продължаващ и към момента на прегледа. Според експертите от своя страна тези
промени във функцията и органите на организма поддържат постоянно психо- емоционално пренапрежение и така порочният болестен
процес се затваря, а болестните процеси прогресират и се добавят нови. Вещите
лица сочат също така, че по принцип **** е рисков фактор за патологични промени
у жената по време на бременността и раждането и че е налице повишен риск за плода. В съдебно заседание на
26.06.2017 г. вещите лица са заявили, че не са установили данни за предхождащи
заболявания у ищцата, както и че нямат информация преди забременяването тя да е
страдала от **** и ****. Според тях отключването на тези заболявания са многофакторни, не е само един, като стресът е един от
основните.
С оглед установената фактическа обстановка по
делото, предявеният иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е
частично основателен. Съображенията за това са следните.
Разпоредбата на
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ предвижда отговорност на държавата в случаите на
незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление,
като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за
престъпления от общ характер. Тази отговорност има обективен характер и се
ангажира във всички случаи на незаконно обвинение по смисъла на цитираната
разпоредба, т.е. във всички случаи, при които обвиненото в извършване на
престъпление лице бъде оправдано или наказателното производство бъде
прекратено.
Тази отговорност се носи независимо от
обстоятелството, че всички процесуално-следствени действия са били извършени от
представителите на следствените органи и прокуратурата в съответствие с
изискванията на НПК, както и независимо от обстоятелството, че първоначално при
започване на разследването фактическата обстановка е сочела на необходимост от
провеждане на разследване срещу това лице. Действията по повдигане и поддържане
на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано или
наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или не представлява престъпление.
Предпоставките
за ангажиране отговорността на прокуратурата по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ са:
срещу лицето да е повдигнато обвинение за извършване на престъпление и да е
налице оправдателна присъда по това обвинение. В случая тези предпоставки са
налице. Срещу ищцата е било повдигнато обвинение за извършено от нея
престъпление по чл. 304б, ал.1, пр.2 от НК, по което тя е оправдана. Това
означава, че е липсвало основание за осъществяване на наказателно преследване срещу нея. След като наказателно производство е завършило с оправдаване на ищцата по повдигнатото обвинение, законът приема, че то е било незаконосъобразно, поради което
е налице и незаконност на процесуалните действия, свързани с наказателното
преследване на ищцата. Това поражда задължение за ответника Прокуратурата на РБ
да обезщети увредения за причинените му неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени
виновно от длъжностно лице предвид чл.4 от ЗОДОВ, тъй като отговорността е обективна.
От събраните по делото гласни
доказателства се установява и факта на претърпените от ищцата неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес, некомуникативност, затваряне в себе си, безпокойство. От
експертизата се установява, че преживения стрес е един от отключващите фактори
на заболяването й от диабет.
Предвид това в
настоящия случай следва да бъде ангажирана отговорността на ответника, в чийто
правомощия влизат повдигане и поддържане на обвинение.
Обезщетението за претърпените
вреди, за които държавата и общините носят отговорност по реда на ЗОДОВ, се
определя съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост, като конкретният размер се
определя според тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на
наказателното преследване, включващо и разследването
в досъдебната фаза., взети ли са били и какви мерки за процесуална принуда,
респ. тяхната продължителност, колко, с каква продължителност и с какъв
интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са извършени, ефектът на всички тези действия върху ищцата, при отчитане броя на деянията, за които е
постановена оправдателна присъда., респ. наказателното производство е
прекратено /т. 11 от ТР №3/2004 по т.д. №3/2004 г. на ОСГК на ВКС/, данните за личността на подсъдимата с оглед на това
доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършила, се е отразило
негативно на физическото здраве, психиката й, на контактите и социалния й
живот, на положението й в обществото, работата.
В конкретния случай при определяне на размера на обезщетението съдът
взема предвид че престъплението- по чл.304б, ал.1 от НК, за което е повдигнато
обвинение на ищцата е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, тъй като се
предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. Взема предвид, че по
отношение на същата е взета най- леката мярка за неотклонение „подписка”, че
няма данни наказателното производство по делото да е ограничило начина й на
живот, като не се доказа твърдението в исковата молба, че поради наложената
мярка за неотклонение ищцата не е могла да получи виза и да посети съпруга си,
който е постоянно пребиваващ в САЩ. Взема предвид, че наказателното
производство се е развило в разумен срок- две години и три месеца, което
включва досъдебната фаза и съдебната фаза на две инстанции, както и че срещу
ищцата е повдигнато обвинение само за едно деяние. От друга страна съдът
приема, че с воденото наказателно производство е засегнала честта и достойнството и
самооценката на ищцата, предвид обстоятелството, че всяко обвинение в
извършване на престъпление засяга тези ценности. Ищцата е изпитала чувство на
срам, притеснение и неудобство. Установи се, че воденото срещу нея дело е било
отразено в електронна медия и е станало достояние на по- широк кръг от хора. Не
без значение е обстоятелството, че в досъдебната фаза, както и първите заседания пред окръжен съд тя е била бременна, както и
че емоционалният стрес е един от основните фактори, които отключват диабет, а
тази болест е рискова за плода, тъй като съществува опасност от малформации,
спонтанни аборти, преждевременно и усложнено раждане, а това безспорно е довело до по- големите й тревоги и
безпокойство у ищцата. От съдебно- медицинската експертиза се установява и
причинно- следствената връзка между психо-
емоционалния стрес, изживян от ищцата и отключването на диабета, тъй като независимо, че отключването на това заболяване се дължи на много фактори, то
безспорно стресът е един от основните. Отчитайки
всички тези обстоятелства съдът счита, че
справедливото обезщетение, което ще обезщети негативните преживявания на
ищцата е ***** лв. и в този размер ще се уважи искът.
Искът за разликата над уважения
размер от ***** лева до предявения размер от ***** лева като неоснователен
следва да бъде отхвърлен. Определяне на обезщетение в по-голям размер от
присъдения би нарушило принципа за справедливост.
Върху така присъдената сума се
дължи и законната лихва, считано от 01.08.2013г. – датата на влизане в сила на присъдата
до окончателното й изплащане. Именно от тази дата възниква задължението на
ответника да възмезди пострадалата за претърпените от нея вреди, поради което и
лихва се дължи именно оттогава, предвид т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС.
На основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати: на ищцата - претендираните и
направени от последната разноски за заплащане на държавна такса в размер на 10
лв. и 450 лв. адвокатско възнаграждение, като размерът е определен по компесация с оглед на уважената част от иска, както и по
сметка на окръжен съд - заплатеното от
бюджета на последния, възнаграждения на вещи лица - в размер на 617.40 лв.
Мотивиран от гореизложеното,
Кюстендилския окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария да заплати на В.Г.И., с ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** на основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата ****** лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение за извършено от нея
престъпление по чл.304б, ал.1, пр.ІІ от НК, по което е призната за невиновна, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 01.08.2013 г. до окончателното
изплащане на сумата, като искът за разликата над уважения до предявения размер
от ***** лева ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария да заплати на В.Г.И., с ЕГН **********
сумата от 10 /десет/ лв. държавна
такса и 450 лв. / четиристотин и
петдесет/ адвокатско възнаграждение, а на Кюстендилския окръжен съд сумата 617.40
/шестстотин и седемнадесети лв. и 40 ст./ лв. възнаграждение за вещи
лица.
Решението подлежи на обжалване
пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: