Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
15.05.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на дванадесет
и първи март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
К. ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Десислава Буюклиева,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 1948 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 17-1006-000522
от 20.03.2017 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
П.е наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.177,
ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП, глоба в размер
на 50 лв. на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, глоба в
размер на 10 лв. на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.185 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лв. на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.185 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лв. на основание чл.53 ЗАНН, вр.
чл.185 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.185 от ЗДвП на Г.А.Ш.
с ЕГН: ********** *** за нарушения съответно на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП,
чл.137а, ал.1 ЗДвП, чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, чл.139, ал.1, т.2 ЗДвП, чл.139,
ал.1, т.3 ЗДвП и на чл.157, ал.8 от ЗДвП.
Срещу наказателното постановление е
подадена в срок жалба от Г.А.Ш., в която се навеждат доводи за
незаконосъобразност на постановлението, като се моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа
жалбата и моли съда да отмени постановлението. Ангажира доказателства.
Ответникът
по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. По делото с административнонаказателната
преписка е постъпило писмено становище, с което се иска потвърждаване на постановлението.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 05.03.2017 г. около 21.25 часа в гр. Пазарджик, по ул. „П.“ жалбоподателят
управлявал лек автомобил „Н.Т. 2“ с рег. № ****, собственост на М.Х.К., когато
е спрян за проверка от авто-патрул при РУ на МВР Пазарджик, в чийто състав бил
свидетелят К.В.. При спирането на автомобила полицейските служители
установили, че водачът Ш. управлява без
да използва обезопасителен колан, с който автомобилът бил оборудван. При
проверка на документите на водача и автомобила, установили посредством справка
с ОДЧ, че последният е спрян от движение. За съдействие бил повикан авто-патрул
при сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик, в чийто състав бил свидетелят С.В..
Била извършена проверка на автомобила се установило също така, че последният не
е оборудван със светлоотразителен триъгълник, аптечка и пожарогасител. Установили,
че жалбоподателят представя и НП, вместо КТ, за което полицейските служители
приели, че не е заплатил в срок. Във връзка с посочените обстоятелства и като
приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите съответно на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП,
чл.137а, ал.1 ЗДвП, чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, чл.139, ал.1, т.2 ЗДвП, чл.139,
ал.1, т.3 ЗДвП и на чл.157, ал.8 от ЗДвП, свидетелят В. му съставил
акт за установяване на административно нарушение, който е подписан от жалбоподателя
без възражения. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление.
По делото са разпитани като свидетели С.В. и К.В.,
които в показанията си потвърждават гореописаната фактическа обстановка. Тя се
потвърждава и от писмените доказателства по делото. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите. Те се допълват взаимно, като се подкрепят и от останалите
събрани писмени доказателства по делото. Дадени от свидетелите показания са
дадени от лица, които не са заинтересовани пряко от изхода на делото.
При така установените обстоятелства от правна страна съдът намира, че
жалбата е частично основателна по следните съображения:
Видно от изложеното в т.1 от НП е, че жалбоподателят е
санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП. Съгласно нея на водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява пътно превозно средство, спряно от движение.
Безспорно се установи, че жалбоподателят е управлявал горепосоченото МПС - лек автомобил „Н.Т. 2“ с
рег. № **** на процесната дата и място, което е било спряно от движение към 05.03.2017
г., т.е. от обективна страна административно нарушение е налице. За да е налице
административно нарушение и от субективна страна следва жалбоподателят да е
наясно с обстоятелството, че този автомобил е бил спрян от движение. За целта
съдът изиска и събра писмени доказателства от сектор ПП при ОД на МВР
Пазарджик. От приложената ЗППАМ на Началника на от сектор ПП при ОД на МВР П.с
№ 14-1006-000266 от 31.03.2014 г. е видно, че автомобилът е бил спрян временно
от движение, поради несключване на ЗЗ „ГО“. На тази дата освен ЗППАМ, на
жалбоподателя е издадено и НП за управление на автомобила без ЗЗ „ГО“.
Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 13.05.2014 г. Няма данни да е
обжалвана. Няма данни и жалбоподателят да е сключил ЗЗ „ГО“ и да я е представил
в сектор ПП при ОД на МВР Пазарджик. Към процесната дата, автомобилът не е имал
отново застраховка „ГО“, видно от справка в сайта на Гаранционен фонд. При това
положение ЗППАМ е била в сила, автомобилът все още е бил спрян от движение и
той е бил наясно с това, тъй като ЗППАМ му е била връчена лично, поради което
нарушението е извършено категорично и от субективна страна. Жалбоподателят
погрешно счита, че след като НП, което му е издадено за това, че е управлявал автомобила
без ЗЗ „ГО“ е отменено от съда, то и спирането от движение със ЗППАМ е
отменено. НП и ЗППАМ имат съвсем различно действие и влекат след себе си
различни правни последици. НП, с което е наложена глоба в размер на 500 лв. на
жалбоподателя е отменено, но ЗППАМ, с която е наложено временно спиране на
автомобила от движение към процесната дата все още е била в сила. Поради това
НП по т.1 следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Глобата е в минимален
размер съгласно правилно определената санкционна разпоредба на чл.177, ал.1,
т.4, пр.1 от ЗДвП.
Законосъобразно се явява НП и по т.2, т.3, т.4 и т.5.
Установи се жалбоподателят е управлявал МПС на процесната дата и място без да
използва обезопасителен колан, с който автомобилът бил оборудван. Видно от справката
от сектор ПП при ОД на МВР П.автомобилът е категория М1. Съгласно чл.137а, ал.1 ЗДвП: „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3
и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани“. Съгласно санкционната разпоредба на
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП: „Наказва се с глоба 50 лв. водач, който не
изпълнява задължението за използване на предпазен колан“. Установи се също така
от свидетелските показания, че автомобилът не е бил оборудван със
светлоотразителен триъгълник, аптечка и пожарогасител. Съгласно чл.139, ал.2 ЗДвП: „Движещите се по пътя три- и четириколесни моторни превозни средства се
оборудват и със: 1. обезопасителен триъгълник; 2. аптечка; 3. пожарогасител“.
Съгласно чл.18 ЗАНН правилно за всяко едно от тези деяния е наложена отделна
глоба, тъй всяко едно е отделно нарушение. И в случая санкционната разпоредба е
правилно определена и са наложени глоби на основание чл.185 ЗДвП за всяко едно
нарушение – по 10 лв., който размер също е твърдо определен в закона.
По т.6 от НП жалбоподателят е наказан на основание
чл.185 ЗДвП за нарушение на чл.157, ал.8 от същия закон за това, че: „Носи връчено
НП за нарушение по ЗДП с изтекъл срок за плащане“. Съгласно чл.157, ал.8 от ЗДвП: „Наказателното постановление заменя контролния талон за период от един
месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда
при обжалване..“ Видно е, че никъде в тази разпоредба не се вменява конкретно
задължение на гражданите, неизпълнението на което да се санкционира с общата
разпоредба на чл.185 от ЗДвП. Обстоятелството, че НП замества КТ за срок от
един месец съвсем не означава, че това е срокът за плащане на задължението
например по чл.190, ал.3 ЗДвП. Това
означава само, че ако след изтичане на този месечен срок и при неизпълнение на задължението
по чл.190, ал.3 ЗДвП лицата, които продължават да
управляват МПС фактически правят това, без да носят в себе си КТ. Следователно,
с изтичането на месечния срок и при установено управление след това, водачът
следва да бъде наказан, че не носи в себе си КТ, тъй като и срокът за
управление със заместващия го НП е изтекъл, а наказаното лице е бездействало и
не е изпълнило задължението си по чл.190,
ал.3 ЗДвП, за да получи обратно контролния си талон. В този случай водачът
следва да бъде наказан за нарушение на разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП, като съгласно санкционната разпоредба на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП
глобата е в размер на 10 лв. Очевидно е, че АНО неправилно е тълкувал закона,
като е наказал лицето по общата разпоредба на чл.185 от ЗДвП с глоба в размер на 10 лв., като е посочил за
нарушена разпоредба (чл.157, ал.8 от ЗДвП) такава, която не вменява конкретно
задължение на водачите на МПС, неизпълнението на което да се санкционира по чл.185
от ЗДвП. Допуснатото е съществено противоречие между словесното описание на
нарушението и посочените за нарушени законови разпоредби, тоест противоречие
между фактическото описание на нарушението и неговото юридическо изражение,
което представлява нарушение на чл.42, т.4 и 5 и чл.57, ал.5 и 6 ЗАНН и е
основание за отмяна на наказателното постановление в тази му част.
С оглед цялостния контрол за законосъобразност съдът
намира, че в случая не са налице съществени процесуални нарушения по т.1 до т.5
от НП, водещи до нарушаване на правата на жалбоподателя, затрудняващи защитата
му и до отмяна на атакуваното НП в тези му части. В конкретния случай в
издаденото НП по т.1 до т.5 подробно са описани обстоятелствата, във връзка с
които е наказано лицето, поради което за него не е останал неизяснен въпросът
за какво точно е наказан.
С оглед характера на засегнатите обществени отношения,
свързани с безопасността на движението по пътищата, живота и здравето на
участниците в него, както и на случайните граждани и минувачи, съдът счита, че
случаят категорично не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно само в частта по т.6,
където жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.157, ал.8 от ЗДвП, поради
което в тази му част НП следва да бъде отменено, а по т.1 до т.5 от НП – следва
да бъде потвърдено като законосъобразно.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд П.Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно
постановление № 17-1006-000522 от 20.03.2017 г. на Началник група в сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР П.в частта, в която е наложено наказание глоба в
размер на 10 лв. на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.185 от ЗДвП на Г.А.Ш. с ЕГН: ********** *** за нарушение на
чл.157, ал.8 от ЗДвП и
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно
постановление в останалата му част.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: