Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 13.12.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI
- 19 състав в открито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
като разгледа търг. дело № 68 по описа за 2019 година, взе
предвид следното:
Образувано е по искова молба на „Т.Е.“
ООД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***. Тошево,
представлявано от К.И., чрез пълномощника адв.К.,***, с която предявени
обективно съединени осъдителни искове срещу „И.1“ ЕООД, ЕИК: ********, с която
са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД. С така предявените искове се
претендира осъждане на ответника да заплати сума, в общ размер на 31 628,40 лева, представляваща
продажна цена на цвят бял равнец в общо количество 26 357 кг, предназначено за
добиване на масло, съгласно издадена фактура № **********/11.07.2018 година,
както и сумата от 1607,78 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 12.07.2018 година до датата на исковата молба, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до
окончателно заплащане.
Ищецът твърди, че предаденото количество
цвят било предмет на договор за покупко-продажба на селскостопанска продукция №
1, сключен между страните след пълното предаване на стоката от ищеца на
ответника. Излага, че е изпълнил точно задълженията си, но до момента стоката
не е заплатена от ответника. Сочи, че с договора е постигнато съгласие за цена
от 1 лев на килограм без включен ДДС или сума в размер на 26 357 лева без ДДС
или 31268, 40 лева с ДДС. Излага, че посоченото в договора количество е
по-малко от реално предаденото му, тъй като ответникът правил бонификация на
приетата продукция в резултат на почистване и изсушаване на цвета. Представя
доказателства. Претендира разноските по делото.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на ИМ. Съобщението за
депозираната искова молба, ведно с препис от нея, е връчено на ответника „И.1“
ЕООД на 17.06.2019 година, чрез служител, на адреса на дружеството, вписан в
ТР. Със съобщението ответникът е предупреден относно последиците от неподаване
на отговор, включително и при неявяване в първото по делото открито съдебно
заседание.
С определение от 02.10.2019 г. е
насрочено открито съдебно заседание по делото, проведено на 05.11.2019 година.
Определението е връчено лично на ответника, чрез негов служител, на 09.10.2019 година.
Както се установява от протокола от проведеното открито съдебно заседание, ответникът,
редовно призован, не се явява в съдебното заседание и не се представлява по
надлежния ред, с оглед на което ищецът е поискал постановяване на неприсъствено
решение.
Софийски градски съд, отчитайки изрично
направеното от процесуалния представител на дружеството – ищец искане за
приключване на делото с неприсъствено решение, и с оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и ангажираните по инициатива на тази страна писмени доказателства, намира, че са налице
предпоставките визирани в чл. 238, ал.1 и чл. 239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Предявените искове следва да бъдат
уважени изцяло, като мотивиране на съдебния акт не се дължи, съгласно чл. 239,
ал. 2 ГПК.
По
разноските
При този изход на спора право на
разноски има ищцовата страна в пълен размер, съгласно представения в о.с.з.
списък по чл. 80 ГПК, а именно: 1329,45 лева – разноски за заплатена държавна
такса за разглеждане на исковете, и 1830 лева адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца в хода на производството. Съгласно
установеното в т. 5 от ТР № 06/2012 г. от 06.11.2013 г., на ищеца следва да се
присъдят и сторените в обезпечителното производство по ч.т.д.№ 375/2018 година
на ОС-Добрич разноски в размер на 45 лева – държавни такси за разглеждане на
молбата (40 лева) и за издаване на обезпечителна заповед (5 лева), банкови
комисионни по внасяне на държавните такси в общ размер на 10 лева (2 х 5 лева),
и адвокатско възнаграждение в размер на 1450 лева, заплатено в брой, съгласно договор
за правна помощ от 11.12.2018 година.
На ищеца не се дължат описаните
разноски, сторени в изпълнителното производство по изп. дело № 20188110400139,
тъй като същите подлежат на събиране по друг ред. Като разноски, понесени в обезпечително производство следва да се приемат
само разноските по обезпечаване на
бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата
част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по
изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът, на основание чл. 239 ГПК
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка
с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД „И.1“ ЕООД, ЕИК: ********,със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на „Т.Е.“ ООД,с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***. Тошево, представлявано от управителя К.И., сумата от
31
628,40 лева, представляваща продажна цена на цвят бял равнец в общо
количество 26 357 кг, предназначено за добиване на масло, съгласно издадена
фактура № **********/11.07.2018 година, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба до окончателно заплащане, както
и сумата от 1607,78 лева – обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 12.07.2018 година до
датата на исковата молба.
ОСЪЖДА,
на
основание чл.78, ал. 1 ГПК, „И.1“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на „Т.Е.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***. Тошево, представлявано от управителя К.И., направените по делото разноски в общ размер
на 3 159,45 лева -за държавни
такси и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, „И.1“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на „Т.Е.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***. Тошево, представлявано от К.И., направените в хода на обезпечителното
производство по ч. т. дело № 375/2018 година по описа на ДОС, разноски в размер
на 1505 лева за държавни такси,
банкови комисионни и адвокатско възнаграждение.
На основание чл.
239, ал. 4 от ГПК, неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Да се изпрати
препис от решението на страните, като на основание чл. 240 от ГПК заедно с
преписа от неприсъственото решение, да
се изпрати съобщение на ответника с указания, че може да поиска отмяна на
решението в едномесечен срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: