МОТИВИ
към
присъда № 66/23.04.2018 г. по НОХД № 1755/2017 г. на СлРС.
Гр.
Сливен, 18.05.2018г.
РП-Сливен
е внесла обвинителен акт срещу З.Г.Т. с обвинение за престъпление по чл. 354а ал.3 пр.2 т.1 пр. първо от НК.
По
делото няма предявени граждански искове.
В
с.з. прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено, пледира за ефективно
наказание Лишаване от свобода за срок от
една година и глоба в размер на 1000 лв.
В
с.з. подс. З.Г.Т. лично и чрез своя пълномощник не се признава за виновен, дава подробни
обяснения.
Съдът прие за установена и доказана следната фактическа обстановка:
На 17/18.10.2017г. свид. И.Ж.И. и свид.С.К.К.-служители в
група „ГООР" при РУ-Сливен извършвали патрулно- постова дейност в
гр.Сливен, в района на кв. „Република", като автоекип 624. Около 04.ч. на
18.10.2017г. полицейските служители спрели за рутинна проверка подс. З.Г.Т. и свид.
С.Н.. След установяване на самоличността им и проверка с ОДЧ, установили, че подс. Т. е криминално проявен и
осъждан за престъпление по чл. 354а от НК. На въпрос дали притежава забранени
от закона вещи, подс. Т. отговорил
положително и доброволно предал с протокол кутия с цигари, в която се намирали
три полиетиленови пликчета с кристалообразно вещество. За предаденото вещество
подсъдимият заявил, че е „пико", което закупил от непознато лице - за
лична употреба. Същото записал собственоръчно и в протокола за доброволно
предаване
В хода на разследването бил извършен оглед на веществени
доказателства, обозначени като обекти ; № 1- съдържащ 1 брой полиетиленово
пликче, съдържащо жълтеникаво кристалообразно вещество, запечатано с лепенка №
В0749, на ОД-МВР-Сливен, обект № 2 съдържащ-1 брой полиетиленово пликче,
съдържащо жълтеникаво кристалообразно вещество, запечато с лепенка № В0750, на
ОД-МВР-Сливен,обект № 3- 1 бр. полиетиленово пликче, запечатано с лепенка № В
0752 на ОД-МВР-Сливен. При направения полеви тест веществото реагирало на
метамфетамин.
По делото била назначена и изготвена физико-химическа експертиза
от заключението, на която е видно, че нетното тегло на жълтеникавото
кристалообразно вещество от обект № 1 преди изследването било 0.057 гр. и представлявало
метамфетамин, с концентрация на активния действащ компонент метамфетамин-48%. Веществото
съдържащо се в обект № 2, поставен в полиетиленово пликче с размери 5x5,
запечатан в плик с лепенка В0750 на ОД-МВР-Сливен представлявало метамфетамин,
с концентрация на активния действащ компонент метамфетамин 53%. Нетното тегло
на веществото в обект № 2 било 0.093 гр. В предоставеното полиетиленово пликче,
представено като обект З, запечатано с лепенка с № В0752 не се доказвало
наличие на наркотични вещества съгласно Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВП/.
Метамфетаминът бил наркотично вещество и подлежал на
контрол съгласно Списък II на Конвенция на ООН за психотропните вещества от 1971 г. и съгласно Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите. Метамфетаминът се намирал в
Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина" от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични към чл. З, ал. 2 от ЗКНВП.
Остатъкът от предаденото от подс. Т. наркотично вещество
било предадено за съхранение в ЦМУ, Отдел „МРР-НОП" - гр. София с
Приемателно-предавателен протокол № 50957/22.11.2017 г.
Стойността на наркотичното вещество за обект № 1 била 1,42
лв., за обект № 2 2,32лв, а общата стойност била 3,74 лева, изчислена съгласно
Приложение № 2 от Постановление на МС № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
Подс. З.Г.Т. е роден на *** ***, жител и живущ ***,
българин, бълг. гражданин, средно образование, не женен, не работи, осъждан със
Споразумение по НОХД № 20/2014г. на СлОС, в сила от 22.01.2014г., за престъпление
по чл. 354а, ал.1 т.1, предл.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1 от НК, за което
му било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и десет
месеца, изпълнението на което на осн. чл.66, ал.1 от НК било отложено за изпитателен
срок от 4 години.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана въз основа
на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства разгледани по отделно и в тяхната съвкупност.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели – И.Ж.И. и С.К.К.,
т.к. показанията им са последователни, логични и кореспондират както помежду си
така и с останалия доказателствен материал, събран и приобщен по делото по надлежния ред. Посочените
свидетели са полицейски служители и свидетелстват за факти и обстоятелства, на
които са очевидци, те по никакъв начин не са пряко или косвено заинтересовани
от изхода на делото.
Съдът
не кредитира показанията на свид. С.Н., защото тя лъже за да прикрие и оневини
подс. Т., както и обясненията на подс. Т.. Показанията на Н. и обясненията на подс. Т. не са логични и не се подкрепят с останалия
доказателствен материал, чрез тях подс. Т. прави опит да се оневини.
Двамата са приятели от дълги години, което е
видно от нейните показания, даже са живели заедно. Тя бе доведена за разпит
едва във съдебната фаза на процеса, когато и подс. Т. промени защитната си
теза. Във фазата на ДП той последователно се е признавал за виновен, в разпита
му като обвиняем е заявил, че се признава за виновен и, че потвърждава
показанията си като свидетел. От самото начало на процеса, когато е установен,
като държател на наркотични вещества, които между другото сам е предал на
проверяващите му документите полицаи, той се е признавал за виновен съдействал
им е, собственоръчно е написал в протокола за доброволно предаване, че „ За
предадените от мен З.Т. пликчета (торбички) заявявам, че съм ги усвоил случайно
в бесетката на бл.47”. По късно Т. променя обясненията си относно произхода на
наркотика, като заявява, че го е купил от неизвестно лице в близост до казино
„Нова”, като платил за него 40 лв.
В
съдебната фаза, след като се явява със защитник, той коренно промени защитната
си теза. В обясненията си заяви, че наркотика не бил негов а му бил даден случайно
от приятелката му- свид. Н., която го била поставила в кутията си с цигари и му
я дала след като полицаите ги спрели за проверка. По делото бяха проведени очни
ставки между свид. Н. и И., както и между Н. и К. за да се изяснят
противоречията в показанията им. Свид. К. и И. обориха показанията на свид. Н.,
която твърдеше, че при проверката е дала кутия с цигари на подс. Т.. Свид. И.
заяви, че ако свид. Н. е дала кутията с цигари с наркотика на подс. Т. то биха
задържали и нея, действие, което те не са извършили. Свид. К. при проведената
очна ставка заяви, че Н. не е давала нищо на подс. Т., той каза, че не
позволяват предаването на вещи на лица, на които се извършва проверка.
На
последно място, но не по важност съда следва да посочи, че в протокола за
предявяване на разследването подс. Т. е заявил, че запознат с материалите по
разследването и, че не желае извършването на други действия по разследването,
както и, че няма бележки и възражения по разследването.
Съдът
даде вяра на заключението на вещото лице, т.к. няма основание за съмнение в неговата
безпристрастност и професионална компетентност.
Съдът
кредитира и протокола за доброволно предаване и този за оглед на вещи, т.к.
също липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
По
безспорен и категоричен начин се установи, че от обективна и субективна страна
подсъдимия З.Г.Т. е осъществил престъпния състав на чл.
354а ал.3 пр.2 т.1 пр. първо от НК, като на 18.10.2017г. в гр.Сливен, без надлежно разрешително държал високо
рискови наркотични вещества – 0,057 гр. метамфетамин, с активен наркотично
действащ компонент метамфетамин – с концентрация 48%, на стойност 1,42 лв. и
0,093 гр. метамфетамин, с активен наркотично действащ компонент метамфетамин, с
концентрация 53% - на стойност 2,32 лв., всичко на обща стойност 3,74 лв. (три
лева и седемдесет и четири стотинки).
Подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл, т.к. е
съзнавал обществено опасният му характер, предвиждал е и е искал настъпването
на обществено опасните последици.
При определяне вида и размера на наказанието съдът се
съобрази с всички индивидуализиращи отговорността обстоятелства и наложи на
подсъдимия З.Г.Т. наказание при
условията на чл.54 ал.1 от НК. Като смекчаващо отговорността обстоятелство
следва да се посочат добрите му характеристични данни. Отегчаващи обстоятелства – предишното му
осъждане некритичността му към извършеното от него деяние.
Съдът
прие, че като отговарящо на степента и тежестта на извършеното престъпление от
подс. Т. е наказание към минималния му размер предвиден в нормата на чл.354а
ал.3 от НК, при баланс на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, а
именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година. Съгласно ЗИНЗС определи подс. З.Т. да търпи наложеното му наказание при първоначален
строг режим. Съгласно основното
наказание съда прие, че следва да наложи и кумулативно предвиденото наказание
Глоба, което съразмерно следва да е също
в минимален размер -„Глоба” в размер на 2000 лв.
Тези
наказания биха изпълнили своите специални цели предвидени в нормата на чл.36 от НК и биха били справедливо възмездие за извършеното от подсъдимия противоправно
деяние.
На осн. чл. 68 ал. 1 от НК съдът приведе в
изпълнение споразумение от 22.01.2014 г. по НОХД № 20/2014 г. по описа на СлОС,
с което на подс. З.Г.Т. за извършено от него престъпление по чл. 354А ал. 1,
алт. 1, пр. 1 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА
година и ДЕСЕТ месеца, което подс. Т. следва да търпи при първоначален СТРОГ
режим и отделно от присъденото му по-горе наказание.
Съдът
на осн. чл. 354А ал.6 от НК отне в полза на държавата, иззетите по делото
наркотични вещества, подробно описан в приемателно–предавателен протокол №
50957/22.11.2017г . на ЦМУ гр. София.
Деянието
не е маловажен случай, т.к. не е налице нито едно обстоятелство, което да го
прави такъв. За да е деянието
такова, то следва от него да не са
настъпили никакви вредни последици, или неговата обществена опасност да е
незначителна. Едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на
засягане на охраняваните от закона обществени отношения е много ниска.
Преценката дали дадено деяние следва да се квалифицира, като маловажно е строго
индивидуална. Преценящия орган следва да изхожда освен от накърнените
обществени отношения, така също и от личността на дееца, на пострадалия, както
и от сферата на самите обществени отношения, които се засягат. В случая се
касае за лице, което е осъждано за подобно престъпление- за опит за производство
на същия наркотик, като процесното деяние е извършено в изпитателния срок на
предходното осъждане. Необходимо е да се изследват и начина на извършване на
деянието, мотивите и подбудите водили дееца при извършването му, не на последно
място и отзвука който деянието има в обществото. В процесния случай извършеното
от подсъдимия не е такова.
Относно
твърдението, че деянието било малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 от НК съда
следва да посочи, че това твърдение също е невярно, като основанията за това са
развити подробно по горе. Цитираната съдебна практика-НОХД 370/13г. на І НО на
ВКС и 1337/12/на І НО на ВКС по така посочените номера не беше открита и съда
няма как да вземе отношение.
Съгласно
правилата на процеса подс. З.Г.Т. бе осъден да заплати в полза на държавата
направените по делото разноски в общ размер на 154,29лв., от които 111,69 лв.
по сметка на ОД МВР – Сливен, направени на досъдебното производство и 34,60 лв.
по сметка на СлРС.
Ръководен
от посоченото по-горе съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: