Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. София, 02.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 20- ти състав, в публичното заседание на трети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                               СЪДИЯ: Илиана Станкова

при секретаря Е. Калоянова, като разгледа гр.д. № 3511/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно активно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищците М.Б.Л. и С.П.Л. твърдят, че са пострадали от ПТП, реализирано на 13.11.2014г., в гр. Бургас, на ул. ****, в близост до № **, където при пресичане на пешеходна пътека били ударени от л.а. „Опел Фронтера“, с ДК № *******управляван от  С.И.М.. Твърдят, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът „ДЗИ О.З.” ЕАД отговаря за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно средство.

Ищецът М.Б.Л. поддържа, че от деликта е претърпяла неимуществени вреди- болки и страдания от претърпените увреждания- контузия на главата, повърхностна травма, церебрална микроангиопатия. Счита, че справедливият размер на дължимото й се обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза на сумата в размер от 10 000лева, като претендира сумата **00лева, тъй като твърди, че ответникът й е заплатил част от дължимото обезщетение в размер на 1000лева. Претендира и лихва за забава върху претендираната сума от датата на деликта- 13.11.2014г.  до окончателното плащане.

Ищецът С.П.Л. поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди- болки и страдания от претърпените увреждания- контузия на тялото, таза и левия крак, придружени със силни болки в областта на лявата тазобедрена става и кръста, довели до трайно затруднение движението на долен ляв крайник, ограничен обем на движенията и намаляване на мускулните сили на крайниците, невъзможност за самостоятелна походка и изправяне, тежък депресивен синдром. Счита, че справедливият размер на дължимото му се обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди възлиза на сумата в размер от 30 000лева, като претендира сумата 28 300лева, тъй като твърди, че ответникът му е заплатил част от дължимото обезщетение в размер на 1700лева. Претендира и лихва за забава върху претендираната сума от датата на деликта- 13.11.2014г.  до окончателното плащане.

Ответникът „ДЗИ О.З.” ЕАД оспорва исковете като счита, че с изплатените от него обезщетения е обезщетил ищците за претърпените от тях неимуществени вреди. Оспорва наличието на причинно- следствената връзка между произшествието и всички посочени от ищците вреди, както и размера на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост.

Не е спорно между страните /определение по доклада на делото/, а и се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на 13.11.2014г., около 19,80ч.  в гр. Бургас, на ул. ****, в близост до № **, С.И.М. при управление на л.а. „Опел Фронтера“, с ДК № *******нарушава правилата за движение по пътищата и не пропуска ищците, движещи се по пешеходна пътека, поради което реализира ПТП с тях.

Според показанията на свидетеля Е. Л. той е син на ищците и живее  едно домакинство с тях. Свидетеля сочи, че когато пристигнал на местопроизшествието майка му и баща му били на земята, качили ги на линейка и ги завели в интензивното отделение за прегледи, които продължили около 3 часа, след което отново с линейка се прибрали вкъщи. Майка му била с удар в главата, като и след произшествието започнала да има притеснения да не й се случи него лошо, имила лоши мисли. Баща му бил по- зле. Оплаквал от болки и бил в шок, останал на легло и не искал да излиза навън, тъй като имал страх от всичко навън. Освен обезболяващи приемал и антидепресанти. Свидетелят сочи, че преди произшествието баща му нямал такива притеснения и се придвижвал с бастун, а след това и до момента на депозиране на показанията излизал рядко и то с инвалидна количка.  

Според заключението на съдебномедицинската експертиза уврежданията, които е получила ищцата М.Л. в следствие на процесното ПТП са следните: контузия на главата и лекостепенно мозъчно сътресение, като болките и страданията са били инвентизвни и са продължили 20-25 дни, които съвпадат и с оздравителния период. Вещото лице сочи, че няма причинна връзка при ищцата между ПТП и заболяванията на централната нервна система, както и не се очаква за в бъдеще да има остатъчни явления. 

Според заключението на съдебномедицинската експертиза уврежданията, които е получила ищцата М.Л. в следствие на процесното ПТП са следните: контузия на главата и лекостепенно мозъчно сътресение, като болките и страданията са били интензивни и са продължили 20-25 дни, които съвпадат и с оздравителния период. Вещото лице сочи, че няма причинна връзка при ищцата между ПТП и заболяванията на централната нервна система, както и не се очаква за в бъдеще да има остатъчни явления. 

Според заключението на съдебномедицинската експертиза уврежданията, които е получил ищецът С.Л. в следствие на процесното ПТП са следните: контузия на таза и корема, контузия на лявата тазобедрена област; контузия на левия крак, причинили самостоятелно временно разстройство на здравето неопасно за живота. Вещото лице сочи, че при този ищец болките и страданията са били интензивни и са продължили 20-25 дни, които съвпадат и с оздравителния период. Според заключението и при този ищец няма причинна връзка между ПТП и заболяванията на централната нервна система, както и не се очаква за в бъдеще да има остатъчни явления. 

Според заключението на психологичната експертиза ищцата М.Л. има травматичен спомен за инцидента, като след първоначалното объркване от случилото се е изпитала силен страх за живота и здравето на съпруга си, тревога и безпокойство за бъдещето. Вещото лице сочи, че при Л. е налице чувство на тревожност, нежелание за общуване и ограничаване на контактите като последица от травматичното събитие.

Според заключението на психологичната експертиза ищецът С.Л. има травматичен спомен за инцидента, като и при него е налице чувство на тревожност, нежелание за общуване и ограничаване на контактите като последица от травматичното събитие. Според вещото лице Л. се очертава като социален тип, активен, общителен, позитивно настроен, с много приятели и интереси, уверен и оптимистичен. Вещото лице сочи, че при този ищец в резултат на произшествието се наблюдава загуба на увереност и постоянен психичен дискомфорт, като причините за измененията  на психологичните му характеристики са комплексни и се дължат, както на прекараните два инсулта, така и на преживяния емоционален шок от инцидента, споменът за който владее психиката му и към момента на извършване на тестовото изследване от вещото лице. Месец след инцидента на Л. е поставена диагноза генерализирано тревожно разстройство и са му изписани медикаменти, които е вземал около месец.

Не е спорно между страните, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице основания за уважаване на преките искове.

Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от М.Л. болки и страдания в следствие на ПТП е сумата от 7 000лв. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че в следствие на произшествието ищцата е получила лека травма, единствено на главата, оздравителния период за която е по- кратък от месец, като не се очакват бъдещи неблагоприятни последствия. Същевременно съдът взема предвид възрастта на Л., която към момента на произшествието е била пенсионер, с по- голяма чувствителност към проблемите със здравето. От значения в случая е и това, че произшествието се е отразило негативно на психиката на ищцата, като е предизвикало у нея продължително чувство на тревожност, нежелание за общуване и ограничаване на контактите. Като цяло произшествието е променило ритъма на живот на семейството, което е ограничило излизанията си, поради страха от настъпването на бъдещо неблагоприятно травматично събитие.  При определяне на обезщетението съдът взема предвид и икономическата конюктура в страната към датата на деликта и предвидените в закона лимити на отговорността на застрахователя.

Не е спорно между страните, че ответникът е изплатил на Л. обезщетение за неимуществени вреди от процесния деликт в размер на 1000лева, поради което предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 6 000лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен  размер от 9 000лева.

Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от С.Л. болки и страдания в следствие на ПТП е сумата от 20 000лв. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че в следствие на произшествието Л. е получил комплексна травма изразяваща се в контузии в областта на левия крак и таза, която обаче е била с кратък оздравителен период и оздравителният период е приключил успешно без неблагоприятна бъдеща прогноза. Съществено значение при определяне на обезщетението на този ищеца съдът отдава на изключително негативното отражение на произшествието върху психиката на този ищец. До момента на произшествието той е бил социален, активен, позитивно настроен. В резултата на произшествието ищецът е развил генерализирано тревожно разстройство, което се изразява в силно ограничаване на социалните контакти, тревожност, загуба на увереност, постоянен психичен дискомфорт. В тази връзка съдът като намаляващ обезщетението фактор отчита това, че съпричиняващ фактор за това разстройство са и преживените от ищеца преди това два инсулта. При определяне на обезщетението съдът взема предвид и икономическата конюктура в страната към датата на деликта и предвидените в закона лимити на отговорността на застрахователя.

Не е спорно между страните, че ответникът е изплатил на Л. обезщетение за неимуществени вреди от процесния деликт в размер на 1700лева, поради което предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 18 300лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен  размер от 28 300лева.

Спрямо увреденото лице застрахователят отговаря за лихвите за забава от датата на деликта /при неимуществените вреди/, т.е. отговаря за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент – аргумент от чл. 223, ал. 2 КЗ /от деня на уведомлението застрахователят отговаря само за лихвите, които следва да възстанови на делинквента, когато той е удовлетворил увреденото лице вместо застрахователя/. Ето защо следва да бъде присъдена и лихва за забава на обезщетенията за неимуществени вреди / за периода от датата на деликта- 13.11.2014г. до окончателното плащане.

По разноските:

При този изход от делото ответникът дължи на ищеца М.Л. сторените от нея разноски по делото съразмерно с уважената част от иска в размер на 460лева.

При този изход от делото ответникът дължи на ищеца С.Л. сторените от него разноски по делото съразмерно с уважената част от иска в размер на 536,71лева.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Ц. С. В., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в размер на 453,33лева за представителство на М.Л. и в размер на 891,72лева за представителството на С.Л..

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 972,00лева.

Ищецът М.Л. следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и с оглед диспозитивното начало спрямо ½ от претендираните такива в списъка по чл. 80, лист 88 от делото, възлизащи на сумата от 66,66лева.

Ищецът С.Л. следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и с оглед диспозитивното начало спрямо ½ от претендираните такива в списъка по чл. 80, лист 88 от делото, възлизащи на сумата от 70,67лева.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА „ДЗИ О.З.” ЕАД, ЕИК: ********, да заплати на М.Б.Л., ЕГН: **********, на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 6 000лв. представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 13.11.2014г. пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното поведение на С.И.М., като водач на л.а.  „Опел Фронтера“, с ДК № *******неимуществени вреди- болки и  страдания от  настъпила контузия на главата и лекостепенно мозъчно сътресение, и психически стрес, ведно с лихва за забава, считано от 13.11.2014г. /датата на деликта/ до плащането, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 460,00лева- разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 9 00лева.

ОСЪЖДА „ДЗИ О.З.” ЕАД, ЕИК: ********, да заплати на С.П.Л., ЕГН: **********, на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 18 300лв. представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 13.11.2014г. пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното поведение на С.И.М., като водач на л.а.  „Опел Фронтера“, с ДК № *******неимуществени вреди- болки и  страдания от  настъпила контузия на таза и корема, контузия на лявата тазобедрена област и на левия крак, както и генерализирано тревожно разстройство, ведно с лихва за забава, считано от 13.11.2014г. /датата на деликта/ до плащането, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 536,71,00лева- разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 28 300лева.

ОСЪЖДА „ДЗИ О.З.” ЕАД, ЕИК: ******** да заплати на адв. Ц. С. В., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в общ размер на 1345,05лева.

ОСЪЖДА „ДЗИ О.З.” ЕАД, ЕИК: ******** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 972,00лева- държавна такса.

ОСЪЖДА М.Б.Л., ЕГН: ********** да заплати на  „ДЗИ О.З.” ЕАД, ЕИК: ********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 66,66лева- разноски по делото.

ОСЪЖДА С.П.Л., ЕГН: ********** да заплати на  „ДЗИ О.З.” ЕАД, ЕИК: ********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 70,67лева- разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

                                                                              СЪДИЯ: