№ 86
гр. Плевен , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия А. Кунчева
при участието на секретаря Велислава В. Трифонова
като разгледа докладваното от Емилия А. Кунчева Въззивно гражданско дело
№ 20214400500118 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на А. И. Н., подадена чрез
пълномощника й адв. М. М. от АК-Плевен, срещу решението на Плевенски
районен съд от 03.12.2020 г., постановено по гр.д. № 4085/2020 г., с което са
отхвърлени като неоснователни предявените от нея срещу „***“ ЕАД, със
седалище гр. Плевен обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ да бъде признато за незаконно и
отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед № 123/23.06.2020 г.,
да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
„портиер“, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата
обезщетение за оставането й без работа в размер на 2354,22 лв. за периода от
24.07.2020 г. до 19.11.2020 г. – обезщетение по смисъла на чл. 225, ал. 1 от
КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда, до окончателното издължаване.
С жалбата се поддържа довод, че решението е необосновано, тъй като
1
изводите, които съдът е направил, не се подкрепят от събраните по делото
доказателства. Релевирани са оплаквания, че не са изяснени обстоятелства,
касаещи релевантния за спора въпрос дали процесната длъжност на ищцата-
въззивница реално е била съкратена. С въззивната жалба се претендира
отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените
искове.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния
представител на страната.
Ответникът по въззивната жалба „***“ ЕАД гр. Плевен изразява
становище за нейната неоснователност чрез пълномощника адв. С.Б..
Подробни съображения са изложени в представения писмен отговор на
жалбата.
Настоящият съдебен състав на въззивната инстанция, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените от страните
доводи, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от
надлежна страна в процеса, поради което разглеждането й е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По делото е безспорно установено, че между страните е съществувало
валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата пред
първоинстанционния съд – А. И. Н. е заемал длъжността „портиер“ при
ответното дружество „***“ ЕАД. Трудовото правоотношение е било
безсрочно. Същото е прекратено със заповед на изпълнителния директор на
дружеството № 123 от 23.06.2020 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2
от КТ – поради съкращаване на щата. Заповедта е била връчена на А.Н. на
същата дата, при отказ от нейна страна да я получи, надлежно удостоверен.
А.Н. е потърсила съдебна защита срещу законността на уволнението й,
като е предявила пред районния съд обективно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Позовала се е на фиктивно
съкращаване на щата, отрицателно становище на ТЕЛК във връзка с
2
уволнението й като тродоустроено лице, както и на липсата на компетентност
на органа, издал заповедта за уволнение.
С оглед правомощията на въззивната инстанция, визирани в чл. 269 от
ГПК и предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, спорният
въпрос в настоящото производство е дали работодателят е извършил реално
съкращаване на щата досежно заеманата от въззивницата длъжност преди
уволнението й с процесната заповед.
От събраните по делото писмени доказателства се установява по
безспорен начин, че с решение на Съвета на директорите на „***“ ЕАД от
20.01.2020 г. е приета нова организационна структура на дружеството,
обективирана в приложение – неразделна част от протокола за приетите
решения, като в тази връзка е упълномощен изпълнителния директор на
дружеството да проведе процедура по масово уволнение на служители
съобразно новоприетата организационна структура.
Със заповед № 14/21.04.2020 г. на изпълнителния директор на „***“
ЕАД е наредено съкращаването на 136 щатни бройки от щатното разписание
на дружеството, в т.ч. една щатна бройка за длъжността „портиер“, и да бъде
изготвено и утвърдено ново щатно разписание в сила от 15.05.2020 г., в което
да бъдат отразени промените.
По делото е приложено щатното разписание на „***“ ЕАД в сила от
01.11.2019 г., от което е видно, че заеманата от въззивницата длъжност
„портиер“ е в структурата на отдел „Обща подръжка и вътрешен ред“ и е
единствена. Приложено е също така и утвърдено щатно разхисание на
дружеството, в сила от 15.05.2020 г., в което длъжността „портиер“ не
фигурира.
При това положение се налага извод, че работодателят е взел валидно
решение за съкращаване на единствената щатна бройка „портиер“, заемана от
ищцата, както и че в новото щатно разписание на дружеството такава щатна
бройка не съществува.
Въззивният съд споделя становището на въззиваемия, основано на
утвърдената съдебна практика, че за фиктивно съкращаване на щата може да
се говори само, ако трудовата функция на ищцата се е запазила като
3
съществено съдържание на друга длъжност, каквато длъжност в случая не
съществува в действащото щатно разписание на дружеството. В този смисъл
изцяло неоснователни се явяват оплакванията във въззивната жалба, че
районният съд е постановил обжалваното решение, без да изясни въпросът
дали след уволнението на ищцата-въззивница нейната длъжност се е
изпълнявала от лица от охранителната фирма, чийто труд е бил заплащан от
въззиваемото дружество. Доколкото в утвърденото преди уволнението на
ищцата щатно разписание не съществува длъжност, в чиито трудови функции
са включват и функциите на съкратената длъжност „портиер“, то въпросите,
касаещи наличието на договор с охранителна фирма, дейността, извършвана
от нейните служители и начинът, по който те са получавали възнаграждение
за тази дейност, са неотносими към преценката за законосъобразността на
уволнението на посоченото в заповедта основание.
Предвид гореизложеното, въззивният съд приема, че в случая е
осъществено реално, а не фиктивно съкращаване на щатната длъжност
„портиер“ при ответното дружество, заемана от ищцата преди уволнението.
Също така, от данните по делото се установява по безспорен начин, че
оспореното уволнение със заповед № 123 от 23.06.2020 г. на изпълнителния
директор на „***“ ЕАД е осъществено при спазване на всички
материалноправни изисквания и същото е законосъобразно.
В този смисъл искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване
уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна се явява неоснователен.
При това положение неоснователни се явяват и обективно съединените
искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на
предишната й работа и по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за присъждане на
обезщетение за оставането й без работа в резултат на уволнението.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да
бъде потвърдено.
При този изход на процеса пред настоящата инстанция, в полза на
въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение, които са претендирани своевремно, като е представен списък
по чл. 80 от ГПК и писмени доказателства за заплатено по банков път
4
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. Насрещната страна е
направила възражение за прекомерност, което въззивният съд приема за
основателно, предвид фактическата и правна сложност на спора пред
настоящата инстанция. При това положение в полза на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени разноско за адвокатско възнаграждение в
минимален размер от 1045 лв., съгласно чл. 7, ал. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Плевенският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1185 от 03.12.2020 г. на Плевенски
районен съд, постановено по гр.д. № 4085/2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А. И. Н., с ЕГН
**********, да заплати в полза на „***“ ЕАД, със седалище гр. Плевен, ЕИК
***, сумата от 1045 лв. /хиляда четиридесет и пет лева/, представляваща
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5