РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Благоевград, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело
№ 20211200501015 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба подадена от А. З. Д., ЕГН ****, от гр. Б.,
ул.“С.К.“ № 12 и А. Е. И., ЕГН **********, от гр. Б., ул. „П.И.Т.“ № 18, срещу Решение
№19/30.06.2021г., постановено по гр.д. № 817/2020г. по описа на РС Разлог.
С въззивната жалба срещу обжалваното решение са наведени оплаквания за неправилност,
необоснованост, като се поддържа че същото е постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, като се иска отмяната му изцяло.
Сочи се с въззивната жалба че пред РС Разлог е бил предявен иск за собственост по реда на
ч
чл. 124 от ГПК, с който ищците Ш. М. М., З. Б. М., Ф. И. Ю., С. Е. Ч., Е. И. Ф., Е. И. Ч., Е.
И. Ч., М. С. М., В. С. С., А. Д. К., А. В. М. и В. Д. Р., чрез процесуалният им представител
адв П. З., са поискали от съда да постанови решение, по силата на което да се приеме за
установено по отношение на А. З. Д., А. Е. И. и на Ф. М. Д., починала в хода на делото пред
районния съд, че са собственици на 2/3 идеални части от следният недвижим имот, а
именно; от поземлен имот с идентификатор 03504.244.48 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Б., Община Б., област Благоевград, одобрени със Заповед №
РД-18-53/01.04.2008 година, издадена от Изпълнителният директор на Агенцията по
1
геодезия, картография и кадастър-София, намиращ се на адрес: град Б., местност „В.Ч.“,
целият с площ от 1 601 квадратни метра, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята при неполивнк условия:
5, номер на имота по предходен план: 244048, при граници (съседи) на поземления имот:
поземлен имот с идентификатор 03504.244.50, поземлен имот с идентификатор
03504.238.958, поземлен имот с идентификатор 03504.244.51, поземлен имот с
идентификатор 03504.244.47 и поземлен имот с идентификатор 03504.244.47.
Сочи се във въззивната жалба, че в обстоятелствената част на исковата молба въз онова на
която е образувано настоящото дело се твърди, че ищците и ответниците Ф. М. Д. и А. З. Д.,
са наследници на бившите жители на град Б. И.У.Д., роден на ****г., починал на ****г., и
на неговата съпруга Ф. И.Д. родена на ****г., починала на ****г., като ищците са
наследници на А. И. Т. и на Ф.И. Ч.а-две от трите деца на общите наследодатели И. и Ф. Д.,
а двамата ответници са единствените наследници на третото дете на общите наследодатели-
У.И.Д.. Твърди се също така, че с решение № 1154Р/15.02.1999г. ПК Б. е възстановила
правото на собственост на наследниците на И.У.Д. върху процесният недвижим имот, като
ищците се легитимират като собственици по наследство на 2/3 идеални части от този имот.
Сочи се с въззивната жалба, че съобразно приетото при разглеждането на делото в районния
съд Удостоверение за наследници с изх. № АО- 244/26.02.1992г., издадено от ОНС-Б., се
установило, че И. Д. е имал три деца, които се явяват негови наследници, а именно: У. Д., А.
Т. и Ф. Ч.а. От съдържанието на това удостоверение е видно, че И.У.Д. е починал на ****г.,
оставяйки следните наследници по закон: А. И.ова Т.-дъщеря, Ф.И.ова Ч.а-дъщеря и У. И.ов
Д.-син. Ищците твърдят, че са наследници на А. И. Т. и на Ф.И. Ч.а-две от трите деца на
общите наследодатели И. и Ф. Д., като в подкрепа на това тяхно твърдение към исковата
молба са приложили удостоверение за наследници на А. И. Т. с изх. № 136/02.07.2020г. и
удостоверение за наследници на Ф.И. Ч.а с изх. № 146/08.07.2020г., издадени от Община Б..
Поддържа се с въззивната жалба, че в хода на делото пред РС Разлог не се събраха
доказателства, посредством които безспорно да се установи, че името А. И.ова Т., вписано в
удостоверение за наследници с изх. № АО-244/26.02.1992г., и името А. И. Т., вписано в
удостоверение за наследници с изх. № 136/02.07.2020г., са имена на едно и също лице-от
съдържанието на удостоверения за идентичност на лице с различни имена, издадени от
Община Б., е видно, че името А. И. Т. и имената А. М.а Т., ХА. И. Д. и ХА. И.ова Д. са
имена на едно и също лице. Поддържа се с жалбата, че не са събрани доказателства, с
помощта на които да се установи, че името Ф.И.ова Ч.а, вписано в удостоверение за
наследници с изх. № АО-244/26.02.1992г., и името Ф.И. Ч.а, вписано в удостоверение за
наследници с изх. № 146/08.07.2020 година, са имена на едно и също лице.
Сочи се с въззивната жалба, че според мотивите на обжалваното решение на РС Разлог,
съдът е приел че И. Д. е бил съпруг на Ф. Д.а, като от съдържанието на удостоверението за
наследници на последната (удостоверение с изх. № АО- 3/08.01.1996г., издадено от
Общински народен съвет-Б.) се установило, че У. Д., А. Т. и Ф. Ч.а са техни деца. Съгласно
удостоверение за наследници с изх. № АО-244/26.02.1992г. И.У.Д. е починал на ****г. От
2
съдържанието на удостоверение за наследници с изх. № АО-3/08.01.1996г. е видно, че Ф.
И.ова Д.а е починала на ****г, т.е. И. Д. е починал преди Ф. Д.а. В удостоверението за
наследници на И. Д. (удостоверение с изх. № АО-244/26.02.1992г.) не е вписан като негов
наследник по закон Ф. Д.а. Ако Ф. Д.а е била съпруга на И. Д., то същата е следвало да бъде
вписана в това удостоверение като негов наследник, тъй като е починала след него. Освен
това, съгласно удостоверение за наследници с изх. № АО-3/08.01.1996г. наследници по
закон на Ф. И.ова Д.а са: У. Ибр. Д.-син, А. Ибр. Д.-дъщеря и Ф. Ибр. Д.-дъщеря. От
доказателствата, събрани в хода на делото пред Районен съд-Разлог, не се установи, че
името А. И.ова Т., вписано в удостоверение за наследници с изх. № АО-244/26.02.1992г., и
името А. Ибр. Д., вписано в удостоверение за наследници е изх. № АО-3/08.01.1996г., са
имена на едно и също лице. Не се събраха и доказателства, от които да се установи, че името
Ф.И.ова Ч.а, вписано в удостоверение за наследници с изх. № АО-244/26.02.1992 година, и
името Ф. Ибр. Д., вписано в удостоверение за наследници с изх. № АО-3/08.01.1996г., са
имена на едно и също лице-от съдържанието на удостоверение за идентичност на лице с
различни имена е видно, че името Ф.И. Ч.а и имената Зунка Б. Ч.а, Ф.И.ова Д., Ф.И.ова Ч.а и
Ф. И. Ч.а са имена на едно и също лице.
Сочи се във въззивната жалба, че с обжалваното решение, районният съд е приел за
установено, че с Решение № 1154Р/15.02.1999г. на Поземлена комисия-град Б. е
възстановена на наследниците на И. У. Д., собствеността върху процесният недвижим имот
въз основа на заявление, подадено от А. Т.. От съдържанието на това решение е видно, че
ПК Б. е възстановила правото на собственост върху процесният имот на наследниците на И.
У. Д., като заявлението за възстановяване на собствеността е било подадено от А. И. Т.. В
исковата молба се твърди, че ищците са наследници на А. И. Т., която от своя страна била
наследник на И.У.Д., като във връзка с това тяхно твърдение към молбата си те са
приложили удостоверение за наследници на с изх. № 136/02.07.2020г. и удостоверение за
наследници е изх. № АО-244/26.02.1992г. В хода на делото пред районния съд не се събраха
доказателства, посредством които да се установи, че името А. И. Т., вписано в решение №
1154Р/15.02.1999г. на ПК Б., и името А. И. Т., вписано в удостоверение за наследници на с
изх. № 136/02.07.2020г., са имена на едно и също лице. Освен това не са събрани
доказателства, че името И. У. Д., вписано в Решение № 1154Р/15.02.1999г. на ПК Б., и името
И.У.Д., вписано в удостоверение за наследници с изх. № АО-244/26.02.1992г., са имена на
едно и също лице-съгласно удостоверение за идентичност на лице е различни имена името
И. У.ов Д. и имената И. У.ов Д. и И. Д. са имена на едно и също лице.
Навадени са доводи с въззивната жалба, че съгласно решението на съда от представените и
приети като доказателства по делото актове за сключен граждански брак се установява, че
А. Т. и Ф. Ч.а са били деца на общите наследодатели И. и Ф. Д.. От съдържанието на акт за
женитба № 20 е видно, че на 12.03.1932г. М. Ш.ов Т. и ХА. И.ова Д. са сключили
граждански брак. Съгласно същият документ ХА. Д. е дъщеря на И. У.ов Д. и на Ф. И.ова
Д.. От съдържанието на акт за женитба № 2 е видно, че на 04.01.1937г. Р. И. Ч. и Ф.И.ова Д.
са сключили граждански брак, като съгласно същият акт Ф. Д. е дъщеря на И. У.ов Д. и на
3
Ф. И.ова Д.. В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на А. И. Т. и на Ф.И. Ч.а,
които са деца на общите наследодатели И.У.Д. и Ф. И.Д. като в подкрепа на това тяхно
твърдение са представили удостоверения за наследници с изх. № № АО- 244/26.02.1992г.,
АО-3/08.01.1996г., 136/02.07.2020г. и 146/08.07.2020г. От доказателствата, събрани в хода на
делото пред районния съд, не се установи, че името ХА. И.ова Д., вписано в акт за женитба
№ 20/12.03.1932г., и името А. И. Т., вписано в удостоверение за наследници с изх. №
136/02.07.2020г., са имена на едно и също лице.
Твърди се с въззивната жалба, че по делото не се събрани доказателства, с помощта на които
да се установи, че името Ф.И.ова Д., вписано в акт за женитба № 2/04.01.1937г., и името
Ф.И. Ч.а, вписано в удостоверение за наследници с изх. № 146/08.07.2020г., са имена на едно
и също лице. От доказателствата по делото не се установи, че името И. У.ов Д., вписано в
акт за женитба № 20/12.03.1932г., името И. У.ов Д., вписано в акт за женитба №
2/04.01.1937г., и името И.У.Д., вписано в удостоверение за наследници с изх. № АО-
244/26.02.1992г., са имена на едно и също лице. Освен това не са събрани доказателства, че
името Ф. И.ова Д., вписано в акт за женитба № 20/12.03.1932г., името Ф. И.ова Д., вписано в
акт за женитба № 2/04.01.1937г., и името Ф. И.ова Д.а, вписано в удостоверение за
наследници с изх. № АО-3/08.01.1996г., са имена на едно и също лице-съгласно
удостоверение за идентичност на лице с различни имена името Ф. И. Д. и имената Ф. Ибр.
К., Ф. И.. Д., Ф. И.ова Д. и Ф. Б. Д. са имена на едно и също лице.
Сочи се във въззивната жалба, че в хода на производството пред РС Разлог са били
представени писмени доказателства от гражданско дело № 152/1999г по описа на РС Разлог-
искова молба, решения и заключение. Според съда от представената искова молба се
установило, че през 1999г. бащата на А. Д. е предявил искова молба за делба на
наследствени имоти срещу А. Д. и наследниците на Ф. Ч.а, в която твърди, че страните по
делото са наследници на Ф. Д.. От съдържанието на исковата молба, по повод на която е
било образувано производството по гражданско дело № 152/1999г. по описа на РС Разлог, е
видно, че същата е предявена от З. У.ов Д. срещу А. И. Д., И.Р. Ч., И.Р. Ч., Ф. И. Ц., Ф. И. Ю.
и С. Р. Ч.. С молбата си ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде допусната
и извършена делба на земеделски имоти, намиращи се в землището на град Б., за които
твърди, че са били собственост на наследодателя на страните по делото-Ф. И. Д..
Съгласно исковата молба, представена като доказателство по делото, ищецът и ответниците
по нея са наследници на Ф. И. Д.. В исковата молба, по повод на която е образувано
производството по гражданско дело № 817/2020г. по описа на РС Разлог, се твърди, че
ищците са част от наследниците на Ф. И.Д. като в подкрепа на това твърдение е представено
удостоверение за наследници с изх. № АО- 3/08.01.1996г. твърди се с въззивната жалба, че в
хода на делото пред районния съд не са събрани доказателства, от които да се установи, че
името Ф. И. Д., вписано в исковата молба, представена като доказателство по делото, и
името Ф. И.ова Д.а, вписано в удостоверение за наследници с изх. № АО-3/08.01.1996г., са
имена на едно и също лице.
Сред ответниците по исковата молба, представена като доказателство по делото, е А. И. Д..
4
Съгласно исковата молба, въз основа на която е образувано гражданско дело № 817/2020г.
по описа на РС Разлог, ищците са наследници на А. И. Т., като в тази връзка е представено
като доказателство удостоверение за наследници с изх. №136/02.07.2020г. Поддържа се с
въззивната жалба, че от доказателствата, събрани в хода на делото пред РС Разлог, не се
установява, че името А. И. Д., вписано в исковата молба, представена като доказателство по
делото, и името А. И. Т., вписано в удостоверение за наследници с изх. № 136/02.07.2020г.,
са имена на едно и също лице.
Сочи се още с въззивната жалба, че от съдържанието на исковата молба, представена като
доказателство по делото, е видно, че тя е предявена срещу няколко лица, сред които: И.Р. Ч.,
И.Р. Ч., Ф. И. Ю. и С. Р. Ч.. В обстоятелствената част на исковата молба, по повод на която е
образувано производството по гражданско дело № 817/2020г., ищците твърдят, че са
наследници на Ф.И. Ч.а, като в подкрепа на това тяхно твърдение е представено
удостоверение за наследници с изх. № 146/08.07.2020г. От съдържанието на това
удостоверение е видно, че наследници на последната са синовете й С. Е. Ч., И. Р.ов Ч., И.
Р.ов Ч. и И. Е. Ч.. В хода на производството по гражданско дело № 817/2020г. по описа на
РС Разлог, не са събрани доказателства, посредством които да се установи, че името И.Р. Ч.,
вписано в исковата молба, представена като доказателство по делото, и името И. Р.ов Ч.,
вписано в удостоверение за наследници с изх. № 146/08.07.2020г., са имена на едно и също
лице. Не са събрани доказателства, от които да е видно, че името И.Р. Ч., вписано в исковата
молба, представена като доказателство по делото, и името И. Р.ов Ч., вписано в
удостоверение за наследници с изх. № 146/08.07.2020г., са имена на едно и също лице.
Твърди се още с въззивната жалба, че не се установява също така, че името Ф. И. Ю.,
вписано в исковата молба, представена като доказателство по делото, и името Ф. И. Ю.,
вписано в удостоверение за наследници с изх. № 146/08.07.2020г., са имена на едно и също
лице. Освен това, не се събраха и доказателства, от които да се установи, че името С. Р. Ч.,
вписано в исковата молба, представена като доказателство по делото, и името С. Е. Ч.,
вписано в Удостоверение за наследници с изх. № 146/08.07.2020г., са имена на едно и също
лице.
Съдът е приел, че от съдържанието на исковата молба, представена като доказателство по
делото се установява, че сред наследниците на Ф. Ч.а е Ф. И. Ц.. Съдържанието на
удостоверението за наследници на Ф. Ч.а/удосктоверение с изх. № 146/08.07.2020г./обаче е
видно, че сред нейните наследници по закон не е вписано лице с такова име- Ф. И. Ц..
В хода на делото пред РС Разлог са приети и приобщени като писмени доказателства
удостоверение за наследници с изх. № 179/19.08.2019г. и № 74/22.02.2021г., издадени от
Община Б.. Твърди се с въззивната жалба по настоящото дело, че от съдържанието на тези
доказателства се установява, че единствен наследник по закон на И. У.ов Д. и на Ф. И.ова
Д.а е техният син- У. И.ов Д., чийто единствен наследник по настоящем се явява един от
жалбоподателите- А. З. Д..
С въззивната жалба са наведени оплаквания и за допуснато съществено процесуално
нарушение. Така сочи се, че на осн. чл. 176 ал.3 от ГПК районният съд е приел за
5
установено, че А. Д. не е подписал отговора на исковата молба, както и че не знае за какво
се води делото. Твърди се с въззивната жалба, че жалбоподателят А. Д. не е подписвал
съобщенията и призовките, изпратени му от РС Разлог, във връзка с образуваното срещу
него гражданско дело № 817/2020г. по описа на РС Разлог. Поради това се поддържа с
въззивната жалба, че обжалваното решение на РС Разлог е постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила.
Поради изложените съображения с жалбата, иска се от въззивния съд, да отмени
обжалваното решение на РС Разлог, като неправилно и постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК, постъпил е писмен отговор на въззивната жалба, подаден от
Ш. М. М., З. Б. М., Ф. И. Ю., С. Е. Ч., Е. И. Ф., Е. И. Ч., Е. И. Ч., М. С. М., В. С. С., А. Д. К.,
А. В. М. и В. Д. Р.- ищци по гр.д. № 1014/2021г. по описа на РС Разлог, чрез пълномощника
им адв. П. И. З.-адвокат от АК Благоевград, с който се оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Поддържа се с писмения отговор, че обжалваното решение на РС Разлог е
правилно и постановано в съответсвтие с материалния закон и със съдопроизводствените
правила.
Твърди се че по делото се установени и доказани всички изложени от ищцовата страна
твърдения. Поддържа се от въззиваемите, чрез пълномощника им по делото, че пред
първоинстанционния съд са събрани доказателства, от които се установява, че ищците и
първите двама ответници, са наследници на И.У.Д., роден на ****г., починал на ****г., б.ж.
на гр. Б. и неговата съпруга Ф. И.Д. родена на ****г., починала на ****г., б.ж. на гр, Б..
Сочи се че в настоящото производство участници са всички живи наследници на посочените
лица.
Излагат се с отговора на въззивната жалба доводи, че пред въззивният съд ответниците по
делото са застъпили абсурдната теза, че техните роднини всъщност не са им роднини, която
теза представляваше опит да се злоупотреби с факта, че е необходимо да се извърши
проследяване на родословното дърво на страните повече от 100 години назад.
Поддържа се от въззиваемата страна, чрез пълномощника адв. З., че в хода на процеса пред
РС Разлог са ангажирани достатъчен обем доказателства, от които по несъмнен начин се
установява, че наследствено правоотношение е налице. Така видно от Удостоверение за
наследници №44/26.02.1992г., издадено от Общински народен съвет - гр. Б. И.У.Д. /общия
наследодател/ е оставил като наследници три деца -У. Д. /чийто наследници се явяват
първите двама ответници/, а наред с това и А. Т. и Ф. Ч.а. Същото обстоятелство се
установява и от Удостоверение за наследници 3/08.01.1996г., издадено от Общински
народен съвет гр. Б. на Ф. И.ова Д.а. Дори от Решение № И54Р на ПК Б., е видно че имотът е
бил възстановен на наследниците на И. У. Д., което решение е послужило на ищците като
титул за собственост в нотариалното производство, е видно, че А. Т. е наследникът на И. Д.,
който е депозирал заявлението за възстановяване на имота.
Освен това по делото са представени от ищцовата страна и са приети като доказателства и
6
други официални писмени документи, от които е видно, че общите им родоначалници - А. Т.
и Ф. Ч.а, са деца на И.У.Д. и Ф. И.Д. както следва:
Видно от Акт № 2 от регистър за женидбите от 14.01.1937г. Ф.И.ова Д.а е сключила
граждански брак с Е. И. Ч.. В този акт за граждански брак изрично са посочени родителите
на встъпващите в брак, от което и установяваме, че Ф. Д./Ч.а в резултат на сключения брак/
е дъщеря на общите наследодатели на страните.
По идентичен начин, видно от Акт № 20 от регистър за женидбите от 12.03.1932г., ХА.
И.ова Д.а е сключила граждански брак с М. Т.. В този акт за граждански брак също е
посочено, че родителите на ХА. Д.а/Т. в резултат на сключения брак/ са именно общите
наследодатели на страните. От друга страна видно от Удостоверение за идентичност на лице
с различни имена от 17.08.2020г., издадено от Община Б., че имената А. И. Т. и ХА. И. Д.а
са на едно и също лице.
Същевременно по делото ищците са представили и са били приети Удостоверение за
наследници № 146 от 08.07.2018г., издадено от Община Б. за наследниците на Ф.И. Ч.а-
дъщеря на общите наследодатели на ищците и първите двама ответници и Удостоверение за
наследници № 136 от 02.07.2020г., издадено от Община Б. за наследниците на А. И. Т.- също
дъщеря на общите наследодатели на ищците и първите двама ответници.
Сочи се с писмения отговор на въззивната жалба, че при проведеното на 22.04.2021г.
открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд са били разпитани свидетелите К.
и К., като от показанията им се установяват всички изложени от ищцовата страна факти
относно роднинските връзки между страните. Изрично свидетелите посочват, че И. и Ф. Д.
са имали три, а не едно дете- У., Ф. и А., като подробно описват връзките между лицата.
В тази насока безспорно е установено, че в PC Разлог е налице образувано гр.д. №
152/1999г., като материалите по същото са приобщени като доказателства по настоящото
дело. От тях ясно личи, че У., А. и Ф. Д.и са деца на И. и Ф. Д.и. Производството е било
образувано по искова молба на З. Д., който е баща и праводател на ответника А. З. Д.. При
това положение очевидно е, че сочената от ищците с исковата молба роднинска връзка е
налице.
Изложени са в отговора на въззивната жалба правни доводи, като се цитира Решение № 274
от 20.12.2012г. по гр. д. ****5/2011г. на ВКС с което е прието, че наследявяването по закон
се основава на родствена връзка между лицата, която се обуславя от техния произход,
поради което доказването на качеството на наследник на едно лице по смисъла на чл. 5-10
ЗН е свързано с доказването на родствената връзка на това лице с наследодателя и на факта
на смъртта на последния. В цитираното решение съдът еднозначно приема, че
удостоверението за наследници е официален свидетелстващ документ, който доказва тези
обстоятелства, но не изключва възможността същите да бъдат доказани пряко от страната
чрез представяне на препис или извлечение от регистрите за гражданското състояние от акта
за раждане или акта за сключен за брак. От друга страна Решение № 242 от 29.09.2016г. по
гр.д. № 2264/2016г. на ВКС, IV-то гр.о. на ГК са доразвити приетите разрешения с
7
цитираното по-горе решение, като е прието, че удостоверението за наследници е официален
документ, но не е свидетелстващ, тъй като не удостоверява факти и обстоятелства, а права.
Ако признатите в него права не съществуват в действителност, достатъчно е доказването на
съответните правопроизводящи или опорочаващи факти. Когато такъв документ липсва или
се претендира включването на лица, непосочени в удостоверението или изключването на
посочени в него лица това става чрез доказване на съответната степен на родство. По същия
начин въпросът е разрешен и в Определение № 42 от 29.01.2019г, по гр.д. № 3690/2018г. на
ВКС, I-во гр. отделение на ГК. Посоченият съдебен акт също признава възможността в
удостоверението да не бъдат вписани всички наследници по закон, поради което верността
на съдържанието му може и следва да бъде проверена съобразно с всички останали
представени по делото данни относно релевантните факти и обстоятелства.
Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, изказва се становище от
въззиваемите чрез пълномощника им адв. З., че следва да се приеме, че ищците също се
явяват наследници на лицата И. и Ф. Д.. При това положение А. и Ф. Д.и /понастоящем
починала/ не се легитимират като единствени наследници на последните, а оттам- и като
собственици на целия имот. Ето защо и извършеното от тях прехвърляне на правото на
собственост върху целия имот на А. И., не е породило вещно- транслативен ефект за частта
над 1/3 ид. ч. от процесния имот. Единствено тази част, която е собственост на прехвърлите
е била придобита от А. И.. От това следва, че за четвъртия ответник и последен
„приобретател” на имота- Е. Б., сделката между нея и А. И. също не е породила вещно-
транслативен ефект за целия имот, а единствено за частта от 1/3 ид. ч. от същия.
Сочи се с отговора на въззивната жалба, че същевременно процесния имот е възстановен по
силата на Решение № 1154Р за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. Б. от
15.02.1999г., като е възстановено правото на собственост на наследниците на И. У.ов Д.
върху следния недвижим имот: Ливада от 1.602дка, пета категория, м.“В.Ч.“, имот № 244048
по картата на землището на гр. Б., при съседи: имот № 244050- ливада на наследници на
В.Г.Т.; имот № 244049- ливада с ползувател Община Б.; имот № 244047- ливада на
наследници на Н.Т.Т.; имот № 000958- полски път на Община Б. и имот № 244051- ливада
на ползувател Община Б., който имот понастоящем представлява:
Поземлен имот с идентификатор 03504.244.48 по КККР на гр. Б., одобрени със Заповед
№РД-18-53/01.04.2008 г. на Изпълнителния директор на АКГГ-София, с адрес на
поземления имот: гр. Б., местност „В.Ч.”, с площ от 1601 кв.м., трайно предназначение на
територията - земеделска, начин на трайно ползване- ливада, категория на земята при
неполивни условия- 5/пета/, номер по предходен план- 244048, при съседи: ПИ с
идентификатори 03504.244.50; 03504.238.958; 03504.244.51; 03504.244.47 и 03504.244.49.
При изложените съображения, твърди се че ищците/въззиваемите пред настоящата съдебна
инстанция/, са придобили ощбо правото на собственост върху 144/216 ид.части, равняващи
се на 2/ 3 идеални части от правото на собственост върху процесния по делото недвижим
имот, на основание наследствено правоприемство от общите им наследодатели- И. У.ов Д. и
8
неговата съпруга- Ф. И.ова Д./като ищците са наследници на А. И. Т. и Ф.И.ова Ч.а- две от
трите деца на общите им наследодатели/.
Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че от своя страна ответниците Ф. М. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ул. „С.К.” №12 и А. З. Д., ЕГН ****, с адрес: гр. Б., ул. „С.К.”
№12 са единствените наследници на третото дете на общите наследодатели- У.И.Д.. Ф. се
явява съпруга на внука на общите ни наследодатели Зулфук И.ов Д., а А. З. Д. се явява негов
правнук. Доколкото ни е известно внукът на общите ни наследодатели З. И.ов Д. е имал още
един син, но той е починал без да остави наследници. Поради това и посочените ответници
са придобили общо 72/216 ид.ч., равняващи се на 1/3 ид. ч. от правото на собственост върху
поземления имот.
Сочи се с отговора на въззивната жалба, че процесната продажба е била изповядана с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №165, том III, per. №4732, дело
№530 от 2019г. на нотариус Мила Коновска, вписана под №553 в регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие PC-Разлог, вписан в СлВп към PC-Разлог с вх.
peг. № 5775/18.12.2019г., акт № 120, том XX, дело ****37/2019г. Още по-голямо недоумение
будят и приложенията към посочения нотариален акт, от които е видно, че продавачите са се
легитимирали като единствени собственици на имота на основание реституционното
решение и удостоверение за наследници на И. У.ов Д., което е абсурдно, тъй като както
посочихме и по-горе- те не са единствените наследници на общия ни наследодател. Няколко
месеца по-късно ответника А. И. е прехвърлил имота на четвъртия ответник-Е. А. Б., ЕГН
**********, като покупко-продажбата е била изповядана в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 96, том I, per. № 988, дело № 87 от 2020г. на Нотариус Мила
Коновска, вписана под № 553 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие PC
Разлог, вписан в СлВп към PC Разлог, с вх. peг. №757/02.03.2020г., акт № 17, том III, дело
№304/2020г.
Навадени са правни доводи с отговора на въззивната жалба, че нито едно от гореизброените
правни действия и сделки не е породило действие спрямо притежаваните от ищците по
делото идеални части от имота, тъй като е очевидно, че Ф. и А. Д. не разполагат е право да
се разпореждат със собственост, която не им принадлежи. Горното следва от общия принцип
в гражданското право, че никой не може да прехвърли права, каквито не притежава. В този
смисъл е налице непротиворечива съдебна практика, сред която Решение № 167 от
24.06.2013г., постановено но гр.д. № 1889/2012г. на ВКС, Определение № 821 от
30.12.2009г. по т.д. № 686/2009г. на ВКС, ТК. В посочените съдебни актове ВКС
категорично отрича вещно-транслативния ефект на нотариалния акт в хипотезата на
продажба на недвижим имот от несобственик.
Следователно ответниците никога не са притежавали каквито и да било вещни права върху
недвижимия имот, извън наследените от първите двама ответници 1/3 ид.ч., които
понастоящем са преминали в патримониума на четвъртия ответник.
По изложените съображения пълномощникът на въззиваемите моли съда да приеме че
въззивната жалба депозирана от А. З. Д. и А. Е. И. следва да бъде отхвърлена като
9
неоснователна, а атакуваното решение на РС Разлог потвърдено, тъй като не разкрива
сочените в жалбата пороци.
Иска се от въззивния съд да постанови решение с което да отхвърлите изцяло въззивната
жалба, срещу Решение № 19/30.06.2021г., постановено по гр.д. № 817/2020г. по описа на PC
Разлог, депозирана от А. З. Д. и А. Е. И., като неоснователна и да потвърдите обжалваното
Решение №19/30.06.2021г., постановено по гр.д. № 817/2020г. по описа на РС Разлог.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намери подадената въззивна жалба за допустима, като подадени в срока за обжалване, от
легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същата отговарят на изискванията на
закона и е редовна, като е насочена срещу съдебния акт на първоинстанционния съд, за
който изрично е предвидена от закона възможност за инстанционен контрол от по- горната
съдебна инстанция.
Писменият отговор от насрещната страна по въззивната жалба е своевременно депозиран
пред съда, от надлежна страна, като изложените с него съображения от фактическа и правна
страна следва да бъдат обсъдени от въззивния съд при постановяването на решението.
В хода на производството по делото след подаване на въззивната жалба, на 29.01.2022г. е
починал един от жалбоподателите- А. З. Д., ЕГН **********/Удостоверение за наследници
№ 18/03.02.2022г.издадено от Община Б./. Представено е от ищцовата страна удостоверение
за наследници на починалия жалбоподател, като следва да бъда заличен от списъка на
призоваване починалия жалбоподател, а на негово място да бъде конституиран като страна
по делото- С. Щ. А., ЕГН **********, който следва да бъде призован за насроченото
съдебно заседание на постянния му и настоящ адрес: ГР.С., ж.к. „М.“ **** като му бъде
дадена възможност да заяви дали поддържа въззивната жалба, депозирана по делото от
неговия наследодател- А. З. Д..
С молба от 30.06.2022г. по делото, допезрана от новоконституирания жалбоподател- С. Щ.
А., изказва се стоновище че не се поддържа въззивната жалба от А. Д., срещу решението на
РС Разлог, по гр.д. № 817/2020г. С молбата не се оспорва факта, че първоначалните ищци по
делото- Ш. М. М., З. Б. М., Ф. И. Ю., С. Е. Ч., Е. И. Ф., Е. И. Ч., Е. И. Ч., М. С. М., В. С. С.,
А. Д. К., А. В. М. и В. Д. Р., са наследници на И. и Ф. Д.. Изказва се становище, че
въззивната жалба от А. Е. И. е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение, като се потвърди обжалваното решение на РС Разлог.
За насроченото открито съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция,
жалбоподателя А. Е. И. или негов процесуален представител не се явяват и не взимат
становище по съществото на делото.
В пледоариите при устните състезания по делото, адв. П., преупълномощен по делото, като
пълномощник на въззиваемите застъпва становище, че решението на РС Разлог е правилно
и обосновано и постановено в пълно съответствие с материалния закон и със събраните по
делото доказателства. Не са налице отменителни основания, основани на балнкетните
доводи изведени с въззивната жалба. Пълномощникът на въззиваемите моли съда да
10
съобрази и отказа от въззивната жалба, направен от С. Щ. А. с изрична молба пред
въззивния съд, след конституирането му като страна по делото. Поддържа се искане за
заплащане разноските пред въззивната инстанция, съобразно списък по чл. 80 от ГПК,
представен пред ОС Благоевград.
За да осъществи правомощията си за извършване на въззивна проверка за правилност и
законосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение, в рамките на
направените с жалбата оплаквания и възраженията към нея, въззивният съд съобрази
следното:
Производството пред първоинстанционния съд в град Разлог е инциирано от искова молба,
депозирана пред съда, въз основа на предявен установителен иск с правно основание чл. 124
от ГПК, депозиран от Ш. М. М., ЕГН **********, З. Б. М., ЕГН **********, Ф. И. Ю., ЕГН
**********, С. Е. Ч., ЕГН **********, Е. И. Ф., ЕГН **********, Е. И. Ч., ЕГН **********,
Е. И. Ч., ЕГН **********, М. С. М., ЕГН **********, В. С. Сръкова, ЕГН **********, А. Д.
К., ЕГН **********, А. В. М., ЕГН **********, В. Д. Р., ЕГН **********, всички чрез адв.
П. З. от АК – Благоевград, срещу Ф. М. Д., ЕГН **********, ЕГН **********, А. З. Д., ЕГН
****, А. Е. И., ЕГН **********, Е. А. Б., ЕГН **********.
Твърди се от ищцовата страна чрез фактическите твърдения изведени с ИМ, че страните по
делото са наследници на И.У.Д., роден на ****г., починал на ****г. и Ф. И.Д. родена на
****г., починала на ****г. Поддържа се, че участници в производството пред РС Разлог, са
всички наследници по закон на посочените лица. Излагат се съображения че ищците са
всичките наследници на А. И. Т. и на Ф.И. Ч.а- две от децата на общите наследодатели на
страните, а първите двама ответници са наследниците по закон на У.И.Д.- третото дете на
И.У.Д. и неговата съпруга- Ф. И.ова Д.а.
Твърди се от ищцовата страна пред първоинстанционния съд, че на основание Решение №
1154Р/15.02.1999г. на Поземлена комисия-град Б. за възстановяване правото на собственост
е било възстановено правото на собственост на наследниците на И. У.ов Д. върху процесния
имот: поземлен имот с идентификатор 03504.244.48 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Б., Община Б., област Благоевград, одобрени със Заповед №
РД-18-53/01.04.2008 година, издадена от Изпълнителният директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър-София, намиращ се на адрес: град Б., местност „В.Ч.“,
целият с площ от 1 601 квадратни метра, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята при неполивнк условия:
5, номер на имота по предходен план: 244048, при граници (съседи) на поземления имот:
поземлен имот с идентификатор 03504.244.50, поземлен имот с идентификатор
03504.238.958, поземлен имот с идентификатор 03504.244.51, поземлен имот с
идентификатор 03504.244.47 и поземлен имот с идентификатор 03504.244.47, който е
възстановен като земеделски имот: Ливада от 1.602дка, пета категория, м.“В.Ч.“, имот №
244048 по картата на землището на гр. Б., при съседи: имот № 244050- ливада на наследници
на В.Г.Т.; имот № 244049- ливада с ползувател Община Б.; имот № 244047- ливада на
наследници на Н.Т.Т.; имот № 000958- полски път на Община Б. и имот № 244051- ливада
11
на ползувател Община Б.. Излагат се доводи, че ищците притежават общо 2/3 ид. ч. от
същия имот.
Исковата претенция е основана на доводи, че без между страните да е имало спорове за
правото на собственост върху възстановения поземлен имот, първите двама ответници Ф.
М. Д. и А. З. Д., като преки наследници на У.И.Д./син на общите наследодатели/, са се
легитимирали като единствени наследници на И.У.Д. и Ф. И.ова Д.а/въз основа на оспорено
от ищците удостоверение за наследници/, като се са резпоредили с целия възстановен по
реда на ЗСПЗЗ недвижим имот, първоначално с Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №165, том III, per. №4732, дело №530 от 2019г. на нотариус Мила Коновска,
с кайто имота е продаден на А. Е. И., който от своя страна с последващ договор, с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 96, том I, per. № 988, дело № 87
от 2020г. на Нотариус Мила Коновска, е продал имота на четвъртия ответник по делото- Е.
А. Б..
С исковата молба пред РС Разлог се твърди от ищцовата страна/ за което се представят
многобройни писмени доказателства/, че И.У.Д. и неговата съпруга- Ф. И.Д. имат трима
наследници- У. Д., А. Т. и Ф. Ч.а, като страните по делото/без последния ответник/, са
всичките им наследници по закон. Твърди се че извършените разпореждания с недвижимия
имот, извършени с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №165, том III,
per. №4732, дело №530 от 2019г. на нотариус Мила Коновска и Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 96, том I, per. № 988, дело № 87 от 2020г. на Нотариус Мила
Коновска, не са могли да произведат правното си действие по отношение на 2/ 3 идеални
части от собствеността на пръхвърления имот, тъй като никой не може да прехвърли повече
права от тези които сам има.
Иска се от първоинстанционния съд да признае за установено по отношение на ответниците,
че ищците са собственици на 2/3 ид.ч. от следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 03504.244.48 по КККР на гр. Б., одобрени със Заповед №РД-18-53/01.04.2008
г. на Изпълнителния директор на АКГГ-София, с адрес на поземления имот: гр. Б., местност
„В.Ч.”, с площ от 1601 кв. м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на
трайно ползване - ливада, категория на земята при неполивни условия - 5 (пета), номер по
предходен план - 244048, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 03504.244.50,
03504.238.958, 03504.244.51, 03504.244.47, 03504.244.49.
С исковата молба се претендират и сторените по делото разноски.
С писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, навеждат се възражения за нередовност на
исковата молба. Възразява се от ответната страна, че в Удостоверение за наследници с изх.
№ АО-244/26.02.1992г. на починалия И.У.Д./поч. ****г./не е посочена като негов наследник
преживялата му съпруга- Ф. И.Д./поч. ****г./ Сочи се с писмения отговор на ИМ също така,
че в Удостоверение за наследници № АО-3/08.01.1996г. на Ф. И.Д. не са вписани като нейни
наследници А. И. Т. и Ф.И. Ч.а, за които се твърди че са наследници по закон на И.У.Д. и
неговата съпруга- Ф. И.ова Д.а. С отговора на ИМ се оспорват твърденията на ищците, по
съображения че по делото липсват убедителни доказателства за идентичност на лица,
12
съобразно различните имена с което тези лица са записани в различните документи
представени по делото. Възразява се, че в част от тях липсват записани ЕГН, поради което
не се установява самоличността на лицата посочени в ИМ като наследници по закон на
И.У.Д. и неговата съпруга- Ф. И.ова Д.а. С писмения отговор се оспорват писмените
доказателства по делото/удостоверения за наследници и актове за женитба/, в които се
посочва че И.У.Д. и Ф. И.ова Д.а имат трима наследници- У. Д., А. Т. и Ф. Ч.а.
В хода на делото пред РС Разлог, ответницата Ф. М. Д. е починала (видно от Препис-
извлечение от акт за смърт от 07.05.2021г.), като неин единствен наследник се явява лицето
А. Д.- също ответник по делото. В резултат производството по делото по отношение на
ответницата Ф. М. Д. е било прекратено с протоколно определение от 21.05.2021г., влязло в
законна сила на 31.05.2021г.
Въз основа на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, настоящият
състав на ОС Благоевград, прие за установено и доказано от фактическа страна
следното:
По делото пред първоинстанционния съд са представени и приети като писмени
доказателства Удостоверение за наследници № АО-244 от 26.02.1992г., издадено от Община
Б., съгласно което И.У.Д. има три деца, които се явяват негови наследници, а именно: У.
И.ов Д., А. И.ова Т. и Ф.И.ова Ч.а. Идентични факти се установяват и от издадените
Удостоверение за наследници № 3/08.01.1996г. и Удостоверение за наследници АО-
527/02.08.1999 година, издадени от Община Б. на името на Ф. Д.а- съпруга на И. Д., в което
са посочени същите наследници.
Наред с това по делото пред РС Разлог са представени Удостоверение за наследници № 179
от 19.08.2019год., а също и Удостоверение за наследници № 74 от 22.02.2021г., в които се
посочва, че И. Д. и Ф. Д.а имат само едно дете- У.И.Д., чийто единствен жив наследник към
настоящия момент е ответника А. З. Д.. Тези документи са били оспорени от процесуалния
представител на ищците по отношение верността на тяхното съдържание и по отношение на
тях е открито производство по чл. 193 от ГПК.
По делото са приети като доказателства 4 броя удостоверения за идентичност на лице с
различни имена за А. Т., Ф. Ч.а, Ф. Д.а и И. Д., от които е видно, че във времето посочените
лица са се легитимирали с различни имена. Пред първоинстанционния съд са представени и
приети като писмени доказателства- Удостоверение за наследници № 146 от 08.07.2018г. на
Ф.И. Ч.а и Удостоверение за наследници № 136 от 02.07.2020г. на А. И. Т., от които е видно,
че ищците са наследници на посочените лица.
Установява се от писмените доказателства по делото че с писмо с № 94-00-705(1) от дата
13.07.2020г. ответницата Ф. Ю. поискала да й бъде издадено удостоверение за наследници
съгласно попълнени от нея данни за лицата И. и Ф. Д.и, но Община Б. отказала издаването
на такова поради липса на достатъчно данни.
Във връзка с установяването на въпроса кои са наследниците по закон на И.У.Д., роден на
13
****г., починал на ****г. и неговата съпруга- Ф. И.Д. родена на ****г., починала на ****г.,
пред първоинстанционния съд са събрани множество писмени и гласни доказателства.
Не е спорно между страните по делото, а установява се и от представеното пред РС Разлог и
неоспорено от страните- Решение № 1154Р/15.02.1999 г. на ПК - Б., че процеснияпо делото
недвижим имот- Ливада от 1.602дка, пета категория, м.“В.Ч.“, имот № 244048 по картата на
землището на гр. Б., при съседи: имот № 244050- ливада на наследници на В.Г.Т.; имот №
244049- ливада с ползувател Община Б.; имот № 244047- ливада на наследници на Н.Т.Т.;
имот № 000958- полски път на Община Б. и имот № 244051- ливада на ползувател Община
Б., която към настоящия момент съставлява- поземлен имот с идентификатор 03504.244.48
по КК и КР на град Б., Община Б., област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-
53/01.04.2008 година, издадена от Изпълнителният директор на АГКК-София, намиращ се
на адрес: град Б., местност „В.Ч.“, целият с площ от 1 601 квадратни метра, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на
земята при неполивнк условия: 5, номер на имота по предходен план: 244048, при граници
(съседи) на поземления имот: поземлен имот с идентификатор 03504.244.50, поземлен имот
с идентификатор 03504.238.958, поземлен имот с идентификатор 03504.244.51, поземлен
имот с идентификатор 03504.244.47 и поземлен имот с идентификатор 03504.244.47, е бил
възстановен на наследниците на И.У.Д., починал на ****г..
Безспоро е установено от събраните писмени доказателства, че преписката за
възстановяване на собствеността върху бивши земеделски имоти е образувана въз основа на
заявление, подадено от А. И.ова Т. пред ПК Б.- заявление което се подава само от един от
наследниците на наследодателят.
По делото пред първата съдебна инстанция са представени и приети като писмени
доказателства сключени актове за граждански брак от Ф. Д.а и А. Д.а, в които са посочени
техните родители- именно общите наследодатели на страните- И.У.Д. и неговата съпруга-
Ф. И.ова Д.а. Тези документи са оспорени от ответната страна пред РС Разлог, като след
правилно разпределената доказателствена тежест за тяхното оспорване, от ответната страна
не са ангажирани доказателства, поради което следва да се приеме че същото е неуспешно
проведено.
Пред първоинстанционния съд е представено и прието като писмено доказателство- Акт № 2
от регистъра за женитбите от дата 14.01.1937г. от който се установява, че Ф.И.ова Д.а е
встъпила в брак с Е. И. Ч., а от Удостоверение за идентичност на лице с различни имена
**** от 02.03.2021г. се установява, че Ф.И.ова Д.а и Ф.И. Ч.а са имената на едно и също
лице, поради което съдът приема, че след сключването на брака съпругата е приела
фамилното име на своя съпруг. Установява се от така приетото писмено доказателство, че
Ф. Ч.а е била с моминско име Д.а, което е индиция че тя е дъщеря на общите наследодатели
на страните- И.У.Д. и неговата съпруга- Ф. И.ова Д.а.
От друго писмено доказателство, прието в производството пред РС Разлог- Акт № 20 от
регистър за женитбите от дата 12.03.1932г. се установява, че ХА. И.ова Д.а е встъпила в
граждански брак с лицето М. Т., а от Удостоверение за идентичност на лице с различни
14
имена № 25 от 02.03.2021г. се установява, че ХА. И.ова Д.а и А. И. Т. са имената на едно и
също лице, поради което съдът приема, че след сключването на брака съпругата е приела
фамилното име на своя съпруг. Налице е индиция, че А. И.ова Т., е била с моминско име-
Д.а, поради което е налице вероятност че същата е дъщеря на общите наследодатели на
страните- И.У.Д. и неговата съпруга- Ф. И.ова Д.а. Оспорването на това обстоятелството от
ответната страна по делото пред районния съд, според въззивният състав на ОС Благоевград
е неуспешно проведено.
Пред първоинстанционния съд са представени от ищцовата страна и приети като писмени
доказателства- заверен препис от Решение от 29.10.1953г. по ч.гр.д. № 11/1953г., с което
Разложкият народен съд е допуснал извършването на съдебна делба между сънаследниците-
И.У.Д., б.ж. на с. Б., Разложко- Ф. И.Д. У. И.ов Д., Урмие М.ова Т. и Фазиле И.Д. всички от
с. Б., върху няколко наследствени имоти в землището на същото село. С приетия като
писмено доказателство по делото Протокол от 09.11.1954г. по гр.д. № 11/1953г. по описа на
Разложки районен съд, извършено е разпределението на имотите между наследниците чрез
теглене на жребие. Видно е от така постановените съдебни решения- влезли в законна сила,
че Ф. И.ова Д.а е посочена от съда като една от наследниците на И.У.Д. заедно с Ф. И.ова
Д.а. В производството по извършване на съдебна делба, служебно задължение на съда е в
първата фаза по нейното допускане, да установи по несъмнен начин кръга от наследниците
на починалия наследодател, тъй като следва да реши въпроса между кои лица, за кои имоти
и при какви квоти да бъде извършена съдебната делба.
Пред РС Разлог е входирано писмо, под № 131/19.04.2021г. и са приложени писмени
доказателства- от преписката по гр.д. № 152/1999г. по описа на РС Разлог, а именно: искова
молба, Решение № 210/27.01.2000г. по допускане на съдебната делба и Решение №
579/20.12.2000г., с което е извършена съдебната делба и допуснатите до делба недвижими
земеделски имоти са изнесени на публична продан. Приети са като писмени доказателства
от първоинстанционния съд и заключение от в.л. З.К., ведно с таблица.
От исковата молба, въз основа на която е образувано делбеното дело се установява, че през
1999г. бащата на ответника А. Д.- З. У.ов Д., е предявил иск за делба на наследствени имоти,
срещу А. Д. и наследниците на Ф. Ч.а с изричното твърдение, че страните по делото са
сънаследници на Ф. Д. (съпругата на И. Д.). Към исковата молба е приложено удостоверение
за наследници, което, макар да не се съхранява, е описано в материалите по делото и е
индикация, че и към този момент съгласно данните, налични в Община Б., общите
наследодатели- И.У.Д. и Ф. И.ова Д.а са имали три деца. В този случай твърдението за това
кои са наследниците на И.У.Д. и Ф. И.Д. са наведени от ищеца- З. У.ов Д., който е баща на
ответника по настоящото дело А. Д.. Цитираните решения на РС Разлог по допускане и
извърщване на съдебната делба са влезли в законна сила, като същите не са били оспорени
от страните по делото, нито е била поискана отмяна на същите поради това че делбата е
нищожна, тъй като в нея участват страни които не са наследници на общите наследодатели
на страните- И.У.Д. и неговата съпруга- Ф. И.ова Д.а.
По делото пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства чрез разпита на
15
доведените от ищцовата страна двама свидетели- С. К. и А. К., които не са в родствени
отношения със страните по настоящото дело и техните показания не могат да бъдат
преценявани като вероятно заинтересовани по смисъла на чл. 172 от ГПК.
От показанията на свидетеля К. се установи, че същият познава страните по делото, като от
дете познава И. и Ф. (общите наследодатели). Изрично посочва, че лицата са имали три деца
- У., А. и Ф., които също е познавал. Посочва, че Ф. и Ф. са имена на едно и също лице,
както и И. и И., като с тези имена са му известни лицата за които свидетелствува.
Свидетелят посочва, че след като дъщерите на общите наследодатели са се омъжили са
напуснали махалата, където е останал техния брат У., като са се преместили да живеят на
друго място.
В показанията си пред първоинстанционния съд свидетелката К., която също посочва, че
познава страните от детските си години, сочи че И. е дядо на ищеца Ш., а Ф. е негова баба.
Посочва също така, че И. и Ф. Д. имали три деца - ХА., Ф. и У., като ХА., А. и А. са
наименованията на едно и също лице, както и Ф., Ф., Ф..
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, като счита, че същите са дадени от
лица, които имат преки впечатления относно релевантните за спора факти и изнесените от
тях сведения изцяло кореспондират на останалия доказателствен материал по делото.
Съгласно приетото с Решение № 460 от 15.11.2011г. на ВКС по гр.д. № 912/2011г. на IV г.о.
на ГК, когато е налице съществуването на спор за съществуващо вещно, облигационно или
наследствено право или относно правопораждащите същото факти/оспорване на
съществуването на брак или на основания за наследяване/, същите могат да се установяват
на общо основание в исковия процес, съобразно определената от закона процесуална тежест
за доказване, като съобразно чл. 165 ал.1 от ГПК, в този случай са допустими и гласни
доказателства.
Не е спорно между страните по делото, а установява се по несъмнен начин, че след като са
се легетимирали като единствени наследници на И.У.Д., б.ж. на с. Б., наследниците на
У.И.Д.- Ф. М. Д. и А. З. Д., са продали на ответника А. Е. И., процесния по делото
недвижим имот поземлен имот с идентификатор 03504.244.48, като продажбата е
извършена с приетия като писмено доказателство- Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 165, том III, рег. № 4732, дело № 530 от 2019 г. по описа на Нотариус
Мила Коновска, с район на действие: района на РС Разлог. От приетия като писмено
доказателство заверен препис от нотариално дело се установява, че в нотариалното
производство Ф. и А. Д.и са се легитимирали като наследници на И.У.Д. чрез оспореното по
настоящото дело- Удостоверение за наследници № 179/19.08.2019г. За правото си на
собственост, продавачите са се позовали на възстановяване на правото на собственост върху
имота въз основа на Решение № 1154Р/15.02.1999г. на Поземлена комисия-град Б., в която
изрично като заявител е посочена А. И. Т..
В последствие ответникът А. Е. И., се е разпоредил повторно с процесния по делото
недвижим имот- поземлен имот с идентификатор 03504.244.48, като го е продал на
четвъртия ответник по делото- Е. А. Б. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
16
имот № 96, том I, рег. № 988, дело № 87 от 2020 г. по описа на Нотариус Мила Коновска, с
район на действие: района на РС - Разлог, с рег. № 553 в НК.
Въз основа на фактическите си изводи, които съвпадат с тези направените от
първоинстанционния съд, въззивната инстанция излага следните правни съображения:
Въззивният състав на ОС Благоевград намира че обжалваното съдебно решение на РС
Разлог е валидно постановено, от законен съдебен състав, в рамките на предоставената му от
закона правораздавателната власт и при спазване на правилата за родова и местна
подсъдност. Същото и изготвено в изскиумата от закона писмена форма и със съдържание
съобразно предписанието на нормата на чл. 236 ал.1 от ГПК. Изготвено е от съдията дал ход
на устните състезание по делото, като е подписан от същия.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд следи служебно за валидността на
обжалваното решение, а за допустимостта му само в обжалваната част. С атакуваното
решение на РС Разлог, съдът се е произнесъл по един допустим иск, при надлежна
процесуална легитимация на страните по делото, като правилно е квалифицирал същия по
чл. 124 ал.1 от ГПК.
За извършване на проверка за правилност на обжалваното решение, обоснованост от
доказателствената съвкупност и изграждане на самостоятелни правни изводи въз основа на
събраните доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд е
ограничен от оплакванията навадени с въззивните жалби, с които са очертани пределите на
инстанционния съдебен контрол, като се ръководи от разпоредбите на закона и вътрешното
си убеждение/чл. 12 от ГПК/.
Освен от оплакванията с въззивната жалба, въззивният съставът на съда е ограничен и от
заявените с исковата молба фактически твърдения и правни основания във връзка с исковата
претенция и наведените с писмения отговор от ответника възражения на същата. Несъмнено
с оглед на изложените фактически твърдения и правни доводи, както и заявения петитум на
ИМ, следва да се приеме че част от наследниците на И.У.Д. и неговата съпруга- Ф. И.Д. са
предявили установителен иск за установяване принадлежността и обема на правото си на
собственост, за 2/ 3 идеални части от недвижим имот в землището на гр. Б., реституиран по
реда на ЗСПЗЗ. Правният интерес от предявения иск е обусловен от твърдението на ищците,
че с издадени удодостоверения за наследници от Община Б., част от наследниците на И.У.Д.
и неговата съпруга- Ф. И.Д. не са били вписани като законни наследници на общите на
страните наследодатели, поради което същите са били оспорени досежно тяхното
съдържание пред първоинстанционния съд.
С Решение № 460 от 15.11.2011г. на ВКС по гр.д. № 912/2011г. на IV г.о. на ГК, прието е от
съда че тогава когато трети лица, които черпят права от установяването на един факт, който
е от правно значение във връзка със спор за съществуването на едно вещно, облигационно,
наследствено или друо имуществено субективно гражданско право или за неговия обем, то
тези лица не са процесуално легитимирани да инциират охранително производство за
установяване на правно значимия факт/например на факта на наследяването и установяване
17
на кръга на наследниците по закон/. Това е въпрос който следва да бъде решен в рамките на
исковото производство, поради което та са процесуално легитимирани да предявят иска си
пред гражданския съд, където същият да бъде разглеждан при разпределение на
доказателствената тежест съобразно общите правила на чл. 154 от ГПК.
С Решение № 100 от 2.03.2011г. на ВКС по гр. д. № 1820/2009г., I г. о., ГК, са дадени
разяснения че установяването на лицата, на които законът признава качеството на
наследници, може да стане с различни доказателства, едно от които е удостоверението за
наследници. В производството за делба на съсобственост, породена от наследяване,
представянето на този документ е изрично предвидено като задължително условия за
редовност на исковато молба- чл. 278, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.), чл. 341, ал. 1, т. 1 ГПК. За
издаването на удостоверение за наследници се подава молба-декларация, в която молителят
посочва данни за наследодателя и неговите наследници, но самото удостоверение се издава
по процедура, регламентирана в Закона за гражданската регистрация, от длъжностното лице
по гражданското състояние в общината, след справка в регистрите на населението. Това го
характеризира като официален свидетелствуващ документ, който се ползува с материална
доказателствена сила съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, относно удостоверените факти. Тя може
да бъде оборена чрез оспорване на неговата истинност по висящото производство за съдебна
делба, или по исков път по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК. Доказателствената сила на
удостоверението за наследници следва да се прецени и с оглед на описаната процедурата по
издаването на удостоверението за наследници.
В цитираното решение на ВКС се сочи, че възможно е и след проверка в регистъра на
населението за достоверността на данните, посочени от молителя, в удостоверението да не
бъдат вписани всички наследници по закон. Това е така, защото не всички документи във
връзка с гражданското състояние на лицата са съхранени, други са унищожени по различни
причини, така че може не във всички случаи регистрите да отразяват вярно наследниците по
закон. Именно поради това следва да се има предвид, че наличието на удостоверение за
наследници не изключва други доказателства относно същите факти - например акт за
раждане, удостоверяващ произхода на наследника от наследодателя. Ето защо и без
изричното оспорване на удостоверението за наследниците в качеството му на официален
свидетелствуващ документ, верността на съдържанието му може да бъде проверена и
съобразно с всички останали представени по делото данни относно релевантните факти и
обстоятелства. С Решение № 100 от 2.03.2011г. на ВКС по гр. д. № 1820/2009г., I г. о., ГК се
излагат правни доводи, че ако законът признава едно лице по закон за наследник на даден
наследодател, това качество не може да се зугаби или да отпадне само поради това
обстоятелството, че същото не е надлежно удостоверено и вписано в издаденото
удостоверение за наследници. Непосочването на едно лице като наследник в издаденото от
общинската администрация удостоверение за наследници, не води за зогубата му на
качеството наследник, когато същото му е признато от закона.
Поради изложеното в настоящия случай за ищците по делото е налице правен интерес не
само да установят принадлежността и обема на правото си на сбоственост по реституция и
18
въз основа на решение на ПК Б., издадено по реда на ЗСПЗЗ, но същото така да установят и
качеството си на наследници на И.У.Д. и неговата съпруга- Ф. И.Д. б.ж. на с. Б., от които
черпят реституционните с иправа на собственост по отношение на описания в ИМ
недвижим имот. Такова доказване е възможно само при успешно оборване на верността на
оспорените пред първоинстационния съд- Удостоверение за наследници № 179 от
19.08.2019год. и Удостоверение за наследници № 74 от 22.02.2021г., в които се посочва, че
И. Д. и Ф. Д.а имат само един наследник по закон, сина им У.И.Д., чиито наследници са
ответниците по настоящото дело. Прието е от съдебната практика че макар че
удостоверението за наследници е официален свидетелстващ документ, който до оборването
му се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените факти, при
оспорване на неговото съдържение, наличието на такова удостоверение не изключва
допустимостта на други доказателства относно същите факти- например акта за раждане,
удостоверяващ произхода на наследника от наследодателя, акт за женитба, като дори и без
изричното оспорване на удостоверението за наследници, верността на съдържанието му
може да бъде проверена. Решение № 234 от 18.05.2012г. на ВКС по гр.д. № 1108/2011г., I г.
о., ГК/ Прието е още от съдебната практика, че когато за разрешаване на спор за собственост
е необходимо да се установи произходът на едно лице, актът за раждане на което е изгубен
или унищожен или не може да бъде издирен, е допустимо произходът да бъде установен за
нуждите на конкретния процес с всички доказателствени средства, включително гласни
тА.ва/Решение № 168/20.01.2017г. по гр. д. № 823/2016г. на ВКС, І-во г. о./
С оглед съвкупния анализ на приобщения по делото доказателствен материал пред първата
съдебна инстанция въззивният съд приема, че направеното оспорване от страна на ищците
на удостоверяването на наследниците на починалите лица с Удостоверение за наследници №
179 от 19.08.2019год. и Удостоверение за наследници № 74 от 22.02.2021г., в които се
посочва, че И. Д. и Ф. Д.а имат само едно дете- У.И.Д., е успешно проведено, като по делото
въз основа на останалте доказателства е безспорно установено при условията на пълно и
главно доказване, че ищците по делото също се легитимират като наследници на И. и Ф. Д.,
за които се установява че са имали трима преки наследници по закон- У. И.ов Д., А. И.ова Т.
и Ф.И.ова Ч.а. Не е спорно по делото че ищците са наследници по право на заместване на А.
И.ова Т. и Ф.И.ова Ч.а, поради което са наследници на общите на страните наследодатели и
следователно собственици на реституция общо на 2/ 3 идеални части от процесния по
делото недвижим имот- поземлен имот с идентификатор 03504.244.48, въз основа на
влязлото в законна сила Решение № 1154Р/15.02.1999г. на Поземлена комисия-град Б..
Качеството на наследници по закон на наследодателите на ищците- А. И.ова Т. и Ф.И.ова
Ч.а, се потвърждава по безспорен начин не само от събраните писмени и гласни
доказателства пред първоинстационния съд, които кореспондират едни на други в пълна
степен, но и поради обстоятелството че кръга от наследници на наследодателите И.У.Д. и
неговата съпруга- Ф. И.Д. са били предмет на изследване и установяване от други съдебни
състави по предходни приключили с влезли в законна сила съдебни актове, по предявени
искове за съдебна делба, където установяването на всички наследници по закон при
извършването на съдебната делба е задължително, тъй като неучастието на някой от тях
19
води до нищожност на съдебната делба. Нещо повече- в един от случаите самият
наследодател на ответниците У.И.Д. е инциирал започването на съдебната делба, като е
сезирал съда в гр. Разлог и самият той е посочил че А. И.ова Т. и Ф.И.ова Ч.а са наследници
на общите на страните наследодатели- И.У.Д. и неговата съпруга- Ф. И.ова Д.а.
Постановение решения на съда по делбените дела не са оспорени от страните, нито е искана
тяхната отмяна поради участието на нелегетимирани лицапов делата за съдебна делба. В
този смисъл решението на съда е с обвързваща сила за страните които са участвали в тези
производства, относно установените от съда факти- включително и факта за кръга от
наследниците на наследодателите- И.У.Д. и неговата съпруга- Ф. И.ова Д.а.
Изводите на съда за оспешното оборване на доказателствената сила на оспорените
Удостоверение за наследници № 179 от 19.08.2019год. и Удостоверение за наследници № 74
от 22.02.2021г., в които се посочва, че И. Д. и Ф. Д.а имат само едно дете- У.И.Д., не могат
да се променят само поради възражението че останалите удостоверение за наследници,
издадени от Община Б. и приети като докателства по делото, не са достоверни тъй като в тях
не са описани ЕГН на лицата които са посочени в тях. Неубедителни са и доводите че съдът
не следва да кредитира представените пред РС Разлог писмени доказателства като
достоверни, тъй като в тях А. И.ова Т. и Ф.И.ова Ч.а са посочени с различни имена, а по
делото няма убедителни доказателства че се касае за имената на едни и същи лица. Прави
впечатление че пред първоинстационния съд от ответната страна не е възразено по
категоричен начин че А. И.ова Т. и Ф.И.ова Ч.а не са наследници на И.У.Д. и Ф. И.Д. а само
се възразява че липсват убедителни пимени доказателства че това е така. Както на
първоинстанционния съд, така и на въззивния състав на ОС Благоевград е ноторно известно,
че поради промяната на имената на лицата от района на гр. Б., повечето от тях през различни
периоди са били с различни имена, доказателство за което са и представените по делото
удостоверения за идентичност на имена. Отделно видно че много често при издаване на
удостоверителни документи от Община Б., е допускано изписването на тези имена с
промяна на една или повече букви от името- Д. и Д., от което не се установява и доказва и в
настоящия процес, че в тези случаи се касае за имена на други лица.
Започването на процедурата по възстановяване на земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ се
извършва по преценката на ПК, въз основа на редовно подадена в установения законов срок
молба от един от наследниците на общия наследодател. В настоящия случай молбата за
реституиране на наследствените земеделски имоти от наследодателите- И.У.Д. и неговата
съпруга- Ф. И.Д. е започнало със заявление подадено от наследника- А. И.ова Т.. Да се
оспори в този случай качеството на наследник на заявителката, означава на практика да се
оспори процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, приключила с Решение
№ 1154Р/15.02.1999г. на Поземлена комисия-град Б., от което ответниците по делото също
черпят права.
Поради успешното оборване на доказателствената сила на представените по делото
Удостоверение за наследници № 179 от 19.08.2019год., и Удостоверение за наследници №
74 от 22.02.2021г., в които се посочва, че И. Д. и Ф. Д.а имат само едно дете- У.И.Д.,
20
въззивният съд намира че въз основа на сабраните писмени и гласни доказателства в тяхната
съвкупност, установява се по безспорен и несъмнен начин, че наследници по закон на
община наследодатели на страните- И.У.Д. и неговата съпруга- Ф. И.Д. са трите им деца- У.
И.ов Д., А. И.ова Т. и Ф.И.ова Ч.а. След смъртта на родителите, всяко от децата е наследило
равна част от тяхното наследство, по 1/ 3 идеална част от общата наследствена маса. По
делото не се установява някой от преките наследници да се е отказал от наследството или да
не е приел същото по установения от закона ред.
След приключила реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ е въз основа на влязлото в
законна сила Решение № 1154Р/15.02.1999г. на Поземлена комисия-град Б. и приложената
към него скица на имота, възстановено е правото на собственост на наследниците на И. У.ов
Д. върху процесния по настоящото дело недвижим имот- Ливада от 1.602дка, пета
категория, м.“В.Ч.“, имот № 244048 по картата на землището на гр. Б., при съседи: имот №
244050- ливада на наследници на В.Г.Т.; имот № 244049- ливада с ползувател Община Б.;
имот № 244047- ливада на наследници на Н.Т.Т.; имот № 000958- полски път на Община Б.
и имот № 244051- ливада на ползувател Община Б., който понастоящем съставлява поземлен
имот с идентификатор 03504.244.48 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град Б., Община Б., област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-53/01.04.2008
година, издадена от Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър-София, намиращ се на адрес: град Б., местност „В.Ч.“, целият с площ от 1 601
квадратни метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: ливада, категория на земята при неполивнк условия: 5, номер на имота по
предходен план: 244048, при граници (съседи) на поземления имот: поземлен имот с
идентификатор 03504.244.50, поземлен имот с идентификатор 03504.238.958, поземлен имот
с идентификатор 03504.244.51, поземлен имот с идентификатор 03504.244.47 и поземлен
имот с идентификатор 03504.244.47.
При изложените съображения от фактическа и правна страна, следва да се приеме за
безспорно установено че лицата А. И.ова Т. и Ф.И.ова Ч.а безспорно имат качеството на
наследници по закон на И.У.Д. и неговата съпруга- Ф. И.Д. като на същите по силата на
извършената земеделска реституция, следва да бъде признато правото на собственост върху
2/ 3 идеални части от процесния недвижим имот. Тъй като ищците са техни наследници по
закон, то следва бъде прието за установено по отношение на ответниците по делото, че
същите са собственици общо на 2/ 3 идеални части от поземлен имот с идентификатор
03504.244.48, по КК и КР на гр. Б..
При така наведените правни доводи въззивният съд счита, че атакуваното с жалбата
решение на първоинстанционния съд е правилно и обосновано и са налице основанията на
чл. 271 ал. 1 от ГПК същото да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото пред настоящата съдебна инстанция, следва да бъде осъден
жалбоподателя- А. Е. И., да заплати на въззиваемия Ш. М. М., сумата 500.00лв. за
адвокатски хонорар, за разноските направени пред въззивната съдебна инстанция.
Водим от горното, съставът на ОС Благоевград
21
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №19/30.06.2021г., постановено по гр.д. № 817/2020г. по описа
на РС Разлог, като правилно и обосновано.
ОСЪЖДА А. Е. И., ЕГН **********, от гр. Б., ул. „П.И.Т.“ № 18, да заплати на Ш. М. М.,
ЕГН **********, от гр. Б., ул. „С.К.“ ****, сумата 500.00лв. за адвокатски хонорар, за
разноските направени пред въззивната съдебна инстанция.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от връчването му
на страните, през ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22