Определение по дело №1163/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2181
Дата: 21 юли 2022 г. (в сила от 21 юли 2022 г.)
Съдия: Мария Димитрова Иванова Даскалова
Дело: 20217050701163
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№ ……………/……………………………., гр.Варна

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.Варна, ХVІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юли 2022 година в състав:

 

 

СЪДИЯ: Мария Иванова – Даскалова

 

като разгледа адм. дело №1163 по описа за 2021г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по частна жалба вх.№8083/01.06.2021г. на Б.Д.И. *** против Акт за прекратяване на административно производство с изх.№I-2983/11.05.2021г. на Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ болести при НЕЛК-София, с който:

-на основание чл.88, ал.1, т.2 от АПК е оставена без разглеждане жалбата му с вх.№3215/07.04.2021г. срещу ЕР №2423/07.07.2020г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Марина“АД-гр.Варна и на основание чл.88, ал.2 от АПК е прекратено образуваното по нея административно производство;

-на основание чл.89 от АПК е оставено без уважение искането му за възстановяване на срока за обжалване на ЕР №2423/07.07.2020г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Марина“АД-гр.Варна.

С частната жалбата се оспорва акта като неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на процесуалния закон. Твърди се, че неправилно жалбата е счетена за просрочена, поради грешно приетото, че е срещу ЕР №2423/07.07.2020г. на ТЕЛК, което е изменено с ЕР №2744/27.08.2020г., което е отменено с ЕР №3461/13.11.2020г. на НЕЛК. Жалбата била срещу ЕР №0495/03.02.2021г. на ТЕЛК, с което е променено указанието относно възможността на И. да изпълнява длъжността „портиер“, поради настъпили усложнения в зрителната му способност.

Твърди се, че ЕР №0495/03.02.2021г. не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.7 от АПК, тъй като в него не било посочено ясно и недвусмислено пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване. Тези указания били изписани с много дребен шрифт, извън формата на бланката, под подписите на издателите на акта, поради което не били видими за жалбоподателя, който бил диагностициран за силно намалена зрителна острота в резултат на диабета. Това съставлявало недобросъвестно отношение на органа, който упражнил правомощията си в противоречие с принципа за съразмерност в чл.6 от АПК по начин, който да осуети възможността на освидетелствания да упражни правото си да обжалва акта в срок, както се случило с И.. Дадените по този начин указания за реда и срока за оспорване на акта ограничавало възможността и правата на адресатите с намалено зрение като жалбоподателя да го оспорят, което им причинявало вреди, несъизмерими с целта на акта. Даденото по този начин указания следвало да се приравни на липса на указание за реда и сроковете за оспорване на акта и да се приложи удължения двумесечен срок по чл.140 от АПК. Моли се този срок за бъде приложен по отношение на жалбата с вх.№3215/07.04.2021г. на И. срещу ЕР №0495/03.02.2021г. на ТЕЛК и тя да бъде възприета като подадена в срок и допустима за разглеждане, в резултат на което да се отмени акта за прекратяване на производството по нея и преписката да се върне на НЕЛК за разглеждане на жалбата по същество. В уточняваща молба процесуалният представител на И. излага доводите, с които оспорва становището на ответника, че ЕР и медицинските протоколи на ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК са по образец, утвърден от министъра на здравеопазването. Използваните образци на експертните решения били утвърдените преди приемането на Наредбата за медицинската експертиза, и тъй като в тях липсвали указания за обжалването им, те били добавени извън рабката на образеца. В условие на евентуалност, ако използвания образец е утвърдения, поддържа оплакванията за неяснота на указания за оспорването. Акцентира на установеното от лекарската комисия увреждане на зрителна способност на И., поради която било дадено заключение да не полага нощен труд. Счита за несъстоятелни доводите на ответника, че е могъл да види указанията за реда и начина на обжалване на решението и тезата, че той е запознат с тях от издадените му предходни такива решения. Изтъква, че оспореното ЕР за първи път засягало правото на труд на И., което обуславяло интереса му да го оспори и наличието на предходни ЕР, които не са засягали това му право, не можело да обоснове извода, че И. е знаел правата си. Поддържа искането за отмяна на акта за прекратяване на производството.

 Ответникът по жалбата НЕЛК – София представя административната преписка по издаване на оспорения акт. В писмена молба упълномощения юрисконсулт оспорва жалбата. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Сочи, че с решение № I-3520/31.05.2021г. специализирания състав при НЕЛК коригирал техническа грешка в акта си изх. №I-2983/11.05.2021г. за прекратяване на административно производство в частта на номера на обжалваното ЕР пред НЕЛК, където погрешно вместо №0495/03.02.2021г. бил изписан  №2423/07.07.2021г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св.Марина-Варна“ ЕАД и неправилно посочената дата, на която изтичал срока за обжалване на ЕР на ТЕЛК. Касаело се за административен акт и акт за поправката му, постановен във връзка с постъпилата в НЕЛК жалба с вх.№ 3215/07.04.2021г. на И. срещу ЕР № 0495/03.02.2021г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св.Марина - Варна“ ЕАД и съгласно чл.112, ал.1, т.З от Закона за здравето, жалби и възражения от заинтересованите лица и органи срещу решенията на ТЕЛК се подавали в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК. В случая от известието за доставяне ИД Р8 9010 00ВЬС5 8 било видно, че ЕР № 0495/03.02.2021г. на ТЕЛК е получено от И. на 17.02.2021г. и от тогава започнал да тече 14-дневния срок за обжалването му по чл.112 ал.1 т.З от ЗЗдр. Жалбата с вх.№ 3215 от 07.04.2021г. при НЕЛК била подадена чрез РЗИ-Варна на 30.03.2021г.- след този срок, кето било признато от И. в жалбата му с вх. №3215 от 07.04.2021г., в която поискал възстановяване на срока за обжалване на ЕР по реда на чл.89 от АПК. При правилна преценка на тези факти Специализирания състав на НЕЛК установил, че преклузивния срок за обжалване на ЕР № 0495/03.02.2021г. на ТЕЛК за жалбоподателя е изтекъл на 04.03.2021г. /четвъртък/ включително и жалбата се явява депозирана след срока за оспорване, поради което правилно и законосъобразно била счетена за недопустима и оставена без разглеждане. Чл.140 от АПК считат за неприложима към административната фаза на оспорване. Освен това ЕР съдържало изрични указания за срока и органа, пред който може да се обжалва, съгласно чл.4 от Наредбата за медицинската експертиза е с формата и съдържание по образеца утвърден от министъра на здравеопазването и не било налице нарушение на чл.59, ал.2, т.7 от АПК. Цитираните в жалбата 0% зрителна острота вписани в ЕР №0495/03.02.2021г. на ТЕЛК като причина за пропускане на срока за обжалване касаели определената оценка за функционален дефицит за зрителната острота и 0% означавали, че не е налице такова увреждане, а не че И. е лишен от възможността да вижда. Освен това той многократно бил преосвидетелстван и бил запознат със сроковете за обжалване на този вид актове. Поради това неоснователни били доводите в жалбата за нарушение на чл.6, ал.2 ал.З от АПК и на правото на защита на жалбоподателя. В акта на НЕЛК имало произнасяне и по искането за възстановяване на срока за оспорване. Правилно било прието, че изтъкнатите от жалбоподателя факти за пропускане на срока не са непридвидими обстоятелства по смисъла на чл.89 от АПК. Претендира се отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнагаждение.

От материалите в административната преписка и медицинското досие на Б. Д. И. се установяват следните факти и обстоятелства:

С ЕР №03729/23.09.2014г. на ТЕЛК - І-ви състав при УМБАЛ „Св. Марина“ЕАД-гр.Варна след преглед Б.Д.И. е освидетелстван и са му определени 74% трайна нетрудоспособност поради общо заболяване с водеща диагноза „неинсулинозависим захарен диабет“ с дата на инвалидизацията – 23.09.2014г. за срок от 3 години до 01.09.2017г. За получаването на ЕР лично освидетелствания Б. И. се е подписал и посочил датата 29.09.2014г. на получаването му на мястото за това в ЕР.

С последващо ЕР №03267/30.08.2017г. допълнено с ЕР №03858/05.10.2017г. на ТЕЛК - І-ви състав при УМБАЛ „Св. Марина“ЕАД-гр.Варна И. е преосвидетелстван и му са определени 76% трайна нетрудоспособност поради общо заболяване с водеща диагноза „неинсулинозависим захарен диабет“ за срок от 3 години до 01.08.2020г. За получаването на ЕР №03267/30.08.2017г. лично освидетелствания Б. И. се е подписал и посочил датата 30.08.2017г. на получаването му на мястото за това в ЕР. За получаването на ЕР №03858/05.10.2017г. лично освидетелствания Б. И. се е подписал и посочил датата 09.10.2017г. на получаването му на мястото за това в ЕР.

 С ЕР №2423/07.07.2020г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Марина“ЕАД-гр.Варна И. е преосвидетелстван и след преглед са му определени 71% трайна нетрудоспособност поради общо заболяване с водеща диагноза „неинсулинозависим захарен диабет“ за срок от 3 години до 01.07.2023г. Към установеното в предходните експертни решения у И. общо заболяване: „Захарен диабет тип 2 със затлъстяване, задоволителен контрол, диабетна полиневропатия“, у него е установено и посочено в ЕР от 2020г. и : „Ретинопатия диабетика нон пролиферанс ок утр. Астегматизмус миопикус ок утр.“. На мястото в това ЕР за данните за връчването му няма данни да е получено от Б. И..

В преписката на л.224 е приложено известие за доставяне на „Български пощи“, с отразяване за съдържание на пратката: „ТЕЛК-ЕР и печат на УМБАЛ“Св.Марина“ЕАД-гр.Варна  – без данни за номера и датата на ЕР. Като получател в известието фигурира Б.Д.И. с адрес ***. В известието за доставяне е отбелязано, че на този адрес на 15.07.2020г. пратката е получена от Марияна Иванова, за което се е подписала. Служителят на „Български пощи“ отразил с химикал в известието за доставяне, че М. И. получава пратката като член на домакинството и не е посочен на съответното място в ивестието рег. № на пълномощното, който се попълва при връчване на практата от упълномощено лице. Върху ЕР №2423/07.07.2020г. на ТЕЛК е налице отбелязано от РЗИ-РКМЕ-Варна, че е влязло в сила на 11.09.2020г.

По искане на осигурителя на И. *** е предприето преосвидетелстване по документи на Б. И.. С ЕР №2744/27.08.2020г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Марина“ЕАД-гр.Варна на Б. И. са му определени 71% трайна нетрудоспособност поради общо заболяване за срок от 3 години до 01.07.2023г. Това ЕР №2744/27.08.2020г. е обжалвано от осигурителя на И. *** пред НЕЛК. Върху това ЕР няма отразяване да е връчено на освидетелствания Б. И.. Върху ЕР е налице  отбелязване от РЗИ-РКМЕ-Варна, че е влязло в сила на 28.09.2020г.

С ЕР №3461/13.11.2020г. на НЕЛК-Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ по жалбата на осигурителя на Б. И. е отменено ЕР №2744/27.08.2020г. поради допуснато съществено нарущение на процедурните правила във връзка с постановяването му на основание на отменена т.3 от методиката с Решение на ВАС. В преписката няма доказателства за връчване на това ЕР на НЕЛК на освидетелствания Б. И..

С последвало ЕР №0495/03.02.2021г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Марина“ЕАД-гр.Варна Б. И. отново е преосвидетелстван по документи и са му определени 71% трайна нетрудоспособност поради общо заболяване за срок от 3 години до 01.02.2024г. В това ЕР, което както и предходните е издадено на бланка, в която след подписите на председателя и членовете на издалата го ТЕЛК фигурира текста: „Експертното решение може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред НЕЛК в РКМЕ.“. В това ЕР №0495/03.02.2021г. на ТЕЛК няма на специално обозначеното място в края на бланката за връчването му подпис и дата на получаването му от освидетелстваното лице Б. И. или от упълномощеното от него лице.

В преписката след това ЕР на л.212 е приложено известие за доставяне на пратка от „Български пощи“, в което е отразено, че пратката съдържа „ЕР на ТЕЛК“ и има печат на състав на МБАЛ“Св.Марина“ЕАД-Варна“ – без данни за номера и датата на ЕР. Като получател в известието фигурира Б.Д.И. с адрес ***. В известието е отбелязано, че на 17.02.2021г. на този адрес пратката е получена от М.М.И., за което се е подписала, а от куриера са отразени опциите, че тя получава пратката лично и като член на домакинството.

          С преписката е представена постъпила в РКМЕ при РЗИ-Варна с вх.№97-00-269/31.03.2021г. жалба от Б.Д.И. чрез адв. Сн. К. срещу ЕР №0495/03.02.2021г. на ТЕЛК в частта, с която е направено заключение, че освидетелствания не може да изпълнява длъжността „портиер“ към „Пристанище Варна“ЕАД, отдел „Оперативна експлоатация“ сектор Морска гара.

В жалбата е заявено, че решението на ТЕЛК е връчено на Б. И. на 18.02.2021г. Твърди се, че в ЕР не е указан срока и органа, пред който може да се обжалва, поради което следвало да се приложи двумесечния срок в чл.140 от АПК за обжалване от получаване на съобщението. Ако жалбата бъде приета за просрочена и недопустима, е направено искане за възстановяване на срока за обжалване на основание чл.89 от АПК. Изложените са доводи за това искане, както и във връзка с твърдението за незаконосъобразност на ЕР в оспорената част. Изтъкнато е, че съгласно действащото от 2017г. ЕР на ТЕЛК И. е можел да изпълнява длъжността „портиер“и в този смисъл било и заключението и на службата по трудова медицина. В ЕР №2423/07.07.2020г. на ТЕЛК също било посочено, че Б.И. „може да изпълнява заеманата длъжност“ и не е дадено на работодателя му предписание за трудоострояването му. След като нямало такова предписание, неправилно била разгледана жалбата на „Пристанище Варна“ЕАД срещу ЕР и при съществено нарушение на процедурните правила неправилно и незаконосъобразно било постановено последващото ЕР №0495/03.02.2021г. на ТЕЛК в частта на заключението, че :  „…освидетелствания не може да изпълнява настоящата длъжност, съобразно с посочените в т.15 противопоказани условия на труд.“. С жалбата е направено изрично искането акта на НЕЛК по нея да се изпрати на посочения съдебния адрес на упълномощения от И. адвокат, за упълномощаването на който по случая и за получаване на книжа и ЕР за И. е представено пълномощно.

Жалбата на Б. И. срещу ЕР №0495/03.02.2021г. на ТЕЛК е изпратена в НЕЛК, където е заведена с вх.№3215/07.04.2021г. По оплакванията и исканията в нея е постановен Акт за прекратяване на административно производство изх.№I-2983/11.05.2021г. на Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ болести при НЕЛК-София, с който:

-на основание чл.88, ал.1, т.2 от АПК жалбата с вх.№3215/07.04.2021г. срещу ЕР №2423/07.07.2020г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Марина“АД-гр.Варна е оставена без разглеждане и на основание чл.88, ал.2 от АПК образуваното по нея административно производство е прекратено;

-на основание чл.89 от АПК е оставено без уважение искането за възстановяване на срока за обжалване на ЕР №2423/07.07.2020г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Марина“АД-гр.Варна.

В Акта за прекратяване е указана възможността да бъде оспорен в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред съответния Административен съд по реда на АПК, при спазване на чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето. Актът е връчен на И. на 12.05.2021г. - чрез упълномощения от него адвокат и на 13.05.2021г. на адреса му в Игнатиево - чрез М.И.-член на домакинството му.

На 20.05.2021г. по пощата e подадена частната жалба от пълномощника на Б.И. срещу Акта за прекратяване, по повод на която е образувано настоящото производство.

На 25.05.2021г. е заведена с вх.№4330 подадена от пълномощника на И. до НЕЛК нова молба за въстановяване на срока. С нея е поискано на основание чл.89, ал.1 от АПК да бъде възстановен срока за обжалване на ЕР №0495/03.02.2021г. на ТЕЛК и да се постанови акт по съществото на жалбата срещу него.

С преписката е представено в изведено от НЕЛК с изх.№I-3520/31.05.2021г. Решение за корекция на техническа грешка в акт за прекратяване на административно производство изх.№I-2983/11.05.2021г. на Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ болести при НЕЛК-София, с което на основание чл.62, ал.2 от АПК са коригирани допуснати технически грешки :

-в изписване на номера на обжалваното ЕР пред НЕЛК, като вместо ЕР №0495/03.02.2021г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Марина-Варна“ЕАД е написано ЕР №2423/07.07.2020г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Марина-Варна“ ЕАД;

-в абзаца: „Вземайки предвид горепосочените факти и при съблюдаване на императивно установения 14-дневен срок за оспорване на административните актове по административен ред, залегнал в разпоредбата на чл.112, ал.1, т.З от ЗЗ, който се явява специален закон по отношение на АПК, преклузивният срок за обжалване на ЕР № 2423/07.07.2020г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Марина“АД - гр.Видин, получено от Б.Д.И., изтича на 03.03.2021г.“, неправилно била изписана датата 03.03.2021г., вместо 04.03.2021г.

С решението за поправка е постановено на всички места в Акта за прекратяване №I-2983/11.05.2021г. където е изписано „ЕР №2423/ 07.07.2020г. да се чете „ЕР №0495/03.02.2021г.“, а в цитираният абзац вместо датата „03.03.2021г.“ да се чете „04.03.2021г.“. В решението за поправка е указана възможността да бъде оспорено в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред съответния Административен съд, при спазване на чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето по реда на АПК. по повод този акт за поправка няма оплаквания и искания в уточняващата молба него няма изложени доводи и оплаквания в подадената от пълномощника на жалбопоздателя последна уточняваща молба.

Съгласно чл.62, ал.2 от АПК очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт се поправят от органа, който го е издал и след изтичане на срока за обжалване. Актът за поправката на допусната техническа грешка няма самостоятелн означение, а е неразделна част от поправения административен акт. Поради това по жалбата депозирана от пълномощника на Б. И. предмет на съдебна проверка е Акта за прекратяване на админ. производство изх.№I-2983/11.05.2021г. поправен с Решение изх.№I-3520/31.05.2021г. за корекция на допуснати в него технически грешки, издадени от Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ болести при НЕЛК-София.

При гореизложените установявания и при съобразяване на приложимите правни разпоредби се налагат следните изводи:

Частната жалба е допустима. Депозирана е по пощата на 20.05.2021г. - в 7-дневния срок по чл.88 ал.3 от АПК, считано от 13.05.2021г. когато акта за прекратяване е връчен на домашния адрес на И.. Подадена е от лице, за което обжалваният акт е неблагоприятен, което поражда за него правен интерес и активна легитимация за оспорването му.

За да прекрати административното производство образувано по жалба с вх.№3215/07.04.2021г. на Б. И. срещу ЕР №0495/03.02.2021г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Марина“АД-гр.Варна, НЕЛК - специализиран състав приел, че ЕР на ТЕЛК му е връчено на 17.02.2021г. с известие за доставяне, че преклузивния 14-дневен срок за оспорването му изтекъл на 04.03.2021г. и жалбата срещу него е депозирана на 31.03.2021г. чрез РЗИ – след изтичане на установения в чл.112, ал.1, т.3 от Закона за здравето срок, поради което е счетена за просрочена и е оставена без разглеждане на основание чл.88, ал.2 от АПК.

Крайния извод на административния орган за недопустимост на жалбата на Б. И. срещу ЕР на ТЕЛК поради подаването й след изтичане на преклузивния 14-дневен срок за оспорването му е правилен и законосъобразен.

Съгласно специалната разпоредба на чл.112а от ЗЗдр. съобщаването на решенията на ТЕЛК и НЕЛК на заинтересованите организации, които са изброени, се извършва по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за електронното управление, а освидетелстваното лице и осигурителите се уведомяват с писмо с известие за доставяне или по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за електронното управление.

В тежест на ответника е да докаже редовното връчване на ЕР №0495/03.02.2021г. на ТЕЛК на освидетелствания Б. И.. Както бе установено от фактическа страна на самото ЕР №0495/03.02.2021г. на ТЕЛК има специално обозначеното място в края на бланката, където да се удостовери връчването му на освидетелствания или на упълномощено от него лица, но там няма дата и подпис. Поради това върху ЕР няма данни да е връчено на Б. И. лично или чрез пълномощник, както изисква специалната разпоредба на чл.112а от ЗЗдр.

Поради това получаването на пратката с ЕР на ТЕЛК, което не е индивидуализирано от М.М.И. – лично и като член на домакинството на 17.02.2021г., както е отразено на известие за доставяне на л.212 от преписката не доказва редовно съобщаване на ЕР №0495/03.02.2021г. на ТЕЛК на освидетелствания с него Б. И. на 17.02.2021г.

При липсата на доказателства за редовно съобщаване на ЕР №0495/03.02.2021г. на ТЕЛК на освидетелствания с него Б. И. съгласно изискването на чл.112а от ЗЗдр. на 17.02.2021г. с известието за доставяне, 14-дневния срок за обжалването му, посочен в него, следва да се изчислява считано от датата на която Б. И. заявява, че е узнал за ЕР №0495/03.02.2021г. на ТЕЛК. В жалбата му срещу това ЕР е посочено, че е узнал на 18.02.2021г. за него, поради което считано от тази дата следва да се изчисли 14-дневния срок за оспорването му.

Неоснователни са доводите в жалбата срещу ЕР до НЕЛК, че в случая не е приложим 14-дневния срок за обжалване, а удължения срок по чл.140 от АПК. Чл.140 от АПК регламентира хипотези, при които се удължава срока за обжалване по този дял – т.е. по дял ІІІ „Производства пред съд“. Поради това чл.140 от АПК е неприложим за обжалването на ЕР по административен ред, а и в случая не е налице хипотеза от визираните в чл.140, ал.1 и ал. 2 от АПК. Както бе установено от фактическа страна в ЕР №0495/03.02.2021г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Марина“ЕАД-гр.Варна след подписите на председателя и членовете на издалата го ТЕЛК фигурира текста: „Експертното решение може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред НЕЛК в РКМЕ.“ - т.е. в него не е посочено погрешно, че не подлежи на обжалване, нито липсват указания пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. По аргумент от чл.140 ал.1 и ал.2 от АПК, която предвижда в съобщението за издаване на акта да са указанията в какъв срок и пред кой орган той подлежи на обжалване, неоснователни са оплакванията на представителя на жалбоподателя, че тези указания в ЕР са изписани под черта, с по-малък шрифт и т.н. Правилно в обжалвания Акт за прекратяване на админ. производство НЕЛК е отхвърлила като неоснователни исканията за прилагане за жалбата на И. срещу ЕР на ТЕЛК на удължените срокове в чл.140 от АПК.

След като в жалбата на Б. И. срещу ЕР №0495/03.02.2021г. на ТЕЛК е посочено, че е узнал за него на 18.02.2021г., 14-дневния срок за оспорването му пред НЕЛК, както е указано в него изтича на 04.03.2021г. включително – петък- присъствен ден.  

Жалбата срещу това ЕР на ТЕЛК е подадена след този срок, тъй като както се установи от фактическа страна, тя е депозирана чрез РКМЕ при РЗИ-Варна на 31.03.2021г., където е заведена с вх.№97-00-269 и от където е препратена на НЕЛК, където е заведена с вх.№3215 на 07.04.2021г. Подаването на жалбата на 31.03.2021г. повече от двадесет дни след изтичането на срока за обжалване за Б. И. обосновава извода, че е просрочена и се явява депозирана при преклудирано за него право да оспорва ЕР №0495/03.02.2021г. на ТЕЛК. Срокът по по чл.112 от Закона за здравето е преклузивен, както и срока по чл.84 от АПК, поради което с изтичането му се преклудира правото на оспорване, т.е. правото на освидетелствания да извърши валидно процесуално действие по обжалване на ЕР на ТЕЛК.

Поради това правилен и законосъобразен е извода в обжалвания Акт за прекратяване на админ. производство изх.№I-2983/11.05.2021г. поправен с Решение изх.№I-3520/31.05.2021г. на Специализирания състав по психични, вътрешни и ССЗ болести при НЕЛК-София, че на основание чл.88, ал.1, т.2 от АПК жалбата с вх.№3215/07.04.2021г. срещу ЕР №2423/07.07.2020г. на ТЕЛК следва да се остави без разглеждане и на основание чл.88, ал.2 от АПК образуваното по нея административно производство – да бъде прекратено.

Неоснователно се оплакванията в жалбата срещу Акта на Специализирания състав при НЕЛК-София в частта, с която на основание чл.89 от АПК е оставено без уважение искането в жалбата на Б. И. за възстановяване на срока за обжалване на ЕР на ТЕЛК.

Съгласно чл.89, ал.1 и ал.2 от АПК, в случаите по чл.88, ал.1, т.2 от АПК жалбоподателят в 7-дневен срок от съобщаването на акта за прекратяване на производството може да поиска възстановяване на срока, ако пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства, като искането се разглежда от административния орган, компетентен да разгледа жалбата. Специализирания състав при НЕЛК-София е преценил, че в случая няма „непредвидени обстоятелства“, които да са настъпили за Б. И. и да са довели до пропускане на срока за обжалване на ЕР на ТЕЛК. Правилно е установено, че Б. И. не твърди и не ангажира доказателства през срока за обжавлане на ЕР, който е пропуснал, за него да са настъпили такива факти /причини/, причинно-следствени връзки и явления, които той да не е могъл да предвиди в рамките на дължимата си грижа и да не е могъл да преодолее, които са случайни по произход и обективно са го лишили от възможността в срок да упражни правото да подаде жалба срещу ЕР. Правилно в акта е изтъкнато, че за да се приеме за случайно обстоятелството, трябва да не е предизвикано от жалбоподателя, той да не е могъл да го предвиди, а събитието обективно и абсолютно да е осуетило възможността за упражняване правото на жалба, а не само да го затруднява. Посочено е, че пречката да се упражни право или да се изпълни задължение трябва да е такава, че въпреки усилията на съответното лице, да не може да се престара изискуемото от закона поведение в указания в закона срок, какмито са природно бедствие, прекъсване на пътищата поради наводнение или други природни стихии, военно положение, внезапно и тежко заболяване и други събития, които нито могат да се предвидят, нито да се преодолеят по волята на страната. Във връзка с искането за възстановяване на срока е посочено, че жалбоподателят следва да докаже настъпването на непреодолимата сила и причинната връзка между нея и неупражняването на правото на оспорване, а ако такива не са налице - пропускането на срока се явява последица от бездействието на оспорващия своевременно да вземе мерки в защита на интереса си.

Изцяло в съответствие с тези принципни и трайно установени в съдебната практика мотиви касаещи „непредвидени обстоятелства“ по смисъла на чл.89, ал.1 и ал.2 от АПК е извода на състава на НЕЛК, че съдържанието на ЕР на ТЕЛК и оплакванията за непълнотата му не съставляват такова обстоятелство. Не съставляват такова случайно, внезапно възникнало, непредвидено обстоятелство за възстановяване на пропуснатия срок заболяванията на жалбоподателя Б. И., които са му установени при преосвидетелстването му с процесното ЕР на ТЕЛК и с предходните ЕР, сред които е ЕР от 07.07.2020г.  за общото му заболяване „неинсулинозависим захарен диабет“ - „Захарен диабет тип 2 със затлъстяване. Диабетна полиневропатия. Ретинопатия диабетика нон пролиферанс ок утр. Астегматизмус миопикус ок утр.“.

В случая и с жалбата до съда и с уточняващата молба не се твърдят настъпили факти и събития през срока за обжалване на ЕР на ТЕЛК, които да са „непредвидими обстоятелства“ по смисъла на чл.89 от АПК, нито се ангажират доказателства за такива, които да опровергават правилността и законосъобразността на извода в акта на състава на НЕЛК, че не са налице предвидени в закона предпоставки и не следва да се уважава искането за възстановяване на пропуснатия от Б. И. срок за обжалване на ЕР №0495/03.02.2021г. на ТЕЛК.

С оглед изложеното частната жалба се явява изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.  

Предвид изхода на спора своевременно направеното искане на ответника за разноски следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл.78, ал. 8 ГПК и чл.27в от Наредбата за заплащане на правната помощ Б.Д.И. *** следва да заплати на НЕЛК-София юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв., който размер е определен с оглед приключване на производството с настоящото определение в закрито заседание и осъщественото процесуално представителство от юрисконсулта само чрез депозиране на писмено становище, без участие в открито съдебно заседание.

Водим от горното, Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ частната жалба вх.№8083/01.06.2021г. на Б.Д.И. *** против Акт за прекратяване на административно производство с изх.№I-2983/11.05.2021г., с който:

-на основание чл.88, ал.1, т.2 от АПК е оставена без разглеждане жалбата му с вх.№3215/07.04.2021г. срещу ЕР №2423/07.07.2020г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Марина“АД-гр.Варна и на основание чл.88, ал.2 от АПК е прекратено образуваното по нея административно производство;

-на основание чл.89 от АПК е оставено без уважение искането му за възстановяване на срока за обжалване на ЕР №2423/07.07.2020г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Марина“АД-гр.Варна,

поправен с Решение изх.№I-3520/31.05.2021г. за корекция на допуснати в него технически грешки, издадени от Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ болести при НЕЛК-София.

 

ОСЪЖДА Б.Д.И. с ЕГН ********** *** да заплати на Националната експертна лекарска комисия-гр.София сумата в размер на 50(петдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

Определението е окончателно.

 

СЪДИЯ: