Р Е Ш Е Н И Е № 958
гр.
Пловдив, 17.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІII гр. състав, в закрито съдебно заседание на 17.07.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
разгледа
докладваното от съдията Цветкова гр. д. № 1285 по описа на съда за 2019г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба вх. № 9932/27.03.2019г. от И.В.Н., ЕГН ********** чрез адв. И.Д. *** – длъжник по
изп. д. № 20138210401258 по описа на ЧСИ Петко Илиев рег. № 821, с район на
действие – ОС – Пловдив против разпореждане на ЧСИ Петко Илиев, с което молба
вх. № 16131/08.03.2019г. е оставена без уважение.
С жалбата се
изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането.Сочи
се, че с молба вх. № 10970/12.03.2018г. жалбоподателят е уведомил ЧСИ Петко
Илиев, че е бил на лечение в болнично заведение и очаква по банковата му сметка
да постъпи обезщетение за временна неработоспособност.С молба от 08.03.2019г.
поискал да му бъдат възстановени запорираните суми, тъй като са
несеквестируеми.В тази връзка подал и молба вх. № 19432/21.03.2019г., като
приложил удостоверение от НОИ № 15-00071978/21.03.2019г. за характера на
обезщетенията, но въпреки това запора не бил отменен.Моли да бъде отменено
обжалваното разпореждане, с което молбата му вх. № 16131/08.03.2019г. е
оставена без уважение и да бъде разпоредено вдигането на запора на суми, които
му били изплатени от НОИ като обезщетение за временна неработоспособност.
Ответната страна по жалбата – „Банка ДСК“ АД -
взискател в изпълнителното производство, не е подала възражение по жалбата в
срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.
В
писмените си мотиви по чл. 436,
ал. 3 ГПК съдебният изпълнител
изразява становище, че жалбата е
допустима, но неоснователна по изложените подробни съображения.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите
в жалбата и
данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано
лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК,
срещу насочване на изпълнението върху вземане, което смята за несеквестируемо.
Съгласно задължителните разяснения в
т. 1 на ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС чрез уредената в чл. 435, ал. 2 от ГПК
процесуална възможност длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху
имущество, което счита за несеквестируемо, е създаден процесуален ред за защита
на имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и
неговото семейство.Несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги
събира друг, освен длъжникът.Затова запорът на парично вземане е несъвместим с
несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава.На обжалване подлежи насочването
на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие,
което нарушава /несъвместимо е с/ несеквестируемостта.Отменяването на
изпълнително действие, което нарушава несеквестируемостта, е последица от
уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за
отменяване на отделни изпълнителни действия.
Доколкото в случая длъжникът се
позовава на несеквестируемост на парично вземане, което е предмет на жалбата, а
не отделни действия на ЧСИ, тя е допустима в цялост, като евентуална отмяна на
несъвместимите с несеквестируемостта действия би била законна последица от извода
за несеквестируемост на паричното вземане.
Като се запозна с материалите по
приложеното изпълнително дело и съобрази доводите в жалбата и мотивите на ЧСИ
по чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдът намира следното:
Изпълнително дело № 20138210401258
по описа на ЧСИ Петко Илиев, с рег. № 821, с район на действие ОС Пловдив, е
образувано по молба на Регионална занаятчийска камара – Пловдив, с ЕИК
*********, въз основа на издаден изпълнителен лист от 24.07.2013г. по гр. д. №
10341/2012г. по описа на РС Пловдив против длъжника И.В.Н., ЕГН ********** за
сумата от 11 271 лв. – главница, сумата от 2 976, 28 лв. –
обезщетение за забавено плащане за периода от 03.12.2009г. до 04.07.2012г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 04.07.2012г. до окончателното погасяване на вземането, както и
съдебно-деловодни разноски в размер на 2 825 лв.С молбата за образуване на
изпълнителното дело на ЧСИ е възложено извършването на всички действия по чл.
18 от ЗЧСИ.До длъжника е изпратена ПДИ изх. № 47676/11.11.2013г., връчена на
29.11.2013г.Със запорно съобщение изх. № 48142/13.11.2013г. в „ОББ“ АД е
наложен запор върху всички вземания на длъжника И.В.Н., ЕГН **********, вкл. по
откритите във всички клонове сметки в лева и валута, на ползваните от длъжника
банкови сейфове и касети и на движими вещи, предоставени от длъжника за
доверително управление, с изключение на обезщетенията и помощите, изплащани от
фондовете на държавното обществено осигуряване по реда на част първа, глава IV от КСО.До
длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение изх. №
948161/13.11.2013г., връчена на 29.11.2013г., с която е уведомен за наложените
запори.
Като взискател по образуваното изпълнително
дело е конституирана „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК ********* въз основа на молба вх. №
38115/06.12.2013г. и представен изпълнителен лист от 14.08.2013г., издаден по
ч. гр. д. № 13192/2013г. въз основа на заповед за изпълнение №
8327/13.08.2013г, с която длъжникът И.В.Н., с ЕГН ********** е осъден да
заплати на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК ********* сумата от 77 705, 87
лева – главница, дължима по договор за ипотечен
кредит, сумата от 27 697, 16 лв. възнаградителна лихва за периода от
10.11.2010г. до 08.08.2013г., сумата от 13 897, 04 лв. наказателна лихва,
дължима за периода от 24.10.2011г. до 08.08.2013г., сумата от 142, 93 лева
заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата
на подаване на исковата молба – 09.08.2013г. до окончателното погасяване на
вземането, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 4 033, 29лв.С
молба вх. № 10970/12.03.2018г., постъпила по изпълнителното дело, длъжникът е
уведомил ЧСИ за очакван превод по банковата му сметка в „ОББ“ АД на обезщетение
за временна неработоспособност, като е искал сумите да бъдат оставени на негово
разположение.
С постановление от 08.03.2018г. на
ЧСИ Петко Илиев, влязло в сила на 03.09.2018г., въз основа на молба вх. №
10545/08.03.2018г., производството по изпълнително дело № 20138210401258 по
описа на ЧСИ Петко Илиев, с рег. № 821, с район на действие ОС Пловдив, е
прекратено частично на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК досежно взискателя
„Регионална занаятчийска камара – Пловдив“, с ЕИК ********* и е останало висящо
досежно присъединения взискател „Банка ДСК“ ЕАД.На 20.02.2019г. по
изпълнителното дело е постъпила сумата
от 3600 лв. с наредител ОББ АД, гр. София с посочено основание за превода:
ИД20138210401258 частично.
С молба вх. № 16131/08.03.2019г.
длъжникът по изпълнителното дело И.В.Н. е поискал сумите, постъпили въз основа
на наложения запор върху банковата му сметка в „ОББ“ АД, да му бъдат възстановени.Тази
молба е оставена без уважение с обжалваното разпореждане, за което длъжникът е
уведомен със съобщение изх. № 15471/19.03.2019г., връчено му на 20.03.2019г.Към
молбата си длъжникът е приложил удостоверение № 15-00071978/21.03.2019г.,
издадено от ТП на НОИ Пловдив, от което е видно, че през периода м. януари
2018г. – м. февруари 2019г. са му изплащани обезщетения за временна
неработоспособност.Приложил е и извлечение от сметката си в ОББ АД, в което са
отразени постъпилите суми през посочения период.
При тези данни съдът намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Основните
положения за несеквестируем доход от
възнаграждение за труд и от пенсия са регламентирани в чл. 446 от ГПК, като
съгласно разпоредбата на ал. 1 тези доходи са напълно несеквестируеми до
размера на минималната работна заплата за страната, а над този размер са
частично несекместируеми – ал. 2.
По
различен начин обаче е уреден в закона въпроса, когато доходите по чл. 446,
както и помощи и обезщетения съгласно
друг нормативен акт, какъвто е настоящият случай, са получени по банковата
сметка на длъжника.Съгласно чл. 446а, ал. 1 от ГПК несеквестируемостта на тези
доходи се запазва, ако са постъпили по банкова сметка ***, но не по-рано от един
месец преди налагане на запора.
Съгласно
указанията по приложението на закона, дадени в т. 13 на ТР № 2/26.06.2015г. по
т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, натрупаната наличност по сметката преди
постъпването на последното по ред „плащане“ е секвестируема, т. к. се е
трансформирала в спестявания на длъжника.
Предвид на
изложеното следва, че ако средствата са постъпили по банковата сметка на
длъжника след налагането на запора, за тях се прилагат правилата за пълна и частична несеквестируемост
по чл. 446 от ГПК и чл. 446а от ГПК; ако
средствата са постъпили по банковата сметка до един месец преди
налагането на запора, за тях също се
прилагат правилата на пълна и частична несеквестируемост по чл. 446 от ГПК и
чл. 446а от ГПК, а ако средствата са постъпили по банковата сметка преди един
месец от налагането на запора, то те са напълно секвестируеми.
В
конкретния случай съгласно данните в приложеното от жалбоподателя удостоверение
№ 15-00071978/21.03.2019г., издадено от ТП на НОИ Пловдив, през периода м.
януари 2018г. – м. февруари 2019г. по банковата му сметка в ОББ АД е преведено
обезщетение за временна неработоспособност в общ размер от 4187, 08 лв.Към
15.01.2019г. наличността по банковата му сметка е била в размер на 3 685,
25 лв., която сума към 20.02.2019г., когато е удържана и постъпила в размер на
3600 лв. по изпълнителното дело с наредител ОББ, клон Централен, гр. София в
изпълнение на наложения запор, се е трансформирала и е имала характер на
спестявания на длъжника, респ. съставлявала е секвестируем доход.Последното по
ред „плащане“ по банковата сметка на длъжника е извършено на 18.02.2019г.,
когато е постъпила сумата от 139, 51 лв., която се явява несевквестируема с
оглед характера на дохода и датата на превода, поради което не е удържана.Натрупаната
наличност по сметката преди постъпилото плащане на 18.02.2019г., независимо че
се касае за изплащани обезщетения за временна неработоспособност, както се
посочи по-горе, се е трансформирала в спестявания на длъжника и по отношение на
събраната сума длъжникът е изгубил привилегиите, произтичащи от
несеквестируемостта.
С оглед гореизложеното жалбата
се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И.В.Н., ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес:***, партер, офис № 1 чрез адв. И.Д. *** против разпореждане на
ЧСИ Петко Илиев, с рег. № 821, с район на действие ОС Пловдив, постановено по
изпълнително дело № 20138210401258, с което молба вх. № 16131/08.03.2019г. е
оставена без уважение, като неоснователна.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: