№ 176
гр. Плевен, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
в присъствието на прокурора Д. Ил. Т.
като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20234400600461 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на частния обвинител
С. Г. Г. срещу Присъда № 45 от 21.03.2023 постановена по НОХД 214/2023 по
описа на Районен съд Плевен.
С обжалваната присъда Плевенския районен съд е признал подсъдимия
В. К. Ц., роден на **********г. в гр. Русе, българин, български гражданин, с
висше образование, неженен, не работи, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че през периода месец октомври – месец
ноември 2022г. /включително/, в гр. Плевен, в условията на повторност, като
осъден да издържа свой низходящ – дъщеря си Н. В. Ц.а, родена на
**********., с решение по гр. д. №5608/2014г. по описа на Районен съд – гр.
Плевен, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две месечни
вноски по 220,00 лева или общо 440,00 лв. – престъпление по чл.183, ал.4, във
вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.183,
1
ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, във вр. с чл.54 от НК и го
осъдил на наказание „ПРОБАЦИЯ“ при кумулативното налагане на следните
пробационни мерки: - по чл.42а, ал.2, т.1 от НК – Задължителна регистрация
по настоящ адрес – гр. Русе, ********** – за срок от 10 /ДЕСЕТ/ МЕСЕЦА,
при явяване и подписване при пробационен служител или определено от него
длъжностно лице ДВА пъти седмично; - по чл.42а, ал.2, т. 2 от НК –
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10
/ДЕСЕТ/ МЕСЕЦА, както и на наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“,
което да бъде изпълнено, чрез прочитане на присъдата по Общинско радио –
гр. Русе.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване за несправедливост на
наложеното наказание и се иска увеличаването му, като се навеждат
оплаквания, че първоинстанционният съд не е отчел правилно данните във
връзка с личността на извършителя, който системно се отклонявал от
задължението си да заплаща издръжката в срок или по начина целян от
частния обвинител, а именно като вноски по образуваното изпълнително
дело. В съдебно заседание се поддържат същите оплаквания във връзка с
недооценяване от страна на районния съд на високата степен на обществена
опасност на дееца във връзка с поведението му като дължащ издръжка на
свой низходящ.
Пред въззивния съд представителят на Плевенска окръжна
прокуратура посочва, че присъдата на първоинстанционния съд следва да
бъде потвърдена.
Подсъдимият В. К. Ц. се явява лично и с адв. Д. Ц. от ПлАК и
ангажират становище, че присъдата на първоинстанционния съд следва да
бъде потвърдена.
Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията,
съдържащи се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло
правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
2
За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционния съд е
извършил пълноценен анализ на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В. К. Ц. е роден на **********г. в гр. Русе, българин,
български гражданин, с висше образование, неженен, не работи, неосъждан
/реабилитиран/, ЕГН **********.
През 2006г. св. С. Г. и В. Ц. живеели в условията на фактическо брачно
съжителство, като на **********г. от връзката им се родило дете - Н. В. Ц.а.
През 2011 г. отношенията между Г. и Ц. се влошили и те се разделили, като
грижите за детето поела неговата майка. През 2014 г. Г. подала искова молба
до Районен съд - гр. Плевен относно определяне на размер на издръжка. С
Решение от 11.05.2015г. по гр. дело № 5608/2014г. по описа на Районен съд -
гр. Плевен Ц. бил осъден да заплаща на дъщеря си чрез нейната майка и
законен представител - св. С. Г. месечна издръжка в размер на 220лв.
Решението на съда след обжалване пред горната инстанция влязло в законна
сила на 22.12.2015г.
С Присъда №158/2017г. по описа на PC Плевен по НОХД № 1184/2017г
подсъдимият бил осъден за престъпление чл.183, ал.1 от НК, за което му било
наложено наказание „Пробация”, като присъдата е влязла в законна сила на
02.08.2017г./ наказанието е изтърпяно на 28.02.2018г./.
След изтърпяване на наказанието по предходното осъждане последвало
ново не плащане в срок на задълженията за издръжка, което мотивирало
майката да подаде нова жалба до РП Плевен. Подсъдимият не заплатил в срок
две месечни вноски съответно за октомври и ноември 2022 година.
Доказателствата, върху които съдът изгражда своите изводи относно
фактите, са събрани по време на съдебното производство чрез подробен
разпит на свидетелите и приобщаване на писмените доказателства по реда на
чл.283 от НПК. Въззивната инстанция също приема като подробни,
последователни и логически издържани показанията на свидетелката Г. като
липсват основания да се приеме, че са недобросъвестно дадени макар и се
оставя впечатление за явно доста влошени междуличностни отношения
между двамата родители. Данните, които се черпят от показанията на
свидетелката не са оспорени и се подкрепят от обясненията на подсъдимия,
както и от писмените доказателства. Не се установяват никакви противоречия
3
по фактите, че подсъдимият не е издължил следващите се два броя суми за
издръжка на своята низходяща, които впоследствие е издължил съответно за
м. октомври на 29.12.2022г. и за м.ноември 2022г. - на 24.01.2023г., за което
са приложени доказателства - фискални бонове на л.20 от съдебното
производство
По тези съображения въззивният съд приема, че изводите на първата
инстанция относно фактите по делото са правилни, обосновани и
законосъобразни, поради което възприема фактическа обстановка, идентична
с тази, приета от първата инстанция.
От така установените факти районният съд е направил правилния
извод, че с действията лицето, спрямо което се провежда наказателното
производство - В. К. Ц., ЕГН ********** е осъществил състав на
престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК, като през периода
месец октомври – месец ноември 2022г. /включително/, в гр. Плевен, в
условията на повторност, като осъден да издържа свой низходящ – дъщеря си
Н. В. Ц.а, родена на **********., с решение по гр. д. №5608/2014г. по описа
на Районен съд – гр. Плевен, съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на две месечни вноски по 220,00 лева или общо 440,00 лв. –
престъпление по чл.183, ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК. Съдът
правилно е приел, че са налице както елементи от обективна, така и от
субективна страна на деянието. Въззивният съд счита, че правните
изводи, направени и изложени от решаващия съд, относно квалификацията на
деянието и извършителя, са правилни и последователни. Районният съд е
изложил едни изключително подробни мотиви, както по отношение
наличието на всички елементи от обективната страна на деянието, така и
досежно умисъла, като са отчетени и коментирани и въпросите свързани със
установената липса на обективна невъзможност за престацията.
При определяне на вида и размера на наказанието
първоинстанционният съд правилно е преценил обществено-опасния характер
на деянието и дееца, тежестта на самото увреждане, конкретната фактическа
обстановка при извършване на деянието, и е определил справедливо
наказание. Наказанието за този вид престъпление е алтернативно предвидено
от Закона, а именно : лишаване от свобода до две години или пробация,
както и кумулативно - обществено порицание. Районният съд е съобразил
4
всички събрани данни относно личността на подсъдимият. Правилно е
възприето, че осъждането на лицето по НОХД № 1184/2017 година по описа
на Районен съд– Плевен не следва да бъде взето предвид при определяне
степента на личната му обществена опасност доколкото касае правната
квалификация на деянието. Отчетени са характеристичните данни относно
това, че Ц. не контактува с лица от активния криминален контингент, не са
налице данни за нарушения на обществения ред, злоупотреба с алкохол или
упойващи вещества, подсъдимият е лице с висше образование. Следователно,
съвкупно преценено, неговата обществена опасност, действително се явява
ниска. Правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът е взел
предвид направеното самопризнание и дадените обяснения, с което е
съдействал за изясняване на обективната истина, затрудненото материално
положение през инкриминирания период и скорошното възстановяване на
дължимата издръжка. Няма как да не се отчете и обстоятелството, че се касае
за две месечни издръжки, т.е. от тук може да се изведе извод и за ниска
степен на обществена опасност на самото деяние. Възраженията на частния
обвинител са напълно несъстоятелни, тъй като изхода на предходни
досъдебни производства по подадени сходни жалби от майката не може да
бъдат възприемани в насока по-висока степен на обществена опасност на
дееца, тъй като са приключили с краен извод за липса на престъпление. От
представените по въззивното производство писмени доказателства може да се
направи извод, че лицето демонстрира желание за срочно изпълнение на
задълженията си, като явно неполучаването на сумата е следствие на
бездействието на другата страна или отказа да я получи посредством
пощенски преводи. В този смисъл въззивната инстанция приема, че
районният съд правилно е индивидуализирал наказанието по вид и размер.
Въззивният съд не установи при изготвяне на мотивите на
първоинстанционната присъда да са допуснати каквито и да е било
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата
и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. В мотивите си
районният съдия е отговорил задълбочено и съобразно изискванията на чл.301
от НПК на всички въпроси, поставени от закона. Посочил е въз основа на
какви доказателства е направил своите изводи относно фактическата и
правната страна на деянието (които изводи се споделят напълно от въззивния
съд), приложил е правилно закона и е постановил законосъобразна и
5
справедлива присъда.
Обсъждането на доказателствата е подчинено на правната и
житейската логика, съобразено е с разпоредбите на закона и при категорично
установеното авторство на деянието от подсъдимия и на неговата вина, е
настъпила и единствено възможната последица за противообщественото
поведение на Ц. - осъждане и налагане на наказание. Изводите на съда са
съобразени с доказателствата по делото и правилата на логиката и са
направени при спазване на процесуалните правила относно събирането,
проверката и преценката на доказателствата, като установените факти са
подведени под правилния наказателен закон и е определено наказание,
съответстващо на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства
при пълно съобразяване на целите на наказанието, установени в чл.36 от НК.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка
на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на други основания, налагащи нейното изменяване или отмяна,
поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето
решение.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, Плевенският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 45 от 21.03.2023 постановена по
НОХД 214/2023 по описа на Районен съд Плевен.
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6