О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 637 08.07.2020г. Град Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осми юли през две хиляди и двадесета
година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Н. УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар
като разгледа докладваното
от съдия Н. УРУКОВ
въззивно
гражданско дело номер 1350 по описа
за 2020 година.
Обжалвано е разпореждане с № 2412 от 27.02.2020 г., постановено по ч.гр.д.
№ 916/2020 г. по
описа на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлено заявлението на
„Фронтекс интернешънъл“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу длъжника Н.С.И..
Частният жалбоподател счита, че обжалваното
разпореждане е неправилно като противоречащо на процесуалния и материалния
закон. Счита, че неправилно съдът е приел, че уговорената в договора за
потребителски кредит клауза за прехвърляне на задължението на трето лице била
неравноправна на основание чл.143, т.15 от ЗЗП, защото не била индивидуално
уговорена и създавала възможност за намаляване на гаранциите в полза на
длъжника. Счита, че клаузата в договора,
предвиждаща възможност за прехвърляне на вземането на трето лице не водила до
намаляване на гаранциите за потребителя, нито било налице неравновесие в
правата и задълженията на страните по договора. Моли, съдът да отмени
обжалваното разпореждане и да постанови да бъда издадена заповед за изпълнение.
Претендира за разноските в
настоящото производство.
Съдът, като обсъди направените в частната жалба
оплаквания, намери за установено следното:
Производството по делото е образувано пред
Старозагорския районен съд по заявление на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД,
гр.София срещу Н.С.И. за вземане в размер на 304.64 лв., от които 194.21 лв. - главница; 110.43 лв.- лихва за
забава за периода от 08.07.2014г. до 14.02.2020г. и законна лихва от датата на
подаване на заявлението. Посочено е, че вземането произтича от договор за
паричен заем от 06.12.2005 г., сключен между длъжника и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД ЗА СУМАТА ОТ 200 ЛЕВА. Посочено е, че по силата на договор за цесия
от 08.07.2014г. кредиторът прехвърлил вземането на заявителя. Длъжникът бил уведомен НАДЛЕЖНО от цесионера.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като е приел, че искането на
заявителя се основава на неравноправна клауза – чл.6, изр.1 от общите условия
към договора за кредит, според която заемодателят има право по всяко време да
прехвърли правата си по договора на трето лице. Позовал се е на чл.143, т.15 от
ЗЗП, според който уговорка, която дава възможност на търговеца или доставчика,
без съгласието на потребителя, да прехвърли правата и задълженията си по
договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите на потребителя
е неравноправна. Приел е, че в случая тази хипотеза е налице, защото
прехвърлянето на правата по договора на всяко трето лице, което кредиторът
избере, несъмнено може да доведе до намаляване на гаранциите на длъжника,
защото за него не е без значение кой е негов кредитор. Приел е, че в договора
не е предвидена реципрочна (равноправна) възможност за длъжника, трето лице по
негов избор да го замести в дълга му по смисъла на чл.102 ЗЗД, което води до
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. Приел е, че
няма данни клаузата да е била уговорена индивидуално. Приел е, че цесията е
нищожна като противоречаща на чл.26, ал.1 ЗПК, поради което не е произвела и присъщите
й правни последици.
Съгласно
чл.6 от общите условия от договора за потребителски кредит, сключен между
длъжника и първоначалния кредитор - цедент, прехвърлянето на правата на кредитора по този договор (ведно с
предаването на настоящия документ на приобретателя на правата), на избраното от
него трето лице, без да е нужно предварително да уведоми заемателя или да получи неговото
съгласие. Това се отнася за предоставената на кредитора от кредитополучателя
възможност да прехвърля по всяко време правата си по договора на избраното от
него трето лице, без да е нужно предварително да уведоми заемателя или да получи неговото
съгласие. Тази клауза не е неравноправна и нищожна на това основание. Вярно е, че процесният договор за паричен
заем представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.4 ЗПК /отм./
и че според разпоредбата на чл.12 от този закон се прилагат и нормите на
чл.143-148 ЗЗП. Според чл.143, т.15 ЗПК (в редакцията му преди ДВ, бр. 100/2019
г.) неравноправна клауза е тази, която дава възможност на търговеца или
доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си
по договора, но когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за
потребителя. Съгласно чл.16, ал.1 от ЗПК (отм.) кредиторът може да прехвърли
вземанията си срещу потребителя на друго лице, само при условие, че договорът
за потребителски кредит предвижда такава възможност. Правилно заповедният съд е
приел, че по същество в чл.6, изр.първо от общите условия към договора е
предвидена възможността кредитора да прехвърли вземането си. В тази клауза
обаче не е посочено, респ. няма как да се приеме, че прехвърлянето не може да
стане без съгласието на длъжника. Освен това, за да бъде неравноправна, уговорката
трябва да е очевидно във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за
добросъвестност и да води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по договора. Дадена е възможността на търговеца без
съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията по договора, като
е прието, че клаузата е неравноправна само ако това може да доведе до
намаляване на гаранциите на потребителя. С други думи законодателят не е
изключил абсолютно възможността кредиторът да прехвърли правата си на трето
лице без да уведоми потребителя (такова задължение не е предвидено и в ЗПК), а
е обвързал това с гаранциите на потребителя – ако прехвърлянето няма да доведе
до намаляването им, обстоятелството, че прехвърлянето на правата е станало без
съгласието на потребителя, е без значение. В случая не може да се приеме, че
прехвърлянето на вземането води до намаляване на гаранциите за потребителя,
защото гаранцията не е свързана с възможността длъжникът да избира кой да му
бъде кредитор. Гаранцията по смисъла на ЗЗП е легално определено понятие и то е
свързано с необходимостта към момента
на продажбата стоката да притежава всички свойства и
характеристики, за които устно е съобщил продавачът, демонстрирал е чрез мостра
в магазина или те са описани в съпътстващата техническа документация, етикет,
рекламно послание или писмен договор. За 2-годишен срок от продажбата продавачът
ще носи отговорност за всяко едно несъответствие (недостатък), което е
установимо или което се прояви по време на първоначалния преглед на стоката или
при експлоатацията й. Тази отговорност се изразява в това, че при наличие на
недостатък или дефект продавачът е длъжен изцяло за своя сметка и в определен
от закона срок, да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. ЗЗП
урежда още една гаранция – търговска, която представлява писмено изявление на
търговеца или производителя на стоката, с което се обвързва да поеме задължения
към потребителя, които да допълнят тези от законовата гаранция. С други думи е
видно, че уредените в закона гаранции не са свързани и не се отнасят до
избраната от длъжника кредитна институция. Обстоятелството, че за длъжника не е
предвидена възможност всяко трето лице по негов избор да го замести в дълга му
по договора, не означава неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя. Изначално правото по чл.102 ЗЗД не е реципрочно на
правото по чл.99 ЗЗД, тъй като става дума за две различни правни фигури, които
законът урежда по различен начин.
С оглед на тези съображения въззивният съд
намира, че не е имало пречка кредиторът да прехвърли вземането си към длъжника
на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД. Клаузата от общите условия към договора за
паричен заем е валидна, а договорът за цесия е произвел своето валидно действие.
Разпореждането на
районния съд в обратния смисъл е неправилно и следва да бъде отменено, като
вместо това, следва да се издаде заповед за изпълнение за претендираните в
заявлението суми.
Претенцията за разноските, направени в настоящото
производство не следва да се уважава, доколкото към момента производството се
развива като едностранно.
Воден от горните мотиви, въззивният съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 2412 от 27.02.2020 г.,
постановено по ч.гр.д. № 916/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ
заповед за изпълнение по заявлението на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, гр.София,
п.к.1407, р-н Лозенец, ул. Хенрик Ибсен
№15 срещу Н.С.И. *** за вземане в размер на 304.64 лв., от които 194.21 лв. - главница; 110.43 лв.- лихва за
забава за периода от 08.07.2014г. до 14.02.2020г. и законна лихва от датата на
подаване на заявлението.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: