№ 689
гр. Варна, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20243110201729 по описа за 2024 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на представляващ „****“ ООД, против
НП №СК-835-МЛ/03.04.2024г. на зам. Кмет на Община Варна, с което на дружеството е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 5000 лв. на осн.
чл.237 ал.2 т.2 от ЗУТ.
С жалбата се сочи на неправилност и незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление. Счита се, че в АУАН и НП не е посочена дата на извършване
на нарушението. Посочена е дата на съставяне на АУАН, но не и дата на нарушението,
което представлява съществено процесуално нарушение и поставя извършителя в
невъзможност да разбере кога е извършил нарушението. В АУАН и НП липсва правна
квалификация на нарушението.
Посочената в АУАН квалификация е неправилна и непрецизна, като посочената
норма на чл.154 ал.2 т.6 от ЗУТ не съдържа състав на нарушение, а само сочи кои
отклонения в строителството са в категорията на съществените. В НП отново липсва състав
на нарушение, като се сочи, че са нарушени нормите на чл.154 ал.1 вр. ал.2 т.5 и т.6 от ЗУТ,
с което е осъществен състав на нарушение по чл.237 ал.2 т.2 от ЗУТ. По време на съставяне
на АУАН и бил изготвен единствено констативен акт по реда на чл.224а от ЗУТ. Сградата е
завършена в груб строеж и е следвало да се стартира производство по незаконен строеж, а
не такова по чл.224а от ЗУТ.
По отношение на посочената цифрова квалификация на нарушението се счита, че
1
същата липсва, като не става ясно какво е искал да каже административно наказващият
орган, а да се извежда такава само въз основа на текстовото описание на нарушението е
невъзможно.
Счита, че ако се приеме, че наказващият орган е имал предвид извършено нарушение
по чл.163 ал.2 т.1 от ЗУТ, то приложимата законова разпоредба не е чл.237 ал.2 от ЗУТ и
излиза извън компетентността на кмета да санкционира такива нарушения. Формулира се
искане за отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
По същество се поддържат наведените с жалбата доводи за отмяна на НП.
Процесуален представител на въззиваемата страна не се явява и не е изразил становище
по основателността на жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 25.01.2024г. служители на ДНСК Варна, сред което св. Г. извършили проверка на
строеж пета категория : многофамилна жилищна сграда, находяща се в СО „Ракитника“ гр.
Варна със строител „****“ ООД.
На място били констатирани съществени отклонения от одобрените инвестиционни
проекти към разрешение за строеж №24/07.04.2023г.: покривните плочи на апартаменти
№№11 и 12 на трети етаж били приобщени към апартамент №13 на етаж терасовиден, към
който били изградени нови помещения с външни ограждащи стени , колони, греди и
покривни плочи. Допуснатите съществени отклонения нарушавали предвижданията на
одобрената проектна документация – части „Архитектурна“ и „Конструктивна“. Протокол
образец 2 бил съставен на 12.05.2023г.
На 26.01.2024г. бил съставен констативен акт №02 относно установеното при
проверката.
На 29.01.2024г. св. Г. съставила акт за установяване на административно нарушение
срещу дружеството, в обстоятелствената част на който намерили отражение установените
при проверката факти. С АУАН било прието за безспорно установено, че „****" ООД е
нарушило чл.154 ал.1 вр. ал.2 т.6 ат ЗУТ.
Актът бил връчен по надлежния ред лично на представляващ дружеството, като
по него не били наведени възражения. Възражения не постъпили по преписката и
впоследствие.
Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление,с
което наказващият орган приел изцяло описаните в него фактически констатации. При
правна квалификация на нарушението по чл.154 ал.1 вр. ал.2 т. 5 и т.6 ат ЗУТ, на
2
дружеството било наложено административно наказание имуществена санкция на осн.
чл.237 ал.2 т.2 от ЗУТ, към средния размер.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства , а именно тези по административно- наказателната преписка и
показанията на св.Г., които са последователни , взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
В хода на съдебното производство бе разпитана св. Г. -актосъставител , чиито показания
съдът кредитира като дадени безпристрастно, пълно и обективно. От тях се установи, че св.
Г. е установила нарушението пряко възприемайки състоянието на строителния обект и след
извършена проверка на документация, т.е. е възприела е фактите пряко и непосредствено,
преди да приеме за установено, че е осъществен състав на административно нарушение.
Показанията на свидетелката кореспондират с писмените доказателства по делото в
пълен обем.
При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са
издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за
установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване
на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; спазен е срокът за
възражения по АУАН; наказателното постановление е било издадено в рамките на
предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42
и чл.57 от ЗАНН.
Събраните по административно наказателната преписка доказателства
безспорно установяват , че санкционираното дружество е допуснало съществени отклонения
от одобрените инвестиционни проекти към разрешение за строеж №24/07.04.2023г., като
покривните плочи на апартаменти №№11 и 12 на трети етаж са били приобщени към
апартамент №13 на етаж терасовиден, към който били изградени нови помещения с външни
ограждащи стени, колони, греди и покривни плочи, с което се нарушават предвижданията
на одобрената проектна документация – части „Архитектурна“ и „Конструктивна“.
Протокол образец 2 бил съставен на 12.05.2023г., а проверката е била извършена на
25.01.2024г. По АНП са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено
административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за установяване на
административно нарушение се съдържа подробно описание на самото нарушение, както и
на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилна правна квалификация.
Административно наказващият орган правилно, въз основа на събраните
доказателства е приел, че се касае за извършено административно нарушение като при
определяне размера на административното наказание правилно е определен такъв над
минималния като адекватен на извършеното нарушение, предвид установените значителни
отклонения и периода на нарушението.
3
Що се отнася до наведените с жалбата основания за отмяна на наказателното
постановление, съдът намери същите за неоснователни предвид на следното :
Счита се, че в АУАН и НП не е посочена дата на извършване на нарушението.
Посочена е дата на съставяне на АУАН, но не и дата на нарушението, което представлява
съществено процесуално нарушение и поставя извършителя в невъзможност да разбере кога
е извършил нарушението.
Съдът не констатира да е допуснато такова нарушение, като видно от съдържанието
на АУАН и НП , в тях е посочен периодът на извършване на нарушението – от 12.05.2023г.,
когато е съставен Протокол обр.2 , до 25.01.2024г., когато е установено нарушението при
извършената проверка.
Предвид на факта, че се касае за продължено нарушение, то същото се извършва от
12.05.2023г. до датата на установяването му от контролните органи при проверката на
25.01.2024г.
Сочи се, че в АУАН и НП липсва правна квалификация на нарушението. Посочената
в АУАН квалификация е неправилна и непрецизна, като посочената норма на чл.154 ал.2 т.6
от ЗУТ не съдържа състав на нарушение, а само сочи кои отклонения в строителството са в
категорията на съществените. В НП отново липсва състав на нарушение, като се сочи, че са
нарушени нормите на чл.154 ал.1 вр. ал.2 т.5 и т.6 от ЗУТ, с което е осъществен състав на
нарушение по чл.237 ал.2 т.2 от ЗУТ. По време на съставяне на АУАН и бил изготвен
единствено констативен акт по реда на чл.224а от ЗУТ. Сградата е завършена в груб строеж
и е следвало да се стартира производство по незаконен строеж, а не такова по чл.224а от
ЗУТ.
По отношение на посочената цифрова квалификация на нарушението се счита, че
същата липсва, като не става ясно какво е искал да каже административно наказващият
орган, а да се извежда такава само въз основа на текстовото описание на нарушението е
невъзможно.
Доколкото с АУАН и НП, след правилното текстово изписване на нарушението е
посочена правна квалификация, обвързваща чл.154 ал.1 с ал.2 т.6, съответно с ал. 2 т.5 и т.6
от ЗУТ, съдът намери, че правилно е била посочена цифровата правна квалификация на
нарушението.
С ал.1 на чл.154 от ЗУТ е предвидено, че при промяна на инвестиционните
намерения след издаване на разрешението за строеж се допускат само несъществени
отклонения от одобрения инвестиционен проект. Съответно – с ал.2 на чл.154 са посочени
онези отклонения, които са не следва да бъдат допускани от строителя, тъй като са
съществени. Част от тези отклонения са именно онези, които променят строителната
конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията , както и тези ,
които нарушават предвижданията на проекта, като се променя предназначението на обекти,
4
отнемат се или се изменят съществено общи части на строежа или инвестиционното
намерение се променя за етапно изграждане при условията на чл. 152, ал. 2.
Така, допускайки съществените отклонения от одобрените инвестиционни проекти
към Разрешението за строеж дружеството е осъществило именно състав на нарушение по
чл.154 ал.1 вр. ал.2 т.5 и т.6 от ЗУТ.
Правилно е била определена и санкционната разпоредба на чл.327 ал.2 т.2 от ЗУТ,
която е приложима именно в случаите на съставен констативен акт, установяващ
обстоятелствата по чл.224 ал.1 от ЗУТ , а именно- съществени отклонения по смисъла на
чл.154 ал.2 т.5 и т.6 от ЗУТ.
На последно място се счита, че ако се приеме, че наказващият орган е имал предвид
извършено нарушение по чл.163 ал.2 т.1 от ЗУТ, то приложимата законова разпоредба не е
чл.237 ал.2 от ЗУТ и излиза извън компетентността на кмета да санкционира такива
нарушения.
В конкретния казус очевидно наказващият орган е имал предвид именно извършено
нарушение на чл.154 ал.1 вр. ал.2 т.5 и т.6 от ЗУТ, а не такова по чл.163 ал.2 т.1 от ЗУТ и в
този смисъл правилно е било отпочнато административно наказателното производство от
служители на Община Варна, а не от ДНСК.
Предвид изложеното , съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №СК-835-МЛ/03.04.2024г. на зам. Кмет на Община Варна, с което на
„****“ ООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
на 5000 лева на основание чл.237 ал.2 т.2 от ЗУТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5