Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 19.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 19 август…………………………………………… през две хиляди и двадесета
година…….……….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св.Петрова………………………………и
в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело
419 по описа за 2019г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за
цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което
вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.269 по описа на БРС за 2018
година.
Ищците в производството твърдят, че на 21.05.2018 година между тях и
„Уникредит Консюмър Файненсинг” ЕАД е сключен договор за продажба и прехвърляне
на вземания, по силата на който е прехвърлено вземане към ответника по договор
за потребителски кредит № 2294497/02.06.2016 година. Твърдят, че в изпълнение
на изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия е направено
уведомление до ответницата, изпратено с известие за доставяне. По силата на
сключения между ответника и „Уникредит Консюмър Файненсинг” ЕАД договор за
потребителски кредит, с подписване на договора на ответника е предадена сумата
от 2600.00 лева, която последният следвало да върне на 48 месечни вноски, всяка
от които по 84.99 лева. Така в общата сума е включена и възнаградителна лихва,
възлизаща на 1077.59 лева. Ответницата изплатила сума в размер на 1371.00 лева,
като с нея погасила 805.45 лева главница, 559.76 лева възнаградителна лихва и
5.79 лева лихва за забава. Останалата част от вземането останала изцяло
дължима. След обявяване на кредита за предсрочно изискуем и след като вземането
било прехвърлено, ищците предявили правата си в заповедно производство –
ч.гр.д.269/2019 година, където съдът издал заповед за изпълнение за 2196.48
лева главница, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2019 година до
окончателното й изплащане, 209.40 лева възнаградителна лихва за периода
21.10.2017 – 21.05.2018 година, и 121.34 лева обезщетение за забава за периода
21.10.2017 до датата на подаване на заявлението в съда. В условията на чл.415, ал.1,
т.2 ГПК ищецът предявява настоящия иск и моли съда, да постанови решение, с
което признае за установено по отношение на ответника вземането му в посочените
размер. Претендира осъждане и за направените в заповедното и настоящото
производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата А.Б. Стоянова, чрез назначеният й
особен представител адв. Б. Т. оспорва предявения иск. Навежда доводи за
наличие на неравноправни клаузи.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства.
Изслушано е и заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза, което
съдът възприема изцяло като обективно и професионално изготвено. Последното не
е оспорено от страните. От доказателствата се установи следното :
На 02.06.2016 година между
ответницата и „Уникредит Консюмър Файненсинг” ЕАД е сключен договор за кредит
при следните параметри – заем в размер на 2 600.00 лева; такса за
разглеждане 98.00 лева, застрахователна премия 303.13 лева и договорна лихва в
размер на 15.99 %; ГПР 19.40 %. Крайният срок за погасяване на кредита е
21.05.2020 година.
На 21.05.2018 година ищецът получил правата върху вземането по силата
на извършена цесия.
На 01.04.2019 година предявил правата си в заповедно производство, а на
15.05.2019 година компетентният съд издал заповед за изпълнение за
претендираните суми, посочени по – горе.
Към датата на подаване на заявлението са били налице условията за
предсрочна изискуемост на вземането, но по делото липсват доказателства
последната да е бил обявена на ответницата. Към датата на приключване на
съдебното дирене срокът на договора е изтекъл. Не са ангажирани доказателства,
които да установяват извършено плащане в периода след подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение.
За изпълнение на договора ответницата е направила 19 вноски в общ
размер на 1371.00 лева. Вноските не са правени на падежните дати, поради което
периодично са начислявани лихви за забава.
Вещото лице е установило, че на датата на сключване на договора
„Уникредит Консюмър Файненсинг” ЕАД са наредили следните плащания: 98.00 лева
такса за разглеждане, 303.13 лева към застраховател и 1 041.65 лева по сметка на ответницата или общо 1 443.57 лева. Вещото лице дава
заключение, че размерът на договорената лихва върху тази действително
предоставена на ответницата, а не договорена сума е 121.87 лева (вж.изслушване
от съдебно заседание на 19.08.2020 година). Или дължимата от ответницата сума
по претендираното вземане е в размер на 194.44 лева. Именно в такъв размер
предявения иск следва да бъде уважен, като на ищеца бъдат присъдени разноски,
направени в настоящото и заповедното производство, пропорционално на уважената
част от иска.
По горните съображения съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено вземането на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев, № 25,
офис-лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявана от Димитър Бориславов Бончев срещу
А.Б. Стоянова, с ЕГН ********** *** за сумата от 194.44 лева главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2019 година до
окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
изпълнение по ч.гр.д. 269/2019 година.
ОСЪЖДА А.Б.
Стоянова, с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р Петър
Дертлиев, № 25, офис-лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявана от Димитър
Бориславов Бончев сумата от 200,00лв. направени разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.283/2019 година и в настоящото производство съразмерно на уважената част
от иска.
Решението подлежи
на обжалване пред ОС Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението да се
докладва ведно с ч.гр.269/2019 година за произнасяне по чл.416 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :