Р Е Ш
Е Н И Е
№ 211
гр.
Велико Търново, 07.11.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
касационен състав в публично заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
КОСТОВА ЕВТИМ БАНЕВ
при секретаря М.Н.и на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от
съдия Банев касационно НАХД № 10193/
2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е
образувано по касационна жалба, подадена от от ***В.Д., като
пълномощник на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“ /ДА „ДРВВЗ“/ - гр. София, срещу Решение № 209/
24.04.2023 г. по НАХД № 682/ 2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 1670/ 18.05.2022
г., издадено от председателя на ДА „ДРВВЗ“ - гр. София, с което на „Терем -
Ивайло“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, Промишлена зона „Дълга лъка“, за извършено нарушение по чл. 27, ал. 3
от Закона за държавните резерви и военновременните запаси /ЗДРВВЗ/ и на
основание чл. 31, ал. 1, предл. трето от ЗДРВВЗ, е наложено наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1 000,00 лв., „Терем - Ивайло“ ЕООД е
предупредено по реда на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН и ДА „ДРВВЗ“ е осъдена да заплати
на дружеството разноски по делото на ВТРС, в размер на 360,00 лева.
Касаторът
навежда оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради
постановяването му в нарушение на закона - касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Конкретно счита за неправилни
изводите на съда, че нарушението представлява маловажен случай, като
несъответстващи на събраните по делото доказателства. Развива доводи, че в
случаи от вида на разглеждания разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН поначало е
неприложима, като се позовава на съдебна практика. Акцентира върху
обстоятелството, че се касае за неизпълнение на задължения за
съхраняване/възстановяване на материали със особен статут на военновременен
запас и касаещи защитата на живота, и здравето на неограничен брой лица, като
следва да се вземе предвид и обстоятелството, че в Европа се водят военни
действия. Излага като аргумент и че ответното дружество е изпълнило дадените му
задължителни предписания, след уведомяване за предстояща проверка. Твърди, че в
производството пред въвзивния съд няколко пъти е посочено, че в „Терем
- Ивайло“ ЕООД е допуснато не само същото по вид нарушение, но и липса на същия
вид материал Месинг М-59-1 ф20, за което на дружеството са били наложени
административни наказания, а и тази информация би следвало да е служебно
известна на съда, тъй като във ВТРС е разгледана
жалбата за същото по вид нарушение. Изтъква и че при определяне
размера на наказанието АНО е съобразил разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН,
налагайки имуществена санкция в предвидения от закона минимум. С тези
аргументи, от настоящата инстанция се иска отмяна на обжалваното решение на
ВТРС и постановяване на друго по съществото на спора, с което се потвърди
издаденото НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника си по делото, поддържа
касационната жалба с направените оплаквания и искания, по доводите изложени в
нея и доразвити в хода на устните състезания.
Ответникът - „Терем
- Ивайло“ ЕООД – гр. Велико Търново, чрез пълномощника си ***Е.Н.,
оспорва касационната жалба. Заема становище за неоснователност на същата и
правилност на решението на РС – Велико Търново, по аргументи изложени в хода на
устните състезания. Намира доводите на касатора за некореспондиращи с
доказателствения материал по делото Моли обжалваното решение да бъде оставено в
сила, не претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Участващият в
делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за
основателност на касационната жалба. Намира за неправилни изводите на съда за
наличието на основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, предвид извършването
от ответника по касационната жалба, на минали нарушения по ЗДРВВЗ, начина на
осъществяване на конкретното деяние и засегнатите с него обществени отношения.
Предлага настоящата инстанция да отмени решението на районния съд и да потвърди
издаденото от председателя на ДА „ДРВВЗ“ наказателно постановление.
Съдът, след като
се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия
кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
При извършената
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на
събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство
доказателства, раяонният съд е усттановил следната фактическа обстановка:
По силата на
Договор за съхранение на военновременни запаси № 4078/ 01.12.2009 г., ДА
„ДРВВЗ“, като възможител, е предала на „Терем - Ивайло“ ЕООД –
гр. Велико Търново, в качеството му на съхранител, за съхранение и пазене в складовите му бази
и складове срещу възнаграждение, материали - собственост на ДА „ДРВВЗ. Това
обстоятелство не е било спорно между страните. В периода от 19.01.2022 г. до 21.01.2022 г., в изпълнение на Заповед №
РД-10-11/18.01.2022 г. на директора на ТД „Държавен резерв“ - Велико Търново
и във връзка с подадено от съхранителя писмо за установена кражба на материали,
е била извършена извънпланова проверка на
военовременни запаси, съхранявани от „Терем - Ивайло“ ЕООД.
Проверката е извършена от служители в териториалната дирекция в гр. Велико
Търново, упълномощени със Заповед № РД-10-258/ 26.11.2021
г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“, за
резултатите от нея е съставен Констативен протокол № 40-07-228/ 21.01.2022 година. С протокола са дадени и
задължителни предписания на дружеството, да възстанови липсващо количество ВВЗ
гр. 89, придружени със сертификат за качество,
както следва: „Месинг М-59-1 ф20“ - 385,640 кг., в срок до 21.02.2022 г. и за
изпълнение на предписанието, отговорните длъжностни лица да
уведомяват писмено директора на ТД „Държавен резерв“ - Велико Търново в срок до 21.02.2022 година.
С писмо с вх. № 228/ 22.02.2022 г. на ТД „Държавен резерв“ - Велико
Търново, управителят на „Терем - Ивайло“ ЕООД е уведомил
директора на териториалната дирекция, че дружеството е изпълнило на 22.02.2022
г. задължителните предписания, дадени с Констативен протокол № 40-07-228/ 21.01.2022 година. С писмо с вх. № 576/ 22.02.2022 г, на ТД „Държавен резерв“ - Велико Търново, управителят на „Терем - Ивайло“ ЕООД е
уведомил директора на ТД „ДР“ - Велико
Търново, че на 21.02.2022 г. е
установено неправомерно влизане в централен склад, в който се съхраняват и
материали на ДА „ДРВВЗ“, установени са липси от имущество, принадлежащо на дружеството - съхранител. На 23.02.2022 г., в изпълнение
на Заповед № РД-10-38/ 22.02.2022 г. на директора на ТД „ДР“ - Велико
Търново, е извършена извънпланова проверка на „Терем - Ивайло“ ЕООД, за
изпълнението на задължителните предписания, дадени с Констативен протокол №
40-07-228/ 21.01.2022 година. За резултатите от тази
проверка е съставен Констативен
протокол № 40-07-586/ 23.02.2022 г., в който е отразено, че дружеството е възстановило
липсващото количество ВВЗ гр. 89, придружени със сертификат за качество
/„Месинг М-59-1 ф20“ - 385,640 кг./ на дата
22.02.2022 г., с което не е изпълнило даденото
му задължително предписание за възстановяване на
липсващите ВВЗ в срок до 21.02.2022 година.
При така установеното, от участвал в проверката служител на ТД „Държавен резерв“ - Велико Търново на „Терем - Ивайло“ ЕООД е съставен АУАН № 4/ 23.02.2022 г. за това, че дружеството, в качеството му на съхранител на материали за военновременен запас, съгласно Договор за съхранение на ВВЗ № 4078/ 01.12.2009 г. и Анекс № ДС-5/ 28.04.2021 г., не е изпълнило в срок до 21.02.2022 г, даденото задължително предписание в Констативен протокол № 40-07-228/ 21.01.2022 г., с което е нарушило чл. 31, ал. 1, предл. 3, вр. счл. 27, ал. 3 от ЗДРВВЗ. Актът е връчен на управителя на дружеството на дата 23.02.2022 г., като последният е вписал, че ще представи възражение срещу АУАН в срок. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН /приложимата редакция/ срещу акта са подадени допълнителни писмени възражения, които след изискване на становище от актосъставителя и извършена преценка, са приети от АНО за неоснователни. Въз основа на констатациите в АУАН, от председателя на Държавна агенция „ДРВВЗ“, е издадено НП № 1670/ 18.05.2022 г., с което за нарушение по чл. 31, ал. 1, предл. 3 от ЗДРВВЗ и на основание същата законова норма, на „Терем - Ивайло“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лева.
Въз основа на
така изяснените обстоятелства и след извършване на проверка по отношение
законосъобразността на АУАН и НП, районният съд е формирал краен извод за
основателност на разглежданата от него жалба. Той е приел наличието на
съответната материална компетентност у актосъставителя и АНО, съответствие на
АУАН и НП с установените в ЗАНН формални изисквания и липса на допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство и доказаност на вмененото нарушение. Намерено е, че нарушението е
описано по ясен и разбираем начин и не е нарушено правото на защита на
санкционирания, а допуснатите технически грешки при изготвянето на АУАН не са
съществени и не се отразяват на законосъобразността на
административнонаказателното производство. Съдът обаче е преценил, че са налице
предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като е засегнало обществени отношения в незначителна
степен, като липсват и някакви вредни последици. С
тези мотиви РС – Велико Търново е отменил обжалваното пред него наказателно
постановление и е предупредил „Терем - Ивайло“ ЕООД по реда на чл. 63, ал.
4 от ЗАНН.
Постановеното от Районен съд – Велико Търново решение е правилно.
При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални
правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал.
Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за
разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и
възражения. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и
решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му
компетентност, като за заседанията са съставени протоколи. Не се установява при
постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на
съвещанието.
Както е отбелязал и районният съд, АУАН
и НП са издадени от компететнтен орган и отговарят на изискванията за форма и
съдържание, посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, в т.ч. съдъражат дата и място
на нарушението, дата на проверка, обстоятелствата, при което е извършено. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен в присъствието на управителя и двама свидетели, единият от
които присъствал при установяване на нарушението, т.е. в хипотезата на чл. 40,
ал. 1 от ЗАНН. Споделят се изцяло изводите на въззивния съд относно установеността
на административното нарушение и извършителя за което в обжалваното решение са изложени подробни мотиви, които впрочем
се поддържат и от касатора и към които настоящата инстанция препраща на
основание чл. 221, ал.1 от ОПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН препраща към тях.
Правилни са обаче и изводите на съда, касаещи приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Принципно
се споделят съображенията за важността на обществените отношения,
регламентирани в ЗДРВВЗ, но тази значимост не изключва изначално приложимостта
на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушения от вида на процесното. Доколкото в
ЗДРВВЗ няма специална разпоредба, дерогираща посоченото общо правило, то е
приложимо и в производствата от вида на процесното пред районния съд. Съответно
не могат да бъдат споделени вижданията на касатора за някаква изначално
определена по-висока степен на обществена опасност на нарушенията по конкретния
специален закон, след като законодателят не е индикирал такава. Преценката дали
конкретно извършено нарушение разкрива признаците на маловажен случай, следва да се направи с оглед дефиницията на чл.
93, т. 9 от НК, вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно нея, като маловажен случай може да се квалифицира този,
при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. В такива хипотези наказващият орган не налага
наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай,
в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание /чл. 28, ал. 1 от ЗАНН/. От своя страна при съдебния контрол върху законосъобразността на НП,
въззивният съд разполага с възможността, когато прецени че е налице маловажен
случай на административно нарушение, да отмени наказателното постановление и да
предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в
сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание /чл. 63, ал. 2, т. 2 и ал. 4 от ЗАНН/. В конкретния
случай определящо е обстоятелството, че санкционираното дружество всъщност е
изпълнило задължителните предписания, дадени с Констативен протокол № 40-07-228/ 21.01.2022 г. и е възстановило изцяло
материала, представляващ военновременен запас, но със закъснение
от един ден спрямо определения му в констативния протокол срок.
Независимо от съображенията на ДА „ДРВВЗ“ за изначалната тежест на деяния от
този вид и наличието на други нарушения на дружеството по ЗДРВВЗ, които
принципно се споделят от съда, безспорен факт е че забавянето при изпълнението
на задължителните предписания е минимално и от него не са произтекли никакви
вредни последици. Същевременно санкционната норма на чл. 31, ал. 1 от ЗДРВВЗ гласи,
че за деяния от вида на установеното, на нарушителите, ако те са юридически
лица или еднолични търговци се налага имуществена санкция в размер от 1 000 до
500 000 лева. Видно е, че дори минималният предвиден в закона размер на
имуществената санкция, който в случая е приложен от АНО, а именно 1 000,00
лв., е несъответен на степента в която нарушението е засегнало нормативно
регулираните обществени отношения и се явява несправедлив.
Неоснователно в този смисъл е и позоваването на касатора на цитираната от него
съдебна практика, като част от посочените в жалбата решение са неотносими към
разглеждания казус, а останалите касаят случаи на пълно неизпълнение или
забавяне от минимум 15 дни /до няколко месеца/, при изпълнение на дадените от
контролните органи задължителни предписания.
Независимо, че
деянията от вида на процесното поначало са на формално извършване, изложените
по-горе обстоятелства сочат, че в случая тежестта на нарушението е
незначителна, предвид степента и характера на засягане на обществените отношения.
Съобразно изложеното, правилни са и изводите на въззивната инстанция, че
наложената имуществена санкция макар и в предвидния от закона минимум, се явява
явно несправедлива и несъответстваща на тежестта на извършеното нарушение, а
целите на административното наказание посочени в чл. 12 от ЗАНН, могат да се
постигнат и чрез предупреждение на нарушителя. Като се е произнесъл в този
смисъл и е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, с
изпълнение на задълженията си по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, районният съд е
постановил решението си при правилно приложение на закона.
Предвид
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда
от пороците, визирани в жалбата на предсетеля на ДА „ДРВВЗ“ - гр. София,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход
на делото разноски в полза на касатора не следва да бъдат присъждани. Разноски
за настоящото производство не следва да се присъждат и на ответника по
касационната жалба, доколкото такива не са претендирани, а няма доказателства и
да са сторени.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
Оставя
в сила Решение № 209 от 24.04.2023 г., постановено по НАХД № 682 от 2022 г. по
описа на Районен съд – Велико Търново.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
:
1.
2.