В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер…………………. Година 2022 град Варна
Варненският административен съд
Девети касационен състав
на трети февруари година две
хиляди двадесет и втора
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова
Мария Даскалова
секретар Ангелина Георгиева
прокурор Атанасов
като разгледа докладваното от съдия
Милачков
К.Д. №54 по описа на съда за 2022
г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК във връзка с чл. 63в
от ЗАНН.
Производството е образувано по
касационна жалба на Директора на ТД на НАП – Варна срещу решение №
1030/08.12.2021 г. по НАХД № 20213110203155/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна, 45 състав, с което е отменено НП № 523666/515219/10.07.2020 г. на зам.
директора на ТД на НАП – Варна, с което на С.Г.С. *** за извършено нарушение на
чл.38 ал.1 т.1 вр. с чл.16 ал.1 т.4 от Закона за счетоводството, на осн. чл.74
ал.1 от Закона за счетоводството е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 /двеста/ лева.
Касаторът поддържа, че решението на
ВРС е постановено при нарушения на закона – касационно основание по чл.348,
ал.1 т.1 от НПК. Моли съда да отмени решението на ВРС и да потвърди
наказателното постановление.
В съдебно заседание касатора редовно
призован, не се явява. Депозирани са писмени бележки от процесуален
представител, в които се поддържа жалбата на сочените в нея основания. Твърди
се, че двукратното посещение на адреса на нарушителя, покрива изискването за
щателно издирване, поради липса на легална дефиниция на това понятие. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата, редовно
призован, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата. Моли решението на
ВРС да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноските по делото.
Представя списък по чл.80 от ГПК.
Представителят на ВОП изразява
становище за неоснователност на подадената жалба.
С
оглед на събраните доказателства, следва да се приеме, че районният съд
правилно е установил фактическата обстановка, въз основа на доказателствата,
които са били представени пред него по време на въззивното производство. В хода
на съдебното производство е било установено, че при извършена на 18.09.2019 г.
в ТД НАП-Варна проверка в база данни на НАП и Агенция по вписванията -
Търговски регистър е установено, че С.Г.С. с ЕГН **********, като представител
на „МИПС-ИНВЕСТМЪНТ” АД с ЕЙК *********, в качеството си на задължено лице, не
е изпълнил задължението си да публикува чрез подаване на заявление за вписване
и представяне за обявяване в Агенция по вписванията — Търговски регистър годишния финансов отчет за 2018 год. в
законоустановения срок - до 01.07.2019 год. ”МИПС-ИНВЕСТМЪНТ” АД с ЕИК *********
е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2018 год. с вх. № ОЗО0ИО621670/26.03.2019
год., съгласно която е отчело общо приходи в размер на 10580.44 лв., в т.ч.
нетни приходи от продажби в размер на 10580.44 лв. и общо разходи в размер на
12357.74 лв..
Въз основа на резултатите от
проверката, на 10.10.2019 год. бил съставен AУAH № F515219 на С.Г.С. за
нарушение на чл.38ал.1,т.1, във вр. с чл.16,ал.1,т.4 от Закона за
счетоводството.
Акта бил съставен в отсъствие на
нарушителя на осн.чл.40,ал.2 от ЗАНН.
След двукратно посещение на
постоянния адрес на С., на 09.01.2020 г. и на 16.01.2020 г. от служители на ТД
на НАП Варна, производството било спряно на 16.01.2020 г. на основание чл.43,
ал.6 от ЗАНН. Акта е връчен на нарушителя на 22.06.2020 год.. В графата
бележки, жалбоподателя не е отразил, че има възражения.
В предвидения в чл.44, ал .1 от ЗАНН
тридневен срок не са постъпили писмени възражения идентични с изложените в
жалбата срещу НП.
Въз основа на съставения акт АНО
издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН,
като за извършено нарушение на чл.38,ал.1,т.1,вр.чл.16,ал.1,т.4 от Закона за
счетоводството, на осн. чл. 74,ал.1 от Закона за счетоводството наложил на
жалбоподателя административно наказание „ глоба” в размер на 200 лв.
За да отмени наказателното
постановление въззивния съд е приел, че
в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на НП. Въззивния съд е
изложил мотиви за липса на предпоставките на чл.43, ал.6 от ЗАНН, поради
обстоятелството, че С. не е бил щателно издирван. След като е приел, че
административнонаказателното производство е било неправомерно спряно, въззивния
съд е достигнал до логичния извод, че НП е издадено в нарушение на чл.34, ал.3
от ЗАНН, след изтичане на 6 месечния преклузивен срок, след издаване на АУАН.
По
касационната жалба.
Разгледана по същество касационната
жалба се явява неоснователна по следните съображения.
Настоящата инстанция изцяло споделя
мотивите на въззивния съд, за допуснато грубо нарушение на процесуалните
правила, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря.
Не се споделя тезата на касатора, че
двукратното посещение на постоянния адрес на нарушителя, представлява щателно
издирване на същия. На първо място в приложените по делото протоколи от 09.01.
и 16.01.2020 г. не е посочен часа, в който са били извършени посещенията. На
следващо място, съдът приема, че в ЗАНН не е допусната възможност служители на
АНО да връчват книжа по преписката. В чл.43, ал.4 от ЗАНН е посочено, че когато
АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща за връчване на
съответната служба/която в конкретния случай е Български пощи/, а ако няма
такава, на общинската администрация за предявяване и подписване. В чл.43, ал.6
от ЗАНН е предвидена възможност за спиране на производството, когато след
щателно издирване, нарушителят не боже да бъде намерен.
Вярно е, че в ЗАНН няма легална
дефиниция на понятието „щателно издирване“, но както е посочил и въззивния съд,
няма доказателства АНО да е направил постъпки за такова. Ако беше изпълнил
задължението си да изпрати АУАН за връчване на общинската администрация,
издирването би могло да се осъществи от органите на Общинска полиция или МВР.
Нещо повече, от данните по преписката е видно, че до „МИБМ ЕКСПРЕС“ООД е била
изпратена покана изх.№89-313/18.09.2019 г. по електронен път и електронната
препратка е била активирана на 20.09.2019 г. Тоест електронния адрес на
дружеството, чийто управител е С. е бил активен и буди недоумение
обстоятелството, защо АНО не е направил опит да призове нарушителя по
местоработата му, а се е задоволил да го призовава само на посочения домашен
адрес.
Извън горното, настоящият състав
като касационна инстанция, установи и друго процесуално нарушение, което води
до отмяна на НП. В същото не е посочена дата на извършване на нарушението,
каквото е императивното изискване на чл.57 т.5 от ЗАНН. Посочен е срокът до
който е трябвало да бъде подаден ГФО, но не е посочена дата, на която АНО
приема, че е извършено нарушението.
Ето
защо, настоящата инстанция намира, че въззивния съд е постановил едно
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено изцяло.
При
този изход на делото се явява основателна претенцията на ответника по касация
за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи заплатено
възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв., съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК.
По
изложените съображения и на основание чл.222, ал. 1 от АПК, настоящия състав на
административния съд като касационна инстанция
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1030/08.12.2021 г. по НАХД № 20213110203155/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна, 45 състав.
ОСЪЖДА НАП гр. София да заплати на С.Г.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата от
300 лв. (триста лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение,
пред касационната инстанция.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.