Мотиви към
Решение № 181 от 04.02.2020 г. по АНД № 97/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XXI н. с.
Районна прокуратура – Пловдив е внесла за разглеждане
досъдебно производство № 10/2019 г. по описа на РУ Труд при ОД на МВР – Пловдив
с Постановление с предложение за освобождаване на обвиняемия К.В.А., ЕГН: **********
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Срещу обвиняемия А. е повдигнато обвинение за това, че
на 11.01.2019 г. в село Войводиново, обл. Пловдив е държал служебен знак –
полицейска лампа, която при стартиране излъчва проблясваща синя, червена и
редуваща се синя и червена светлина, в нарушение на чл. 151, ал.6 от ЗМВР –
престъпление по чл. 274а, ал. 1 от НК.
За престъплението по чл. 274а, ал. 1 от НК, за което е
повдигнато обвинение срещу К.В.А., се предвижда наказание лишаване от свобода
до три години или пробация. Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел IV от Глава Осма от Общата част на
НК, от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, поради което
спрямо процесния случай е приложима разпоредба на чл. 78а от НК. Предвид това
настоящият съдебен състав разгледа делото по реда на особените правила на глава
двадесет и осма от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа внесеното
обвинение, което намира за доказано по несъмнен начин от събраните по делото
доказателствени материали както от обективна, така и от субективна страна.
Предлага на съда да приеме за установена фактическата обстановка, описана в
постановлението на Районна прокуратура – Пловдив, с което е сезиран съдът,
както и да даде вяра на показанията на разпитаните свидетели и да кредитира
заключенията по изготвените на досъдебното производство експертизи. Поддържа да
са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия А. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, което предлага
на съда да бъде индивидуализирано при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и в минималния предвиден размер от 1 000 лева. Взема
становище вещественото доказателство да бъде отнето в полза на държавата, а
разноските, направени в хода на наказателния процес, да бъдат възложени в
тежест на обвиняемия.
Защитникът на обвиняемия – адв. П.М., обосновава
наличието на предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, което моли да
бъде определено около минималния размер. Пледира да бъдат приети за смекчаващи
обстоятелства чистото съдебно минало на обвиняемия, младата му възраст, добрите
характеристични данни, признанието на вината и оказаното съдействие на органите
на досъдебното производство.
Обвиняемият А. дава обяснения, в които заявява, че
разбира какво обвинение му е повдигнато, признава се за виновен и съжалява за
стореното. В хода на съдебните прения поддържа становището на защитника си. С
последната си дума моли да му бъде наложено административно наказание в
минимален размер.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното от фактическа
страна:
Обвиняемият К.В.А. е роден на *** ***, б., български
гражданин, с постоянен адрес:*** и с настоящ адрес:***, със средно образование
/**/, неженен, неработещ, неосъждан, с ЕГН: **********.
На 11.01.2019 г. около 18:30 часа св. В.С.С.и св. ПП.А.И.
– служители към отдел *** в РС „Военна полиция“ гр. Пловдив, изпълнявали
служебните си задължения във връзка с мероприятие по осигуряване на охрана в с.
Войводиново, обл. Пловдив, където по това време се провеждал митинг-протест на
местното население. Двамата свидетели се намирали на главната улица срещу
кметството на селото, когато непосредствено до тях паркирал лек автомобил марка
„БМВ“, модел „320“ с рег. № ***. Водач на автомобила бил обвиняемият К.В.А.. Той
слязъл от автомобила, заобиколил свидетелите С.и И.и се насочил към насъбралата
се тълпа от хора. Още при преминаването на автомобила св. С.и св. И.забелязали,
че върху таблото, зад предното обзорно стъкло на лекия автомобил била поставена
сигнално осветителна уредба (блиц), която по закон се монтира единствено на
автомобилите със специален режим на движение. Уредът не бил стартиран и не
излъчвал светлини. Свидетелят И.докладвал за възприетото на прекия си началник,
който разпоредил да се извърши проверка при връщането на водача на място. Около
час и половина по-късно обвиняемият А. се върнал при лекия автомобил марка
„БМВ“, модел „320“ с рег. № ***, където го очаквали полицейските служители.
Извършена била проверка на документите на автомобила и на водача, при която полицейските
служители установили самоличността на обвиняемия К.В.А.. По настояване на св. И.и
св. С.обвиняемият А. включил устройството, използвайки захранване посредством
запалката на автомобила. При стартирането си лампата започнала да излъчва синя
и червена светлина, наподобявайки полицейска лампа. Устройството не излъчвало
звуков сигнал. Полицейските служители потърсили обяснение от обвиняемия за
целта на притежанието на инкриминирания предмет, а той обяснил, че поставял
лампата на таблото, когато посещавал подобен род мероприятия. Обвиняемият А. не
бил полицейски служител, но понеже инкриминираната лампа, която държал в
автомобила си, представлявала служебен знак на служител на МВР, обвиняемият бил
поканен в сградата на РУ Хисар при ОД на МВР – Пловдив за изясняване на случая.
С протокол за доброволно предаване от 11.01.2019 г.
обвиняемият А. предал за целите на наказателното производство един брой
устройство за подаване на светлинен сигнал в син и червен цвят с монтиран кабел
с дължина около 1,5 м с превключвател и устройство за включване в запалка за
автомобил. Относно предадената вещ обвиняемият А. обяснил, че я е закупил през
месец октомври 2018 г. от магазин за електротехника в гр.София.
Предадената от обвиняемия А. с протокол за доброволно
предаване лампа излъчвала проблясваща синя, червена и редуваща се синя и
червена светлина. Същата била подобна на устройствата за светлинен сигнал,
налични за монтаж на служебните автомобили във всички РУ „Полиция“ на ОД на
МВР.
Обвиняемият К.В.А. не бил полицейски служител, нито
имал право на някакво друго основание да ползва служебни знаци, предназначени
за органите на реда, към датата 11.01.2019 г.
По
доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът приема за
установена от събраните и проверени по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите
П.А.И.(лист 49 от досъдебното производство); В.С.С.(лист 50 от досъдебното
производство); Д.П.П. (лист 51 от досъдебното производство); Д.Т.Т. (лист 52 от
досъдебното производство); от обясненията на обвиняемия А., от писмените доказателствени средства
– протокол за оглед на веществени доказателства от 25.02.2019 г. (лист 53 от
досъдебното производство), от писмените
доказателства – справка за съдимост за обвиняемия К.В.А. (лист 9 от
делото); характеристична справка (лист 36 от досъдебното производство);
протокол за доброволно предаване от 11.01.2019 г. (лист 46 от досъдебното
производство); писмо с рег. № 5750р-1529/30.08.2019 г. от началник сектор
„УССД“ при ОД на МВР – Пловдив (лист 75 от досъдебното производство), от заключението на техническа експертиза
(лист 60-63 от досъдебното производство) и от заключението на допълнителна техническа експертиза (лист
67-70 от досъдебното производство), както и от вещественото доказателство по
делото 1 брой черно метално устройство за подаване на светлинен сигнал с
червена и синя светлина, предадено на съхранение на домакина при РУ Труд при
ОДМВР – Пловдив.
От справката за съдимост за обвиняемия А. се установява,
че той не е осъждан, нито е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
раздел IV на глава
осма от Общата част на НК.
В посочените доказателствени материали не се съдържат
съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на постановлението
на прокурора и неоспорена от обвиняемия, поради което и по аргумент за
противното от чл. 305, ал. 3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема следното от правна страна:
Обвиняемият К.В.А. е осъществил от обективна и от
субективна страна състава на престъплението по чл. 274а, ал. 1 от НК.
От обективна
страна на 11.01.2019 г. в село Войводиново, обл. Пловдив е държал служебен
знак – полицейска лампа, която при стартиране излъчва проблясваща синя, червена
и редуваща се синя и червена светлина, в нарушение на чл. 151, ал. 6 от ЗМВР.
Датата и мястото на извършване на престъплението са
доказани по категоричен начин по делото от показанията на свидетелите-очевидци И.и
С. Авторството на деянието е също установено по несъмнен начин по делото, като
инкриминираната лампа е била поставена в автомобила, който е управлявал именно
обвиняемият А., а от обясненията му се установи и че той лично е закупил
лампата и я е поставил в автомобила си. Обстоятелството, че към инкриминираната
дата лампата не е била включена и не е подавала светлинни сигнали, когато
обвиняемият е бил видян от полицейските служители С.и И.да излиза от автомобила
си в с. Войводиново, не изключва съставомерността на деянието от обективна
страна, тъй като за да е извършено престъплението по чл. 274а, ал. 1 от НК,
достатъчно е инкриминираната вещ да е била държана от дееца. В тази връзка,
поставяйки процесната лампа върху таблото и зад предното обзорно стъкло на
лекия си автомобил, обвиняемият е осъществил годна форма на изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 247а, ал. 1 от НК. Държането на процесната
лампа от обвиняемия А. се явява съставомерно по посочения престъпен състав и
защото е било в нарушение на Закона за Министерството на вътрешните работи и
по-конкретно на правилото по чл.151, ал. 6 от ЗМВР, съгласно който се забранява
на лица, неоправомощени със закон, да използват униформено облекло, символи и
отличителни знаци, полицейски лампи,
маскировъчни качулки или надписи, въведени за структурите на МВР и показващи
принадлежност към тях. Спрямо обвиняемия А. се установи по делото, че той не е
бил оправомощен със закон и не е могъл правомерно да използва полицейска лампа.
Същевременно от заключението на допълнителната техническа експертиза се
установи и че инкриминираната лампа съответства на устройствата със светлинен
сигнал, които са налични за монтаж на служебните автомобили в районните
управления към ОД на МВР. Следователно обвиняемият е държал служебния знак –
полицейска лампа, в нарушение на ЗМВР.
От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към
момента на извършването му обвиняемият А. е формирал представа относно
проявлението в обективната действителност на всички признаци от състава на
престъплението. Формирал е съзнание, че инкриминираната лампа, която е бил поставил в автомобила си
и при стартиране е излъчвала проблясваща синя, червена и редуваща се синя и
червена светлина, е била полицейска лампа и служебен знак. Съзнавал е и
обстоятелството, че не е разполагал с правомощие да използва полицейска лампа,
но въпреки това е извършил деянието.
По тези съображения съдът приема, че по делото е
доказано по категоричен начин, че обвиняемият К.В.А. е осъществил от обективна
и субективна страна престъплението по чл. 274а, ал. 1 от НК, поради което го
призна за виновен с решението си.
Настоящият съдебен състав намира, че се налице
предпоставките за приложение на чл. 78а от НК, поради което съдът е длъжен да
приложи особените правила за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното от А.
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или
пробация, обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда, прилаган в настоящото производство, и от деянието няма
причинени съставомерни имуществени вреди. Не са налице и пречките по чл. 78а,
ал. 7 НК, изключващи приложението на тези правила. По тези съображение съдът
приема, че обвиняемият К.В.А. трябва да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Съгласно чл. 78а, ал. 1 НК
пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност и съдът му налага
административното наказание глоба, което се определя в размер от 1 000
лева до 5 000 лева.
При индивидуализацията на размера на административното
наказание съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства добрите
характеристични данни на обвиняемия – същият е *, млада му възраст, липсата на
данни за противообществени прояви. Отчете се и оказаното от обвиняемия съдействие
при разследването и доброволното предаване на предмета на престъплението.
Същевременно не се установиха отегчаващи отговорността обстоятелства. Предвид
изложеното съдът намира, че следва да бъде наложено наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, което да бъде индивидуализирано в
минималния предвиден от законодателя размер, а именно административно наказание
„глоба“ в размер на 1 000 лева. Същото съответства на степента на
обществена опасност на деянието и дееца и се налага за постигане на целите по
чл. 12 от ЗАНН.
По отношение на вещественото доказателство по делото –
1 брой черно метално устройство за подаване на светлинен сигнал с червена и
синя светлина, предадено на съхранение на домакина при РУ Труд, ОДМВР –
Пловдив, съдът постанови същото да се отнеме в полза на държавата след влизане
на решението в сила.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди с
решението си обвиняемия К.В.А. да заплати в полза на държавата, по бюджета на
МВР, бюджетна сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от 140 (сто и четиридесет)
лева, представляваща направени по делото разноски.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.К.