№ 415
гр. Пловдив, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Д. В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Д. В. Кацарев Административно наказателно
дело № 20225330206866 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба от М. Д. Т. от с.Б., обл.Пловдив,
ЕГН ********** чрез процесуален представител адв.Д. П. против
Наказателно постановление № 22-1030-005784 от 10.08.2022г. издадено от
И.М.Г., на длъжност Началник група в ОДМВР Пловдив, сектор Пътна
полиция с което на жалбоподателката Т. на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.179, ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП е наложено административно наказание
Глоба в размер на 150 лева за нарушение по чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП. В
издаденото НП е посочено че на основание Наредба N Із-2539 от 17.12.2012г.
на МВР се отнемат общо 10 точки.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП като
незаконосъобразно, тъй като в хода на административнонаказателната
процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до съществено нарушаване на правото на защита на
жалбоподателката, както и че констатираното в НП нарушение не е
извършено. Представят се доводи в подкрепа на искането за отмяна на НП.
Прави се искане за присъждане на разноски.
Жалбоподателката редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от адв.Д. П. който поддържа искането за отмяна на НП. Не
ангажира събирането на нови доказателства. В пледоарията си представи
доводи в подкрепа на искането за отмяна на обжалваното НП. Направи искане
за присъждане на разноски и представи доказателство за размера на
1
направени такива.
Административнонаказателния орган редовно призован, в съдебно
заседание не се представлява. Преди даване ход на делото с
административната преписка е представена писмена молба-становище с която
се счита жалбата за неоснователна. Представят се доводи за правилно и
законосъобразно издадено НП и се прави искане за неговото потвърждаване.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът след като се запозна с образуваната административно-наказателна
преписка, събраните в хода на съдебното производство доказателства намира
за установено от фактическа страна следното:
Обжалваното наказателно постановление (НП) е издадено въз основа
констатациите съдържащи се в съставен на 11.07.2022г. против
жалбоподателката М. Т. акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) серия GA № 621472 като водач на лек автомобил АУДИ А 6, вид
ППС лек автомобил рег.№ ***, държава България със СУМПС № ****,
категория В, издадено от ОДМВР Пловдив за това, че на 11.07.2022г. в 12:12
часа в Община Марица, на път Шипка-Павел баня-Раковски-Калековец-
п.в.“Пловдив изток“-п.в.“Рогош“-п.к.Асеновград при следните обстоятелства:
на път 2-56 95 км. управлява лек автомобил Ауди с рег.номер ***
собственост на Д.Т. ********** като допуска следното нарушение: 1
Извършва маневра изпреварване при наличие на пътен знак В 24 и пътна
маркировка М 1 като създава опасност за насрещно идващите ППС с което
виновно е нарушила: 1. чл.42, ал.2, т.2, пр.1 създава опасност при
изпреварване, за насрещно ППС, при навлизане в пътна лента предназначена
за движението им – от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на
жалбоподателката, която го е подписала след запознаване със съдържанието
му. Актът е подписан и от другите посочени в него лица. В
законоустановения срок по преписката не са приложени писмени възражения
от жалбоподателката по отношение съставения АУАН и посоченото в него
нарушение.
С издаденото НП е ангажирана административната отговорност на
жалбоподателката Т. за извършено нарушение по чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП като
и е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева.
Издаденото НП е връчено на жалбоподателката на 28.09.2022г. В срок пред
РС Пловдив е обжалвано издаденото НП от жалбоподателката Т..
Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят П. Д. Д.
потвърди авторството на съставения АУАН, но заяви липсата на спомени
относно случая.
По искане на съда от А“ПИ“ - ОПУ Пловдив се представи справка и
смеха на съгласно която км.95+000 от републикански път ІІ-56 се намира
извън границите на населено място, в прав участък от пътя, широчина на пътя
7 м., две ленти за движение в двете посоки, по 3,5 м., банкети дясно/ляво по
2
1,5 м., покритие асфалтова настилка. Хоризонталната маркировка е ясно
видима „единична прекъсната“ в оста на пътя, която позволява изпреварване
за двете посоки на движение. Не могат да представят данни за наличието на
пътни знаци за конкретната дата и конкретния пътен участък. Представят и
смеха – извадки от проект „Организация на движението“ на обект Път ІІ-56
от км.71 +600 до км.97+240,32.
Така изложеното от фактическа страна съдът приема за установено от
приобщените по делото гласни доказателства – показанията на свидетел П. Д.
Д., както и от приобщените писмени доказателства – НП, АУАН, копие на
Заповед № 8121з-748 от 24.06.2015г. на министъра на вътрешните работи.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законно установения в чл.189,
ал.8 от ЗДвП преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността
на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от
административно - наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено
в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци
или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и
съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата
се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от
него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде
формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН
за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и
сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В
тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и
„незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не
са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови
срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени
съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на
НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук
следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения
3
на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не
е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е
описано в акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд счита, че процесният АУАН и
обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на
чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021
г. на Министъра на вътрешните работи, с която са делегирани права на АНО по
смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН. Актосъставителят Пламен Д. Д. заема длъжността
„мл.автоконтрольор” в сектор „ПП” при ОД на МВР-Пловдив и като такъв е
овластен от горепосочената заповед да съставя АУАН. Атакуваното НП е
издадено в срок, но съдът намира че същото следва да бъде отменено поради
следното:
В определените от закона случаи административнонаказателното
производство започва със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, който има три основни функции –
констатираща, обвинителна и сезираща. По отношение на обвинителната си
функция АУАН има роля, каквато има обвинителният акт в производството
по НПК - с него се определят пределите на административнонаказателното
обвинение от фактическа и правна страна. По тази причина той трябва да
съдържа данни както за нарушителя, така и за всички обективни и субективни
признаци от състава на посочената като нарушена норма от съответния
нормативен акт.
В случая със съставения АУАН предмет на разглеждане по настоящето
дело жалбоподателката М. Т. като водач на лек автомобил Ауди, с рег. № ***
е обвинена в това, че на 11.07.2022г. в 12:12 часа в Община Марица, на път
Шипка-Павел баня-Раковски-Калековец-п.в.“Пловдив изток“-п.в.“Рогош“-
п.к.Асеновград при следните обстоятелства: на път 2-56 95 км. управлява лек
автомобил Ауди с рег.номер *** собственост на Д.Т. ********** като
4
допуска следното нарушение: 1 Извършва маневра изпреварване при наличие
на пътен знак В 24 и пътна маркировка М 1 като създава опасност за
насрещно идващите ППС. Като нарушена е посочена нормата на чл.42, ал.2,
т.2, пр.1 от ЗДвП105, ал.1, ал.2 от ЗДвП. В атакуваното НП нарушението е
описано по идентичен с АУАН начин. Посочена е като нарушена нормата на
чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП. За ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката АНО е приложил санкционната норма на
чл.179, ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП участниците в движението
са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка.
Както се посочи по горе, в съставения АУАН, въз основа на който е
издадено процесното НП, нарушението е описано, като е посочено, че
водачът на МПС лек автомобил Ауди с рег. № *** М. Т. е предприела и
извършила неправилна маневра „изпреварване“ при наличие на пътен знак В
24 и при наличие на пътна маркировка М1 – единична непрекъсната линия.
Според чл.63 от ППЗДвП надлъжната пътна маркировка се използва за
очертаване на пътните ленти, на които е разделено платното за движение, и за
очертаване на неговата граница. Съгласно ал.2, т.1 от разпоредбата при
наличие на единична непрекъсната линия - М1 на пътните превозни средства
е забранено да я застъпват и пресичат. Пътен знак В 24 пък забранява
изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош.
От приетите по делото доказателства надлежно се установи че в
посочения в НП пътен участък от път ІІ-56 няма поставени пътни знаци В 24
въвеждащи забрана за изпреварване на автомобили и мотоциклети с кош,
както и че липсва единична непрекъсната линия.
Така установеното и надлежно доказано по делото, че в пътния участък
км.95+000 на път ІІ-56 няма налична пътна маркировка знак В 24 въвеждащ
забрана за изпреварване на автомобили и мотоциклети с кош, както и че път
ІІ-56 от пътен участък км.94+720 до км.95+740 е с хоризонталната
маркировка е ясно видима „единична прекъсната“ в оста на пътя, която
позволява изпреварване за двете посоки на движение. В посочения пътен
участък липсват пътен знак В 24 въвеждащ забрана за изпреварване на
автомобили и мотоциклети с кош. Такъв пътен знак В 24 е поставен на пътен
участък км. 94+720 но същия е задължителен само за водачите на МПС
движещи се по път ІІ-56 посока от гр.Пловдив към гр.Брезово, с начало
км.94+720.
Въпреки че както в съставения АУАН, така и в издаденото НП не е
посочено посоката за движение на МПС управлявано от жалбоподателката
установеното по делото че в посочения пътен участък на км.95 от път ІІ-56
няма въведена забрана с пътен знак В 24 и няма хоризонтална маркировка М
1 води до заключение че независимо в коя посока се е движело МПС
5
управлявано от жалбоподателката, тя няма как да е нарушила правилата за
движение въведени с пътен знак В 24 и хоризонтална маркировка М 1 в
посочения пътен участък, поради което и обвинението за извършено
нарушение по ЗДвП не е доказано по делото. Липсата на доказано нарушение
по ЗДвП изключва носенето на административно наказателна отговорност за
жалбоподателката, поради което и НП следва да бъде отменено изцяло като
неправилно.
По отношение на контролните точки посочени че се отнемат в
издаденото НП съдът намира, че следва да посочи следното: Съгласно
константната съдебна практика отнемането на контролни точки не фигурира
нито сред принудителните административни мерки, нито сред наказанията по
ЗДвП, поради което и отнемането им не е санкция, която би подлежала на
самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно - отчетен
характер. При отнемане на контролни точки съответният административен
орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му
задължително следва факта на налагане на наказание за извършено
нарушение. Отнемането на контролни точки настъпва по силата на закона,
като последица от извършването на определено по вид нарушение на ЗДвП, и
то след като извършването на нарушението е установено със стабилен акт -
влязло в сила НП.
Съобразено с изхода на делото право за присъждане на разноски има
жалбоподателката, която прави искане за такава. От представените по делото
доказателства съдът намира че следва на жалбоподателката да се заплати от
ОДМВР Пловдив сумата от 300 лева направени разноски по делото, който
размер е съобразено с правната сложност на делото.
Воден от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1030-005784 от
10.08.2022г. издадено от И.М.Г., на длъжност Началник група в ОДМВР
Пловдив, сектор Пътна полиция с което на М. Д. Т. от с.Б., обл.Пловдив, ЕГН
********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП е
наложено административно наказание Глоба в размер на 150 лева за
нарушение по чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. Т. от с.Б.,
обл.Пловдив, ЕГН ********** сумата от 300 (триста) лева направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
по реда нва Глава ХХІІ от АПК на основанията в НПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
6
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7