РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Пловдив, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора И.Перпелов
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20225000600026 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С обжалваната присъда състав на Старозагорския окръжен съд е
признал подсъдимия О.Е. Д. за виновен в това, че на *** г. по ПП-І-6,
км.282+400 м - общ. П., обл. С.З., при управление на моторно превозно
средство - товарен автомобил марка „Ф." с рег. № ****, нарушил правилата за
движение по Закона за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.2, пр.
последно и чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта
на Е.И.И., ЕГН ********** от с. Т., обл. С.З., поради което и на основание
чл.343, ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на една
година лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1
от НК отложил с изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.343г НК подсъдимият бил лишен от правото да
1
управлява МПС за срок от една година, считано от влизане на присъдата в
сила.
Съдът се разпоредил с веществените доказателства и с разноските по
делото.
Срещу присъдата е постъпила бланкетна жалба от защитника на
подсъдимия, с твърдения за незаконосъобразност и необоснованост, с оглед
събраните доказателства. Претендира се отмяната й и постановяване на нова
оправдателна такава.
Подсъдимият е допълнил жалбата на защитника си с лични писмени
бележки, с които изразява несъгласие с изводите на съда относно механизма
на настъпване на ПТП, скоростта, с която се е движил, е ли ударената каруца
предвидимо препятствие и причинно - следствената връзка на вменените му
нарушения с настъпилия вредоносен резултат.
В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура
предлага жалбата да се остави без уважение и сочи, че обстоятелствата по
делото, обуславящи изводите за виновно поведение са доказани по безспорен
и категоричен начин наказанието. Решаващите за отговорността
обстоятелства са обсъдени в пълен размер и наказанието е съответно на
степента на обществена опасност на деянието и на дееца.
Защитата на подсъдимия поддържа жалбата си. Основните оплаквания
са свързани с отказа на съда да приеме, че деянието на подсъдимия е
неотносимо към настъпилата смърт на пострадалия и липсва причинно –
следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на пострадалия.
Претенциите са насочени към оправдаване на подсъдимия.
Подсъдимия пледира за невинност.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери
служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.
314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият О.Д., чрез фирмата си се занимавал с дистрибуция на
стоки със собствен транспорт. За това той често пътувал с микробуса си -
марка “Ф.” от гр. Д. за гр. П. и обратно.
2
На *** г., около 19,15 ч. подсъдимият О.Д. се връщал от град П., като
управлявал товарен автомобил марка "Ф." с рег. № ****, негова собственост
по първокласен път ПП І-6 (т.нар. подбалкански път), в посока запад-изток,
като пътувал сам. Пътният участък бил прав и равнинен, с гладко асфалтово
покритие, без неравности, като пътното плътно било мокро, тъй като деня бил
дъждовен. Товарният автомобил Ф., управляван от Д. достигнал пътен участък
282+400 m, на около 150 м. преди разклона за с.А., община П., със скорост на
движение от около 80 км/час, в тъмната част на денонощието и движение на
къси светлини на фаровете. В същото време пред него се движило превозно
средство с животинска тяга – каруца теглена от кон, управлявана от
пострадалият Е.И.И., със скорост на движение от около 12-15 км/час, като
водача - използвал дясната част на дясната лента за движение. Каруцата не
била снабдена с нужната светлинна сигнализация. В насрещната лента за
движение се движила товарна автокомпозиция, състояща се от влекач марка
"И." с рег. № *** с прикачено полуремарке марка "Ш." с рег. № *, управлявана
от свидетеля И.Ц., със скорост на движение от около 66 км/ч. При така
избраните скорости на движение на автомобилите от водачите им опасната
зона за спиране на автомобила „Ф.“ е била около 84 м, a на „И.“ - около 74 м.
Автомобилът „Ф.“, управляван от подсъдимия Д., застигнал движещата
се по-бавно каруца, като водачът я осветил и възприел, когато се е намирал на
около 56 м от задния й габарит. В случая, за да избегне удара с каруцата,
подсъдимият Д. не предприел аварийно спиране, а решил да предприеме
маневра „изпреварване” с частично навлизане в насрещната лента за движение
до около 1,5 м от осевата линия и срещу товарния автомобил „И.“, управляван
от свидетеля И.Ц.. Навлизането в насрещната лента било на около 44 м от
мястото на удара. Свидетелят Ц., като видял, че друго МПС навлиза в неговата
лента за движение, реагирал чрез аварийно задействане на спирачната уредба.
В момента на възприемане на опасността от водача на товарния автомобил
„И.“, той бил на около 39 м от мястото на удара. Сборът от разстоянието
между тях е 84 м, което е значително по-малко от сбора на опасните зони за
спиране, което е 157 м.. Ударът между двата автомобила е бил непредотвратим
при така предприетите действия от подсъдимия Д. по навлизане в насрещната
лента при наличие на насрещно движещ се автомобил. Мястото на удара
между двата автомобила е с челните им леви части и покриваша площ в
напречно направление от 0,4 м. Ударът е реализиран при частично навлизане
3
на л.а. Ф. в насрещната лента за движение до 1,5 м от осевата линия. Мястото
на удара е на 7 м след мерната линия, приета в огледния протокол, спрямо
посоката на движение на т.а.И., на ниво от 1,1 м до 1,5 м северно от
разделителната линия (осовата линия). Автомобилът Ф. продължил
движението си напред и надясно при едновременно завъртане около
вертикална ос в посока обратна на часовниковата стрелка и спрямо
надлъжната ос, в посока по часовниковата стрелка, гледано отзад на
автомобила. В момента на възприемане на опасността от подсъдимия Д.
каруцата се е намирала в дясната част на собствената дясна лента и на около 9
м. от мястото на втория удар. За времето на движение на т.а. Ф. до втория удар
тя е изминала разстояние от 9 м. при определената скорост на движение. В
резултат на настъпилата пълна загуба на управление след първия удар,
последвал втори удар между долните състави на т.а. Ф. и лявата странична
повърхност на каруцата, която била изтласкана към дясната канавка спрямо
нейната посока на движение (като в с.з. вещите лица уточняват, че каруцата е
била изтласкана напред и надясно). След удара товарният автомобил И.
продължил движението си напред и след това наляво спрямо неговата посока
поради настъпилите увреждания и деформации в предното ляво окачване.
След достигане на лявата канавка последвало обръщане върху лявата
странична повърхност.
В резултат на настъпилия първи удар се получили телесните
увреждания по тялото на подсъдимия Д., а при настъпилия втори удар се
получили телесните увреждания на водача на каруцата пострадалия И..
Причинени са и значителни повреди на превозните средства, взели участие
при ПТП. Водачът на автокомпозицията свидетеля И.Ц. не е получил
травматични увреждания при настъпилото ПТП. Конят е останал невредим,
като към момента на огледа е намерен завързан на обозначителната табела за
с.А..
От приетата като писмено доказателство по делото справка, с рег. №
УРИ */13.01.2016 г. на Дирекция “Национална система 112”, Р. - Б. за
постъпилите сигнали за процесното ПТП и приложеното CD-R, K., с изписан
№ */13.01.2017г. съдържащ четирите броя записи, чието съдържание е било
изслушано в съдебно заседание на 21.04.2017г. се установило, че за периода
от 19,12 ч. до 19,25 ч. на посочената дата са регистрирани обаждания от
4
четири лица – първото от които не се е представило, второто е от свидетеля
И.Ц., водач на т.а. И., а останалите са от лицата Н.М. и Р.Й., които не са
очевидци на произшествието, а са възприели инцидента и местоположението
на участвалите превозни средства след настъпването му.
След подадените сигнали на място първо е пристигнала линейка, които
е откарала пострадалия И. във ФСМП - К., като същият бил в състояние на
кома и с оглед на тежкото му състояние е бил транспортиран и лекуван в
Отделение по неврохирургия при МБАЛ “С.К.” гр. С.З.. На 17.03.2014г.
пострадалия И. е бил изписан от болницата в С.З. и е преместен на лечение в
град С. в УМБАЛ ”С.”, където на 20.03.2014г. е проведена оперативна
интервенция – направена е метална остеосинтеза на шийния отдел на
гръбначния стълб. Въпреки оказаното му високоспециализирано лечение Е.
И. е починал на 06.04.2014 г.
По-късно на местопроизшествието пристигнали и екипи на ПАБ и на
РУП-К., както и втора линейка за втория пострадал от ПТП – подсъдимия Д..
При постъпване в болничните заведения на подсъдимият Д. и на водача
на каруцата Е. И. били взети кръвни проби за анализ, поради невъзможност
да бъдат тествани с техническо средство. При изготвените химически
експертизи кръвната проба на водача на т.а. "Ф." е отрицателна, а в кръвната
проба на водача на каруцата се установява 1,81 промила концентрация на
алкохол.
За изясняване на техническите причини за настъпване на ПТП и
скоростите на движение на участвалите в него превозни средства, в хода на
досъдебното производство са били изготвени единична автотехнически
експертизи /АТЕ/, изготвена от ВЛ инж. И.Ч., две допълнителни експертизи
към нея, и по искане на защитата е била назначена и изготвена тройна АТЕ, с
вещи лица проф.д.т.н.инж. С.К., гл.ас.инж. Х.У. и инж. И.Ч..
Видно от заключението на изготвената тройна автотехническа
експертиза, скоростта на движение на т.а. "Ф.", управляван от подсъдимия Д.
преди ПТП е била около 80 км/час, каквато е била и към момента на удара с
автокомпозицията, т.е. същият при възприемане на опасността не е задействал
спирачната система. Скоростта на автокомпозицията преди ПТП е била около
66 км/час, а към момента на удара с т.а."Ф." е била около 61 км/час, като
вещите лица са дали категорично заключение, че водача й, след като е
5
възприел опасността от удар с т.а. „Ф.“ на разстояние около 39 м. от мястото
на удара, е предприел аварийно спиране. Каруцата с животинска тяга /кон/ се
е движела със скорост от около 12-15 км/час, използвайки дясната част на
дясната лента за движение /за който отговор вещите лица изцяло са
възприели обясненията на подсъдимия предвид липсата на други данни по
делото/. Опасната зона за спиране на т.а."Ф." при определената скорост на
движение е била около 84 м, а на автокомпозицията е била около 74 м.
Водачът на т. а. "Ф." подсъдимият Д. навлязъл в насрещната лента за
движение на около 44 м. от мястото на първия удар - с насрещно движещата
се автокомпозиция. Д. предприел навлизане в насрещната лента след
възприемане на каруцата, която е била осветена и възприета на около 56 м. В
заключението ясно и точно са посочени характера и мястото на удара между
т.а „Ф.“ и т.а „И.“, което се посочи по-горе във фактическото изложение.
Вещите лица са дали заключение, че основната причина за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка е движението на каруцата в
тъмната част на денонощието без същата да е оборудвана с нужната
светлинна сигнализация. Според тях технически правилно е било каруцата да
е снабдена с два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени
светлоотразителя отзад, както и задължителната при движение през нощта
или намалена видимост бяла или жълта добре различима светлина.
Отношение за възникналото ПТП от техническа гледна точка имали
също движение на т.а „Ф.“ с технически несъобразена скорост, съобразно
видимостта пред автомобила на къси светлини на фаровете, като за
технически съобразена скорост при видимост от около 56 м. на къси
светлини, вещите лица са посочили – 61 км/ч или по-ниска, позволяваща на
подсъдимия да спре в зоната на видимост на къси светлини на фаровете пред
неосветено и необозначено препатствие на пътя.
Вещите лица са приели, че техническата причина за възникването на
удара между автомобилите „Ф.“ и „И.“ е навлизането на автомобила „Ф.“ в
насрещната лента при наличие на насрещно движещ се автомобил.
Технически правилно е било водачът на т.а. „Ф.“ при възникване на опасност
да предприеме спиране, без да напуска пътната си лента.
От заключението по назначената в хода на досъдебното производство
СМЕ на труп се установило, че причина за смъртта на водача на каруцата И.
6
е гръбначномозъчна травма, усложнена с двустранно гнойно възпаление на
белите дробове. Bещите лица са дали заключение, че в конкретния случай е
налице пряка връзка между получените травматични увреждания при ПТП и
настъпилия смъртен изход на 06.04.2014 г., като съгласно допълнителното
заключение липсват данни за проведено неправилно или несвоевременно
лечение, като проведената оперативна интервенция, извършена в УМБАЛ
“С.” ЕАД – С. се е явявала възможност за подобряване на състоянието му,
включително и за предотвратяване на смъртния изход. Тази интервенция,
проведена на 20.03.2014 г. не е била с предварително предопределен неуспех.
В хода на съдебното следствие е била назначена комплексна петорна
СМЕ. Вещите лица са дали обосновани отговори на всички поставени
въпроси, като са извършили и допълнителни изследвания на биологичните
материали, иззети при аутопсията на трупа Е. И. /парафинови блокчета с
трупни части/, за резултатите от които са изготвили и приложили към
експертизата снимков материал. От това заключение се установява, че
пострадалият Е.И.И. при възникналото на *** г. ПТП е получил контузия на
главата и врата, мозъчно сътресение, спондилолистеза С4-С5, контузия на
гръбначния мозък, бималеорно счупване на дясната подбедрица, парапареза
на горните крайници и параплегия на долните крайници, Вещите лица са
заключили, че механизмът за причиняването им е характерен за описаното
ПТП, а именно блъскане и изпадане от каруцата и удар върху терена. Като
основна причина за смъртта на пострадалия е приета остро развилата се
белодробна тромбоемболия, която е най-вероятно от пръснати в кръвоносната
система тромби, образувани във венозен съд на десния крак. От
транспортната травма са настъпили усложнения в здравословното състояние
на пострадалия И. - парапареза на горните крайници и параплегия на долните
крайници. При парезата на горните крайници е имало и пареза на
диафрагмата, която е основния мускулен апарат, участващ в дихателния
процес и това е създало условия от нарушеното дишане да настъпят
възпалителни изменения в белите дробове. Това е в пряка връзка с високо
разположената травматична спондилолистеза С4-С5 и контузия на
гръбначния мозък. Настъпилата смъртоносна белодробна тромбоемболия е в
пряка причинна връзка с тези травматични увреждания и най-вероятно се е
развила от тромб, образуван във венозен съд на долните крайници.
Двустранната бронхопневмония се дължи на контузията на шията, гръдния
7
кош и крайниците, с наложилото се залежаване на болния и нарушените
основни жизнено важни функции на организма - дишането и сърдечно-
съдовата дейност. Винаги след подобна тежка политравма настъпва
травматичен шок, като едно от очакваните му усложнения е белодробната
тромбоемболия. Тя настъпва внезапно и завършва фатално. Получената от И.
тромбоемболия е в пряка и непосредствена връзка с претърпяната
политравма. Провежданото лечение в двете болнични заведения е напълно
правилно и съобразено с получените травматични увреждания и развиващите
се късни усложнения от травмата; Проведената на 20.03.2014 г. в УМБАЛ
“С.” ЕАД – С. оперативна интервенция е животоспасяваща за пострадалия И.,
чиято единствена цел е била да се преодолее парезата на горните крайници,
параплегията на долните и развитието на уросепсис. Без провеждането й би
настъпил летален изход от уросепсис. В конкретния случай оперативната
намеса е била нужна, но поради травмата във всички области на организма на
И. е настъпило смъртоносно усложнение - белодробната тромбоемболия,
което е резултат единствено на транспортното произшествие, а не на
медицинските действия.
Съдът е намерил, че описаната по-горе фактическа обстановка се
установила по несъмнен и категоричен начин от обясненията на подсъдимия,
от показанията на свидетелите И.И., Н.И., Е. И., И.Ц., З.М., от заключенията
по назначените експертизи и приложените в делото писмени доказателства.
Така приетата от първоинстанционният съд и изцяло инкорпорирана в
настоящите мотиви фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата
по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За изследване на
обстоятелствата, релевантни за повдигнатото обвинение срещу подсъдимия
Д., първата инстанция е извършила всички възможни процесуално -
следствени действия, изясняващи значимите факти относно настъпилото
ПТП.
Правилно съдът е дал вяра на показанията на свидетелите и е намерил
тези показания за последователни, ясни, точни и непротиворечиви и ги
кредитирал.
Обосновано са кредитирани от първата инстанция и заключенията по
назначените съдебно – медицински експертизи. Те са изготвени компетентно,
от надлежните специалисти в областта на медицината и са обосновани и
8
пълни. Поради това включването им в доказателствения материал е правилно
и в съответствие с изискванията на процесуалните императиви.
При анализа на заключенията по назначените единична автотехническа
експертизи /АТЕ/, изготвена от инж. И.Ч., две допълнителни експертизи към
нея и назначената и изготвена тройна АТЕ с вещи лица проф.д.т.н.инж. С.К.,
гл.ас.инж. Х.У. и инж. И.Ч. съдът е намерил, че вещото лице по единичната и
трите вещи лица по тройната експертиза са дали различни становища относно
скоростта на движение на превозните средства, взели участие във
възникналото ПТП, като тези стойности са се отразили и върху изводите,
касаещи останалите възложени задачи. Първата инстанция е възприела
заключението на тройната АТЕ като компетентно изготвено, обосновано,
базирано на всички събрани по делото доказателства и почиващо на
проведено задълбочено изследване на динамиката на произшествието въз
основа на научно обосновани методи. Настоящият състав споделя изцяло така
изложените от основния съд съображения, като намира, че правилно е дадена
вяра на заключението по назначената в хода на съдебното следствие тройна
автотехническа експертиза и обосновано същото е включено в общата
доказателствена маса, относима към предмета на доказване.
Въз основа на приетите за установени фактически положения
първоинстанционният съд е стигнал до правилния правен извод, че
подсъдимият е осъществил от обективна страна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Изпълвайки с необходимото съдържание нарушените бланкетни норми
от ЗДвП съдът обосновано е намерил, че с действията си подсъдимият Д. е
нарушил чл.42, ал.2, т.2 ЗДвП и това нарушение е в пряка причинно –
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Този извод е правилен и
в достатъчна степен доказателствено обезпечен. Установено е, а и не се
оспорва от страните, че след като е забелязал движещата се пред него каруца
и осъзнал, че не може да спре без да се блъсне в нея, подсъдимият е решил да
я изпревари, като навлезе в лентата за насрещно движение с ясното съзнание,
че не може да се размине с движещия се срещу него товарен автомобил. От
това е последвал удар между двете МПС, а след това и удар между микробуса
и каруцата, който от своя страна е довел до травматичните увреди на
пострадалия с последвалия от тях летален изход.
9
Досежно нарушението на чл.20, ал.2 ЗДвП обаче съдът е изпаднал в
очевидно противоречие. В диспозитива на присъдата е посочено, че с
действията си подсъдимият Д. е нарушил чл.20, ал. 2, изр.последно ЗДвП,
който задължава водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
В мотивите към присъдата си обаче съдът е приел, че подсъдимият Д. е
допуснал друго, различно от горното нарушение на правилата за движение по
пътищата, а именно по чл.20, ал.2, изр.1 ЗДвП като не е съобразил скоростта
си с конкретните условия на видимост и поради това не е могъл да спре пред
движещата се пред него каруца, която се явявала предвидимо препятствие.
Това противоречие, формално погледнато би могло да бъде определено
като „липса на мотиви“. Макар и наличен този процесуален порок обаче не
може да доведе до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от първоинстанционния съд, на първо място поради
съществуващата в чл. 335, ал.3, вр. ал.2 НПК забрана за това и на следващо
място, поради наличната процесуална възможност противоречието да бъде
отстранено в настоящето производство.
Настоящият състав намира, че посочването в диспозитива на присъдата,
че подсъдимият Д. е нарушил чл.20, ал.2, изр. последно ЗДвП е резултат от
допусната техническа грешка. Това е така, защото за да отговори на въпроса
какво точно нарушение на правилата за движение е допуснал подсъдимият Д.,
първоинстанционният съд правилно е разчел и анализирал заключението по
тройната автотехническа експертиза. От това заключение се установява, че
скоростта на движение на микробуса „Ф.", управляван от подсъдимия Д.
преди ПТП е била около 80 км/час. В същото време каруцата с животинска
тяга се е движела със скорост от около 12-15 км/час, използвайки дясната част
на дясната лента за движение. Опасната зона за спиране на микробуса „Ф."
при определената скорост на движение е била около 84 м, като подсъдимият е
предприел навлизане в насрещната лента след като каруцата е била осветена и
възприета на около 56 м. Тези установени по един категоричен начин факти
водят до единствения извод, че скоростта, с която Д. е управлявал микробуса
е била технически несъобразена с видимостта пред него на къси светлини на
фаровете, като в случая технически съобразената скорост е 61 км/ч или по-
ниска, в които рамки подсъдимият може да спре в зоната на видимост на къси
10
светлини на фаровете пред неосветено и необозначено препятствие на пътя.
Казано с други думи, подсъдимият се е движил с несъобразена с осветения
участък на фаровете скорост.
Все във връзка с това нарушение първата инстанция правилно е
обосновала извода, че теглената от кон каруца, движеща се в дясната част на
лентата за движение на микробуса, управляван от подсъдимия и в условията
на нощна тъмнина е „предвидимо“ препятствие независимо от липсата на
каквато и да било светлинна или друга сигнализация. Изложените в тази
насока съображения на л.18 от мотивите на атакуваната присъда са
пространни и съобразени с относимата нормативна база, поради което
настоящият състав ги споделя напълно и не намира за необходимо да ги
преповтаря.
Ето защо, отразеният в мотивите извод, че подсъдимият Д. е допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата, обхванато от
диспозицията на чл.20, ал.2, изр.1 ЗДвП и това нарушение е в пряка
причинно- следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат е обоснован и
законосъобразен. Това е налагало първата инстанция да признае подсъдимия
Д. за виновен да е извършил нарушение по чл.20, ал.1, изр.1 ЗДвП,
респективно да го признае за невиновен и да го оправдае по повдигнатото му
с обвинителния акт обвинение по чл.20, ал.2, изр. последно ЗДвП, но не е
сторила това, независимо, че за така наложилата се във връзка с правилното
приложение на материалния закон преквалификация процесуални пречки не
са съществували.
При така сложилата се процесуална ситуация въззивната инстанция
намира, че няма пречка да упражни правомощията си по чл.337, ал.1, т.2, пр.1
НПК, като измени присъдата и приложи закон за същото наказуемо
престъпление и това няма да ограничи правото на защита на подсъдимия да
разбере в какво точно престъпление е обвинен и адекватно на него да се
защити. В принципен план, подсъдимият узнава причините и характера на
обвинението /т.е. фактите и правната им квалификация/ от съдържанието на
обвинителния акт внесен в съда. Правилото е, че когато фактите в хода на
съдебното следствие се променят съществено, съдът не би могъл да
предприеме сам изменение на обстоятелствената част на обвинението, тъй
като се касае за нови факти /ново фактическо обвинение/, което само
11
прокурорът има право да повдигне по реда на чл.287 НПК. Когато обаче в
съдебната фаза фактите останат същите, както прокурорът ги е описал в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът винаги може да измени
правната квалификация на престъплението, като приложи закон за същото,
еднакво или по – леко престъпление /по арг. на чл.287, ал.1 и чл.337, ал.1, т.2
НПК/, без да е необходима каквато и да била активност от страна на
прокурора. В този случай правото на подсъдимия да упражни защитата си по
фактите остава незасегнато поради липса на съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението. Прилагането на закон за същото
престъпление не води до промяна и на правната квалификация, предявена от
прокурора с обвинителния акт. При положение, че подсъдимият активно се е
защитавал по същата квалификация, правото му на защита не е накърнено.
Тези принципни положения намират своето място и в настоящият
казус. На л.2 от обвинителния акт прокурорът е посочил: „ Обвиняемият Д.
се движил преди ПТП със скорост около 80 км/ч. След като възприел
опасността, за да избегне удара не предприел аварийно спиране, а решил да
изпревари бавно движещата се каруца“. Подсъдимият е узнал тези факти,
тъй като обвинителния акт му е бил връчен в законоустановения срок, не ги е
оспорил, като по тях е организирал защитата си и активно се е защитавал.
Прокурорът от своя страна е квалифицирал тези факти като съставомерни по
чл. 343, ал.1, б. „в“ вр.чл.342, ал.1 НК и съобразно това обвинение Д. се е
защитавал и по него е бил признат за виновен от първата инстанция.
Ето защо няма пречка допуснатото от съда противоречие при посочване
на нарушените бланкетни разпоредби в диспозитива и в мотивите на
атакуваната присъда да бъде отстранено с изменение на първоинстанционната
присъда, като подсдъдимият Д. бъде признат за виновен в извършване на
нарушение на чл.20, ал.2, изр.1 ЗДвП и съответно признат за невиновен и
оправдан да е допуснал нарушението по чл.20, ал.2, изр. последно ЗДвП,
което му е било повдигнато и предявено с обвинителния акт. Само по този
начин допуснатото от първата инстанция процесуално нарушение може бъде
санирано, което от своя страна ще доведе и до правилното приложение на
материалния закон.
По жалбата на подсъдимия.
Изложените в жалбата и в допълнението към нея възражения,
12
независимо от тяхната многословност могат да бъдат обособени в няколко
основни групи, изхождайки от техния акцент и насоченост.
На първо място се спори по въпроса, с каква скорост се е движил
подсъдимия в момента на възникване на опасността, довела до настъпване на
инкриминираното ПТП. Отделно от това се изразява несъгласие с приетият от
съда механизъм на настъпване на ПТП. Възразява се и, че отразената в
протокола за оглед следа от автомобилна гума не е оставена от влекача на
товарната композиция, а от гумата на микробуса, управляван от подсъдимия.
Изразява се несъгласие с извода на съда, че каруцата е „предвидимо“
препятствие. Навеждат се съображения, че предприетото от подсъдимия
изпреварване на каруцата е „спасителна“ маневра. На последно место се сочи
липса на причинно – следствена връзка между ПТП и смъртта на пострадалия,
която определя деянието като „случайно“ по смисъла на чл.15 НК.
Голяма част от възраженията са били поставяни на вниманието на
първата инстанция и са получили задоволителен отговор в мотивите на
атакуваната присъда.
Първата инстанция правилно и в съответствие с наличната
доказателствена съвкупност е установила механизма на пътнотранспортното
произшествие. От съобразителната част на присъдата е видно, че тя е
обсъдила пространно действията и поведението на подсъдимия преди и по
време на ПТП, като направените в тази част фактически констатации и изводи
са в пълно съответствие със съвкупността от доказателствени източници,
кредитирани по отношение на достоверност.
На основата на експертното заключение по назначената тройна
автотехническа експертиза, на което обосновано е дадено доверие,
първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод, че скоростта на
движение на микробуса „Ф.“ управляван от подсъдимия Д. в момента на
настъпване на ПТП е била около 80 км/ч., като опасната зона за спиране при
така определената скорост на движение е била около 84 метра. Между
другото за скорост на движение в същите параметри обяснява и самия
подсъдим.
От същото заключение става ясен и механизма на настъпване на ПТП.
Като основна причина за произшествието вещите лица са посочили
движението на микробуса, управляван от подсъдимия с технически
13
несъобразена скорост, съобразно осветения на къси светлини участък от
фаровете, както и навлизането на микробуса в насрещната лента, по която се
движила товарната композиция, управлявана от свидетеля Ц. без наличие на
достатъчно място за безопасно разминаване. Като отделна причина за ПТП е
посочено и движението на каруцата в тъмната част на денонощието без
необходимата сигнализация.
Заключението на тройната АТЕ е изготвено точно, ясно, пълно и дадено
от компетентни специалисти в областта на автотехниката, поради което
настоящият състав не намира основания да се съмнява в правилността му.
При положение, че вещите лица са съобразили всички доказателства по
делото, вкл. и обясненията на подсъдимия, то изяснените от тях факти
свързани с механизма на настъпване на ПТП обосновано са инкорпорирани в
общата доказателствена съвкупност, имаща значение за предмета на
доказване.
Именно заключението на тройната АТЕ опровергава категорично
обясненията на подсъдимия, че е възприел каруцата като опасност едва на 15
метра, както и, че е реагирал като е натиснал спирачките. Вещите лица на
базата на изследване на обективните данни по делото са установили както
разстоянието, от което каруцата е станала видима за подсъдимия, така и от
кой автомобил са оставените спирачни следи. Те са категорични, че
подсъдимият е възприел движещата се пред него каруца на около 56 метра и
без да натиска спирачките е предприел изпреварването й, като е навлязъл в
лентата за насрещно движение, по която се е движила товарната композиция.
Подсъдимият не е натискал спирачките преди удара с композицията, като
оставената спирачна следа на пътя не е от управлявания от него микробус
„Ф.“, а от гумите на товарния влекач „И.“, защото ширината на следата
съответства на ширината на гумите на товарния влекач и е оставена в лентата,
по която се е движил. В тази насока са и обясненията на водача на товарната
композиция И.Ц.. Те са ясни, непротиворечиви и кореспондират напълно със
заключението на тройната АТЕ, поради което настоящия състав не намира
основания да се съмнява в тяхната достоверност и ги кредитира изцяло.
Необосновано се възразява от подсъдимия, че движещата се пред него
каруца е непредвидимо препятствие. В тази връзка първата инстанция е
изложила пространни съображения, които настоящият състав изцяло споделя.
14
Вярно е, че каруцата се е движила в тъмната част на денонощието без каквато
и да била светлинна сигнализация. Това обстоятелство касае видимостта й, а
не предвидимостта й като препятствие на пътя. Въпросът с нейната видимост
е фактически и е изяснен по един безспорен и категоричен начин от
заключението по АТЕ, както беше отбелязано по – горе. Дали каруцата е
„предвидимо препятствие“ обаче е правен въпрос и не зависи от
обстоятелството била ли е или не обозначена по изискуемия от закона начин.
Правилно първата инстанция е отбелязала, че „предвидимо препятствие“ е
това, което водачът не забелязва, но следва да допуска появата му. Няма спор,
че каруцата е ППС с животинска тяга и за нейното движение по пътищата са
налични разписани в ЗДвП правила. При положение, че по пътя е предвидено
движение на превозни средства с животинска тяга, то водачът Д. е бил
длъжен да очаква появата им във всеки един момент от управлението на
автомобила и да съобразява скоростта си на движение и с тях. Казано с други
думи, подсъдимият е бил длъжен да предвижда, че във всеки един момент на
пътя може да се появи такова препятствие.
Неоснователен е и доводът, че подсъдимият е осъществил
спасителна маневра, тъй като собствената му лента за движение е била
заета от каруцата, управлявана от пострадалия, при което, за да избегне
удар с нея той е бил принуден да навлезе в лентата за насрещно
движение. Същият довод е поддържан и пред първоинстанционния съд,
който с присъдата си го е отхвърлил като неоснователен, излагайки
убедителни съображения, основани на установените по делото
фактически обстоятелства и закона. Следва да се акцентира само, че
спасителната маневра е правомерна, когато е извършена при условията
на чл. 13, ал. 1 НК и се уврежда имущество, а не се причинява смърт или
увреждане на хора. В конкретния случай обаче подсъдимият Д. не може
да се позовава на спасителната маневра, като елемент на крайната
необходимост и следва да носи наказателна отговорност за деянието си,
тъй в резултат на извършеното от него нарушение, а именно
управлението на микробуса с несъобразена скорост /чл.20, ал.2 ЗДвП/ сам
се е поставил в състояние да не може да намали или спре пред движещата
се в неговата лента каруца и с това е причинил смъртта на пострадалия.
В този смисъл са и разрешенията в т.3 на Тълкувателно решение №
15
106/31.10.1983 г. по н. д. № 90/82 г. ОСНК.
Не може да бъде споделено и възражението на подсъдимия за липса на
причинно – следствена връзка между допуснатото от него нарушение на
правилата за движение по пътищата и смъртта на пострадалия Е. И..
От заключенията на СМЕ на труп и комплексната петорна СМЕ се
установява с необходимата категоричност, че механизмът за причиняването
на уврежданията на И. е характерен за описаното ПТП, а именно блъскане и
изпадане от каруцата и удар върху терена. Като основна причина за смъртта
на пострадалия е приета остро развилата се белодробна тромбоемболия, която
е най-вероятно от пръснати в кръвоносната система тромби, образувани във
венозен съд на десния крак. Настъпилата смъртоносна белодробна
тромбоемболия е в пряка причинна връзка с установените травматични
увреждания и най-вероятно се е развила от тромб, образуван във венозен съд
на долните крайници. Двустранната бронхопневмония се дължи на
контузията на шията, гръдния кош и крайниците, с наложилото се залежаване
на болния и нарушените основни жизнено важни функции на организма -
дишането и сърдечно-съдовата дейност. Получената от И. тромбоемболия е в
пряка и непосредствена връзка с претърпяната политравма. Провежданото
лечение в двете болнични заведения е напълно правилно и съобразено с
получените травматични увреждания и развиващите се късни усложнения от
травмата; Проведената на 20.03.2014 г. в УМБАЛ “С.” ЕАД – С. оперативна
интервенция е животоспасяваща за пострадалия И., чиято единствена цел е
била да се преодолее парезата на горните крайници, параплегията на долните
и развитието на уросепсис. Без провеждането й би настъпил летален изход от
уросепсис. В конкретния случай оперативната намеса е била нужна, но
поради травмата във всички области на организма на И. е настъпило
смъртоносно усложнение - белодробната тромбоемболия, което е резултат
единствено на транспортното произшествие, а не на медицинските действия.
Тези заключения са изготвени компетентно, от надлежните
специалисти и са обосновани и пълни, поради което настоящият състав ги
кредитира изцяло и не намира основания да се съмнява в правилността им. Те
са надежден доказателствен източник и водят до единствения несъмнен и
категоричен извод, че е налице причинно – следствена връзка между
16
допуснатите нарушения на правилата за движение от подсъдимия, които се
явяват причина и настъпилата смърт на пострадалия И., явяваща се следствие
на тези нарушения.
Обобщено, съдът намира възраженията на подсъдимия за
неоснователни. Същите са опровергани категорично от показанията на
свидетелите и заключенията по назначените експертизи и са резултат на
неправилно интерпретиране на обстоятелствата, свързани с инкриминирания
инцидент, както и са израз на защитната позиция и стремежа на подсъдимия
да избегне следващата му се наказателна отговорност.
При извършената служебна проверка, вън от възраженията на страните
настоящият състав не намира основания за явна несправедливост на
наложените наказания.
Съдът е съобразил и оценил всички обстоятелства, имащи тежест и
значение за постигане на нужното съответствие между извършеното деяние и
следващото се за него наказание, което по вид и размер така да е определено,
че да е достатъчно за успешното постигане на целите визирани в чл.36 НК.
Така при определяне на наказанието на подсъдимия, съдът е съобразил
принципите на законоустановеност и на индивидуализация на наказанието,
степента на обществена опасност на деянието и дееца, преценил е всички
релевантни за отговорността обстоятелства и правилно е определил наказание
една година лишаване от свобода съгласно разпоредбите на чл.55 НК, като е
съобразил и неправомерното поведение на пострадалия, с което същия е
допринесъл в немалка степен за настъпване на вредоносния резултат.
Пред първата инстанция са били налични обективните предпоставки на
чл.66, ал.1 НК и като е съобразила, че целите на наказанието биха могли да
бъдат постигнати и без подсъдимия да бъде изолиран в пенитенциарните
заведения, обосновано е отложила изпълнението на наказанието лишаване от
свобода за минимално предвидения в закона срок от три години.
Определен в рамките на закона и съобразен с наложеното наказание
лишаване от свобода е и размерът на наказанието лишаване от право да
управлява МПС и настоящата инстанция не намира както фактически
основания, така и правна възможност за корекция.
Съобразно изискванията на закона съдът е възложил направените по
делото разноски и се е разпоредил с веществените доказателства.
17
При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
В останалата си част извън наложилото се изменение, атакуваната
присъда следва да бъде потвърдена като обоснована а и законосъобразна.
Предвид горното и на основание чл. 337, ал.1, т.2 и чл.338 НПК
Пловдивският апелативният съд
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 5/28.01.2020г. по нохд № 381/17г. на Окръжен
съд – С.З., като ПРИЗНАВА подсъдимия О.Е.Д. за ВИНОВЕН в това, да е
извършил нарушение по чл.20, ал.2, изр.1 ЗДвП и го ПРИЗНАВА за
НЕВИНОВЕН и ОПРАВДАВА да е извършил нарушението по чл.20, ал.2,
изр. последно ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано или обжалвано пред
Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18