№ 65
гр. Варна , 08.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20213000500255 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:05 часа се явиха:
Въззивникът В. П. Б., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. К.М., редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция,
както и адв. Д.Ф., редовно упълномощен и приет от съда от първата
инстанция.
Въззиваемата страна ИВ. АНДР. АНДР., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Б.Ж., редовно упълномощен и приет от съда от
първата инстанция.
АДВ.М.: Да се даде ход на делото.
АДВ.Ф.: Да се даде ход на делото.
АДВ.Ж.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
1
Производството по в.гр.д. № 255/2021 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на В. П. Б., подадена чрез адв.
К.М., против решение № 386/23.02.2021 г., постановено по гр.д. № 2747/2020
г. по описа на Варненския апелативен съд, в осъдителната му част, с която В.
П. Б. е осъден да заплати на ИВ. АНДР. АНДР., както следва: - сумата от
149 900,79 лева, с която след публична продан на собствен на А. имот и
разпределение на суми с протокол от 30.10.2018 г. по изп. д. №
20187110400038 по описа на ЧСИ Д.П. – Я., рег. № 711 на КЧСИ, с район на
действие ВОС е погасен дълга на В.Б. по договор за банков кредит № ПД-
13532/13.03.2012 г., сключен между него и „Алианц Банк България“ АД,
обезпечен с договорна ипотека, обективирана в нот. акт за учредяване на
договорна ипотека № 51, том I, рег. № 845, дело 51/13.03.2012 г., по която А.
е ипотекарен гарант, състоящ се от главница по кредита – 94 711,95 лева,
законна лихва върху главницата за периода от 01.02.2018 г. до 30.10.2018 г. –
7129,71 лева, неолихвяема сума по изп. лист на банката – 43 063,07 лева,
разноски по изпълнителното дело – 200 лева и заплатени такси на съдебния
изпълнител – 5 296,06 лева, ведно със законната лихва върху главница от
100008 лева, считано от датата на предявяване на иска в съда – 25.09.2020 г.
до окончателното й заплащане, на основание чл. 155, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД; - сумата от 18 310,98 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата от 94 711.95 лева за периода от
31.10.2018 г. до датата на предявяване на иска в съда – 25.09.2020 г., на
основание чл. 86 от ЗЗД; - и сумата в размер на 11 685,57 лева, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното решение е неправилно -
постановено в нарушение на процесуалните правила, в противоречие с
материалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му в
обжалваната част, за отхвърляне на иска и присъждане на разноските.
Изложил е, че в разрез със събраните по делото доказателства, съдът
отхвърлил всички негови възражения: - за симулативност на договора за
ипотечен кредит от 13.03.2012 г. (за персонална симулация на
кредитополучателя); срещу правото на ищеца да се суброгира в правата на
банката- кредитор за ½ ид. част от имота, предвид непротивопоставимостта
на дарението и решението по иска по чл. 135 от ЗЗД; - по оспорването на
2
размера на непогасения остатък от дълга – главница, разходи и лихви към
момента на изготвяне на разпределението. Позовано на процесуални
нарушения на първата инстанция – недопуснала своевременно поискани
доказателства, е молил за допускане до разпит на двама свидетели за
доказване на персоналната симулация на договора за ипотечен кредит - „че
ответникът е действал като скрит пълномощник на М. А.а (майка на ищеца) и
за това, че А.а е имала лоша кредитна репутация и е нямала възможност да
получи кредитиране от коя да е банка“. Молил е и за допускане на поисканата
пред окръжния съд ССЕ със задачи, отразени в протокола от съдебно
заседание, след обследване на процесния договор за кредит и договора за
кредит на М. А.а от 29.05.2008 г.
Въззиваемият И.А., чрез адв. Б.Ж., е подал писмен отговор, с който е
оспорил въззивната жалба със съображения по всяко от оплакванията и се е
противопоставил на исканията по доказателствата. Молил е за потвърждаване
на обжалваната част от решението и за присъждане на сторените по делото
разноски.
Съдът с определението от РЗ от 15.06.2021 г. е оставил без уважение
исканията на въззивника за допускане до разпит на двама свидетели за
доказване на персоналната симулация и лошата кредитна репутация и за
допускане на ССЕ със задачи, отразени в протокола от съдебно заседание на
окръжния съд, след обследване на процесния договор за кредит и договора за
кредит на М. А.а от 29.05.2008 г.
АДВ.Ф.: Възраженията ни по доклада се свеждат единствено до
недопускане от почитаемия състав на съда на нашите доказателствени
искания, които бяха своевременно направени както пред първостепенния съд,
така и с въззивната жалба повторени. Аз допускам, че част от мотивите на
почитаемия състав на съда, по отношение на исканата от нас ССЕ, се свеждат
до това, че доказателствената тежест по отношение на размера на вноските и
начина на погасяване на кредита, респективно претенцията, е на ищцовата
страна. Но, г-н Председател, от самото начало на този процес ние се
домогваме да докажем правотата си и макар и да не ни е вменена подобна
доказателствена тежест, повярвайте, че ССЕ ще подпомогне състава на съда,
настоящия въззивен състав, с оглед на това, че претенциите така както са
3
формулирани в исковата молба, респективно пренесени в решението на
първостепенния съд не са действителни. Те са се водили единствено и само
по разпределението на ЧСИ, а то не отговаря на счетоводните записи в
банката. Поради тази причина, както и разбира се във връзка с твърдяната от
нас персонална симулация в тази връзка ще ми позволите да не споделя
Вашето становище по отношение на контра летър, защото по делото пред
първата инстанция са представени множество, не едно, а пет косвени
доказателства – пълномощно, два договора за встъпване в кредит, договора от
30.06.2014 г. и т.н., които всички сочат на твърденията, че договорът за
кредит, сключен с „Алианц Банк България“, е сключен в условията на
абсолютна персонална симулация. Ето защо по отношение на
доказателствените ни искания въпреки, че Вие вече сте се произнесли, ние ще
Ви помолим да ревизирате Вашето мнение. Иначе поддържаме жалбата така
както е подадена.
АДВ.Ж.: Аз не възразявам по доклада. Поддържам писмения отговор.
Репликата ми по подновеното искане за доказателствени искания е, че е
неоснователно по следните съобразения:
На първо място, разпределението на сумите и отнасянето им за плащане
по съществуващия дълг по изпълнителния лист от получената продажна цена
на имота, е акт на съдебното изпълнение, което се постановява в
производство, в което ответника по иска участва в качеството си на длъжник.
Като такъв той има право да обжалва разпределението. Действителното
разпределение на средствата и тяхното съответствие с материалноправното
основание за дължимост на сумите се проверява по реда на проверка на
законосъобразността на действията на съдебния изпълнител. След като това е
влязло в сила намирам, че е недопустимо днес в условията на този процес да
се възразява по този факт, най-малкото, че той при участието на ипотекарния
длъжник, всъщност доверителят ми, който е дал имота си в обезпечение на
чуждо задължение и на самия длъжник в изпълнителното производство, е
установен по начин, който не позволява неговото по-нататъшно оспорване
във връзка с дължимостта на тези суми, на основание на съответния текст в
ЗЗД .
На второ място, по персоналната симулация, извън липсата на начало на
4
писмено доказателство, което е послужило като основание за отхвърляне на
доказателственото искане, моля да съобразите и това, което бях изтъкнал в
първата инстанция, че вече произтичащо от същите отношение имаме
присъдени суми с влезли в сила решения, затова че на ипотекарния длъжник,
който е имал интерес и е плащал дълга, следва да му се изплатят тези суми.
Тези решения намирам, че по отношение на основанието за дължимост на
тези суми са влезли в сила и това по-нататък в друго производство не може да
се оспорва като един преклудиран факт.
АДВ.М.: Възраженията в репликата на колегата са абсолютно
несъстоятелни. Има данни по делото и те са установени за това, че нашият
доверител е обжалвал разпределението, но съдът е счел на две инстанции, че
тази жалба е недопустима. И всъщност защита по разпределението липсва.
Ако и Вие не допуснете тази експертиза нашето възражение по размера на
иска остава абсолютно незащитено, недоказано.
АДВ.Ф.: Уважаеми апелативни съдии, в предходната инстанция ние
водихме продължителен дебат по повод на действията на ЧСИ. Безспорно е
по делото, това е просто шиканиране на процеса, има един тон материали,
които са свързани с нашите обжалвания. С колегата лично изпаднахме в
колегиален дебат да кажем по повод на това какви са другите възможностите
на нашия доверител да се защити в изпълнителното производство, та ние сме
направили всичко. Неговото становище беше, че евентуално сме можели да
търсим отговорност по общия ред от ЧСИ. Не, ние и това не можем да
направим според мене тогава в онова производство, затова защото чисто
процесуално ние сме изпълнили всичките фигури по ГПК и от тук насетне
ние нямаме правен интерес да търсим отговорността на ЧСИ в онова
производство.
Съдът, след изслушване становищата на страните намира, че не са
налице основания за промяна на резултата от произнасянето по
доказателствените искания на въззивника, като по съображенията изложени в
мотивите на определението си от РЗ съдът намира подновените искания за
неоснователни, поради което и
О П Р Е Д Е Л И :
5
ОСТАВЯ без уважение искането на въззивника за изменение на
определението на въззивния съд и за допускане на исканията на въззивника за
събиране на гласни доказателства и за назначаване на ССЕ с посочените
задачи.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
АДВ.М.: Представям списък на разноските. Правната помощ е
безплатна, на близък, на основание чл.38 от ЗАдв. Няма да сочим други
доказателства.
АДВ.Ж.: Представям списък на разноските. Няма да соча други
доказателства.
АДВ.М.: Не правя възражения.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и прилага представените списъци на разноските и
доказателства за извършването на такива от въззиваемата страна, както и
договора за правна защита и съдействие от въззивника, в който е посочено, че
защитата се осъществява при условията на чл.38 от ЗАдв. в полза на близък -
безплатно.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.Ф.: Уважаеми апелативни съдии, ние сме написали достатъчно
подробна въззивна жалба, а пред първата инстанция депозирахме писмена
пледоария, както и пледоария по съществото, която лично аз изнесох в
последното по делото заседание. Ние считаме, че не дължим сумите
претендирани от ищцовата страна. Не споделяме изводите на съда,
категорично не споделяме изводите на първостепенния съд, че посоченото от
колегата гражданско дело навежда сила на пресъдено нещо по отношение на
симулативността на договора. Твърдим, че такава не е формирана, тъй като
сила на пресъдено нещо не може да бъде формирано на база на мотивите в
6
един съдебен акт. Отделно от горното, ако имахме ССЕ специалните знания и
умения на този експерт биха доказали това, което твърдим изначално, че
сумата, която се претендира въз основа на извършеното от ЧСИ
разпределение не е дължима от страна на нашия доверител, по причини
подробно изложени в отговора на исковата молба, тъй като още тогава
твърдяхме, че исковата молба е не само нередовна от гледна точка на
записаните в нея цифри, но към нея няма приложени каквито и да било
синхронизиращи доказателства, така че ние да се ориентираме от къде се
произвежда това вземане, което в момента се претендира от страна на ищеца.
На следващо място и може би това е, аз бих казал дори скандално, от
страна на мотивите на първостепенния съд, не може след като имаме ипотека
от 2014 г., след това майката на И.А., понастоящем ищец, да прехвърли
собствената си ½ идеална част с дарствен акта, което прехвърляне ние
твърдим, че е абсолютно непротивопоставимо на банката, респективно на нас.
И тъй като по делото има достатъчно аргументи в полза на нашия доверител,
които показват, че той има в пъти по-голямо вземане от майката на ищеца, от
г-жа М. А.а, мисля, че при всеки един добросъвестен прочит на материалите
по делото става ясно, че това прехвърляне е направено с една единствена цел -
да удовлетвори интересите на семейството - майка и син от една страна, по
начин такъв, че да бъдат увредени интересите на нашия доверител, защото
ние и до момента не можем да съберем вземанията си срещу М. А.а, която
постфактум прехвърля ½ ид.ч. от имота на своя син, което пък на всичкото
отгоре взема, че се суброгира в правата на банката, което е абсолютно
материално недопустимо и считам, че следваше да бъде отчетено още с
възражението ни пред първата инстанция, поради което, ако не приемете
аргументите ни за абсолютна неоснователност на исковите претенции, то Ви
моля да уважите изцяло възражението ни за неоснователност на претенциите
по отношение на ½ от претендираната сума, дотолкова доколкото ищецът,
понастоящем въззиваемата страна не може и няма правен интерес да се
суброгира в правата на банката в това изпълнение.
АДВ.М.: Уважаеми апелативни съдии, аз се присъединявам към
казаното от колегата и становището, което той изрази днеска. Считам за
абсолютно недопустимо суброгация в правата на банката по отношение на
частта, която М. А.а притежава по отношение на нашия доверител. Моля Ви
7
да забележите, че има постановено и влязло в сила решение в отношенията
между страните за това, че по отношение на В.Б. половината от имота е
собственост на М. А.а. Впрочем уважаеми съдии аз съм сигурна, че са
служебно известни на съда отношенията между В.Б. и М. А.а. Всъщност чрез
това решение на съда се реализира схемата, която В.Б. беше поставен чрез
всичките тези действия. След като сезифовите опити на М. А.а да направи
така щото В. Б. да не получи и лев от заема, който й е бил предоставен,
същевременно пък да си получи собствеността на жилището, което тя му
прехвърли, Вие го знаете това, Вие сте гледали това дело, да запази
собствеността на жилището на ул. „Васил Друмев“ и това не се случи, най-
накрая вече, чрез тази транслативна сделка чрез учредяването на ипотеката се
стигна до това решение, в което И.А. да получи едни пари, без М. А.а, негова
майка да възстанови сумата на В.Б.. Впрочем, още в самото начало ние
предложихме на колегата Ж. да уредим отношенията си доброволно, тъй като
тези отношения не са между И.А. и В.Б., те са между М. А.а и В.Б. само, че
имаше отказ от негова страна неизвестно защо. И до този момент В.Б. не е
получил и стотинка от задължението на М. А.а към него. Но въпросът тука е
принципен и чисто юридически. И колегата, ако забележите в своите защити
и изявления до съда казва така. „Суброгация настъпва тогава, когато имотът,
собственост на ипотекарния гарант е бил продаден и с него е погасено чуждо
задължение“. Да, но имота не е на И.А., половината на имота е на М. А.а и в
отношенията между банката. И Вие ще забележите и в разпределението така
пише – сумата постъпила от продажбата на имота, собственост на И.А. и М.
А.. Така, че решението е неправилно в частта си касаеща половината от
сумата, да не говорим за симулацията, която съдът не отрече, че съществува и
не ни допусна доказателства. Моля за присъждане на адвокатско
възнаграждение в минимален размер съобразно частта, в която Вие ще
уважите жалбата.
АДВ.Ф.: Само ако може нещо да допълня. Ние сме писали толкова
много, с риск да бъда досаден, обаче бих искал да акцентирам върху това.
Уважаеми апелативни съдии, очеизвадно е, че в отношенията между М. А.а и
нашия доверител В.Б. е имало много неясноти. Обаче има една безспорна
яснота. Там е приложено едно пълномощно, което пълномощно може да бъде
определено само като възможно най-висша форма на доверие. В 28 годишната
8
си практика и тук по всички земни кълбета такива пълномощни са много
рядко видими. Ако прочетете дословно, вникнете в съдържанието му Вие ще
установите, че става въпрос за едно и също лице. Правата, които са
делегирани от упълномощителя на упълномощеното лице могат да бъдат
само такива, които делегира съпруг на съпруга или в обратната посока. Вие не
допуснахте доказателства по отношение на персоналната симулация, но то и
там ги има в момента, в тези 5 документа, ако ги разгледаме в техния синхрон
и логическа последователност Вие ще видите, че до момента на влошаване на
отношенията този човек е бил един и същ. Само, че това, което е записано
като лоша кредитна репутация на г-жа М. А.а, т.е. абсолютната недопустима
възможност тя да тегли какъвто и да е било кредит, тъй като е нарушила
специфичните изисквания, при това 5 пъти на Наредба 8 за ресурсите на
банката, те не могат да не доведат до еднозначния извод, че този кредит е
теглен единствено и само за да може тя да се възползва от тези пари. И
респективно това пълномощно да предоговаря, които тя е направила между
другото, има данни по делото 2016 г. и т.н., това до какво довежда, довежда
единствено до извода, че М. А.а е била реалния получател на този банков
ресурс.
АДВ.Ж.: Уважаеми апелативни съдии, моля за постановяване на
решение, с което първоинстанционното решение да бъде потвърдено, да
бъдат присъдени разноските за въззивното производство на доверителя ми.
Моля да вземете предвид следното:
Много неща бих могъл да отговоря, ако тук бях пълномощник на М. А.а
по всички доводи, които се навеждат за неоснователност на този иск. Но ние
почти ще забравим, а не трябва да забравяме, че това е дело е между И.А. и
ответника по иска. И.А. не е отговорен за никакво действие на майка си
спрямо ответника. И в същото време, ако ответникът въз основа на всички
тези възражения, които прави има някакви претенции, че някой
неоснователно се е обогатил, защото той ще плати всъщност в крайна сметка
сумата по кредита, тези претенции могат да бъдат насочени на първо място,
ако се счита, че банката неоснователно е събрала пари поради някаква
неправилност на разпределението, иска му следва да бъде насочен към
банката, а не към третото лице чиято сума чрез разпределение по официално
производство е отишла в полза на банката точно за изплащане на сумите по
9
дължимия кредит.
На второ място, ако има претенции за някакво неоснователно
обогатяване към лице, в полза на което всъщност е бил както твърди сключен
този кредит, трябва да насочи иска си натам, към това лице, което казва той,
че е ползвал кредита – М. А.а, но не и към доверителя ми.
По отношение на това, че дарението на ½ ид. ч. от това жилище, както е
ипотекирано между другото, то с ипотеката е дарено, има някакво значение за
това дали в патримониума на моя доверител при продажбата му възниква
изцяло вземането, което тук се претендира, мога да кажа само следното.
Сделката, тя затова е относителна и недействителна, защото поначало
произвежда своето действие спрямо всички трети лица, в това число тези
трети лица са и СИ, и банката, и абсолютно всички други лица, които имат
някакво отношение или извършват някакви действия във връзка със
собствеността на това жилище. Следователно СИ по общо правило е длъжен
да зачете действителния собственик към момента на продажбата на жилището
и затова именно, ако има остатъци от сумите от продажбата, те не се
разпределят на никое друго лице, а именно на преобретателя по една
относителна недействителна сделка. Защото след изплащане на дълга
всъщност се оказва, че лицето, което е легитимирано да получи този остатък
е тъкмо и действителния собственик без оглед на това дали сделката до
погасяване на дълга е била относителна недействителна спрямо кредитора по
този дълг. Т.е. дарението в този смисъл е правилно зачетено. И в крайна
сметка след като този апартамент е продаден именно заради ипотечното право
и по обезпеченото с ипотека задължение естествено лицето, което се ползва
от правото да му бъде възстановена сумата е лицето, което е собственик към
момента на продажбата и което е собственик на ипотекирания имот. В този
смисъл е изричния текст в ЗЗД, на което се основава този иск.
Извън всичко друго разбира се тези възражения за симулативност на
персонална симулация на договора за кредит са разглеждани в дела,
включително и дело на И.А. срещу ответника за възстановяване на други
суми, които е плащал при правен интерес, който извлича тъкмо от тази
ипотека, за да спаси в началото от продажбата на жилището и тези суми са
присъдени, тези възражения са разгледани и сега след това дело вече е
10
недопустимо в друг процес да бъдат изтъквани по повод на други възражения
или някакви права между същите страни. Поддържам всички доводи, които
съм изложил в писмени бележки и в отговора на въззивната жалба, като не се
налагат други допълнителни.
АДВ.М.: /реплика/ Вземам повод от последното изявление на колегата.
И.А. е искал да спаси имота. Той въобще не е искал да спасява имота. Имотът
е продаден при липса на вписана възбрана от съдебния изпълнител и той не се
е защитавал. Питаме защо не се е защитавал. Защото целта беше да се
продаде имота, за да може после парите да се получат от В.Б.. Отделно от
това както виждате И.А. абсолютно пасивно процесуално поведение, никакви
действия по отношение на обжалване на разпределението или някакви други
неща.
И още нещо, колега реши да ни даде съвет какви искове можем да
предявим. Според нас той следваше да предяви иск за половината от сумата
срещу М. А.а, тъй като И.А. неговия доверител е придобил ипотекиран имот,
имот с тежест, следователно след като е загубил тази половина от имота ще
предяви претенциите към този, който му го е прехвърлил, защо срещу нас. И
така пише в ЗЗД, нормата, която колегата цитира, просто я четем по различен
начин.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.25
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11