Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 461
гр. Горна О., 13.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ТРИФОН СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 685
по описа на ГОРС за
Предявен е отрицателен
установителен иск за собственост по чл. 124 ГПК, с искане за отмяна на
конститутивен нотариален акт на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
Т.М.Д., чрез адв. П. Г. от
ВТАК, е предявила срещу ответника Л.Й.К. от гр. Г. О., отрицателен
установителен иск за собственост на ½ ид. част от дворно място в УПИ III-2053 по
ПУП на гр.
Г. О., с площ
В законоустановения срок е
постъпил отговор от ответника, които счита, че искът е недопустим поради липса
на правен интерес от предявяването му. Намира, че след като никога не е
оспорвал собствеността на ищцата върху процесната идеална част от съсобственото
между страните дворно място, че след като не се е противопоставял да го ползва,
че след като не е възпрепятствал достъпа й до него, то тя няма правен интерес
от съдебна защита по настоящото дело. Счита, че въпросната сделка между него и
праводателите му, по никакъв начин не рефлектира върху правата на ищцата, т.к.
не е породила правно действие по отношение на ½ ид. част от УПИ III-2053. Посочва,
че след като предходното прехвърляна на ½ ид. част от имота със сделка
през
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
По отношение на възраженията за недопустимост на иска
и за отмяна за НА № на Нотариус К.
Боева, съдът се е произнесъл с влязло в сила определение от 10.09.2018
г./стр.41 от делото/.
Предявеният иск е
допустим, доколкото е предявен в надлежна форма и при наличие на правен интерес
от търсената с иска защита. Валидно е направеното признание на иска,
представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същия се
отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен. Ответникът заявява,
че правното твърдение на ищците, заявено с иска, отговаря на действителното
правно положение, т. е. претендираното право съществува, което от своя страна,
води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото
признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред, то съдът следва
да го зачете.
В тежест на ищцата по
делото е да установи твърдените в ИМ факти, че е съсобственик на описания в
исковата молба недвижим имот-дворно място, в съответната идеална част, на
основание покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане.
Видно от представения
Нотариален акт за придобит имот по закона за реда на прехвърляне вещни права
върху някой недвижим имот, издаден на 30.12.1962 г. с № на нотариус при ГОРС, А.Д. И. е придобила:
дворно място от
От приложения по делото и
неоспорен от ответника Нотариален акт за продажба на №. на нотариус при ГОРС А.Д.
И. и Б.Ш.И. - като съпрузи, продали на А.Д.М. ½ ид. част от описаното по-горо дворно място.
Видно от приложеното по
делото удостоверение за наследници № 3196/07.08.2017 г. А.Д.М. е оставил
законни наследници Р.А.М., М.А. Д. и Н.А.Д..
С нотариален акт № на ГОРС
наследниците на А.М. дарили своите идеални части на М. А. Д., който от своя
страна с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, на нотариус
К. Боева, прехвърлил процесната ½ идеална част от дворното място на
ищцата.
Ответника се легитимира с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №, н. дело № 485/2010 г. на
нотариус К. Боева, в който е описано, че му е прехвърлено УПИ III-2053, в квартал 157, по подробния устройствен план на гр. Горна О., с площ
Съдът намира, че ищцата е
доказала по надлежен начин правото си на собственост върху ½ ид. част от
описаното по - горе дворно място на основание покупко-продажба.
Тези факти не се оспорват
от ответника, поради което предявения иск съдът намира за основателен и
доказан. Претендира направените
разноски, тъй като признава иска и твърди, че не е давал повод за завеждането
му, т.к. никога не е оспорвал правото на собственост на ищцата, не е
ограничавал достъпа й до имота и т.н.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.2 от ГПК ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 300 лева,
представляващи възнаграждение за адвокат. Неоснователни са исканията на ищеца
за заплащане на разноски, т.к. отговорност за такива би възникнала, ако
ответникът беше предприел съдебни мерки или оспори предявения основателен иск
за несъществуване на вещното право. В случая такова оспорване не е налице,
поради което в тежест на ищцата следва да се възложат сторените по делото
разноски за един адвокат.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК по
отношение на ищцата Т.М.Д., ЕГН **********, с пост. адрес: ***, че ответникът Л.Й.К.,
ЕГН **********, с пост. адрес ***, не е собственик на цялото дворно място,
съобразно отразеното в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № г.
на нотариус Красимира Боева, вписан в служба по вписванията вх.№ 1960 от
25.06.2010 г., акт № г., а притежава само ½ /една втора/ идеална част от
урегулиран поземлен имот III-2053 по
подробния устройствен план на град Горна О., с площ
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 ГПК Т.М.Д., ЕГН **********, с пост. адрес: ***, чрез адв. П.Г.-А.
от ВТАК ДА ЗАПЛАТИ на Л.Й.К., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, сумата от 300/триста/
лева, представляваща направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЯ на ищеца шестмесечен срок за
отбелязването на настоящото решение в
Служба по вписванията - гр. Г. О., на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните на основание чл.7 ал.2 от ГПК.