№ 269
гр. Разград , 21.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20213300500200 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, гр.София,
подадена чрез пълномощник, срещу разпореждане от 02.06.2021 г., постановено по ч. гр. д. №
397/2021г. на РС Исперих, в частта с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Р. В. СТ. за сумата 237.46
лева, претендирана като обезщетение за забава по договор за паричен заем от 09.12.2019г.,
сключен между „Сити Кеш” ООД, ЕИК ********* и Р. В. СТ..Излагат се съображения за
незаконосъобразност на разпореждането в тази му част, с искане за неговата отмяна и уважаване
на заявлението за лихва за забава за посочения период.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания
акт, констатира следното:
РС Исперих е сезиран със заявление,вп.№745/02.06.2021г., подадено от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу Р. В. СТ. от гр.Исперих, за заплащане в полза на заявителя на парично
задължение в размер на 669.19 лева – главница за периода от 23.12.2019г. до 18.05.2020г., дължима
по Договор № 378417 от 09.12.2019г. за паричен заем, сключен межу „Сити Кеш” ООД, ЕИК
********* и Р. В. СТ., вземанията по който са прехвърлени съгласно Приложение № 1 от
02.11.2020г. към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от същата дата, в полза на
заявителя, 56.01 лева – договорна лихва за периода от 23.12.2019г. до 18.05.2020г.; 237.46 лева –
обезщетение за забава за периода от 24.12.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда –
02.06.2021г. (без периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г., на основание чл.6 от ЗМДВИПОРНС),
законната лихва върху главницата от последната дата – 02.06.2021г. до окончателното изплащане
на вземането, както и направените по делото разноски – заплатена ДТ в размер на 25.00 лева и
претендирано възнаграждение за юрисконсулт в размер на 125.00 .
С обжалваното разпореждане, районният съд е оставил без уважение заявлението на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в частта за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу Р.С. за сумата 237.46 лв., 237.46 лева – обезщетение за забава за периода от
24.12.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02.06.2021г. (без периода от 13.03.2020г.
до 14.07.2020г., на основание чл.6 от ЗМДВИПОРНС), по съображения, че същото е недоказано
по размер, поради което се следва отхвърляне на заявлението в тази част. Приел е, че така
посочения размер на вземането надвишава двукратно размера на законната лихва, изчислена за
1
посочения период върху вземането за главница и договорната лихва, включена към нея, при
изчисление, направено чрез интернет-сайтовете за изчисление на законна лихва ( произволно -
Calculator.bg).
Подадената частна въззивна жалба е допустима, като подадена в законовия срок против
акт подлежащ на въззивен контрол по реда на настоящото производство.
Разгледана по същество същата се явява частично основателна по следните съображения:
Съобразявайки представените със заявлението доказателства районният съд е издал
позитивно разпореждане по отношение на част от заявените от цесионера като дължими суми, като
в тази му част същото не е предмет на въззивната частна жалба, а именно за прехвърлените му от
цедента и заемодателя дълг, включващ вземанията за главница и договорна лихва.
По отношение на отхвърлената претенция за лихва за забава, окръжният съд съобрази
следното:
Съгласно чл. 7, ал. 1 от договора за заем, в случай на забава на която и да е погасителна
вноска, заемателят дължи за нея обезщетение в размер на законната лихва за забава, определена
съгласно чл. 86, ал. 2 ЗЗД с ПМС за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на
просрочието до неговото пълно погасяване. Към датата на подписване на договора определение от
МС размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на ОЛП на БНБ в
сила от 1. 01, съответно от 1. 07., на текущата година, плюс 10 процентни пункта.
Въззивната инстанция намира, че така уговореното обезщетение за забавено плащане на
всяка отделна погасителна вноска не противоречи на закона, тъй като дословно възпроизвежда
текста на закона- чл. 86, ал. 1 и 2 ЗЗД. Видно е, че обезщетението за забава се претендира за всяка
отделна падежирала вноска като обща сума, получена от сбора на обезщетенията за забавено
плащане на всички просрочени вноски. Правилен се явява изводът на районния съд, че
претендирания размер надвишава дължимото обезщетение за забавено плащане. Изчислена от
настоящата съдебна инстанция с помощта на електронен калкулатор за изчисляване размера на
законната лихва /на основание чл. 162 ГПК/, обезщетението за забавено плащане е общо в размер
на 78.56 лв., при съобразяване на заявлението и погасителния план и посочените в същия размери
на главница и договорна лихва.Горното води до извод за основателност на заявлението в тази му
част, поради което разпореждането следва да бъде отменено в същата, като вместо него се
постанови издаването на заповед за изпълнение и за обезщетение за забавено плащане в размер на
78.56 лв., като за горницата над тази сума до претендираните 237.46 лв. заявлението следва да бъде
отхвърлено, както правилно е процедирал районния съд.
Съразмерно на уважената част, на жалбоподателя следва да се присъдят допълнителни
деловодни разноски в размер на 1.57 лв.
Предвид изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 02.06.2020г., постановено по ч. гр. дело. № 397/2021г.по описа на
Районен съд- Исперих, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на "Агенция за събиране на
2
вземания" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК против Р. В. СТ. от гр.Исперих, за сума в размер на 78.56 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, за периода от
падежа на всяка вноска до датата на подаване на заявлението в съда, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ допълнителна заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по заявлението на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район "Люлин", бул. "Петър
Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, против Р. В. СТ., ЕГН********** и за сума в
размер на 78.56 лева, представляваща сборно обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска до договор за кредит от 09.12.2019г., за периода
24.12.2019г., до датата на подаване на заявлението в съда- 02.06.2021г. и за сумата 1.57 лева,
представляваща допълнителни деловодни разноски по ч. гр. д. № 397/2021 г. по описа на ИРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба против разпореждането в останалата му
отхвърлителна част за присъждане на лихва за забавено плащане над размера на сумата 78.56 лв.
до претендирания такъв от 237.46 лв.
Връща делото на Районен съд- Исперих за издаване на допълнителна заповед за изпълнение
съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3