№ 14206
гр. София, 01.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110154635 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на В. И. Ч. срещу „Пожарна
сигурност“ ЕООД, с която са предявени следните искове:
1. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ с искане
да се постанови решение, с което да бъде отменена Заповед № 106/12.09.2023 г., с която
трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т.6 КТ
поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 2578,50 – обезщетение за времето през което ищецът е останал
без работа след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
2. конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на
основанието за прекратяване на трудовия договор;
3. иск с правно основание чл. 350, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да върне и
предаде трудовата книжка на ищеца;
4. иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати
обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото
правоотношение е било прекратено – за периода 12.09.2023 г. до 16.10.2023 г. в размер на
2578,30 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата;
5. иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника за плати на
ищеца обезщетение в размер на 2 500,00 лв. за неползван платен годишен отпуск в размер
на 20 дни, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 30.11.2022 г. е сключен трудов договор № 286, по
силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „шофьор на лекотоварен автомобил“.
Сочи се, че на 20.07.2023 г. работодателят му Павлин Михайлов Бошнаков му е заявил, че
„приключва веднага работа при него“ без да му връчва предизвестие или заповед за
1
прекратяване. На следващия ден ищецът не бил допуснат до работа и му било казано да
върне ключовете от служебния автомобил и от квартирата. На 22.07.2023 г. ищецът предал
ключовете и се прибрал в София. Твърди, че от 21.07.2023 г. е провел няколко разговора със
счетоводителката на дружеството, която му обяснила, че следва да подаде молба за
напускане, за да прекратят трудовото правоотношение по взаимно съгласие, за което му
било изпратено и до адреса в София споразумение за прекратяване на трудовия договор.
Ищецът твърди, че е сезирал Инспекция по труда, с оглед на което била извършена
проверка. След проверката работодателят на ищеца решил да му наложи дисциплинарно
наказание, поради което на ищеца била изпратена покана за обяснение на основание чл.193,
ал. 1 КТ. Ищецът изпратил на ответника отговор, в който изложил причината, поради която
не се е явил на работа в периода от 24.07.2023 г. до 01.08.2023 г. / а именно, на 20.07.2023 г.
работодателят му заявил, че „приключва работа“, след което ищецът не бил допускан до
работа/. След като работодателят получил писмените обяснения, чрез куриер на ищеца
била връчена процесната заповед за уволнение. Твърди, че до момента не му е върната
трудовата книжка. Претендира и обезщетения за оставане без работа поради незаконна
уволнение, поради незаконно задържане на трудовата книжка, както и за неползван платен
годишен отпуск. Претендира и разноски. С уточняващи молби, ищецът е конкретизирал
размера на паричните претенции.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. В същия срок ответникът е направил
възражение за местна неподсъдност на делото пред СРС, като е изложено, че компетентен е
РС Бургас, доколкото ответникът е със седалище и адрес на управление в гр. Бургас. Съдът
намира възражението на ответника за допустимо като своевременно направено, а по
същество - основателно.
Съгласно чл. 114 ГПК работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по
мястото, където той обичайно полага своя труд.
В практиката на ВКС по приложението на цитираната норма /Определение № 4 от
4.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4770/2018 г., IV г. о., ГК/ константно се приема, че
подсъдността исковете на работника срещу работодателя по мястото, където работникът
обичайно полага своя труд се определя от действителното място, в което се осъществяват
трудовите правоотношения, предмет на делото.
В настоящия случай ищецът посочва, че обичайно полага труд в гр. София, като
представя справка /л.23/, от която се установява, че същият се намира в трудово
правоотношение с „Асетом“ ЕООД, с адрес гр. София, ул. "Живко Николов" № 12, т.е.
същият полага труд в гр. София. Това обаче е неотносимо, тъй като не това трудово
правоотношение е предмет на делото.
От твърденията в исковата молба се налага извод, че по процесното трудово
правоотношение между ищеца и ответника В. И. Ч. е полагал труд в гр. Бургас.
Правилото на чл. 114 ГПК регламентира специална местна подсъдност, като с него се
2
цели защита на правата и интересите на икономически по-слабата страна - работник или
служител, който по трудово правоотношение с ответника полага труд в населено място,
различно от седалището на работодателя. Идеята на разпоредбата е, че след като
работодателят е организирал работен процес извън мястото, в което е седалището му, в
който работен процес обичайно ищецът полага труд, то, от една страна, работодателят ще
има възможност да организира и процесуалната си защита по дело, водено пред съд в това
населено място, а от друга страна - ще се създаде едно облекчение за работника или
служителя. Защитата, която цитираната норма дава обаче, не следва да се разширява
неограничено, тъй като това може да засегне неоправдано интересите на насрещната страна.
Положението на ответникът не следва да се поставя в зависимост от решението на
работника или служителя да се премести след прекратяване на трудовото правоотношение с
него в друго населено място, в което да започне да полага труд при друг работодател.
Логиката на процесуалния закон не допуска подобно преместване на местната подсъдност
по едностранната воля на ищеца - работник или служител след прекратяване на трудовото
правоотношение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 54635/2023 г. по описа на СРС, 178 състав.
Изпраща по подсъдност делото на Районен съд – Бургас.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
След изтичане на срока за обжалване, делото да се изпрати на компетентния съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3