Решение по дело №809/2019 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 март 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Вилиана Стефанова Върбанова Манолова
Дело: 20197200700809
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 декември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

гр. Русе,12.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, V състав, в публично заседание на 27 февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

   

          СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

 

при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело № 809 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Марива МБ“ ЕООД, със седалище гр. Русе, представлявано от М.М.Б. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 490 - ФК/02.12.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в с.Щръклево, обл.Русе, ***, стопанисван от дружеството и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на административния акт поради нарушаване на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните норми; претендира се отмяна на оспорената заповед.

Ответникът по жалбата – Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, счита, че оспореният акт е законосъобразен, а жалбата срещу него – неоснователна.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

От представените с административната преписка писмени доказателства се установява, че на 30.11.2019 г. служители на НАП – Варна извършили проверка на горепосочения обект, стопанисван от търговеца. Проверяващите установили, че при извършена от тях контролна покупка на  два броя по 100гр. Ядки, насипни, на обща стойност 6 лв. не е издадена фискална касова бележка от наличното и работещо в обекта фискално устройство.

Резултатите от проверката били материализирани в Протокол за извършена проверка № 0383616 от 30.11.2019 г. Във връзка с констатациите при проверката било прието, че е извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, поради което със ЗНПАМ №490 - ФК/02.12.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ – ОПР-16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б а от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на  търговски обект" – магазин за хранителни стоки, находящ се в с.Щръклево, обл.Русе, ***, , както и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

Като мотиви относно продължителността на срока, АО е посочил, че определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено отношение. Посочено е, че в хода на проверката е установена и разлика в касовата наличност. Според административния орган, „цялостното поведение на търговеца води до обоснован извод за трайно поведение към неспазване на установения правов ред в страната и отклонение от данъчно облагане.“ За нарушението впоследствие е съставен и АУАН № F 530467 от 11.12.2019 г. С оглед на установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена e от надлежна страна – адресата на процесната ПАМ. Заповедта е получена лично от представляващия дружеството на 11.12.2019 г., видно от собственоръчно попълнена и подписана от него разписка (л. 1 от преписката). Жалба до съда е подадена на 23.12.2019г., с което е спазен законоустановения 14-дневен срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК вр. чл. 186, ал. 4 ЗДДС.

Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен органв съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3, пр. второ ЗДДС. Видно от съдържащата се в приобщената към делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол“ в Териториалните дирекции на НАП и Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки „Запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС.

Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. Напълно ясно е за какво нарушение, допуснато от страна на търговеца, се налага процесната ПАМ, а именно – неиздаване на фискална касова бележка от налично и работещо в обекта ФУ при извършена контролна покупка, при която е била заплатена съответната стойност в брой. Описаната в ЗНПАМ фактическа обстановка и посоченото нарушение се подкрепят и от ПИП №0383616 от 30.11.201., по отношение на който е налице и изрично позоваване в ЗНПАМ.

Спазени са процесуалните правила за издаване на оспорваната заповед.

Всички действия на органите по приходите по извършване на проверката и установяване на нарушението са документирани по надлежния ред с цитирания Протокол за извършена проверка, съставен в присъствието на управителя на дружеството. В протокола са посочени проверените документи, както и събраните при проверката доказателства.

Обжалваната заповед е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

В конкретния случай е констатирано нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Според разпоредбата на  чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006, фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Цитираните разпоредби кореспондират на задълженията, регламентирани от нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС - всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

За нарушения на посочените разпоредби санкционната норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от налагането на глобата или имуществената санкция, разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда и налагането на принудителна административна мярка – „Запечатване на обект за срок до 30 дни“, като в конкретния случай е установена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Така дадената правна квалификация на нарушението съответства и на посочената в издадения впоследствие АУАН F 530467 от 11.12.2019г., с който е констатирано нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., а именно неиздаване на фискална касова бележка.

Дружеството - жалбоподател е лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. - извършва дейност в търговски обект – магазин, поради което е следвало за извършената продажба да издаде фискална касова бележка. Това изискване е свързано със задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, детайлно регламентирано  в чл. 25, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. При констатирано нарушение на цитираните разпоредби с неиздаване на фискална касова бележка, което безспорно се установява от доказателствата по делото, а не е и спорно между страните, е налице хипотезата на  чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и ответникът, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ в съответствие на материалния закон.

Съдът приема, обаче, че определеният срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него за същия срок, постановен в условията на оперативна самостоятелност, макар и на средата на законово определения, не съответства на тежестта на нарушението и не е съобразен с целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, поради което е незаконосъобразен. Изложените от административния орган съображения за определената продължителност са изключително бланкетни и не сочат на никаква конкретика. Съдът, като съобрази, че по делото не са налице данни за извършени други правонарушения от дружеството от вида на процесното, ниската стойност на извършената покупка, както и че се касае до магазин за хранителни стоки в малко населено място, запечатването на който за продължителен период от време би довело до значителни затруднения на местното население, намира, че преследваната легитимна цел по преустановяване и предотвратяване на административни нарушения би била постигната и при по-кратка продължителност на срока на мярката. В случая съответен на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК е срок от 7 дни.

Предвид на всичко изложено дотук, Административен съд Русе в настоящия съдебен състав, намира Заповед №№490 - ФК/02.12.2019 г. за незаконосъобразна, касателно само определения с нея срок от 14 дни за запечатване на търговския обект.  Жалбата се явава частично основателна, досежно срока на наложената ПАМ, който съдът следва да измени на 7 дни. В останалата си част заповедта е законосъобразна и няма основания за нейната отмяна.

Разноски за страните, с оглед изхода на спора не се следват.

Водим от горното, съдът

 

                        Р Е Ш И:

 

   ИЗМЕНЯ по жалба на „Марива МБ“ ЕООД, със седалище с.Щръклево, обл. Русе,*** №21, ЕИК *********, представлявано от М.М.Б. Заповед за налагане на принудителна административна мярка №490 - ФК/02.12.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в с.Щръклево, обл.Русе, ***, стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни, като намалява срокът на мярката на 7 дни.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

Съдия: