РЕШЕНИЕ
Номер 134504.09.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивIII наказателен състав
На 26.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
Секретар:Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело №
20205330204985 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от "Вис Верса" ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. Здравец, № 12, с адрес за призоваване гр.
Пловдив, р-н Централен бул. Христо Ботев, № 112, ет. 4, ап. 7, срещу наказателно
постановление № 527069-F538838 от 23.07.2020 г., издадено Началник на отдел
"Оперативни дейности" - Пловдив в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185 ал.2, вр. ал.1
от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ му е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 33 ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, вр. чл. 118 ал.4 т.1 ЗДДС.
В жалбата се сочи незаконосъобразност на обжалваното НП и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и НП.
В проведено открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от
процесуалния си представител по пълномощие, който излага доводи по същество на спора
като сочи, че нарушението е формално и не са настъпили вредни последици, не бил обсъден
въпросът за вината в НП, както и не било взето предвид, че е приложима нормата на чл. 28
от ЗАНН, моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление, тъй като целите по
чл. 12 от ЗАНН биха били постигнати и с предупреждение и поради това следва да се
приложи чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна - ЦУ на НАП, се представлява от юрисконсулт. По същество
излага съображения, че от събраните по делото доказателства се установява извършено
нарушение от жалбоподателя. Посочва, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че в обекта
били установени и други нарушения и случая не бил маловажен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
1
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл.
59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 31.01.2020 г. около 11:50 часа свидетелят П.А., заемащ длъжността с. и. п. към
Главна дирекция "Фискален контрол", в ТД на НАП гр. Пловдив, съвместно с неговата
колега Д. Х. също и. в същата дирекция в приссътвиет она к. С., извършили проверка в
обект – Аеробик студио, находящо се на Първи етаж на Читалище „Христо Г. Данов“ на бул.
„6ти септември“ в гр. Пловдив, което било стопанисвано от жалбоподателя Вис Верса ООД.
При извършването на проверката първоначално се извършила контролна покупка на 1 брой
тренировка на стойност 7 лв., за което бил издаден фискален бон, който нямал някои
реквизити – вид количество, ед. цена, и обща сума на стоките/услигите. След легитимация,
свидетелят проверил касовата наличност на намиращото се в търговския обект фискално
устройство, като пуснал дневен междинен отчет – „Х“ отчет на наличното фискално
устройство "Daisy“, с ИН на ФУ ... и ФП .... Същият показал дневен оборот от 7 лв. При
извършване на физическо преброяване на парите в касата било констатирано, че към монета
на проверката имало налични 32,30 лв. и се установила разлика от 25,30 лв., която не била
регистрирана чрез операцията "служебно въведени суми", като промяна на касовата
наличност. Служителите на НАП не проверили дали касовият апарат поддържа такава
функция „служебно въведени суми“, но устройството имало бутони „+“ и “%“, с които се
използвала функцията, а и вече знаели че всички касови устройства използвани към момента
поддържат тази функция.
Проверката била обективирана в Протокол за извършена проверка сер АА, №
0027567/31.01.2020 г.
Поради направените констатации, на 20.02.2020 г. свидетелят А. съставил на
дружеството - жалбоподател АУАН № F538838, който връчил на у. на дружеството – М. Ц.
на същата дата.
На база на съставения АУАН било съставено и атакуваното наказателно
постановление, който бил връчен на управителя на дружеството жалбоподател на 29.07.2020
г.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие
свидетел П. А. Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета
фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото - Протокол за
извършена проверка сер. АА, № 0027567/31.01.2020 г , и АУАН № № F538838/20.02.2020 г.,
като и приложените по преписката писмени документи: Опис на паричните средства в
касата на Аеробик студио на Вис Верса ООД от 31.01.2020 г.; копия на фискален бон и
дневен отчет от същата дата.
От правна страна съдът намира следното:
Съобразно нормата на чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране
2
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им: извън случаите на продажби/сторно операции, всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми. Посочената разпоредба е част от установения ред за регистрация и
отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Всяка една
разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на
паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация
и отчетност /в този смисъл Решение № 2350 от 12.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2472 / 2018 г.
на Административен съд - Пловдив; Решение № 2295 от 08.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2935
/ 2018 г. на Административен съд - Пловдив; Решение № 1973 от 08.10.2018 г. по к. адм. н.
д. № 2090 / 2018 г. на Административен съд - Пловдив, и др/. Към настоящия момент няма
фискални устройства, които да не поддържат такива функции и да са регистрирани в НАП.
Именно това е наложило и законодателната промяна от 2019 г. в чл. 33 от Наредба Н-18 от
2006 г. с отмяната на ал. 2 на същия член като загубила значение, тъй като сред одобрените
за експлоатация ФУ няма такива които не поддържат тази функция.
В настоящия случай, от изложената фактическа обстановка, безспорно се установи
разлика между касовата наличност в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя и
отчетената сума по ФУ, която е довела до неотчитането на суми в началото на работния ден.
Поради изложеното съдът намира, че правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност за вмененото на жалбоподателя нарушение, като е приложена и конкретната
санкционна норма - чл. 185 ал.2, вр. ал.1 ЗДДС. Нарушението е извършено виновно.
Правилно е определена и индивидуализирана санкцията, а именно на минимума.
По приложението на чл. 28, б. "а" ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на
ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това
включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства,
дефиниращи случая като маловажен. Преценката на административнонаказващият орган за
"маловажност" се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се
по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на
вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая.
Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид, още повече че са били установени и други нарушения, а именно липсващи
реквизити в издадения фискален бон, както е отразено в съставения АУАН и видно от
3
копието на документа издаден при контролната покупка, представен по преписката, поради
което нормата на чл. 28 ЗАНН според съдебния състав се явява неприложима.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на
ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от
така представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на
НАП. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и
чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до
накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
В тази връзка не се споделят възраженията на жалбоподателя, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като според съда, по този начин и двата акта отговарят на
изискванията на разпоредбите на чл. 42 т.4 и чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН.
всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е
извършил вмененото му административно нарушение. В хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. "а"
ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено. Наложената санкция е в близък до минималния размер, като не
са налице и предпоставките за неговото изменение.
Във връзка с направеното искане за разноски, съдът намира, че на основание чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 27Е от НЗПП във връзка с правната и фактическа сложност
на делото, както и с процесуалните усилия следва да се определи възнаграждение за
юрисконсулт в размер на минимума – 80 лв.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 527069-F538838 от 23.07.2020 г.,
издадено Началник на отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в ЦУ на НАП, с което на
"Вис Верса" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул.
Здравец, № 12, на основание чл. 185 ал.2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на
4
500 лева, за нарушение на чл. 33 ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на
финансите, вр. чл. 118 ал.4 т.1 ЗДДС.
ОСЪЖДА "Вис Верса" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Троян, ул. Здравец, № 12 да заплати на НАП гр. София, бул. Дондуков, № 52, сумата от
80 лв. разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5